Разработените понастоящем лазери са стотици видове и непрекъснато се размножават.
[28]
Квантова механика – механиката която изкучава и описва състоянието и движението на микрочастиците в микро света. Микромеханика на материята е изключително достижение на науката. Приложение има тогава когато частиците станат Φ<10-10 [m], по малки от размерите на атомите.
Микрочастици (св-ва):
- двойнствено поведение – в едни чвления се проявяват като частици, в други явления като вълни.
- частиците са вълнови пакети, които се държат хем като частици, хем като вълна.
- променлива форма.
Св-ва на микросвета:
- Всички характеристики са квантувани (квант – порции) – време, пространство, енергия, движение, маса, заряд и т.н.
- Всички величини в микросвета са дискретни (дискретност – ст-стта която може да заема величината). Пример: пространство, време, енергия, движение, импулс и др.
Описанието на състоянието и движението в микросвета изисква математически апарат, които да описва дискретни стоиности на величините и тяхното изменение, чрез кванти.
Основно уравнение на квантовата механика
Уравнение на Шрьодингер – има няколко вида уравнения :
- стационарно – описва стационарния състав на частиците
- нестационарно
Стационарно уравнение [E-U(x,y,z)] ψ=0
, - вълнова функция, която описва състоянието и движението на микрообекта.
Извод: , m – масата на микрочастицата, h – константа на Планк,
Е – енергията, която притежава микрочастицата; U(x,y,z) – потенциала в които се намира микрочастицата.
Решение:
Еn – дискретната и минимална амплитуда на енергийни нива където може да съществува частицата.
Щом намерим ψ, можем да опишем състоянието на движение на микрочастиците.
Съотношение за неопределеност на Хайземберг.
Значение – в никросвета е безмислено да определяме величините по точно от колкото е кванта на тяхното изменение, защото ще получаваме неверни резултати.
Други съотношения за неопределеност
[29]
Микрочастица в безкрайно дълбока потенциална яма
; ;
Преминаване през потенциален бариер
Потенциален бариер – област, в която потенциалната енергия нараства
Преминаване на частици през потенциален бариер
, - тунелиране
Тунелиране – резултат от това, че микрочастиците са вълни и при определени условия могат да се изнижат през потенциалния бариер.
Тунелни диоди – ганериране на свръхвисока честота
Линеен хармоничен осцилатор: квантова трептяща с-ма, когато микрочастицата се намира в свързано състояние и следователно в потенциална яма.
, ,
Потенциал:
където n = 0;1;2;3;.....
от което следва
е – заряд на електрона
[30]
Класическа теория на електрическите св-ва на металите – физическа теория, която описва елек. св-ва на металите, изхождайки от позицията на класическата физика и обяснявайки електрическите св-ва, като дължащи се на свободните електрони в метала, които могат да се двигат като газови молекули в целия обем на проводника.
Електронен газ
- концентрация на токовия носител (е-)
- скорост на токовите носители [m/s]
- плътност на тока в металните проводници
Плътността на тока представлява количеството заряд, което протича през единица площ перпендикулярно на посоката на тока за единица време
Закон на Ом за плътността на тока
γ – специфична проводимост
ρ – специфично съпротивление
Закон на Джаул – Ленц
Закон на Виделман – Франц
К – коеф. на топлопроводимост
γ – специфична проводимост
с – скоростта на светлината
Електрическите и топлинните св-ва са свързани и си влиаят взаимно.
Ел. съпротивление се поражда от взаимодействието на движещите се електрони с топлинните трептения на атомите. Ако няма топлина и топлинни трептения няма никакво съпротивление. Ел. съпротивление се дължи на топлинните трептения
Недостатък на класическата теория – не може да се обясни как възниква свръхпроводимост и свръхтечливост.
[31]
Квантова теория на електрическите св-ва на металите – обяснява св-вата на металите изхождайки от позицията на квантовата механика.
