Чакат масови фалити на болници след изборите

Десетки общински болници са пред фалит, но заради изборите много кметове отлагат да признаят катастрофалното положение. Но след вота се очакват масови фалити на здравни заведения, които не могат да покрият задълженията си заради намалените общински субсидии. Само от началото на тази година досега реално фалирали и закрити са 10 общински болници. Много повече обаче са тези във фактически фалит.

За трагичното положение алармира вчера опозицията по време на парламентарния контрол. Мая Манолова от левицата отправи въпрос към здравния министър за точния брой на болниците пред фалит и за мерките, които държавата предприема, за да спре тази тенденция. Десетки хиляди хора са оставени на произвола на съдбата, без болница наблизо и без качествена и бърза медицинска помощ, обърна се социалистката към министър Стефан Константинов. Той самият неглижира проблема и дори обясни, че нямало смисъл да се инвестира в болници в населени места, в които населението намалява. Държавата предпочитала да дава пари за структури за извънболнична помощ. Шефът на МЗ опита да успокои хората, като заяви, че нямало населени места, оставени без медицинска помощ.

Той призна, че в общините Царево, Кула, Трън и Ивайловград са закрити болниците, и то по настояване на общинските съвети. Още три общини - Полски Тръмбеш, Рудозем и Радомир, са в процес на решаване дали да поддържат болници или да ги преобразуват в структура за извънболнична помощ. В същото време Константинов оправда завишените критерии на НЗОК към болниците, защото здравното министерство не можело да си позволи компромис със здравето на хората. ДУМА припомня, че много болници бяха преобразувани в друг клас здравни заведения заради високите стандарти, които се изискват вече за разрешително.

На много места в страната под заплахи и натиск служители на здравни заведения се включват в предизборни прояви на ГЕРБ. В работно време лекари и сестри са канени на срещи с кандидати на управляващите или са давали пресконференции в щабове на ГЕРБ. Примери за подобни случаи разказаха депутатите от левицата Мая Манолова и Петър Курумбашев. На 26 септември в Кюстендил четирима ръководители на регионални здравни структури са участвали в пресконференция на ГЕРБ и то в щаба на партията, разказа Манолова. Във Варна пък на 4 октомври директорът на МБАЛ "Света Ана" е изпратил покана до всичките си служители за предизборна среща с кмета Кирил Йорданов, кандидат на ГЕРБ. На поканата е било посочено, че присъствието е "желателно", обяви Курумбашев. Депутатите от КБ попитаха здравния министър дали е съгласен с подобна форма на агитация и ще има ли наказания. Константинов отново мина с номера, че не разбира кое е нередното. По думите му, болниците нямали работно време, а лекарите и сестрите можели да ходят по предизборни прояви в качеството си на частни лица.

Докато се изяснят намеренията на МЗ за финансирането на системата, БЛС се оттегля от участие в комисиите към ведомството и прекратява участието си в преговорите с НЗОК.

Заради неяснотите БЛС е поканило на среща МЗ, МФ и НЗОК на 13 октомври. Тази среща беше игнорирана и трите институции се събраха самостоятелно в МФ, обясниха от съсловната организация. Тя свиква по спешност управителния и националния си съвет. Освен това очаква нови срещи на най-високо ниво на изпълнителната и законодателната власт.


75 млрд. долара от хапчета - залъгалки

Или възможно ли е да различим истинските от фалшивите лекарства
Търговията с фалшиви лекарства е във възход - ако през 2004 г. митническата криминална служба в Германия е конфискувала 1 млн. таблетки менте,

то през 2010-а са 10 млн., съобщава Дойче веле. В Русия през 1997 г. е открит само един случай на фалшиво лекарство, през 2001 г. - 101 случая, а до 2008 г. - 10 пъти повече.

От проверените м.г. в ЕС 32 млн. опаковки към 15% са се оказали фалшифицирани, финансовата изгода от търговията с лекарства менте е значително по-висока от търговията с наркотици, оръжия и цигари. "Печалби от над 1000% вече не са рядкост", казва говорителят на митническата криминална служба в Германия Волфганг Шмиц. Годишният оборот от фалшиви лекарства или стимуланти в света възлиза на 75 млрд. долара, а само в Европа е около 10,5 млрд. Според руски източници най-големите фалшификатори са в Китай, Индия, Пакистан, Чехия, Полша, България, Латвия. Според някои "българското участие" на фалшивия европейски пазар се оценява на около 1,6% от целия обем.

