17 септември 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

И за единственото нещо, което ни е дадено от природата - морето и плажовете, плащаме по-скъпо от чужденците. Излишно е да припомняме изключително ни?-ските оферти за олинклузив от по 20-30 лева на ден, които се оферират на германци, англичани и скандинавци. В същото време българинът не може да отиде за по-малко от 50 лева на ден за пълен „пансион, и то като към тези пари си плаща и горивото за колата. Западнякът е с включен чартърен полет в цената.

В цяла Европа е социална под 60 стотинки. У нас да си

политика да се поддържат определени евтини храни от първа необходимост. Такава стратегия у нас не съществува. В резултат кило хляб в България гони 2 лева, а в страни като Германия и Австрия, където редом със специалните хлябове има и максимално евтин, можете да си купите насъщния с добро качество и за 35 евроцента, или 70 стотинки за кило. I Тук е мястото да обърнем ( внимание и на прословутата бира, която също се използва изключително често от анализаторите за начина на живот. Вярно, според една от класациите най-скъпа бира в магазина пият в Норвегия -над 4 евро за кен, но същата класация не отбелязва, че в почти цяла Европа има непрестанни промоции на евтина бира в супермаркетите, чиято цена за кен от 500 мл слиза до 30 евроцента, или купиш бира за 60 стотинки е почти невъзможно, макар да сме големи производители. Ние сме производители и на домати, но това не пречеше в разгара на лятото в съседна Гърция, тресяща се от незапомнена криза, доматите да се продават под 1 евро за кило - колкото и в България. За сведение ще отбележим,

в Гърция средната работната в частния сектор е около 800 евро, а в държавния -1300 евро, цифри немислими у нас.

Естествено, и у нас се появяват евтини храни в магазините, но те са на цени, които предизвикват повече съмнение в качеството, отколкото радост. Не е ясно например какво може да има в един така наречен салам, чиято цена е 99 стотинки за килограм, или колко мляко има в бурканче от 500 грама за 9 стотинки.
Социален геноцид

Не са толкова страшни цените у нас, нито фактът, че плащаме доста по-скъпо за една и съща стока и услуга спрямо средния европеец. По-страшното е, че това става на фона на своеобразен} Г социален геноцид спрямо хората в неравностойно обществено положение - пенсионери, младежи и трайно безработни. У нас съвсем отскоро можеш да получаваш до 60 процента от възнаграждението си в продължение на само 6 месеца,

в случаи че те съкратят от работа. В Белгия получаваш максималната си заплата, с която са те уволнили, и то минимум една година. В страни като Австрия и Германия държавните детски градини и ясли са безплатни |или със символична такса. У I нас се уреждаш в ясла само с връзки и таксата е по 300-400 лева на полугодие.

Въпросът е в крайна сметка колко хора у нас могат да си позволят да живеят в най-скъпата държава в Европа?

Всъщност банките използват всяка възможност да откажат и дават пари само на най-сигурните и по възможност стари клиенти, твърдят кредитни консултанти.

В резултат на силно рестриктивната политика на финансовите институции средният размер на отпусканите заеми почти не се е увеличил като според официално изнесени данни се доближава до 30 000 евро. За разлика от размера хората, които се добират до кредит, силно намаляват, като за последните 3 месеца са едва 16 процента от всички кредитоискатели, твърдят от КредитЦентър.

За август се отчита по-голям обем отпуснати кредити въпреки традиционното мъртвило в сделките с имоти. По-големият обем отпуснати ипотечни кредити до голяма степен е изкуствено генериран и се дължи на удължения срок за усвояване, който през 2010 година се движи между 2 и 3 месеца. Като основни грешки от страна на кредитоискатели-те се отчита надценяването на възможностите, като се избира по-голям и по-скъп имот от този, за който може да се плаща. Други пък очакват по-голям процент финансиране от този, който банката счита за приемлив да отпусне.

