17 февруари 2012 г. Тема: здравеопазване

Повод за това стана скандалът с получените бонуси от управителят на Националната здравноосигурителна каса.

„Подавам оставката си, защото не приемам и не желая този случай да бъде използван за политически цели и спекулации”, пише д-р Нешева до председателя на народното събрание Цецка Цачева. Управителят на НЗОК заявява, че е работила прозрачно и законосъобразно.

Преговорите за преструктуриране на гръцкия дълг и свързаните с това антикризисни мерки достигнаха до инфарктната си фаза.

Макар контурите на споразумението да са известни, все още продължават пазарлъците за детайлите и поемането на политически ангажименти в дългосрочен план. За да получи очакваното намаление на дълга и рефинансиране, Гърция трябва да извърши болезнени реформи, да поеме и изпълни определени тежки ангажименти. Техният списък е толкова дълъг, така че малцина гръцки граждани ще останат незасегнати.

На кладата са поставени създаваните през десетилетията придобивки, засягащи материалния и социалния статус на широки слоеве от населението. Съвсем закономерно огънят от тази клада подпали центъра на Атина и другите големи градове. Това не само не трогна водещите европейски политици, а дори станахме свидетели на доскоро еретични изказвания, че Гърция е свободна да избира дали да остане в еврозоната, а останалите в нея вече са подготвени за това.

Видяхме по медиите списъка с горящите сгради. Сега да видим основния списък с горящите на кладата доходи и придобивки:

■ Намаление с 22% на минималната заплата, която в момента е 751 евро на месец, с допълнително 10-процентно намаление на основната заплата за младежите до 25-го-дишна възраст.

■ Замразяване на минималната работна заплата за три години.

■ Замразяване на всички заплати, докато безработицата не спадне от сегашните 22% до под 10%.

■ Премахване на автоматичното увеличение на заплатата за прослужени години.

■ Преразглеждане на законодателството (преди получаване на външна помощ) за отваряне на конкуренцията в множество "професии, като медици, докери, счетоводители, туристически гидове, брокери на недвижима собственост и др.

■ Намаление на пенсиите в държавните предприятия, в телекомуникациите и енергетиката с 15%, а на моряците със 7%.

■ Намаление на заетите в държавния сектор с 15 хил. за тази година и с общо 150 хил. до края на 2015 г.

■ Намаление от шест на три месеца на срока, в който секторното колективно трудово договаряне е в действие след неговото изтичане. Ако ново договаряне не бъде постигнато в рамките на тези три месеца, то за сектора ще се прилагат основните национални трудови стандарти, без да се засягат старите придобивки за стаж, образование, условия на труд и деца.

■ Колективните секторни трудови договаряния ще са ограничени за срок от три години, а заварените с остатъчен срок над 24 месеца ще изтичат след една година.

■ Премахване на безсрочните назначения в държавните фирми и банки.

■ Намаление на държавните субсидии за общественото осигуряване с 2% през тази година и с още 3% през 2013 г.

■ Преразглеждане до края на юни на специалното заплащане на заетите в правораздаването, държавните лекари, дипломатите, полицията и военните.

■ Продажба до края на юни на пакети акции по списък в следните държавни сектори: търговия и разпределение на газ и петролни продукти, хазартни залагания, водоснабдяване и канализация, радио-телевизионно разпръскване.

■ Ограничаване на данъчните облекчения, опростяване на ДДС и структурата на имотните данъци.

■ Затваряне на200 данъчни служби до края на годината.

* Допълнително назначаване на 1000 данъчни инспектори, така че бройката им да достигне 2000 до края на април.

■ Елиминиране на удължените срокове за закъсняло плащане на данъци и социални осигуровки.

■ Рекапитализация на банките чрез акции с пълно и ограничено право на глас, и с Ко-Ко облигации (облигации с опция за превръщането им в акции при спадане на капита-ловата адекватност под определена стойност).