Стационарно уравнение на Шрьодингер (периодично поле) ,
Плътност на електрическите нива – тя е равна на концентрацията на атомите на метала, тъй като всеки атом дава свое ниво, на което могат да съществуват електрони.
Ниво на ферми – най-високото енергетично ниво заселено от електрони при температура [0oK]
- Свръхпроводимост – явление на изчезване на електрическото съпротивление на металните проводници при температура близка до температурата на абсолютната нула в следствие на изследването на топлинните трептения.
Свръхпроводящ магнит – със свръхпроводящ магнит може да се създаде 20 пъти по силно магнитно поле.
Приложение: влак на магнитна възглавница, ядрено-магнитен резонанс, Свръхпроводящи двигатели за влакове “Siemens”, свръхпроводници.
а на свръхпроводник
[32]
Зонна теория на твърдите тела
Основните свойства на твърдите тела като метали, полупроводници и диелектрици се описва с помоща на зонна теория според коята изолираните дискретни енергетични нива от отделни атоми се израждат с енергетични зони когато тези атоми се свържат с кристалната решетка на твърдите тела.
Енергетически зони в твърдите тяла – възникват, когато определени енергетически нива се разпростират в целия обем на твърдо тяло. Електроните, които се получават в енергетическите зони не са свързани към отделен атом, а могат да се движат в целия обем на твърдото тяло, тъй като енергетическите нива на зоната са общи за всички атоми. Всяка електрическа зона се състой от толкова нива, колкото атоми дават принос в нея.
- Валентна зона – състои се от енергетични нивам в които електроните са частично свързани към отделните атоми, но при външно електрическо напрежение могат да прескачат от атом на атом. Най-високо нито на валентна зона Еv.
- Зона на проводимост – състои се от най-високите енергетически нива заселени с електрони. Тези електрически нива са общи за целия обем на твърдото тяло и електроните могат да се движат свободно в обема на твърдото тяло.
- Забранена зона – енергетическата зона, е която отсъстват енергетични нива и която разположена м/у Еc и Ev.
Електрическа проводимост на твърдите тела:
1 – дължи се на електроните в зоната на проводимост, тъй като при прилагане на електрически потенциал те могат да извършват насочено движение
2 – колкото повече електрони има в зоната на проводимост толкова по проводящо е едно твърдо тяло.
Метали, полупроводници и диелектроци според зонната теория.
- Диелектрици – твърди тела, при които валентната и проводниковата зона са разделени с широка забранена зона. Поради широката забранена зона при външни въздействия много малко електрони могат да преминат в зоната на проводимост. При предаване на енергия, като нагряване и облъчване диелектриците си остават електроизолатори, електроните не могат да достигнат зоната на проводимост.
Идеален диелектрик – нито един електрон не е достигнал зоната на проводимост
Реален диелектрик – не притежава никаква проводимост.
- Полупроводници – диелектрици с много малки по големина забранена зона. Ширината на забранената зона при проводниците е [eV]
Si [eV]
Ge [eV]
Поради малката забранена зона полупроводниците бързо увеличават повърхността си при загряване и външно въздействие. При повишаване на температурата специфичната проводимост нараства, а специфичното съпротивление намалява.
- Метали – твърди тела, при които отсъства забранена зона. Те са електропроводими при всяко условие. При увеличаване на температурата специфичната проводимост намалява, а специфичното съпротивление нараства.
[33]
Полупроводникови кристали – кристали от атоми на даден полупроводник, тъй като повечето полупроводници образуват твърди тела във вид на кристална решетка.
Видове:
-
поликристали – кристални твърди тела, които имат подредена структура само в ограничен обем.
-
монокристали – твърди тела, които в целия обем имат подредена кристална структура.
За количествени полупроводникови прибори се използват полупроводникови монокристали.
Собствена и примесена проводимост:
Собствена – проводимостта на химически чистия полупроводник се нарича собствена проводимост. Собствената полупроводимост на полупроводниците е много ниска и при обикновени условия са диелектроци.
