16 февруари 2012 г. Тема: здравеопазване

Според Закона за здравното осигуряване до 25% от събраните пари от глоби отиват за допълнителни възнаграждения на служителите. За 2011 г. сумата за разпределяне е 2 011 315 лв. В методиката за бонусите обаче има изричен текст: „Размерът на допълнителното материално стимулиране за управителя и подуправителя на НЗОК е 1,5% от парите за бонуси, а разпределението между двамата началници е съответно 60% и 40% от сумата. Тоест за 2011 г. Нешева и Василева са получили съответно 18 101 лв.и 12 067 лв. над заплатата си, ако методиката е спазена. Гяуров попита редно ли е шефката на НЗОК да взема бонуси в криза, и то по норма, одобрена от нея. Той е питал официално здравния министър Стефан Константинов кой и как е приел тази методика, но шефката на парламента Цецка Цачева не е допуснала въпроса.

От НЗОК отрекоха Нешева да е получила 30 000 лв. допълнително възнаграждение. Според тях от встъпването си в длъжност през 2010 г. Нешева е против бонусите и иска премахването им. Депутати от СДС са я питали защо не раздава допълнителни пари на служителите в НЗОК, както позволява законът. Въпреки недоволството на синдикатите и шефката на НЗОК е поискала с писма до министъра и СДС текстът от закона за здравното осигуряване, регламентиращ бонусите да отпадне.

Според справката на НЗОК за премиите през 2011 г. става ясно, че от парите от глоби ръководството - общо 40 души, е получило общо 91 858 лв. Но не става ясно колко от тази сума е била за Нешева и Василева.

Никой не забеляза, че екипите на Спешна помощ бяха първи при кошмара в с. Бисер. Никой не писа за колегите от Хасково, които купиха от бюджета си лекарства за хронично болните, останали без медикаменти в потопа. Благодарение на нас се родиха бебета, оцеляха много пациенти, независимо че имаше код „оранжево" и осъзнавахме, че рискуваме живота си.

Работим, въпреки че за последните три месеца заплашиха лекарка в Ямбол с пистолет, удариха лекар в Стара Загора, пребиха фелдшери в Русе, Търговище, Момчилград, биха наши шофьори.

Докога Министерството на здравеопазването, медии, близки на пациенти и пациенти ще си затварят очите за пропуските в системата за спешно реагиране и ще обвиняват малцината, останали да работят в Спешна помощ?

Джипиеси следят движението на екипите в реално време, записват ни с видеокамери кога излизаме на адрес, записват ни в нашата информационна система и естествено в тази на тел. 112. Всеки, който ни ругае и набеждава, може да се увери в колко часа е подаден адресът на екипа и кога той е пристигнал! Защо не се запитате какво се случва, за да закъснее екипът така фатално, че да загине човек?

Аз ще ви отговоря като спешен лекар, работещо т 16 години. Няма екипи, защото със спирането на тел. 150 се върнахме 20 г. назад. Тогава имаше 28 центъра за спешна помощ - и всички спешни и неотложни екипи получаваха адресите от тел.150. Екипите се отзоваваха до 20-ата минута, като диференцирането на адресите ставаше от медицинските специалисти в регионалните ни координационни централи. С въвеждането на пазарната икономика в здравеопазването неотложната помощ премина към личните лекари, които трябваше да организират неотложни кабинети. Но, това не се случи така,както бе предвидено.

С въвеждането на тел. 112 загубихме възможността за медицинска преценка на оплакванията. Тел. 112 приема като спешни по-голяма част от адресите, като за конферентни връзки пуска незначителна част от тях.

През последните месеци адресите нараснаха неимоверно. За сметка на визити за температурни състояния екипите не достигат за истински спешни повиквания като стенокардия, инсулт, алергична реакция, катастрофа.

