млн. лева на година в бизнеса с кръв

Минимум 9 милиона лева е годишният оборот на пазара на кръвта в България, показва проучване на “Труд”. Кръводарителите у нас за 2011 година са били близо 160 000 души. Те са с 20 000 повече от 2000 година. Амбицията на Министерството на здравеопазването и Националния център по трансфузионна хематология е те да бъдат поне 185 000 годишно.

В числото на “доброволците” обаче попадат и даващите кръв срещу пари. Според професор Петкан Проданов, който е председател на асоциация “Доброволно безвъзмездно кръводаряване и кръвопреливане”, процентът на платените донори у нас е 75 на сто. Същата е статистиката и на Световната здравна организация. По техни данни през 2007 г. в България едва 25 на сто от кръвта е била от истински доброволци. Излиза, че платените “дарители” са към 130 000, а при минимална цена на банка кръв от 70 лв. сумата минава 9 млн. лв. “Сделки” в София и Пловдив обаче се сключват и на цени от 250 лв.

Според закона за кръвта, търговията с живителната течност е забранена, но че тя процъфтява, може да се види пред всеки от петте центъра по транфузионна хематология. Те се намират във Варна, Пловдив, Стара Загора, Плевен и София. Търговията в столицата е най-оживена заради големия брой елитни болници. Кръвни центрове има и във Военната болница, и в бившата Окръжна (“Св. Анна”). Отделения по трансфузионна хематология има и във всеки областен град.

Платените кръводарители обикновено са роми. Дори в студените зимни дни, щом наближиш района на националния кръвен център, който се намира на ул. “Бр. Миладинови” №112 в столицата, търговците приближат и питат тихичко: “Кръв?” След тежки пазарлъци цената може да падне под 100 лв., на “дарител”. Първата цена на бележка обаче е около 400 лв. Самите “донори” обикновено се намират наблизо и идват бързо. Ако има спешна необходимост от преливане на рядка кръвна група, като АВ с отрицателен резус фактор и такава няма в болниците, цената може да стигне и до 600 лв. за сакче. Само 5% от хората са с тази рядка група, а от тях едва 20 процента се с отрицателен фактор. В провинцията цената на кръвта пада, като е най-ниска в най-малките градове.

“Кръводарителите” пред големите центрове в повечето случаи са организатори на мрежата от “доброволци” и прибират процент от сумата. Според различните източници комисионата е 50% или минимум 10-20 лв. на “даряване”. Проф. Проданов допуска, че е възможно в цялостната схема да има замесени и медицински лица. Има и самостоятелни играчи, които, принудени от обстоятелствата, сами продават кръвта си. Обявите на такива хора могат да се срещнат в интернет и те искат минимум 50 лв.

Търговците пред центровете са част от сериозна организация. “Труд” успя да разговаря с един от тях. Мъжът живее във “Факултета” и от десетина години може да бъде забелязан пред националния център по кръводаряване в София. Преди това е работил като хамалин и общ работник в строителството и изкарвал много добри пари. Започнал да продава кръвта си от безизходица. Признава, че има телефоните на достатъчно “дарители” и може да намери донор от всяка кръвна група. Отказва обаче да отговаря на въпроси за това какъв процент остава за него и той отчита ли се на някого.

Според запознати разпределителите пред кръвните центрове се отчитат на няколко ромски босове. Война за клиенти между тях няма, защото “работата” стига за всички. Въпреки че е забранена и се предвиждат солени глоби, няма наказани за търговия с кръв.

Дежурни роми и безработни редовно обсаждат отделението по трансфузионна хематология към МБАЛ - Русе, признават лекари. Цената на услугата е 100 - 150 лв. за банка. Посредниците, които осигуряват доброволците, обикновено прибират половината пари. Заради липсата на достатъчно кръв нуждаещи се са длъжни да си осигурят поне двама кръводарители.

“Има значителен отлив от безвъзмездното кръводаряване, независимо от усилията ни да го пропагандираме”, признават от БЧК в крайдунавския град. И допълват, че хуманният жест постепенно се превръща в алъш-вериш със стока. Макар че броят им намалява, на година близо 5000 души в региона дават кръв. От тях 500 доброволци го правят за първи път. Освен на редовни донори по списък, се разчита на ежегодните кръводарителски кампании, в които се включват средно по 50 - 60 студенти.


От 90 лв. до 250 лв. в Пловдив
Между 90 и 250 лв. на банка кръв получават обикновено роми, които обикалят около Кръвопреливния център в Пловдив, за да дадат, вместо близките на изпаднал в нужда пациент.

