Прокуратурата нищи смърт на пеленаче

Добра или лоша беше годината? Дойде ли декември, и този въпрос се забожда в съзнанието като игличка на коледна елха върху килима. Тръгват рапортите за свършено и несвършено, за успехи и издънки.

Калина Илиева се бори за титлата „Остап Бендер” в пола. Култовата ни класация „Пет плюс пет” този уикенд също е на обзорна вълна. Кои са отличниците на годината в политиката, културата и спорта?

А големите разочарования? Интересни въпроси, чиито отговори търсим в традиционната ни рубрика.

1. Кристалина Георгиева

Кристалина Георгиева на откриването на учебната година в УНСС, където чете лекции през 90-те години. Днес тя е еврокомисарят на годината. Спечели титлата в конкуренция с колегите си Сийм Калас, Сесилия Малмстрьом и Вивиан Рединг. Към момента 2687 души в социалната мрежа фейсбук са цъкнали с мишката върху бутончето "харесвам" на групата "Кристалина Георгиева за президент". В реалния живот тези хора са много повече. Защото комисар Георгиева е лицето на онази България, която искаме от години - свободна, но стабилна, с изправен гръбнак, модерна визия и глас, който се чува от най-високата трибуна.

Засега Кристалина отговаря мъгляво на подобни оферти. "Поживем, увидим", отвръща тя, когато я питат ще се кандидатира ли на изборите за държавен глава догодина. Явно актуалната й позиция на еврокомисар по хуманитарната помощ и реакция при кризи й дава достатъчно предизвикателства. Георгиева ги отмята без колебание. Затова и не се изненадахме особено, когато читателите на сп. "Юропиън войс" я избраха за европеец на 2010-а.

2. Димитър Митовски

С филма си "Мисия Лондон" Димитър Митовски доказа, че и в БГ киното има хляб. Дебютантът отличник. Димитър Митовски показа първия си игрален филм малко преди да навърши 46. И веднага стана знамето на новото БГ кино. Лентата му "Мисия Лондон" по едноименния роман на Алек Попов счупи всички рекорди. За един месец прожекции в кината тя събра 2 107 603 лева и близо 290 000 зрители. Когато всички очаквахме наградата "Златна роза" от кинофеста във Варна да отиде именно при него, той взе, че оглави кинаджийския бойкот и поиска оставката на настоящия културен министър. И се размина с отличието. Не сме забелязали да му пука много-много. Сигурно защото небивал успех жъне и сериалът "Стъклен дом", чийто продуцент е заедно с Димитър Гочев.

3. Цветана Пиронкова

Цветана Пиронкова стана първата българка, играла на полуфинал на "Уимбълдън". Забоде името си със златни букви като първата българка, стигнала полуфинал на турнира "Уимбълдън". По пътя към върха победи дори страшилището Винъс Уилямс, а последния си мач загуби с достойнство от рускинята Вера Звонарьова.

Стана тотална любимка на репортерите на Острова, особено след признанието, че в България няма нито един корт, покрит с естествена трева. И първата й изява на тази настилка е била именно в квалификациите на "Уимбълдън" преди пет години.

Въпреки спечелените над милион долара от наградни фондове и блясъка на прожекторите към нея, Цвети не развали дисциплината. Дава си сметка, че за да стигне върха, трябват труд и лишения. "Лишения имаше определено. Продадохме си например колата преди време, но никой вкъщи не съжалява за това. Продавали сме и картини на дядо, за да може кариерата ми да тръгне. Приятно ми е да се състезавам. Ако го правех за пари, нищо нямаше да излезе." Вероятно затова Цветана е и убедена, че може да попадне в първата десетка на света. "Не бива да слагам рамки на мечтите си - казва тя. - За да успея, просто ми е нужен повече опит. Не може да бъдеш на върха, без да си го заслужил. Така че всяка, която застане на трона, го заслужава".

4. Теодора Димова

За новата си книга "Марма. Мариам" Димова получи номинация за наградата "Хеликон", но се размина с отличието. Дръзна да напише книга за Исус и за вярата в страна, в която посетителите в мола са повече от тези в църквата или в книжарниците. "Марма. Мариам" излезе точно по Великден и се превърна в едно от литературните събития на годината.

