Парламентът прие Национална здравна карта без одобрението на ресорната комисия

Странни неща се случват в здравната система тези дни. Обявени за издирване са едни 5 милиона лева. Уж ги има, ама май ги няма. Уж били преведени на Спешна помощ, ама така и не стигали до целта.Здравният министър твърди, че дал милионите като стимул на хората в Спешната помощ. Иначе щели да избягат. Дори негодува, че наградите им били ниски.Голямата мистерия обаче е, че портмонетата на медиците не са набъбнали значително, да не кажем изобщо.В Пловдив и в София не са получили и един лев. Във Варна към заплатите за цялата 2011 г. онези, които трябва да спасяват човешки животи, са прибрали „космическите" 16 лева.В крайна сметка - къде потънаха милионите? Под водата в с. Бисер или в нечий джоб?Да каже прокуратурата.

Шефката на Здравната каса д-р Нели Нешева е прибрала около 30 хил. лв. премия за 2011 г, обявиха вчера от СДС. Сините направили сметката, след като се сдобили с методиката за изчисление на бонусите в Касата, одобрена на 25 юли м.г. От документа става ясно, че размерът на допълнителното материално стимулиране за управителя и заместника му е 1,5% от всички събрани глоби. 60% от тази сума се пада на шефа на НЗОК. Според данните на здравното министерство бонусите от санкции са в размер на 2 011 315 лв.Самата Нели Нешева категорично отрече да е вземала надбавки, но призна, че са раздадени на всичките й подчинени. Тя била подложена на натиск от сини депутати и синдикалисти да разпределя допълнителни пари. През 2010 г. не е дала и лев отгоре и това станало причина за недоволството им.Нешева съобщи, че е изпратила писмо до министъра на здравеопазването и д-р Ваньо Шарков от СДС, в което е настояла за промени в Закона за здравното осигуряване, с които да се забранят паричните стимули. „И да е пратила такова писмо, не съм го получил. Не разбирам защо го праща на мен", коментира пред „Преса" синият депутат.Здравният министър потвърди вчера, че във ведомството му са раздадени бонуси за 5 млн. лв., като повечето били за Спешната помощ. „Ако не им ги бях дал, щяха да ми избягат. Дори се притеснявам, че не им дадох повече", каза пред „Преса" министърът, но не посочи конкретни цифри.Директорът на Спешна помощ в София д-р Георги Гелев обаче отрече да са получавани допълнителни възнаграждания. „Не знам за какви бонуси става дума", каза той.

Проф. Начев, според европейската статистика България е на едно от първите

места по сърдечносъдови заболявания и смъртност от инфаркти и инсулти. Защо сме толкова болни?

- На първо място не е застъпена в необходимия обем профилактиката. Не се обяснява на хората кое е вредно за тях - храни, цигари, алкохол, стрес, високо кръвно, диабет и т.н. От друга страна, все още не е на необходимото ниво по обем дейност лечението на тези заболявания. Например при средно за Европа 6500 сърдечни операции на 7,5 млн. население ние извършваме средно по 5000, даже миналата година и по-малко, защото толкова плаща здравната каса. Същото важи и за инвазивната кардиология, която е модерният начин за лечение на острия инфаркт. Трето - у нас почти няма възможност за внедряване в медицината на последните достижения на науката, понеже няма кой да плати за тях.

- Все пак във вашата болница „Св. Екатерина" се извършват едни от най-модерните и сложни операции.

- Тук се опитваме да бъдем атрактивни за хората и да им обясним, че нашата политика е високо качество на медицинското обслужване. Този ни стремеж се потвърждава и от резултатите. На отворено сърце правим по 1400 операции годишно. Няма друга болница в България, която да извършва толкова на брой големи и сложни сърдечни операции. Освен това имаме 1200-1300 съдови операции, като 58% от тях са с особено голям обем - това са аневризми на коремната аорта или на големите съдове. Правим и над 3800 диагностични процедури в трите ни инвазивни

лаборатории и над 1200 дилатации и стендирания. Например в една Австрия няма болница, която да извършва такъв обем дейност в кардиологията и кардиохирургията. В Германия пък са само две. Не знам защо, но дълго време битуваше схващането, че „Св. Екатерина" е частна, но искам да подчертая, че тя е 100% държавна собственост и всеки българин има свободен достъп до лечебното заведение. Ако дойде с направление от джипито, той ще бъде прегледан и обслужен напълно безплатно.

- А кои са най-честите болести на сърцето?

- Исхемията, или недостатъчното кръвоснабдяване на сърдечния мускул. По този показател сме наравно с цивилизования свят. След това идват клапните заболявания , които до 1990-а бяха водещи у нас.Твърдите, че населението не е обхванато като лечение на инфарктите, но според здравното министерство и касата инвазивните кардиологии никнат като гъби, източват пари и правят ненужни процедури.

