БЪЛГАРСКИЯТ ПАЦИЕНТ ВЯРВА НА ГОЛЕМИТЕ БОЛНИЦИ

Най-висока оценка анкетираните дават на личния си лекар - 4,37, още повече че от здравните услуги най-често българите използват консултацията при джипито си, а 49 процента пък са посетили специалист. При леки здравословни проблеми 51 процента от запитаните от социолозите са посочили, че предпочитат да се лекуват вкъщи, а 50 процента посещават личния си лекар. Изследването сочи, че всеки четвърти българин е трябвало да заплати сума над потребителската такса за посещение при специалист. Всеки пети пък е доплатил за болнично лечение.

Българите нямат доверие в малките болници и 76% са категорични, че търсят лечение в столицата или в по-големите градове. Три четвърти от българите, или 69%, правят изследванията си за сериозни заболявания в София или в университетските центрове. Резултатите от социологическото проучване за по-малките населени места са потресаващи и показват, че намеренията на здравното министерство за

реформа са в правилната посока

Когато става дума например за операция, почти липсват хора, които биха се доверили на болниците в малките населени места. Дори и при спешни случаи, когато е въпрос на време, хората пак предпочитат да се лекуват в София или в големите градове, какъвто е изборът на 61% от анкетираните.

По думите на директора на МBMD Мирослава Радева, когато говорим за протестите срещу закриването на малките болници, става дума за реакцията на едно поколение на прехода, което 20 години смята, че само губи. Хората не държат тези болнични заведения да останат, а се страхуват да им бъде отнета възможността за лечение.

Най-висока е оценката за работата на личните лекари, сочат още данни от изследването. Според данните на МBMD 90% от ползвалите здравни услуги са били на посещение при личен лекар. Да не забравяме, че личните лекари бяха първата част от здравната реформа преди 10 години. Една трета от запитаните са потърсили медицинска помощ веднъж или по-малко през изминалата година.

Добър 3,67 е средната оценка за качеството на здравните услуги в България, която 900 интервюирани са дали в проучването на МBMD. Малко по-висока е оценката - 4,11, на въпрос „Каква е оценката за получените лично от вас здравни услуги".

В същото време се забелязва активна обществена позиция, което се вероятно се дължи и на

динамичната дискусия за здравеопазването

през последните няколко седмици.

Да не забравяме също така, че българската нация е застаряваща и имаща нужда от повече здравни грижи. Пациентите обаче най-високо оценяват прегледите при личните лекари, с които има най-чести срещи. Според проучването 90% от пациентите са били на преглед при личния си лекар през миналата година.

Доверието в личния лекар е високо

Тъй като при по-сериозни здравословни проблеми 59% от хората биха отишли при него. Разбира се, не бива да забравяме, че достъпът до специалисти е опосредстван от посещението при личния лекар.

В същото време 49% от запитаните са предпочели да се обърнат направо към специалист. Всеки 4-ти анкетиран е имал нужда от специални медицински изследвания, а 12% от записаните са имали нужда от болнично лечение.

Данните от изследването сочат още, че 4% от пациентите биха отишли направо в частна клиника или при специалист.

По-младите, по-образованите и по-заможните хора предпочитат да заплатят директно за услугите, без да се обръщат преди това към личния лекар.

Една трета от запитаните са потърсили медицинска помощ веднъж или по-малко през изминалата година, 43% ползват от 2 до 5 пъти годишно медицински услуги, а 6 и повече пъти - около 22% от запитаните.

Хората между 50 и 60 години най-често търсят лекар, а над половината - или 53% от възрастните над 63 години, са се обръщали за лечение към специалисти. Обяснението за това е, че тези генерации обръщат повече внимание на лечението, след като се появи проблемът, а не се опитват да се предпазят от заболяване.

60% от пациентите над 6 пъти годишно са търсили медицинска помощ, като това са възрастни и живеещи в малките градове и селата.

За услуга при специалист е заплатил почти всеки четвърти от запитаните. Една част от заплащанията са станали на ръка и без документ.

