Клиниките се разминаха със съкращенията

Лекарите, медсестрите и помощният персонал в болниците, домовете за медико-социални грижи, в които се отглеждат деца до 3 години, и националните центрове за психично здраве се разминаха със съкращенията, стана ясно вчера.

Това са наши поделения и структури, от които няма какво повече да икономисаме, заяви министърът на здравеопазването проф. Анна-Мария Борисова.

По думите й ръководството на министерството иска те да огледат работата си и да направят предложения за намаляване на разходите 30 на сто.

Те могат да са 5, 10 процента, някой може да предложи и повече, но трябва да са 30 на сто за цялата административна система, каза още проф. Борисова.

Рестриктивните мерки тя мотивира с факта, че всъщност здравното ведомство е компонент на цялостната административна реформа в държавата.

Като примери, където въпросните разходи могат да бъдат свити, тя посочи Центъра по заразни и паразитни болести и Националния център по здравна информация.


Вдигат възрастта за ин витро
Възрастта за оплождане ин витро да бъде увеличена, вместо до 43, тя да стане до 45 години. Това да важи за жените, които кандидатстват за средства от Фонд "Ин витро", ще поиска неговият директор д-р Николай Лалев, съобщи самият той по БНР вчера.

Идеята му била провокирана от случая с 62-годишната русенска психиатърка д-р Красимира Димитрова, която миналата седмица роди близначки с тегло 500 и 900 грама.

Д-р Георги Хубчев, чийто екип извърши секциото на възрастната жена, посочи, че състоянието на по-малкото бебе продължава да е тежко. Има реална опасност за живота на момиченцето. По думите му по-голямото дете и майката са в стабилно състояние.

Не се очаква бум на молби за зачеване ин витро от толкова възрастни жени след случая с Красимира Димитрова, каза д-р Хубчев.

Документи за асистирана репродукция, както се нарича още тази процедура, са подали 7500 жени. Одобрени са над 5000. Вече има родени 30 бебета.

По думите му фондът получава до два милиона лева месечно и заплаща за всички одобрени процедури. Институцията финансира до 3 ин витро опита на една жена, които са в рамките до 5000 лева.

Куп лечебни заведения източват касата перфектно ­ с изрядна документация и реално изразходвани консумативи. При това с пълен "рум сървиз" за пациента ­ от организирания му превоз в клиниката до пълното му обслужване като във филма "Спешно отделение". С една малка подробност, че въпросният пациент въобще не се нуждае от спешните изследвания. От изследванията обаче въпросните болници трупат солидни пачки на гърба на всички нас, здравноосигурените, които чакаме с месеци безплатни талони за изследвания. Което за сетен път показва, че здравната каса от една страна няма механизъм, по който да следи за какво точно се изразходват парите є, а от друга ­ чиновниците є нямат стимул да се ровят в бумаги и да правят щателни проверки. Ако обаче вместо касата ставаше дума за частен здравен фонд, едва ли някоя болница щеше да си позволи да мами. Защото контролът ще е значително по-голям. Единственият начин, който би спрял да се хвърлят парчета от него на преситени песове, е на пазара на реалното здравно осигуряване равноправно да участват и частниците. Твърде трудно тогава някой би се осмелил да отхапе дори залче от зелника без позволение. Докато обаче той е в ръцете само на една финансова институция ­ здравната каса с ограничен брой проверяващи, той трудно ще бъде опазен от алчни "мениджъри", които иначе все се вайкат, че са на финансова диета.

Той се мотивира с един свой въпрос към бившия министър на здравеопазването Божидар Нанев, който му съобщил, че резервът на касата е 860 млн. лв. към 31 декември м.г. На същия въпрос новият здравен министър Анна-Мария Борисова отговорила обаче на 14 май, че към 30 март парите в резерва са 800 млн. лв.

„Очаквах резервът да се е увеличил, защото за три месеца от гражданите са събрани с 41 млн. лв. повече от здравноосигурителните вноски. Би трябвало той да е към 950 млн. лв. - 1 млрд. лв.“, каза Миков. Той обяви, че бил шокиран, когато разбрал, че става въпрос едва за 800 млн. лв. "Трябва парламентарна анкета по този въпрос, за да се види какво става със средствата, които хората дават за здравеопазване. Събират ги, гонят ги, не ги пускат в чужбина, редица ограничения, за да се дисциплинира плащането на здравни вноски, виждаме какъв ужас е в здравната система", коментира Миков.

