15 септември 2011 г. Тема: здравеопазване

На пациентка, оперирана от рак, е облъчена здравата гърда вместо болната, съобщиха от Националната пациентска организация.

Случаят е потвърден от професор, който пожела дискретност, за да не се попречи на терапията на пострадалата.

За първи път чувам за такъв случай, но подобно объркване е абсурдно, коментира националният консултант по лъчетерапия проф. Лилия Гочева. Тя обаче разказа за друг случай в Пловдив, където при жена, оперирана от рак на гърдата, злокачественото образувание се било разпростряло и към другата гърда. Пациентката също смятала, че лъчелечението й е объркано и дори водила дело. Там обаче ситуацията била спорна, имало и противоречиви тълкувания на изследванията.

Ако пациентът вече лежи под облъчващия апарата, той трудно може да разбере с точност кое място от тялото му се нагрява, освен ако не е специалист, обясни проф. Гочева. Можел да се ориентира само ако наблюдава настройването на апарата.

Според нея не е фатално, ако здрава тъкан погълне радиация, макар че такава грешка е много неприятна. Здравата тъкан не се влияела директно от лъчите, които блокирали с лекота раковите клетки. Гърдата по принцип не била от най-уязвимите органи.

Когато облъчваме оперирана гърда, на практика там вече няма тумор, лечението е с цел да се унищожат остатъчни ракови клетки и да се предотвратят метастази, обясни специалистът.

Пациентите могат да си търсят правата по съдебен ред, но е трудно да тръгнеш срещу хора, от които зависи лечението ти, твърдят от пациентската организация.

Той представи нов проект, в който младежи с хронични заболявания и увреждания ще поставят проблемите си пред институциите. Дебат ще има и онлайн на сайта rn.npo.bg.

Освен липсата на конфиденциалност те се оплакват от пренебрежително отношение на лекарите. Те не ги информирали достатъчно, за да разберат какви са особеностите на

заболяването. Не се съобразявали и с мнението на младите пациенти при избора на терапия.

Трансплантираните пък се оплакват, че масово оригиналните им лекарства се подменяли с генерични, въпреки че лекарите им обяснявали, че има опасност от отхвърляне на органа.


Кога полът на бебето трябва да се каже колкото може по-рано

За исканата от Съвета на Европа тайна момче или момиче ще се роди
СЪВЕТЪТ на Европа бил препоръчал на лекарите да бъде забранено да съобщават на родителите какво дете чакат - момче или момиче. Причината била големият брой аборти предимно на женски бебета. Селективното унищожаване на ембриони било придобило тревожни размери в някои страни.

Нямам данни, но допускам, че и у нас се правят опити за аборти заради това, че в семейството се задава още едно момиченце вместо дългоочакваното момченце. Затова може би не е лошо да се премълчава полът на детето, но това не може да е принцип за всички случаи.

Дали родителите трябва да знаят предварително пола на очакваното дете, е преди всичко етичен въпрос.

Но той става силно медицински, когато имаме данни за риск от раждането на дете с тежки увреждания заради заболявания, свързани с пола. Такива данни са например предишно дете на семейството с полово свързано заболяване, друг близък кръвен родственик с такова заболяване. Или пък медицински индикации за такъв риск - изследвания или други сигурни данни, придобити с медицински способи.

Макар у нас абортът по желание да е разрешен до определен етап от бременността, селекцията на бебетата по пол не може да се допуска. Това би било най-тежка форма на дискриминация. В закона за здравето и въобще в нашето законодателство това е постановено отдавна и много категорично.

Но има един-единствен случай, когато изключение е допустимо - при споменатия по-горе медицински доказан риск от тежки генетични дефекти. Тогава полът на детето не само че трябва да бъде съобщен на родителите, но и много ясно, точно и подробно трябва да им бъде обяснено каква е връзката му със заболяването. Семейството трябва да бъде запознато с всички рискове и възможности за лечение. Както и с вероятността от тежка инвалидизация, ако има такава, или с невъзможността заболяването да бъде лекувано, ако случаят е такъв. Ще дам примери, които не засягат женските бебета, а мъжките, но добре илюстрират за какво става дума. Говорим за Х-свързани заболявания, които се предават по майчина линия, при това на момчетата. Например най-честата

мускулна дистрофия, която се предава от майка на син. Или пък хемофилията.