На ръка за болнично лечение са платили 17%

12% са дали пари за медицински изследвания, а всеки десети е платил на личния си лекар извън потребителската такса.

При по-сериозни здравословни проблеми

5 - 6% са получили медицинска помощ от специалист срещу заплащане. В частна клиника за заплащане на ръка са признали 7% от запитаните. Така само потребителска такса са платили 79%; потребителската такса и допълнително пари на ръка на личния лекар са дали 6% от анкетираните.


ПРЕМИЕРЪТ СЛЕД СРЕЩАТА С ЛЕКАРИ:
ГОДИНА ОТСРОЧКА ЗА МАЛКИ БОЛНИЦИ

Няма да затварят лечебници в труднодостъпни райони
ДЕЯНА ПАВЛОВА

Година отсрочка ще по­лучат малките болници, за да успеят да отговорят на медицинските стан­дарти.

Това съобщи вчера пре­миерът Бойко Борисов след срещата си с шефовете им. Толеранс ще бъде даден на 15-20 лечебни заведения, тъй като се намират в труд­нодостъпни места.

Промени

Отсрочка ще се даде на лечебни заведения в реги­они с географски особенос­ти, обясни д-р Божидар Нанев, министър на здравео­пазването. Например ако транспортът до друга бол­ница е над час или трябва да се минат повече от 60 км. Такава е ситуацията с Гоце Делчев, където най-близка­та медицинска помощ е на 120 км.

Независимо от наличието на един или двама специа­листи тези болници ще бъдат подпомогнати и с кадри, добави министърът.

Въпреки тези мерки пре­миерът обеща, че всеки първи вторник от месеца ще се правят срещи с ше­фове на болници, които имат проблеми.

Бюджет

Ако някое лечебно заве­дение надвиши делегира­ния си бюджет, е решено да му бъдат платени средс­твата. Това ще става след проверка дали дейностите реално са извършени, коя­то ще се прави до месец след това. Ако трябва - а най-вероятно така и ще стане, парламентът ще гласува да се отблокират 350 млн. от преходния остатък на касата, обясни механизма д-р Нанев. "Бю­джетът на НЗОК е възмож­ност, която не е необходи­ма. Ние сме изчислили, че 350-те млн. допълнително ще дойдат от приходи от НАП и агенция "Митници", обясни финансовият ми­нистър Симеон Дянков.

В същото време болници от цялата страна са дадени на прокурор заради различ­ни злоупотреби,свързани с лекарства и апаратура.

Има около 40 процедури, които са в прокуратурата, съобщи още вицепремие­рът.

"Не мога да коментирам, защото проверката тече в момента. Разследванията са за неправомерно отчете­ни дейности", каза от своя страна д-р Божидар Нанев.

Средства

Според вицепремиера Дянков са нужни допълни­телни средства в здравеопазването. В момента у нас от БВП се отделят 4,2% за здраве. Средно в Европа се вземат по 6,3%. "С 50% трябва да увеличим само средствата от бюджета, ко­ито плащаме за здравео­пазване. Моята амбиция е до края на мандата да стиг­нем до 6% за здраве", зая­ви финансист номер едно.

80% от пациентите идват в София за опе­рация, сочи проучване на МБМ Д.

При спешен случай 61% отново търсят по­мощ в София. За изс­ледвания 60% от жите­лите на малките градо­ве и села отиват в сто­лицата и по-големите градове. Например хо­ра от градове като Па­зарджик и Бургас се на­сочват към Пловдив и Варна, където има уни­верситетски клиники, уточни Радева.

22% от българите да­ват пари на ръка за спе­циалист, сочат данни­те.

Българите оценяват качеството на здравни­те услуги у нас с добър 3.67. Теса най-недовол­ни от спешната помощ, като й пишат 3,78. Най-висока оценка дават на личния си лекар - бе­лежката му е 4,37.

При леки неразполо­жения половината бъл­гари се лекуват сами. Само 2% прибягват към самолечение и при се­риозни заболявания.

