17 октомври 2012 г. Тема: здравеопазване



Дата14.01.2019
Размер260.03 Kb.
#110250
17 октомври 2012 г.


ТЕМА: ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ



За да няма лимит на спасените
ДИАНА ТЕНЧЕВА

Съобщават ти, че близкият ти човек е в мозъчна смърт. И че имаш 6 часа да решиш дали да дариш органите му за трансплантация... Звучи повече от ужасно. Искат го наши лекари. А докато -си задаваш въпроса дали са толкова безсърдечни, 1000 души очакват шанс за живот.

И време наистина няма... Защото органът е годен за присаждане между 5 и 7 дни след мозъчната смърт, а „животът" му извън тялото е мимолетен - 4 часа за сърце, 12 за черен дроб, денонощие - за бъбреци. А докато обществото не приеме, че трябва да застане зад донорството независимо от мъката, ще има зловещ „лимит" на спасените...


Никои не искал поръчка, взета от министерски мъж
„Община Враца е отговорна за това как е била обявена и проведена обществената поръчка, спечелена от съпруга ми." Това заяви вчера пред „Труд" здравната министърка Десислава Атанасова по повод информацията, че съпругът й Красимир печели търг за изграждането във Враца на защитено жилище и на център за настаняване на обща стойност около 1 млн. лв.

„За коректността на процедурата могат да се произнесат също и Комисията за защита на конкуренцията, както и Административният съд", добави Атанасова.

В края на септември кметът на Враца Николай Иванов (БСП) сключил два договора на стойност 1 141 886 лв. с ДДС с русенския консорциум „ГБСД - 09". В него участват фирмите „Декра строй" ЕООД и „ГБС - Русе" АД. Собственик на 90% от акциите на обединението е мъжът на здравната министърка - Красимир Атанасов, който е и негов управител.

Единият договор е за изграждане на защитено жилище в кв. „Река Лева", а другият - за строежа на Център за настаняване от семеен тип в кв. „Дъбника".

Поръчката, която Красимир Атанасов взема, е част от проекта „ИСКРА -Иновативен Социален Комплекс от Резидентни Алтернативи", който се финансира по оперативна програма „Регионално развитие". За строежа на другите два центъра за настаняване от семеен тип са избрани дружества от Враца.

„За тези две сгради нямаше други кандидати освен русенския консорциум. Едва вчера разбрах кой е собственикът", коментира пред „Труд" кметът на Враца Николай Иванов.




20 на сто от чакащите за орган умират

Експерти искат часови лимит за съгласието на близките
ДИАНА ТЕНЧЕВА

Около 20% от тежко болните българи, които чакат за нов черен дроб или бъбрек, умират всяка година заради липсата на донори. Това съобщи пред „Труд" вчера по повод Световния ден на донорството проф. Никола Владов, национален консултант по трансплантология. Проф. Генчо Начев, директор на столичната университетска болница „Св. Екатерина", добави, че умиращите, които са в листата на записаните за ново сърце, пък са 10-12% годишно.

В момента за сърце чакат 43-ма българи. Сред тях деца няма. Но в последните месеци, заради липсата на донори, са починали две - 13-годишно дете от Кюстендил и 8-годишно от Лом. От здрав черен дроб се нуждаят 40 българи, а от бъбрек - 902-ма. За съжаление от началото на годината досега са направени само 12 трансплантации. „Органната деградация се дължи на начина, по който възприемаме света. Мислим си, че това няма да се случи точно на нас. Когато излезем от тази уютна представа, тогава донорите у нас ще се увеличат", обясни ситуацията психотерапевтката Даниела Папанчева.

„Искаме среща със здравната министьрка Десислава Атанасова, за да й предложим и промени в Закона за трансплантациите", казаха още проф. Владов и проф. Начев. Тяхната идея е, както в Испания, на близките да се дават до 6 часа, в които те да съобщят дали са съгласни да дарят органите на изпадналия в мозъчна смърт техен роднина, или не. В момента у нас няма ограничение за времето на получаване на отговора, а с всеки изминал час годността за присаждане на сърцето, бъбрека или черния дроб намалява.




Черен триъгълник ще отличава лекарства от ментета
Черен триъгълник с върха надолу ще се поставя върху опаковката и листовката на лекарства като отличаващ от ментетата знак. Той ще се щампова обаче само върху медикаментите, които най-често се употребяват и фалшифицират. Ментета се произвеждат предимно на препарати срещу диабет, рак, полова немощ и за отслабване. Това съобщиха вчера експерти, участвали в семинар за лекарствена безопасност. Защитният знак, заедно с други мерки, се налага заради изисквания на европейски ди-

рективи за безопасност на лекарствата. Те вече са описани в поправките в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Очаква се обаче нововъведенията да влезнат в сила най-рано от 2015 г., научи „Труд".

Според директивите и поправките в закона на всеки един медикамент ще се поставя и уникален идентификационен код. Така ще се проследява пътят му от производителя до потребителя. Но пак, заради все още неизбистрени политики на ниво ЕС, и кодът ще се появи най-рано през 2015-а. Експерти обаче прогнозираха, че заради допълнителните разходи за защита от фалшифициране медикаментите вероятно ще поскъпнат.


