14 юли 2012 г. Тема: здравеопазване
Изтегляне 0.55 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- С нов бюст или нос се издигаш до пост 66,7 процента от българите с пластични операции напредват в кариерата Маги НИКОЛОВА
- Лъчезар Иванов напира за доцент с чужди публикации Депутатът от ГЕРБ представил като свои текстове на автор със същите инициали
- Много мозък, много нещо Велиана Христова
- Янаки Стоилов: ГЕРБ управлява авторитарно с олигархията Властта погазва основни трудови, социални и политически права на българските граждани
- Бойко Борисов: Могат да платят застраховка за кола, а не могат за здраве
- Нова кола и къща - само с платени здравни вноски
- Безплатни съвети Намаляването на заплащането на общинарите възобнови дебатите трябва ли изобщо работата им да е платена Елена Старидолска
- От нула до безкрай
| 14 юли 2012 г.
ТЕМА: ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ 
Стара Загора Църква дари апаратура на болница Нов мобилен апарат за ЕКГ на стойност 1500 лв. получи детското отделение при старозагорската МБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович" от християнската църква „Месия". Средствата са събрани по време на благотворителен концерт на детска вокална група „Звънче". От началото на годината религиозната организация е закупила медицинска апаратура за същото здравно заведение на стойност близо 20 000 лв. Първата кардиограма бе на малкия Иван Димитров.
С нов бюст или нос се издигаш до пост 66,7 процента от българите с пластични операции напредват в кариерата Маги НИКОЛОВА Общуването с добре изглеждащи хора със самочувствие е до->казано по-ефективно. Оказва ce, че една дребна корекция може да бъде „повдигач" на кариерата. Това поне сочи проучване на агенция „Сова Харис", поръчано от д-р Ангел Енчев специално за книгата му „Красотата е симетрия". Социолозите се допитали до 1000 пълнолетни граждани и ако си мислите, че само дамите са поддръжници на пластичната хирургия, жестоко се лъжете. Положително отношение към разкрасяващите хирургични намеси имат 36 процента от хората, но куриозно това са 35 на сто от жените и 37% от мъжете. Въпреки масовата истерия по изваяните фигури и вечната младост по света едва един процент от българите са лягали под скалпела с цел разхубавяване и оправяне на природни дефекти. В замяна на това 67,7 на сто от тях са убедени, че напредъкът в кариерата им се дължи на по-добрия външен вид и самочувствието след операцията. Книгата на д-р Енчев е първият в България наръчник с популярно поднесени полезни съвети за пластичната хирургия. От него човек може да научи, че след съвет с ендокринолог може чрез лекарства да избегне ножа. Същевременно да се информира приблизително колко време трае мечтаната операция, колко дълъг е възстановителният период, какви са евентуалните опасности и вида на упойката. „Красотата е симетрия" обаче не е ода за естетичната хирургия. Д-р Енчев в продължение на 3 години е вложил сърце и опит в едно правдиво четиво, което посочва както позитивите, така и негативите на практикуваната от него медицина. На достъпен език той разбива митове и разкрива азбучни истини за рисковете на дадена интервенция, вкл. какви белези остават и колко трае лелеяният ефект. А когато се разделиш с кривия нос, двойната брадичка, незабележимия бюст или бръчките „пачи крак", ставаш част от онези 87,3 процента, чието самочувствие се е повишило след хирургичната намеса. Любопитното е, че едва 5 на сто от българите над 60 г. са толкова суетни, че тепърва да променят външния си вид. Докато една четвърт от хората между 30 и 40 и 40 и 50 години са убедени, че не могат да минат без подобрения. Най-голяма част от тях са склонни да легнат под скалпела по здравословни причини, на второ място е подобряването на външния вид, следвано от поправянето на вродени дефекти и повишаване на самочувствието. Суетата и модата са едни от последните аргументи. Най-честата причина за отказ от пластичната хирургия е липсата на пари за операция. По отношение на суетата силите са изравнени - 23% от жените и 21% от мъжете признават, че тя е движещата им сила. Дамите обаче са далеч по-откровени в желанията си. Противно на очакванията големият бюст не е най-мечтаната процедура. Той е едва под номер четири. Вечната младост води пред плоския корем и оправения нос. Очевидно и българките са разбрали, че според модните тенденции прекомерните „джуки" вече не са на мода и