16 февруари 2010 г. Тема: здравеопазване вариант „Б и за болниците

„Има готовност в момента, в който свършат парите, парламентът да отблокира 350-400 млн. лв. от резерва на касата, които ще отидат в НЗОК“, каза още Бойко Борисов. Той допълни, че в лечебните заведения ще се плаща само за свършена работа за предходния месец. „Трябва така да направим реформата, че нито един човек да не пострада. Целта на тази реформа не е да правим икономии”, обясни Борисов.

Минути по-късно Симеон Дянков каза, че отблокиране на резерва на НЗОК няма да е необходимо, защото за здравеопазване вече са предвидени допълнителни 350 млн. лв от трансфери, които ще дойдат от по-добра събираемост в НАП и от митниците. „Отблокирането на резерва в БНБ е политическо решение, което не е необходимо. Намерили сме достатъчно пари”, заяви Дянков.

Финансовият министър съобщи още, че в болниците има открити около 40 процедури, които са внесени в прокуратурата. Нарушенията са в цялата страна. Дянков коментира и думите на президента Георги Първанов от миналата седмица, че здравеопазването не е стока.

„Здравеопазването въобще не е икономика. То е това – нацията да е здрава, силна и щастлива. За да е така обаче, трябва да влезе допълнителен финансов ресурс. Казах на лекарите, че по наши изчисления в България в момента като процент от БВП 4,2% отиват за здравеопазване. Средното в Европа е около 6,3%. Това означава, че трябва да увеличим бюджета за здраве с 50%“, каза Симеон Дянков.

Има и такива болници, които трябва да бъдат подпомогнати по чисто географски принцип, каза здравният министър Божидар Нанев. Такъв пример била болницата в Гоце Делчев, където най-краткото отстояние до друго лечебно заведение е 120 км. Нанев уточни, че тези около 40 случая, които прокуратурата разглежда, са свързани с неправомерно отчитане на средства.

От своя страна директори на общински болници съобщиха, че имат уверения, че ще получат равнопоставен достъп до еврофондовете. Представителите на големите болници заявиха, че няма да протестират и реформата трудно би минала без тях, затова ще работят за нея.

Междувременно вчера председателят на НДСВ Христина Христова сподели на публична дискусия за здравеопазването, че преструктурирането на болниците няма алтернатива. Тя обаче укори правителство, че не води добър диалог с обществото по тези въпроси.

Българите оценяват качеството на здравните услуги у нас с добър 3,67. Средните оценки на различни здравни услуги са 4,37 за консултация с личен лекар, 4,27 за преглед от специалист с направление и 4,24 за преглед без направление. Това сочи проучване на MBMD. Най-недоволни са пациентите от спешната помощ с оценка 3,78 и от болничното лечение - 3,79. От данните става ясно, че за сериозни медицински изследвания хората от големите градове, които ползват специалист в същото населено място, са 43%, а тези, които биха потърсили медицински услуги извън района, в който живеят, са 48%. Тези, които се обръщат към частни специалисти, са 10%.

Управляващите, изглежда, "потушиха" с обещания за още стотици милиони левове и заплахите на медиците за протести, макар още да не е ясно откъде точно ще дойдат средствата.

На среща на премиера Бойко Борисов с болнични директори вчера беше решено в здравеопазването да се влеят допълнително още 350-400 млн. лв. над определените средства в бюджета. Освен това на част от болниците беше даден гратисен период, за да отговорят на новите, по-високи критерии за работа със здравната каса.

След разговорите с участието на министрите на финансите и здравеопазването премиерът разкри още, че спорните делегирани бюджети на лечебните заведения ще останат. Те обаче няма да се спазват стриктно - болниците ще получават парите си за свършена работа месец за месец, дори да са надскочили лимитите, а не както беше замислено - на тримесечие, и то след строги проверки.

"Реформата ще се проведе по одобрените критерии. Готови сме обаче да дадем буферен срок от 6 до 12 месеца за населени места, където лечебните заведения няма да могат да отговорят веднага на стандартите", каза след срещата Бойко Борисов. Здравният министър Божидар Нанев допълни, че става въпрос за застрашени болници, които се намират на повече от 60 км (или един час път) от друго лечебно заведение.