В. „Труд“ съобщи в неделния си брой, че болниците ще останат без елементарни консумативи като марля, памук и спринцовки на 20 юни. Причината е, че са натрупали дългове към фирмите доставчици в размер на 100 млн. лв. Асоциацията на производителите и вносителите на медицински изделия не е успяла да постигне споразумение със здравното министерство по въпроса на плащанията.

Фондът за трансплантации реши да изпрати първия пациент за лечение в чужбина. Там ще бъдат присадени тънки черва. Такава трансплантация не би могла да бъде извършена в България. Тя ще бъде реализирана в университетска болница в Болоня, Италия. Фондът ще поеме разходите по предварителните изследвания на пациента, самата трансплантация и до 60 дни болничен престой. Шефката на фонда София Мутафчийска вече е определила медицински специалист, който ще придружи пациента до неговото настаняване в Италия.

По думите на експерта големият брой неваксинирани деца може да провокира избухването и на епидемия. По-голямата опасност според нея обаче е, че именно хепатит Б не може да бъде излекуван изцяло. Оказа се също, че хепатит С застрашава в голяма степен хората, предприели козметични промени по тялото си. Може да се заразим при поставянето на пиърсинг и правенето на татуировка. Оказва се, че може да се заразим и дори когато си правим маникюр или педикюр в козметичния салон.

Същевременно зам.-шефът на парламентарната група на Коалиция за България Михаил Миков обяви вчера пред БНР, че партията му ще поиска да се състави анкетна комисия, която да установи какво се случва със здравните вноски. Причината за искането е, че резервът на НЗОК е намалял с 60 млн. лв. в сравнение с декември м.г.


Болниците без спринцовки

Ведомствените клиники с над 60 млн. лева борчове
Диана ТЕНЧЕВА

Болниците ще останат на 20 юни без елементарни консумативи като марля, памук и спринцовки и без спасителни сърдечни протези, хирургични конци, стави, катетри и т.н.

Причината - лечебните заведения са натрупали дълг от 100 млн. лв. към фирмите доставчици.

На 20 май изпращаме предупредителните писма, съобщи вчера за „Труд" Силвия Петрова, шеф на асоциацията на производителите и вносителите на медицински изделия. Организацията им не успя да намери изход от ситуацията на среща със здравната министьрка проф. Анна-Мария Борисова. Тя предложи схема на разплащане, но не може да покрие дълговете за над 60 млн. лв. на ведомствените болници, обясни Петрова.

„Проблемът със задълженията може да се реши само от премиера Бойко Борисов и заместника му Симеон Дянков, които имат думата за цялостното финансиране", категорична е Петрова. Тя имаше среща с Борисов на 12 април, но оттогава нищо не се е променило. Само задълженията се увеличават.

Здравната министърка проф. Анна-Мария Борисова съобщи пред „Труд", че многото болници в двора на Александровска ще трябва да се обединят. Там са „Майчин дом", „Св. Екатерина", университетската детска болница, белодробната, ендокринологията, инфекциозната и „Св. Иван Рилски". „Това желание не е само мое, но и на тези лечебни заведения", обясни тя. Според нея обединението е много резонно, защото „там има страшно много администрация, която е абсолютно излишна, има много дублажи, а за апаратура си плащат взаимно, което е смешно. Защото са в 1 двор". Министърката подчерта, че в този двор има много строени-недостроени неща, които искат един стопанин. А кой - той сам щял да се покаже. Защото един човек трябва да взема генерални държавнически решения за пълното преструктуриране за тази изключително важна за страната лечебна единица. „Това е най-старата болница (Александровска - б. p.), c най-много специалисти, хабилитирани лица и световноизвестни учени. Това е най-престижното заведение в държавата ни, затова заслужава друга съдба", каза професорката. Тя напомни, че някои от павилионите са от по-миналия век и може да „затрупат някого".

Здравната министърка проф. Анна-Мария Борисова ще обедини осемте болници, които са в двора на Александровска. И предишният екип на ведомството искаше да направи холдинг от тях. Но явно кризата и идеята за икономии ще я реализират.

Остава и другите болници да погледнат към резервите и току-виж се оказало, че ако ги използват, ще избутат тежкото финансово време. Защото не са малко градовете, където сгради мастодонти пустеят с по 1 -2 родилки. А на цели етажи висят катинари - като в хасковската болница. Една от сградите й е на другия край на града и персоналът е повече от пациентите. Другаде пък има неизползваеми терени, дворове, крила. Ако те се отдадат под наем или продадат, то борчовете на болниците от близо 400 млн. лв. ще се стопят.

