17 септември 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Планираният за 2011 г. бюджет за поддръжка и ремонт на пътища, ВиК сектора и укрепване на свлачища е недостатъчен за осъществяването на политики в тези сектори, заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев пред депутатите от парламентарната комисия по регионално развитие.

Проектобюджетът на министерството за 2011 г. е същият както за тази година - 248 млн. лв. В същото време приходите, които осигурява министерството в държавния бюджет, възлизат на 285 млн. лв. "Дори не ни дават това, което сме заработили", посочи министърът.

Във ВиК сектора при поискани 50 млн. лв. Министерството на финансите (МФ) отпуска 5.3 млн. лв. За свлачища са поискани 11 млн., а се дават 1.2 млн. лв., а недостигът за пътищата се очертава да е 273 млн. лв.

Министерството на финансите е намалило и плащанията по европейските фондове. По оперативната програма "Регионално развитие" през следващата година е планирано да се разплатят 950 млн. лв. на бенефициенти, но от МФ са заложили само 590 млн. лв.

"Това означава, че не трябва да даваме увеличените аванси до 35%, както реши правителството, за да се вместим в този бюджет", каза зам.-министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова.

"Очертава се мрачна картина за следващата бюджетна година, отбеляза председателят на комисията Любен Татарски.

Депутатът от ГЕРБ Емил Димитров поиска комисията да задължи Министерството на финансите да намери недостигащите пари. Такова решение обаче не беше взето, проектобюджетът не е окончателен.

Ръстът на борсата вече премина в еуфория и последната сесия оборотът на регулирания пазар надмина 2 млн. лв. Причина за него не бяха единични сделки, както в много други сесии, а активна търговия при много компании начело с "Адванс терафонд". Акциите на фонда за земеделска земя поскъпнаха с повече от 4 на сто при над половин милион лева оборот.

Всички индекси с изключение на BG40 се повишиха. SOFIX все още не може да надмине нивото си от 14 май, последния ден, в който затвори над 400 пункта, но се приближава с 0.26% ръст за днес. Индексът затвори на 398.78 пункта, докато "Дневник 20" отбеляза 1.59% повишение до 58.3 пункта.

Приблизително толкова беше повишението и на BG TR30, който затвори при 305.14 пункта. Секторният измерител BG REIT прибави 1.36% до 41.68 пункта, връх от 4 май досега.

Поскъпванията от началото на седмицата се обясняваха повече със спекулативни настроения на дребни инвеститори, които се надяват на поскъпвания при новите дружества в SOFIX. Преди седмица от ръководството на Българската фондова борса обявиха промените в индекса, които ще влязат в сила от понеделник.

Представителите на фондовия пазар вече споделят мнение, че последните движения не са толкова под влияние на дребни играчи, а на по-сериозни инвеститори. Николай Кичуков, брокер в "Елана трейдинг", коментира: "Очевидно има изкупувания по определени позиции, като "Стара планина холд" например, и по всяка вероятност това е свързано с промените в SOFIX. При обема на сделките не мисля, че са спекулативни, но не мога и да твърдя, че става въпрос за покупки от фондове."

Буквално скок за ден направи "Стара планина холд" с 18% нагоре при оборот от 400 хил. лв. Последната цена от 3.20 лв. е най-високата от точно две години насам. От началото на седмицата книжата на бившия приватизационен фонд поскъпват силно, като още от първите ръстове брокери коментират, че причината е именно влизането на дружеството в SOFIX. За четири дни поскъпването на холдинга е с над 25%.

Друга компания от новия състав на индекса – "Доверие обединен холдинг", скочи с близо 14% до 3.30 лв., най-високата цена от началото на май. Както при "Доверие", активна търговия имаше и със "Зърнени храни България", което поскъпна с почти 11 на сто. При по-слаб оборот повишението си продължи и "Алкомет" с 8.2% ръст.

Силни спадове имаше при акциите на пътните компании – "Холдинг Пътища", "Мостстрой", "Трейс груп холд". Падането им идва, след като вчера стана ясно, че "Главболгарстрой" отново ще изгражда отсечката от Околовръстния път на София от бул. "Симеоновско шосе" до кв. "Младост 4".

На извън регулирания пазар бяха прехвърлени близо 2 млн. акции от капитала на "Формопласт" – Кърджали, при цена 1.17 лв. Това най-вероятно е продажбата на 51% от компанията, която мажоритарният собственик "Еврохолд България" обяви преди дни.