Министърът уточни, че това са 15-20 лечебни заведения, за които ще се допусне гратисен период за покриване на критериите или за преструктуриране. По този начин според него лекарите нямат основание да протестират. "Никой не иска да закрива болници. Тези, които не са успели да сключат нито един договор (със здравната каза - бел. ред.), няма да работят, но те са не повече от 20", каза още Нанев.

При обявяването на намеренията за допълнително финансиране обаче вчера не стана ясно откъде точно ще дойдат парите. Първо Бойко Борисов заяви, че парламентът има готовност да отблокира при нужда допълнителните средства от резерва на здравната каса в БНБ в размер от около 350-400 млн. лв. Там в момента има над 800 млн. лв., но те са част от консолидирания бюджет на държавата.

По-късно вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков каза, че това е само една от възможностите. "Няма да е необходимо да отваряме резерва, защото ние вече сме изчислили така нещата, че 350 млн. лв. допълнително ще дойдат от трансфери - от по-добри приходи от НАП и Агенция "Митници", поясни той. Въпреки това Дянков допусна, че може да се вземе политическо решение и резервът да бъде отворен.

Според директорите на големите болници моментът за провеждане на реформата е добър. "При такава политическа подкрепа ще бъде грехота да не се извършат промените", каза шефът на "Св. Екатерина" проф. Генчо Начев. "Убеден съм, че реформата не е административен акт и цели да се увеличи качеството на медицинските услуги в болниците, то да е еднакво за всеки гражданин, а обществените средства да се изразходват ефективно", допълни той.

По думите на шефа на "Пирогов" Димитър Раденовски без съдействието на големите болници трудно ще бъде реформирана системата. Той подчерта, че спешната болница има готовност да изпрати част от специалистите си там, където има най-много проблеми. "Готови сме да обучим лекарите, които ще работят в бърза помощ и ще заместват закритите структури", допълни Раденовски.

Представителите на частните болници пък са доволни от признанието на финансовия министър, че здравеопазването е недофинансирано и от ангажимента му до лятото на 2012 г. парите да се увеличат на 6% от БВП. Дянков уточни, че по изчисления на министерството му България в момента отделя 4.2 процента от БВП за здравеопазване. Средното за Европа е около 6.3%. "Това означава, че с 50% трябва да увеличим бюджета за здравеопазване и моята амбиция е до края на мандата да стигнем до 6% от БВП."

Той обаче постави условие преди това да се проведе реформа, за да е сигурно, че парите ще се използват за лечение, а не за ненужни скъпи лекарства или за пациенти фантоми. "Искам да съм сигурен, че средствата няма да отиват за далавери", каза министърът и допълни, че след проверките в болниците вече има около 40 случая, с които се е заела прокуратурата. По думите му нарушенията са всякакви и от цялата страна.

От няколко общински болници също заявиха, че са удовлетворени от решенията на срещата. На нея е било договорено да получат всички изработени средства, както и равнопоставен достъп до еврофондовете.

"Целта на тази реформа не е да правим икономии. Въпросът е да спре изтичането на пари и да се постигне максимално добро лечение за пациентите", обясни премиерът Борисов. Той допълни, че всеки месец ще се провежда среща между шефовете на болници, за да се реагира веднага на всеки повдигнат въпрос.

Заплахата за протести в сектора обаче не е изчезнала напълно. Шефовете на заплашените от фалит болници са решили да се срещнат в четвъртък, за да решат дали ги удовлетворява изходът от срещата и ще има ли ефективни протести. Преди седмица медиците от общинските и частните болници поискаха да се осигурят за здравеопазване поне толкова средства, колкото са били миналата година. Те настояват за законодателни промени, които да поставят болниците в конкурентна среда, да се премахне администрирането и да отпадне изискването за наличие на двама специалисти за сключване на договор с НЗОК по всяка клинична пътека.

Решенията на членовете на кабинета са точно в тази посока.

В сградата на Министерски съвет в първия работен ден от седмицата пристигнаха директори на университетски, областни, общински и частни болници, за да разговарят с премиера Бойко Борисов. Постигната е договореност болниците да получават от НЗОК парите си за извършена дейност месец за месец. „Докторите чуха от нас, че за свършена работа ще се плаща месец след като изтече предходния. Целта е така да направим реформата, че нито един човек да не пострада. И целта на тази реформа не е да правим икономии”, заяви Борисов.

