16 декември 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Хиляди ирландски купувачи бяха принудени да се откажат от българските си имоти, които купиха по време на бума, защото не могат да изплащат вноските по заемите си. Много от тях са реипотекирали жилищата си в Ирландия, за да си осигурят депозит за имотите в чужбина. Сега, след като апартаментите са почти готови и трябва да бъдат изплатени пълните суми, не могат да съберат необходимите средства, обяснява изданието.

Адвокатът Том Макграт, специализиран в сделки с имоти в чужбина, казва, че компанията му е наводнена от запитвания от хора с финансови затруднения.

Дилън Кълън от Appreciating Assets обяснява, че на българския пазар има много руски купувачи, като голяма част от тях вероятно ще посетят страната за новогодишните празници.

„Руснаците продължават да почиват в чужбина и са много активни на пазара на имоти в България“, казва Кълън. Той предлага на ирландците, които имат имоти у нас и искат да ги продадат, да изпращат подробности за тях на компанията му, така че тя да може да таргетира руски купувачи, докато са в България за празниците.

Между 50 хил. и 100 хил. ирландски инвеститори са купили имоти в България за периода от 2000 до 2008 г., сочат изчисления на експерти. Според тях много от купувачите често са платили 120 хил. евро за апартаменти, които струват 40 хил. евро.

С офиси в Дъблин и София Appreciating Assets е продала 200 имота в България от началото на годината. Според говорител на компанията продажните цени са паднали с между 40% и 50% от пика на пазара, пише още изданието.



16.12.2009 г., с. 6
Тръгва проектът „Въча"
Изпълнението на проекта за водоснабдяване от каскада "Въча" ще струва около 150 милиона лева, а не както досега се предвиждаше 300 милиона лева. Вече е готов идейният проект, съобщи областният управител на Пловдив Иван Тотев. До края на седмицата той ще бъде внесен в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, обясни Тотев. Направени са два варианта на

идейния проект, един от тях ще бъде избран. Тотев допълни, че проектът е от язовир "Въча" до село Първенец, като е включен само централният водопровод. Необходимо е да се проектират връзките към системите за водоснабдяване в населените места, включително и в Пловдив. Очаква се до края на януари идейният проект да бъде одобрен от МРРБ и да се пристъпи към техническото проектиране.

Вложение от 300 млн. EUR ще направи полската компания GTC в четири мола у нас. Това са търговските центрове Галерия Стара Загора, Галерия Варна, Галерия Бургас и Галерия Русе. Изграждането на последния обаче засега се отлага, признаха от компанията.

Наеми

Имаме подписани договори или сме на финала на преговорите за отдаване под наем на около 50% от търговските площи в Галерия Стара Загора, съобщи Ивана Божичевич - директор Лизинг и маркетинг в GTC. Наемните нива се движат от 10 до 40 EUR на кв. м. Сега нивата са по-ниски, но когато достигнем запълняемост от 70-80%, ще ги увеличим, защото тогава компаниите, които ще наемат търговски площи, ще се включат в един вече успешен проект, мотивира се Божичевич.

Наемът ще се определя и от оборота на магазините. Тази схема се прилага във варненския мол Варна тауърс, който трябва да отвори врати съвсем скоро. Според специалисти у нас тя се прилага за привличане на наематели в кризата. Оборотът ще се има предвид и при определянето на наема в софийския мол Сердика център, който трябва да бъде открит през пролетта на 2010 г.

Ухажване

Кризата направи собствениците на молове по-изобретателни в тяхното управление. Така Божичевич допълни, че GTC може да поемат довършителните работи в магазините, ако се споразумеят за това с наемателите. Освен това от компанията искат фирмите, които желаят да наемат магазин в който и да е от моловете им, да предостави банкови гаранции. Целта е да се застраховат от бъдещо неизпълнение на договорите. В моловете на Галерия контрактите за наем са за 5-10 г., обясни лизинг директорът. От компанията твърдят, че са успели да отдадат под наем и около 50% в моловете, които изграждат в Бургас и Варна.

