бона за присаждане на черен дроб

Увеличават парите за трансплантациите от тази година, съобщиха от Министерството на здравеопазването.

Най-значително е увеличението за присаждане на черен дроб. За тях болниците ще получават до 75 000 лева вместо до 50 000 лева, както беше до 2011 година. За присаждане на бъбрек от трупен донор вече ще им се превеждат до 20 000 лева, а сега са 15 000. За сърдечна трансплантация ще финансират клиниките до 60 000 лева вместо с 40 000.

Значително повече средствата са предвидени и извършване на трансплантации на стволови клетки. За тази манипулация, както и за обработката им преди това и прегледите на пациентите, вече ще се плащат до 40 000 лева.

На болниците, чиито екип е открил потенциален донор сред пациентите в мозъчна смърт, ще се дават допълнително по 1500 лева за всеки случай. От тази година държавата ще финансира и нови дейности на лечебните заведения, подчертаха от Министерството на здравеопазването. Сред тях са подготовка на бъбрек за трансплантиране и подготовката на органа - до 5000 лева.

Увеличават се и средствата за актуализиране на имунологични изследвания. Те се правят преди операцията. Досега за тях се плащаха до 750 лева, а занапред болниците ще получават до 1500 лева.

Вече ще финансира и терапията на пациент след отхвърляне на присадения орган. До миналата година болниците приемаха такива пациенти, но терапията им оставаше за сметка на клиниките, като по този начин те трупаха дългове.

За лечение при отхвърлен бъбрек Министерството на здравеопазването ще дава на болниците до 10 000 лева, при сърце - до 25 000 лева, а при черен дроб - до 20 000 лева.

- Г-н Николов, парламентът започна новия сезон със слаба седмица по отношение на законодателната дейност. Заседанието във втория ден беше едва час и 15 минути. Няма ли важни закони, които да чакат своето гласуване?

- Нека да не забравяме, първо, че по време на ваканцията комисиите не са работили и затова не са изготвили доклади по отделните законопроекти, за да бъдат разгледани в пленарна зала. От друга страна, при изготвянето на програмата председателят не може да прецени кой проект колко време ще отнеме. Това са нормални неща, но като наберем скорост, ще има доста закони, върху които трябва да се работи и дискутира. Предстоят ключови закони като тези за медицинските дейности, за имуществото, придобито от престъпна дейност, закона за енергетиката, за лекарствените средства, за обществените поръчки, за възобновяемите енергийни източници.

- Какви промени са предвидени в Закона за обществените поръчки?

- Ще се включат специалните поръчки по директива на Европейския съюз. Съответно ще има доста голяма дискусия за правомощията на Комисията за защита на конкуренцията за това, дали този орган ще може да се занимава с тези специални поръчки.

- Не видяхме типичните за началото на всяка сесия остри атаки от опозицията. Не могат да се отърсят все още от изборната загуба, или причините са други?

- Да, обикновено партиите черпят сили от народния вот и когато виждат, че няма оценка на предложената от тях алтернатива, те нямат и достатъчно мощ, за да излагат по-аргументирано идеите си. Изборите все пак показаха, че доверието е дадено изцяло на ГЕРБ. От друга страна, обикновено при криза няма толкова дебати за това какви да бъдат пътищата за развитие на страната. Никой не предлага вече да се увеличи дефицитът, за да се насърчи икономиката, или да се печатат пари, или пък да излезем от Валутния борд. Така че пътищата като цяло са ясни, набелязани са даже и от Европейския съюз – намаляване на дефицитите, на дълговото бреме и съответно повишаване на конкурентоспособността и добавената стойност на произведените стоки. Затова и опозицията, която не може да предложи алтернативи, няма с каква сила да „захапе“ правителството. И обикновено се получава така, че се хващат само за злободневни теми.

- Бъркат ли от Синята коалиция, които са ваша сестринска организация в Европейската народна партия, като се обявяват за опозиция на кабинета „Борисов“?

- Стоейки от дясната страна на политическото пространство, където е ГЕРБ, те няма как да предложат нещо различно като възможно развитие на страната. От друга страна, ако подкрепят безрезервно ГЕРБ, ще загубят тотално идентичността си. В момента те отново търсят място в политическото пространство, но и поле за своите идеи. Няма нищо лошо в това – ние винаги се вслушваме във всяка конструктивна и разумна идея. При всички случаи обаче, търсейки своето място, ще има и намествания между двете партии в Синята коалиция. Но, без да се намесвам в отношенията им, все пак считам, че в неизборна ситуация нещата в коалицията ще се успокоят.

- Председателят на парламентарната група на ГЕРБ Красимир Велчев отправи предложение към ръководството на останалите групи да санкционират депутатите си, които не участват в поне половината от гласуванията. Има ли такива наказани при вас?