Лекарят е длъжен да съобщи пола на детето и да обясни риска от тези полово свързани по майчина линия болести.

Даже трябва да информира семейството за това колкото се може по-рано. На родителите трябва да се предложат повече възможности за точна диагностика и да им се даде право на избор да родят ли дете с тежки дефекти, или не. Но пак повтарям - говорим само за тежките нелечими генетични заболявания, а не за козметични дефекти и т.н.

Да се върнем обаче на въпроса трябва ли по принцип да е забранено съобщаването на пола на нероденото дете. За да се сложи допълнителна бариера пред селекцията на бебетата по пол, би могло да се наложи такова ограничение до третия месец от бременността. След това абортът по желание така или иначе е недопустим** и забранен в повечето страни. Затова и не виждам много основателни причини полът да трябва да се премълчава и след 16-17-ата седмица от бременността. Ако семейството иска да го узнае, защо да не му се казва? За някои хора е важно да го знаят предварително.

Умъртвяване на плод, а в някои случаи и на родено дете, когато е от нежелан пол, е добре позната практика в много традиционни култури, за която предпочитаме да не говорим. Тя обаче не е обичайна за българската култура. В този смисъл мисля, че тревогата за това, че българите са в състояние да вземат такова решение единствено под влияние на новината за нежелания пол, не е основателна. Ние като цяло сме култура, която уважава живота, макар в проект. И очакваме с радост и вълнение раждането на деца, независимо от пола.ю

- Д-р Кехайов, може ли човек да превърти от немотия и да започне да избива близките си?

- От немотия и беднотия човек може да отключи всякакво душевно разстройство и болестта да започне толкова остро и бурно, че той да убие детето си, както стана наскоро в Антоново.

По принцип обаче психичните заболявания са генетично обусловени, те се предават по наследство. А факторите от външната среда само провокират тези заложби.

- Психично болните увеличават ли се, или много от тях не се лекуват?

- Случаите на заболели се увеличиха през последните 6-7 години, а моето мнение е, че ще стават и още повече, ако не се осигури необходимото лечение. От друга страна, нараства броят на пациентите с първични психози, които постъпват при нас след скандали с близки и съседи, към които са отправили сериозни заплахи или са извършени посегателства над тях. Не са изключение случаите, когато тази остра агресия е завършила фатално.

От февруари досега само в пловдивския психоцентър са регистрирани 1000 нови случая. И това е на фона на ситуацията в страната, при която не се прави необходимото за ранното откриване на болестта.

От 2000 г. насам, когато влезе в действие Законът за здравното осигуряване, психиатричната помощ остана извън финансирането от НЗОК и разчита единствено на средства от държавата. Затова не се осигуряват с медикаменти пациентите, които се нуждаят от терапия, след като напуснат стационара. Изписват се, а те си ги доставят сами, когато могат.

Здравната система не дава възможност на диспансерите, а от август 2010 г. - и на центровете за психично здраве, да снабдяват с безплатни лекарства болните, които обслужват в диагностично-консултативните блокове. С новото финансиране на психоцентровете от февруари тази година те имат вече възможността да диспансеризират и проследяват болните с определени диагнози като шизофрения, депресия и панически разстройства.

Проблемът с лекарствата обаче пречи на пълноценната и ефективна работа. Затова през май написах писмо на министъра на здравеопазването, в което поставям въпроса да се даде възможност на центровете да осигуряват на пациентите си необходимите лекарства, като се отпусне финансиране. В него предлагам медикаментите да се отпускат от болничните аптеки, както е решен проблемът при онкоболните. Така ще се води същинска диспансеризация. Лекарствата ще поддържат ремисията, защото е важно болните да ги пият редовно и когато не са в криза.

- Имате ли отговор?