Търговските банки от своя страна също са заложили редица капани и формални препятствия, които малцина могат да преодолеят, независимо че имат средства да плащат.

Кредитните карти

Най-банални и несъстоятелни продължават да бъдат отказите на банките, базирани на факта, че кредитоискателят има една или повече кредитни карти със значителен лимит. Независимо че картата може да не е използвана докрай, каквато е и масовата практика, банката включва целия лимит като задължение на кандидата за кредит. Когато преценява възможностите за плащане на искания кредит, банката слага по 5% на месец върху общия лимит по кредитните карти, като предполагаемо за плащане. Често поради тази причина хората не получават искания кредит или са принудени да закриват карти. По правило вноската за кредита не може да надвишава 60% от разполагаемия доход. Именно хипотетичните вноски по кредитните карти намаляват чувствително този разполагаем доход.

Без трудов договор

Има търговски банки, които признават само доходи от трудов договор и на базата на тях определят разполагаемия доход на кандидата за заем. Не се приемат никакви доказателства, включително

данъчни декларации, удостоверения от НАП, а даже и фактът, че извънтрудовите доходи може да минават регулярно именно през същата банка, пред която се кандидатства за заем. В този случай е абсолютно безсмислено да се кандидатства. Не помага и никакво шмекеруване, защото банките имат пряк достъп до осигурителните досиета на кредитоискателите, а и до копията на трудовите им договори.

Разминаване с оценката

Мине ли се през одобряване на дохода, следващият проблем е стиковане на вижданията на кандидата за жилище и банката по отношение на пазарната цена на имота, който ще бъде закупен. Обикновено има сериозно разминаване и то може предварително да бъде уточнено от кредитоискателя, като плати 100 лева за оценка на лицензиран оценител, който се ползва от съответната банка. Така ще си спести време. Най-често банките свалят с около 25 процента надолу реалната цена на жилището, като по този начин се презастраховат срещу евентуален срив на пазара на имоти и по-конкретно за дадения сегмент. Естествено, колкото жилището е в по-добра локация, толкова по-близки щебъдат вижданията на банка и клиент за цената и процента, който ще бъде отпуснат. Точно този процент също е проблем, защото от него зависи и кашът за самоучастие на кредитоискателя.

Банките все по-рядко дават над 70-75 процента от цената на жилището по оценка на собствения си оценител. Като сложим занижението в оценката, се оказва, че кредитополучателят обикновено трябва да е готов с парите за поне една трета от жилището. Ако няма такъв голям кеш, то сделката пропада.

Предварителното одобрение

Сред основните капани на банките е и моментът за избор на жилище. Все повече се налага мнението, че кредитополучателите не трябва да сключват предварителен договор за покупко-продажба на имота и едва тогава стартират търсенето на кредит. Според новоутвърдената практика процедурата започва от предварителното одобрение и едва след това купувачите избират имот и стартират реалните стъпка към получаване на финансирането. Това обаче е абсолютно безсмислено, защото банките се опитват да налагат стереотипи, от които трудно може да се избяга. Ако човек иска да купи малко по-хубаво жилище, то се оказва, че е безсмислено да го търси, след като банката вече го е вкарала в профила на хората с малки възможности. Старият подход дава по-добри възможности, защото е възможно кредитният инспектор да се повлияе и от факта, че се ипотекира значително по-добро жилище, а и кредитоискателят е мотивиран да докаже и намери допълнителни доходи, за да закупи имота.
Снимка на четири колони – С построяването на The Mall цените на имотите в „Младост” се повишиха.
Лихвите падат, но салдо за промоции.
Лихвите по ипотечните заеми падат, но това не топли никого, защото остават на нива доста непосилни за хората и поне 2 пъти по-високи от стандартните за Европейския съюз.