едва 2 процента мечтаят за напомпани целувки. Мъжете си признават, че биха се разделили с „любовните дръжки" и бирените коремчета с помощта на пластичната хирургия, но нито един български мачо от запитаните не е бил достатъчно откровен да заяви, че би се подложил на фалопластика (удължаване на пениса). Докато трансплантацията на коса им е любимата процедура. „Основният ми извод от изследването е, че табутата в пластичната хирургия паднаха! - каза пред „Преса" поръчителят д-р Ангел Енчев. - През годините винаги се е считало, че коригиращите операции са за дамите. Също така в миналото на хирургични корекции се подлагаха хората от шоубизнеса и по-заможните. Естетичната медицина вече не е привилегия на богатите. Напротив, тя е за всеки, който иска да коригира грешките на природата и белезите на времето. Това показват и данните от проучването. Услугите на пластичната хирургия биха били ползвани от 22% от хората с личен доход между 500 и 1000 лв. Интересно е, че точно тези, които получават средна работна заплата, надвишават с 6 процента хората с личен доход над 1000 лв., които биха ползвали пластичната хирургия. Все повече високообразовани българи коригират външния си вид - не просто заради каприз а поради факта, че външният вид е задължителна част от визитната картичка на индивида освен придобитите знания и качества на ума. Резултатите от анкетата показват, че 50 процента са подобрили социалния си статус след скалпела. Всъщност пластичната хирургия вече не е каприз, а инструмент, начин да бъдем по-успешни в живота", завърши д-р Енчев. 
Лъчезар Иванов напира за доцент с чужди публикации Депутатът от ГЕРБ представил като свои текстове на автор със същите инициали Две от публикациите, които депутатът от ГЕРБ Лъчезар Иванов е представил за конкурса за доцент в Медицинския университет в София, не са негови. Техен автор е проф. Любомир Иванов, бивш директор на Националния център по опазване на общественото здраве, сега съветник по здравните въпроси към КНСБ, съобщи вчера Zdrave.net. Присвояването на статиите е станало възможно, тъй като под тях като първи автор Любомир Иванов е подписан като Л. Иванов, което съвпада с инициалите на депутата. Хора от академичните среди са алармирали пред изданието, че единствената публикация в чуждестранно издание, представена от депутата, в действителност не е негова. Става въпрос за публикация в гръцкия сборник Public Health and Health Care in Greece and Bulgaria: The Challenge of the Cross-Border Collaboration, озаглавена Climatic Factors Related to Cerebrovascular Mortality in Sofia. Според предоставеното резюме публикацията представя резултати от петгодишно проучване за влиянието на факторите на климата върху сърдечносъдовите заболявания, а като автори са изброени "Ivanov L., R. Chakarova, Z. Spassova, D. Philipov". Статия за същото изследване на същия екип е публикувана още през 2009 г. в българско списание за обществено здраве, специализирано издание на Националния център по опазване на общественото здраве. Първи автор на публикацията обаче е не депутатът Лъчезар Иванов, а проф. Любомир Иванов, тогава директор на Националния център. "Идеята на тази тема я донесох аз от чужбина, когато в началото на 2000 г. започна да се говори за промените в климата, за влиянието им върху общественото здраве и т.н. Започнахме да работим по тази интересна тема. Много трудно събирахме данни", разказва авторът проф. Любомир Иванов. Той е категоричен, че Лъчезар Иванов няма нищо общо нито с изследването, нито с публикацията в гръцкия сборник. Нещо повече - в резюметата, публикувани на сайта на Медицинския университет в София във връзка с конкурса за доцент, на който единствен кандидат е Лъчезар Иванов, проф. Любомир Иванов открил още една статия, чийто автор е пак той. Този път става въпрос за публикация в специализираното издание "Здравна политика и мениджмънт", със заглавие "Здравеопазването в Република България - реалности, предизвикателства". В нея Л. Иванов е съавтор със С. Спиридонов и вече покойния лидер на КНСБ Желязко Христов. "Вече бях пенсиониран и като съветник по здравна политика в КНСБ изготвих доклад на вече покойния президент, с който започнахме дебат по трансформацията на здравната система", разказа проф. Иванов и допълни, че впоследствие докладът бил публикуван във въпросното издание. На този етап проф. Любомир Иванов нямал намерение да си търси правата по съдебен път.