Спешните адреси са снети медицински некомпетентно от тел. 112, а от оскъдната и неточна информация трудно диференцираме за какво всъщност става дума. Екипът тръгва със съмнение за инфаркт, който на място се оказва висока температура. Печално е, че понякога потегляме към припаднал, който се оказва починал. Липсата на алгоритми за приемане на адреси, обещавани от месеци от Министерство на здравеопазването, допълнително усложнява диференцирането на степента на спешност.

92-та неотложни кабинета в страната, освен че са крайно недостатъчни, по никакъв начин не разтоварват нашите 180 спешни кабинета по филиалите. Повечето неосигурени пациенти предпочитат да се прегледат безплатно от Спешна помощ, пристигнала на крака в дома им, отколкото да платят 30 лв. за лекарски преглед в неотложния кабинет. Не са редки и случаите, когато ни викат за издаване на смъртен акт на отдавна починал пациент, защото не могат да се свържат с личния лекар. Зачестяват случаите и на пациенти, които си правят чрез нас профилактичен преглед, от страх „ да не се случи нещо".

Лавина от повиквания залива нашите районни координационни централи и сме принудени да изпълняваме адресите по реда на постъпването им, за да не ги бавим, вместо да ги диференцираме по спешност. Това за нещастие ще е причина и за в бъдеще да загиват хора заради закъсняла помощ, защото не може ограниченият брой екипи да покриват повиквания за всичко.

Ако не се спре с обвиненията към Спешната помощ и не бъдем мотивирани от Министерството на здравеопазването да останем на работа, ние ще продължим да намаляваме. И няма да е далеч времето, когато на подадените от тел.112 адреси няма да има кой да се отзове,

Малките общински болници в градовете Нови пазар и Велики Преслав тънат в дългове и сега лекуват пациенти по чудо, благодарение на общините. Здравното заведение в Нови пазар е натрупало 465 000 лв. борчове за лекарства, отопление, както и за вноски за новозакупена апаратура. Управителят д-р Атанас Атанасов е уведомил общината, че през настоящата година се очертава и прогнозен месечен недостиг от 35 000 лв. Кметството ще намери начин и тази година да финансира болницата. М. г. общината й е дала от бюджета си 420 000 лв. 3600 души преминават годишно през здравното заведение и преди 2 г., когато имаше опасност за закриването му, хората стачкуваха. Болницата е лекувала по 59 клинични пътеки, сега най-вероятно ще бъдат одобрени 66, като новите са урологични. Персоналът е от 147 души и за късмет към него няма неразплатени заплати.Общинската болница във Велики Преслав обаче дължи 204 000 лв. на лекари, сестри, санитари и шофьори. От февруари м. г. персоналът получава по 60% от възнагражденията си, а напоследък по 80%.Директорът д-р Ради Радев търси начини за спасяването на болницата. Общинският съвет вече отказа да стане гарант на лечебницата, за да изтегли 500 000 лв. банков заем.Съветниците гласуваха обаче 100 000 лв. от бюджета и ще ги дадат до дни. Още 89 000 лв. ще получи здравното заведение общо през годината. „Доволен съм, че персоналът има морал и не напуска. Закрихме детското отделение, но отворихме рехабилитационно. Ще работим по 15 клинични пътеки, при 17 през м. г.", каза д-р Радев.

Размерът на допълнителното материално стимулиране за управителя и подуправителя на НЗОК е закован на 1,5 процента от една четвърт от събраните глоби, става ясно от методиката за премиите към Закона за здравното осигуряване. Веднага след обявените данни от касата побързаха да отрекат информацията, че Нешева е взела 30 000 лева бонус. "Това не отговаря на истината", написаха от фонда и допълниха, че за миналата година здравната шефка е получила 12 800 лв. премии. Сумата била дори с 5760 лв. по-малко от тази, която й се полагала, тъй като директор Нешева не взима пари от перо "икономии от възнаграждения". От касата уточниха още, че Нешева няколко пъти настоявала да бъдат премахнати премиите още през 2010 г. Дори по нейно предложение преди две години икономиите на институцията в размер на 8,9 млн. лв. били прехвърлени за здравноосигурителни плащания. След като опровергаха частично информацията на СДС, подчинените на д-р Нешева обявиха и премиите на регионалните шефове на касата. Всеки един от тях е взел общо за годината по 9000 лева. Експертите по места пък са се подписали срещу бонуси от 7000 лв. От СДС се оплакаха, че повечето министерства са отказали да им дадат информация за методиката и размера на раздаваните парични стимули за чиновниците с обяснението, че това е "лична информация". Не искаме ЕГН-тата им, а сумите за премиите им, коментира Гяуров.