5SR

5DOV

Т43

5MY

6H2

4F6

Управляващите смятат да похарчат милиони, за да изкупи държавата частни имоти на първа линия до морето, които в момента пречат на свободния достъп до плажовете. Идеята разясни вчера зам.-министърът на регионалното развитие Екатерина Захариева. Данните на ведомството показват, че в България има 25 плажа, които са оградени изцяло с частни земи, а техните собственици не пускат никого да припари до плажа.

За да реши проблема, ведомството е преценило, че е най-добре държавата да отчужди тези земи и да построи на тяхно място улици или алеи до плажовете. Така с пари на данъкоплатците ще се коригират недалновидни и дори незаконни решения на държавни и общински органи, които се позволили частници да заградят плажове.

Захариева обясни, че засега няма точни изчисления колко пари трябват - това ще стане ясно, когато бъдат изготвени новите подробни устройствени планове. Но призна, че тъй като става въпрос за имоти на първа линия, парите никак няма да са малко. Тя само подчерта, че тъй като през годините държавата не се е погрижила да осигури достъп до плажовете, което е конституционно право, сега това ще струва пари на данъкоплатците.

Според брокери това са уникални имоти с високи цени, за които няма търсене и трудно може да се направи извод за реалната стойност на сделките. Офертите за урегулирани парцели в района на Созопол и Русалка например са между 50-80 евро на квадрат, посочи Добромир Ганев от "Форос". Ако земята е земеделска, струва между 15 и 20 евро на кв.м.

Така може да се окаже, че собствениците на туристически комплекси ще получат сериозни суми за това, че не допускат хората до плажа.

"Процедурата ще стартира първо за ивиците край къмпинг "Градина", за "Русалка" и за още 3-4 невралгични плажа", обясни Захариева. Там ще се изработят планове за улична регулация, кметовете ще ги одобрят, ще се издадат строителни разрешителни, а частните земи, които попадат на пътя, ще се отчуждят.

Точно с комплекс "Русалка" бе свързан най-големият скандал това лято, когато стана ясно, че за да стигнат до плажа на комплекса, хората трябва да платят 6 лв. за паркинг и 50 лв. за престой. Когато местните власти махнаха бариерата, хората на Банев сложиха на същото място синджир и пак продължиха да събират пари.

Кметът на Каварна Цонко Цонев се изненада вчера, че има такава идея точно за комплекс "Русалка". "Плажът там се пада навътре в самия комплекс и трябва да се бутне стената, за да мине улица до него", коментира той. Според него идеята може да се приложи за други ивици, ако разходите за отчуждения и строителство си струват.

Не е ясно и как ще се действа с плажовете, до които достъпът е ограничен заради плътно построени огромни хотели. Според шефа на дирекция "Концесии" в МРРБ Милен Топалов в списъка от 25 плажа със затруднен достъп са и ивиците на "Ривиера" "Слънчев ден" и "Елените". Ако там трябва да се отчуждават сгради и земи, със сигурност ще трябват милиони. Топалов и Захариева казаха, че приоритетно ще се решават по-леките случаи. Сред "леките" те споменаха само плажовете на "Вили Чайка" край Балчик, плажът на НСА в Равда, къмпинг "Ахелой" и др.

Регионалното министерство има и други идеи, чрез които да осигури свободен достъп на туристите. Зам.- министър Захариева обясни, че през октомври в МС ще бъде внесен проектът за промяна на Закона за Черноморското крайбрежие. Обмисля се в него да бъде записано, че собствениците нямат право да отказват пешеходен достъп през имотите си до плажа.
ЕКЗОТИКА
"В предстоящите законови промени ще се регламентира възможността за създаване на изкуствени плажове. Идеята дошла след интерес от страна на инвеститори, които искали да изградят ивици край Ахелой, Св. Влас и в близост до плажа Созопол-запад", обясни шефът на дирекция "Концесии" в МРРБ Милен Топалов. Той припомни, че при изграждането на изкуствения остров край Несебър се оказало, че няма регламент за създаване на такова съоръжение. Идеята е в новия Закон за Черноморското крайбрежие да се запише, че изкуствените плажове, също като естествените, са публична държавна собственост. Инвеститорите пък ще бъдат компенсирани, като не плащат концесионни такси за известен период от време.
КОНТРОЛ
Строителното министерство ще развали концесионните договори за три плажа заради системно неспазване на изискванията за водно спасяване и хигиенните норми. Едната ивица е "Дюни-юг", чийто стопанин в момента е "Хелио Тур С" на Николай и Евгения Баневи. Другата концесия е за плажа "Бяла Карадере" край село Бяла, който се стопанисва от "Титан чистота". Ще бъде прекратен договорът и с "Вив Комерс 98", които стопанисват плажа "Фиш Фиш" между Балчик и Албена. Собственици на фирмата са Силвия Димитрова и Светла Белчева.
Държавата ще отчуждава частни имоти, за да построи пътища до плажовете с ограничен достъп.