Инцидентът е станал в 20,40 часа в понеделник. Тримата видимо почер­пени мъже потърсили помощ в спеш­ния център заради травма на ръката на единия. Дежурният д-р Иван Кос­тадинов им обяснил, че трябва да се обърнат към спешния ортопедичен кабинет и започнал да ги упътва как да стигнат до него. В този момент пострадалият избухнал, започнал да ругае лекаря и налетял на бой. Фелд­шерът Любомир Петков се опитал да озапти агресивните мъже. Единият се нахвърлил и върху сестрата Ценка Иванова и я ритнал в крака. Накрая лекарите натиснали паникбутона и на място пристигнали охранителите. На­падението е записано от видеокаме­рите в спешното отделение.

Това е поредният случай с нападнат екип. На 20 ноември миналата го­дина мъж от ромски произход разби с ритник вратата на спешното отде­ление.


Защитени болници все пак ще има

Властта даде заден и за здравната реформа
Аида Паникян
Гратисен период за малки болници в отдалечени райони все пак ще има. Това стана ясно след продължилата над 2 часа среща на премиера Бойко Борисов, финансовия министър Симеон Дянков и здравния министър Божидар Нанев с директори на болници. По този начин на практика властимащите дадоха на заден от своите предварителни намерения за поголовно закриване на лечебни заведения.

На 15-20 болници може да се даде отсрочка, за да могат да покрият поставените от здравната каса изисквания или да се ориентират в изпълнението на друг тип дейност, коментира още Нанев. По думите му ще бъдат подпомогнати и лечебници, които са на над 100-120 км от други болници. Болници обаче, които не са сключили нито един договор с НЗОК или са сключили договор само по 1-2 клинични пътеки, "естествено няма да могат да работят". Към момента в това положение са около 20 болници.

Ще се вслушаме и в нашите партньори от "Синята коалиция", много внимателно слушаме и опозицията, заяви Борисов. Правителството имало готовност да финансира системата с още 350 до 400 млн. лв.

40 случая за нарушения в болниците са дадени на прокуратурата за неправомерно отчетени дейности.

Правителството има готовност да даде отсрочка на болниците, които се намират в отдалечени и трудно достъпни райони, за да отговорят на новите критерии за работа със здравната каса по клинични пътеки, стана ясно вчера след среща между Бойко Борисов, Симеон Дянков, Божидар Нанев и болнични директори.

Готови сме да дадем буферен срок от 6 до 12 месеца за по-специфични населени места, където лечебните заведения няма да могат да отговорят веднага на критериите, обясни Борисов. Става въпрос за болници, които се намират на повече час път от друго лечебно заведение или отстоят на 60 км от него, обясни Божидар Нанев и уточни, че това са около 20 болници. Там, където държавата не е изпълнила ангажимента си, ще се плаща за свършената работа, коментира премиерът.

Парламентът има готовност да деблокира до 400 млн. лв. от резерва на касата в БНБ, ако се наложи, заяви Борисов. Минути по-късно обаче Дянков каза точно обратното. "За мен това просто не е нужно, ние сме намерили достатъчно пари", бяха буквалните думи на министъра. Парите можели да се осигурят чрез държавни трансфери, които щели да дойдат от по-добра събираемост на приходи. Според Дянков казаното от Борисов е "само една възможност, но до нея едва ли ще се стигне".

По време на срещата е постигната договореност болниците да получават от НЗОК парите си за извършена дейност над предвидените в делегирания бюджет за месец. ДУМА припомня, че се предвиждаше парите да се дават на тримесечие. Амбицията на Дянков била до края на мандата парите за здраве да станат 6% от БВП.

Борисов обяви, че ще вика на срещи представители на болниците всеки първи вторник на месеца. Той щял да търси диалога не само с партньорите от Синята коалиция, но и много внимателно слушал и опозицията. Не искаме да се атакува реформата за това, че някъде може да се случи инцидент, призна си премиерът.

