Кроят шапката на здравния министър

Депутати от ГЕРБ обаче коментираха пред „Новинар”, че подобен въпрос не е обсъждан. Според тях няма конфронтация между депутатите от ГЕРБ и здравния министър и не вярват да има нови рокади в кабинета. Въпреки това те не пропуснаха да отбележат, че за една година управление от страна на Стефан Константинов нищо не се случва в сферата на здравеопазването, а реформите буксуват. Всичко е възможно, обаче заключиха те, като припомниха, че премиерът Бойко Борисов сам взима решенията си.

Самият Константинов с изненада прие въпросите за новината, като подчерта, че е боец и се бие до последно. Ако премиерът обаче поискал оставката му, той моментално ще я подаде. В същото време Константинов изтъкна, че не би забил такъв нож на ГЕРБ преди изборите. "Не зная защо изведнъж всички започват да ме питат на тази тема", не скри изненадата си министърът.

Ако тази рокада се случи, ще е поредната за здравния сектор в правителството на Бойко Борисов. Първият министър на здравеопазването бе Божидар Нанев, но той подаде оставка, след като прокуратурата повдигна обвинения срещу него за сключването на две неизгодни сделки за доставка на антивирусни препарати "Тамифлу".

След него на министерското кресло застана Анна-Мария Борисова, но тя бе сменена след половин година поради несправяне със служебните задължения и породилото се напрежение при осъществяване на реформите. След нея на поста бе назначен именно д-р Стефан Константинов.


Гербер се уреди да пази болницата във Враца
Поредният предрешен конкурс се разигра в многоприфилната болница за активно лечение "Христо Ботев" във Враца, пише "Зов нюз". След "фиктивен" конкурс за цялостна охрана на здравното заведение специална комисия единодушно одобри частната охранителна фирма на сивия кардинал от ГЕРБ Николай Коцев "Сити" ЕООД. Мотивът за избора й е, че фирмата е подала най-добра оферта. Освен "Сити" ЕООД в надпреварата са участвали "Рамзес БГ", "Сириус" и "Бат Секюрити". Интересен факт е, че въпреки голямото желание на сивия кардинал да охранява най-голямата лечебница в областта, на практика той не е имал пълната готовност да организира охранителната си дейност. След официалното сключване на договора на 12 август тази година, болницата практически се е оказало без охрана. Точно заради това ръководството се е принудило да ползва полицейска охрана. Запознати със случая твърдят, че за работата си ченгетата, освен редовната си заплата, не са получили нито лев допълнително.

Едва две седмици след поетия ангажимент "Сити" започнала да охранява лечебницата.

Вече шест години АТАКА е в авангарда на битката за България, но действията и призивите ни остават глас в пустиня. Най-лошото е, че едно след друго правителства не изглеждат особено изненадани - независимо от това, че са дошли на власт с абсолютно противоположна платформа и намерения. ГЕРБ е само един нов глас в хора.

Това е особено очевидно от начина, по който не върви здравната реформа. През последните две години се направи много от страна на правителството и Министерството на здравеопазването, за да не се състои реформата. Във всеки от случаите, когато се появеше министър повече или по-малко годен наистина да направи реформа и да преобрази лика на здравеопазването у нас, той биваше изгонен, обвинен във всякакви грехове и жертван. Докато най-после се създаде една прекрасна симбиоза между министерството и комисията по здравеопазване в Народното събрание, които да продължат заложената политика за ликвидиране на българската нация.

Просто в момента, както и досега, се следва една линия на поведение в здравеопазването - единствено привидни действия за замазване на очите на гражданството, което трябва да повярва, че се води битка за промяна. То не бяха решения за затваряне на болници, за промяна в модела на финансиране, за промяна в модела на определяне на цените на лекарствата, за преминаване от клинични пътеки към диагностично свързани групи... И пак нищо. Защото ако се тръгне по този път - той просто трябва да се извърви докрай и току виж започне да функционира поне някакво бледо подобие на здравна система, насочена към обгрижване на пациентите и гражданите, както и към някаква превантивна медицина. Нищо подобно, обаче! Защото не е удобно на поредните управляващи. Защото, ако не дай си боже, вземат да успеят с прокарването на някаква реформа, какво ще правят тогава техните американски, "мултинационални" и неолиберални господари, които с всеки изминал ден завземат все повече политическа и управленската ни територия.