През последните две години цената на черно е скочила почти двойно, а хората, които са готови да дадат кръв вместо роднините, намаляват. Търговците се пазарят, а сумата, която искат да получат, е по преценка - по външен вид и обноски. Цената зависи и от количеството на необходимата за трансплантация кръв.

Според официалната статистиката доброволците в Пловдив през 2011 г. са били повече с 1644 души в сравнение с 2010 г.

Лекарите смятат, че ако има повече истински дарители, бизнесът на търговците на черно ще спре.Според стандартите на Световната здравна организацията, за да стане това, истинските доброволни кръводарители трябва да са поне 40 на 1000 души население.

Те причакват всеки ден нуждаещи се пред Центъра по трансфузионна хематология. Мнимите дарители са разделени на две групички - българска и ромска.

Сред първата преобладават безработни и хора в предпенсионна възраст. Ромите пък са предимно жени. "Мъжете предпочитат да чакат обаждане вкъщи. Пък и махалата е близо", коментират от конкуренцията.

Кръводарителите в Старозагорско се увеличават според специалистите от Районния център по трансфузионна хематология. Докато през 2009 г. на тази стъпка са се решили 7500 души, през 2010 те вече са били 8023.

През миналата година също имало с 300 души повече, които са дарили кръв. В сравнение с преди 20 години обаче количеството скъпоценна течност е все още малко.

“Има нужда от кръв, често се принуждават близките на пострадалите да даряват, но това невинаги е редно, защото обикновено те са в стрес”, обясняват лекари. Преди години най-много кръв се събирала по кампании по различните предприятия. Сега обаче малко фирми се навивали да пускат екипите при работниците.

6837 са кръводарителите в Бургас за 2011 г. Увеличили са се с 450 в сравнение с предходната. От тях обаче доброволци са едва 200.

“Обикновено повечето дарители са близки на нуждаещите се от кръв. Пресяваме всички много стриктно”, обясни д-р Тодор Бояджиев, който оглавява центъра . “Понякога, след тежка катастрофа идват хора директно от местопроизшествието и искат да дадат кръв за ранените си спътници, но се оказва, че са охлузени или одраскани, т.е. ранени са и самите те", обяснява д-р Бояджиев.

Платените “доброволци” обикновено криели заболяванията си.

Не съществува никакъв риск за кръводарителите, а всички материали и консумативи, които се използват при кръводаряване в България, са стерилни и за еднократна употреба.

Според националните ни статистики с всяка година дарителите у нас стават повече, но не е ясно каква част от тях дават кръвта си безвъзмездно. По този показател страната ни се нарежда на най-ниското ниво в света заедно с Мексико, Чили, и няколко държави в Централна Африка. В Гърция безвъзмездните дарители гонят 50 на 100, а в Македония са над 90% В Западна Европа, САЩ и дори Турция безвъзмедните дарители са осигурили 100% от кръвта в центровете според данните на СЗО. В същото време медиите отвъд океана твърдят, че стотици мексиканци преминават границата за да продават кръвта си за производство на кръвни продукти. Култовият режисьор Куентин Тарантино се похвали преди години, че продавал кръвта си, за да финансира дебютния си филм “Рожденият ден на моя приятел”.

По друг показател - брой дарители на хиляда души население, България се намира по средата на таблиците на СЗО. У нас дарителите са под 20 на 1000. В Европа по този показател от нас са по-зле само в Украйна, Македония и Албания. Там дарителите са под 10 на 1000 души.

В Западна Европа, САЩ, Австралия и Япония кръводаряват над 30 души на всеки хиляда.

СЗО определя три вида кръвно дарителство: доброволно неплатено, семейно/заместващо дарителство и платено. При доброволните дарители, които дават кръвта си по алтруистични причини, са наблюдавани най-ниските нива на СПИН, хепатит и други кръвни инфекции. Затова този тип донорство е най-предпочитано от организацията.

Българският закон допуска платено донорство за малък брой спешни случаи. Заплащането се извършва от държавата по фиксирани цени.

На администрацията на правителството са се полагали 77,75 млн. лв., а крайната сума на разходите гони 140 млн. лв., става ясно от отчета, който е публикуван на сайта на МС. Финансовият министър Симеон Дянков инициира няколкократна актуализация на държавния бюджет. След последната разрешените годишни разходи на МС нараснаха до близо 142 млн. В същото време персоналът е намален от 3228 на 3054 души.