Въпрос на мениджмънт е. И на заинтересуваност за здравето на нацията. Което обаче сега не е приоритет на държавата. Всекидневието го показва.

Раждането от 62-годишната жена провокира екстремни мнения на представители на управляващото мнозинство за въвеждане на категорична забрана за ин витро оплождане след определена възраст . В момента забраната е за оплождане само на собствени яйцеклетки - до 43-годишна възраст. Тя е атакувана от Асоциация за европейска интеграция и права на човека пред Комисията за защита от дискриминация. Комисията за съжаление все още не се е произнесла.

От изказванията на депутати от управляващото мнозинство (б. р. - председателя на здравната комисия Лъчезар Иванов) се създава впечатление, че тази забрана ще стане абсолютна. Очевидно тази е доминиращата нагласа сред тях. А опитът от последните месеци показва, че каквото си наумят, гоправят. Но тоталната забрана не е цивилизован и европейски подход.

Това е дискриминация, която не отчита индивидуалните особености на всяка жена.

Не може да се приеме, че възрастта е универсален критерий, приложим спрямо всички жени в България, докога могат да бъдат майки.

Не е нужно да се доказва, че възрастовото развитие на всеки човек е специфично, че в някои случаи фертилността приключва и преди 30 г., в други продължава и над 50 г. и тогава въвеждането на формално ограничение ще е дискриминация на възрастов признак. Каква би била разликата примерно между една жена на 42 г., 11 месеца и 29 дни и жена на 43 г. и 1 ден, за да бъде позволено на едната да роди, а на другата това да се забрани? Затова подходът в старите демокрации е да бъдат отчитани индивидуалните особености.

Далеч по-разумен е друг вариант. При който се запазва възрастовата бариера (включително харесаните от мнозинството 43-44 г.), до която всяка жена свободно би могла да бъде оплождана ин витро. Това ще зависи само от нея и от болницата, с която се договаря. А след тази възраст по въпроса да се произнася специален орган. Т. е. когато определената възраст е премината, гилотината да не пада автоматично.

Нека специалистите да преценяват здравословния и социалния статус на желаещата да стане майка - по подобие на процедурата при кандидат-осиновителите. Т. е. всеки конкретен случай да се оглежда отделно и да се дава становище по него.

Така ще се постигне справедлив и разумен баланс между личното право на всяка жена да бъде майка (част от правото на личен живот, защитено и от българската конституция, и от Евроконвенцията за правата на човека) и обществения интерес, който налага известни ограничения в интерес на живота, здравето, физческото и психическото развитие и на децата, и на майките не в първа младост.

Ако индивидуалната преценка е решаваща, ще се постигне оптимално съчетаване между човешкото право и обществения интерес.

Сезирали сме Европейския съд по правата на човека в Страсбург по подобен казус и всеки момент чакаме излизането на решение.

Става въпрос за абсолютния едногодишен срок по Семейния кодекс, в който мъжете могат да оспорват бащинството, независимо от специфичните обстоятелства. Т. е. дори един мъж да установи, че детето му носи други расови белези, той не би могъл на 366-ия ден след раждането да оспори това. По този начин се създава една правна реалност, която няма общо с действителността. А целта на правото е главно справедливост.

Тоталните забрани са тоталитаризъм, черно-бял подход към емоции и отношения. Категоричните решения са лесните решения, но не винаги са добрите и справедливите.

Михаил ЕКИМДЖИЕВ


Обраха бургаска болница

Крадци обраха бургаската специализирана болница за рехабилитация. Бандитите се промъкнали посред нощ и атакували административ­ната сграда на стационара. Те успели да влязат, след като разбили една от дърве­ните стени на сградата. От специализираната болница са откраднати 18 чугунени радиатора, 6 метални джан­ти, 4 автомобилни гуми, 2 разтегателни носилки.

Възрастта, до която жените могат да кандидатстват за средства за процедури ин витро, трябва да се увеличи с две години. Сега тя е 43 години. Това мнение изрази директорът на Фонд "Ин витро" д-р Николай Лалев, цитиран от БНР. Той коментира случая с 62-годишната русенка, която роди близнаци след ин витро оплождане. Двете бебета -сестрите Мери и Жаклин, са с тегло 500 и 900 грама. Д-р Георги Хубчев, чийто екип извърши секциото на възрастната жена, посочи от своя страна, че състоянието на по-малкото бебе продължава да е тежко. Има реална опасност за живота на момиченцето. Той коментира още, че не очаква бум на молби за зачеване ин витро от толкова възрастни жени след случая с Красимира Димитрова.