- Да, такива санкции в ГЕРБ има и те се налагат ежемесечно. Кой трябва да бъде глобен, се вижда от разпечатката, която показва колко пъти в пленарния ден е гласувал всеки депутат. Винаги на месец има между 5-10 санкционирани. С тези пари създаваме фонд, с който подпомагаме най-често деца с тежки здравословни проблеми. За миналата година сме дарили над 65 000 лв. Искахме това да се случи и за всички депутати в Народното събрание. Така те няма да идват на работа само за десет минути на ден за началната регистрация, за да им се брои денят за присъствен.

- Откликна ли някой на тази идея?

- Не. И няма друга парламентарна група, която да глобява депутатите си за дисциплина, както ГЕРБ. Дори напротив, в оправдание за отсъствието си от залата, те изтъкват довода, че кворумът е задължение на мнозинството. Те не били длъжни да стоят тук в парламента и априори искат да кажат, че не са задължени да идват на работа. Но нали са избрани от народа, трябва да го представляват. Как така кворумът ще е задължение само на ГЕРБ? Категорично не мога да приема това.

- Каква е санкцията в ГЕРБ за депутат, който не участва в гласуванията?

- Различно. Но при последните санкции, които наложихме в края на годината, когато имаше изключително важни закони, глобата стигаше до 200 лв. на ден.

- Как се представят новите депутати в групата? Осем души влязоха в парламента на мястото на избраните за кметове.

- За моя голяма изненада те много бързо и успешно навлязоха в работа тук. Но може би и защото имат известен опит – някои от тях са били в местните областни администрации.

- Вие пръв намекнахте още миналата година, че в „Български пощи“ ще има реформа. Каква е ситуацията там, колко души ще бъдат съкратени и какви други промени ще има в държавната компания?

- Към „Български пощи“ се е гледало доста нехайно от Тройната коалиция, да не кажа и престъпно до известна степен. Защото със закона за пощенските услуги те са дали много по-рано, отколкото изисква в европейската директива, възможност на други конкурентни частни фирми да влязат в пазара. Но в крайна сметка не се е получила свободна конкуренция, а нелоялна. Буквално се е късало живо месо от пощите, защото е даден един готов бизнес на частни фирми. Може доста да се мисли по въпроса дали това е направено целенасочено, или просто не се е помислило достатъчно. В крайна сметка обаче пощите са поставени в една ситуация, в която те са най-неконкурентният играч на пазара. В момента се подхожда много активно от страна на Министерството на транспорта. Разговаряли сме и със синдикатите, те също знаят за проблемите в компанията. Вече дори е подписано споразумение, с което се взе решение за конкретните съкращения, така че и хората да не бъдат ощетени прекалено много, но и да се намали загубата на „Български пощи“. За миналата година тя се равнява на около 10 млн. лв. Затова през тази 2012 г. ще има съкращение на служители, като броят им ще бъде между 800 и 1000 души. С допълнителни оптимизации се очаква да се постигнат сериозни приходи и намаляване на разходите, така че в края на годината да се постигне най-малкото балансиран бюджет. Мисли се и по въпроса какви нови дейности може да придобият пощите.

- Какви например?

- Някои от дейностите, които държавата предлага, съвсем спокойно може да се аутсорсват на пощите. Освен това може да се помисли и за някакъв вид банкова дейност, за която да вземат лиценз. Защото те имат огромна мрежа в страната и така или иначе раздават и прибират пари. Софтуерът, който ползват в момента, позволява в пощите да се плаща абсолютно всичко. Така няма да се налага да се плаща ток, парно или вода на различни места, а с аутсорсване на тези дружества към пощите ще се позволи на клиентите да си плащат всички сметки на едно място. Аз дори предлагам евентуално там да могат да се плащат и данъците. Така че има много възможности пред пощите, защото те имат изградени инфраструктура, професионалисти и база, на която да стъпят, за да се превърнат в печеливша компания, както е в другите страни. Те трябва да повишат своята добавена стойност, защото и заплатите, които се получават в пощите, са много ниски, и ако не се направят промени – първо хората там изнемогват, особено в отдалечени и малки населени места, но и може да се надигне до огромно социално напрежение.

- Казвате, че заплатите са доста ниски. Предвижда ли реформата допълнителното им намаляване, за да се оптимизират разходите?

- Не, но не се предвижда и увеличение.

- Споменахте развиването на евентуална банкова дейност в „Български пощи“. Под каква форма?

- С получаване на лиценз на банка. Пощите дори могат да обслужват и отделни клонове на някои банки чрез своите бази. Има много възможности. Знаем че аутсорсингът в България може да бележи ръст от над 20% на година. Това ще е едно от основните пера, които ще се развиват в нашата икономика и с всяка следваща година този процент ще нараства. Така че пощите могат спокойно да се възползват от това бързоразвиващо се перо на икономиката.