Примесна – дължи се на чужди атоми, дефекти, замърсявания и др.
Видове примесна:
-
желани (целенасочени) – умишлено внасяне на чужди атоми с цел да измени неговата проводимост
-
нежелани – замъсявания и дефекти в полупроводниците.
Литиране – донорни атоми (примеси), акцепторна проводимост
Донорни атоми – атоми, чиито енергетически нива се разполагат близо до долната граница на зоната на проводимост, имат по-висока валентност от колкото проводността на проводника. Имат 1 свободен електрон, който лесно преминава в зоната на проводимост и увеличава електронната проводимост на полупроводника.
Акцепторна проводимост (р-тип проводимост) – проводимост, която се получава в хим. чистия полупроводник се внесат атомите с по-ниска валенстност от тази на полупроводника и които имат енергетични нива разположени близко до горната граница на валентната зона.
Р-тип проводимост – поради по ниската си валентност, акцепторните примеси лесно приемат електрон от валентната зона в нея остават отсъстващи положителни заряди, които наричаме ваканции или дупки.
Под действието на външно ел. поле ваканциите могат да се движат в целия обем на проводника и обезпечават неговата р-тип проводимост.
n-тип и p-тин полупроводници
донорни атоми – n-тип
акцепторни атоми – р-тип n-p-n - транзистор
p-n-p - транзистор
Собствена проводимост:
n-тип р-тип е-, е+ - заряди на електрона и на ваканцията ne, np – концентрация на електрона и дупка Ue, Up – подвижност на електроните и дупките
Един полупроводник има по голяма проводимост ако е по-силно литиран с акцепторни или донорни атоми. Колкото по-бързо се движат електроните или ваканциите в един атом, толкова има по-висока проводимост.
Пример: честота при която транзистора спира да усилва
Ефективна маса на токовите носители – от масата на токовите носители зависи скоростта на движение на токовите носители в полупроводника
Ефективна маса
[34]
Атомна физика – изучава св-вата на атомите и материята.
-
Атоми – най-малките частички, които са носители на физическите и химическите св-ва на веществото, което изгражда материалната реалност.
Основни раздели на атомната физика:
-
атомна физика – изучава св-вата на атомите, като обособени физически раздели
-
ядрена физика – изследва и изучава атомните ядра
-
физика на материята и елементарните частици
[m]
Значение на АФ – огромно количество енергия (ядрени централи), атомни бомби, телепортация на фотони.
Уникалност на атомите:
- Кквантови обекти – квантовите св-ва са причината за уникалните св-ва на атомите, за получаване на огромни количества електрони
- Постулати на Бор:
1) в атомите съществуват дискретни енергетични нива. Когато електроните се намират в тези нива те не излъчват енергия.
2) Физичните величини в атомната физикаса квантувани , =1,2,3..
3) Атомите излъчват и поглъщат енергия само когато някой техен електрон извършва преход м/у стационарните електрочески състояния.
Едноелектронни и многоелектронни атоми – атоми, които съдържат само един електрон се наричат едноелектронни атоми. Пример: Н (водород – има 1 протон и 1 електрон)
Квантови числа описващи атомите:
-
Главно квантово число (n) n=1,2,3..- описва основните електронни обвивки на атомите
-
Орбитално квантово число (е) – описва дискретните състояния в които могат да съществуват електроните
-
Магнитно квантово число (m) – показва стойността на орбиталния момент на електроните във виншно магнитно поле.
-
Спиново квантово число (s) – характеризира стойността на механичния или магнитния момент на електрона около собствана ос
Принцип на Паули – във всеки атом не могат да съществуват 2 електрона с еднакви 4 квантови числа.
Общ брой на енергетическите състояния на атомите
Брой електрони: 2 8 16 32
К L M N
Валентни електрони (хим. св-ва)
Спин на електрона – показва, че електрона притежава движение на ос минаваща през него, в следствие на което притежава механичен и магнитен момент.
Сподели с приятели: |