Защото как бихме могли въобще да си представим, че идеите на АТАКА, които прокламирахме още от създаването на партията с ясна насоченост към укрепване на националните идеали и защита на националните интереси, ще станат основа за истинско реформиране на здравната и социалната системи. Те пък от своя страна ще са основата на легитимирането на една държава. При тези правителства? Не, това нямаше как да се случи нито преди пет години, нито сега.

Каква е картината днес. Малко са личностите в България, които имат силата да се изправят и да изрекат истината, че понастоящем продължава политиката на геноцид и тотално ликвидиране на всичко що е българско и здраво. Болниците продължават да са търговски дружества, т.е. по своята същност те трябва да формират печалба. Един абсурд, който ясно показва накъде се върви в тази сфера. Целта е да не съществува функциониращо държавно здравеопазване, освен в частта, която касае циганите, които трябва да бъдат обгрижвани всячески. Иначе казано - обикновените българи трябва да се лекуват с медикаменти от началото на миналия век, защото е най-евтино, да бъдат лишени от нормални здравни услуги, да нямат право на избор за каквото и да било и т.н. Един нов модел на социализъм, когато нямахме избор за нищо.

Днес в България, могат да се спасят само онези, които имат достатъчно пари, но, нали се сещате, те не търсят спасение тук, а навън, в някоя от "развитите" държави. Какво означава това за страната ни? Че тя не съществува на картата на Европа, освен като опитно поле.

Няма да има здравна реформа до края на годината. Цената на забавянето ще плати министър Стефан Константинов, той ще бъде сменен след изборите, твърдят от управляващите. Това ще бъде четвърта смяна на здравен министър от две години насам заради несправяне със здравната реформа. Истината обаче е, че тя е бламирана от ГЕРБ, чиято парламентарна група непрекъснато отлага приемането на здравните закони.

Най-големият проблем в момента са дълговете на болниците. Дали ще ги покрие държавата или това са само предизборни приказки на финансовия министър Симеон Дянков. Става дума за борч от 303 милиона лева към края на юни. Държавата ще отпусне 200 млн. лв., обеща Дянков. И съобщи, че освен средства за погасяване на задълженията на болниците, ще бъде осигурено еднократно и финансирането им за цялата 2011 година. Здравният министър Стефан Константинов изобщо не беше чувал за това намерение на колегата си

"Едва когато ми го каже очи в очи, ще повярвам", заяви преди десетина дни той.

Въпросът и в момента продължава да е същият - кой управлява здравеопазването - Дянков или Константинов. Но това е риторично питане. Две години финансовият министър се изживява като човекът - реформа и в здравеопазването. Той определя да се закриват ли болници и кои, да се преструктурират ли и в какво, къде да има спешни или диагностични центрове. Само че сбърка със замяната на клиничните пътеки с диагностично свързани групи, защото се оказа, че без дневен стационар тази промяна е невъзможна. Това обясни министър Константинов. Амбициите на Дянков да оправи здравеопазването продължиха с идеята здравната каса да финансира и частните болници, и с определяне на парите за обновяване на медицинското оборудване. В същото време Константинов, макар и в рамките на Дянков, се опитва да прави реформа.

