-20 болници ще получат статут на защитени

За 15-20 отдалечени болници ще се допусне компромис и те ще могат да получават пари от здравната каса, без да отговарят на завишените й условия за сключване на договор. Това ще стане с поправки в Закона за лечебните заведения, където ще се опише на какви критерии ще трябва да отговорят те - да са на повече от един час път от друга болница, пътят да е над 60 км или да са трудно достъпни, обясни здравният министър Божидар Нанев.

Тези лечебни заведения ще получат отсрочка от половин или една година, за да отговорят на условията на касата или там да се осигури друг вид помощ - повече линейки или поликлиника. Основният критерий, заради който те са заплашени от по-малко договори и съответно пари, е наличието на двама лекари от специалност. Има болници, като например тази в Гоце Делчев, които трябва да бъдат подпомогнати в намирането на специалисти, тъй като градът е много отдалечен и там трябва да има болница, обясни Нанев.

До миналата година също имаше отдалечени болници с по-специален статут. Те получаваха целенасочени субсидии от държавата, за да могат да се издържат, въпреки че нямат достатъчно пациенти. Преди месец от БСП призоваха отново да има подобни лечебни заведения, а миналата седмица премиерът Бойко Борисов обяви, че харесва идеята.

Решението противоречи на твърденията на управляващите, че болниците, които не предоставят нужното качество, не трябва да получават пари от здравната каса.

Имам амбицията в края на мандата да се отделят 6% от брутния вътрешен продукт за здравеопазване, тъй като системата в момента е недофинансирана, обясни пък министърът на финансите Симеон Дянков. В момента за сектора се отделят малко над 4%, като вицепремиерът обеща да отпусне допълнителни 350 млн. лв., или около 0.5% от БВП, за болниците от очакваните по-високи приходи от митниците. "Резервът на здравната каса в БНБ не е нужно да се пипа, за мен това увеличение на парите е достатъчно", каза обаче Дянков. В края на т.г. се очаква парите от вноски в БНБ да са близо 1.5 млрд. лв., а според бюджета на касата през 2010 г. тя разполага с 500 млн. лв. по-малко от м.г.

"Трябва да сме убедени, че парите отиват за здраве, а не за далавери", мотивира Дянков отказа си тази година да даде повече пари на системата. Той припомни, че далавери в 40 болници в цялата страна са предадени на прокуратурата.
ДИАЛОГ

Премиерът Борисов и министрите Дянков и Нанев се срещнаха вчера с 60 директори на болници. Те за пореден път обещаха, че ще се плаща за реално извършена дейност, а не според вече спуснатите делегирани бюджети. Властта и директорите се разбраха да се срещат всеки месец в МС, за да изглаждат в движение възникналите проблеми около реформата.


Всеки пети дава над таксата за преглед при специалист
Галя Горанова

Всеки пети българин, опрял до преглед с направление при специалист, плаща над потребителската такса, показва проучване на МБМД отпреди няколко дни. Често парите се дават на ръка, без никакъв документ, обясни шефката на агенцията Мирослава Радева. Данните сочат още, че 17 на сто от българите си плащат над необходимото и за болнично лечение. Дори при личния лекар, където таксата е фиксирана, всеки десети е платил отгоре. За медицински изследвания допълнително си плащат 12% от българите.

Хората масово прилагат самолечение (51%) при по-леки здравословни проблеми като грип и настинка. За сериозните обаче търсят специалист (69%). Ако се налага операция, 54% от интервюираните заявяват, че ще потърсят помощ извън населеното място, в което живеят, и ще се насочат към големите областни центрове. Дори жителите на големи градове като Пазарджик и Бургас признават, че биха загърбили местните болници, за да се доверят на областните клиники в Пловдив и Варна.
ОЦЕНКА

Добър 3.67 е общата оценка на българите за качеството на здравните услуги в България по шестобалната система. Най-активните потребители на медицински услуги са хората над 50 г., пенсионерите и жителите на малки градове и села. Тъкмо те са и хората, които се съпротивляват най-яростно на реформата. "Искаме си болниците", била първата реакция на повечето интервюирани граждани, сподели Мирослава Радева. Според нея грешка на управляващите е, че не са прецизирали нуждите на населението в отделните райони.