Решил човекът да става доцент. Нали отдавна му викат Мозъка. Обявили му конкурс в столичния Медицински университет. Искат му смешно малко научни приноси - 15 лични публикации, три в чужбина. И като ги няма, гушва човекът чуждите статии и ни лук ял, ни мирисал. Ама - куцуз, авторът видял кражбата. Сега един смях пада, ум да ти зайде. Ама хич не е смешно. Просто поредна случка в безкрайната редичка от безумия, произтичащи от новия закон за академичното израстване на министър Сергей Игнатов и на ГЕРБ. Махнаха ВАК и сега - няма контрол, няма проблем, куцо и сакато се професоросва и доцентува. Широк простор за дяволии всякакви, за ментета, шмекерии и трикове. На това му викат израстване в академичната кариера. Калинките явно са много нужни и удобни на властта, щом този напълно безхаберен и негоден нов закон за научните титли го прокараха с такъв хъс през парламента. Сега и науката, и обществото сърбат последиците - иди разбери кого да назовеш с прозвище Акъл, а кого - с Пипе. Много мозък, много нещо, както викаше баба ми, когато топеше кокошката във вряла вода, за да й оскубе перушината. Кога ли ще ни дойде акалът да оскубем перушината на всичките тия мозъци менте във властта и около нея?
Констатацията е от декларацията на ПГ на Коалиция за българия, прочетена по повод "гражданско пълнолетие на нашата Конституция, която за 21 години доказа своята дееспособност" от зам.-председателя на БСП Янаки Стоилов. Той посочи недопустимите ограничения в ползването на придобити права на платен годишен отпуск, наказанията за работници, които са икономически принудени да работят без трудов договор, неправомерното прехвърляне към държавния бюджет за 2012 г. на 100 млн. лв., събрани от здравни вноски на гражданите. Правителството своеволно се разпорежда с 1,4 млрд. лв. - пари за здравно осигуряване, намиращи се във фискалния резерв - част от тези пари са безвъзвратно изхарчени. Редица членове и параграфи от широко рекламирания Изборен кодекс също бяха обявени за противоконституционни. Този непълен, но показателен каталог от конституционни нарушения е доказателство, че политиката на ГЕРБ погазва основни трудови, социални и политически права на българските граждани, посочват социалистите. Стоилов обяви, че все пак има поводи за оптимизъм - ГЕРБ в нито един случай не постигна конституционно мнозинство - нито при искането за отстраняване на президента, нито при т.нар. Пакт за финансова стабилност. Изводът за конституционните нарушения се затвърждава и от десетките лобистки законодателни текстове и правителствени решения, в които се прокарват частни интереси - в горския и земеделския сектор, в туризма, в енергетиката, в управлението на отпадъците, в процеса на приватизацията и къде ли не още. Така се облагодетелстват малцина, а огромното мнозинство плаща по-скъп ток, вода, горива, храни, лекарства, посочи Янаки Стоилов. Само активните граждански протести са в състояние да спрат и ревизират законово налаганите корпоративни интереси, смятат в левицата. Нека гражданите не бъдат безразлични към собствената си съдба. Този призив засяга не само сегашното, но и следващите управления, се подчертава в декларацията.
"Просто всяко добро намерение или проектозакон, или решение трябва да намирате време и начин да го обясните, какво целите с него. И дават автокъща, в която някой си купува кола и казват откъде накъде сега, за да си купя кола, трябва да имам здравни осигуровки. И едва ли не това се налага като извод, един път, и едва ли не този човек е недоволен. Но в същото време с този автомобил, когато се удари, когато претърпи катастрофа или не, дай Боже, получи по-тежка травма, държавата, същата тази държава със същите тези пари на хората, които са си платили здравните осигуровки... Понякога лечението струва сто, двеста, триста и повече хиляди лева. На тези хора трябва ясно и точно да им се каже, че било каквото било, тарикатлъкът приключва", специфично разсъждава Борисов. По закон обаче всеки човек, независимо дали е осигурен или не, има право на спешна помощ, когато животът му е застрашен, и това се финансира от държавата, а не с пари от здравни вноски. При управлението на ГЕРБ има съмнения дали това се спазва и вече се появиха информации, че за спешна помощ е плащано с пари от противоконституционния трансфер от НЗОК към Министерството на здравеопазването. 