- Вече шести месец нямам. Вероятно се бави, защото има други, по-приоритетни и важни задачи за решаване в момента.

- А откъде ще дойдат парите за тези лекарства?

- Пловдивският диспансер има средства. Получаваме по 600 лв. за преминал болен и проблеми нямаме, но липсват разрешение да се закупуват медикаменти и указания как точно да се доставят. На този етап имаме право да изследваме болните, да поставяме диагнози и да лекуваме в стационара. След изписването пациентите се поемат от амбулаториите, където колегите им изписват лекарства, но не могат да организират наблюдение и проследяване. Пациентът си отива вкъщи и какво става с него, не е ясно. А е редно контролът да се провежда от екип - психиатър, медсестра и психолог.

Психичното здраве е сериозна работа, отговорността за него е на държавата и тя трябва да даде възможност на центровете да изпълняват функциите.

Рискът за обществото е голям, когато не се наблюдава дали ефектът от приложеното лечение е добър за болния. А това означава да се проследи колко е дългосрочна ремисията, подобрил ли се е животът на болния, каквато е целта при тези хронични заболявания. Само психоцентровете можем да го направим, ако имаме условия. Елементарна работа, но от министерството я бавят.

Не знам защо не ни се осигуряват, след като е добре известно, че поддържаме връзка с МВР, прокуратурата, съда и всички здравни институции и бихме могли да реагираме при всяка ситуация.

До 1989 г. много стриктно се работеше с този контингент. Болните бяха обхванати от районните психиатри, които наблюдаваха по 1500 души, но им познаваха и кътните зъби. Бяха наясно с фамилната обремененост на всеки пациент, битовите условия, в които живее, има ли кой да се грижи, ако бъде изписан.

- Какви са гаранциите, че ако на болните се осигурят лекарства, те ще ги пият? Кой ще следи за това?

- Ако задачата бъде поверена на екипите в психоцентровете, колегите знаят какво да правят. През 5-6 дни пациентите ще се посещават от медицинска сестра, която ще наблюдава какво е състоянието им и при проблем ще докладва на доктора. Сега в амбулаториите ги следят по един път на месец, правят им ЕКГ, ЕЕГ и ги консултират с други специалисти. Този срок обаче може да се окаже фатално дълъг и болният да направи нещо, с което да изложи на риск обществото. Те не разбират какво трябва да правят за себе си и провокират инциденти - пожари, посягат на хора, убиват, нарушават спокойствието.

Друг проблем е, че от частните амбулатории много пъти изобщо не насочват пациентите към стационара за своевременно лечение и доуточняване на състоянието. Идват при нас, когато направят посегателство. Като случая, в който пациенти на психоцентъра заплашиха община Пловдив с бомба. Без да съм запознат с конкретния казус, тези хора обикновено се разгневяват, когато местната власт им откаже социални помощи.

- Какво друго може да отключи агресията им?

- Всичко, дори неща, за които останалите изобщо не биха се досетили. В нашия център за пети път лежи мъж, който заплашва да взриви радио "Пловдив". Той е от Хасково и иска програмата да се излъчва и на къси вълни. Ходи непрекъснато с един транзистор в джоба и по цял ден слуша новини. Оправя се, изписваме го и след известно време историята се повтаря.

- Българи, които живеят в САЩ, разказват, че ако американецът счупи 2 чинии за седмица, веднага търси психиатър, защото не е във форма. Това не е ли малко прекалено?

- Не, човекът просто се консултира. В това няма нищо лошо, срамно или обидно. Отива в началото на психозата, за да се хване проблемът навреме, преди да се задълбочи. Но подобно поведение се възпитава.

При българина е точно обратно - щом прекрачи в кабинета на психиатъра, му казват, че е луд. С години е насаждано, че е нещо ужасно, а всички институции се пазят от него, вместо да му съдействат да се интегрира. От документите на пациента институциите прочитат само първата част - че има разстройство, а не обръщат внимание, че е подходящ за определена работа. Нарекат ли някого луд, това е бариера за него. Крайно време е това отношение да се промени и тези хора да не бъдат отхвърляни. Всеки психоболен може да бъде министър- председател, учен и да прави велики открития, ако болестта се контролира правилно. В пловдивския център имаме пациенти учени, с които се работи много добре, защото търсят помощ веднага щом усетят, че здравето им започва да се влошава. Иначе изпълняват перфектно ангажиментите си.