- Има ли друга държавна структура, която трябва да се реформира спешно, защото търпи загуби?

- Не. Но могат да се оптимизират доста дружества, които не търпят загуби, но спокойно могат да увеличат печалбите си чрез разумни реформи. Например в енергетиката, но най-вече в лечебната дейност. Има доста държавни болници, на които им предстоят реформи.

- Ще има ли съкращения и там?

- Не, тук не става въпрос за съкращения. Дори напротив, трябва да се преценят какви са възможностите, за да бъдат болниците по-ефективни и да привличат повече финансов ресурс, за да не са в тежест на съответните министерства.
Роден е на 9 август 1971 година в Габрово

Икономист по образование

Владее английски и руски език

Зам.-председател на парламентарната група на ГЕРБ

Зам.-председател на парламентарната комисия по икономическа политика, енергетика и туризъм

Член на комисията по бюджет и финанси


ПОЗИЦИИ

Пари за здраве
Милион и 200 хиляди български граждани са без здравни осигуровки към края на 2011-а. В последните години броят им остава почти непроменен. Независимо от това по смисъла на два закона, свързани със здравеопазването, те получават медицинска помощ и лечение дори в болница, ако са приети по спешност. Здравно неосигурените, както и тези, които всеки месец внасят осигуровките си за здраве, се ползват от диагностиката със скъпа апаратура и консумативите за нея, лекарствата в клиниките, храна, отопление и санитарно обслужване. От тях едва малка част са социално слаби, другите просто не желаят да плащат. Същевременно лечебните заведения губят милиони от тези пациенти всяка година и ги натрупват като дългове. Да се криминализира ли неплащането на здравните осигуровки, да се създадат ли отделни болници за бедните или да се направи система, по която те са бъдат принудени да внасят пари.


Д-Р ДИМИТЪР ДИМИТРОВ, директор на Университетската болница „Св. Анна”:

Който не плаща да го съдят

Здравнонеосигурените са един от големите проблеми на българското здравеопазване. Заради лечението им всяка година болниците губят милиони, които не могат да си възстановят. По последни данни хората в страната, които не си плащат осигуровките, са 1,2 млн. души. Не е ясно колко от тях са истински социално слабите. За тях преди години бе създаден фонд, от който се покрива лечението им. Системата за събиране на парите след това е доста тромава. За да не е на загуба болницата ни и да си получа парите, ми се наложи да назнача социални работници и допълнително още един юрист, които трябва да правят запитване за всеки един случай, да водят преписки, когато ни приведат средствата за лечение от въпросния фонд. Това в повечето случаи отнема месеци. Под 1% са случаите, за които сме успели да си вземем парите, тъй като процедурата е изключително тромава.

Точно тук държавата е длъжник – и на наистина бедните хора, и на лечебните заведения. Напълно уместно е за бедните да се създават отделни болници, каквито има по цял свят.

Важно е да се знае и това, че не малка част от здравнонеосигурените са хора, дошли от провинцията на работа в София. Те твърдят, че работят в една или друга фирма, а нямат осигуровки. Ето тук контролът трябва да е на държавата.

Това са едни и същи категории, които минават метър. Не може да продължава така. Крайно време е неплащането на здравни осигуровки да се криминализира. Щом не сме съзнателни, да ни дисциплинира законът.

За да се мотивира един човек да се осигурява, той трябва да бъде наясно какво ще получи като услуга. Мотивът за здравното осигуряване трябва да бъде преди всичко качеството и нивото на здравните услуги, без да се налагат каквито и да било допълнителни санкции. Трябва да се мисли и за разяснителни кампании – хората да знаят какво получават от здравното осигуряване, за да могат да бъдат и добре мотивирани. Много сериозна дискусия може да се подеме за това трябва ли да има санкции за неосигурените и какви трябва да бъдат те. По-скоро трябва да се повиши качеството на здравеопазването, да се търсят допълнителни стимули, ако искаме да мотивираме тези хора да плащат здравни осигуровки. Разбира се, редно е всеки български гражданин да го прави, но от друга страна се поставям на мястото на хората, които не го правят. Има такива, които просто не желаят да се осигуряват и заобикалят закона. Но има и други, които са разочаровани от здравната система. Те са се сблъсквали с нея, въпреки че са били здравно осигурени, а се е налагало да си заплащат всичко допълнително или пък не са получили качествени услуги и са се обръщали към частни болници. Или пък са се лекували в чужбина за своя сметка. За съжаление не мога да виня тези българи, които не са доволни от системата и са преценили, че сами ще инвестират в собственото си здраве. Това, разбира се, не е правилният подход, но при всички положения трябва да се отчете и този фактор. Проблемът е комплексен и трябва да тръгне от това – здравната система в България да подобрява услугите си и да става все по-атрактивна за гражданите и едва след това да се търсят санкции за тези, които са недобросъвестни или са заобиколили закона.

