16 февруари 2012 г. Тема: здравеопазване

Такова писмо обаче още не е пратено от МЗ, тъй като от министерството на икономиката не са ни уведомили, че има такава процедура, твърди министър Стефан Константинов. "Склонен съм да се модифицира текстът", обяви той. МЗ предлагаше да се забрани продажбата на напитки от рода на "Ред бул" и "Шарк" на деца. Рестрикции за кола-кола и кафе обаче нямаше. Тъй като няма време да се изчака съгласувателната процедура за ЕС, здравното министерство е готово да се откаже от забраната.

По-важният за министерството текст в поправките на Закона за здравето е въвеждането на пълна забрана за пушене в закритите обществени места от 1 юни тази година. Вчера тя беше приета от здравната комисия. Въпреки че забрана на цигарите във всички заведения се предвиждаше още от 2010 г., ГЕРБ промени закона и либерализира режима. Сега обаче депутатите смятат, че за изминалите 2 г. обществото вече се е адаптирало. "Аз съм за забраната, въпреки че хотелиерите и ресторантьорите твърдят, че са инвестирали 50 млн. лв. във вентилация и задължителните врати, които да отделят залите за непушачи и пушачи, и бяха подведени от премиера Борисов, че забраната ще влезе с сила чак от 2014 г.", отбеляза Мая Манолова от БСП.

Янина Здравкова


ПРОФОРМА
Промените в Закона на лечебните заведения, които предвиждат преструктуриране на болниците, все пак минаха на първо четене в пленарна зала вчера. Текстовете предвиждат болниците да имат поне 30 легла, за да съществуват като специализирани или минимум 60 легла, за да бъдат многопрофилни, и се смята, че около 50 малки клиники у нас не отговарят на тези условия. Друга поправка ще позволи на здравната каса да не сключва договори с всяка нова болница, която се появи.

Тъй като промените са щекотливи, те не успяха да минат през ресорната здравна комисия в парламента. Вчера в зала проектът беше приет на първо четене с гласовете на ГЕРБ, но отнесе много критики, включително и от народни представители от мнозинството. Затова срокът за разглеждането му между първо и второ четене беше удължен на 28 дни, а в това време текстовете се очаква да претърпят сериозен ремонт. Вероятно ще отпадне изискването за минимален брой легла за съществуването на една болница.

Здравното министерство обяви, че проверява дейността на Столичния център за спешна медицинска помощ, когато след оплакване на близки на починал млад мъж се оказва, че само за един ден - на 4 февруари, екипи са пристигнали при цели 9 вече мъртви пациенти. Ако се проверят и датите 3, 5, 6 и т.н. февруари, нищо чудно да се окаже, че и тогава положението е било същото - линейките закъсняват фатално. Директорът на центъра Георги Гелев обясни, че за част от тези хора сигналите са били подадени, когато те вече са били починали. При другите обаче екипите са пристигнали прекалено късно, например с 2 часа закъснение. Което чисто и просто означава, че "Бърза помощ" вече няма. И който се надява на спешна медицинска помощ, когато смята, че му е нужна, може да си отиде, докато чака. Защото линейката може да дойде, но може и да не дойде навреме. А за наличие на "Бърза помощ" може да се говори единствено и само когато тя е в състояние да се отзове на всеки сигнал за спешност.

Причините за колапса на центровете за спешна помощ са отдавна известни и също толкова отдавна никой не прави нищо, за да подобри състоянието на тази система. В София например на смяна се въртят 20-ина екипа при нужни поне 30. И когато има чрезвичайна ситуация като тази в последните седмици - с рекордни студове, съпроводени с повече инфаркти, инсулти, травми и непочистени улици, е физически невъзможно екипите да се отзовават навреме на всеки адрес.

Ситуацията в провинцията също е тежка. Лекарите не желаят да работят в "Бърза помощ", защото заплатата е 600-700 лв., максимум 1000 лв. В замяна работата е тежка, с 12-часови смени, неблагодарна и не предлага особено развитие. Добре е да се има предвид, че при такива възнаграждения и текучество работещ в "Бърза помощ" може да си позволи да се държи както си иска, защото никой няма да го уволни, тъй като няма кой да дойде на опразненото място. За увеличение на заплатите се говори открай време, то беше обещано още в първата година на мандата на ГЕРБ, а парите бяха дадени едва тази, при това са едва 10 млн. лв. от нужните по изчисления на МЗ 60 млн. лв.

Паралелно с това работата на спешните екипи расте ежегодно. Още от 2000 г., когато се появиха личните лекари, няма точна дефиниция кои състояния са работа на джипитата и кои - на "Бърза помощ", тъй като едните отговарят за неотложната помощ, а другите - за спешната. Каква точно е разликата, обикновено пациентът установява сам след няколко обаждания и скандали с джипито и диспечера на линейките. За по-лесно към "Бърза помощ" се обръщат и хората без здравни вноски, защото ако не друго, тя поне още е безплатна за всички. Болниците използват линейките за превоз на пациенти, включително и когато някоя клиника просто отказва да приеме болен.

За капак през миналата година повикванията към "Бърза помощ" окончателно минаха към единния телефон 112, а специализирания 150 беше закрит. Недомисленото прехвърляне окончателно разруши крехкия баланс, в който спешните екипи някак си си вършеха работата. Диспечерите на 112 са обучени да работят така, сякаш линейките и спешните екипи у нас са поне 2 пъти повече, а в тях работят парамедици, а не лекари, чиято работа е единствено да транспортират болните до лечебно заведение. Операторите на 112 не разпитват достатъчно за състоянието на пациентите, не преценяват кой е наистина спешен, кой може да почака и кой е одраскан от котка и може да се справи и сам, и подават като спешни всички адреси на линейките, при това по реда на обажданията. Резултатът е пълен хаос и увеличаване на недочакалите помощ наистина спешни случаи. Неслучайно половината членки на ЕС не са премахнали специализираните телефони за спешна медицинска помощ, въпреки че са въвели 112.

Разрухата в "Бърза помощ" е симптоматична за цялостното състояние на здравеопазването у нас. Още преди да започнат промените в сектора преди 10-12 години, системата трябваше да се подсигури с работеща спешна помощ, която да обира луфтовете от реформите и да гарантира, че хората ще получават поне първа помощ. И да продължат да получават поне нея, когато вече сме напълни сигурни, че профилактиката, доболничната, болничната помощ и рехабилитацията са съсипани. Но това не стана.

Няма и да стане, защото поне настоящите планове не вещаят нищо добро. Сегашното ръководство на здравното министерство реши да се справи с проблема с липсата на кадри в "Бърза помощ", като замени лекарите с парамедици. Които освен че тепърва ще се обучават, струват много по-скъпо. Защото се отзовават на всеки сигнал, колкото и безумен да е, и карат абсолютно всеки пациент в болница. А държавата отдавна е показала, че не желае да дава повече пари за подобна дейност.

Така че е добре гражданите да започнат да свикват, че не могат да разчитат на "Бърза помощ", колкото и неприемливо да им се вижда това. И вместо да бият и псуват лекарите, да проумеят, че щом няма дори спешна медицинска помощ, значи няма и държава. Т.е. оправяйте се.

Янина Здравкова


30 000 лева бонус и за шефката на НЗОК

Над 2 милиона лева допълнително са раздадени в касата
Тихомира Михайлова

Шефката на НЗОК Нели Нешева е получила 30 000 лева като бонуси през 2011 година. Това съобщиха от Синята коалиция. Те се позоваха на питане, което отправили към здравното министерство какви са бонусите в здравната каса и как са разпределени те.

Над 2 млн. лева за раздадени като- допълнителни възнаграждения в НЗОК. Това са пари, събрани от глоби.

За целта в средата на миналата година е издадена и методика, но със задна дата. Според инструкцията бонусите за управителя и подуправителя на НЗОК са 1,5 на сто от всички събирани от касата глоби. Вътрешното разпределение е 60 процента за Нешева, а за нейния заместник - 40 на сто.

По изчисления на сините това означава, че Нешева е получила над 30 000 лева, а подуправителят около 25 000 лева.

Сините питат дали е законосъобразно Нешева да получи тези средства, защото тя има договор за управление. Той обаче не предполага получаването на подобни средства. „Неморално е в криза и време, когато премиерът и кабинетът отправят апели за икономии, под масата министерствата да си раздават бонуси", коментира синият депутат Димо Гяуров.

Отделно са парите, които се разпределят на база на незаетия щат, които според Гяуров са още 2,5 млн. лева.

Според методиката допълнителните възнаграждения се разпределят четири пъти в годината. За първото тримесечие парите се получават в края на април, за второто тримесечие до края на юли. До края на октомври служителите на НЗОК получават бонусите си за третото тримесечие, а тези за края на годината едва през януари. Според методиката парите от глоби могат да се използват само за допълнително материално стимулиране.

Според Гяуров Управителният съвет на НЗОК вероятно не е запознат с въпросната методика.

"Бонусите в здравното министерство не са дадени на бюрократи, а на хора от системата", заяви здравният министър Стефан Константинов в парламента. Допълнителни възнаграждения са получили служителите на спешната помощ, в психиатричната помощ, както и в домовете за медико-социални грижи. Бонуси имало и за районите здравни инспекции, които контролират състоянието на водите.

Средствата за бонусите са от незапълнени щатни бройки. „В много от местата няма желаещи да работят. Щатовете не запълнени", коментира Константинов.


Доктори се скараха за избора на екип
Не е незаконен изборът на екип, заяви д-р Юлиян Йорданов, зам.-председател на Български лекарския съюз, пред БНТ. Едната част от проблема за него е дали изборът на екип е полезен за пациента или не, а другата - дали е законен. Той бе категоричен, че сега пациентът има правото да избере кой да го лекува и когато имаш избор, е по-добре, но и се заплаща. Ако има морални граници, „изборът на екип" няма да се превърне в рекет за пациентите, уточни Йорданов.

Добрите лекари, след като действително работят много, ще излязат в частния сектор и тогава действително ще стане скъпо здравеопазването, предупреди още зам.-шефът на БЛС.

Според д-р Станимир Хасърджиев, председател на Националната пациентска организация, ходенето на хотел не може да се сравнява с ходенето на лекар. Предпоставката за избор на лекарски екип е феномен в българското здравеопазване, с което се ощетява наистина пациентът, смята Хасърджиев. Според него това е направено само за "една шепа лекари". Той добави още, че не може всеки да

си позволи да заплати 900 лв. за избор на лекарски екип, което автоматично поставя този пациент в неравноправно положение.

От своя страна д-р Йорданов бе категоричен, че не поставя в никакъв случай хотелиерството и здравеопазването на една основа. Той заяви още, че изобщо не може да се съгласи с твърдението на д-р Хасърджиев, че много малко лекари имат възможност да бъдат избирани от пациентите. Зам.-председателят на БЛС заяви още, че никой не принуждава хората да си плащат за избор на лекарски екип.


Под лупа
Гилдията за реформата

Проф. Генчо Начев, директор на Университетската болница по кардиология „Св. Екатерина”:
Няма място за летящи холандци
Не е тайна, че в момента има медицински туризъм не само от страна на пациентите, но и от страна на лекари, които обикалят страната да извършват една и съща дейност на няколко места, понякога дните и часовете съвпадат. Няма нищо лошо един лекар да консултира и да работи и на друго място освен на основното, но при условие, че стриктно се спазва работното време и задълженията. Например, ако един лекар от Бърза помощ в почивните си дни работи в болница или специализиран кабинет, той повишава квалификацията си. Не е логично обаче в един ден да си на работа и в София, и в Бургас, каквито случаи има. Затова е нужен стриктен регламент. Няма нищо лошо в това да се работи на две места, но да се знае кога, къде и с какво се занимава медикът, а не като гледаме графика му, да оставаме с впечатление, че умее телепортацията. Заради желанието да се печелят пари, не бива да се излага на риск здравето на пациента, защото всеки уморен лекар предлага услуга с по-ниско качество.
Д-р Димитър Димитров, Директор на УМБАЛ „Св. Анна”-София, председател на Асоциацията на работодателите в болничното здравеопазване:
В Европа са заети само в едно заведение
Никъде в цивилизования свят няма такова явление като един медик да работи на няколко места. В Европа един лекар работи в една болница. У нас хората сключват по няколко договора, за да заработят повече пари. Проблемът е, че в България не е пуснат вторият стълб на здравното осигуряване, системата е недофинансирана, заплатите са ниски и хората са принудени да работят на няколко места. Затова и законодателят досега си затваряше очите.