Тройна експертиза за починало пеленаче
ЛЮБОМИР ЙОРДАНОВ

Тройна съдебномедицинска експертиза да изясни причините за смъртта на осемдневно бебе в Монтана, поиска Окръжната прокуратура. Малката Мария почина на 6 септември т.г. в областната болница.



Момиченцето се родило здраво, но състоянието му внезапно се влошило и лекарите му дали антибиотици. Здравето на детето се подобрило, но ден преди да бъде изписано, то издъхнало. Според направената във Враца съдебномедицинска експертиза Мария е починала от „остра сърдечна и дихателна недостатъчност". „Заключението не е удовлетворително", отсече прокурорката Лилия Илиева и поиска подробни изследвания.


Магистралата и хорът на самодейците
Анета Петкова

На висшите училища и техните ректори им отива да са като древногръцки хор. Да изразяват общественото мнение, да дават насока на действието, да разясняват заплетени ситуации. Въобще - да внасят нотка на интелигентност, да учат на ум и разум. Ето защо когато започнат да се държат като самодейни песнопойци и нестройно се опитват да пригласят на боговете управляващи, изглеждат странно. Не че българинът винаги е зачитал учените и интелигенцията, но никога не им е прощавал, ако излязат от обичайния си „древногръцки" коловоз. Вузовете и техните ректори обаче се отказаха от коловоза и хукнаха по магистралата. Проблемът е, че са тотално объркани по коя точно да поемат. По тази на знанието и надуха или по прясно удължената гордост на кабинета - „Тракия". От нестройното им търчане по пътищата дори главният самодържец -премиерът Бойко Борисов, се сепна и отсече на последната си среща с тях: „Не е нужно точно на тези хора да се обяснява, че през XXI век трябва да има пътища!" Прав е, но ректорите като че ли не го чуха и като сложиха наколенки, сведоха глави на килима и се почна: „Доктор Борисов, благодаря, че сега си ходя до родното място за 2 часа, а не за четири. Доктор Борисов, и аз искам магистралка, за да им натрия носа на тези от столичните вузове. Доктор Борисов, добре че сте вие, та имаме магистрали и в науката ..." Чак да ти стане неудобно. Че премиерът е доктор, доктор е. Че правителството строи важни пътища - строи. Няма спор обаче и че ректорите са загубили всякаква мярка. Защо? Защо вузовете се държат подмазвачески? Защото нямат друг избор! За висшето образование вече не се говори. Нищо. Нито че изпада от международните рейтингови класации. Нито че преподавателите (поединично) ги канят да четат лекции по света и печелят не един и два проекта. Не се говори дори, че университетите са „малко повече" от нужното и не е нормално отънелият държавен бюджет да издържа над 50 вуза при намаляващ брой студенти. Мълчи се, че модерна инфраструктура (научна, не пътна) се прави не с пари, а с много пари. Не се обсъжда, че за да имаш качествено образование е нужно държавата да е наясно какви претенции има към бъдещите си поколения. А „младите учени", за които толкова се говори, няма никога да минат в по-горна категория, защото стипендиите им са по-високи от заплатите, които ще вземат като станат просто „учени". Дори просветният министър Сергей Игнатов, известен преди да влезе в политиката като ректора с най-революционни идеи за промяна, замлъкна. Е, ако началникът му е наоколо с патос разказва как благодарение на „Тракия" Медицинският университет в Пловдив е сключил договор с бургаската болница. Но това е всичко. Истината е, че висшите училища и техните ректори са в позиции, от които могат само преклонно да благодарят когато им дадат пари. Дори ако са си ги спечелили сами по европроекти. Защото повече от 4 години са на ръба на оцеляването. Те изпаднаха от програмите за реформа. Замиват им очите с неясни рейтинги, на база на които получават допълнително финансиране. Не че рейтингът е лош, но от него излиза, че най-добрите училища у нас са тези за полицаи и военни (защото за тях има работа). А правистите на УНСС до неотдавна бяха по-добри от тези в Софийския университет(!?). Държавата обяви, че ще финансира качество, но още не казва какво е качество. Не защото не знае, а защото то се прави с болезнени промени, за които трябва здрав управленски гръб. Затова ректорите са се огънали на две. Този, който не ходи с песнопойка и хвалебствия на уста, изпада от магистралата. Не от тази на духа, дори не от „Тракия", а от финансовата. Преди време един бивш ректор каза публично : „Защо не ни закрият, а ни оставят да умираме от глад?" Всъщност вузовете не умират от глад, а кърпят бюджет с пари на студентите. А държавата наказва и едните, и другите. Например ако искаш да учиш още една специалност, това си е за твоя сметка. Защото държавата ти плаща само за едната. Ако прекъснеш - вузът се наказва с пари. Ако те изгонят за некадърност: пак същото. Ако университетът приеме повече студенти - трябва да е готов да ги издържа сам. За всеки от изброените примери има мотиви и повечето от тях звучат логично. Проблемът е в сбърканата система на финансиране на университетите. На тази тема са изписани тонове мастило. С нулев ефект. Висшите училища, които са на държавна издръжка, не работят на пазарните принципи. Те работят за бъдещето. По ясно разписани критерии и правила. В тях трябва да се раждат науката и модерното свободно мислене За целта трябва да получат възможности да се развиват. Не става дума да им се изсипят пари накуп, нито да се дундуркат професори, които четат лекции от далечната си младост, нито да държат студенти, които трудно пишат дори името си. Трябва просто да се върне академизмът в университетите. И когато ректорът на Софийския университет проф. Иван Илчев говори за „магистрала на знанието", това да не се тълкува като критика към властта или да се разчита като аплодисменти към магистрала „Тракия", а като ключ към по-доброто бъдеще на държавата. Защото младите хора не искат обещания за път от София до Шумен. Те просто тръгват по магистрала, която ще ги заведе към сигурна бъдеща реализация (обикновено след Калотина). Ако тя продължава да не им бъде построена у нас от ректорите и управляващите, всички рано или късно ще запеем в хора на самодейците.
На 15 октомври т.г. премиерът Бойко Борисов раздаде документите на ректорите на висшите училища за спечелени от тях европроекти на стойност 22 млн. лв. Ректорът на университета по библиотекознание проф. Стоян Денчев {в средата) му благодари обаче за магистрала „Тракия", по която си отивал бързо до родното Елхово.