Все пак очакванията на експертите от КредитЦентър са и интересът, и отпуснатите кредити да растат през предстоящите месеци, допълнително стимулирани от есенните промоции на банките. В рамките на специалните предложения лихвите по ипотечните заеми паднаха до около 7-7,5% за кредити в евро и под 9% за тези в лева. Атрактивните предложения за нови клиенти е възможно в дългосрочен план да повдигнат въпроса и за рефинансирането и предоговарянето на старите задължения.

„Нагласите на потребителите са точно на другия полюс", коментира Тихомир Тошев, изпълнителен директор на Кредит Център. „Все по-често те изразяват оптимизма си, като настояват кредитът, който избират, да е за кратък срок, с минимално оскъпяване и без такса за предсрочно погасяване. Те отново вярват, че доходите им ще нарастват и ще могат да върнат сумата на банката по-бързо."

Според последни данни на Българска народна банка през юли 2010 г. средният лихвен процент по кредитите за потребление в левове спада в сравнение с юли 2009 г. с 1,55 процентни пункта до 12,60%, по жилищните кредити в левове - с 1,11 пр.п. до 9,41%, по жилищните кредити в евро - с 0,31 пр.п. до 8,43%, и по другите кредити в левове - с 0,46 пр.п. до 11,44%. През юли 2010 г. в сравнение с юни тази година средният лихвен процент по кредитите за потребление в левове намалява с 0,07 пр.п., по жилищните кредити в евро - с 0,08 пр.п., а по другите кредити в левове - с 0,53 пр.п.

Странното е, че същият показател при жилищните кредити в левове се повишава с 0,33 процентни пункта. Годишният процент на разходите (ГПР) по кредитите за потребление в левове през юли 2010 г. е 14,24%. Спрямо юли 2009 г. той се понижава с близо 1 процентен пункт. Годишният процент на разходите по жилищните кредити в левове в сравнение със същия месец на 2009 г. намалява с 1,23 пр.п. до 10,20%, а по жилищните кредити в евро - с 0,09 пр.п. до 9,37%. През юли 2010 г. в сравнение с юни 2010 г. годишният процент на разходите по кредитите за потребление в левове се увеличава с 0,01 пр.п., а по жилищните кредити в левове и в евро - съответно с 0,25 и 0,02 пр.п.


17.09.2010 г., с. 1-4
Пицата Дянков става палачинка
Най-много харчим за полиция и отбрана
Залагат 3.6 % ръст на икономиката, минималната заплата остава 240 лв.
Полицията и военните ще разполагат с най-много пари догодина. МВР и Министерството на отбраната ще получат съответно 1 млрд. и 990 млн. лева. Най-голямо увеличение на разходите пък е заложено за бедните и безработните. Министерството на труда и социалната политика ще има с 19% повече пари, или 951,2 млн. лева, докато през 2010 г. са предвидени 798 млн. лв. Това предвижда проектобюджетът за 2011 г., изпратен от финансовото министерство до всички институции за съгласуване. Да се запазят данъчните ставки, а минималната работна заплата да остане 240 лв., пише още в разчетите. Предвижда се леко повишаване на заетостта и възстановяване на потреблението на домакинствата. Приоритетно ще се финансират строежите на пътища, изграждането на ВиК мрежа и пречиствателни станции, образованието и конкурентоспособността. От финансовото министерство залагат голям ръст на БВП през 2011 г. При прогнозиран 0.7% за тази година, ръстът на икономиката догодина ще достигне 3.6%. Като основен двигател за този скок е посочен износът, който през 2011 г. ще се увеличи с 10%. Същевременно очакваният дефицит е в размер на 1.963 млрд. лв., или 2.5% от БВП.

