17 юни 2010 г. Тема: здравеопазване

- Парите за болниците са недостатъчни. За сравнение ще ви кажа, че миналата година в бюджета на НЗОК парите за болнична помощ бяха 930 млн. лв., а тази година са около 730 млн. лв., както беше гласувано в парламента. Това, което касата в момента прави, е да се вместят в тази сума с цената на абсолютно всичко. Това означава понижаване на качеството на медицинското обслужване, което гражданите получават.

- Обществена тайна е, че парите ги има и те идват от здравите осигуровки, които са 8 %.

- Така е, но това касае здравните осигуровки на работещите. Но за тези, които се осигуряват от държавата -пенсионери, деца, военнослужещи, осигуровката е 6 %. И кой ще покрие тази разлика

и защо държавата не спазва своите решения - няма отговор на въпроса. Отделно държавата не прави редовно трансфери на сумите по тези 6 % в бюджета на НЗОК.

Държавата сега е миноритарен вносител на здравни вноски по отношение на бюджета на НЗОК. Мажоритарни вносители са синдикати, работодатели и т.н. Ето защо би трябвало да се възстанови трипартидният принцип за управление на касата и присъствието на висши държавни служители в Надзорния съвет да не е толкова силно. Този, който внася най-голям процент вноски, да има съответното присъствие в Надзорния съвет на касата. Сега тя е одържавена. Никъде в Европа няма такова чудо пари за здравни вноски да отиват в БНБ. Според промените в закона беше записано, че бюджетът на НЗОК е част от консолидирания бюджет на Република България. Това нещо трябва да отпадне. Бюджетът на НЗОК трябва да е абсолютно отделен и да не може финансовият министър да си позволява да взема пари, събрани от здрави вноски, и да ги употребява за други цели.

- Какво ще стане сега с този делегиран бюджет за болничната помощ?

- От НЗОК след срещата, която имахме с д-р Нешева, заявиха, че бюджетите се правят на база на това колко пациенти няколко години назад са били лекувани в дадено лечебно заведение. Но понякога обикновената статистика може да ни изиграе лоша шега. Ако се появи епидемия, заболявания през летния сезон. Тогава една болница ще се наложи да приеме повече болни. Делегираният бюджет не е правилната мярка. Би трябвало едно лечебно заведение да има право да приема колкото е необходимо. Според Националния рамков договор колкото се изработи, толкова и касата трябва да му заплати. Това ще доведе до невъзможност на лечебните заведения примерно на 20-о число да продължат и те ще затворят някои отделения. Сега в болницата в Ардино работят само спешният кабинет и диагностичният блок.

- Да сега от НЗОК са изплатени само парите за първо тримесечие. Вече сме юни. Какво ще стане, ако са прехвърлили лимитите?

- Касата даже не навсякъде е изплатила всичко за март. Но имаме уверенията на д-р Нели Нешева, че за април и май болниците ще получат на 100 процента изработеното. Въпросът е за след това. Ние, българските лекари, не искаме да носим отговорност за това, което ще стане. Трябва на широката общественост в България ясно да се каже, че ако отидат в някоя болница и откажат да ги приемат, лекарите няма да носят отговорност, защото нямат пари, с които да ги лекуват. Нека институциите да обяснят на хората защо сме в такова състояние, при положение че около 830 милиона лева от бюджета на НЗОК, които са събрани с цел, разплащане за здравни услуги, стоят във фискалния резерв на БНБ по нареждане на финансовия министър Симеон Дянков. Това е нарушение на финансовата дисциплина. С пари, събрани за здравни услуги, не може да се разплаща абсолютно нищо друго.

- Управляващите твърдят, че трябва да започне реформа, за да отпуснат парите?