Късно снощи стана ясно, че депутати от ГЕРБ имат намерение да извикат на заседание на групата шефката на касата за обяснения по скандала с бонусите.

Биляна ВЕСЕЛИНОВА

Руслана ПЕТРОВА


Бих дал още на линейките
Стефан Канстантинов, здравен министър

Ако зависеше от мен, бих дал още бонуси на спешната помощ. Това не е разхищение. Големият процент от раздадените средства са отишли при хора, които не са бюрократи и администратори, а работят в спешната помощ, в психиатричните центрове, в домовете за медико-социални грижи, в регионалните здравни центрове и контролират състоянието на условията на работа и така нататък.

Въпреки това не е ясно дали новите правила ще бъдат гласувани в зала, тъй като според противниците на забраната от ГЕРБ пълното ограничение ще удари много сериозно туристическия и ресторантьорския бранш в кризата. По данни на депутати вложените пари в изградените от заведенията зали за непушачи възлизат на 50 милиона лева. Според други депутати обаче е най-добре забраната да се въведе през лятото, за да имат хората време за адаптация до зимата, тъй като лятото в откритите заведения ще се пуши.

За да лобира за забраната вчера у нас пристигна и еврокомисарят по здравеопазването Джон Дали. На вечеря в ресторант "При орлите" здравният шеф разказал на Дали ситуацията с тютюнопушенето у нас. Днес еврокомисарят ще има срещи с премиера Бойко Борисов, депутатите от ГЕРБ и ръководството на парламента. Именно в Народното събрание той ще запознае подробно депутатите с резултатите от въведената в други страни от ЕС забрана за цигари на обществени места.

Руслана Петрова


Печелим милиони от чужди студенти

Приходите от тях са равни на държавната субсидия
Проф. Ваньо Митев, ректор на Медицинския университет - София, и председател на Съвета на ректорите
- Проф. Митев, вие оглавихте скоро Съвета на ректорите. Кое е първото нещо, което трябва да направи той?

- Първото и най-важно нещо e Законът за висшето образование. Трябва да има пълен синхрон в това отношение между Съвета на ректорите и образователното министерство и ние да участваме много активно в изработването му. На първото общо събрание в началото на март ще си изработим стратегия, около която да се обединим всички ректори. След като имаме няколко добре прицелени приоритета, ще можем да заявим пред държавните органи, че настояваме те да се случат, защото са най-доброто за висшето образование. Ние сме за това да има промяна.

- Каква промяна очаквате от закона?

- Много е важно въвеждането на публично-частното партньорство. Да ни развържат ръцете, за да може университетите да заработят допълнителни средства в тази криза. Другото е разширението на автономията. Ако искат тя да е действаща, нека да оставят Общото събрание да бъде основен коректив във всеки един университет. То да реши колко да траят мандатите на ректорите, колко мандата да имат. Ако се отиде към другия предлаган вариант - да се назначават лица отвън, които да контролират финансите, това ще бъде катастрофа. Около това сме обединени всички. Представете си, че в един университет дойде финансов директор, спуснат отгоре. Излиза, че аз като ректор трябва да печеля парите, а той да ги управлява и да казва за какво да се харчат. Контролът е нещо съвсем отделно - държавата и сега ни контролира, ревизии текат целогодишно. Няма нищо тайно, нашият бюджет е публичен. А нашият университет има стратегия и ние много добре знаем какво гоним в дългосрочен план.

- Какво гоните?