Най-често престъпниците предлагат медикаменти срещу еректилна дисфункция (само през 2010 г. са конфискувани 5 млн. фалшиви таблетки виагра) и за отслабване, но вече и антибиотици, препарати за понижаване на холестерина, за лечение на високо кръвно, налягане, алцхаймер и дори рак.

Около 80% от бизнеса се върти в глобалната мрежа. Според СЗО 50% от предлаганите чрез интернет медикаменти са фалшификати. Ако преди години фалшивите лекарства се продаваха предимно в бедните държави от Африка и Латинска Америка, напоследък се срещат все по-често и в Европа. Затова Брюксел иска поне производителите да въведат защитени от фалшифициране опаковки, чрез които потребителите да могат да разберат дали даден продукт е манипулиран или не. Бар-кодът би трябвало да съдържа информация, позволяваща да се проследи пътят на препарата от производителя до клиента. Освен това опаковката трябва да има и печат, който да удостоверява нейната оригиналност.

Според руското МЗ в страната 47% от антибиотиците и 11% от хормоналните препарати са фалшиви.

Видовете фалшиви лекарства са няколко. Най-опасните са "лекарства-залъгалки". В тях няма никакво активно" вещество. По принцип такова лекарство е безопасно. Но по същество, когато от него се очаква спешно, животоспасяващо действие, "безопасността" се оказва смъртоносна. Другият вид са "имитациите". В тях има активно вещество, но то или е в минимални дози, или е прекалено евтино. Такова лекарство може да излъже дори лекаря, който наблюдава пациента. Но очакваният ефект така и не идва или е неочаквано слаб и бавен. Третият вид са тези, в които или е малко активното вещество, или в прекалено големи дози, защото срокът му на годност изтича. Във всички случаи резултатът е един - вреда за пациента. Затова има няколко железни правила

Първото е да не се купува лекарство, което не е предписано от лекаря. Второто е да не се купува лекарство "от ръка". Купувайте лекарствата си от една и съща аптека, ако сте се уверили, че там винаги досега сте получавали истински медикаменти. Не купувайте лекарства от "аптека на колела" - фалшификаторите залагат именно на "неустойчивите" търговски точки. Не купувайте лекарства само защото са рекламирани често по телевизията. Не изхвърляйте опаковките от използваните (и доказали ефикасността си) медикаменти -в случай че опаковката на новото лекарство е различна, обсъдете това с аптекаря и с лекаря си - често лошото полиграфично оформление на фалшификата го издава.

Здравно министерство обаче е взело необходимите мерки за осигуряване на медицинското обслужване на населението и в четирите региона функционират достатъчно структури за извънболнична и спешна помощ. Още три

По време на обиските на домовете на задържаните антимафиотите от териториалното звено на СДВР са иззели антични монети, археологически паметници на културата, исторически книги, ръкописни записки за важни обекти, карти с легенди и апокрифни ръкописи, показващи координатите на заровени съкровища. Намерени са и крупни суми, както и сейф на името на д-р Петър Свещаров със сто хиляди евро в него.

До операцията срещу организираната групата за иманярство се стигнало заради Емо Дебелия, твърдят запознати. От 2001 г. насам той е задържан неколкократно. В средите на ценителите на античното изкуство Дебелия се ползвал с много лоша репутация. Пробутвал по изложения и сбирки на нумизматичните клубове точни копия на антични монети, които били изкуствено състарени и патинирани за заблуда на жертвите. В средите на колекционерите описват Велков като пристрастен комарджия, който си набавял пари чрез продажби на ментета.

На опарените колекционери им писнало да ги лъжат и подали сигнали срещу Дебелия в полицията. За разлика от Емо д-р Петър Свещаров имал репутация на изряден платец и коректен нумизмат.

Дълги години изтъкнатият мамолог събирал колекцията си от монети. Но така и не подал документи, за да я регистрира по Закона за културното наследство. Разследващите предполагат, че част от монетите, предлагани от Веселин Свещаров и Емо Дебелия на черния пазар за антики, са именно от колекцията на д-р Свещаров.