- Американският президент Барак Обама, когато беше избран, постави като една от първите си задачи реформа в здравеопазването. Той поиска от сената финансиране. В България, още по времето на предишния финансов министър Орешарски, се повтаря като една мантра, че няма пари за нереформирана система. На българските граждани трябва да стане ясно, че ако те искат да има реформа в здравеопазването, да стане преструктуриране и да се изградят модерни лечебни заведения със съвременна апаратура, трябва да се предвидят средства. Ако не се подсигури финансов ресурс, това няма да стане. Барак Обама получи 930 милиарда долара. При нас без пари ще се влошава качеството на здравеопазването. Ще има още и нещастни случаи, ще има и лекарски грешки, кога поради лоша организация, кога по други причини, като невъзможност на лекарите да изпълняват своите задължения.

- Другото обвинение е, че чрез прекомерна хоспитализация на пациенти се източва касата. Как ще обясните това?

- Това е елементарно представяне на нещата. Поставете се на мястото на един общопрактикуващ лекар, който работи в малка селска практика. При него идва възрастен човек със заболяване на дихателната система, което по света се лекува в домашни условия. Но лекарят е наясно, че този човек няма да може да си купи антибиотиците, които ще го излекуват, поради липса на средства. Отговорността ще падне върху лекаря. И той, за да му помогне, му дава направление за болнична помощ. В болницата са заинтересовани от повече пациенти, за да реализират повече приходи. Появява се затворен кръг. Това не е източване на касата. Ние от БЛС многократно сме заявявали, че една част от дейностите би трябвало да се прехвърлят в доболничната помощ. Но това пак трябва да бъде подсигурено със съответния финансов ресурс от касата.

- Това е свързано с намаляване на цените на лекарствата, нали?

- Би могло. Но аз задавам следния въпрос към колегите от здравната комисия в парламента, които преди няколко месеца отхвърлиха проектозакона за изменение на ДДС върху лекарствата. Защо лекарите гласуваха да не се намали ДДС за лекарствата и той остана 20 %? За сравнение в другите страни той е 5-6 до 7 %. Държавата дава възможност на хората да могат да си позволят лукса да си купуват лекарствата и тогава този болен, за когото казах преди това, ще остане да се лекува вкъщи и няма да има нужда от болнична помощ. А неговият лекар ще си получи съответното възнаграждение.

Друг пример. Има дейности, които могат да се правят както в болнична, така и в доболнична помощ. Една фиброгастроскопия - при която се оглежда стомаха. Това изследване, ако се прави в доболничната помощ, излиза около 30 лв. В болница клиничната пътека е 350 лв. Това може да се промени, ако се приемат предложенията, които отдавна правят експертите на БЛС.

- Какво ще стане с лекарите от закритите болници?

- Българските лекари са висококвалифицирани. Те ще намерят своята реализация както в България, така и на Запад. Има специалности, където драстично са намалели кадрите. Така от 1500 анестезиолози преди 4-5 години, те са вече около 800 души. Тревожно е положението. Ако не се промени кадровата политика и не се намесят Министерството на здравеопазването и парламентът, скоро ще ни липсват патоанатоми, алерголози, педиатри, медицински сестри и много др. Това ще постави на сериозно изпитание системата на здравеопазване в България. Когато ги няма лекарите, даже и да се променят условията в болниците, няма да има кой да работи в тях.

Да, трябва да стане преструктуриране на болниците, да се изработят критериите, на които да отговарят. Да се променят условията за лечение.

- Има ли сега болници, където пациентите си носят чаршафи от вкъщи?

- Може и това да се наложи с делегираните бюджети. И лекарства да си купуват. Защото една болница, за да се разплаща с кредиторите си, трябва да се получава регулярно пари от касата. Така трябва лечебните заведения да се огледат район по район, това, което сега предприема министерството. Да се прецизира от какво всеки район има нужда. Така ще се изработи тази прословута национална здравна карта. Да се подсигури този процес финансово. В районите, където ще се закрият болници, трябва да има мощни спешни центрове, практики на лекари, за да не останат пациентите извън системата. Спешните центрове да бъдат оборудвани със съответна апаратура, линейки. И това всичко да отговаря на европейските стандарти като оборудване и квалификация на персонала. Преди всичко трябва да са ясни критериите, за да се предотврати процес на лобиране.

- Вие от БЛС участвате ли в изработването на тези критерии?

- Не. Само веднъж се срещнахме с новия министър.