С Борисов сме и политически опоненти, и партньори, заяви в Перник лидерът на БСП Сергей Станишев. Той апелира държавата да осигури на всички българи достъп на здравна услуга, защото здравеопазването е конституционно право на всеки. Станишев съобщи, че БСП готви свои законопроекти, които да дадат алтернативна политика, в т.ч. и за защитените болници. Според него е необходимо да се изградят ясни критерии за лечебните заведения в отдалечените райони и те трябва да получат държавна подкрепа. Станишев обвини Дянков, че води политика на ликвидация на болниците.

Болниците в Ивайловград и Тополовград да получат статут на защитени болници, защото селищата са отдалечени от градовете, където има лечебни заведения - Харманли и Свиленград. За това настоя в Хасково Емилия Масларова.


Лекари масово напускат България
Лекари напускат масово България, заяви вчера Димитър Ленков, главен секретар на Българския лекарски съюз. Той отбеляза, че вече липсват патолози, съдебни лекари, епидемио-лози и др. Ако не се вземат мерки, ще има високотехнологични болници, в които няма кой да работи, предупре­ди Ленков.

България отделя около 4% от БВП за здравеопазване, във франция този процент е 12, в Румъния - 8, изтъкнаха от БЛС. Ако искаме качествено здра­веопазване, трябва да се отделят пари, смята д-р Ленков.

Кабинетът няма концепция за здравната реформа, категорична бе Христина Христова, председател на НДСВ. Реформата трябва да е в инте­рес на обществото, а не на бюджета, заяви тя. Христова отбеляза, че в мо­мента се икономисват средства, без да е ясно къде отиват. Това е спусната реформа за икономисване на средст­ва от бюджета, смята вицепрезидентът на КНСБ д-р Иван Кокалов.


Отлагат с 1 година закриването на болници

Здравеопазване е нацията да е здрава, силна и щастлива, обяви Симеон Дянков
Валя ЧРЪНКИНА

Готови сме да дадем буферен срок от 6 до 12 месеца за по-специфич­ни населени места, къ­дето лечебните заведе­ния няма да могат да от­говорят веднага на кри­териите, заяви министър-председателят Бой­ко Борисов след среща­та му с ръководствата на болници в страната. Той обясни, че има го­товност в момента, в който се изхарчат пари­те, парламентът да отблокира 350-400 млн. ле­ва от резерва, които ще постъпят в НЗОК. Реформата в здравеопаз­ването се прави в име­то на хората, целта е да се спре изтичането на пари и същевременно пациентите да получат най-доброто лечение, целта е нито един чо­век да не пострада, а не да правим икономии, обясни министър-председателят. Бойко Бори­сов отбеляза, че такива срещи ще има всеки ме­сец, за да се решават проблемите там, където те все още съществуват. Моята амбиция е до края на мандата за здра­веопазване да се отде­лят шест процента от брутния вътрешен про­дукт, заяви министърът на финансите Симеон Дянков. В България в момента за здравеопазва­не отиват 4,2 процента, средният процент за Ев­ропа е около 6,3, което означава, че трябва да увеличим средствата за здравеопазване само от бюджета с около 50 про­цента, обясни министър Дянков. Той посочи, че заявената от премиера Бойко Борисов готов­ност да се отблокират 350-400 милиона лева от бюджета на НЗОК за здравеопазване, е още една възможност, но тя не е необходима, тъй ка­то вече е изчислено, че 350 милиона лева „ще дойдат от по-добри при­ходи от НАП и агенция „Митници".

По повод коментара на президента Георги Първанов, че здравео­пазването не е иконо­мика, Дянков заяви, че „Здравеопазването е то­ва нацията да е здрава, силна и щастлива". За да е така, трябва допълнителен финансов ре­сурс, допълни той.

Финансовият минис­тър заяви, че е оптимист за осъществяването на здравната реформа, ко­ято по думите му се от­лага от 20 години, защо­то правителствата ги е било страх. Ние сме сравнително млада пар­тия и още не ни е страх, реформата ще се осъ­ществи и ще има успех, добави той. Дянков съ­общи, че в болниците са установени нарушения по около 40 процедури и случаите са предаде­ни в прокуратурата.