17.09.2010 г., с. 1-2
Данъчните са глобили Доган за хонорара от "Цанков камък"
НАП обяви, че е пратила ревизията на лидера на ДПС в прокуратурата. Обвинителите не знаят
Любен Обретенов

Националната агенция за приходите (НАП) е съставила акт за нарушение и наказателно постановление на лидера на ДПС Ахмед Доган заради закъснение при регистрация по ДДС. Това съобщи шефът на агенцията Красимир Стефанов пред парламентарната комисия за борба с корупцията. По закон санкцията за забавяне на регистрацията варира между 500 и 5000 лв., а глобата за забавяне на дължимия данък е между 500 и 10 000 лв.

През 2008 г. Доган е получил първия транш от 458 000 лв. от хонорара от 1 млн. евро като консултант по проекта "Цанков камък". Лидерът на ДПС обаче "пропуснал" да се регистрира своевременно по ДДС, направил го е близо година по-късно - на 23 март 2009 г. Законът за Данък добавена стойност предвижда всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече да подаде заявление за регистрация в 14-дневен срок.

Доган декларира пред Сметната палата 366 000 лв. доход от друга стопанска дейност за 2008 г. Депутати от ДПС разясниха тогава, че това е първият транш от хонорара за "Цанков камък". Не стана ясно откъде идва разликата от около 100 000 лв. със съобщената вчера от данъчните сума и защо тя не фигурира в декларацията на Сокола към публичния регистър.

За нарушението на Доган се разбра след разследване на парламентарната "Антимафия" по казуса "Цанков камък". В края на юли комисията изпрати събраните документи във Върховния административен съд (ВАС), който заведе дело за конфликт на интереси. Съдиите поискаха от Доган да представи доказателства за квалификацията си в областта на минното дело, хидрологията и строителството и докладите за свършената от него работа по четирите консултантски договора за "Цанков камък". Доклади за свършеното бяха поискани от "Института по строителство и минно дело" АД, който му е изплатил хонорара. До този момент обаче Сокола не е представил нужните документи. Преди дни стана ясно, че и НЕК е пропуснала да го стори. Съдът очакваше от НЕК отговор на въпроса работи ли "Минстрой холдинг" АД, част от който е институтът като подизпълнител на "Алпине Бау" при строителството на хидровъзела, какви средства е получила компанията за времето от началото на строителството - 2004 г. до сега, използвана ли е процедура на открит конкурс или обществена поръчка при подбора на подизпълнители, както и дали това финансиране е обезпечено със заем, получен за строителството на АЕЦ "Белене", и кой е кредитополучателят по него.

Шефът на НАП обяви още, че ревизията на фирмите, които се водят собственици на имотите, свързвани с името на Ахмед Доган, е приключила на 6 август 2010 г. Красимир Стефанов допълни, че резултатите са пратени на главния прокурор с писмо от 3 септември 2010 г. От прокуратурата обаче не потвърдиха тази информация.

Националната агенция за приходите (НАП) е съставила акт за нарушение и наказателно постановление на лидера на ДПС Ахмед Доган заради закъснение при регистрация по ДДС. Това съобщи шефът на агенцията Красимир Стефанов пред парламентарната комисия за борба с корупцията. По закон санкцията за забавяне на регистрацията варира между 500 и 5000 лв., а глобата за забавяне на дължимия данък е между 500 и 10 000 лв.

През 2008 г. Доган е получил първия транш от 458 000 лв. от хонорара от 1 млн. евро като консултант по проекта "Цанков камък". Лидерът на ДПС обаче "пропуснал" да се регистрира своевременно по ДДС, направил го е близо година по-късно - на 23 март 2009 г. Законът за Данък добавена стойност предвижда всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече да подаде заявление за регистрация в 14-дневен срок.