Нова кола и къща - само с платени здравни вноски "След като имат средства да си закупят автомобил или имущество, би било логично да имат средства и да си платят здравното осигуряване." Така здравният министър Десислава Атанасова мотивира предложението си гражданите да не могат да си купят движимо или недвижимо имущество, ако не представят удостоверение за платени здравни вноски от Националната агенция за приходите. Депутатите одобриха проектозакона за здравното осигуряване на първо четене, но срещу него се обяви правната комисия в парламента и опозиционните партии. Причината е, че текстът нарушава правото на собственост.
Безплатни съвети Намаляването на заплащането на общинарите възобнови дебатите трябва ли изобщо работата им да е платена Елена Старидолска "Който работина ползу роду и за каузата на България, значи е достоен да бъде политик." В края на 90-те мнозина се присмиваха на това и подобни на него изказвания на позабравения вече лидер на Бизнесблока Жорж Ганчев. От няколко дни насам обаче думите му пак са актуални, но за работата на общинските съветници. В края на месеца те трябва да получат първия си фиш с новото, намалено заплащане. От началото на юли те не могат да взимат повече от 30% от средната работна заплата на чиновниците в съответната община. Промените в Закона за местната власт, които мнозинството от ГЕРБ тихомълком гласува през май, са на път да възбудят дискусия трябва ли изобщо съветниците да са платени. На фона на негативния образ, който местната власт си е изградила през годините като корумпирана и неефективна, естествената реакция е, че работата на т.нар. местен парламент трябва да е про боно. Още повече че длъжностите на съветниците са изборни, т.е. по желание, а в по-малките общини не са и толкова натоварени. От друга страна обаче, ако те имат задължения и правомощия, ангажирани са в различни дейности, би следвало да получават възнаграждение за това. Как да се определи то, оказва се, е също сложна задача (вижте карето). Не може да се отрече, че съветниците взимат решения, които влияят пряко върху живота на всеки - определят местните данъци и такси, отдават водата на концесия, управляват комуналните услуги - почистването на улиците, ремонта на пътищата, дейността на топлофикациите. От името на държавата стопанисват здравните центрове и болниците в общините, детските градини и ясли, социалните служби. В столицата сега чрез общинско дружество се строи метрото. Бюджетът на София за 2012 г. е малко над 1.2 млрд. лв. - повече от бюджета на МВР например, и се одобрява всяка година от Столичния общински съвет (СОС). От юли членовете му ще взимат между 174 и 200 лв. месечно в зависимост от осигуровките си. Тихият скандал На последните местни избори през октомври 2011 г. партия ГЕРБ спечели най-много места за общински съветници в страната - 1583, затова е странно решението на мнозинството да подкрепи намаляването на заплащането им. То дори не беше част от популистка кампания, в стил "ние работим за вас без пари". Предложението се появи неочаквано в преходните и заключителните разпоредби на проекта за изменение на Закона за държавния служител в последното заседание на правната комисия преди окончателното гласуване в пленарна зала. Не беше обсъдено нито със сдружението на общините, нито с други организации. Формално автори му бяха независимите депутати, бивши членове на "Атака" Петър Хлебаров и Борислав Стоянов, но те получиха мощно рамо от председателя на правната комисия и зам.-председател на парламентарната група на ГЕРБ Искра Фидосова. В залата двамата вносители изобщо не се появиха. "Хм, какво съм внесъл? Не зная, не съм го чел този текст", каза Хлебаров пред "Капитал", помолен да се сети какви са били аргументите му тогава. Стоянов, който е и бивш съветник от София, с днешна дата беше по-смел - "редно е да има съкращение, дори обмислях вариант да предложа изобщо да нямат заплащане, защото е обществена дейност", коментира той. А на упреците, че не е обсъждано, отвърна, че е дискутирано още "преди 3-4 години". По някаква ирония двамата, които преди дни станаха зам.-председатели на партията на евродепутата Димитър Стоянов, по този начин намалиха заплатата на майка му, третият зам.