На 10 октомври в галерията на общинския съвет ще правим изложба с рисунки на психоболни и ще покажем, че те могат да творят много хубави неща. Тя е традиционна, организираме я всяка година.

- Какво поведение да имаме, ако попаднем на душевноболен в криза?

- В никакъв случай не бива да се конфронтирате с него, ако виждате, че е афектиран, напрегнат, гневен, неадекватен. След това е добре да се потърси съдействие от полицията или прокуратурата, които ще действат съгласно закона. Те го водят при нас, където се консултира и се решава как да се постъпи с него.
Д-р Инко Кехайов е на 64 г., а 38 от тях е посветил на психично болните.

Роден е в Чепеларе, там завършва гимназия. Следва медицина в Пловдив. От студентската скамейка се увлича по проблемите на душевно болните и тяхното лечение.

Започва работа в психиатричен кабинет в Смолян, а след специализацията си се мести в пловдивския психодиспансер. От 1993 г. е управител на лечебното заведение.

Има специализации по съдебна, организационна психиатрия, здравен мениджмънт и други. Семеен, има двама синове.


Зам.-министърът на образованието Милена Даддянова:
Ще оценяваме децата с въпроси от PISA
СТАНИСЛАВ ДИМОВ

- Г-жо Дамянова, вие сте човекът, който отговаря за средното образование в страната. Какви са амбициите ви за новата учебна година?

- Очаквам да работим всички заедно затова, образованието в България да бъде оценявано по-достойно.От новата учебна година нека да спрем да си прехвърляме отговорностите и да търсим вината в другия. Приоритетите ни продължават да бъдат квалификацията на учителите, грамотността на учениците, практическата насоченост на учебния процес и усвояване на ключовите компетентности, намаляване броя на трайно непосещаващите училище. През 2012 г. България ще участва в международното изследване PISA математика. Предстоят обучения на учителите за представяне на успешни техники за решаване на задачи, описващи реални ситуации, както и работа с учениците върху вече разсекретени задачи - за да могат да четат, анализират и решават всяка една от тях. От тази година ще изискваме от училищата повече екипна работа - с родители и ученици. Стъпка към решаване на проблемите с дисциплината и агресията е сформирането на национална мобилна група от психолози, които ще подпомагат училищата за създаване на програми от грижи за деца в риск, особено там, където няма психолози или педагогически съветници. Общият брой на психолозите и педагогическите съветници в детските градини и училищата е 861, което е крайно недостатъчно. С необходимата квалификация са малко повече от 50% от тях. Крайно време е да осъзнае важната роля на психолога и педагогическия съветник в училище.

- Стартирате нова национална кампания. Каква ще бъде тя?

- Тази учебна година ще бъде посветена на социалните и гражданските компетентности. Кампанията се нарича „Участвай и променяй". Тя има 3 модула. Първият е социално благополучие на децата -например гражданска култура и участие, изразяване и отстояване на мнение, ученическо самоуправление и други. Психично здраве - превенция на злоупотреба с вещества -алкохол, тютюнопушене, наркотици, толерантност към различието, превенция на рисково поведение и други. И физическо здраве - здравословно хранене, физическа активност и спорт. Всяко училище трябва да си направи план за дейности по модулите до 15 октомври. Целта ни е да мотивираме детските градини и училищата да развиват собствени политики и да подобрим общия климат в тях, защото в международен аспект е доказано, че заедно с автономията и взаимоотношенията имат съществен принос за успеха наученuиците.

Учениците в училища с по-висока дисциплина и добро администриране постигат по-добри резултати.

- Какви други дейности стартират с началото на годината?