Бих могъл да се съглася на подобни предложения за инкриминиране на неплащането на здравни вноски. Картината обаче не е ясна. Ако един човек, работил през последните две години някъде в чужбина, се върне в родината, не можем на летището да му сложим белезници, тъй като не се е осигурявал у нас. Не мисля, че това е правилната стъпка. Всички граждани трябва да си плащат осигуровките, но здравната система трябва да се прецизира, за да могат и повече пациенти да си плащат здравните осигуровки, а не да се търсят силови начини, по които да се принуждават гражданите да плащат за нещо, което практически не получават.


Половината българи не вярват на правителството
Людмил Илиев

Доверието към правителството отбелязва рязък спад в началото на 2012 г., показва сравнение между социологически изследвания. Според проучване на агенция "Сова Харис" от периода 3-10 януари 2012 г. 49% от българите смятат, че кабинетът се проваля при управлението на страната. По данни на "Алфа Рисърч" от средата на декември м.г. недоволните са били 38 процента. И тогава, и сега експертите посочват пенсионерите, хората с ниски доходи и безработните като основните групи, трупащи недоверие към управляващите. Данните на "Сова Харис" сочат също, че критично настроено към правителството остава и огромното мнозинство от симпатизантите на основните опозиционни политически сили - 87 на сто от привържениците на БСП, 83% от поддръжниците на СДС и 78 процента на "Атака".

Социолозите от "Сова Харис" оценяват подкрепата за правителството като висока предвид непопулярните мерки, които взима заради кризата. "Тази политика на ГЕРБ генерира известно недоволство сред някои социални кръгове и професионални гилдии, сред които зърнопроизводители, служители на БДЖ, учени, студенти, еколози, противници на шистовия газ. Като цяло обаче кабинетът успява да задържи социалното напрежение в рамките на допустимото", се казва в анализа. Друг аргумент за сравнителната популярност на правителството те откриват в победата на ГЕРБ на президентските и местните избори през октомври 2011 г.

Данните на "Сова Харис" сочат още, че 48% от българите, сред които 36% от привържениците на ГЕРБ, одобряват стачките и протестите в страната. Приблизително 68% от хората от всички възрастови групи пък се обявяват срещу поетапното вдигане на пенсионната възраст. Според тълкуванието на социолозите тези резултати не отразявали наличието на негативно отношение към правителството, а безпокойството на българите, че могат да бъдат лично засегнати от конкретни радикални реформи на правителството.

Интересни промени в списъка на националните медицински консултанти предвижда заповед на здравния министър Стефан Константинов. Сменени са хората, които от дълги години съветват МЗ при формирането на държавната здравна политика и здравната каса при определянето на цените в едни от най-коментираните напоследък специалности.

Проф. Ангел Димитров от "Майчин дом" вече ще е национален консултант по акушерство и гинекология - специалността, в която имаше редица скандали заради починали родилки. Освен другите функции консултантите дават и становища по спорни медицински случаи и по проверки за грешки. Досега постът се заемаше от доц. Никола Василев от ВМА. Преди 2 месеца той се изказа доста скептично за идеята на здравното министерство да въведе електронен регистър на ражданията.

В една от най-нашумелите специалности през последните години - инвазивната кардиология, национален консултант ще бъде доц. Иво Петров от болница "Токуда". Досега на това място беше ексминистърът на здравеопазването доц. Божидар Финков от Окръжна болница в София.

Още една специалност, свързана със скандали - химиотерапията, също е с нов консултант - доц. Галина Куртева от Специализираната болница по онкология, която ще замести доц. Константа Тимчева от същото лечебно заведение.

Проф. Красимир Иванов от "Св. Марина" във Варна е назначен за национален консултант по хирургия. Той беше дълги години директор на болницата, но през 2010 г. беше отстранен, след като лично вътрешният министър Цветан Цветанов го обвини, че болницата е пропуснала да съобщи за прострелян пациент, издирван от полицията.

Д-р Любомир Киров от Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България е новият национален консултант по обща медицина. Бившият зам. здравен министър проф. Иван Миланов пък ще замени проф. Параскева Стаменова като консултант по нервни болести.


Новите разломи в Европа
Класация на 35 страни по 47 критерия

В „Индекса на настигането" България е особено зле по качество на здравната система
Марин Лесенски, Инициатива за европейски политики, Институт "Отворено общество" - София

Икономическата и финансовата криза в Европа, колкото и да е сериозна, не е основната заплаха за европейския проект - тя е само едно от нейните лица.