Най-сериозният проблем от години е закриването на болници. Това обаче не си го позволи нито едно правителство. Реформи няма, има само намерения. Няма приоритети, няма здравна карта, която да посочи колко и какви лечебни заведения са необходими в различните региони, така че хората и в най-отдалеченото селище да не останат без здравни услуги. Това, за което АТАКА настоява вече две години, е държавата да гарантира социално справедлив достъп до медицински грижи, да определи реалистичните приоритети в системата, да контролира харченето на парите. От реформата се очакват две неща: да гарантира достъп на всеки български гражданин до качествена медицинска помощ и да осигурява финансова стабилност на системата и ефективно разходване на парите. Истината е, че реформа в момента няма. ГЕРБ не прие здравните закони, до края на годината няма да има промени нито в доболничната, нито в болничната или в Спешната помощ. Истината е, че здравната реформа не е предизборна тема на ГЕРБ. И не може да бъде. Твърденията на Симеон Дянков, че ще опрости дълговете на болниците с бюджета догодина, не означават реформа. В началото на годината министърът заяви, че държавата няма да покрива борчовете на лечебниците. И това ще бъде знак дали те се справят в пазарните условия. Сегашното му обещание означава, че нищо в системата не е променено. Вместо ясна програма кои общински болници ще останат, кои ще се превърнат в диагностични центрове, кои - в звена на Спешна помощ, се предлага неясна здравна карта. Тя няма да заработи, докато не бъде готова здравната стратегия. Липсата й вече не може да бъде оправдана с последните десетина години.

Тя можеше да бъде приета във времето на управлението на ГЕРБ

досега. Но не е направено, което означава, че здравеопазването не влиза в плановете на управляващите и не може да бъде използвано в предизборната кампания.

От националната здравна карта се очаква да очертае видовете болници по региони и начинът им на финансиране. Но това не става, защото няма яснота колко, къде и какви лечебни заведения са необходими на страната. Не е ясно също тази карта, като включва частните болници, как ще регламентира финансирането им от здравната каса.

Реформата не отговаря и на въпроса как ще се реши проблемът с хората без здравни осигуровки, предимно цигани, които сега ползват Спешна помощ като преглед при личен лекар. Кой плаща лечението на здравно неосигурените е въпрос, който трябва да обясни здравната реформа. Вместо да го решат обаче , в Министерство на здравеопазването се занимават с постепенното закриване на болници. Въпреки че го наричат не политика, а инциденти. Занимават се с училищните лекари, тема, която внезапно се появява в началото на учебната година и после отшумява. Така е и сега. Тепърва става ясно, че огромна част от школата не могат да си позволят стационарна медицинска помощ.

Въпреки "сезонните" грижи просрочените дългове на болниците си остават основен проблем. Тези дългове са 53.4 млн. лв., а просрочените задължения на общинските лечебници са 33.2 милиона.


Повече от милион се лекуват в Спешна помощ, без да плащат
В страната в момента има 28 центъра със 198 филиала на Бърза помощ. В тях работят 6987 медици при щат 7 113 души. Средната заплата в Спешна помощ е 630 лева и тя е с 240 лв. по-ниска от средното заплащане на лекарите в болниците. Това, големият стрес и отговорност, също и остарялата апаратура водят до сериозно текучество. Лекари без специалност, а на места фелдшери или джипита, работят в неотложната помощ. Квалификацията им по никакъв начин не отговаря на медицинските стандарти, показва проверка на Изпълнителната агенция по медицински одит. Месечните възнаграждения на докторите в Спешна помощ изостават даже от парите на джипитата. Така не се запазват екипи, заяви здравният министър Стефан Константинов.

И обясни, че в бюджета за 2012 година ще поиска да се включват пълната сума от здравните вноски и пълният бюджет на МЗ без трансфери и медици. Това, разбира се, е само проект в много ранна фаза, застрахова се той. И подчерта, че очаква подкрепата на парламентарната група на ГЕРБ, за да има повече пари за здравеопазване. Това ще гарантира и по-достойното заплащане на медиците от Спешна помощ. Междувременно стана ясно, че в момента над 1,6 млн. българи са здравно неосигурени. За тяхното лечение обикновено плаща Спешна помощ.