В Галерия Стара Загора ще има хипермаркет на Mercator, дрогериите DM, магазини на марките Zara, Bershka, Stradivarius. Общият брой на магазините е 130, а разгънатата застроена площ 26 хил. кв. м. Ще има кинокомплекс с 9 зали. Всичките молове Галерия ще имат кина от веригата Cinema City. Молът в Града на липите има 800 закрити паркоместа. Галерия Стара Загора ще отвори врати през август - септември 2010 г., съобщи Шалом Мор, мениджър и управляващ директор на GTC в България и Словакия.

В строеж

Галерия Варна ще бъде открит през пролетта на 2011 г., а този в Бургас - през есента на същата година.

Молът в морската ни столица ще има 38 000 кв. м разгъната застроена площ, 160 магазина, кино с 12 зали, хипермаркет Пикадили, ресторанти, зона за забавления и закрит паркинг с 1300 места.

Галерия Бургас е с площ от 37 000 кв. м, 130 магазина, кино с 10 зали, зона за забавления, хипермаркет от веригата Mercator и 1250 закрити места за автомобили.

Наемните нива на кв. м в новите софийски молове падат с цел намиране на наематели. Pearl Park Mall, който е разположен на око­ловръстния път, предлага дори наеми от 10-15 EUR/kb. м. Все пак свободни пло­щи в съществуващите вече молове в София все още няма или те са едва няколко процента, докато по главни­те улици има магазини без наематели.

Държавата започва да се разплаща с бизнеса, каза на среща с бизнесмени в Монтана вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков. Той уточни, че Министерският съвет е издал постановление, с което се разрешава от 15 декември да започне разплащането. Става въпрос предимно за плащания към строителни фирми, като пари ще се превеждат само срещу проверени фактури за извършена работа, уточни още финансовият министър. Според правителството ще бъдат изчистени 400 млн. лв. задължения към строителните фирми, докато те претендират за вземания в размер на 800 млн. лв.

Разплащанията на държавата към бизнеса бяха забавени заради генерирания бюджетен дефицит. Очаква се в края на годината дупката в бюджета да е около 0.7%, а не, както се очакваше, да излезем на нула.

Дянков каза, че през последните два месеца главната му задача е била да се справи с бюджетния дефицит и той я е изпълнил успешно. Сега вече основен приоритет в работата на финансовото ведомство ще е реализирането на икономически растеж, обяви министърът.

Строителството на пътища, образованието и здравеопазването са трите най-атрактивни сектора за развитие на публично-частно партньорство в България. Това става ясно от Европейския доклад за ПЧП за 2009 г., представен от правната компания DLA Piper и Европейския експертен център за публично-частните партньорства.

Водещи инвеститори вече са обърнали поглед към България и сме уверени, че ПЧП секторът в страната ще се развива в положителна насока, коментира Анна Ризова-Клег, управляващ партньор на DLA Piper за България. Според нея държавата трябва да създаде привлекателен за инвеститорите климат и правна рамка, които да осигуряват прозрачност на финансирането и сигурност.

В анализа си експертите изрично подчертават и че в България липсва закон, който да урежда само ПЧП.

Перспективи

Европейският пазар в сферата на ПЧП не само не е в криза, а дори напротив - общественият интерес към тази форма на финансиране на проекти е нараснал в цяла Европа, отчитат в доклада. Само преди две седмици проектите по модела на ПЧП получиха подкрепата и на Еврокомисията в Европейския икономически план за възстановяване. ПЧП биха спомогнали за създаването на нови работни места, както и да се подпомогнат инвестициите във висококачествени здравни услуги, образование и екологичен транспорт, коментира председателят на ЕК Жозе Мануел Дурау Барозу. Подобно партньорство би могло и да бъде инструмент за противопоставяне на климатичните промени и повишаване на енергийната ефективност.

Предизвикателства

Осигуряването на финансиране за ПЧП, особено за големи инфраструктурни проекти в условията на криза е едно от предизвикателствата пред развитието на подобен вид сътрудничество. Проблемът е, че банките няма как да предоставят средства в подобни големи мащаби.