Както се вижда, списъкът е внушителен. Де да бяха толкова внушителни и икономиите за бюджета. Вследствие от тези мерки се очакват бюджетни икономии в размер на 3,3 млрд. евро, или 1,5%отБВП.Оттях1,1млрд. евро ще се икономисат от разходите за здравеопазване, основно чрез намаление на цените и разходите за лекарства, 400 млн. евро от публичните инвестиции, 300 млн. евро от разходите за отбрана (и ограничаването им до 0,15% от БВП), 300 млн. евро от разходите за пенсии и 300 млн. евро от централните правителствени разходи. В допълнение се очакват още 325 млн. евро икономии, за чиито източници все още няма яснота. Тук трябва да разсеем дълбоко вкоренената заблуда за раздутия гръцки бюджет. Той представлява само 44% от БВП (почти колкото у нас) и е далеч по-скромен от редица водещи европейски страни, преразпределящи около 50% от БВП чрез бюджета. При това положение единственият работещ ход, който е в състояние да даде значими приходи в кратки срокове, е в подобряване на данъчната събираемост. Но това по нашите географски ширини се постига трудно. Едно е да се завърти кранчето, а съвсем друго е да се копае кладенец.

Скромно е и очакваното намаление на дълга към 2020 г. от 160% на 125 % от БВП. Но в същото време и гръцкият БВП, т.е. знаменателят в съотношението се свива с растящи темпове - от 5% спад на годишна база през третото тримесечие на 2011 г. до спад от 7% през четвъртото. С тези темпове на икономически спад нищо чудно задлъжнялостта на Гърция да надхвърли 160% преди 2020 г., дори без да взема нови заеми след сегашното преструктуриране. Една от солидните гаранции за това е свиването на публичните инвестиции, а от друга страна е засилената емиграция на квалифицирани младежи и хора на средна възраст вследствие от орязване на доходите и увеличаване на данъците.

Тази рецепта за нещастие бе изпитана от България през 90-те, и ако гърците трябва да се опасяват от " български стандарт", то по-скоро е в загубата на двигателите за бъдещ растеж, отколкото в моментния спад на доходите. Последствията от тази политика също са добре познати на север от Промахон - десетилетна стагнационна спирала, основана на застаряващо население и свръхоблагане на изтъняващата квалифицирана производителна прослойка. Гърците добре разбират, че мизерията на стабилизацията води до стабилизация на мизерията. Ето защо битките и пазарлъците в южната ни съседка са не за нейното настояще, а за нейното бъдеще.

Българинът масово се стреми да погасява дълговете си и се ограничава от тегленето на нови. Тази тенденция бе потвърдена и от данните на НСИ на разходите и доходите на домакинствата за последното тримесечие на миналата година. Според цифрите средно всяко семейство е изплатило дълг и даден заем за 108,94 лв. при 60,89 лв. за същия период на 2010 г. На човек се падат по двойно повече пари - 44,87 лв. при 25,75 лв. в края на предходната година, става ясно от разбивката на разходите. Ако погледнем графата „заеми и кредити“, се оказва, че ако в края на 2010 г. средно са носили на домакинствата по 31,36 лв. или по 12,75 лв. на човек, то през октомври-декември сумата намалява до 29,69 лв или по 12,23 лв. средно на лице. От друга страна, изтеглените спестявания намаляват от 97,37 лв. на 93,39 лв. на домакинство, а сложените на влог се увеличават от 23,66 лв. в края на 2010 г. на 26,87 лв.

Общо доходът средно на лице от домакинство през четвъртото тримесечие на 2011 г. расте със 7,8% до 997 лв., като се увеличават постъпленията от работна заплата от 480 лв. до 508 лв., както и доходите извън нея – от 13,49 лв. на 18,74 лв., от самостоятелна заетост – от 54,56 на 81,52 лв. Според някои анализатори ръстът на работната заплата не е в номинално изражение, а се дължи на съкращенията на най-нискоквалифицираните кадри. Така се повишава и средната стойност на възнагражденията и не означава, че доходите се вдигат. Вторият по значение източник на парични постъпления за българските домакинства са доходите от пенсии. Относителният им дял в семейния бюджет намалява с 1,6 пр. пункта до 29%. Доходите от пенсии през четвъртото тримесечие на 2011 г. спрямо същото тримесечие на предходната година се увеличават от 283 на 289 лв. средно на лице от домакинство, показаха още данните на НСИ.