Приходите ще са 25.8 млрд. лв. 25.2% от тях (6.5 млрд.) са планирани от ДДС, 20.8% - от осигуровки, 14.7% - от акцизи, 12.8% - от неданъчни приходи, 8.1% - от данък върху доходите, 6.6% - от корпоративни данъци, 2.9% - от други данъци. Постъпленията от данъците върху доходите на физическите лица за 2011 г. също са повече - 2.09 млрд. лв., при очаквани за 2010 г. 2 млрд. лв. Прогнозният размер на постъпленията от корпоративни данъци за 2011 г. възлиза на 1.7 млрд. лв., или ръст от около 24% спрямо очакваното изпълнение за тази година. Очакванията за приходите от акцизи са за 3.8 млрд. лв. Заради повишените ставки на някои горива и тютюнът за пушене (от 100 на 152 лв./кг) в бюджета ще влязат още 65 млн. лв., а повишеният през 2010 г. акциз за цигарите ще има положителен ефект догодина от 50 млн. лв. Няма да се вдигат и ставките за пивото и спиртните напитки. Постъпленията от имуществени данъци през следващата година ще са 600.4 млн. лв. Публичните разходи пък възлизат на 27.8 млрд. лв. Въпреки увеличените разходи на всички министерства, за първи път в новата история на България държавата планира да похарчи по-малко от предходната година.

37% от общите разходи са за социално осигуряване, 14.3% за икономически дейности, 11% - за здравеопазване, 10% за отбрана, 9.6% -за образование.

С проектобюджета на общините за 2011 г. са разчетени разходи в размер на 3.75 млрд. лв., при 3.71 млрд. лв. за 2010 г. Като приоритет на правителството е посочено членството в ERM 2. Затова за овладяване на дефицита се предвижда емитиране на дълг в размер на 800 млн. лв. на вътрешния пазар и 1.2 млрд. евро на външния.

Проектът на бюджет 2011 стъпва на нереалистични прогнози за икономиката и това може да бъде опасно. От синята коалиция предупредихме още в началото на лятото за нереалните параметри. На места вече дори няма замразяване на заплати, а по-лошо - намаляване. В парламента такива информации идват от някои общини, от Софийския университет, където служители били пускани в неплатен отпуск, което е реално намаление на заплатата.

Кабинетът се нуждае от стабилизационен пакет, който да подпомогне икономиката. Нужно е паралелно с приемането на бюджета да се отделят около 3 млрд., които директно да се насочат към качване на БВП. Правителството е страхливо. На кабинета му трябва смела и агресивна политика - не да чакат икономиката да ги изтегли, а те да изтеглят икономиката. Бюджетът трябва да има максимален дефицит в рамките на този, който няма да бъде санкциониран от ЕС. Още сега да се тръгне към сваляне на ДДС на 18%. В момента цялата политика на правителството стимулира сивия бизнес.

Икономически ръст от 3,6% през 2011 г. е много оптимистична прогноза за България. В документа не са предвидени никакви буфери срещу евентуално ново задълбочаване на кризата. 77 млрд. лв. БВП е трудно постижим. Това значи ръст от от около 10 млрд. лв. на икономиката в рамките на година, което е твърде оптимистично. Заложеният дефицит от 2,5% от БВП също не е правилен ход.

Разходите на ДАНС се увеличават с 10% до 85 млн. лв. За комисията "Кушлев" скокът е още по-сериозен - с 21,1%. Така за лов на незаконни имоти са предвидени 5.1 млн. лв.

Разходите на Конституционния съд се вдигат с 5% през 2011 г. и достигат 1.9 млн. лв.

Държавната комисия за енергийно и водно регулиране ще харчи с 23.7% повече спрямо 2010 г. - 3.6 млн. лв. Парите за Комисията за регулиране на съобщенията се увеличават с 23%. Разходите на медийния регулатор СЕМ се повишават с 26.7 % до 1.4 млн. лв. БНР повишава харчовете си с 2 % до 51 млн. лв.

Парите на Народното събрание обаче остават без промяна спрямо миналата година - 53 млн. лв. Комисията за финансов надзор също ще кара с тазгодишния си бюджет от 9.3 млн. лв. Без промяна са и средствата за администрацията на президента. На "Дондуков" 2 трябва да се справят с 4.1 млн. лв.