-председател и съветник в София, Капка Георгиева. Първата институционална реакция беше на Националната асоциация на председателите на общински съвети, която още на първия ден след гласуването на текста отвърна с протестна декларация и призив да се възстанови действащият механизъм, според който лимитът на възнагражденията на съветниците е до 60% от средната работна заплата за съответната местна администрация (за столицата - до 70%). От личната си камбанария председатели на съветите нямат основания да са негативно настроени, защото със същото изменение тяхното възнаграждение се равнява на 90% от заплатата на кмета т.е. в столицата Елен Герджиков ще получава около 1800 лв. Истинският скандал обаче стана между представителите на ГЕРБ. На среща с Фидосова и група общински съветници от мнозинството дни след обнародването на поправката са били разменени остри реплики, твърдят участници. Позицията на председателя на правната комисия била, че няма връщане назад, но без да се чуят аргументи. Единствено заявила, че никой не е отишъл да печели от заплащането в съвета. Възраженията на съветниците и кметовете били, че работата им ще е в основата на следващата предизборна кампания, че поправката е израз на негативно отношение към тях. Разговорът приключил преди естествения му финал, недружелюбно. Версиите "Мога само да подозирам какви са обясненията за тази стъпка, но не искам да коментирам. Предполагам, че решението е по-скоро емоционално, отколкото рационално", каза за "Капитал" Емил Савов, зам. изпълнителен директор на сдружението на общините. Той отказа да коментира и наложения лимит на възнагражденията, но беше категоричен - "заради начина, по който беше приет, не го тълкувам като добра крачка". "Не знам какви са били аргументите, чух предложението, когато Искра Фидосова го изчете в залата. След като е подкрепено от правната комисия, нямаше как да го отхвърлим", каза и председателят на регионалната комисия в парламента Любен Татарски. Изобщо депутатите от ГЕРБ реагират нервно на въпросите за мотивите и ефектите. "Питайте, който се е занимавал, аз не съм", каза на бегом из кулоарите Светослав Тончев, който е вносител на почти всички останали предложения в Закона за държавния служител между първо и второ четене. Намират се и самоотвержени общински съветници от ГЕРБ като Иван Портних от Варна, който наскоро стана и областен председател на партията. Според него представителите на мнозинството са в съвета не за да получават заплати и по тази причина са готови да работят и без пари. Финансови ефекти от мярката няма да има, твърдят финансисти пред "Капитал". В София икономиите биха били стотина хиляди лева годишно, тъй като съветниците получаваха 420 лв. месечно досега, но пък вече се задейства компенсаторен механизъм. Преди седмици СОС гласува промяна в правилника си, според която съветниците ще могат да ползват до 800 лв. на месец за разходи за телефон, експертни анализи и др. дейности. Досега съществуваше безлимитно подобно перо, но то не е било пипано. Липсата на аргументи и обяснения за намаляването на заплащането на съветниците породи различни, неофициални версии защо се прави, някои от които граничат с абсурда. Като тази, че е лична вендета на някои депутати от ГЕРБ, защото столичните общинари отмениха безплатния паркинг на Народното събрание на площад "Св. Александър Невски". Или че кметовете не искат силни общински съвети, а лобито на градоначалниците е с позиции в мнозинството. Трета версия гласи, че ГЕРБ заимства схема на ДПС да се държат в подчинение съветниците. След намаляването на заплащането им те ще стават все по-зависими от участието на роднините им в бордове на дружества и ще гласуват строго според политическата воля, за да не бъдат лишени от тези доходи, тъй като много по-лесно е да се смени някой член на директорски борд, отколкото да се принуди съветник да се оттегли. Какво да се прави Кашата или лицемерието допълнително се засилиха, след като миналата сряда парламентът на две четения, без дискусии и кой знае каква гласност оттегли резервата си по Европейската харта за местно самоуправление на Съвета на Европа. България е страна по нея от 1995 г., но беше подписала декларация, че не приема чл. 7 ал. 2 от документа. Този текст казва, че представителят в местната власт трябва да има възможност "за подходяща финансова компенсация за разходите, направени във връзка с упражняване на правомощията, както и при необходимост, финансова компенсация за пропуснатите ползи или възнаграждение за