Общините поемат до 7,5% съкращения в здравеопазването

От сдружението предлагат за малките общини субсидията по принцип да не бъде намалявана с повече от 8 на сто. Вчера изтече срокът, в който общините трябваше да представят в Министерския съвет своите варианти за актуализация на местните бюджети. Съгласни сме, че би следвало да има диференциран подход към всяка мярка, а не да се подхожда цялостно, заяви Дора Янкова по повод актуализацията на бюджета и налагащите се съкращения. За разчетите и за компенсациите Янкова изтъкна, че ще бъде добре да се гледа на служителите в общините като на хора, които носят отговорност за местното развитие.

Техническа грешка е намалила парите, предвидени за болниците в актуализацията на бюджета.

Това разкри пред „Телеграф" премиерът Бойко Борисов. В проекта, който предстои да бъде гледан от парламента, е записано, че средствата за лечебниците ще бъдат свити със 160 млн. лева. Оказва се, че вярната сума е 106 млн. лева. Борисов обясни, че още миналата седмица кабинетът е поправил грешката.

Преди да стане ясно, че орязването ще е с 54 млн. лева по-малко, пациенти обявиха готовност за протест. Лекари пък заявиха, че ще бъдат принудени да приемат с 1000 души по-малко на ден в болниците заради недостига на пари. Медиците недоволстват и срещу решението на НЗОК да спре плащанията за реално извършена дейност

над делегираните бюджети на здравните заведения. Така те ще получават с 20% по-малко от юни.

„Не режем бюджетите, а се опитваме справедливо да разпределим остатъка от парите", обясни Иванка Кръстева, юрист на НЗОК, и допълни, че е имало нереално висок прием на пациенти през февруари и март.

Още не е ясно какви ще са делегираните бюджети, каза проф. Генчо Начев, шеф на болница „Св. Екатерина". Там не са пускали лекари и персонал в неплатен отпуск заради липса на пари или консумативи.


Доходите все повече зависят от помощи и пенсии
Десислава Колева

Заплатите у нас са по-ниски през първите три месеца на тази година в сравнение с първото тримесечие на миналата, но въпреки това общият доход на домакинствата е нараснал. Това показват данните на националната статистика за доходите и разходите. От тази година НСИ измерва домакинските бюджети по нова методика и вече обявява общи суми за тримесечие.

Близо 887 лв. е средният общ доход на член от домакинството за първите три месеца на т.г. За сравнение през същия период на 2009 г. всеки е получил средно с около 50 лв. по-малко (839 лв.). Нарастването обаче не се дължи на по-големи заплати, а на повече средства от пенсии, социални помощи и от отдаване под наем на имоти. Ако на човек в семейството от заплата са се падали по близо 470 лв. през първите три месеца на м.г., то сега сумата намалява до 453.37 лв.

Малко над 278 лв. от пенсии се падат на човек в семейство, докато през м.г. сумата е била 226.58 лв. Почти двойно увеличение на постъпленията от собственост отчита статистиката - от 4.17 лв. на човек през м.г. до 7.68 лв. през тази. Сериозен ръст има и в обезщетенията за безработни - от близо 4 лв. на 6.72 лв. От други социални помощи на човек се падат по 24.61 лв., а година по-рано те са били 14.79 лв.

В същото време българите стават по-предпазливи и не посягат така често към спестяванията си и заеми. Делът на изтеглените спестявания за всеки в семейството пада до 17.80 лв. (в сравнение с 18.64 лв. преди година), а сумата на кредитите пада от 8.49 лв. на човек през първото тримесечие на м.г. до 6.76 лв. през т.г.

Разходите на човек от семейството за първото тримесечие на т.г. са 764 лв. Това е увеличение с 3.5 на сто спрямо м.г. Увеличават се разходите ни за храна и безалкохолни напитки - от 270 лв. до 276 лв. на човек в семейството. За цигари и алкохол всеки е похарчил средно по 35.38 лв., докато година по-рано сумата е близо 33 лв. Повишили са се разходите още за жилището, ток, вода, транспорт и съобщения, както и за здравеопазване. Растат и вноските по влогове, както и по изтеглени заеми. По-малко сме похарчили за свободното време, облекло и обувки.

Интересна тенденция се наблюдава в регионите с най-голяма безработица. В Монтана, Видин, Враца, Търговище, Кърджали средният доход на човек в семейството расте значително, въпреки че увеличение в обезщетенията за безработица няма. Във Враца например през първите три месеца на м.г. на човек са се падали средно по 692 лв., а за същия период т.г. сумата вече е 861 лв. Такова драстично увеличение на доходите има и в Силистра - от 521 лв. м.г. до 753.52 лв. през тази. В Търговище през т.г. всеки в семейството е получавал по 742 лв., а година по-рано - по 520 лв. Кърджали (заедно с Благоевград) е с най-ниски доходи - по 751 лв. на човек, но през 2009 г. доходите са били 625 лв. В столицата логично хората са с най-висок общ доход - 1159 лв. за първото тримесечие. В сравнение с м.г. доходите на софиянци са паднали с около 2 лв. С по-ниски доходи са и във Варна. Ако през първите три месеца м.г. в морската столица са вземали средно по 924 лв., то т.г. варненци са получили по 919 лв. на човек в семейството. На трето място е Стара Загора с 909 лв. През м.г. там са вземали малко над 866 лв. В Перник и Плевен хората също вземат над 900 лв. за трите месеца, отчита статистиката.

Протест на пациенти срещу здравната политика и въвеждането на делегирани бюджети за болниците ще се проведе тази или следващата сряда пред парламента, каза Теодора Захариева от федерация "Български пациентски форум". Делегираните бюджети ще бъдат наложени от здравната каса този месец и няма да позволяват на лечебниците да приемат пациенти над определения от НЗОК лимит. Бюджетите ще са средно 80% от парите, които болниците отчитаха за дейност досега.

Според пациентите така ще бъде ограничен достъпът до медицински услуги. "Нямаме намерение при всяко посещение в болница да питаме на входа дали има бюджет, за да ни лекува", каза Захариева. Пациентите освен това са разтревожени от предстоящото орязване на разходите на здравното министерство, при което парите за лекарства ще намалеят с 26 млн. лв. В това ведомство намалението е с най-много - общо 23%, докато на останалите министерства - на културата, на икономиката и на образованието, ще бъдат намалени само с 10%, припомни Захариева.


Вещаят срив на здравната система и повишена смъртност в болниците

Бойко Бонев