17.09.2010 г., с. 11
Държавата купува имоти до морето
Дават на частници да правят изкуствени плажове
Държавата ще изкупи от частници имотите на първа линия на морето и ще направи пътища до плажа. Така ще се осигури свободен достъп на хората, обясни зам.-министърът на регионалното развитие Екатерина Захариева. С пари от бюджета ще се отчуждават частни имоти, които преди това са били приватизирани. Мярката се налага, защото сега държавата не може да се справи със собствениците, които отказват свободен достъп до прилежащата плажна ивица. Със средства на данъкоплатците ще се "поправят" и решенията на общините, които масово са одобрявали устройствените планове на частници за строителство на ваканционни комплекси, имения и хотели, които препречват пътя към плажа. "Проблем с достъпа до плажа има не само на "Русалка" и на още 3-4 места, за които се пише по медиите, а и на 25 морски плажа", каза Захариева. Сред тях са Вили "Чайка" до Балчик, плажът "НСА" в Равда, къмпинг "Ахелой", къмпинг "Делфин". Все още няма изчисления колко ще струва отчуждаването на имотите и строежът на пътища до плажа

Друга идея на МРРБ, която ще залегне в промените в Закона за устройство на черноморското крайбрежие, е да се регламентира изграждането на изкуствени плажове от частници. Ивицата от 76 км вече е недостатъчна за легловата база на морето. Има заявен интерес от инвеститори да строят изкуствен плаж чрез насип например, каза Захариева, но не можа да посочи на кои места. Впоследствие стана ясно, че изкуствени плажове били необходими в Св. Влас, Созопол-запад и Ахелой. Друга промяна е да се върнат пясъчните дюни в обхвата на плажовете. Те са извадени през 2008 г. и част от тях вече са застроени. "На нас ни се иска в големите градове и централните градски плажове да се осигури наистина безплатен достъп, т.е. чадърите и шезлонгите и водното спасяване да бъдат безплатни", каза Захариева.

- Няма нищо общо между първа копка и пиар. Първата копка е един акт на свършена работа и на заявка за конкретен резултат. Докато предишните се упражняваха 40 г. на тема магистрали, сега някой ги строи.

- В Германия, например, присъства ли министърът на всяка първа копка на нов път или ремонт на шосе?

- И аз не ходя на всяка първа копка. Просто исках да заостря вниманието на гражданите. Защото ние изключително много се гордеем, че след усилена работа за един месец стартираме 15 ЛОТ-а. Аз лично ще присъствам на първите копки на 3-4 от тях. А това не са само първите копки, а усвояването на еврофондовете. Там всеки лев е важен и аз се радвам, че сега всеки втори ден правим първа копка по еврофондовете.

- Спи ли икономиката, както твърди Иван Костов?

- Икономиката не спи. Цифрите показват друго - тя произвежда 35 млрд. лв. годишно. Тоест тя работи. Въпросът е дали може да се ускори. Строенето на магистрали и пътища само по себе си е като да създаваш хардуер. Това е платформа, на която икономиката да се развива, да се движат стоки и услуги. Магистралите са от огромно значение за регионите. Ние ще ги построим. Въпросът е след това какви стоки ще се движат по тях, какво ще купуваме и продаваме, как ще забогатяваме, какви работни места ще създаваме.

- Като министър на регионите вие какви мерки взехте, за да се развиват те и да се доближат по стандарт?

- Горд съм, че заделихме 300 млн. евро по Оперативна програма "Регионално развитие" за 9-те големи центъра на растеж с население над 100 000. Бургас вече е на път да промени и уреди изцяло транспорта си с 85 млн. евро. ОПРР я пренастроихме така, че да се фокусира не върху София, а върху регионите и техните центрове. Магистрала "Тракия", която ще свързва четирите ни най-големи града, помага на хората да останат там.