Същата измамна представа хората си създават и за богатите държави - заради придобивките, с които радват гражданите си. В какви къщи живеят, какви коли карат, какви заплати получават, каква медицинска апаратура има в болниците им, какъв е размерът на социалните осигуровки при безработица и т.н.

Съдим за богатството на държавите по начина, по който изглежда животът в тях. Външният вид обаче твърде често е измамен.

Ако вие имате добре платена работа (или собствен бизнес) и решите да изтеглите ипотечен кредит за жилище, ако си купите нов автомобил на лизинг и вземете потребителски кредит, за да обзаведете жилището си с най-модерните мебели, това ще ви направи ли по-богат ? Всъщност не. Но в очите на хората ще бъдете такъв.

Великобритания 8.981 трлн. 144.338.00 400

Германия 4.713 трлн. 57.755.00 142

Франция 4.698 трлн. 74.619.00 182

Холандия 3.733 трлн. 225.814.00 471
Когато правителствата разходват повече, отколкото са приходите им, те вземат заеми от други правителства, от банки, или инвеститори. Твърде често обаче главниците и лихвите по тези заеми са непосилни за плащане. И какво се случва? Процесът е подобен на това да плащате вноската по ипотеката си с кредитна карта. Точно така - правителствата вземат нови заеми, за да изплащат старите. Накрая тази спирала се е завъртяла толкова интензивно, че се стига до момент, в който вече няма откъде да се вземат нови заеми. А изплащането на старите става невъзможно. И богатството се оказва съвсем привидно. Което обяснява защо петте най-богати държави в света са и първи по задлъжнялост. Затова сега нараства страхът, че през следващите години те ще трябва да платят цената за това... И докато преди няколко години гръцките граждани ни изглеждаха непоклатими в своя висок стандарт на живот, то днес всеки 3-и там е безработен.

Но с всичко това не казвам, че използването на заеми е лошо. Напротив. Не съществува правителство или корпорация, която да не използва кредитно финансиране. Ключовият въпрос обаче е за какво го използва. Да се запълва дефицитът със заеми не е добро решение, особено ако е и масова практика. И трябва да е съвършено ясно, че всеки заем, сключен от централните или местните структури на управление, означава изплащането им с парите на данъкоплатците.

За разлика от привидно богатите, стабилни са онези държави, които произвеждат повече, отколкото потребяват. А това се постига с нарастваща производителност, иновации и икономика на знанието. И още - с разумно, честно и откровено държавническо управление.
Искрен Пенчев

Индивидуален инвеститор

Макроикономист


Фармацевтичният пазар върви към монопол

Работим на много ниски маржове и затова аптеките фалират
Антон Вълев завършва фармация в Медицински университет - София. През 2002 г. специализира клинична фармация в германския град Хановер като стипендиант на Европейското дружество. Бивш регионален директор на "Фармекспрес " - клон Варна, и директор по осигуряване на качеството в "Българска Роза - Севтополис". През 2006 г. поема ръководството на Педиатричната аптека в София. Член е на Българската асоциация по педиатрия, на Българското медицинско хомеопатично дружество, на Професионалната организация на болничните фармацевти в България, на управителния съвет на Българското биохимично общество "Д-р Вилхелм Шуслер" и на Контролната комисия на Българския фармацевтичен съюз. От юни 2010 г. е председател на Националната аптечна камара.
Господин Вълев, колко струваше на аптеките "удоволствието" да се свържат със системата на НАП?