Синдикати и кабинет с общи мерки за кризата
Започват преговори за подписване на национално тристранно споразумение между правителството, работодателите и синдикатите за срок от две години за излизане от кризата и нови мерки за стабилизиране на икономиката, пазара на труда и доходите. Това обяви министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов вчера.

Министърът съобщи, че КТ "Подкрепа" и КНСБ ще представят своите становища до днес. Младенов каза още, че към МТСП миналата седмица е отправено искане от миньорските федерации на двата синдиката, както и от браншовата камара на мините да се разпростре върху тях подписаният отраслов или браншови колективен трудов договор. "Ние сме готови да го направим", заяви министърът. Той посочи, че подобно искане е постъпило и от работещите във ВиК сектора, което също ще бъде разгледано.

"МТСП ще продължи разпростирането на браншовите колективни трудови договори. Ние смятаме, че по този начин ще дадем отпор на сивата икономика", категоричен бе социалният министър. Той каза още, че има работни групи между национално представителните организации на работодателите и на работниците и служителите за изработването на двустранно национално споразумение за регламентиране на надомната и дистанционната работа и на агенциите за временна заетост. "Очакваме силно напрягане на бюджета", заяви междувременно Божидар Данев, председател на Българската стопанска камера. Според него не трябва да се изчаква с вземането на мерки до догодина, тъй като правителството има най-висок кредит на доверие сега.

В условия на криза намалението на осигурителните вноски е страшно опасно за стабилността на пенсионната система, подчерта Данев. Всеки процент намаление на осигурителната тежест означава около 150-160 млн. лева по-малко приходи.

"Не правим реформа заради икономиите. Въпросът е да спре изтичането на пари и да се постигне максимално лечение за пациентите. Ще се вслушам и в нашите партньори", категоричен бе премиерът Борисов. Той обеща на медиците, че всеки първи вторник от месеца ще има сбирки на "Дондуков" 1, на които те ще поставят проблемите си, за да им се търси решение.

Близо 50 са болниците, които не отговарят на критериите, но са важни за съответния регион, и ще им се даде буферен срок от половин до една година. За това време здравните заведения ще трябва да покрият стандартите на реформата - да имат по двама лекари в една специалност и да осигуряват 24-часов прием на пациенти. Там, където лечебниците не отговарят на критерия "болница", но разстоянието до друга голяма лечебница е много, ще се даде възможност да се покрият критериите, допълни Борисов. Според него не бива да се допуска атака срещу реформата само защото може да стане инцидент при транспортирането. И в момента във вашите лечебници умират хора, но за съжаление е част от работата ви, обърна се премиерът към участниците в срещата. Той все пак ги успокои, че ако се наложи, ще се отблокират 350-400 млн. лева от резерва на здравната каса. Парите щели да се прехвърлят в разходната част на НЗОК, но ще се дават само за свършена работа.

Финансовият министър Симеон Дянков обясни, че това е просто още една възможност. Според него не е необходимо да се отблокират средствата от резерва. "Ние вече сме си изчислили нещата, така че 350 милиона лева допълнително да дойдат от трансфери - от по-добри приходи от НАП и Агенция "Митници"", обясни вицепремиерът.

Доктори от "Пирогов" ще учат колегите си в страната на спешна медицина, стана ясно още след срещата. 20% от хората ми могат да се изнесат в спешните центрове извън столицата, заяви шефът на "Пирогов" Димитър Раденовски.

Финансовият министър Симеон Дянков допълни, че в прокуратурата вече са подадени 40 сигнала за злоупотреби на болници от цялата страна.

Шефове на областни болници пък обясниха, че техните лечебни заведения са гръбнакът на здравната система извън София. Те настояват за гаранции, че свършената работа ще бъде платена и че ще имат равен достъп до еврофондовете като големите университетски лечебници.

Всеки втори - 51 на сто, се лекува вкъщи, ако има лек здравословен проблем.

От всеки сто души у нас пък 12 са били в болница. Освен ниската оценка болничното лечение поставя още един сериозен проблем пред пациентите - всеки пети от тях твърди, че е трябвало да доплаща за получените услуги. Една четвърт от българите пък са давали пари под масата - над потребителската такса, за посещение при специалист. Само 43% от хората търсят такъв в града, в който живеят, сочат още данните от изследването. За сериозни медицински изследвания 47% от анкетираните биха потърсили консултация извън населеното място, в което живеят. При спешен случай обаче 58% от запитаните биха предпочели да им се окаже помощ там, където живеят.