"Аз съм типичният представител на поколение, израснало в абсолютно религиозно невежество. Когато човек го осъзнае, изпада в потресение. Не може да повярва, че по-голямата част от живота му е минала в слепота, че е предал това невежество и на децата си. Тревожността става огромна. Книгата е посветена на дъщеря ми и на сина ми - жест на съкрушение, че им говоря за тези неща толкова късно", обясни авторката в интервю за "Монитор".

5. Николай Божилов

Николай Божилов заедно със супермодела Хелена Кристенсен и с манекенката, която представи творбата му в Лондон. Студентът, който уши бельото на триумфа. През септември третокурсникът от Националната художествена академия в София спечели световния конкурс за вдъхновение "Triumph Inspiration Award" в Лондон. Моделът му "Морфология" пресъздава усещането за обвързаността на формите една с друга и покори сърцето даже на топ модела Хелена Кристенсен. Ослепителната датчанка дори излезе на котешката пътечка, прегърнала Николай.

Освен признание за таланта си, Божилов получи и награда 15 000 евро. През 2011 моделът му ще бъде пуснат в лимитирана серия в избрани бутици на марката по цял свят.

...и пет издънки

1. Калина Илиева

Калина Илиева разказа играта на четири министерства у нас и в Германия. Издънка на годината или Остап Бендер в пола - въпрос на гледна точка. С фалшива диплома за 5000 евро младата Калина Илиева преметна експерти на четири министерства в България и Германия и стана шеф на фонд "Земеделие". При това след спечелен конкурс, на който се явили 845 души. Журито предпочело Калина, защото е завършила в чужбина, а във фонда търсели именно такива хора.

Сега ДАНС я разследва, а Калина освен близки срещи с прокуратурата и тайните агенти трябва и да връща близо 60 000 лева, получени като заплата, докато е била на поста.

2. Анна-Мария Борисова

Анна-Мария Борисова изкара на поста министър на здравеопазването шест месеца. Д-р Борисова се задържа в креслото на здравен шеф по-малко от половин година. Запомнихме я с три неща - възклицанието "Оставете ме да работя!", репликата "Усмихвам се, усмихвам се", с която отговаряше на всякакви въпроси, и с мерака й здравноосигурените граждани да доплащат лечението си в болница. Точно за тази й революционна идея Анна-Мария изхвърча от правителството. На прощаване обяви: "И аз като всички министри си нося оставката в джоба. И тъй като сега нямам джоб, тя е в папката ми."

3. Акция “Верту”

Единственият начин да устоиш на изкушението е да му се отдадеш, гласи една стара максима. Заради телефони "Верту" депутати избягаха от заседание.Всеки парламент си има издънка. Предишният остана в аналите с казуса "Ин виво", когато депутат предложи да оплоди ин виво жена с репродуктивни проблеми. Наглата оферта прозвуча на заседание на здравната комисия, но онзи, който я изрече, остана анонимен. Колегите му го скриха в масовката на обща извинителна декларация.

За щастие в сегашното Народно събрание няма подобно леке. Но все още не е отшумял скандалът "Верту", когато депутати от всички парламентарни групи цъфнаха в работно време в близък хотел, за да получат телефони за 6000 евро. С обещанието, че ще са им подарък за идващата Коледа.

4. Мишел Бонев

Италианската преса обрисува Мишел Бонев като кариеристка, неблагодарница, използвачка и жена без морал. Драгомира от Бургас стъпи на червения килим на фестивала във Венеция, подплатена с артистичния псевдоним Мишел Бонев и дебютния си филм "Сбогом, мамо!", и предизвика кризи в две правителства. На Апенините избухна скандал кой е платил 400 000 евро, колкото струва гастролът на 40-членната българска делегация на фестивала. Излязоха и съмнения за качеството на филма, който все още никой не е виждал. Бонев обаче получи награда за лентата, измислена специално за нея.

Заради този развой на събитията италианският министър на културата Бонди подаде оставка. На нашия му се размина, но българските кинаджии поискаха и неговата глава, защото Мишел снимала филма си с държавна субсидия. А в същото време бюджетът за БГ кино става все по-мизерен.

Италианската преса обрисува Мишел Бонев като кариеристка, неблагодарница, използвачка и жена без морал.