Доган декларира пред Сметната палата 366 000 лв. доход от друга стопанска дейност за 2008 г. Депутати от ДПС разясниха тогава, че това е първият транш от хонорара за "Цанков камък". Не стана ясно откъде идва разликата от около 100 000 лв. със съобщената вчера от данъчните сума и защо тя не фигурира в декларацията на Сокола към публичния регистър.

За нарушението на Доган се разбра след разследване на парламентарната "Антимафия" по казуса "Цанков камък". В края на юли комисията изпрати събраните документи във Върховния административен съд (ВАС), който заведе дело за конфликт на интереси. Съдиите поискаха от Доган да представи доказателства за квалификацията си в областта на минното дело, хидрологията и строителството и докладите за свършената от него работа по четирите консултантски договора за "Цанков камък". Доклади за свършеното бяха поискани от "Института по строителство и минно дело" АД, който му е изплатил хонорара. До този момент обаче Сокола не е представил нужните документи. Преди дни стана ясно, че и НЕК е пропуснала да го стори. Съдът очакваше от НЕК отговор на въпроса работи ли "Минстрой холдинг" АД, част от който е институтът като подизпълнител на "Алпине Бау" при строителството на хидровъзела, какви средства е получила компанията за времето от началото на строителството - 2004 г. до сега, използвана ли е процедура на открит конкурс или обществена поръчка при подбора на подизпълнители, както и дали това финансиране е обезпечено със заем, получен за строителството на АЕЦ "Белене", и кой е кредитополучателят по него.

Шефът на НАП обяви още, че ревизията на фирмите, които се водят собственици на имотите, свързвани с името на Ахмед Доган, е приключила на 6 август 2010 г. Красимир Стефанов допълни, че резултатите са пратени на главния прокурор с писмо от 3 септември 2010 г. От прокуратурата обаче не потвърдиха тази информация.

Общината в Ямбол ще събори блок 20 в квартал "Райна Княгиня" след инцидента от сряда, в който парче панел премаза 11-годишно момиче, съобщиха от администрацията на кмета Георги Славов. Решението идва едва след нещастния случай, въпреки че години наред ромите рушат блока пред очите на всички. През пролетта на 2009 г. експерти излязоха със заключение, че сградата е опасна за живеещите в нея.

Панелката, построена през 1988 г., е с почти изцяло общински жилища, в които тогава са били настанени роми. Целта е била те да се социализират, припомнят бивши общинари. Кметът Георги Славов обаче отрича някога в града му да е имало специална програма, насочена към етноса. "Общината е построила жилища за социално слаби и точно такива семейства са настанени в този блок", обясни той. Славов призна, че всичките 198 апартамента навремето са били предоставени само на роми.

Проверка от пролетта установи още, че от момента на настаняването си обитателите системно са рушили сградата. Разграбено и разпродадено е общинското имущество в тях. Липсват предпазни парапети по стълбищата и балконите, унищожени са дограмите, подовите настилки, частично са изкъртени и фасадните панели. Още от годината на построяването на блока са повредени асансьорите, вратите на всеки етаж са изкъртени, а шахтите са пълни с боклуци. Токът и водата в блока отдавна са спрени. В много от апартаментите са отглеждани животни. След като се запозна с доклада, кметът Славов поиска помощ от президента Георги Първанов и тогавашния премиер Сергей Станишев, тъй като общината нямала пари да се справи сама с бедствието.

От сряда вечер започна извеждането на ромите от сградата. От общината им осигуриха камиони, с които да си пренесат багажа. Някои са заминали при роднини в близките села Тополчане, Катунище, Речица, а също в Сливен и някои бургаски села. Голяма част обаче остават в Ямбол. Те са си направили лагер на поляната пред блока. Около тях е струпана цялата покъщнина. Заявяват, че няма къде да отидат и че ще чакат общината да им осигури подслон. Едни от тях са се примирили, други плачат, а трети крещят срещу всеки, който пристъпи към лагера. Носят се клетви и закани за саморазправа. Обвиняват всички - от правителството, кмета, полицията до журналистите, които "печелели на техен гръб".
ОБРАЗ И ПОДОБИЕ
За щастие поне засега сериозни инциденти няма в друг подобен блок, който се намира в Казанлък. Панелката няма номер, а е кръстена "Кармен". Поне на външен вид е в значително по-добро състояние, но и там ромите са опустошили апартаментите си отдавна.
Снимка на три колони - Блок №20 изглежда като след бомбардировка.