- По наши изчисления секторът е платил около 1.7 млн. лв. за касови апарати. Тази сума е почти равностойна на надценките върху лекарствата по здравна каса за цял месец. В най-слабия икономически период за аптеките - лятото, трябваше да намерим излишни пари, а това е трудно. Първоначално не бяхме наясно и с функциите, които тези апарати трябва да изпълняват. При нас софтуерът е специализиран, има различни плащания и стандарти. Но реално всички успяхме до 1 септември да се свържем с приходната агенция. Инициатори на този ход бяха Българската асоциация на търговците на едро с лекарства и фирмите около "Софарма ". Идеята бе да се пресекат съмнителните практики и препродажбата на лекарства в трети страни. Но това и сега трудно може да бъде проследено. Положително е, че държавата иска да "осветли" фармацевтичния бранш. Но за пореден път това бе направено по-най-хаотичния начин, без ясен регламент. Очевидно е, че в държавата липсва административен капацитет.

- Тя работи на принципа "важното е администрацията да е добре, а пък бизнесът - да се оправя сам". Порочните практики и неадекватната държавна намеса изгониха качествените фармацевти от България. В аптечния бизнес няма регулация, а се получи свръхконцентрация на магистър-фармацевти. Около 4000 от 5800-те специалисти в бранша работят в аптечната мрежа. Те обаче трябва да получават едно нормално заплащане. В другите страни се дава достатъчно висок ценови марж на аптеките, за да могат да поддържат високоплатения си персонал. В Гърция например, която в момента е синоним на думата "криза", търговската надценка в аптеките е 30%, в Германия тя достига до 45-50 процента. В други страни няма увеличение, но има такси за обслужване, подобни на нотариалните, плаща се за единица обслужено лекарство или рецепта. Фармацевтът получава парите си за извършена услуга. Тук маржът е 11.8%, приходите ни са много ниски.

- Стига се до лесно и механично окрупняване на пазара - независимите аптеки фалират и биват "поглъщани". Така е в България в момента. Ситуацията е доста брутална, обвързаните вертикално и хоризонтално структури целенасочено предлагат определени лекарства, които те зареждат на по-ниски цени, заменят се предписани медикаменти и така пазарът се изкривява. Толерират се и нефармацевтични похвати. Продава се при всякакви обстоятелства, независимо че за повечето лекарства се изисква рецепта. При тези условия до втората-третата година след като завършат фармацевтите, вече са се превърнали в търговци.

-С тях бе променен главно регистрационният режим за издаване на разрешения за нови аптеки, за който следи Изпълнителната агенция по лекарствата. От една страна, това изглежда резонно. Но, от друга, агенцията е зависима от политиката и много по-лесно вече ще могат да се прокарват корпоративни интереси. Опасяваме се, че може да се стигне примерно до нерегламентирано разрастване на веригите. И в момента се дават разрешения на аптеки, неотговарящи на изискванията за височина, осветеност или квадратура. Но тези факти се пренебрегват. Ние искахме да намалим участието на държавата като регулатор, защото апаратът й е неефективен и корумпиран. Но по обясними причини на желанието ни не беше обърнато внимание.

- В аптеките на Марешки когато и да се извърши проверка, никога няма нарушения. "Вътрешни хора" явно ги предупреждават. Затова не можем да очакваме, че държавата ще въведе ред. Самата тя е некоректна. Щом се разбра, че фармацията носи големи обеми пари, веднага навлязоха икономическите интереси на големи групировки. Наместиха се много хора, които нямат нищо общо с бранша, но държат немалък пазарен дял. А ние сме тези, за които фармацията е изкуство и можем да казваме "не", ако един медикамент е вреден. Хората "от другата страна на барикадата" отпускат всичко, защото се ръководят само от печалбата. Съществен елемент е, че аптечните картели са силни и ще влияят на правителството. Това на практика се случва с "Марешки" и със "Софарма", които монополизират пазара. Примерно в Норвегия през 2003 г. се направи пълна либерализация на пазара и само за четири години всички аптеки бяха изкупени от една голяма верига. Монополът доведе до безумен скок на цените, а веригата се оттегли от всички места, в които нямаше изгода. Така се създаде дефицит. Ние вървим по същия път. В много населени места няма аптеки, денонощните намаляха в цялата страна, между Петрич и Кюстендил например няма нито една с 24-часов работен ден.