5. Григор Димитров

Григор Димитров отнесе глоба от 2000 евро заради обидите си към съдията. Разочарование на годината - най-добрият ни тенисист попадна в тази нелицеприятна класация на Sports illustrated заради непостоянните си изяви през сезона и нападението над съдия на турнир от сериите "Чалънджър" в Хелзинки. Гневът на българина избухнал след загубата му на полуфинала от литовеца Рикардас Беранкис. След мача Димитров отишъл при рефера Даниел Инфангер извън корта и го блъснал с две ръце в гърдите. Според финландското издание Helsingin Sanomat дори обидил съдията. Италиански колега на Инфангер се намесил и разтървал двамата.

Чудеса в здравеопазването обаче винаги се случват, особено преди Коледа. Броени дни след като личните лекари предупредиха за бъдещия провал на преговорите, Българският лекарски съюз и Националната здравна каса опровергаха очакванията им. Оказа се, че срещите им не само са се провеждали по график, но и са приключили в срок. След продължително заседание в сряда вечерта (15 декември) ръководствата на двете институции дори са сложили подписите си под рамковия договор в присъствието на здравния министър д-р Стефан Константинов, а директорът на осигурителното ведомство Нели Нешева е уверила, че новите разпоредби ще влязат в сила още от първия ден на следващата година. Тоест, за добро или за лошо, правилата за работа в сектора през 2011-а вече са факт и чакат одобрението на Народното събрание и кабинета.

Логичното обяснение на случващото се е, че доктори и ведомствени експерти за пореден път разговарят на различни езици и си правят криви сметки

Ако се вярва на Консултативния съвет към Министерството на финансите, изготвил методиките за заплащане, стойността на медицинските дейности през 2011-а ще расте, а един от основните приоритети при финансирането ще са детското и неонаталното здраве заедно с профилактиката и диспансеризацията. Цената на диспансерното наблюдение се увеличава с 25%, профилактичните прегледи при децата вече ще струват 8 лв., а не 7.70 лв., както е сега, а по програмата "Майчино здравеопазване" личните лекари занапред ще получават пет лева вместо 2.20 лв. на пациентка. С 10% се завишава и броят на направленията за посещение при специалист, като всеки здравноосигурен гражданин ще може да разчита на 1.5 направления годишно.

По-добрите уж разчети обаче не правят услуга на личните лекари, защото изчисленията са направени по грешна методика

На първо място, експертите не са сметнали правилно броя на осигурените граждани, който фигурира в почти всички формули за определяне на цените. В анализа на финансовото министерство лицата, които редовно си превеждат вноските, са 6.67 милиона. Но в свое писмо до ведомството здравната каса предоставя друга статистика - от 7.6 млн. души население неосигурени са малко над 1.95 милиона. Това означава, че изрядните платци са 5.65 млн., или точно с 1.02 млн. по-малко от предвидените в анализа на Министерството на финансите. Оттук нататък всички направени разчети вече са под въпрос.

Първото последствие от грешните сметки за личните лекари е, че ще получат по-малко средства за работата си догодина. Сумите, които взимат за всеки записан пациент в листите им (т. нар. капитационни суми), остават същите като през 2010-а, но тъй като са изчислени върху повече болни и завишен брой прогнозни прегледи, на практика ще донесат по-малко доходи на джипитата. Казано по друг начин, те няма да могат да ползват всички планирани средства за дейността им в бюджета на здравната каса. Както впрочем се случи и през 2009-а, когато според собствените отчети на касата джипитата са получили почти 123.5 млн. лв. при планирани годишни разходи от 157 млн. лева.

"Става дума за добре изпитан ход, при който традиционно се формира

скрит остатък от 15-20 млн. лв.

в бюджета за първична извънболнична помощ, а той, при липса на друго указващи разпоредби в Закона за бюджета на Националната здравна каса, може да се пренасочва за други цели", разясни председателят на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари д-р Любомир Киров. Опасенията му са, че в случая парите ще бъдат дадени на спешната и неотложна помощ, за да се изпълни намерението на здравния министър от Нова година в цялата страна да се разкрият денонощни спешни центрове, към които пациентите да се обръщат, вместо да търсят помощ от лечебните заведения.

Почти аналогична е ситуацията и в болничната помощ. Още в началото на месеца финансовото министерство се похвали, че вдига средната цена на клиничните пътеки от 618 на 654 лв. през 2011-а. Тези за бъбречни заболявания поскъпват с над 20%, за интензивни грижи - с 62%, за лъчелечение - с 20% и за хематологични заболявания - със 136 на сто. Други 52 пътеки ще запазят цените си от тази година, а само 41 (сред които и най-скъпите пътеки за инвазивна кардиология) ще са по-евтини. Освен това се въвеждат 11 нови пътеки за еднодневно лечение и пет за долекуване.