Над 300 хиляди души са инфектираните от хепатит Б в България, още около 150 хиляди - от хепатит С. Това съобщи Тодор Петров, координатор на Националното сдружение за борба с хепатита "Хепасист" по повод кампанията "Аз ли съм номер 12". По негови думи средната в страната заболеваемост от хепатит е около 2.5%. Малко по-висока - около 4%, е тя в областите Пловдив, Пазарджик и Сливен.

Срокове

Целият бюджет на здравното министерство е около 540 млн. лв., тези 160 млн. лв. са непосилна сума, твърди Кокалов.

Мистерия

800 млн. лв. е резервът на НЗОК към 30 март 2010 г., съобщи здравният министър Анна-Мария Борисова. Според депутата от Коалиция за България Михаил Миков към края на декември 2009 г. събраните пари в резерва на здравната каса са били 860 млн. лв., което означава че 60 млн. лв. липсват.

В текущата бюджетна сметка на НЗОК всеки месец постъпват средствата от събрани здравни вноски от НАП и трансферите от държавния бюджет. Това е и сметката, от която НЗОК разплаща дейностите към изпълнителите на медицинска помощ, затова размерът на средствата в нея не може да бъде постоянна величина.

Към 31 март 2010 г. в нея е имало 450 млн. лв., обясни директорът на НЗОК д-р Нели Нешева по повод депутатското твърдение, че се губят около 60 млн. лв. от резерва на НЗОК. Д-р Нешева припомни, че заради недостиг на средства миналата година се наложи здравната каса да разплати със средства от бюджета си за 2010 г. и дейности, извършени през 2009 г.


Интервю Проф. Григор Горчев, ректор на Медицински университет-Плевен:
Съвместни проекти с бизнеса ще влеят пари в образованието

Публично-частното партньорство е един от най-добрите работещи модели
►Проф. Горчев, с колко дупки се наложи да свие­те бюджетния „колан" на университета през тази година?

- Ситуацията наистина е тежка. Субсидията ни бе­ше намалена с 10 на сто. Имаме средства само за заплати, ток, вода и парно. Не можем да си позволим никакви инвестиции в учеб­ния процес, а за едно висше учебно заведение това е сериозен проблем. Най-лошото е, че субсидията по отношение на научните проекти е много заниже­на - през миналата годи­на разполагахме с около 700 000 лв., а за 2010-а има­ме 100 000 лв.

Ниският бюджет влияе негативно и върху учебния процес, и върху научната работа в университета. Но ние разбираме, че ситу­ацията е трудна в цялата държава, и се съобразяваме с нея.

►Как може да се увеличат собствените приходи на университета и да се на­мали зависимостта му от държавния бюджет?

- Работим от доста време в тази насока. Университетът ни стои доста стабилно и на българския, и на европей­ския, и на азиатския пазар. Едно от перата за увелича­ване на собствените прихо­ди е обучението на чуждес­транни студенти. Получава се обаче дисонанс. Ние сме държавно училище и би трябвало осигуряването на чуждестранните студенти да е държавна политика, а не политика на всяко от­делно училище, както е в момента. За каква самосто­ятелност на висшите учеб­ни заведения говорим, след като ние търсим собствени приходи не за реализацията на наши научни проекти, а за запълване на дупките в бюджетите ни.

►А изходът какъв е?

- Според мен изходът е в перспективни бизнес про­екти по линия на публич­но-частното партньорство. В Плевен много добре си партнираме с „Чайкафарма", която успя да изгради много добра кардиологична болница в материалната база на университета. Тази болница се развива доста добре и вече е акредитирана за учебен процес. Тя става база за обучение не само на студенти, но и на бакала­ври, медицински сестри и т.н. Ето ви пример как чрез частната инициатива пари „отвън" се вливат в образованието и го подобряват.

Собствени приходи има­ме и от обучението на лека­ри от страната и чужбина за работа в нашия телекому­никационен ендоскопски център и с робота da Vinchi S. Всеки месец при нас те­кат по 1-2 курса, а таксите от тях влизат в бюджета ни. От 10 до 12 май например бяхме домакини на Втория семинар по роботизирана хирургия в гинекологията и урологията и на Петия международен семинар по роботизирана хирургия за Югоизточна Европа.

►Колко средства бяха инвестирани в ендоскопския център и в робота da Vinchi S?