-Точно това става. Наскоро двама колеги ми се обадиха, че закриват аптеките си. Те са тотално обезверени и смятат, че развиването на независим семеен аптечен бизнес в България е опропастено. Огромна част от собствениците все още "си налягат парцалите", защото се теглили кредити, но когато ги изплатят, ще закрият обектите си. Голяма част от колегите напускат страната и защото не желаят да обслужват български пациенти. Може някой да се обиди, но повечето посетители на аптеките са арогантни, груби и не уважават мнението ни. За тях ние сме продавачи в бяла престилка. Обществото не ни приема сериозно. Основна вина, разбира се, има и гилдията. Не успяхме да се отърсим от финансовите зависимости. Нямаме време и да поддържаме квалификацията си, защото мислим за неплатени дългове.

- Искахме да подчертаем, че фармацията не е търговия, а има социални функции. Трябва да се създадат административни лостове, които да подкрепят разкриването на аптеки в малките населени места. Може да се направи чрез държавни или общински субсидии. Искаме да гарантираме, че всяка аптека ще има определен твърд клиентопоток, защото разходите ни са високи. Заплатата на един магистър фармацевт е между 800 и 1200 лева, дори и в провинцията. Искаме да спрем и подбиването на пазара от страна на новопоявилите се аптеки. Във водещите пазарни икономики като Германия, Франция или Италия има подобни регулации, както и фиксирани цени на лекарствата. А тук кой знае защо може да сложи точни цени на цигарите, а на лекарствата - не. Това е парадокс. Аптечната карта може да определи компетенциите на аптеките - подготвяне на лекарства, на билкови чайове, денонощни дежурства - трябва да предоставяме пълния набор от услуги. Ще разберем и колко квалифицирани кадри ни трябват, за да не се обезцени професията от пренасищане на пазара. Държавата обучава магистър-фармацевти, а те емигрират в Англия, защото тук не им се предлага достойно заплащане.

-Съществуват два механизма за печалба. Първият е налагането на безумно ниски пазарни цени. Печели се от оборот, това е чисто пазарен похват. Тази практика използват вертикално обвързаните структури, които имат зад гърба си складове и могат да дават отстъпки сами на себе си. Другият вариант е да се насочиш към сегментиране и към създаване на специализирани аптеки. Някои колеги започнаха да продават фармацевтични услуги, а не кутийки. Но такъв подход е възможен само в големите населени места, малките аптеките са обречени. Данните, според които има с 14% увеличение на оборота на фармацевтичния пазар (спрямо миналата година), се дължат главно на повишените цени на лекарствата. Някои медикаменти, които се отпускаха с рецепта, минаха на режим без лекарско предписание и производителите веднага качиха цените им. Реално не са се увеличили продадените опаковки. Тук пациентите си купуват частично опаковките, на блистери. И често се получава ситуация на недолекуване или лекарствена инвалидизация, защото след временното подобрение с курса на лечение се приключва. Но ако пациентите плащат примерно по 2-3 лв. за единица лекарство, ще се замислят добре - дали да не си го закупят наведнъж, или да плащат три пъти подред.

- Продажбите по интернет от субекти, различни от аптеките, са незаконни. Но, в това отношение контролът от държавата също е изключително слаб и нищо не се прави по въпроса. Въпреки че в Изпълнителната агенция по лекарства има отдел, който трябва да проследява нелегалните канали. Липсват и целенасочени държавни кампании. Пускат се предизборни клипове за това, как трябва да гласувате, но нито един министър досега не е дал пари, за да разясни, защо е наложително пациентът да има рецепта и защо не трябва да пие антибиотици по собствено усмотрение. Хората трябва да бъдат ограмотявани постоянно, това е посоката за работа. Право за търговия по интернет чрез сайтовете си е нормално да бъде дадено само на съществуващи аптеки, които са удостоверени със сертификат от държавната агенция.