- Първата точка вече е изпълнена - рязко повишение на приходите. Приходният остатък за тази година е 47,5 млн. лева. Заплатите се покачиха два пъти, а общо приходите на преподавателите - три пъти. Те получават много добавки - по празниците аз изчислих, че единствено за Голяма Богородица не сме давали бонуси. Ще ви дам един пример с Медицинския факултет, който има 1000 души преподаватели и е гръбнакът на университета. През 1999 г. тогавашният декан завеща на наследника си 6 млн. лева преходен остатък и около 600 чужди студенти. Осем години по-късно, при положение че това бяха години на възход, бяха ни останали 450 хил. лева и 300 чужди студенти. Сега този факултет има 21 млн. лева, а чуждите студенти са 1050. Половината от общия брой студенти там са чужденци. Именно това са хората, които осигуряват валута. В момента приходите ни от тях са равни на бюджетната субсидия - около 26 млн. лева. Това ни даде възможност успоредно с повишаването на доходите да си решим проблемите със сградния фонд, който е основната ни болка.

- Какво ще строите?

- Тази година почваме с наши пари едновременно няколко строежа. Първото е луксозна сграда, която ще вмества ректората, деканата, учебен център и Факултета по обществено здраве. Цената ще е около 14 милиона лева. Факултетът по фармация почва да строи триетажна сграда. Подхващаме и още една триетажна постройка в двора на медицинския колеж "Йорданка Филаретова". А в района на Александровска болница до пулмологията ще построим модерно общежитие.

- Ще искате ли връщане на университетските болници към медицинските университети?

- Да. Университетските болници трябва да имат друг статут и допълнително финансиране. Държавата трябва да отбележи факта, че всички тежки случаи се концентрират в тях. Разходите им не могат да бъдат сравнявани с други болници, които, като имат тежък случай, се освобождават от него и го препращат към нас. Те трябва да имат минимум 30 на сто допълнителна субсидия.

- Споменахте, че основен носител на парите са ви чуждите студенти. Откъде са те?

- От 51 държави. Гледаме да разнообразим "асортимента", ако мога така да се изразя. Най-много, естествено, има от тези държави, които са около нас. Но четвъртата по големина група е от САЩ. Ние проучваме непрестанно откъде могат да дойдат по-масивни потоци. Сега сме се насочили към Израел, защото студентите оттам идват много добре подготвени.

- За какви специалности има най-много желаещи?

- Най-голям е напливът за акушерство и гинекология, хирургия, очни болести, дерматология. А напоследък, във връзка с доброто заплащане, и инвазивна кардиология. Интересът е най-голям там, където могат да се изкарват добри пари. А тези, които не са търсени, могат да бъдат спасени с допълнително заплащане - става дума за патоанатомия и анестезиология. Всичко може да се реши с икономически лостове - няма друго решение.

- Правите ли статистика колко ваши студенти директно заминават за чужбина след завършването?

- Аз искам да се прави разлика между анкетите, които се водят със студенти, и тези, които реално напускат. Знам, че повече от половината изказват такова намерение, но колко го осъществяват, е отделен въпрос. Напоследък голямото текучество е свързано със специализациите. Западна Европа предлага идеални условия за специализации, а тук не се отпускат пари за специализации държавна поръчка. Тов е огромен проблем. Ще ви дам един пример - в момента се открива фармацевтичен факултет в Софийския университет. Това означава държавата до отдели някъде към 8 - 8,5 млн. лева годишно, за да започне да функционира факултет, който е абсолютно ненужен за нашето фармацевтично образование. Ако тези пари се бяха насочили за специализации държавна поръчка, представете си колко хора можеха да бъдат задържани в България.