- Инвестицията беше триетапна. Преди 4 години оборудвахме две високотех­нологични операционни за телехирургия в онкоболницата. След това изградихме ендоскопския център, който е с две големи зали за на­блюдение на операциите и с модерни операционни зали за провеждане на упражне­нията. Третият етап беше закупуването на робота. Общата инвестиция е близо 7 млн. лв.

Получи се обаче пара­докс. Роботът da Vinchi S е при нас от 2 години и е възможно най-съвремен­ната технология. В целия регион - от Балканите до Прага, има само един такъв гинекологичен робот и той е нашият в Плевен. С него правим фантастични неща - безкръвна хирургия, бо­лните ги изписваме само два дни след операцията, и т.н. Тази техника като всяка друга иска поддръжка и консумативи.

Две години осигурява­хме финансиране за тях чрез спечелен проект за изследователска дейност. Срокът на проекта обаче изтича след няколко седми­ци и високотехнологичната система, която според мен е най-добрата в Европа, тряб­ваше да спре работа, ако не се беше намесил премиерът Бойко Борисов.

Проблемът за момента беше отстранен, но трябва да се намери принципно ре­шение за в бъдеще, за да не се налага отново да търсим помощ от премиера.

►Нарояването на толко­ва много университети и колежи в малка страна като нашата не обезце­нява ли go някаква степен висшето ни образование и дипломите, които то издава?

- Въпросът е основателен. Преди две години започна процес на закриване на ме­дицинските колежи. И това беше съвсем правилно, за­щото според съвременни­те европейски изисквания това колежанско образо­вание трябва да се дава в медицински университети, за да се гарантира високо качество на обучението.

Наскоро прочетох в пресата, че в русенския Технически университет ще правят колеж по ме­дицина. Това е все едно в плевенския Медицински университет да открием специалност „Технология на машиностроенето" на­пример. Явно България е страна на парадоксите. Според мен висшето об­разование трябва да бъде концентрирано в мощни университетски центрове. Пазарът го налага.

►Вие сте специализирали в едни от най-известните клиники в САЩ и Европа. Какво от бизнес практи­ките на тези здравни заведения се опитвате да пренесете в България?

- При нас от 20 години само се говори за рефор­ма в здравеопазването, а в крайна сметка все още нямаме реален модел на реформирана здравна сис­тема. Здравеопазването и образованието трябва да са държавни приоритети, а не тясно партийни. Всяка партия, когато дойде на власт, прави свои програми за здравеопазване и образо­вание. След 4 години идва друга партия със собствена програма.

Вярното решение е пар­тийно необвързани нацио­нални експерти да създадат дългосрочни национални програми за тези две сфери и те да се изпълняват неза­висимо кой управлява.

►Вашият коментар за промените, които предвижда проектозаконът за висшето образование?

- Смятам, че това е много смел проект. Като замисъл е добър, но българинът сякаш все още не е дозрял за тези промени. Опасенията ми са, че по начина, по който е създаден проектозаконът, много бързо ще девалвира българската наука.

Дават се прекалено много права на ректорите и на академичните общности на висшите училища. Трябва да има национални крите­рии за оценяване на науч­ния труд, а не всяко учебно заведение да си създава свои критерии. Изглежда пресилено, но без такива национални критерии още утре можем да създадем в нашия университет 50 доценти например.

►Вие сте и управител на частната АГ клиника „Св. Марина". Как оценявате отношенията между дър­жавата и бизнеса в здрав­ната сфера?

- Следя много внимателно статистиката по отноше­ние качеството на лечебния процес и мога да кажа, че в частните болници то е на много по-високо ниво, отколкото в държавните. Частните здравни заведения са постоянно във фокуса на общественото внимание. Ако работещите в тях допуснат грешка, тя винаги излиза наяве. До­като в държавната болница нещата по-лесно може да се потулят.

При съществуваща добра здравноосигурителна сис­тема не е нормално паци­ентите да загърбят държав­ните болници и да отиват в частните. А това се получа­ва на практика у нас. Явно механизмът някъде се пука. Година и половина в „Св. Марина" например нямах­ме договор със здравната каса и въпреки това запис­вахме пациенти за лечение с месеци напред.

Някои колеги смятат, че трябва да има регулация на пазара по отношение на болниците. Според мен болниците са толкова, кол­кото налага пазарът. Ако имаме мощно държавно здравеопазване, никой няма да си позволи лукса да пра­ви частна болница, защото ще е губеща.