- Какви задължения и права ще прехвърлите на местните власти, за да им осигурите възможност за развитие на местните икономики?

- Всеки месец ние правим по нещо в тази насока. Сега земеделското министерство създава такива местни структури. ДНСК работи по места. Искаме да дадем плажовете на областните управители. Но това е само началото. Имаме програма, приета от Министерски съвет за 2010-13 г. И за разлика от всички предишни изговорени приказки на тема децентрализация и деконцентрация ние имаме конкретен план по години и по конкретни министерства и услуги, които ще бъдат прехвърлени към общините. Обсъжда се и как общините да получат повече пари в бюджета за 2011 г. Вече сме натоварили областните управители с функцията да бъдат другото око на държавата и пътната агенция по строителството на пътните обекти. Те могат да проверяват и това е изключително работещ модел. Областният управител на Перник е почти денонощно на магистрала "Люлин".

В света богатите държави за това са богати, защото си правят сметката навреме. Един интелигентен човек иска да постигне възможно най-много за единица време. Той иска да работи, да ходи на фитнес, да е красив, да ходи на кино, да се забавлява, да се обучава. По същия начин е и при една богата икономика или такава, която иска да забогатее - да се фокусира върху фактора време.

- Може ли икономиката да работи добре и да е богата, след като държавата все още е длъжник на бизнеса?

- Така е. Но този казус се появи еднократно и едностранно и е вследствие на много драми, които се случиха накуп. Не е нормално в последните месеци на предходното управление да знаете, че идва криза, и в същото време да подписвате купища договори, за които няма пари - на стойност 2 млрд. лв.. В нашето министерство задълженията бяха 285 млн. лева. Правителството дължеше над 400 млн. лв. Повечето от тези суми са разплатени и вече дължим едва около 50 млн. лв. Става въпрос за около 120 заявки между 50 и 500 000, които трябва да бъдат обработени. Досега са обработени над 200 такива. Моделът работи, но все още не всички фирми са поискали дължимите си пари.

- Може би компаниите не искат да отстъпят 7% от дължимата им сума?

- Ако аз съм бизнесмен, ще искам да си получа парите сега, макар и със 7% по-малко, вместо да чакам догодина и да се надявам, че ако има пари, ще ми върнат цялата сума.

- Ако докато чакате държавата обаче, фалирате и парите не ви трябват спешно за бизнеса, защото той е умрял, сигурно ще искате да получите всичките ви дължими средства.

- Икономиката е 66 млрд. лв. А ние говорим за потенциални фалити заради неизплатени суми от порядъка на 650 млн. лв., които очакваше правителството да плати, а в момента са върнати 150-200 млн. лв. Тепърва ще видим какви заявки още ще дойдат. Много страх брах и много се гордея с тези 92 млн. лв., които през декември миналата година върнахме на фирмите след споразумението със строителната камара. Сега финансовото министерство ни ги върна. Тези пари, с които дадохме глътка въздух на строителите, дойдоха от инвестиционната програма на министерството - ВиК сектора, геодезия, схемите за социални жилища, ДНСК.

Задълженията на държавата обаче са много малка част от икономиката. Когато говорим за фалити, моите немски партньори казваха, че един фалит е много здравословен. "Дженеръл електрик" например фалира, за да излезе сега на борсата с големи печалби. Няма нищо лошо да си кажем, че в последните години имаше едно тотално преяждане. Строителните компании печелеха по стотици проценти, продаваха всичко на зелено. И в крайна сметка след преяждането идва диета.

- Ако дойде обаче инфаркт?