След приемането на Закона за културното наследство мнозина колекционери на артефакти се почувстваха извън закона и започнаха да разпродават сбирките си. Дали крупната сума, намерена в сейфа на доктора, е от търговия с културни ценности, засега не е ясно. Според разследващите синът на медика - 35-годишният Веселин, се опитал да използва връзките на баща си и да влезе на пазара като дилър на антики. Негов ментор се явявал организаторът на групата Емо Дебелия. Велков пък скочил в бизнеса с антиките покрай кумеца на Бай Миле

Емил Бакалски-Емо Джуката. Двамата се запознават още в началото на прехода покрай работата си на "Магурата". До средата на миналото десетилетие Дебелия бил плътно до Бакалски. След разстрела на Бай Миле обаче облаците над Джуката се сгъстяват. Той попада в приоритетите за сектора "Културно-исторически ценности" към ГДБОП. През 2006 г. Бакалски е задържан за трафик на антики и предлагане на подкуп. МВР му поставя капан и той щраква. Оперативните научават, че кумецът на Бай Миле смята да пренесе голямо количество антики с личния си автомобил. На един от главните пътища в страната полицаите инсценират случайна проверка с униформен автопатрул. Когато ченгетата изявяват желание да видят какво има в багажника, Бакалски пробва да ги подкупи. И им подхвърля на капака на колата си пачка с няколко хиляди лева. В този момент полицаите го закопчават. Делото е разпределено на Николай Невенчин, прокурор от Софийската градска прокуратура. Срещу Емил Бакалски са повдигнати обвинения за подкуп, вещно укривателство и трафик на антики. Към днешна дата Бакалски вече е оправдан от Софийския градски и от Апелативния съд и по трите обвинения. Предстои решението на последната инстанция.

До момента все още не е ясно дали Софийската градска прокуратура ще поиска постоянен арест за задържаните в сряда мъже. От държавното обвинение уточниха за "Стандарт", че събирането и анализирането на доказателства по делото продължава с пълна пара и разследващите са се натъкнали на нови интересни неща. У задържаните мъже нямало монети менте. Иначе делото щяло да падне и иманярите щели да отнесат само глоба.

Само този пример е ясен знак за това, че в държавните болници има нужда от пренареждания на понятията. Данъкоплатците избират политици, които да измислят правилата в тях и да назначат мениджъри, такива, че да не пилеят парите им. В най-големите държавни болници обаче това не работи. Повечето клиники са феодални владения с несменяеми и безотчетни шефове, в тях директорът знае, че е само временно на поста, и е безсилен да наложи правила.

Публична тайна е, че в много от тях грижата за пациента се изражда в откровен рекет. Някои лекари използват болницата само за да препращат пациенти в частния си кабинет на първия етаж.

Никой не иска лекарите да са бедни. Но държавата вече 11 години прави здравна реформа, която никога не свършва, защото няма сили да се противопостави на "авторитетите", а пациентите не смеят да се оплачат, за да не останат без лечение. И кръгът се затваря. Зад паравана на "реформата" лекарите щипят не само сестрите, но и парите от здравните ни вноски, таксите за избор на екипи и за медицински изделия. И нищо не се променя с години. Докога така?

Д-р Дечо Дечев е един от бащите на лекарствената регулация в България по време на прехода. Благодарение на него съществуват голяма част от законите и наредбите за платените от държавата медикаменти и цените на лекарствата придобиха нормални нива. Дечев е безспорен авторитет във фармацевтичния сектор и преди няколко години правителството реши, че той има достатъчно добър опит в реформите, за да промени една от най-големите държавни университетски болници – столичната "Свети Иван Рилски".

Там току-що беше избухнал скандал за нелегални присаждания на стволови клетки на болни пациенти, който влезе дори в световните новини. И някой трябваше да потуши напрежението. За две години клиниката излезе на печалба. В момента, в който обаче Дечев се опита да наложи нови правила на работа, срещу него избухна протест, който е една от новините през изминалите седмици. За да прекрати злоупотребите, т.е. пациентите да бъдат оперирани от лекаря, за който са платили (а не от някой асистент), директорът се принуди да инсталира камери. Дечев освен това смята, че пациентите трябва да знаят цените на консумативите, те да са еднакви за всички и да се намират в болницата, а не във външни фирми (често свързани със самите лекари). И че все пак болницата е държавна, а не на началниците на отделения, които въртят частен бизнес в тях.

Лекарите обаче не са съгласни. Камерите нарушавали личното им и това на пациентите пространство, а с този директор не могли да работят, защото заплатите им паднали.

Принципалът на държавната болница – Министерството на здравеопазването, назначи две проверки и сега се чакат резултатите от тях. Вината за случващото се в болниците и недоволството на всички от качеството на здравните услуги обаче е на всички управляващи от последните години. Здравни министри се сменят редовно, но не се сменят системата на източване на здравната каса и бюджета, получаването на огромни годишни заплати за привилегировани медици и рекетът върху болните. Защото основните действащи лица там не са министрите, а професорите, преподавателите в медицинските университети и лекарите в най-големите болници. Те са несменяеми, неуправляеми и по-силни от всеки министър и всяко правителство. И политиците не могат или не искат да се разделят с тях.