Разходите на човек достигат 933 лв. и се увеличават за година със 7,3%. Харчовете за храна и жилище (енергия, горива, вода, обзавеждане и др.) имат най-голям дял при формиране на общия разход и представляват 53,6% от него. Най-съществено перо от бюджета на българските домакинства са разходите за храна и безалкохолни напитки. Като абсолютни стойности те се увеличават с 5,4% до 333 лв. средно на лице в домакинство. Парите за поддържане на дома като сметки за вода, електроенергия, отопление, обзавеждане и поддържане набъбват от 145 на 167 лв. средно на човек. Необходимите средства за здравеопазване се увеличават с 12,5% до 54 лв. на лице от домакинството, а за алкохолни напитки и цигари - с 11,2% до 42 лв. Оказва се, че и за данъци сме отделяли повечко. Ако през последното тримесечие на 2010 г. средно домакинството е давало по 97,87 лв. или по 39,79 лв. на човек, за да се издължи към хазната, то в края на 2011 г. сумата набъбва до 113,21 или 46,62 на човек. Подобна е ситуацията и спрямо социалните осигуровки - от 119,04 лв. на 126,45 лв. за домакинството. Така на практика се оказва, че над 10% от разходите отиват за покриване на социални и данъчни задължения. Ако се сметне средният доход и разход на лице от домакинството излиза, че чисто за тримесечието остават по 64 лв. или по около 21 лв.

В края на четвъртото тримесечие на 2011 г. сключените договори за кредити със срок от 1 до 5 години са 483.9 млн. лв. и нарастват с 8.3 млн. лв. Вземанията по кредити до 1 година са 294 млн. лв. в края на декември 2011 г., като се увеличават със 17.6% (44.1 млн. лв.) спрямо същия месец на 2010 г. От данните става ясно, че все повече от клиентите предпочитат да не се обвързват задълго заради общата несигурност и възможността за промяна на условията по заемите от страна на кредитора.

Междувременно от „Изи Кредит“ съобщиха, че клиентите взимат бързите парични заеми най-често, за да покриват важни и спешни битови и семейни разходи. Всеки четвърти, който тегли подобен кредит, ползва парите за ремонт на жилището, следван от клиентите, които имат нужда от ресурс за плащането на битови сметки. Мнозина финансират с бърз кредит и малкия си семеен бизнес (16%). На следващо място са покупка на техника (15.8%), медицински услуги и лекарства (13.8%), ремонт на автомобила (8.6%) и обзавеждане (7.6%). По-малко от 7 на сто от потребителите на услугата си позволяват удоволствия като екскурзии, почивки, празнуване на специален повод или покупка на дрехи и обувки. Бързи пари назаем се теглят и с образователна цел (5.6%).

Според Неделчо Спасов, изпълнителен директор на „Изи Кредит“, бързите заеми обикновено са малки суми, които обаче имат голямо значение, защото покриват спешни и непредвидени разходи, които рядко търпят отлагане и за които трудно се намират пари. Потребителите ги предпочитат, защото се предоставят много бързо и при минимални изисквания, става ясно още от проучването.

Странно е, ако д-р Нешева не осъзнава, че позата й на обидена от скандала с апетитните бонуси изобщо не е в нейна полза. Дали шефката на касата се е самонаградила с 30 хиляди или с 12 хиляди лева, няма толкова голямо значение.

По-важното в случая е доколко ръководството на касата е заслужило тези бонуси. И редно ли е който и да е висш чиновник сам да „оценява“ труда си. От думите на Нели Нешева се разбира, че това си е в реда на нещата, но, изглежда, и тя не е много убедена в това. Защото, ако беше, щеше да обяви извънредното си възнаграждение, а не да чака да избухне скандал, който взема политически измерения. Точно затова „увереността“ на д-р Нешева, че си е заслужила бонуса, прилича повече на нервна защитна реакция и не може да убеди никого в правотата й.

Скандалът „Нешева“ придоби наистина чутовни размери. Може би най-големите ни държавници трябва да си вземат поука от него и сериозно да се замислят редно ли е част от парите, които се събират като глоби и санкции от лекарите, да отиват за нечий бонус, както е според сегашния регламент. Къде по-добре е тези средства да се пренасочват там, където наистина има нужда от тях – в болниците. Още повече че в кризата, при която цели браншове едва оцеляват, бонусите в „процъфтяващата“ ни здравна система са, меко казано, напълно неуместни.