17.09.2010 г., с. 12
Минало незабравимо
Как малко не стигна Тодор Живков да построи писта за Формула 1
Вътрешни, а не външни сили попречили за довършването на проект за спортен комплекс със състезателна писта край Сливен
Божидар Божков

Бившият директор на "Пътно управление" в Сливен инж. Костадин Костадинов показва един от подходните пътища към пистата, която е трябвало да минава точно над тунела. Асфалтът е толкова добър, че се е запазил без дупки и пукнатини вече повече от 20 години.

Колкото повече години минават, толкова повече човек осъзнава, че в някои свои решения другарят Тодор Живков просто е изпреварвал времето си. За едно от тях поне спокойно може да се каже, че отеква чак в наши дни. Бойко Борисов вероятно си мисли, че открива Америка покрай интереса на група араби, един от които министрите му обявиха за шейх, да строят у нас писта за Формула 1. Но включването на България като база за най-популярното автомобилно състезание другарят Живков го е отметнал още в далечната 1985 г. И щеше като нищо да го осъществи, ако някои геополитически промени в соцлагера не бяха връхлетели и скромната ни страна.

Докато правителството на Борисов оглуши републиката само след една проучвателна среща, управлявалият по онова време кабинет на Георги Атанасов е свършил достатъчно работа, преди да огласи новината. "Нашият проект беше многомащабен - трасето бе предвидено да отговаря на изискванията за провеждане едновременно на автомобилни ралита и на състезания с камиони", припомня си тогавашният вицепремиер Георги Йорданов - министър на културата и спорта и един от хората, които активно са били ангажирани в инициативата.

Макар и ползваща се с огромно недоверие на Запад като най-верен сателит на СССР, България е успяла не просто да убеди Международната автомобилна федерация (ФИА), която държи правата на състезанието, да одобри проект за създаване на такава писта, но основните трасета и инфраструктура дори са били построени. За 6-те години от възникването на идеята през 1984 г. до падането на социализма държавата е вложила 25 млн. лева в строежа и са били осигурени още $800 млн. инвестиции от три чужди фирми. "Ако всичко вървеше по план, то той предвиждаше

през 1992 г. вече да имаме лицензирана писта за Формула 1",

обяснява Йорданов. Той държи да се знае, че вътрешни сили са попречили, а не външни, за да се завърши строежа. "Вярно е, че и след 10 ноември в управлението на държавата останаха кадрите на БКП, но някои хора във властта нямаха национално мислене. Андрей Луканов беше такъв, например", смята Йорданов.

Един от верните сподвижници на Живков го запалва по идеята. Това е бившият ремсист и негов съратник още от времената преди 9 септември 1944 г. генерал Иван Врачев, вече покойник. Хората, които го познават, го описват като противоречива личност, но достатъчно инициативна. През 1973 г. като председател на Комитета за отдих и туризъм ген. Врачев представя в Държавния съвет на НРБ - най-висшия орган в онези времена у нас, проект за превръщане на Рилския манастир в "образцов обект на "Балкантурист". Идеята му е там да се изградят снекбарове, валутен магазин и още куп екстри за привличане на платежоспособни посетители от Запада. Живков първоначално застава зад генерала, но после е убеден от Политбюро, че наместо в интересна дестинация, това ще превърне България в кич, и проектът е отхвърлен. В края на 1981 г. Врачев е вече председател на Съюза на българските автомобилисти (СБА) и се среща с трима италианци, които обикалят Балканите, за да търсят терен за база на Формула 1. По това време турската писта "Истанбул парк" все още не е планирана, но пък социалистическа Унгария тъкмо гради своята "Хунгаро ринг". Именно това е основният коз на Врачев. След като Живков е казал "да", вече няма никакви пречки.

Няколко месеца се спори къде е най-подходящият терен

Вариантите са два - край Самоков или в землището на Сливен. През 1985 г. надделява лобито на Георги Йорданов, който е родом от града на стоте войводи. Сливен побеждава и заради близостта му до морето, но и защото наблизо има летище, което днес е изоставено, но в средата на 80-те е имало капацитет да обслужва както граждански, така и карго самолети.

Решено е пистата да е в местността Романуша, източно от Сливен, буквално на метри от пътя София-Бургас. Теренът там е равнинен, с неплодородна песъчлива почва. Допълнително улеснение е фактът, че земята е изцяло държавна и лесно може да влезе като апортна вноска в бъдещия спортен комплекс.