свършена работа и съответно социално осигуряване". През 1995 г. българските съветници не получаваха пари. Общинският съветник от СДС в Ловеч Иво Райнов, който иначе работи като учител, преди седмица сподели, че заради намаленото заплащане в местната власт (вече ще взимат стотина лева месечно) му излиза финансово по-изгодно да упражнява основната си професия без прекъсване, отколкото да ходи на сесии и комисии, за което е длъжен да излиза в неплатен отпуск. Съветниците във Варна пък ще получават 150 лв. месечно, но засега официално протестира само представителят на БСП Борислав Гуцанов. В Бургас заплащането става 220 лв., в Пещера 171 лв. Около 160 - 170 съветници в страната пък са безработни, но законът не им позволява да получават обезщетение за това, което е по-високо от новото им месечно заплащане. Писма със сигнали има в регионалната комисия на парламента от цялата страна. Протести е събрал в голяма папка и депутатът от БСП Димитър Горов - от общинските съвети в Стара Загора, Ценово, Созопол, Елин Пелин, Драгоман, Поморие и др. Той е внесъл предложение в Народното събрание да се върне старият лимит на заплащане на съветниците. Без силно лобиране в средите на ГЕРБ обаче това няма как да мине. "Създава се огромно напрежение, защото по начина, по който беше приета промяната, се възприема като отношение към местната власт. Това е неразумно, неправилно и емоционално решение", твърди той. "Много е трудно да се определи заплащането на общинските съветници. Големият въпрос е дали те изобщо трябва да бъдат платени. Ако това беше професия, щеше да е в класификатора, нали", коментира Любен Татарски. Той по принцип е против уравниловката и изтъква, че има общини в провинцията, където съветниците се събират един път в месеца или на два месеца веднъж. "Имаме разбирането на комисията по регионална политика, че възнагражданието трябва да е според свършената работа", каза и Емил Савов. Според него сумата трябва да се формира от три компонента - участие в комисии, в сесии и срещи с избиратели. Георги Кадиев, общински съветник от БСП в София и председател на Асоциацията на общинските съветници, разказа, че представители на всички партии в организацията предлагат подобно решение - общият размер да е до 50% от заплата на съответния председател на общински съвет, защото дейността е съотносима. От тези 50% вече всеки общински съвет да реши със своя наредба колко да е основно възнаграждение и колко за участие в комисии. Краен, както му отива е Павел Шопов от "Атака" - "традиция на българите в местното самоуправление е да изпълняват тази обществена дейност без заплащане. Още от турско робство е имало по-изявени българи, които са помагали в управлението", твърди той. От нула до безкрай От 1991 г. до 2003 г. общинските съветници не получаваха заплащане за работата си, но пък имаха право да участват в бордовете на общински дружества и получаваха приличен доход от това. През 2003 г. с промяна в Закона за местното самоуправление се въведе и възможността да получават заплащане. Размерът му беше оставен на преценката на съответния съвет. Така към средата на мандата на тройната коалиция се оказа, че съветници в общини, контролирани от ДПС, са си гласували заплати от по 2000 лв. например. След дълго обсъждане и консенсус в парламента през 2007 г. заплащането на съветниците беше ограничено "не повече от 60% от средната работна заплата за съответната общинска администрация", а участието им в бордове - забранено. За Столичната община таванът е леко вдигнат - до 70% от съответната заплата. Освен това съветниците в цялата страна са длъжни да излизат в неплатен отпуск за всяко участие в комисия или сесия на местния парламент. В София има и някои вратички - за около десет - петнайсет съветници (от общо 61) има възможност да участват в одитни комитети на дружества или пък в управата на столичната агенция за приватизация и местния фонд за подпомагане на малки и средни фирми. Общинарите, за разлика от депутатите, кметовете и председателите на съветите, въпреки че са на изборна длъжност не декларират доходите си пред Сметната палата.
Каталог: news press news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> „Здравеопазване news press -> В обувките на Москов news press -> Лекции за естествено раждане. Борисов: Учим чужденци, после ги „продаваме Изтегляне 0.55 Mb. Сподели с приятели:
|