Друга договореност, постигната по време на срещата, е все пак да се даде гратисен период за някои лечебни заведения в специфични райони да изпълнят новите изисквания за договори с касата. „Там, където спецификата на населеното място, неговата отдалеченост не позволява лечебното заведение да отговори в момента на критериите, сме готови да дадем един буферен срок - една година – година и нещо, докато се приведе всичко в необходимия ред”, каза премиерът Борисов. Според здравния министър Божидар Нанев, отсрочка може да бъде дадена на 15-20 лечебници. Общинските болници са получили и уверения за равнопоставен достъп до еврофондовете.

Според финансовия министър Симеон Дянков, здравеопазването не е икономика, а е това нацията да е здрава, силна и щастлива. За да достигнем средноевропейското равнище на финансиране обаче трябва да се увеличи с още 50% ресурсът от бюджета за здраве. Дянков заяви, че амбицията му е до края на мандата на сегашното правителство да се достигне 6% от БВП за здравеопазване.

Премиерът обяви, че ще провежда срещи с представители на лечебните заведения всеки месец.

Представят добри европейски практики в болничната помощ
„Добри европейски практики в болничната помощ. Безопасност на пациентите” е темата на кръгла маса, която организират на 17 февруари 2010 г. в Народното събрание председателят на парламентарната комисия по здравеопазване д-р Лъчезар Иванов и министърът на здравеопазването д-р Божидар Нанев.

Лектори на форума, който ще започне в 13.00 часа в зала „Изток” на Народното събрание, ще бъдат европейски експерти, сред които и такива от университета в Кембридж.

На дискусията са поканени финансовият министър Симеон Дянков, заместник-министърът на финансите Владимир Горанов, представители на Българския лекарски съюз, на Българския зъболекарски съюз, на Българския фармацевтичен съюз, на Българската асоциация на специалистите по здравни грижи, на Съюза на учените, на синдикатите, Омбудсманът на Република България, както и деканите на медицинските университети в страната. В нея ще участват и народни представители от Комисията по здравеопазване, областни управители и представители на ръководствата на парламентарните групи в 41-то Народно събрание.


Зам.министър В. Митрев : Лошият мениджмънт, а не здравната реформа, е съсипал болницата в Г. Делчев, медицинските работници: Как да живеем, като сега вземаме заплати за декември, от нашите пари се купуват лекарства

Лошият мениджмънт в про­дължение на 8 години е съси­пал болницата в Гоце Делчев, а не здравната реформа. Не може болницата в Разлог при 30 000 контингент да няма и лев задължения, а МБАЛ „Иван Скендеров" с над 80 000 контингент да натрупа дългове за над 1 милион ле­ва. Още от понеделник групи от центровете по здравеопаз­ване в цялата страна започ­ват внезапни проверки за ус­тановяване ма реално лекува­ни пациенти.Ще се правят внезапни проверки и по сиг­нали на граждани, защото па­циентът се изгуби някъде в системата, а се заговори са­мо за пари от Здравната каса и болнични бюджети. Мека ка­тегорично да се знае, че бол­ницата в Гоце Делчев няма да бъде закрита, Тя е под специалтното наблюдение на Министерството на здравеопаз­ването заради нейната отда­леченост и много големия контингент от население, кое­то очаква качествена здрав­на помощ. Няма да допуснем ощетяване на пациентите, държавата ще помогне на болницата в Гоце Делчев и фи­нансово, и кадрово, това ка­за вчера в Гоце Делчев зам. министърът на Министерство­то на здравеопазването Валерий Митрев, който по настоя­ване на депутата от ГЕРБ Геор­ги Андонов проведе работна среща с кметовете и общин­ски съветници. На срещата присъстваха и управителят на МБАЛ „Иван Скендеров" д-р Мария Радойкова, както и доктори и медицински сестри от здравното заведение, От думите на заместник-министъра стана ясно, че скоро в ръководството на болницата в Гоце Делчев ще бъдат извър­шени кадрови промени. По време на работната среща бе коментирана идеята в Бла­гоевградска и Софийска об­ласт да се използва опитът на Израел по отношения на спешната помощ.