200 „легнали полицаи” бавят линейките във Варна
Ограничителите не отговарят на стандарта, друсат яко и бавят градените автобуси
ДАНИЕЛА ФАРХИ

Ограничителите на скоростта, популярни като „легнали полицаи", бавят линейките и автобусите от градския транспорт във Варна. По улиците на морската столица са поставени над 200 подобни съоръжения, като част от тях не съответства на въведения от месец стандарт -да са полегати и широки поне 4 метра. Сега повечето са тесни около 1 м и раздрусват сериозно колите. Освен край училища, забавачки и други обществени сгради гърбици има и край пешеходни пътеки. На много места „лепналите полицаи" са разположени на разстояние само 100-200 м. На пешеходците ограничаващите скоростта съоръжения дават шанс да прекосят натоварените улици, без да се страхуват, че ще бъдат пометени от шофьори, каращи като на рали. „И аз пресичам спокойно всеки ден на подобно доскоро инфарктно място, където преди да монтират неравности, чаках дълго, докато видя, че наблизо не се задават автомобили. За нашите екипи обаче преминаването през множеството „легнали полицаи" е трудно - линейките се бавят, а и друсането причинява дискомфорт и дори риск за пациентите в колите", коментира шефката на Центъра за спешна медицинска помощ във Варна д-р Мая Рашева. Тя допълни, че шофьорите на линейки редовно се жалвали от ограничителите на скоростта. Същите оплаквания получават и шефовете на двете фирми, ангажирани с градския транспорт във Варна. „Забавянето при преминаването на многото гърбици нарушава разписанието. Често стават задръствания. Досега потрошена кола заради „легнал полицай" нямаме, но правим специални инструктажи на шофьорите на автобусите и тролеите да минават внимателно през тях. Все пак возят хора", каза и Веселин Михайлов, прокурист на общинското дружество „Градски транспорт". „Гърбиците не са най-добрият начин да се регулира движението и да се предпазят пешеходците, но те са факт, с който трябва да се съобразяваме. Влияят негативно и върху пътниците, и върху шофьорите ни, и върху автобусите, но не можем да изчислим доколко машините се амортизират от неравностите и доколко от дупките по улиците", коментира Антраник Шакариян, шеф на частната „Транстриумф холдинг". Проблем ще има и за самата община през зимата, тъй като дългогодишната практика показва, че снегорините отнасят гумираните „легнали полицаи", каквито са повечето от монтираните. Плановете на общината са да замени старите гърбици с нови, по-полегати, но това ще стане бавно по финансови причини.




Учени създадоха

Сърце от стволови клетки
43-ма българи чакат за трансплантация
Жулиета НЕДЯЛКОВА

Съвместни екипи от световни учени, биоинженери и лекари са създали биологични сърца от стволови клетки, съобщи за „Преса" шефът на болница „Св. Екатерина" проф. Генчо Начев.

„В момента те са присадени на мишки и резултатите от проучванията са доста обнадеждаващи. Предполагам, че до 5-10 г. ще сме готови да заменим трансплантациите с биосърца от стволови клетки, включително и у нас", добави кардиохирургът. Така ще се увеличи преживяемостта на болните. Няма да се налага да пият постоянно хапчетата за потискане на имунната система, за да не отхвърлят органа. Сега 80% от трансплантираните доживяват до петата година, а 51% - до десетата.

В момента у нас 43-ма души се нуждаят от трансплантация на сърце. Проблемът е, че тази година сме присадили едва два органа, миналата - три. Всеки може сам да пресметне колко българи не дочакват спасението", посочи медикът.

Единственият шанс за някои от тях е да им бъде присадено изкуствено сърце, докато дойде подходящ донор. То обаче струва 160 000 лева, а досега здравната каса плащаше за него едва 50 000 лева. „Това на практика означава, че не го поема, защото кой в България може да извади 110 000 лв. Тези, които имат такива пари, умират от куршум, а не от сърдечна недостатъчност", коментира проф. Генчо Начев. Между 5 и 10 са пациентите, които годишно се нуждаят от изкуствено сърце, и от 1 януари догодина НЗОК ще плаща изцяло лечението им. По този начин болните, които са в листата на чакащите, ще имат поне 1-2 г, в които ще се търси подходящ донор. Най-много българи се нуждаят от бъбрек - 902-ма. 42-ма чакат нов черен дроб, а петима - бял.