- Инфаркт идва само за тези, които си мислят, че винаги ще продават на 100% печалба. Или за тези, които не са спазили елементарните бизнес принципи. В света има две категории фирми - добри търговци и случайни играчи. Добрите са тези, които знаят, че в недвижимия сектор земята винаги се купува със собствени пари. Защото ако купиш земята на кредит и след това ситуацията се промени, ти никога няма да получиш финансиране. Което се случи с много родни предприемачи, които фалират. Може би фалират тъкмо тези, които през 2002-2003 г. въобще ги нямаше на пазара. Остават тези, които не са случайни играчи и имат отговорността и смелостта. Те оцеляват. Затова и в програмата на правителството за догодина е заложен сериозен растеж. Дълбоко вярвам, че между 3,6 и 4,8% растеж е постижим до 2013 г. Защото ние наистина отпушихме еврофондовете и те реално наливат пари в икономиката.

- Как би повлияло евентуално вдигане на данъците?

- България е една от много малкото държави, която не вдига данъци. Ние сме абсолютният данъчен оазис в Европа. И получихме от немското правителство подкрепа за това.

- Какви нови немски инвестиции можем да очакваме тогава, след като и те ни признават за данъчен рай?

- В Берлин на икономически форум стана ясно, че Германия постепенно излиза от кризата. В момента малките и средни германски предприятия се събуждат след кризата и са готови за нови инвестиции. Една средна компания в Германия е до 5000 души и има оборот 1 млрд. евро годишно. Затова и смятам да запозная икономическия си колега с това, което обсъждахме там. Трябва да привлечем за инвестиции малките и средни немски компании.

- За какви проблеми пред чуждите инвеститори у нас ви алармираха?

- Има няколко проблемни казуса - ветрогенераторен парк, фабрика за цимент, ЕОН, дългът към "Сименс" заради така наречените влакове на Николай Василев. Но не бе споменат кардинален проблем, а по-скоро специфични случаи. Отношенията между България и Германия продължават от стотици години и криза трудно би ги разрушила.

- Ще има ли "есенно почистване" в подчинените ви ведомства?

- Преструктуриране няма да има, като се изключи създаването на специалното звено, което ще движи проектите по ОП "Транспорт". Вече сме назначили 4 от 5-те души, които ще работят в него. Що се отнася до евентуални промени в екипа - моите трима заместници работят чудесно и съм много доволен от тях. И нямам намерение да ги сменям. Ако има проблеми в останалите структури като ДНСК, АПИ, Агенцията по кадастъра или ГРАО - ще се реагира на момента.

- За кои основни транспортни проекти ще искате помощ от Световната банка и за какво - за управление или за проектиране?

- Имам конкретна визия. Ние ще искаме помощ от Световната банка за проектиране на пътища, които да се финансират по ОПРР за следващия планов период и по ОП Транспорт. Например за "Тракия" все още не е ясно по коя от двете програми ще се случи. Ние обаче ще работим по въпроса тя да се финансира с евросредства. Единият вариант е да я включим в европейските коридори, което не е лесна задача. Другият - да кажем, че това е най-важният регионален път на Северна България - магистрала "Хемус".

- Как ще се предпазите от това да дойдат чужди експерти, които да не вършат повече работа, а да получават заплати? Пресен е примерът с двамата немци Вайндорф и Щоле в пътната агенция, единият от които трябваше да управлява "Люлин".

- Световната банка все пак не е германецът X или Y, а международна институция. Ако не се справи добре в България, ще изгуби от имиджа си.

- Премиерът каза, че през следващия мандат ще построи оставащите 4 магистрали, след като през този ще се завършат първите три. Вие втори мандат искате ли?

- Аз лично не искам. Но аз съм професионалист, който като се хване с нещо, се опитва да го направи по най-добрия начин и да даде всичко от себе си.

- Червените подготвят вот на недоверие към кабинета. Ще мине ли той според вас?

- Разбира се, че вотът няма да мине. Не вярвам нещо сериозно да стои зад този вот, освен малко пиар и фокусиране в парламента върху някои проблеми казуси. Опозицията дори още не е формулирала всъщност за какво точно се бори. Аз съм министър експерт. И понеже се фокусирам върху своите приоритети, смятам, че има други хора, които имат ангажимента да се справят с политическите въпроси.