- Не, те просто не са правилно разпредели в страната, а и не са повече, отколкото са в Европа. Въпросът е, че на някои места се създадоха твърде много инвазивни кардоологии, без да има такава необходимост. Например в София са 10, в Пловдив - 5, а в Плевен, Ловеч и Русе е само една. Във Видин пък изобщо няма. И тук е мястото на МЗ, което, стъпвайки на една национална здравна карта за профила на населението - възраст и заболеваемост, да каже в коя област от точно каква медицинска помощ има нужда. Ако например в един град има 5 инвазивни кардйологии, а има нужда от 2, то тогава публичните средства трябва да се разпределят само между две. А кои точно ще са те, ще се определи от тяхното ниво на компетентност по утвърдени критерии

- апаратура, персонал, дават пи 24-часова спешност, колко обем са правили, какъв е резултатът им. И по този начин няма да се разхвърлят пари, които и бездруго са малко. А и при толкова много лечебни заведения

контролът никога не е достатъчен и се стига до отчитане на дейност, която не е извършена, или още по-лошо - извършване на дейност, без да е показана.

- Като говорим за контрол, не трябва ли да има регистър на болниците и техните резултати?

- Задължително, но той трябва да се регламентира законово. Трябва да се знае всеки лекар във всяка болница какво прави и каква успеваемост има. Би трябвало да има класация на лечебните заведения и като кликнете в интернет на кардиохирургия, да ви излязат 10 болници, подредени по техните резултати в тази област. И всяка година данните да се обновяват.

- А защо не се прави това?

- Защото няма кой да го направи. Това е работа на една лекарска камара и това е едно от многото неща, които тя може да прави. Но за да има класация на болниците, първо трябва да има анализ на резултатите. Но и такъв няма кой да направи.

- Може би всеки за себе си в болницата си го прави, но никой не обобщава тези резултати.

- Но и за да обобщиш едни данни, първо трябва да ги имаш. А какви данни да вземеш от Правителствена болница, като не дават, понеже била секретна.

една грешка пет пъти.

- Обаче БЛС не върши нищо подобно.

- Това е в правомощията на Лекарския съюз, но не е в компетенциите му, защото няма необходимия капацитет, затова не съм склонен да обвинявам съсловната организация. По-скоро виня академичната общност, в това число съм и аз,

че досега не сме направили нищо да конституираме такава институция като лекарска камара. И съм убеден, че тя трябва да е в рамките на БЛС, защото така ще е по-лесно.

- Обществото е скандализирано от честите лекарски грешка. Това не Ви ли притеснява?

- Лекарски грешки винаги ще има - докторът не е Бог. Въпросът е, първо, какво значи грешка, и второ, довела ли е до фатален изход. За да се сведат до минимум тези грешки, трябва да има продължаващо медицинско обучение. Тоест това, че си станал лекар или си взел специалност по кардиохирургия, съвсем не означава, че трябва да спреш да учиш и да четеш само вестници и да гледаш хубави филми. Трябва всеки Божи ден да отделяш време за образованието си, да трупаш нови знания и опит. Защото във всеки един момент трябва да си готов да вземеш правилното решение. А това в нашата професия тежи много, защото със смъртта на пациентите не се свиква.

- Въпросът е до минимализирането все пак на грешките.

- Камарата трябва да създаде правила и протоколи и да контролира тяхното спазване, за да може по един естествен начин грешките да се минимизират. На всеки 3 години тя трябва да ресертифицира лекарите. Защото ако един хирург има 50 операции за една година, то той не е никакъв хирург. Може да е направил и 200, обаче смъртността му да е 20% - значи пак нещо не е наред. И камарата трябва да следи за

Не 30 000 лева, по-малък бонус е получила шефката на здравната каса д-р Нели Нешева за 2011 г.

Уточнението побърза да направи самата тя вчера броени минути след като депутати от СДС изнесоха данни за допълнителни възнаграждения в ръководството на НЗОК.

Според утвърдената през юли 2011 г. лично от д-р Нешева методология, която сините показаха, на нея и подуправителя й се полагат 1,5 % от събраните от глоби и санкции суми в разпределение 60:40.

През м.г. те са 2 011 315 лв. Това прави общо 30169 лв. за двамата началници, или малко над 18 000 за управителя и съответно 12 хил. за заместника й. Сините обаче объркаха сметката и приписаха цялата сума от 30 000 на Нешева.

Шефът на НЗОК обаче не пожела да каже точната сума, която е получила. Вместо това от касата представиха справка за изплатените като допълнително материално стимулиране пари.