9 умрели поради закъсняла Бърза помощ, 10 -от водното бедствие. В лъскав хотел фризирани дами и джентълмени с огромни пури ядоха благотворително гулаш. За щедростта им никой не разбра, но пък за виното с перла в чашата ще се говори с дни. А за десерт -захаросаният Св. Валентин. Един ден в годината някой показва колко обича другия, нищо че предишния му е ударил дисциплиниращ бой. Тълпи от хора тичат да си купят чиста съвест с плюшени сърца и бонбони. А колко по-достойно е да пуснат SMS за 1 лев за Бисер. Цинично, но факт - пир по време на потоп, но за бедстващите и за всичко останало има Бойко Борисов.

Ако сте се разгневили на някого и искате да се оплачете - то Вашето място е Вестник „Преса". Очакваме Вашите сигнали и снимка на


13 507 лева е прибрала шефката на НЗОК

Трудът ми има цена, няма да върна парите, отсече Нели Нешева
Жулиета НЕДЯЛКОВА

13 507 лева бонус за миналата година е взела шефката на здравната каса Нели Нешева, обяви самата тя вчера. Моят труд си има цена, коментира тя нелошата сума като за страна в криза. „Когато един човек не може да оцени себе си, не може да иска обществото да го оцени. Когато не може да застане и защити хората си, той е лицемер. Ако не може да каже, че иска достатъчно средства, за колкото трябва да се оцени трудът му, е популист и очаква някой друг да му даде под масата", отсече Нешева. Подуправителят на НЗОК Марияна Василева пък е получила дори повече от своя началник - 16 842 лв. Директорите на РЗОК са взели като бонус 6232 лв., а техните заместници – 6994 лева. Стимулите в системата на касата правят доста привлекателна работата там, въпреки че Нешева твърди, че заплатите на лекарите в РЗОК са между 400 и 500 лева. С допълнителното плащане средното възнаграждение е 747 лева при 750 лева средно за страната, уточни шефката на НЗОК. Главният секретар на институцията пък се е разписал срещу награда за добра работа от 7788 лв., началниците на кабинети са взели по 4097 лв., а от вътрешния одит - 3840 лв. Шефовете на дирекции са прибрали внушителните 12 064 лв., а главните счетоводители - 7789 лв. Най-малко са се облажили старши и младши експертите в касата, които са получили съответно по 1878 и 1588 лв. допълнително за 2011 г. Парите за бонусите са дошли от две пера - икономии от фонд работна заплата и 17% от събраните 15 милиона глоби. Управителят на НЗОК обяви още, че обмисля да съди депутата от Синята коалиция Димо Гяуров за клевета. Той обяви, че тя и заместникът й са прибрали бонус от 50 000 лева. Не може да се петни името на един човек, това е клевета с цел сензация, категорична бе Нешева. Готов съм да се извиня за математическата грешка, отговори задочно Гяуров. По думите му обаче среща в съда между двамата няма да е от полза за шефката на Касата.

„Всеки ден съм си тръгвала от работа след 20,00 часа, трудът ми си има цена и няма да върна парите." „НЗОК не е министерство или друго държавно ведомство, а финансова институция, която разпределя над 3 млрд. лв." „За първи път през 2011-а и болници, и аптеки си получиха всичко до стотинка от Касата." „Миналата година НЗОК внесе спокойствие в здравната система." „През май 2010-а заварих една разнебитена система, която всеки момент щеше да рухне, а в момента точно на НЗОК се дължи спокойствието в здравеопазването." „Успокоихме системата, платихме всичко до стотинка на болници и на аптеки, въведохме ред."

Умиращи хора, разложени бели дробове, скелети, ковчези и всякакви ужаси ще стряскат пушачите от кутиите с цигари. Целта е да ги откажат от вредния навик. Това препоръчва Брюксел, обяви еврокомисарят по здравеопазването Джон Дали. Защо обаче Брюксел се ограничава само с цигарите? Нека разпореди и най-скъпият модел „Мерцедес" да бъде омазан с капеща кръв и разчленени тела от катастрофи. Може пък шофьорите да започнат да карат по-внимателно. В болниците да се окачат картини с мъртви родилки след лекарски грешки, та докторите да си гледат работата по-съвестно. В джамиите да се пуснат видеозаписи с взривове на камикадзе. Така хората ще се въздържат от религиозен тероризъм. Идеи - много, г-н еврокомисар. Въпрос на въображение.