Липсата на специалисти е сред основните проблеми на здравеопазването в Добричка област. За региона има 1 хематолог, 2 пулполози, 1 патоанатом. Средната възраст на лекарите е 51 години. Всички болници в област Добрич сключиха договори с РЗОК за общо 388 клинич­ни пътеки, по които ще ра­ботят през 2010 година. За сравнение, през миналата го­дина лечебните заведения в областта са работили по об­що 431 клинични пътеки. Месечно община Кавар­на дофинансира дейността на болничното заведение с 43 000 лв, казват от кметство­то. При първа възможност об­щината ще осигури още 150 хиляди лева за болницата за т.г. За м.г. община Балчик е финансирала болницата със 700 000 лв, а община Ка­варна с 450 000 лв. Общин­ският съвет на Тервел ще тър­си възможности на нарочна сесия за финасиране на мес­тната болница. .Докато аз съм кмет, в Балчик ще има общинска болница" - катего­ричен е кметът на Белия град Николай Ангелов.

- През 2008 г. във вестник „Дума" излязох със статия по проблемите на здравеопазването. Позволих си да коментирам нашумелия „конфликт" между проф. Александър Чирков и тогавашния министър на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски. Моето мнение бе, че не е личен проблем, а проблем на здравна политика и управле­ние. Предложих на проф. Гайдарски съдействие във въвеждането на един моде­рен метод на мениджмънт.

В това отношение нашият институт разполага с екип, ценен от големи корпора­ции. Този наш жест остана във въздуха.

- Какви ще бъдат соци­алните и икономическите последствия от тази стъпка на сегашното правителство?

- Това са няколко ключо­ви въпроса. Какви са проце­сите в здравеопазването? Кои са факторите за срива в здравеопазването?

Още през 1991 година в една моя монография, посветена на организацията и контрола в здравеопазва­нето, аз анализирах тези процеси. Но след близо 18 години негативните тенден­ции и противоречия в здравеопазването са вече не само проблеми, но се офор­миха в тежка криза на здравеопазването. Управля­ващите през този период не само, че не съумяха да очертаят възможните причи­ни за настъпването на тази криза, но те не осигуриха и систематичното наблюдение на тези тенденции и проти­воречия. В резултат на това те бяха неспособни да идентифицират онези нега­тиви в здравеопазването, които сега ни създават огромни неприятности. Може да се каже, че здраве­опазването е в една тежка хронична криза, факторите за това са няколко: преми­наването от социален към пазарен тип здравеопазване и изменението в целите и механизмите на функциони­ране на здравеопазването; промяната в целите на здравеопазването, която подрони фундаменталните му основи като профилакти­ката и достъпността му; при извършващите се промени в началото на 90-те години „реформаторите" не изчис­лиха отрицателните последи­ци от смяната на системата, не бяха отчетени и изчислени рисковете за население­то; в управлението на здравеопазването бяха включени некомпетентни хора с политическа задача, което още повече засили негативните процеси.

- Може ли да се предпри­емат други мерки, които ще бъдат в полза на хората и на лекарите, и какви са те?

- Тъй като за пазарния тип здравеопазване основни­ят критерий за ефективност е печалбата, то за развитие­то на здравеопазването от важност е бързата възвра­щаемост на капитала чрез монополизиране на здрав­ния пазар. Този тип здравео­пазване има за последици влошаване на здравния статус на населението. Ликвидират се важни нап­равления на здравното обслужване като работни­ческото и селското здравео­пазване, „нерентабилните" здравни заведения и т.н. Повишава се смъртността, ограничава се достъпността, навременността и качеството на медицинската помощ. Мерките, които сегашното правителство предприема за съкращаване на общинските болници, не са съобразени с териториалните, демографс­ките и социалните процеси, не отразяват степента на цялостност и зрялост на здравеопазването. Можем да твърдим, че се повтаря процесът, който в началото на 90-те години ликвидира българското селско стопанс­тво. Командно-административните методи на това управление не само услож­няват организацията на здравното обслужване, задълбочават кризата в него, нещо повече, те не позволя­ват да се развият еквивалентността и възмездността на отношенията между субекти­те на здравното обслужване. Сегашното управление чрез административна принуда осъществява концентрация и централизация на капитала, монополизира болничното обслужване, действа в интерес на няколко олигархични групи в здравеопазва­нето. Оказва се, че здравео­пазването е един стабилен, гарантиран, рентабилен и подкрепян от държавата пазар.