40 души от нейното ръководство и директори на РЗОК са си поделили77 572 лв. от икономии във фонд „Работна заплата"и още 91 858 лв. от глоби. Това прави средно по 4235,75 лв. на човек. Други 55 души в ръководни структури са получили средно по 2987 лв.

Още завчера от СДС изнесоха официално писмо, според което в Министерството на здравеопазването са раздадени бонуси за 5 236 618 лева, а в НЗОК - 4 104 491 лева. В касата се трудят 2700 души, а в министерството - 15 451.

„Голямата част от тези средства са дадени не на бюрократи, а на хора, работещи в системата - в спешната помощ, в психиатричните болници, в домовете за медикосоциални : грижи, в регионалните ; здравни инспекции", коментира самият министър

Стефан Константинов. Той енергично отхвърли упреците, че това е разхищение насред кризата. Бонусите били начин да се мотивират работещите, тъй като доходите им са ниски. По тази причина не достигали и хора. „Ако зависеше от мен, на спешната помощ бих дал повече", добави Константинов.

Той не коментира щедрите награди в НЗОК. Оттам обаче напомниха, че от встъпването си в длъжност през 2010 г. д-р Нешева много пъти изказвала мнение, че тези допълнителни възнаграждения трябва да бъдат премахнати. Тези идеи обаче срещали сериозен отпор от синдикалните организации.

Затова през 2011 г. на всички 2700 служители са изплатени допълнителни средства. Има писмо до министъра на здравеопазването, с което тя иска отпадане на сегашната система на бонусите, твърдят от касата. Пак по нейна идея през 2010 г. Надзорният съвет взел решение икономиите с общ размер 8,8 млн. лв. да бъдат прехвърлени за здравноосигурителни плащания.

Началникът на клиниката по кардиология на болница „Токуда" доц. Иво Петров бе избран в борда на директорите на Международното дружество на ендоваскуларните специалисти (ISES) по време на конгреса в Аризона, САЩ. Това е най-престижната в света организация на инвазивни кардиолози и рентгенолози, съдови хирурзи и др., а доц. Петров е първият български лекар на толкова висок пост.

Като част от ръководството на ISES доц. Петров ще участва в създаването и усъвършенстването на вътресъдовата терапия като нов и животоспасяващ стандарт в лечението на болестите на сърцето и големите съдове.


Константин Пенчев, национален омбудсман: Изборът на лекар е рекет, а не право на пациента
ВИЗИТКА
Роден на 21 март1952 г. в София

Завършиле право в Софийския университет, специализирал защита на конкуренцията във Франция

Съдия от кариерата, бил е адвокат десет години

Депутат в 39-ото народно събрание, член на икономическата и правната комисия

Шеф на Върховния административен съд от март 2004 г. и член на Висшия съдебен съвет по право

Национален омбудсман от октомври 2010 г.

Владее френски, английски и руски

Женен, с две деца
- Г-н Пенчев, защо изборът на екип или лекар в болниците срещу заплащане е незаконно?

- Заплащането за избор на екип и изобщо доплащането на медицинската помощ е важен въпрос и е изключено той да бъде решаван в наредба. Законът дава възможност на министъра на здравеопазването да урежда с наредба някои въпроси, но според мен не и този за заплащането за избор на екип.

Освен това според наредбата изборът на екип или лекар е допълнителна медицинска услуга. А всъщност това е основната медицинска услуга - за всеки болен човек най-важното е кой и как ще го лекува.

За мен не е редно да се плаща за избор на екип или лекар. Решението на този въпрос е политическо, съответно и отговорността за него. Но дори да приемем, че това е волята и това е най-правилното решение, то трябва да бъде записано в закон.

Само така ще има дебат - в парламентарна комисия, в пленарна зала, ще се чуят всички мнения. Закон се приема тежко и трудно, след обсъждания, а наредбата - без дебати, научаваме за нея едва когато бъде публикувана в "Държавен вестник".

- Първоначалната реакция на министър Стефан Константинов беше, че бъркате избор на болница с избор на екип.

- Както се казва, грешката е вярна! Това, че съм здравно осигурен, ми дава право да си избера което си искам лечебно заведение на територията на страната без никакви ограничения и доплащания, защото това влиза в клиничната пътека.

Избирам си болницата заради добрите условия, модерната апаратура и най-вече екипа в нея, вярвам на лекарите там.

И не може, като постъпя, да ми кажат: Да, ама трябва да доплатиш, ако искаш да си избереш кой точно от докторите в болницата да те лекува. Двете неща са взаимно свързани - след като имам право да избера болницата, в която да се лекувам, без да доплащам, имам право да избера и екип, без да доплащам.

Създава се впечатление, че богатият пациент, който е платил за избор на екип, е привилегирован в сравнение с този, който също е здравно осигурен, но не доплаща за избор на екип.