Най-голям е непредвиденият разход за софтуер, тъй като лицензите за “Уиндоус” на чиновниците изтекли. За операционни програми са отишли над 32 млн. лв. Областните управи, също са надвишили двойно първоначално отредените им пари - 31,7 млн. лв., вместо 16,3 млн. лв. Един милион лева допълнително са дадени за “други възнаграждения” на служителите. А в същото време за ремонти на стотиците сгради държавна собственост са отделени едва 849 444 лв.

Правителствената болница “Лозенец” вместо 12,8 млн. лв. е похарчила 28,6 млн. лв. Там за бонуси са отишли 2,6 млн. лв., които не са били предвидени.

За управление на резиденциите са похарчени 0,6 млн. лв. повече, а те би трябвало да носят приходи.

От данните не става ясно, какви са собствените приходи на МС. От правителствения пресцентър не ни предоставиха информация за постъпленията.

Скандалът с парите избухна ден по-рано, когато депутатът Димо Гяуров (“Синята коалиция”) обяви, че Нешева и подуправителката Марияна Василева са получили по 30 000 лв. бонуси. Това е станало благодарение на методика за изразходване на средствата от глоби и санкции, одобрена от самата Нешева. Тя се позовала на Закона за здравното осигуряване. Той пък предвижда до 25% от събраните пари от глоби да отиват за допълнителни възнаграждения. 1,5% от тази сума се разпределя в съотношение 60 към 40 между управителя и подуправителя на здравната каса, гласи вътрешната методика.

За миналата година са раздадени 4 104 491 лв. бонуси, или 17,21% от глобите. Част от парите са и от икономии.

“Не съм правила социологическо проучване как хората оценяват работата ни”, каза Нешева. Според нея обаче екипът на касата “успокоил системата и създал ритмично заплащане за болници и аптеки”.

Служителите в 28-те районни каси са лекари със заплата 400-500 лв.. А отговаряли за 3 млрд. лв. “Кой лекар ще го задържиш в такава институция?! Ако останат с тези средства, как ще бъдат лоялни и коректни?!”, попита шефката на касата. Тя не съжалявала за раздадените бонуси. “Трудът ми има цена и съм оценила моя”, отсече шефката. Тя обмисля дали да съди Гяуров за “клевета с цел сензация”.

“Взела ли е бонус, взела е! До ден-днешен нямаме официален отговор колко точно и кой е получил пари. Когато тя даде справка, съм склонен да се извиня за математическата грешка”, коментира Димо Гяуров.

Малко забавен, но все пак забележителен на фона на остана­лите сектори в икономиката ще бъде ръстът в продажбите на медикаменти през 2012 г. Това прогнозират от българския офис на световна­та анализаторска компания за лекарствения пазар IMS Health. Докато през миналата година нарастването на про­дажбите беше двуцифрено - с 11.6%, през тази ще е 9%. Това означава, че пациенти­те и обществените фондове (Националната здравноосигурителна каса, държавните болници и Министерството на здравеопазването) ще ку­пят лекарства за 2.290 млрд. лв. при малко над 2 млрд. през 2011 г.

Оригиналните лекарства вдигат средната цена

И през миналата година пла­щанията за по-скъпите ориги­нални лекарства (с неизтекъл патент) малко са се увеличили и са достигнали 49.1% от об­щите разходи за медикаменти, докато генеричните (копия на оригиналните след изтичането на патента) са спаднали до 50.9%. Това се отразява в по­вишение на цената на една опаковка с хапчета, купена от аптеките - в края на 2011 г. тя е била средно 8.54 лв. при 8 лв. през 2010 г. Лошата новина е, че ангажиментът на държавата към болните, независимо че плащат ре­довно здравни вноски, е на едно от най-ниските нива в Европа. Докато в остана­лите страни здравните каси покриват средно 83-85% от лекарственото потребление, в България този процент е 38 и през тази година ще намалее с два процентни пункта, сочи прогнозата на д-р Кунчо Три­фонов, регионален мениджър на IMS Health.

Намаляват аптеките

Има тенденция за още едно намаление - на броя на ап­теките. Той все още е много висок, особено в градовете. През 2011 г. са работили 3804

обекта, като от тях активно търгуват 3595. Така се оказ­ва, че има аптеки с обороти от няколко милиона годишно и такива, които едва достигат санитарния оборот от 40 хил. лв., с който обектът би могъл да продължи да съществува. Средният оборот от продаж­бите на медикаменти, проду­кти без рецепта, санитарни материали, хранителни до­бавки и козметика достига 555 хил. лв. Тези стойности обаче са непосилни за около 150 аптеки, които ще затво­рят през 2012 г. по икономи­чески причини, сочи прог­нозата.