"Невронавигацията е компютърно базиран метод, който позволява много точно и прецизно планиране, контрол и водене на самата оперативна интервенция. Той не е някакъв медицински робот, който да отменя хирурга по време на операцията", обяснява доц. Тихомир Ефтимов. Целта е машината да интегрира направените преди операцията невроизобразителни изследвания - като скенер или ядреномагнитен резонанс (ЯМР). И благодарение на тези данни хирурзите да планират операцията - например каква е големината на лезията, която трябва да отстранят, и на каква дълбочина трябва да "влязат". Доц. Ефтимов разказва, че по време на интервенцията апаратът позволява да се следи във всеки един момент къде се намира инструментът на неврохирурга в мозъка, каква част от тумора е премахната и т.н. "Комуникацията" става с помощта на

инфрачервена камера със сензори

"Тя изпраща сигнали и обратно - получава такива от рефлекторни сфери, които отразяват с триточкова система и по този начин образът е абсолютно реален", обяснява доцентът. Уредът има възможност и за фотодокументиране и правене на скрийншотове.

Във ВМА разполагат с две такива системи - от 2004 г. и 2007 г. По-модерната невронавигация позволява реален контрол по време на операцията. "Това е от изключителна важност, когато става дума за мозъчни операции, защото всяко преместване дори с милиметър на образуванието веднага се показва на монитора на машината", подчертава неврохирургът. Машината изчислява абсолютно сама с точност до 0,2 мм къде се намира образуванието и къде - хирургичният инструмент. Освен това, благодарение на ултразвука, на апарата се виждат и съдовете,

което е важно при аневризми например

"Друг плюс е и възможността за реконструкции в 3D позиции, като самият апарат е с монитор с тъчскрийн и възможност за включването на мишка, която помага при насочването по време на операцията", допълва още доц. Ефтимов. И пояснява, че всички лекари, които използват апаратурата, са сертифицирани и са преминали специален обучителен курс в Норвегия, град Трондхайм, където всъщност се произвежда машината. "Там се намира и най-големият център, който работи по приложението на ултразвука в неврохирургията и неврологията", обяснява още доц. Ефтимов. И подчертава, че апаратурата може да се ъпгрейдва и да й се вкарват съвсем нови програми, за да се разширяват възможностите й. И дава пример със софтуер за гръбначна хирургия, с който разполага единствено клиниката по неврохирургия на ВМА. Апаратът е ценен помощник не само при операциите на туморни образувания, а и при ендоскопска неврохирургия; при съдови заболявания, каквито са аневризмите, артериовенозните малформации; при инфекциозни заболявания, като мозъчни абсцеси, и при травми на главата.

Руслана ПЕТРОВА


ГЕРБ получи картбланш да се прави на благодетел с бюджетни пари
Депутатите от "Синята коалиция" определиха като слагаческо тълкуването на закона от Сметната палата
Партиите могат да се правят на щедри филантропи с парите, които получават от данъкоплатците за политическа дейност. И да извлекат дивиденти, дори когато правителството, което са излъчили, не е сметнало за нужно да отдели средства и да предприеме спешни мерки, за да гарантира живота и здравето на гражданите. Това следва от становището на Сметната палата, огласено вчера. То предизвика спор в парламента.

Тълкуването е по запитване на ГЕРБ дали е законно партията да дари част от държавната помощ от 1 млн. лв. за пострадалите при последните наводнения. Отговорът е адресиран до зам.-председателя на партията Цветан Цветанов. Съпредседателят на "Синята коалиция" Иван Костов обаче го обяви за незаконно, тъй като според Закона за политическите партии субсидията се отпуска целево за избори и партийни дейности. Юристите в парламента определиха становището за спорно. А Антоанета Цонева от Института за публичната среда обясни, че то ще отвори вратата за дарения към държавни институции и за разплащане с независимите депутати през фондации.

В писмото си държавният одитор твърди, че даряването на средства може да се смята за присъщ за партийната дейност разход, тъй като законът не го забранява изрично. Забрана да даряват пари от бюджета има само за държавните институции, но партиите не спадат към тях, се твърди в становището. Веднъж постъпили в партийните сметки, сумите от държавната субсидия "престават да са държавни, те стават партийни, т.е. юридически принадлежат на този особен правен субект и съответно могат да се разходват за постигането на неговите цели в политическия процес", пише още в документа. Правото на партиите да даряват е подкрепено и с тълкуване на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), като партиите са приравнени по статут с неправителствените организации. "Партиите могат да предоставят дарения на организации с нестопанска цел, учредени в обществена полза, като се спазват ограниченията за конфликт на интереси, както и на лица за лечение или подпомагане на пострадали при бедствия", заключава Сметната палата.