17-годишен издъхна по време на преглед
Мария БЛАГОЕВА

17-годишно момче е издъхнало по време на лекарски преглед в болницата в Гоце Делчев в неделя.

Близките на Шукри Радков от ромския квартал „Кремиковци" в Гърмен потърсили лекарска помощ, тъй като младежът от няколко дни не се чувствал добре.

Момчето е прието за преглед от кардиолог, който му направил кардиограма и му издал направление за лечение в Трета градска болница в столицата.

Малко след като излязъл от кабинета, на Шукри му прилошало и припаднал.

„Пациентът веднага е настанен в реанимация, но за съжаление лекарите не успяха да спасят живота му. Всичко стана за 5-6 минути", обясни д-р Мария Радойкова, шеф на болницата в Гоце Делчев. Имал е вроден сърдечен порок, а причината за смъртта е белодробна тромбемболия, допълни Радойкова. Тя предположи, че до момента младежът не е бил лекуван и близките му не знаели, че има сърдечен проблем.




Между редовете
Д-р Хамлет
Наделина АНЕВА

Да вярваш, или да не вярваш. Това, изглежда, е въпросът пред българския д-р Хамлет. 1/3 вярвали (и май още вярват), че всяко лекарство, което предписват, е безопасно за пациента.

Това е като да вярваш, че всеки може да скочи от 39 километра височина като Феликс Баумгартнер.

И да не се сещаш колко тренировки и подготовка се крият зад този успех.

Принцип в медицината е - ползите да имат превес над вредите, когато се предписва лечение.

Ако десет или двайсет пациенти получават разстройство или главоболие от едно лекарство, нормално е лекарят да съобщи за това. И то да бъде спряно или коригирано. Това е европейско поведение.

У нас принципът е друг - да си трая, за да не ми развалят рахатлъка. Затова - като при шопа - на някои от лекарите у нас им плащат, за да не умрат от глад, а те работят - за да не заспят.


Лекари крият за вреди от хапове
Надя ТОНЕВА

От 100 запитани лекари само 7 са споделили, че са докладвали за нежелани лекарствени реакции при пациентите им.

Резултатите от тази анкета бяха оповестени вчера на форум, организиран от Българската асоциация за лекарствена информация.

Проучването ще продължи до средата на следващата година, а резултатите от него ще бъдат публикувани в две научни списания - българско и чуждо, съобщи зам.-шефката на фармацевтичния факултет проф. Валентина Петкова, която е част от научен екип.

Макар че евродиректива задължава всички лекари да докладват за странични реакции след употреба на лекарствата, българските медици не го правят.

„Повечето лекари твърдят, че за пръв път виждат жълтата карта и не знаят за какво служи тя", каза проф. Петкова.

Всеки доктор е получил такава карта, в която може да съобщи дали хапчето, което е предписал, е показало очаквани или неочаквани странични реакции, както и дали са леки, или тежки.

За 327 нежелани лекарствени реакции има информация в Изпълнителната агенция по лекарствата за миналата година. 2/3 от тях са били подадени от производител или притежател на разрешение за употреба.

Професор Витан Влахов, който е участвал в изпитанията на над 150 нови лекарства, се позова на проучване отпреди 15 години. Анкетирани са били 300 доктори.

Тогава 36 процента от българските медици били убедени, че за употреба се пускат само безопасни лекарства, докато във франция така мислели само 1,3 на сто от докторите.

Според новите изисквания на евродирективата за безопасност на медикаментите се предвижда поставянето на специален знак върху лекарствата под наблюдение - черен триъгълник, обърнат с върха надолу. Той ще насочва пациентите да внимават с лекарството и да знаят, че то е наблюдавано.


Шифър вдига цената на лекарствата
Лекарства ще поскъпват заради защитни баркодове, които ще слагат производителите на опаковките. Уникалните номера ще съдържат 20 и няколко числа. Те ще започнат да се въвеждат поетапно в целия аптечен пазар на ЕС от началото на 2014 г., обясни на форум за лекарствения пазар доц. Илко Гетов от Фармацевтичния факултет на Медицинския университет в София.

До няколко години лекарствата, които се фалшифицират най-често на европейския аптечен пазар, ще имат уникални идентификационни номера. Ще ги посочва Европейската агенция по лекарствата (ЕМА). Това са предимно илачи, които се купуват с рецепта. Сред най-често фалшифицираните били хапчетата за мъжка полова мощ "Виагра".

Заради нововъведението ще се изръсят и собствениците на аптеки. Според предварителни изчисления на експерти от Испания, Дания и Португалия инвестицията на една аптека ще бъде между 300 и 500 евро. Това включва специалния софтуер, който ще се предоставя от съответния фармацевтичен съюз, и четците, които трябва да закупят аптекарите.

Върху някои опаковки ще има черни триъгълници, обърнати с върха надолу. Това ще бъде предупредителен знак, че лекарството все още е в период на изпитание и потребителят трябва да бъде внимателен. Става въпрос например за лекарства за редки заболявания, които се прилагат при малко хора и няма събрана достатъчно информация за по-дълъг период.