Статистиката на фарма­цевтичните компании по­казва, че колкото по-малко е населеното място, толкова повече жителите му си ку­пуват най-необходимите медикаменти с рецепта, раз­читат на платените от здрав­ната каса продукти и не па­заруват хранителни добав­ки, здравословни храни и козметика от аптеките. Точ­но тези продукти обаче но­сят по-големи приходи на

аптеките, тъй като надцен­ките за търговия с лекарства са фиксирани. В по-малки­те аптеки обаче собствени­ците трудно успяват да под­държат необходимата на­личност от лекарства и поч­ти не предлагат допълни­телни продукти.

Доставчици на ръба

Загубите във фармацията не се акумулират само в аптеките. Съвсем на ръба са и техните доставчици -търговците на едро, Стан­дартно печалбата на дис­трибуторите е около 1% от оборота. През последните шест години нито един от производителите не пре­доставя стока на консиг­нация. Търговците на едро предплащат, но аптеките изчакват да получат пари за зареденото лекарство от здравната каса и тогава да ги върнат. При болниците проблемът е хроничен - те плащат с минимум година закъснение на кредиторите си, сред които са дистрибу­торите на лекарства.


Американец се взриви, докато пуши
Електронните цигари опасни

Никой не ги изследва и не знае колко никотин има в тях
ЦВЕТОМИРА ГЕОРГИЕВА

Електронна цигара експлодира в устата на американец и го обезобрази. Инцидентът във Флорида взриви и България. Желаещите да откажат пушенето с електронна цигара са притеснени, тъй като у нас всички подобни цигари са направени в Китай.

Електронните цигари нямат инструкции за употреба на български език и безопасността им е под въпрос. Оказва се обаче, че все още вносът и контролът им не е регулиран. Такъв регламент липсва и на ниво Европейски съюз, тъй като няма решение към групата на кои изделия да се причислят електронните цигари - на медицинските изделия, на фармацевтичните или да се включат просто в директивата по обща безопасност на стоките. Според д-р Маша Гаврилова от Коалиция за живот без тютюнев дим е правилно да се регламентират като фармацевтични стоки, точно както са лепенките за отказване на тютюнопушенето. Това ще позволи и електронните

цигарите да се изследват и да се установи дали количеството никотин в тях отговаря на посоченото на опаковката. Нещо, което сега е невъзможно да се каже, тъй като контролът липсва.

Инцидентът

Според местните американски пожарникари по всяка вероятност се е взривила батерията на цигарата. Потърпевшият Том Холоуей, ветеран от войната във Виетнам, е приет за лечение в болница с тежко обгаряне на лицето, няколко избити зъба и откъсната част от езика.

Цени

В магазините, в които се предлагат електронни цигари, продавачите твърдят, че продуктите съдържат единствено пречистен никотин. В тях няма канцерогенни субстанции като катран, въглероден окис, олово и пр. При пушене цигарите изпускат водна пара, която симулира дим. Цената на електронните цигари у нас варира от 14 до 100 лв. в зависимост от произхода и марката. Те се продават в комплект със зарядни за контакт, за кола и за компютър. Зареждането трае 2 часа, а след това батерията издържа по цял ден. Самата цигара се състои от батерия, нагревател и филтър. В опаковката има и 10 филтъра с аромат на обикновен тютюн. Всеки от тях е достатъчен за 20 пушения, точно колкото цигари има в една кутия. Всеки от филтрите е с различно съдържание на никотин -високо, средно, ниско и без. Отделно се продава и никотинова течност, която освен с обикновен аромат, се предлага и с вкус на различни плодове.

Проф. Ваньо Митев е новият-стар шеф на Медицинския университет (МУ) в София. Той бе преизбран вчера с 376 гласа от имащите право да гласуват. Това стана по време на общо събрание на университета, което се състоя в киносалона на

Военномедицинска академия. Така проф. Ваньо Митев, който преди дни беше избран за председател на Съвета на ректорите, ще продължи да ръководи Медицинския още 4 години. До късно след обяд членовете на общото събрание избираха новото ръководство на вуза. Първо гласуваха за председател и негов помощник в управлението на самото общо събрание, като одобриха кандидатурите на известния сърдечносъдов хирург проф. Генчо Начев и проф. Ангелина Киселова от Факултета по дентална медицина.


Срещу 15000 лева