Трима бивши министри ще се изправят пред Темида наесен, обявиха от Софийската градска прокуратура вчера. На подсъдимата скамейка през септември ще седнат Емилия Масларова, Николай Цонев и Божидар Нанев. Масларова ще отговаря за далаверата със „златния" социален дом в Стара Загора. Според обвинителния акт с ремонта на сградата държавната хазна е била ощетена с над 11 млн. лева. Нанев ще бъде съден за неизгодната сделка с ваксините против свински грип, заради която се прости с поста си на здравен министър преди няколко месеца. Цонев пък ще се изправи пред Теми-да по второ дело. В момента той е подсъдим за купуването на поточна линия за хангари. Наесен ще стартира и процесът срещу него по обвинението, че е предложил подкуп на следовател, за да прекрати разследване за далавера на бившия шеф на МО. Като негови съучастници на подсъдимата скамейка ще застанат и бившият главен секретар на МФ Тенчо Попов, както и съдията Петър Сантиров. Тримата бяха арестувани на 1 април, но по-късно бяха пуснати на свобода срещу гаранция. Пак вчера стана ясно също така, че двама обвинители от Софийската градска прокуратура са си направили отвод по делото за „бедните" роднини на магистрати в Приморско. Досъдебното производство е за даване на подкуп, но засега е срещу неизвестен извършител. Когато било разпределено за работа на прокурорките Боряна Бецова и Ваня Илиева, те си направили отвод. Илиева обяснила това с факта, че сред хората, уредили се с евтин имот в Приморско, е дъщерята на съдията от ВАС Николай Урумов. Прокурорката пък е работила със сина на Урумов-Антон.

Разследването на временната комисия по случая със скандалната поправка в закона за наркотичните вещества забуксува сериозно. Вчера шефът на комисията по европейски въпроси Светлин Танчев - човекът, направил всичко възможно за прокарването на лобисткия текст за реклама на дрога, обърка всички с невнятните си обяснения. От несмислените му думи се разбра, че ако той не е сигнализирал за текста, това щял да направи президентът. Танчев просто действал изпреварващо.

"Разкритията" на депутата разсмяха дори съпартийците му. "Вие дадохте коз в ръцете на президента, осъзнавате ли какво сте направил", не се сдържа Ваньо Шарков от "Синята коалиция".

Танчев обаче не спря дотук - съобщи, че за разминаването между прочетеното в залата и публикуваното го информирал неговият сътрудник Слав Даскалов. Тук обаче депутатите се натъкнаха на нов конфуз - пловдивският адвокат Даскалов не е бил в парламента на 5 март, когато се гласува законът, но проследил дебатите по интернет. Самият Светлин Танчев също не е гласувал нито един текст, защото не му стигнало време да влезе в залата. Но две седмици по-късно, когато в "Държавен вестник" е публикувана поправката, сам занесъл бележка с добре формулиран юридически текст при съветника в отдел "Пленарни заседания" Стефан Катев и шефката на стенографите. Точно този текст позволява да се рекламира изображение на дрога.

Танчев не се поколеба да обясни, че действа на базата на спомени, без да е слушал дебатите. Молбата да повтори смисъла на промяната остана без отговор, стана ясно само, че депутатът дори не знаеше какво е прекурсор. "Разберете, не съм вниквал толкова в смисъла, колкото, че е имало техническа грешка, за да бъдем всички в една посока и една версия!", оправда се Танчев. Шефът на еврокомисията се опита да опровергае думите на служители от НС, които миналата седмица твърдяха, че ги уверил - поправката е съгласувана с председателя на здравната комисия Лъчезар Иванов. Вчера Танчев обяви: само си мислел, че Иванов трябва да знае. Самият Лъчезар Иванов отхвърли всички обвинения към него.

Съветникът Стефан Катев, който заедно с Танчев действал за промяна на закона, призна, че е бил назначен от Цецка Цачева. Двамата са били юрисконсулти в община Плевен. Самият Катев предпочете да хвърли вината върху шефката на стенографите и тази на отдел "Финално законодателство". Той се оправда с недостатъчно познаване на правилата в НС.