Румяна Милева


Спешната помощ търси 100 лекари

Линейките повече от докторите в София
Линейките в столицата са повече от спешните доктори. В момента колите са 100, а лекарите в системата -105. Докторите обаче работят на смени и така бройката им пада наполовина. Затова Спешна помощ в София търси още 100 лекари, които да обслужват болните навреме, обясни вчера шефът на столичния център д-р Георги Гелев и уточни, че разполага с 84 свободни щата.

„Линейките вече са над 100, но това какво значение има, след като нямаме хора, които да работят в тях“, коментира Гелев. Той се пошегува, че сами по себе си линейките имат достатъчно време, но хората в тях и медицинските екипи – не, защото бързат за болницата. Средноевропейското време за стигане на спешната кола до пациента е максимум 15 минути. „Територията на столицата е с диаметър 18 километра. Когато линейката тръгне от единия край, мине през центъра в час пик и трябва да стигне навреме, е изключително трудно”, обясни д-р Гелев.

Шефът на столичната Спешна помощ поиска също така заплатите на подчинените му да се изравнят с тези от доболничната помощ. Освен това според него в екипите, които обслужват тел. 112, задължително трябва да има и медици. Ежедневно се получават над хиляда сигнала дневно. Прецизирането им ставало трудно, затова трябвало да бъдат филтрирани, преди да се подадат към центъра.


Св. Екатерина” се нуждае поне от 5 изкуствени органа
43-ма българи на опашка за ново сърце

Две деца починали тази година, докато чакат донор
МАРИЯ ВАСИЛЕВА

Общо 43-ма българи чакат за трансплантация на сърце, като само в листата на „Св. Екатерина” са записани 28 пациенти. Това съобщи вчера директорът на кардиоболницата проф. Генчо Начев по повод Световния ден на донорството и трансплантацията.

„Сред чакащите имаше и две деца, но те починаха в очакване да получат жизненоважния орган”, уточни кардиологът от болницата д-р Незабравка Чилингирова. По думите й състоянието на младите пациенти се влошават по-бързо в сравнение с възрастните.

До нуждата от присаждането на сърце се стига при увреждане на сърдечния мускул – диагнозата е кардиомиопатия. „Понякога заболяването се развива толкова бързо, че пациентите нямат друг шанс освен поставянето на временно изкуствено сърце”, уточни проф. Начев. Годишно в болницата от 5 до 10 пациенти се нуждаят от такъв изкуствен орган, който удължава живота с около 7 години. В момента обаче в „Св. Екатерина” имали само един. Цената му е около 160 000 лв. Той ще бъде поставен на пациент, но все още не е платено от Министерството на здравеопазването. „Имаме уверението, че държавата ще покрие този разход, още при бившия министър д-р Стефан Константинов, но парите все още не са отпуснати”, добави директорът на „Св. Екатерина”. Над 56 000 европейци се нуждаят от трансплантация на органи, тъкани и клетки.

Всеки ден в ЕС умират 12 души поради липсата на донори.

Специалистите в тази област и пациентите се обединиха около тезата, че до забавяне на донорството у нас се стигнало поради липсата на достатъчно информация за проблема. „Донорството трябва да бъде подкрепяно от държавата, то трябва да е национален приоритет. Не е случайно, че последната европейска директива в областта на здравеопазването е насочена към подобряване на качеството на трансплантациите и поощряване на донорството”, каза националният консултант по трансплантология проф. Никола Владов. По думите му страната ни има потенциала да се превърне в дестинация за трансплантация на органи.




Сметната палата:

Дянков еднолично управлява разходите в бюджета
Само 6 министерства и 7 общини са получили заверка на отчетите си без забележка
Продължава негативната практика на многобройни корекции по бюджетите на публичните организации, чрез които текущо през годината се извършва преразпределение на планираните разходи. Така на практика се извършва еднолично управление на разходването на бюджетните средства от министъра на финансите след приемането на Закона за държавния бюджет за съответната година от Народното събрание. Това стана ясно от изявление на председателя на Сметната палата проф. Валери Димитров, който представи вчера отчет за дейността на институцията и резултатите от финансовите одити и заверки на годишните финансови отчети за 2011 г.

Най-честите нарушения на ведомствата с публични финанси продължават да са при провеждането на обществени поръчки, макар и да намаляват като брой.

Само 6 министерства и ведомства, 7 общини и 11 висши училища са получили заверка на годишните си финансови отчети от Сметната палата без забележка.

С "обръщане на внимание" са заверени отчетите на 29 министерства и ведомства, 82 общини, 18 държавни училища заради открити грешки. С резерви са заверени отчетите на 8 министерства, 42 общини и 6 държавни висши училища заради съществени грешки и несъответствия.

Сметната палата е отказала да завери отчетите на 4 общини - Борован, Бяла Слатина, Септември, Бобошево, и на Техническия университет. Експертите са открили неосчетоводени активи, вземания и задължения, неправилно осчетоводени приходи и разходи, неправилно отразяване на финансовите потоци.

В Техническия университет е констатирано, че има незаприходени активи - земи и терени на 11 сгради, за които дори нямало документ за собственост. Има други 15 сгради, които са осчетоводени, но нямат документ за собственост, посочиха още от Сметната палата.