Примерът със случващото се в "Св. Иван Рилски" освен възмутителен за самите рекетирани болни пациенти е емблематичен за едрите пороци на здравната система. Репликата в здравния сектор през последните седмици е "щом Дечо Дечев не може, никой не може да се справи с болниците".

Аз избирам лекар, него го няма

До началото на тази година една от най-горещите точки в отношенията лекар - пациент беше таксата за избор на екип и лекуващ лекар. Това е един от начините за пълнене на касата на болницата и на сметките на лекарите с допълнителни средства. Мотивът е, че клиничните пътеки, по които здравната каса плаща за лечение в болница, са недофинансирани.

За избор на екип, който в повечето случаи беше задължителен, дори когато има лекар на разположение, се плащаха баснословни суми, които понякога достигаха 10 хил. лв. В случая с неврохирургията в "Св.Иван Рилски" - 2500-3000 лв. Министърът на здравеопазването Стефан Константинов ограничи размера на плащането до 900 лв. от началото на 2011 г., което беше първият му голям успех. Парите на лекарите по линия на "избора" намаляха и това е един от поводите за протест.

Според доклада на директора до здравното министерство, с който "Капитал" разполага, средната заплата на лекарите в неврохирургията е 4926 лв. месечно през 2010 г. През през първото полугодие на тази година тя наистина е спаднала заради намалелите плащания от НЗОК до 3751.59 лв. В документа записано, че годишната заплата на проф. Бусарски, шеф на клиниката по неврохирургия, само от болницата е 309 549 лв. през 2010 г., като в тази сума логично не влизат частните прегледи и преподавателската дейност.

Нормално е заплатите на лекарите да бъдат високи, дори ако трябва - астрономически високи. Проблемът е, когато те се взимат със средства, които биха накарали Хипократ да се върти в гроба си. В жалбите на пациентите най-често се казва, че нямат сигурност дали този, когото са избрали, наистина ги оперира. Затова директорът на "Св. Иван Рилски" монтира камери в операционната, които да следят дали операцията започва навреме, колко дълго пациентът стои под упойка, без да го оперират, дали наистина оперират четири души и дали това е екипът, за който пациентът е платил. В резултат от заснемането се оказало, че най-малкият грях на някои от лекарите е попълването на документи с невярно съдържание. Според доклада до здравното министерство операциите са започвали средно час след упойката, което поставя здравето на пациента в риск. Манипулациите не са били правени от лекарите, които са избрани като екип, и в тях не са участвали посочените четирима, а например двама доктори. Но най-интересен е случаят с началника на клиниката – проф. Бусарски, който по документи участва едновременно в 10 операции. Според мнението на проф. Бусарски пред медиите това е дългогодишна практика в цял свят, при която хирургът се включва на определен етап от операцията. Самият професор и екипът му дадоха пресконференция миналата седмица, а през тази седмица не отговаряше на мобилния си телефон за коментар.

В документите до министерството ръководството на болницата твърди, че не се заснемат оперативното поле и пациентът, а само се следи за реда в операционните. Председателят на една от националните пациентски организации, Пламен Таушанов, подкрепя видеото в операционната и дори предлага неговото разширяване, като не се допуска да се идентифицира личността на пациента. Записът би могъл да послужи не само за следенето на работата на лекарите, но и за установяване на лекарски грешки.

Купи си изкуствен гръбнак

След като въведе таван на избора на екип, здравният министър Стефан Константинов се препъна в безконтролния рекет върху пациентите за импланти, изкуствени стави, стентове, лепила и др. Само малка част от тях се плащат от здравната каса и пациентите и близките им са принудени да си ги пазаруват сами.

Докато се чакат и последните законови промени, които да регулират окончателно цените на този тип медицински изделия, някои от директорите на болници се опитват да въведат вътрешни правила за това. Процедурата в хирургиите сега е - лекарят пише на една бележчица, даже не и на рецепта, името на конкретния имплант, например става, и насочва устно пациента или роднините му към определена фирма. Пациентът отива там и заплаща в брой консуматива, а от фирмата му казват, че ще го доставят в клиниката. Той се връща в болницата и ляга на операционната маса. Няма сила, по която пациентът да получи гаранция, че консумативът наистина струва 4000 лв., дали не е китайски, а качествен, дали е доставен в болницата и дори дали му е поставен. Някои от медицинските изделия не се хващат и на най-прецизната апаратура.