- Има ли модел, който е приложим в условията на криза в здравеопазването?

- Антикризисните мерки в здравеопазването би трябва­ло да бъдат насочени към извършване на качествени изменения в организацията, управлението, планирането, финансирането, кадрово и научно обезпечаване на здравеопазването и въвежда­нето на системата на контролинга. Трябва да не се нарушават конституционни­те права на гражданите за висококачествено, достъпно и безплатно здравеопазване. Да се изведе профилактика­та като главно направление, да се подобри качеството на доболничната помощ, лечебно-диагностичната и рехабилитационната дейност. И не на последно място -рационализиране на социално-икономическите връзки на здравеопазването с другите сфери на обществе­ното производство с цел подобряване здравето на населението.

- Какво трябва да се направи днес и не е ли време да се обединят лека­ри и пациенти в битката за спасяване на здравеопазва­нето?

- Известна е максимата, че погрешно поставен въпрос никога не дава

верен, адекватен и прави­лен отговор. Това се отнася с най-голяма сила за нало­жения сегашен модел на здравеопазването. Съвре­менната наука казва - за да имате успех, моделът тряб­ва да има научно-теоретична обосновка и на нейна основа - стратегия. Затова качественият модел на съвременно здравеопазване изисква създаване на съвре­менна стратегия на здравео­пазването - система от критерии и показатели за измерването й и управление на тази стратегия. Логиката на един такъв модел на здравеопазването, който ние сме разработили, е проста. Не може да се управлява здравеопазване, когато то няма научно обосновани и ефективни икономически показатели за измерване. Не може да се измерват показатели в нашето здра­веопазване, когато то не е описано с ясно определени цели и приоритети. Иначе казано, необходими са

компетентност и отговор­ност, желание да се реша­ват проблемите, а не да се обслужват нечии интереси. Управляващите през пос­ледните години стояха далеч от тези три компо­нента, което е основата на днешното плачевно състоя­ние на българското здравео­пазване.

Какво се оказва сега? Времето доказа правилност­та на тезите, които разви още преди години бившият председател на Българския лекарски съюз д-р Андрей Кехайов - за липсата на финансов ресурс и за закри­ването на болниците и за крайно недостатъчните специалисти - все неща, които практиката потвърж­дава. Но ръководството на БЛС днес работи в съгласие и обслужва интересите на управляващите и на своите икономически покровители. Така и с такова управлен­ческо поведение няма да бъдат защитени нито инте­ресите на лекарите и други­ят медицински персонал, нито интересите на полужи-вите пациенти. Казвам полуживи, защото когато на един човек му е трудно и невъзможно да се ползва от пълноценните услуги на здравеопазването, реално той с единия крак е на оня свят...

По-лошото е, че никой от парламентарно представени­те партии не поставя тези въпроси в истинския им вид и с действителната им

сериозност. Крие се инфор­мация за заболеваемостта и смъртността, хората не знаят, че по показателите за здравеопазване според световната здравна органи­зация ние сме на едно от последните - 102-ро място, от 22 по времето на социа­лизма. Ето затова е необходим друг модел на управле­ние, прозрачност и адекват­ност, но най-вече прагматичност и компетентност. Днешното управление бърка прагматичността с елементарния грабеж за сметка на пациенти и лекари.

Това значи, че на улицата в назряващите протести, когато поставят своите искания, пациенти и лекари трябва да бъдат заедно, те имат общ интерес, това е интересът на цялото ни общество, който е отразен в конституцията на Република България. Потъпкани са най-демократично" правата на всички ни!