Ако имат нужда от операция, 76% от хората в малките градове и селата тръгват за София или областния център. Показателно е, че така би постъпил и всеки трети жител на областен град - 34% от тези хора се мятат на колата и тръгват към София, Пловдив, Варна или Бургас.

Спешна помощ на крачка от дома, изследвания и операция в столицата и премахване на корупцията сред медиците е очевидно рецептата за добро здравеопазване според българина.

Юлиана Ончева


Бойко Борисов: Правим реформата в името на хората
400 млн. лв. от резерва на здравната каса

Година отсрочка за малките болници
АЛЕКСАНДЪР ПЕТРОВ

Ако се наложи, ще бъдат отблокирани 350-400 млн. лв. за здравеопазване от резерва на Националната здравноосигурителна каса, съобщи премиерът Бойко Борисов след среща с представители на големи болници от страната, на която присъстваха и министрите на финансите Симеон Дянков и на здравеопазването Божидар Нанев.

Борисов уточни, че тези средства биха могли да се отблокират с решение на Народното събрание.

Той посочи, че на болниците ще бъде плащано от държавния бюджет за свършена работа.

Борисов посочи също, че ще бъде даден срок от още половин до една година на болниците, "на които не е необходимо много", за да изпълнят критериите на здравната реформа. По думите му това ще бъдат не повече от 15 здравни заведения.

Премиерът подчерта, че основната цел на здравната реформа не е да се правят икономии, а да се спре изтичането на пари от здравеопазването, като същевременно хората да не страдат от липса на лечение.

Борисов обеща да се вслуша в конструктивните предложения за реформата в здравеопазването, дадени от опозицията и от директори на здравни заведения.

Финансовият министър Симеон Дянков съобщи, че досега са дадени на прокуратурата 40 сигнала за неправомерно изразходвани средства в болници.

От 6 до 12 месеца отсрочка ще имат малките болници, които няма да могат да отговорят веднага на критериите за сключване на договор със здравната каса стана ясно след срещата вчера. Буферният период се отнася за лечебни заведения, чието разстояние до алтернативни клиники е

поне един час, или над 60 километра

уточни Божидар Нанев. Според него тази мярка касае около 15-20 болници. Целта на отсрочката е да може в един по-плавен преход здравните заведения да покрият поставените изисквания или да се ориентират в изпълнението на друг тип дейност. Изискванията са да имат по двама лекари в една специалност и да осигуряват 24-часов прием на пациенти. Нанев уточни, че болниците, които не са успели да сключат нито един договор със здравната каса или са сключили договор само по една или две клинични пътеки, "естествено няма да могат да работят". Към момента това са около 20 болници. Нанев каза, че има и такива здравни заведения, които трябва да бъдат подпомогнати по географски принцип

като болницата в Гоце Делчев, където най-краткото отстояние до друга болница е 120 километра. Там трябва да се даде възможност чрез по-добър мениджмънт да се покрият всички изисквания и да се помогне с кадровата обезпеченост. Бойко Борисов заяви, че правителството ще разглежда случаите болница по болница и спешен център по спешен център. Не правим реформа заради икономиите категоричен бе премиерът. Реформата в здравеопазването се прави в името на хората, целта е да се спре изтичането на пари и същевременно пациентите да получат най-доброто лечение, каза още Борисов. Той отбеляза, че такива срещи ще има всеки месец, за да се решават проблемите там, където те все още съществуват. Който няма проблеми, може и да не идва, посъветва Борисов шефовете на болниците.

Премиерът обеща на медиците, че за свършена работа ще се плаща. Там, където държавата не си е изпълнила ангажимента до момента не по вина на това правителство, при строг контрол и проверка за свършената работа ще се плаща, добави Борисов. Като пример той посочи болницата в Ботевград, която е дотирала хемодиализата на пациентите със 160 000 лева. .


Дянков успокоиха лекарите, че пари за здраве ще има.