- На практика хората плащат два пъти за едно и също нещо - със здравните си вноски и с доплащането за избор на екип.

- Точно така. Съгласно националния рамков договор в клиничната пътека на първо място влиза екипът от специалисти, който ще ме лекува. Аз имам право да получа адекватно лечение от специалисти в областта на заболяването, от което страдам. Затова не е логично да доплащам за екип или лекар.

За мен е абсолютно лицемерие да се твърди, че това било правото на пациента на избор. Всъщност става дума не за право, а за рекет. В много болници точно това право се превръща в задължение на пациента - не те лекуват, ако не си избереш екип.

- Разговаряхте ли със здравния министър за проблема?

- Да, веднага след като му написах в препоръка, че изборът на лекар или екип в болниците срещу заплащане е незаконно, той ме покани на среща. Разговаряхме в понеделник следобед. Беше ми обяснено, че така се целяло да се прекрати плащането под масата и да има диференцирано заплащане на лекарите с оглед на тяхната квалификация и умения, за да се стимулират по-добрите.

За мен нито една от двете цели не се постига с плащане за избор на екип. Плащането под масата се предотвратява с контрол. А диференцираното заплащане на отделните лекари в една болница предвид техните умения и квалификация е единствено в ръцете на шефа на болницата. Той е мениджър, защото болничните заведения по закон са търговски дружества.

От него зависи как парите, които постъпват в болницата по клиничните пътеки, ще бъдат разпределени между отделните лекари в нея предвид тяхната квалификация и умения. Ако един лекар в болницата е три пъти по-търсен от друг, би трябвало да получава три пъти по-голямо възнаграждение, и то от средствата, които влизат по клиничните пътеки. Въпрос на болницата е как ще ги разпредели между отделните екипи, пациентът няма какво да доплаща.

- Стана ясно, че парламентарната група на ГЕРБ обсъжда да отпадне изборът на екип за родилки и деца до една годинка. Знаехте ли за това?

- Не, но бях изненадан от бързата реакция както на министър Константинов, така и на депутатите. Всички работим за едно - хората да живеят по-добре. Трябва да намерим нов подход, за да бъдат здравно осигурените пациенти адекватно лекувани, а лекарите - адекватно заплатени.

Убеден съм, че лекарите трябва да бъдат много добре заплатени, за да не отидат да работят в чужбина. Това е благороден, висококвалифициран труд и трябва да бъде заплащан достойно. Както съм и убеден, че здравно осигуреният пациент трябва да получи най-доброто лечение, без дискриминация на финансова основа.

Предполагам, че депутатите от ГЕРБ обсъждат да отпадне изборът на екип при родилки и деца до годинка заради нещастните случаи с жени през есента. Убеден съм, че при разглеждането на промени в закона въпросът ще се постави принципно. Да не чакаме някой да почине при операция на сливиците, за да забраним избора на екип от специалисти по уши, нос и гърло!

- От какви други проблеми в здравеопазването ви се оплакват хората?

- Много и най-различни. Наскоро препоръчах в списъка на заболяванията, чието лечение се поема изцяло или частично от здравната каса, да бъде включена и болестта Алцхаймер. Оказа се, че заболяването е разпространено у нас, но няма ранно диагностициране, нито официална статистика. По данни на неправителствени организации 90 000 българи страдат от деменции, от тях половината са с алцхаймер.

Сдружението на болните от алцхаймер бе завело дело пред Комисията за защита от дискриминация, която бе постановила, че е налице дискриминация, след като в реинбурсния списък фигурират безплатни лекарства за домашно лечение на други видове деменции, но не и на Алцхаймер.

Министерството на здравеопазването упорито се е защитавало пред две инстанции на Върховния административен съд. И двете са казали, че това е дискриминация, и са оставили в сила решението на комисията, което задължава здравния министър да включи болестта на Алцхаймер в реинбурсния списък. Бях улеснен, защото със сдружението обсъдихме само трябва ли да се изпълни съдебното решение или не. Вече са предприети мерки за това.

Вярно е, че държавата няма пари за всичко, но здравната каса трябва да поеме, ако не изцяло, то поне частично лекарствата на болните от алцхаймер. Болестта е нелечима, но това не означава, че не трябва да я лекуваме. Лекарствата я забавят, от нея страдат предимно възрастни хора и забавяне от 4-5 години не е никак безсмислено. Когато заболяването е нелечимо, не може да отпишем болния!

Трябва да направим всичко възможно, за да облекчим не само неговите страдания, но и тези на близките му. Болните от алцхаймер се нуждаят от грижи денонощно - полагат ги близките им, техният живот се обърква, трудно съчетават грижите с работа. Няма дневни центрове за болни от алцхаймер, нито домове, където да получава специализираната помощ, без която не могат в крайния стадий на болестта.