Проф. Димитров съобщи още, че в някои общини са установени поредица случаи на нецелево изразходване на такса битови отпадъци. Това негативно кметско ноу хау не е за препоръчване - да се харчат парите на хората, дадени за чистота, за други цели, подчерта Валери Димитров.

Той каза още, че в община Генерал Тошево има данни за измама, тъй като е открито използване на разходно-оправдателни документи от юридически лица без регистрация в търговския регистър и Булстат.

За откритите несъответствия и грешки в отчетите от Сметната палата посочиха, че например в Министерството на отбраната има незаверени активи, отклонения и несъответствия, допуснати във второстепенните разпоредители и поделенията. Същото е и за Министерския съвет.

По думите на Валери Димитров областните администрации, които са преминали към МС, влошават счетоводната картина. В областните администрации са допуснати съществени отклонения по отношение на счетоводното отчитане.

В БАН също има констатирани нередности - част от институтите не са отчели приходите и разходите си от стопанска дейност. Има заведени активи, сгради на по ниска от пазарната стойност.

Държавните институции, чиито отчети са заверени с резерви, са Министерският съвет, Министерството на външните работи, Министерството на здравеопазването, Министерството на отбраната, Социалното министерство, Земеделското министерство, Националният статистически институт, БАН, Висшето транспортно училище "Тодор Каблешков", Висшето строително училище "Любен Каравелов", Лесотехническият университет, Минно-геоложкият университет, Националната художествена академия, Югозападният университет "Неофит Рилски".




Липсата на лекари забавя спешната помощ
Линейките вече са над сто, но няма кой да работи в тях
Поне още сто лекари трябва да работят в системата на спешната помощ в столицата, за да се оказва тя навреме, каза директорът на Центъра за спешна медицинска помощ д-р Георги Гелев. Той отбеляза, че в системата на спешната медицинска помощ в столицата има 84 свободни щатни бройки. Медиците, които работят при нас в момента, са 105, но трябва да бъдат още повече, за да се осигурява нормално спешна медицинска помощ

на нуждаещите се, каза д-р Гелев. Линейките вече са над сто, но това какво значение има, след като нямаме хора, които да работят в тях, коментира той.

Спешната медицинска помощ в столицата не може да покрие времето за стигане до инцидента, както е средноевропейското време. На Запад е до 15 минути, а при нас трудно се стига за такова време, каза д-р Гелев. Диаметърът на София е 18 километра. Когато линейката тръгне от единия край, мине през центъра на столицата в час пик и трябва да стигне навреме, е изключително трудно, посочи той. Според специалиста заплатата на лекар от системата на спешната помощ в България трябва да е около сумите, които получават лекарите от доболничната помощ -нещо средно между личните лекари и специалистите. Д-р Гелев смята, че в системата на тел. 112 е задължително да има и медици в екипа или други лица с подходящо образование. Най-добре е да са медици - те могат да филтрират сигналите, поясни д-р Гелев. На ден на тел. 112 се подават повече от хиляда сигнала и голяма част от тях са трудно прецизируеми, коментира още директорът на Центъра за спешна медицинска помощ в столицата.


Лекарства поскъпват с баркод срещу ментета
Някои лекарства може да поскъпнат от 2014 г., ко­гато влиза в сила директи­ва на ЕС за поставяне на баркод срещу фалшифи­циране. Това съобщи на се­минар в София доц. Илко Гетов от фармацевтичния факултет. Обозначението ще е само върху най-често подправяните хапчета. Производителите ще купят оборудването за маркиране, а аптеките пък ще се бръкнат за четящи устройства. Така пътят на продуктите с баркод ще може да се следи електрон­но във всеки момент. Спи­съкът на онези медикамен­ти, които трябва да се мар­кират, ще се определя от Европейската агенция по лекарствата. В листовката им ще има черен триъгъл­ник, който е знак към па­циентите да бъдат бдител­ни.


Хаос и до входа на линейката, и след изхода от нея
А в страните с развито здравеопазване има разписани съвсем ясни стандарти за действие и екипът е максимално ангажиран в оказване на първа помощ
Боян Захариев и Десислава Кузнецова - „Отворено общество"