- Поканиха ме от кабинета на зам.-министъра на икономиката, енергетиката и туризма Евгени Ангелов. Обмислях малко повече от месец, тъй като времето за отговор при подобни предложения не е разтегнато. Последните десет години живях в чужбина, където имах щастието да работя в две от най-известните фирми в своята област - Мерцедес и Boston Consulting Group.

Защо един млад и успяващ българин би избрал да се върне в България и да се захване с държавна работа?

- Работата e много интересна и отговаря на опита ми до момента. По време на консултантската дейност голяма част от задачите ми бяха свързани със срещи с представители на компании, презентации, търсене на начини как една фирма да работи по-добре и т.н. Това в една степен се припокрива с дейността ми в агенцията. Опитът, който имам, ми дава възможност да приложа това, което съм правил в корпоративния сектор, в държавния.

Имахте ли предварителни идеи за реформи в агенцията? Неща, които смятахте, че можете да приложите от практиката ви към момента?

- В практиката си съм анализирал процеси в различни компании от различни сфери. Тези анализи са свързани с последващо предложение за стратегии, как да подобрят бизнес процесите. От друга страна, с оглед на това, че съм отскоро в агенцията, не бих могъл да правя някакви конкретни изказвания.

Ще насочим усилия и към един проактивен маркетинг в агенцията, както и повече разговори с чужди инвеститори. Проучвания на Световната банка са показали, че Централна и Източна Европа (ЦИЕ) като цяло са регион, в който агенциите за насърчаване на инвестициите са утвърдени и се развиват доста успешно. Следващата стъпка, която е препоръка не само към България, а и към региона като цяло, е да се премине от пасивен към активен маркетинг, което ще рече да се определят специфични компании, към които да се насочи някаква медийна и маркетингова кампания. Трябва да се организират специфични конференции, събития, срещи със строго определени хора. Хубавото е, че от началото на 2010 г. започваме изпълнението на един голям проект, в който голяма част от него е свързана с маркетинга.

Имате предвид проекта на БАИ по Оперативна програма

Конкурентоспособност, по който агенцията ще усвои близо 11 млн. EUR във връзка с промоцирането на дейността си. Какви са основните мерки в маркетинговия план?

- Целият проект включва не само маркетинг, а и доста сериозни анализи, които трябва да подпомогнат медийната и маркетинговата кампания. В началото ще започнем с няколко анализа със съдействието на световноизвестни компании, като идеята е да се определят новите приоритетни сектори в икономиката по индустрии и може би по региони. На базата на тези анализи ще трябва да се определи и маркетинговата стратегия, която ще помогне най-добре да се адресират тези конкретни индустрии. В маркетинговата част ще се включат организирането на различни събития, конференции и др.

Медийната кампания ще включва популяризиране на България в няколко големи медии - и печатни, и телевизии. Това е голям проект, с около 30 поддейности. Той ще стартира през януари и е с продължителност 3 години.

Към кои индустрии и региони ще се концентрира промоцирането?

- Има списък с индустрии, който се базира на няколко предишни анализа от 2005-2007 г., така че част от проекта още преди стартирането на масирана кампания ще бъде свързан с анализ на това дали нямаме някаква промяна в стратегическите приоритети. В последните години индустриите, които са били набелязани, са свързани с производство, високи технологии и производство на високотехнологично оборудване, образование, медицина, производство на енергия от възобновяеми енергийни източници, агробизнеса - и в сферата на производството, и в сферата на преработката и т.н. Ще започнем кампания на базата на тези сектори. От друга страна, ще направим една цялостна преоценка дали някой от тези сектори не е увеличил или намалил своето влияние и дали не трябва да се обърнем към съвсем други сектори. Така че е възможно в хода на анализите, т.е. през следващите 5-6 месеца, да променим отчасти своята стратегия и съответно когато започнем с по-сериозната маркетингова дейност, да се използват тези нови сектори.

Кои ще са приоритетните пазари, към които ще бъде насочена рекламата на България?

- Това също е въпрос, който трябва да уточним в хода на тази кампания. В България по принцип през последните 5-6 години инвестициите са идвали от няколко държави и те не са се изменили кой знае колко силно през годините. Това са Австрия, Холандия или Гърция. Така или иначе тези държави имат силен интерес към България и надали ще има някакво изменение в бъдеще. От друга страна, има страни, от които имаме малко инвестиции, например от Китай. Вложенията оттам може да се увеличат с оглед на развитието на китайската икономика и тенденция в последните години да се увеличават външните инвестиции оттам. Ще проучим няколко големи икономики, които все още са слабо застъпени в България, и съответно ще увеличим нашето присъствие там.

Достатъчни ли са стимулите за привличане на външни инвеститори в България?

- Стимулите са свързани със Закона за насърчаване на инвестициите в България, който е създаден през 2004 г. Той е малко или много подобен на законите, които съществуват в други държави около нас. Тези закони наблягат на няколко основни елемента при привличането на инвестиции, като например данъчни облекчения, закупуване на земя, преференции при набиране на капитал или обучаване на персонал и т.н. Това, което забелязвам, е, че законът в сегашния му вид предизвиква интерес у чуждестранните инвеститори. От друга страна, част от този проект, който ще започнем, ще е свързан с това да интервюира фирми, които вече са в България или в някакъв момент са проявили интерес към страната, за да проучим доколко тези мерки, които се прилагат сега, съответстват на техните интереси.

Кои ще са основните тенденции, свързани с инвестициите през 2010 г.?

- В световен мащаб се

очаква преките чуждестранни инвестиции да се увеличават от приблизително 1.2 трлн. до 1.4 трлн. EUR, което показва някакво слабо увеличение. Това е добър знак за всички икономики по света. Очаква се и много от новите инвестиции да дойдат от държави като Китай или някои от другите бързоразвиващи се икономики като Индия или Бразилия, за които се прогнозира да станат някои от новите големи инвеститори. Естествено големи държави като САЩ ще останат начело в списъка на инвеститорите в световен мащаб.

Що се отнася до България, това, което очаквам да видя, е, че, от една страна, все още ще има сектори, които привличат много инвестиции като финансовата дейност и недвижимите имоти. От друга - това, което ще се опитаме да направим и се надявам, че през 2010 г. вече ще даде някакъв конкретен резултат, ще бъде да увеличим инвестициите в някои по-производителни сектори, особено такива, свързани с високите технологии.

Има ли сектори, които вече няма да бъдат „модерни” за инвестиции?

- Трудно е да се отговори на такъв въпрос, защото дори и в условията на световна финансова криза инвестициите във финансови сектор като процент са едни от най-големите. Така че, ако човек говори, че в бъдеще недвижимите имоти или енергетиката, или банковото дело ще намалят своето влияние в общия дял инвестиции, е много трудно да се каже кога точно ще стане това. А и то няма да е резултат на едно конкретно действие. Ако има някакви подобни тенденции, те ще са относително плавни.

ие познавате „от първа ръка” характера на руските бизнесмени, тъй като последните няколко години сте прекарали в Москва. Какво е отношението им към България като дестинация за бизнес, за инвестиции, за туризъм?

- Като цяло всички в Русия, не само представителите на бизнес средите, имат доста по-положителна нагласа към България. Масовият руснак оценява България като място за туризъм и отдих. Като оставим настрана енергийните интереси, които са съвсем друга тема, смятам, че има индустрии и фирми, с които може да се работи в бъдеще. България е близка на много рускоговорещи хора по една или друга причина, което е хубаво и е добре да се използва. Това, че вече има някаква изградена представа за България в Русия и че тя е много добра, вече е хубав знак.

Визитка

Борислав Стефанов е зам. изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции от началото на декември.

Преди това е работил за клона на Boston Consulting Group в Москва, където се е занимавал със стратегически маркетинг в автомобилния сектор, телекомуникациите, потребителските стоки за Централна и Източна Европа и Азия.

Работил е 2.5 години в регионалния логистичен център на DaimlerChrysler в Дубай, където е отговарял за координацията в логистичната дейност на автомобилната компания.

Притежава магистърска степен от Harvard Business School със специализация в сферата на преките чуждестранни инвестиции и междуправителствените отношения.

Стефанов има и магистърска степен по международен мениджмънт от Regents College в Лондон, както и бакалавърска степен по бизнес администрация от Американския университет в България.

Мениджърският екип на турската фирма Мапа Дженгиз, която изгражда автомагистрала Люлин, не се яви на преговорите между българските работници и представителите на синдикатите във фирмата, за да бъде решен въпросът с трудовите възнаграждения. Това алармираха от КНСБ, които са основен синдикат в компанията. Конфликтът избухна в края на ноември, когато стана ясно, че българските работници получават 2-3 пъти по-ниски възнаграждения за извършването на една и съща дейност от турските, наети от Мапа Дженгиз. Част от работниците дори започнаха гладна стачка.

Развитие

Министрите на труда и социалната политика Тотю Младенов и на регионалното развитие Росен Плевнелиев се срещнаха с протестиращите работници и синдикатите и поеха ангажимент държавата да съдейства мениджърите на Мапа Дженгиз да спазят българското законодателство, като предложат равни условия на труд за всички работници. Според Тотю Младенов турските работници трябва да бъдат само 200, а в момента те са над 700, което е половината от персонала. На 2 декември бе подписано споразумение между мениджърския екип на турската компания, социалния министър Тотю Младенов и представители на работниците за започване на преговори по всички спорни въпроси. Синдикатите са представили минимални прагове на възнагражденията при изграждане на магистрали, под който не трябва да падат заплатите. Според тях обаче през ноември отново има разлика в заплащането между нашите и турските работници. По данни на български работник на обекта заплатата му е 575 лв., а на турския му колега е 1300 EUR.

Протест

Ако ръководството на Мапа Дженгиз блокира преговорите, работниците са готови да протестират реално, уточняват от КНСБ. Ръководството на синдиката е сезирало Националния институт за помирение и арбитраж. Вече тече проверка дали Мапа Дженгиз изпълнява изграждането на магистрала Люлин според подписания договор. Ако бъдат открити нарушения, фирмата ще бъде санкционирана, се закани министър Плевнелиев.

Едва на 33 години, Ясен Василев има зад гърба си десетки хиляди квадратни метра застроена площ, милиони левове платени корпоративни данъци, няколко регистрирани фирми - сам или в съдружие. Имам още и много идеи и една торба с мечти, шегува се младият инвеститор.

Началото

Започва като дистрибутор на горива и фирмата му Василев ойл бързо става една от големите в страната. Казва, че в бизнеса е важно да имаш 70% късмет, за да го започнеш, и 30% упоритост, за да успееш да го задържиш. С горивата късметът напуска Ясен - огромната междуфирмена задлъжнялост довежда Василев ойл до невъзможността да събере парите си. Тогава младият предприемач намира мястото си в строителството и трайно се настанява на пазара като инвеститор.

Съвместно с България пропъртис лукс имоти Ясен Василев в качеството си на инвеститор започва строителството на ваканционни селища. Кошарица, Равда, Лозенец - над 70 хил. кв. м застроена площ изграждат съдружниците. Само през последните 4-5 години двете фирми са внесли като корпоративен данък над 3 млн. лв., уточнява Василев. Най-големият инвестиционен проект - край с. Кошарица, е с близо 30 хил. кв. м разгъната площ, на стойност 10 млн. EUR и е изцяло финансиран със собствени средства - резултат от динамичната политика по продажбите. Стопирани от кризата обаче, сега 130 апартамента в тези селища остават непродадени.

В началото на декември в Бургас беше открита нова уникална с екстрите и луксозното си изпълнение сграда - Бизнес център Вая. Инвеститор на проекта е Ясен Николов.

Мястото в един от най-бедните бургаски квартали Акациите не е избрано случайно. Като прокурист на архитектурно бюро Гевренов и Стоев, участвало в конкурса за ОУП на Бургас, Василев знае, че градът ще се урбанизира приоритетно в южна посока и все още неустроените промишлени зони скоро ще се превърнат в административно и бизнес средище. Сега младият съсобственик на сградата обмисля гъвкава маркетингова политика и добра презентация, за да изпълни новия бизнес център със съдържание. И така, натрупал опит, да се впусне в реализацията на другите си идеи.

Конкуренция

Младият предприемач не се притеснява от конкуренцията. Смята, че в Бургас има още много работа. Кризата отсява балансираните и гъвкави инвеститори. Опитът му е показал, че не можеш да бъдеш едновременно инвеститор, строител и продавач, а и да си добър и в трите дейности. А за да си добър инвеститор, е нужно преди всичко да бъдеш иновативен и в никакъв случай печалбата да не е доминиращ мотив. По-важна е реализацията на проекта, умението да си различен от останалите, за да бъдеш предпочетен от клиентите. Тогава печалбата ще дойде като естествен резултат.

През последните години у нас се построиха много нови сгради, много инвеститори и строители потърсиха големи печалби и ги получиха, коментира Ясен Василев. Сега е време да започне да печели клиентът. А за да има инвеститорът атрактивно предложение към него, първо му е нужен добър терен.

Производство

Ясен Василев нарича себе си спекулант. Доскоро цялата държава живееше от спекула благодарение продажбата на недвижими имоти предимно на чужденци. Сега ситуацията се променя и инвеститорът вече поглежда към производството.

Преди година и половина със своя партньор той регистрира две нови фирми с намерението да се впусне в производството на електрическа енергия от възобновяеми източници. Съдружниците купуват няколко парцела в района на Стралджа и започват процедура по промяна на статута им с идеята да изградят там соларни паркове.

Изготвят проект на стойност 36 млн. EUR, а за финансиране разчитат на кредит от Дойче банк. През април м. г. банката одобрява проекта, но не отпуска заема заради ниския кредитен рейтинг на страната ни. Уверява инвеститорите, че при евентуално повишаване на рейтинга в края на 2009 г. може да поднови преговорите.

Визитка

В бизнеса Ясен Василев навлиза още като студент по маркетинг в бургаския университет “Проф. д-р Асен Златаров”, за да се издържа. Започва с дистрибуция на горива.

Когато тази дейност се изчерпва, младият мениджър намира мястото си на строителния пазар като инвеститор.

За да гарантира добър и гладък инвестиционен процес, при изграждането на всеки нов обект Василев регистрира отделна фирма - сам или в съдружие.

Сега възнамерява да обедини фирмите си в новорегистрираната Фиделити корп.

Аз съм гъвкава, креативна личност, искам да се развивам, където има бизнес, старая се да участвам в него, казва за себе си Ясен.

Възнамерява да остане в инвеститорския бизнес, защото има още много идеи, които иска да осъществи.

Акценти

В края на декември т. г. Ясен започва реализацията на поредния си проект. В центъра на Бургас, на ул. Цар Симеон, той ще изгради жилищна сграда за богати хора, която ще нарече Вила Елена.

Сградата ще има претенции да е една от най-луксозните у нас.

Аз съм взискателен купувач и бих искал да живея в селище от затворен тип, казва Ясен.

Но в Бургас все още няма такива, затова той иска да осигури на клиентите си възможност да намерят подобно място.

Вила Елена ще бъде завършена в края на 2011 г. Финансирането на грубия строеж е осигурено. Инвеститорът вече има уверението на някои от банките, че при завършването му и получаването на Акт 14 клиентите ще могат да разчитат на кредит за закупуване на жилище в новата сграда.

Цената ще е над 2000 EUR/кв. м.

Василев е готов и с проекта за още една сграда, пак върху собствен парцел. В близост до морската градина той планира да издигне 80-метрова жилищна сграда.

Очаква се проектът да залегне и в Общия устройствен план на града.

Инвестицията в новата сграда ще надхвърли 10 млн. EUR и Ясен се надява да има сили да осъществи и тази своя мечта.