"Автентично тълкуване на нормативен акт от ранга на закон може да дава само Народното събрание", коментира Димо Гяуров ("Синята коалиция"). Той бе категоричен, че даването на помощи от субсидиите на политическите партии противоречи на закона за политическите партии. "Това не е вярно", защити се председателят на Сметната палата проф. Валери Димитров пред "Сега". "Ние не даваме автентично тълкуване, а прилагаме Закона за политическите партии (ЗПП) в частта за финансирането им и разходване на държавната субсидия. Всеки орган, който прилага един закон, е в правото си да го тълкува", убеден е Димитров.

Шефът на палатата не се съгласи и с твърдението на Иван Костов (СК), че "дописва" закона, като приравнява партиите с неправителствени организации. "ЗПП изрично препраща към Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Това се нарича субсидиарно прилагане. Част от разпоредбите в закона за юридическите лица се прилагат и за политическите партии, а там е казано, че такива организации могат да даряват свои средства", категоричен е Димитров. Той препоръча на юристите в парламента да променят закона, ако толкова искат да се въведе изрична забрана за партиите да правят дарения.

Иван Костов обвини институцията в прилагането на "двоен аршин", тъй като само преди дни на негово запитване законно ли е ГЕРБ да дарява пари от субсидията, от палатата му отговорили, че не тълкуват закона. "За мен не го тълкуват, а за Цветан Цветанов го тълкуват. Явно е важно кой пита", възмути се бившият премиер. Той бе категоричен, че по закон само неправителствените организации имат право да правят дарения, а партиите не са такива. "По-коленопреклонно и слагаческо тълкувание аз не съм виждал", коментира Костов.

От БСП и ДПС не пожелаха да коментират официално казуса. Неофициално обаче техни представители споделиха мнението, че Сметната палата се опитва да угоди на управляващите.

От ГЕРБ пък триумфираха, че са в правото си. "Силно се надявам, че след това писмо и другите партии ще започнат да постъпват по същия начин, по който постъпихме ние, тъй като над тях няма да виси дамоклевият меч на незаконността", коментира на специален брифинг депутатът Димитър Главчев. Колегата му Александър Ненков пък отхвърли обвиненията в евтин популизъм и изтъкна, че още от учредяването си ГЕРБ е участвала в много благотворителни инициативи.

"Същественият въпрос е могат ли партиите да се занимават с филантропия и кои от приходите си могат да харчат за тези нужди - субсидия, членски внос или дарения", коментира Антоанета Цонева. Според нея становището на палатата отваря вратата за дарения към държавни институции през фондации и НПО. "Ако не достигат средства на "Напоителни системи" да се справи с щетите от бедствията, може ли ГЕРБ да им дари част от субсидията си?", попита тя. Особено важен въпрос, според Цонева, е кой ще управлява дарението от 1 млн. лв. за с. Бисер и как ще се контролира разходването на тези средства - общината, дарителски фонд или някой друг? Кой е от другата страна на дарението?, попита Цонева.

Дарението за бедстващите в Бисер, до чието наводнение всъщност се стигна, тъй като управляващите не са взели мерки да укрепят пропукалата се стена на язовир "Иваново", е вторият случай, в който ГЕРБ се опитва да замаже гафовете на правителството с пари от държавната субсидия. Преди година след като кабинетът необмислено сложи лимит за парите, които се отпускат на тежко болните деца за лечение в чужбина, и избухна скандал, ГЕРБ отново прибягна до тази тактика - дари 1.2 млн. лева от субсидията си за държавния фонд за трансплантации.