Напълно резонно е един лекар да работи на един основен и втори наполовина трудов договор. Физическите сили не позволяват по-голямо натоварване. Редно е обаче да се финансира адекватно здравеопазването, за да получават лекарите и медицинските сестри достойни заплати за достойния си труд. Това може да се постигне, като се въведе почасовото заплащане, то ще е и добра предпоставка за въвеждане на диагностично свързаните групи.

Ние не можем да променяме Кодекса на труда, за това има съответния ред. В интерес на истината, не е редно човек да работи на 20 места, защото наистина няма да има физическата възможност да е навсякъде. Дори на 4-5 трудно може да се осъществи като присъствие, още повече да понесе натоварването. Човек не само трябва да работи, има и нужда от почивка.

Прелитането на доктори специалисти между няколко лечебни заведения едновременно да се прекрати, като се въведе ограничение за работа само на един трудов договор. Такава идея лансира вчера от парламентарната трибуна министърът на здравеопазването Стефан Константинов при обсъждането на поправки в Закона за лечебните заведения, които бяха приети от депутатите на първо четене. В момента Националният рамков договор позволява хората в бели престилки да лекуват в две болници едновременно, като в едната задължително трябва да са на пълен работен ден, а в другата могат да бъдат назначени пак по трудов договор, но с възнаграждение и почасова заетост наполовина по-малко от тези на пълния. Тази разпоредба обаче не изключва и полагането на труд по консултантски и граждански договори, както и откриването на частен кабинет. За тях сега не съществуват никакви ограничения. Така, амбициран да си докара колкото се може повече доходи, един лекар често приема пациенти в няколко кабинета на дневни и нощни смени.

„Гастрольорството, обикалянето на лечебни заведения не е в услуга на пациентите

То е вредно и за самите лекари, защото те се изморяват и правят грешки“, мотивира се пред народните представители министър Константинов. Идеята му не предвиждала забрана за упражняване на лекарската професия в частни кабинети. По думите му средствата за здравеопазване са предварително заложени, необходимо било само да се оптимизира начинът на разходването им. „Парите са ни определена величина и ако лекарите работят на едно място, но нещата са строго регламентирани, те ще могат да си изкарват там нужните доходи, които сега получават при работа на няколко места“, обясни Константинов. Той прогнозира, че идеята му ще срещне сериозна съпротива поне в началото, но впоследствие всички щели да разберат, че това е добър вариант.

Ако имате смелостта, нека въведем това разграничение призова той народните представители в залата. Засега обаче депутатите и от управляващото мнозинство, и от опозицията се въздържат от коментари по предложението му.

Лекар с общо седем договора засече неотдавна Районният център по здравеопазване – София. Докторът бе сключил два трудови, два граждански и още няколко консултантски договора, обясниха инспекторите. Проверка на Агенцията по медицински одит пък засече през есента лекари от университетската болница „Св. Иван Рилски” в София, от чиито отчети става ясно, че по едно и също време са оперирали, приемали са пациенти в болницата и са консултирали в частен кабинет.

Радикалната си идея за ограничаването на работните места на докторите Константинов представи във връзка с предложената в поправките на Закона за лечебните заведения забрана един лекар да управлява две клинични лаборатории. Това предложение беше остро атакувано от опозицията в парламента с мотива, че се ограничавали правата на докторите. Министър Константинов обаче поясни, че се цели единствено осигуряването навсякъде на компетентен специалист с необходимия ценз. „Защо поставяме цялото общество в едно неведение, като се говори за ограничаване на права? Имаме 700 лаборатории, в половината от които със сигурност знаем, че няма необходимите лекари“, обяви липсата на експертен потенциал здравният министър.