С 50 на сто повече пари за здраве до края на мандата
Моята амбиция е до края на мандата за здравеопазване да се отделят шест процента от брутния вътрешен продукт, заяви след вчерашната среща с лекарите министърът на финансите Симеон Дянков. В България в момента за здравеопазване като дял от БВП отиват 4,2 процента, а средният процент за Европа е около 6,3. Дянков коментира, че това значи увеличаване на средствата за здравеопазване само от бюджета с около 50 процента. "Здравеопазването е това, нацията да е здрава, силна и щастлива", коментира Дянков репликата на президента Георги Първанов, че здравеопазването не е икономика. .


Спецове от “Пирогов” ще обучават колеги
Около 20 процента от специалистите в спешната медицина на "Пирогов" може да бъдат командировани в центрове за спешна помощ, където реформата протича по-тежко. Това предложи след срещата с премиера директорът на "Пирогов" Димитър Раденовски. Той каза, че болницата има готовност и за квалификация на лекари в спешната медицина. Според него без съдействието на големите болници реформата трудно ще бъде извършена.

По време на дискусия директорите на болниците са се обединили около мнението, че реформата е необходима и много закъсняла и трябва да продължи. При такава политическа подкрепа ще е грехота реформата да не се извърши, коментира Генчо Начев, директор на болница "Света Екатерина" в София. По думите му тази реформа не е административен акт и цели да се повиши качеството на медицинското обслужване, което да е еднакво за всички български граждани. .

Бездетни български двойки броят между 20 000 и 25 000 евро, за да им износят жени бебетата в чужбина. Толкова струват утробите под наем в Украйна, където сурогатно майчинство е узаконено, съобщи председателката на фондация "Искам бебе" Радина Велчева. В тази сума влизат както самото имплантиране на оплодената яйцеклетка, така и ежемесечните акушеро-гинекологични прегледи на сурогатната майка, нейната издръжка и уреждането на документите на новороденото и неговите биологични родители, обясни Велчева.

В Украйна преди наемането двете страни подписват договор в лицензирана клиника, заверен нотариално.

На най-строги санкции, включително и затвор

като за отвличане на дете подлежи всяка жена там, ако се опита да задържи бебето за себе си след неговото раждане, разясни адвокатката Гергана Върбанова, юридически съветник към неправителствената организация. Срещу сумата от 25 100 евро клиника в Харков предоставя услугата, като 16 550 евро плаща на сурогатната майка за яйцеклетката и издръжката й, 4900 евро са за медикаменти, стимулатори и самата асистирана репродукция, а останалите 3700 евро са за евентуални лекарства и медицински грижи на наетата жена по време на бременността й. Само допреди година и половина

нашенци масово наемаха за тази работа гъркини

в Солун срещу сумата от 10 000 - 15 000 евро. Там обаче хората не могат да бъдат сигурни, че ще си получат детето, тъй като законът дава възможност на жената, която е родила бебето, да го задържи като свое, ако предяви претенция към него 20 дни след раждането му. В наши клиники за оплождане ин витро също имплантират незаконно оплодени яйцеклетки на майки под наем. Най-често това са студентки, които срещу сумата от 20 000 - 25 000 лева скланят да износят и родят чуждо дете. Жената просто заявява, че желае да дари яйцеклетка на приятелката си, която не може да има деца, за да бъде оплодена по метода на асистираната репродукция. Самото договаряне става между съпрузите и продавачката, а лекарят остава в неведение,

впримчен в измамната схема

Законът за донорството разрешава безвъзмездното даряване на яйцеклетки и сперма за ин витро оплождане. Дузина обяви за търсене на сурогатни майки са публикувани на различни български сайтове в последните десетина дни.

Изискванията са жената да е на възраст между 20 и 33 години, в добро психическо и физическо здрaве и да има родено поне едно дете. .

Клиниките запазват в пълна тайна подробностите от раждането на бебето.
Фолкпевици плащат на жени за бременност

Фолкпевици и манекенки наемат срещу заплащане жени да им износят и родят децата, за да не си развалят фигурата, съобщиха от фондация "Искам бебе".

Затова ще настояваме сурогатното майчинство у нас да бъде разрешено само по медицинско предписание, когато се отнася за случай, заяви адвокат Гергана Върбанова. .