В случая със "Св. Иван Рилски" Дечев направил търг за фирма, която да доставя консумативите. Лекарите обаче бойкотирали фирмата, не поръчали консумативи и за един лев и продължили да пращат пациентите да пазаруват от фирма, с която работят. Директорът поискал от компанията ценоразпис и въвел правилото да се изписват консумативите по каталожен номер. Идеята била пациентите да виждат на списък в коридора на болницата за кое колко ще трябва да платят. Фирмата пратила цени, но не на конкретни продукти, а като за процедура – например пластика на гръбнак, която има пет-шест различни цени. Идеята за ценоразпис се провалила.

В момента се подготвя регистър на изделията, по подобие на лекарствата, в който производителите ще трябва да обявят цената, за да не се получава, че един пациент плаща 2000, а друг 5000 лв. за едно и също нещо. Освен това парламентът трябва да гласува текст в закона за медицинските изделия (вече отложен веднъж под натиска на фирмите доставчици), с който да задължи болниците да спрат да пращат пациентите по фирмите, а да провеждат търгове и да купуват медицинските изделия. След това трябва да се вземе решение здравната каса да започне да плаща консумативите. За последното обаче няма срок.

Рецепта за вечност, или как се прави династия

В повечето медицински специалности университетските преподаватели са и шефове на отделения в съответните болници, а освен това оглавяват и научните дружества. Катедрата пък дава специалност на съответния лекар.

Така се получава, че един студент от първия си ден в университета вече е на практика закрепостен - учи, стажува, след това учи за специалност при съответния преподавател. След това оценката за качество му се дава от научното дружество, т.е. от същите хора. Израстването като лекар е просто затворен кръг, а алтернативите за работа в частна болница са много малко.

Пример за това е случаят с депутата от ГЕРБ Геновева Алексиева, която избира дъщеря си за най-подходяща за нейната специалност. В случая със "Св.Иван Рилски" според доклада на директора до здравното министерство трима млади лекари са били отстранени, за да може да стане доцент синът на професора по неврохирургия, ръководител на клиниката по неврохирургия и автор на медицинския стандарт по неврохирургия Венцеслав Бусарски. Прочее, синът – доц. Асен Бусарски, е и главен секретар на дружеството по неврохирургия.

Твоята кожа под киберножа

Друга интересна подробност касае това кой и как стопанисва обектите на територията на болницата. През цялата минала година частна телевизия излъчваше репортажи как българи се оперират от рак в Турция с кибернож и плащат за това десетки хиляди долари. Премиерът Бойко Борисов настоя и в България да се купи такъв. Понеже е скъп, беше разрешено това да се оформи като публично-частно партньорство. Хората, които настояваха за киберножа, бяха екипите неврохирурзи. Преди няколко месеца се проведе конкурс за партньор. Явило се е само едно дружество – то е на проф. Венцеслав Бусарски, доц. Васил Каракостов и смолянския лекар Стефан Райков, казва източник на "Капитал" от болницата. Казва се "КБР дивелъпмънт" - като кибер(нож) или като Костов, Бусарски, Райков.

Както може да се предположи, лекарите имат право на частна практика и повечето от тях се възползват от това. Кабинетите им са в самата клиника, в поликлиниката на болницата, в която работят, или в близост до нея.

Тънката линия е в заетостта – кога лекарят работи за държавната болница и за това му плаща здравната каса, има ли разлика в отношението му към пациента, когато е частен, и преливат ли се пациенти (и пари) от частната практика в държавната болница.

Министерство на здравеопазването отказа до коментира какво се случва в болницата, докато не приключи проверката. Директорът д-р Дечо Дечев не беше открит за коментар, а лекарите неврохирурзи бяха на конгрес в чужбина. Здравната каса просто даде статистика за жалбите на пациентите. Която със сигурност е подценена, защото пациентите обикновено се страхуват да пишат с имената си срещу лекарите.

Според един от известните здравни мениджъри, Андрей Марков, управител на "Сити хоспитълс енд клиникс", някой трябва да разбие този омагьосан кръг. "Проблемът е на държавата като собственик на болниците – тя не знае какво става в имота й. Практиката да се пращат пациентите да си купуват консумативи, да бъдат карани да си доплащат не е от вчера. Не е от вчера и практиката хабилитираните лица да направят всичко възможно нищо да не се променя. Лекарите са едни и същи – те съветват всички правителства, кадруват, занимават се с лобизъм и търговия с влияние. И ако управляващите ги устройва липсата на правила, това ще продължи", коментира Марков.