Парите от българска страна официално минават през СБА. Сега тази организация има твърде скромен бюджет, но в онези години годишната й субсидия от държавата е била няколко десетки милиона лева. Идеята е държавата да влезе в съдружие с три чужди фирми, най-известната сред които е немската "Шнайдер". Останалите две са от Италия и САЩ, като за американците се е знаело, че имат акции в "Боинг". Специално за преговорите с тях, както и с ФИА през 1986 е създаден екип, в който влиза все още неизвестният бъдещ активист на СДС Венцеслав Димитров, както и тогавашният председател на Окръжния народен съвет в Сливен Кольо Николов.

"Проблемът беше не самата писта, а обслужващите съоръжения

За да се провежда Формула 1, наблизо трябва да има съвременен хирургически комплекс с хеликоптерна площадка, готов във всеки момент да приеме ранени пилоти. А също луксозни три- и четиризвездни хотели. Оборудването в болницата щеше да е изцяло американско. А хотелите - част от световноизвестни вериги. Преговорите с чуждите инвеститори водихме основно през 1988 и 1989 г. във Виена и Мюнхен, докато едновременно вървеше и строежът на трасетата", разказва Николов. Общата им дължина е 4 266.95 м. Половината са прави отсечки. Завоите са общо 13, като на всеки километър са по три - 8 десни и 5 леви. Наклоните по тогавашните стандарти не е трябвало да са по-големи от 20% при изкачване и 10% при спускане. Първоначалният вариант е предвиждал ширината при стартовата полоса да е 15 м, в останалата част да се свива до 11. Точно когато проектът е вече готов, ФИА приема нови правила за пистите от Формула 1, което налага преработването му. "Тази промяна ни забави. Ако тя не беше приета, мисля, че щяхме да изградим целия спортен комплекс преди 1989 г. и политическите промени нямаше да се отразят", смята Николов.

Самата писта е проектирана от инж. Румил Гърнев от "Пътпроект" - София, чийто екип е автор и на автомагистралите "Люлин" и "Тракия". Първият асфалт, положен между селата Цалапица и Мало Конаре по протежението на "Тракия", част от който е запазен и до днес, е с грапава настилка. Целта е тя да се тества преди след това с нея да се оборудва и българската писта за Формула 1. Напълно готови и асфалтирани са подходните отсечки към пистата. Тогавашният шеф на "Пътно управление" в Сливен инж. Костадин Костадинов си спомня, че за обработката на терена са се ползвали скрепери, оборудвани с ножове за рязане на почвата. "Всяка седмица сменяхме по два ножа, много бързо се износваха", разказва Костадинов.

Гърнев и колегите му са командировани до Западна Германия, за да наблюдават строителството на пистата "Нюрбургринг". В Сливен пък пристигат хирурзи от Хюстън, за да подберат български лекари, които по-късно ще летят до САЩ на обучение за работа в бъдещата модерна болница. "Те дойдоха през май 1989 г. Ръководителката им за първи път стъпваше в социалистическа страна и беше много резервирана.

Не искаше да спи в хотели

Настанихме я в една битова къща в центъра на Сливен. При заминаването си тя вече бе по-ентусиазирана и щастлива от посещението от всички останали нейни колеги", припомня си Кольо Николов.

С пълна пара върви строежът и на хирургическия комплекс в Сливен - десететажна сграда, първата болнична постройка у нас с площадка за хеликоптери. Водят се преговори с "Шератон" и "Хилтън" да управляват бъдещите 6 хотела около пистата. Единият, макар и непостроен, е кръстен "Тоида" и дори се сдобива с управител, който почти цяла година получава заплата. Предпоследната среща с инвеститорите е в сакрален период. Провежда се между 10 и 20 ноември 1989 г. Ръководи я финансовият министър Белчо Белчев. Последната е във Виена през март 1990 г. Месец по-късно току-що поелият премиерския пост Андрей Луканов прекратява строежа. От него и до днес край Сливен стои изоставена почти изградената писта със заровените в нея 25 млн. лева. Миналата година кметът Йордан Лечков продаде недостроената сграда на хирургическия комплекс. Новият собственик побърза да я събори и до момента там няма нищо построено.
Самолетна снимка на полуготовата писта. Правена е през 1989 г. при полет за чуждите инвеститори, на които е било показано изграденото до момента.
Тези камъни в подножието на Карандила са останките от недостроения 10-етажен хирургически комплекс. Глътнал близо 20 милиона лева, той бе съборен миналата година.
Възвишенията в близък план и в далечината вляво не са природни образувания. Това са изкуствени насипи, където впоследствие е щяло да се изградят две от няколкото трибуни за зрители.