Ако се намирате в някоя развива­ща се страна и повикате линей­ка, не бива да очаквате, че в нея ще има медицинско ли­це - било то лекар, санитар или друг парамедик. Може да има само шофьор. В България, засега, в ли­нейката ще има лекар, но може да няма никакъв друг персонал освен шофьора, който е безучастен към предоставя­нето на услуга­та. Единствена­та му задача е да пази линейката и оборудването и да закара безо­пасно лекаря и пациента през нелекия градски трафик или дуп­ките по извън­градските пъти­ща. Това невинаги е лека зада­ча. В страните с развито здра­веопазване оби­чайно ще дойде линейка, която е точно пригоде­на за случая, в която вместо ле­кар ще има оби­кновен параме­дик, ако случаят не налага учас­тието на по-квалифицира­но медицинско лице. При това автомобилите за спешна помощ ще са екипирани с апаратура и ме­дикаменти по утвърден стандарт, така че да се реа­гира по възможно най-адекватния начин. Освен оборудването и екипа, кой­то се изпраща конкретно за индивидуалния случай, ле­карят или парамедикът ще следва определени стан­дарти за поведение в зави­симост от вида заболяване, от това дали се оказва по­мощ на възрастен, или на дете и дали има нужда от сътрудничество със со­циалните служби. Във Великобритания например тези случаи са ясно разписани, докато в България поведе­нието при спешни състоя­ния не е утвърдено в ясни стандарти и процедури, а при взаимодействието със системата на социални ус­луги липсва почти всякак­ва координация. Освен това цели сегмен­ти от социалната система, като така наречената дъл­госрочна грижа, са нераз­вити. Спешната помощ просто няма с кого да се координира и линейките се налага да отговарят на по­виквания, които често биха били от компетентността на социално заведение, което се грижи за възраст­ни хора, или на приют за бездомни, ако имаше до­статъчно такива. Ако ня­маше толкова здравно неосигурени в системата, ня­маше спешната помощ да се налага да откликва на толкова много неспешни повиквания. Всичко това означава, че в страните с развито здра­веопазване спешната по­мощ е едновременно по-добре финансирана, обо­рудвана и обезпечена с пер­сонал и по-ефективна. Страната ни изостава с разработването на стандарти за оказване на спешна по­мощ, за изисквания към оборудването и медика­ментите в линейките. От друга страна, здравната ни система и спешната по­мощ в частност са неадек­ватно финансирани, така че дори на хартия да има­ше разработени стандар­ти, те нямаше да могат да бъдат приложени на практика. В повечето европейски страни човешкият ресурс е ангажиран максимално в оказване на първа помощ. Така например водачите на санитарни автомобили са включени и имат спе­цифична роля в оказ­ването на помощ, за разлика от практика­та в България, къде­то те са напълно безучастни в този процес.

Стъпка в тази посо­ка се прави едва в началото на 2012 г., ко­гато парамедиците са добавени в списъка на професиите в България. Тепърва стартира обучението на първите такива специалисти у нас. Те ще следват строго определен алгоритъм при оказване на спешна помощ, без да навлизат в сферата на диагностиката и лече­нието. България би могла да последва добрата евро­пейска практика за широ­ко включване на парамеди­ците в предоставянето на нов тип здравни услуги. То­ва е един от инструментите за преодоляване на нара­стващата липса от здравни специалисти в Европа. Тази дискусия ще бъде непълна, ако не споменем непривлекателните усло­вия на труд, ниското запла­щане и липсата на перспек­тиви за професионална ка­риера, които карат много от здравните ни специали­сти по „Спешна медицина" да потърсят възможности за реализация и по-добро качество на живот в стра­ните от Западна Европа и по-далеч. А там те са добре дошли, защото проблемът с недостига на здравни спе­циалисти е глобален. Въпреки многобройни­те дискусии и изследвания в последните години Бълга­рия така и не успя да осигу­ри финансиране за разви­тието на спешната меди­цинска помощ съобразно съществуващия европей­ския стандарт. Проекто­бюджетът за 2013 г. повта­ря тази тенденция. Макар да се отбелязва незначи­телно увеличение на бю­джета през последната го­дина, няма нищо, което да подсказва, че този сектор ще стане реален приоритет за страната ни. При сегаш­ната перспектива за застаряване на населението то­ва определено не е особено мъдра политика, защото страната ни ще има нужда от все по-голям обем здрав­ни услуги. Спешната по­мощ е само върхът на айс­берга.


Смъртоносен вирус покосява човечеството до 5 г.

Учени: Новите инфекции убийци се предават от животни на хора
В близките 5 г. е неизбежно избухването на глобална инфекция, която може да доведе до унищожение на човечеството и най-малкото до огромни човешки загуби, пише британският в. " Дейли мейл", цитирайки учени от Лондон.

Те са регистрирали почти едновременно няколко случая на смъртоносни заболявания, причинени от вируси, пренасяни от животни или насекоми на хората.

Наскоро в лондонска болница умря 38-годишен мъж. При него са били открити симптоми на кримско-конгоанска треска, известна и като средноазиатска хеморагична треска.

Болестта се проявява със силно главоболие, висока температура, болки в ставите, коремни спазми и повръщане. С напредъка на заболяването у пациентите са появяват големи хематоми и неконкролируемо кръвотечение във вътрешните органи. В крайна сметка около 30 на сто от случаите на кримско-конгоанска треска завършват със смърт.

Заболяването е широко разпространено при домашните и дивите животни в Африка и Азия. Преносители са кърлежите, главно от вида Hyalomma. Предполага се, че британецът се е заразил в Афганистан, където бил на сватбата на брат си, пише "Дейли мейл".

Преди няколко месеца в британска болница е имало друг случай на 49-годишен пациент с висока температура, силна кашлица и затруднено дишане. Признаците били като на атипичната пневмония, която отнесе 1000 човешки живота през 2003 г. Анализите на кръвта на мъжа обаче показали, че става дума за непознат досега на медицинската наука вирус.