- Вече стартира кампанията на сдружение „Настоящи и бъдещи майки" за олекотяване на ученическите раници, която МОМН подкрепи. В страната бяха проведени педагогически съвети с участието на училищните настоятелства, на които се обсъдиха възможностите за подкрепа на инициативата. Голяма част от училищата в страната са решили да бъдат събрани учебниците, чийто срок на ползване изтича с учебната 2010/2011 година. Назначени са комисии, които са прегледали състоянието на тези учебници и годните за ползване ще се предоставят за работа в училище. Това се отнася само за учебниците за II клас по учебните предмети български език (читанка), околен свят, музика, изобразително изкуство, както и за учебниците за III и VII клас. Ако авторските колективи и издателстватана новите учебници съвпадат с тези, на които срокът на ползване е изтекъл, родителите решават дали децата им да ползват едните в училище, а другите вкъщи. И нека да подчертая, че става дума за стари учебници, които училището има, и най-вече родителите са съгласни те да бъдат използвани. Почти няма училище, което да не обмисля своя идея за облекчаване на ученическите раници. Други училища са заявили, че ще закупят шкафове за класните стаи, в които да се оставят част от учебниците и учебните помагала. Основна цел на кампанията е да се постигне по-висока степен на информираност сред обществото за възможните заболявания на опорно-двигателния апарат, като се постави акцент на правилния подбор на ученическата раница, на нейната тежест и начин на носене. В училищата с целодневна организация на учебния процес проблемът с тежките раници не съществува, тъй като учебниците и повечето учебни помагала се съхраняват в класните стаи.

- Колко деца в 1-ви и 2-ри клас ще бъдат по цял ден в училище?

- Голяма част от децата са заявили желание за занималня. Говорим за около 80% от първокласниците и 70% от второкласниците. Точната бройка ще знаем след 30 септември. Доста се спекулира, че децата ще учат по цял ден. Това е изключително неправилно. Контролът в тази посока ще бъде завишен, защото целодневната организация означава съчетаване на задължителните учебни часове със спорт, отдих, занимания по интереси, както и със самоподготовка.

- Намерихте ли пари за целодневна организация и на третокласниците?

- Все още нямаме финансова рамка за 2012 година. Факт е обаче, че въпреки ограниченията през 2010 г. и 2011 г. пра вителството и в частност Министерството на образованието, младежта и науката успя да стартира и осигури финансирането на заложените в програмата си политики в сферата на образованието - 5-годишните и занималните за първи и втори клас.

Трябва да се подходи в интерес на детето. Нека да си представим какво е важно за едно дете - родителите му са на работа, а то трябва да бъде подготвено. Не просто да бъде обгрижено и отгледано, а да бъде добре подготвено. Затова там, където има силни страни, те трябва да бъдат развити. А там, където има дефицити - да бъдат подпомогнати. При всички случаи естествено, че е добре за детето, особено когато е малко, в началния етап да му бъдат осигурени целодневни занимания. Важно е обаче да подчертаем, че целодневната организация не е задължителна за родителите.

- Вие вече споменахте за изследването PISA. Наскоро бяха закупени правата за него и започнаха обучения на учители. Какво включват те?

- Оказа се, че и учители, и ученици не познават изпитния формат на международното изследване. През пролетта фондация „Просвета", която закупи от OECD авторските права за издаване в България на разсекретените задачи, организира обучения, на които експертите от регионалните инспекторати по образованието и учителите бяха запознати със съдържанието на изпитните задачи и критериите за оценяването им. От тази учебна година продължаваме съвместните усилия в тази посока. Изискваме подобни въпроси да се използват и във вътрешноу-чилищното оценяване. Разбира се, това съвсем не е достатъчно. Необходима е новаобразователна политика, която да обедини всички участници в образователния процес, в т. ч. и родителите, и цялата общественост. Докато не се заговори за резултатите със загриженост и без упреци и прехвърляне на вини, докато не осъвременим образователните стандарти и учебни програми (затова работиха усилено през цялото лято експерти, учители, директори), България ще продължава да стои в края на редицата от нарастващия брой страни, участващи в PISA.

- Ученическото меню ще поскъпне от тази година. Не е ли редно държавата да поеме храненето на децата?