Седем европейски държави на лов за български лекари

С нова апаратура оборудват 34 лечебници

34 лечебни заведения на територията на цялата страна ще получат високоспециализирана медицинска техника за неонатални грижи. Оборудването включва 437 апарата и е осигурено по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм 2009-2014 г.

С техниката ще бъдат снабдени всички областни лечебни заведения, университетски болници, както и специализирани АГ структури у нас.
Политиката за закрила на детето е сбъркана 

Системата е хаотична, противоречива и неефективна

Като майка, политик и гражданин за пореден път съм потресена и шокирана от историята на невръстните деца от родопското село Вълчан дол, които се грижат сами за болните си родители. Това е още един повод да изискваме и настояваме за задълбочен анализ на системата за закрила на детето.

Тази система за съжаление е изградена твърде хаотично, без последователност. Липсва индивидуален подход и конкретни ефективни начини на прилагане.

Нормативната уредба в България възлага различни правомощия на различни министерства, но именно тук липсва механизъм за добра координация и ефикасна комуникация между тях. Съществуващият в момента модел за закрила на детето доказва, че не се осигуряват нужните условия за ефективна политика за закрила на детето.

Продължавам да настоявам за спешни мерки, насочени към преструктуриране, трансформиране и разпределяне на правомощията между органите за закрила на детето и ново начало в прилагане на политиките, свързани с това.

Националната правна рамка включва голям брой нормативни актове от различен ранг -закони, правилници, наредби и др. В момента сме свидетели на непоследователност в прилагането им и дори на взаимно противоречащи си норми. Затова отправяме сериозни забележки и категорични препоръки от ЕК.

През изминалите 27 години всяко правителство изготвяше програми и стратегии с придружаващ план за действие. Но те са неефективни, защото липсва механизъм за координация между институциите. Голяма част от тези документи са приети вследствие на външен натиск от страна на различни донори и в голяма степен това отразява техните приоритети, а не българските. Всеки от тези документи обслужва различни цели, а това ги превръща във формални актове без практическо приложение в българската действителност.

Всичко това налага необходимостта от преструктуриране на политиките за закрила на детето с цел обвързване и сближаване както на национално, така и на местно ниво.

Каквито и реформи да се предприемат вътре в Министерството на труда и социалната политика (МТСП), те ще бъдат безполезни и няма да отразяват нуждите на хората.

За да не ставаме свидетели на подобно бездействие от страна на социалните служби, наложително е спешно преструктуриране на МТСП и създаване на специализирана агенция към Министерския съвет, която пряко да отговаря за закрилата на децата, техните родители, възрастните и хората с увреждания. През годините на прехода наблюдавахме грубо погазване на техните права.

За огромно съжаление практиката показва, че Държавната агенция за закрила на детето не изпълнява своите функции и по същество се явява неработеща структура.

Съществуването на инспекторат е пълен абсурд! И забележете не един, а два инспектората - към Агенцията за социално подпомагане и към социалното министерство!

Това е напълно излишно разхищение на средства.

Ако искаме ефективност и качество в социалните услуги, трябва да се извършат кардинални промени, като се премахнат дублиращите функции в МТСП и АСП, като се стандартизира информацията и се въведат работещи регистри, индивидуални социални карти и др.

Ако правителството е отговорно за уязвимите групи от българското общество, трябва да изведе това като приоритет в своята работа.

Единственият начин за решаване на този критично наболял проблем е създаване на единен орган към МС, който да разработва и да прилага политики по права и закрила, като контролните функции във връзка с качеството и ефективността се възложат на специализират контролен орган към НС или МС.

Чрез промените трябва да вървим към децентрализация и съобразяване със специфичните индивидуални нужди на уязвимите групи от различните общини. Това би осигурило баланс между правомощията на органите в системата за закрила, разпределение на функциите, осигуряване на по-голяма самостоятелност.

Време е общинската администрация да предприеме мерки по закрилата на безпомощните. Да се делегират правомощия на кметовете при съществуващ орган на изпълнителната власт, който осъществява мониторинг на процеса - това е правилната посока!

В тежката демографска криза, в която сме изпаднали, трябва да ограничим броя на децата, настанявани в институции, защитени жилища и пр. Децата трябва да живеят със своите семейства или в близка до семейната среда. Запълването на капацитета на различните услуги доведе до жестоко пренебрегване на правата на децата и техните родители за сметка на финансово облагодетелстване на определена група хора.

* Авторката е председател на Националната женска организация на ВМРО.

***

Да не губим надежда