МЗ даде заден за леглата в болниците
Министърът на здравеопазването заяви вчера в парламента, че е готов да се откаже от идеята си за определяне на минимален брой легла в болниците за получаване на лиценз. Крачката назад той направи, след като беше атакуван от парламентаристи от всички цветове, включително и ГЕРБ. Както „Монитор“ писа, с поправки в Закона за лечебните заведения беше разписано изискване от 60 легла за многопрофилните болници и 30 легла за специализираните клиники.

Това все пак не е същината на промените, съгласи се Константинов.

Здравното министерство е пропуснало да напише, че не може да се пуши на работното място при подготвянето на поправките в Закона за здравето. Това на практика означава, че докато човек работи на компютъра в офиса си, може да пуши спокойно. За пропуска сигнализираха от „Коалиция за живот без тютюнев дим“, а от здравното министерство обещаха да направят нужните корекции преди второто разглеждане на законопроекта.

Политически консенсус за въвеждането на пълна забрана за тютюнопушене на обществени места от 1 юни 2012 г. постигнаха вчера депутатите в здравната комисия.

До няколко месеца цигарите ще бъдат забранени не само в закрити обществени места, но и на детски площадки, училищни дворове, парковете около болници и общежития. Няма да се пуши в градския транспорт и такситата.

„Като цяло забраната безспорно е едно голямо постижение по отношение за профилактиката на редица заболявания, така че нашата политическа група ще подкрепи тези промени“, каза Даниела Дариткова от ГЕРБ. Неофициално обаче стана ясно, че не всички депутати ще се подчинят на Бойко Борисов и някои от тях все пак ще гласуват против в пленарна зала.

„Няма спор, че трябва да се ограничи тютюнопушенето на обществени места. Но защо управляващите подведоха ресторантьорите, които по груби изчисления са инвестирали над 50 млн. лв. за изграждането на градни стени?! То е ясно, че сме за въвеждането на тази забрана, но не разбирам, защо трябва да поправяме този закон всяка година“, заяви Мая Манолова от „Коалиция за България“. Депутатите от ДПС и Синята коалиция също изразиха съмнение, че всички ще гласуват положително. Според тях тези промени ще бъдат одобрени не на политически принцип, защото почти всички пушачи ще гласуват против. Въпреки това депутатите от здравната комисия одобриха предложените промени със 17 гласа „За“ и нито едни „Против“ или „Въздържал се“, въпреки че и сред тях има пушачи.

Междувременно стана ясно, че за една година са издадени 4305 актове на обща стойност 186 хил. лв., както и 1363 ненаказателни постановления и препоръки към заведенията, които са в нарушение на сега действащия закон за здравето. „Практиката показва, че няма фалирали заведения и няма съкращения на персонала в нито една държава, където е въведена тази забрана. В първите месеци ще има лек отлив, но след това туризмът ни само ще спечели от въвеждането на забраната“, обясни д-р Стефан Константинов.


ИН ВИТРО ПРОЦЕДУРИ ВЕЧЕ И В БУРГАСКАТА БОЛНИЦА

Първата ин витро процедура в областта ще бъде извършена съвсем скоро в Бургаската болница, съобщи началникът на родилно отделение д-р Антонио Душепеев. В края на декември миналата година звеното по асистирана репродукция към Родилното отделение в лечебното заведение получи лиценз.

Ин витро лабораторията е единствена за Бургаска област. Тя отвори врати в МБАЛ - Бургас на 7 октомври. Досега през нея са преминали над 50 двойки от Бургас и региона, като 3 от тях са подходящи за процедурата.


СБЛЪСЪКА
СДС обяви, че Нели Нешева получила 30 хил. лева бонус, от НЗОК отричат
От касата обаче уточниха, че служителите все пак си разпределили средства, събрани от глоби
Над 30 хиляди лева бонус за миналата година е получила управителят на НЗОК Нели Нешева, а подуправителят на касата Марияна Василева - около 22 хиляди лева. Това съобщи вчера в парламента депутатът от Синята коалиция Димо Гяуров.

Според Гяуров управителят на касата е определила за себе си и за своя подуправител да получат 1,5 на сто от средствата, събрани от глоби и санкции през миналата година, чийто размер възлиза на обща стойност 2 011 315 лева. Парите били разпределени в съотношение 60 на сто за д-р Нели Нешева и 40 на сто за доц. Марияна Василева.