Пациентът скоро се бил върнал от Катар. При анализ се оказало, че вирусът е от същото семейство като атипичната пневмония, но съставът е съвсем различен. Най-близкото му подобие е било откривано при азиатските прилепи. Търсене в медицинските данни на различни страни показало, че 60-годишен мъж е умрял от него в Саудитска Арабия през юли Съобщенията за зоонозите - опасни заразни болести при животните, към чиито причинители е възприемчив и човекът, сериозно тревожат учените. Те не изключват в близките години да избухне пандемия, подобна на испанския грип, отнесъл между 50 и 100 млн. души през 1918 и 1919 г. Вирусологът проф. Джон Оксфорд от болницата "Куин Мери" към Лондонския университет смята, че пандемията от зоонозни инфекции може да порази планетата още през следващите 5 г. Според него скоро е вероятно да възникне щам на супер-грип, който Ще се прехвърли от домашните и дивите животни върху човека и ще започне нашествието си в Африка и Азия, а оттам и по целия свят. Заразата ще има ефект на катаклизъм. Учените посочват, че в днешно време заплахата от зоонозите е много по-голяма заради разпространението на новите технологии, активното пътуване на хората и нарастването на населението. Опасността нараства и заради грубото нахлуване на човека в девствени територии като джунглата и тропическите гори.

През октомври международна група изследователи съобщи за нов африкански вирус BASV, който убил двама младежи в Конго през 2009 г. Болестта за

почва с хеморагична треска, после се стига до кръвотечение от очите, носа, ушите и устата. Заразените умират до дни. Според лекарите вирусът се намира в дивата природа и се предава чрез ухапвания от насекоми.

От животни на хора са се предали и вирусите на ебола и на СПИН, но тези болести не се разпространяват по въздушно-капков път. Ако зоонози с подобна поразяваща сила се разпространят по въздуха, това ще е най-ужасното бедствие на планетата, казват експертите, които вече кръстиха заплахата "вируса на Армагедон".

Те предупреждават, че политиците все още не възприемат опасността на сериозно, а подобно безхаберие може да се окаже фатално за човечеството.


Лимитите на здравната каса за лечение твърдо остават
Янина Здравкова

Новите лимити за болниците, които здравната каса иска да наложи, ще бъдат легализирани догодина със закона за бюджета на НЗОК. През 2013 г. касата ще определя не само прогнозните бюджети на клиниките, както беше досега, но и прогнозни обеми, сочи проектобюджетът, с който "Сега" разполага. Документът беше приет от Министерския съвет миналата седмица. Идеята за фиксирането на обем дейност, която ще е позволена на болниците, предизвика недоволство сред лекари и пациенти, защото ще доведе до листи на чакащи, корупция и хаос в лечебните заведения. От касата намекваха, че са склонни да променят новата методика на финансиране, но явно това няма да стане. Мотивът на НЗОК за въвеждане на подобен лимит е да се контролират болниците, които постоянно отчитат повече и повече случаи.



Общо 163 млн. лв. повече ще плати за здравни разходи касата догодина, но реалното увеличение е 63 млн. лв., които се очаква да дойдат от ръст на приходите от вноски. Самата осигуровка обаче остава 8 на сто. Догодина касата ще плаща за дейности, които досега се поемаха от здравното министерство. Например 35 млн. лв. ще отидат за имунизации, но още не е ясно как касата ще плаща ваксините. 40 млн. ще са за интензивно лечение, за което също не е ясно как ще се определят разплащанията, 15 млн. лв. отиват за инвитро, 9 млн. лв. за ПЕТ скенер и роботизирана хирургия. Касата ще плаща и за скъпи консумативи при операции, които досега се поемаха от пациентите. За тях са отделени 70 млн. лв. От 57 млн. на 90 млн. лв. расте бюджетът за химиотерапия, след като тази година се оказа, че определените пари стигат само за половин година. Увеличение на парите има при почти всички пера за здравни плащания.


В столицата

Линейките повече от лекарите
Стотици обаждания на ден, масова нужда от спешна медицинска помощ, над 100 линей­ки и по-малко от 100 ле­кари. Такава е ситуаци­ята със спешната по­мощ в столицата. Ако лекарите бъдат разпределени във всяка от колите, с които разпо­лагат спешните меди­цински центрове, това означава в най-добрия случай във всяка линей­ка да пътува по едно ме­дицинско лице. Простата сметка показва, че линейките вече са повече от лекарите в София. За да се нормализира сис­темата и спешната по­мощ да бъде оказвана навреме, са нужни поне още 100 медици. Това заяви директорът на Центъра за спешна ме­дицинска помощ д-р Ге­орги Гелев. Той отбеля­за, че в системата има 84 свободни щатни бройки. „Лекарите, които работят при нас в момента, са 105, но трябва да бъдат още повече, за да се осигурява нормално спешна медицинска по­мощ на нуждаещите се„, каза пред БТА д-р Гелев. Линейките вече са над сто, но това какво значе­ние има, след като няма­ме хора, които да рабо­тят в тях, коментира още той. Спешната медицин­ска помощ в столицата не може да покрие вре­мето за стигане до инци­дента, както е средноев­ропейското време. На За­пад е до 15 минути, а при нас трудно се стига за такова време. Диаметъ­рът на София е 18 километра. Когато линейката тръгне от единия край, мине през центъра на столицата в час пик и трябва да стигне навре­ме, е изключително трудно, посочи още Ге­лев. По думите му годи­ни наред е липсвала тех­ника и оборудване за ли­нейките, сега обаче лип­сват хора. „Текучеството на кадри в системата на спешната помощ продължава” разкри още директорът на Цен­търа за спешна медицин­ска помощ в столицата.


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница