17 май 2011 г. Тема: здравеопазване

"Не ми подарявай риба, а ме научи как да я ловя'"

Ударението вече се слага не само върху набирането на средствата, а върху оперативната ефективност на тяхното изразходване. По този начин корпоративните фондации престават да играят ролята на пасивен посредник, който разпределя средствата между различните обекти на благотворителност, а се превръщат в активен участник, който осигурява стабилен финансов гръб на дългосрочни проекти и предава ноу-хау от света на бизнеса на партньорите си в дарителството. Това означава да се разработи ясна и дългосрочна стратегическа програма, да се подберат целите и бенефициентите, да се осигурят средствата и да се действа в ясно зададени рамки.

Предисторията на един проект

Как една корпоративна фондация решава кои проекти да подкрепи? "Това е много сложен въпрос", казва Маурицио Карара, председател на италианската Фондация "УниКредит", която има проекти и в България. "Обикновено във фондацията обявяваме "покана за предложения" (call for proposals). Поканата има определена тема - например подпомагане на възрастни хора", допълва той. В случая с Фондация "УниКредит" екип от трима души - икономист, историк, антрополог - пресяват пет добри проекта чрез оценяване по различни критерии. "Най-накрая екипът в нашия офис проучва проектите подробно и гласува за най-добрия", споделя Карара.

За подкрепата на проекти у нас фондацията задължително трябва да има местен партньор като Червения кръст или неправителствена организация. Местният партньор се избира по много критерии като репутация, бюджет, прозрачност и доверие. На последния етап проектът се представя в местния клон на корпорацията и се съгласува с нейните служители, мениджмънт, както и с местните партньори.

Проблемите на място

"Във всеки район социалните проблеми са специфични. Фондацията ни се занимава главно със социални проблеми: здравеопазване, възрастни хора, деца в неравностойно положение, осигуряване на работни места", разказва Карара. "Например в Южна Италия финансираме неправителствени организации, които работят с конфискувани от мафията терени, докато в Северна Италия се занимаваме с проблемите на

възрастните хора", пояснява той и разказва за един от последните проекти на фондацията на "УниКредит" в Сицилия.

'Това е много опасен район заради мафията. Работихме с търговци в Южна Италия и им помогнахме да продадат продукцията си от лимони в Северна Италия. Нашите доброволци помогнаха да бъде създаден бизнес и маркетинг план", споделя Карара.

Фондацията, която работи в България от 2004 п, предстои да обяви нов грант у нас вероятно за подкрепа на възрастните хора или за осигуряване на работни места на хора в неравностойно положение. "Консултираме се с фондации и местни специалисти във всяка страна, за да преценим кои са основните проблеми", отбелязва Карара. След това фондацията организира мисия в страната и дори е възможно да поръча основен анализ по специален проблем на местни експерти. За проекта си за осигуряване на работни

места на младите в България например "УниКредит" са работили с различни университетски преподаватели за изучаването на условията им на живот.

Важен е пазарът

Свързани ли са пазарът и дарителството? Според Маурицио Карара - да. Когато една компания има дългогодишен опит в маркетинговите проучвания, тя може много по-добре да прецени кой проект ще има успех и шанс за развитие. Карара сподели, че фондацията обмисля проект за микрофинансиране на местни общности главно в областта на селското стопанство. Той твърди, че микрокредитите са много важен инструмент, защото, ако се проучи добре пазарът, с малко пари може да се постигне много.

Теодора Мусева
Характеристики

Кое прави един проект печеливш

► Значимост и свързаност с целта на гранта

► Иновативност

► Интеграция в по-голяма стратегическа линия (има ли вече други развити проекти, които настоящият обогатява)

► Разнообразие на ползите и елементите (например проект за осигуряване на работни места с акцент върху опазване на околната среда)

► Връзка между ефекта и бюджета (например проект с малък бюджет, но голяма ефективност на дейностите)

► Устойчивост

► Активно взаимодействие с местните партньори и колеги

Плюсове на корпоративните фондации

►Фокусират се върху оперативната ефективност

на проектите

► Разполагат с мениджърските умения и опит от корпоративния сектор

► Черпят от опита на бизнеса при набирането на средства и маркетинговия анализ

► Заради ангажимента за

финансиране могат да си позволят изпълнението на дългосрочни проекти, заложени в стратегическата им рамка

► Имат стриктни правила За отчетност и оценка на ефективността на проектите


Спасение
Велиана Христова

Толкова плю сегашната власт по бившата тройна коалиция, че удави фактите. Това ГЕРБ го може - нищо вярно, но пък гръмко. И понеже обществената памет е къса, народът забрави какво бе преди две години. А беше, че финансирането на образованието и науката тръгна нагоре, увеличи се държавната издръжка на един ученик и студент, учителите добиха що-годе прилична заплата, парите във фонда за наука скочиха 8 пъти, тръгнаха научните проекти...

Всичко това сега е сринато, парите за знание са намалени до трохи, издръжката на студент и ученик падна, учените в БАН - удушени без заплати, фонд за наука на практика няма. Първо трябва да върнем нивото от 2009 г. и след това - напред, за да спрем търкалянето на България надолу под третия свят, казаха вчера социалистите и обявиха идеите си за бъдещето на образованието и науката. В тези две сфери показателите ни са най-лошите в Европа. Но когато учените на 1000 души население са два пъти по-малко от средното за ЕС и масово напускат лабораториите без ток и неприлично ниските заплати, това не е техен проблем. Проблемът е на България. Знанието е елемент не на икономиката, а на манталитета на нацията. Процесът е верижен и необратим: няма учени - няма висше образование - няма квалифицирани работници - надолу няма училище - няма умно население, което мисли. Има колония от завехнали мозъци, управлявани отвън. Това е, когато не финансираш образование и наука. БСП е права: трябва да се спасява България! Затова - 6 % от БВП за образование, държавни вузове без такси и поне 4-ма учени на 1000 глави население! Иначе - политическа зима: "Младото поколение изникнало покрай дуварите и чака да го огрее слънцето откъм запад, за да каже своята последна дума за живота, за характера и за стремленията на гъбите". Ботев вече го е казал...


Бонус за пациент, ако купува евтино лекарство
Въвеждане на бонуси за пациентите, които купуват по-евтин лекарствен продукт - например освобождаване от потребителска такса, предлага позиция на Алтернатива за българско възраждане за бъдещето на българското здравеопазване в частта за лекарствената политика у нас. Друго предложение за промяна в лекарствената политика на авторите на позицията - проф. Григор Горчев и доц. Борислав Китов, е лекарите да изписват на рецептите не търговските имена на лекарствата, а генеричните, както това се прави във всички страни на ЕС. Много разходи на здравната каса и на държавата за лекарства за домашно лечение може да спести и отпускането на медикаменти не по цели опаковки, а в количествата, които са изписани на конкретния пациент и за конкретния курс на лечение, смятат експертите. За пример те дават Великобритания, където е приета тази практика.

На личните лекари да не се плаща за регистриран в листата пациент, а за реално извършени дейности. На тази основа да бъде обвързано стимулиране на джипитата, които работят за повишаване на квалификацията си, и това да бъде отразено в договорите им с НЗОК, предлага АБВ.

Лечебните заведения да имат право сами да формират цени за избор на екип, като таванът да е 900 лв. Това поиска Българското научно дружество по акушерство и гинекология в писмо до здравния министър. Преди няколко месеца МЗ въведе пределни цени на избора на екип и лекар, които обаче варират от 350 до 950 лв. и са процент от цената на клиничната пътека, по която здравната каса плаща съответната медицинска услуга. Така размерът е по-нисък за по-ниско оценените от здравната каса медицински услуги и по-висок - за по-скъпите пътеки.Ако предложението на АГ специалистите бъде прието за всички болници, в повечето случаи то ще доведе до поскъпване на избора на екип. Ще обсъдим предложението и решение ще има в края на тази седмица или в началото на другата, коментираха от здравното министерство.В момента за пътеки на стойност до 500 лв. допустимата цена на избор на екип е 350 лв. Това например важи за раждането, за което най-често се избира екип и което по пътека е 470 лв. Преди въвеждането на тавана масово цените за избор на екип в столичните болници бяха няколко пъти по-високи - до 650 лв. в "Майчин дом", 900-950 лв. в "Шейново". В частните болници тези суми бяха дори двойни. След промяната клиниките се съобразиха с тавана за услугата "избор на екип", но въведоха заплащане за редица немедицински услуги, с които на практика се компенсира разликата. Таксува се например настаняването в самостоятелна стая, собствено меню и др. Освен това "изборът на екип" отдавна се използва от болниците като легално доплащане на лечението, често без пациентите да са пожелали наистина точно определен лекар. Мотивът на МЗ да въведе тавана беше, че на места пациенти дават по 10 000 лв. за избор на екип.Сега при пътеките до 1000 лв. таванът на избора на екип е 450 лв., до 2000 лв. - 700 лв. и над 2000 лв. - максимум 950 лв. Това означава, че ако предложението бъде прието, само при най-скъпите пътеки цената на избора на екип леко ще падне, но за по-евтините със сигурност ще се увеличи.Въведените от здравното министерство максимални цени за избор на екип значително ограничиха акушерската дейност поради недофинансиране, мотивират се от АГ дружеството.

14 години след жестокото тройно убийство на семейство с дете в столичния кв. "Гео Милев" Софийският апелативен съд (САС) призна за виновен и осъди на 18 години затвор големия им син Димитър Кънчев. Присъдата не е окончателна. Кънчев може да я обжалва пред Върховния касационен съд. Както и да приключи делото окончателно, Кънчев лесно би осъдил държавата в Страсбург заради бавно правосъдие.

Ако пациентът има друго заболяване - тромбофлебит, животът ще му струва по-евтино. Т.нар. вена кава филтър, който спира попадането на откъсващите се от вените на краката съсиреци в белия дроб, струва само 2600 лв. Хората с бъбречен тумор пък направо могат да черпят - пластиката, която им се слага след остраняване на органа, струва само 1080 лв.

Това е миниатюрна част от примерите за това какво се случва на пазара за медицински изделия. В България по данни на здравното министерство са регистрирани над 100 000 медицински изделия, като под този термин фигурира огромна гама от продукти - от евтините бинтове, спринцовки и презервативи, през скъпи консумативи, поставяни в тялото - лещи, стентове, стави, до инвалидни колички и патерици. Смята се, че пазарът е за около 300 млн. лв. годишно, като никой не знае каква част от него се плаща единствено и само от джоба на пациентите. Сигурно е обаче, че болните плащат сами огромната част от т.нар. скъпоструващи консумативи в болниците. Здравната каса поема единствено част от цената на 9 медицински изделия - няколко съдови протези, стентове, ставни протези за тазобедрена и колянна става, кохлеарен имплантант, постоянен и временен кардиостимулатор. За стент например НЗОК дава 1200 лв. Цената му обаче може да е с 1000 лв. до 10 000 лв. по-висока и разликата се доплаща от пациента. Въпреки че касата дава 2400 лв. за кардиостимулатор, пациентът от горния пример е доплатил още 8000 лв.

От няколко години у нас има цял закон за медицинските изделия. Той обаче касае единствено качеството и сигурността на продуктите, но не и контрола над цените и търговията с тях, каквато регулация има в останалите сфери на здравеопазването. Резултатът - в повечето болници пациентите сами си купуват скъпите консумативи, в буквалния смисъл - лекуващият лекар им казва от коя фирма какво да купят. Обществена тайна е, че срещу това лекарят получава комисионна от фирмата, при която е пратил клиент. Така например едно и също нещо - имплант за пластика на предна кръстна връзка, продаден от една и съща фирма на трима пациенти на три различни софийски болници, струва 2220 лв., 2040 лв. и 1980 лв. Случайно или не, най-ниската цена е в частна болница. Плака за счупен прешлен струва съответно 7000 лв. и 4500 лв. - отново на една фирма в две различни болници.

В много малко болници нещата имат по-цивилизован вид - там се правят търгове, купуват се скъпите консумативи и след това се продават на пациента - вече от болницата, а не от фирмата. Така е например в специализираната болница по ортопедия в Горна баня. Директори обаче твърдят, че и в този случай комисионата за лекуващия лекар е калкулирана в цената.

Може ли да бъде по-евтино?

Може. Но основният проблем е, че интерес за свалянето на цените имат тези, които ги плащат, а в случая това са единствено пациентите. Повечето хора дори не знаят какво е транспедикуларна гръбначна стабилизация, камо ли да могат да направят информиран избор продуктът на коя фирма е по-добър и по-евтин, да не говорим за спешните случаи, когато няма и време за проучване на пазара. Тоест клиентът няма как да контролира цените. Никой не знае какви са комисионите на лекарите, но се твърди, че в елитни болници отропедите например могат да си докарат над 20 000 лв. месечно от поставяне на стави, така че те са последните, които биха искали някаква регулация. До известна степен същото важи и за търговците. Болниците не плащат скъпите изделия от собствения си бюджет, затова и не ги интересува какви са цените. Здравното министерство и НЗОК - също.

Единствено някои от частните здравни фондове плащат медицинските изделия. Те обаче също не могат да наложат контрол. Част от дружествата просто не предоставят тази услуга, а тези, които покриват този разход на клиентите си, не могат да влияят на болниците да намалят цените. Пазарът на частното осигуряване е малък и лечебните заведения не разчитат на приходите си от него, тъй като те формират незначителна част от бюджета им. Затова и просто налагат цени. Ако фондовете не се съобразят с тях, губят договора с болницата и съответно - клиенти. Преди няколко години едно от здравноосигурителните дружества се е опитало само да купува стави и договорило поръчка на стойност 2800 лв. на бройка. Същите стави в болниците се продавали на пациентите с по 600 лв. по-скъпо. Начинанието пропаднало, тъй като лекарите просто отказвали да приемат пациенти, които не си купуват сами ставите от посочените от медиците фирми.

Държавата открай време се прави, че не забелязва тези издевателства. Едва наскоро

реши да предприеме хилави промени, гръмко обещаващи, че ще намалят цените и ще въведат контрол. Поправките, писани от здравното министерство и вече приети на първо четене в парламента, предвиждат тепърва на страницата на агенцията по лекарствата да се прави нещо като позитивен списък на медицинските изделия. В него ще влизат продуктите, които могат да се плащат от държавата, здравната каса и болниците, а срещу тях ще са публикувани и цените им. Също така ежегодно ще се определя и до каква стойност дадени продукти се плащат с публични средства. Болниците ще могат да правят търгове за медицинските изделия, а пациентите ще имат право да посочват сами дали искат те лично да си купят консумативите, или да им ги продаде лечебното заведение. Ако посочат втория случай - болниците ще са длъжни да го предоставят, а пациентът ще плати на клиниката, а не на фирмата-търговец.

Само че и в момента в закона за медицинските изделия пише, че държавата регистрира пределни цени на всички медицински изделия по ред, определен от наредба на министерствата на здравеопазването и икономиката. Този текст е в сила от 2009 г., но до момента няма нито наредба, нито регистър на цени

От МЗ обясняват, че това не се е случило по вина на министерството на икономиката, тъй като противоречало на европейските разпоредби и никъде в ЕС държавата не регулирала цените на медицинските изделия, както е при лекарствата. Затова и тепърва обхватът на продуктите, които ще обявяват официално цените си, е сведен до тези, които се плащат с публични средства. Което така или иначе също отдавна се е случило - единствените скъпи продукти, плащани с публични средства, са поетите от здравната каса и социалното министерство и те отдавна са обявили до каква цена поемат продуктите. А при положение че законът казва, че болниците тепърва няма да са задължени да купуват скъпи консумативи, а просто ще могат да го правят - значи нищо няма да се промени. Пациентите отново ще купуват сами, със собствени, а не публични средства и цените няма да са в никакъв списък. А и дори да са - какво от това, при положение че болният отново едва ли ще има избор, дори и в закона да пише, че има такъв?