Уловката тук е че заплащането ще остане еднакво за всички лечебни заведения и новото остойностяване няма да подобри финансовото им положение. В резултат между 17 и 20 на сто от лечението пак ще е за сметка на съответната болница или пациент, прогнозират директори на здравни заведения.

Отдавна е ясно, че различните по големина и профил болници в страната имат различни разходи по една и съща клинична пътека. При изпълнението например на пътека със стойност от 759 лв. университетската болница харчи 1072 лв., областната - 583 лв., а общинската - 464 лв., показват отчетите на здравната каса. Очевидно е, че липсата на диференцирано ценообразуване ощетява предимно големите държавни лечебници, поради което точно те трупат и най-много задължения към доставчиците на лекарства и консумативи. Най-неприятното е, че ако в тази ситуация приетата от правителството концепция за по-добро здравеопазване започне да се прилага, от картата на България

ще трябва да изчезнат

университетските и специализирани болници, които лекуват най-много пациенти. Каквито и сметки да си правят управляващите, предвидените през 2011-а 3.05 млрд. лв. за здравеопазване пак няма да са достатъчни. Проблемите ще си останат същите, пациентите отново ще обикалят лечебните заведения, а докторите ще се чудят как да им вземат повече пари, за да покрият разходите си. Ново оборудване ще получават единствено държавните лечебници, и то само при положение че властта осигури средства за това по европейски програми. Докторите на свой ред ще продължат да напускат държавата, докато секторът не се озове пред невъзможността да предлага здравни услуги. Разбира се, процесите няма да се случат за година, но при грешно зададена посока изминатият път няма как да бъде правилен.


Аптеките в нокдаун
ЛИШАВАЙКИ ФАРМАЦЕВТИТЕ ОТ ПАРИ, ДЪРЖАВАТА ВСЪЩНОСТ ЛИШАВА ПАЦИЕНТИТЕ ОТ ЛЕКАРСТВА
Поредното доказателство, че държавата няма пари да издържа здравеопазването, се стовари върху гърба на пациентите. Както всяка година през декември, средствата за болници и лекарства се оказаха тотално изчерпани, но този път недостигът не остана само за сметка на договорните партньори на здравната каса. До неотдавна всички закърпваха положението било със свиване на разходите за немедицински дейности, било с кредити или отложено плащане към доставчиците на лекарства и услуги. Този път обаче дори скритите резерви в системата са изчерпани.

След като редица болници в страната спряха плановите операции поради липса на средства, примера им последваха и аптеките в някои големи градове. От началото на седмицата част от веригите във Варна, Бургас, Велико Търново и София вече не зареждат скъпи медикаменти, защото нямат с какво да ги купят. Болните пък се озовават в абсурдната ситуация да обикалят с часове в търсене на животоподдържащи и животоспасяващи медикаменти. Перспективата е още по-стряскаща, защото е напълно реална опасността още от 1 януари продуктите за онкоболни, диабетици, страдащи от множествена склероза и други тежки заболявания напълно да изчезнат от пазара.

До патовата ситуация ще се стигне, понеже Националната здравна каса вече втори месец не може да покрие задълженията си към аптеките в страната. Става дума за повече от 50 млн. лв. за последните три седмици на октомври и целия ноември, които осигурителното ведомство се кани да предостави на търговците в края на януари 2011-а, заедно със средствата, дължими за декември. Това означава оттук нататък аптеките да работят "на мускули" почти четири месеца, за да осигуряват скъпоструващото лечение на населението - социална функция, която по закон е задължение на държавата.

Проблемът не е от вчера и въпреки че фармацевтите отдавна предупреждават, че финансовата издръжка на тежкоболните не е по силите им, нито касата, нито ресорното министерство са предприели мерки, оплакват се от Асоциацията на собствениците на аптеки. Известно е, че за да отпусне скъп медикамент, търговецът на дребно трябва да го поръча и закупи от дистрибутор със собствени средства. И чак когато отчете продажбата му, осигурителното ведомство му възстановява разходите. Тромавата процедура бави разплащането с търговците на едро, а оттам и самите доставки. На практика целият сектор работи на отложено плащане, а междувременно и аптеки, и дистрибутори изплащат банкови кредити, изтеглени за купуването на скъпоструващи лекарства. И съвсем естествено, тъй като тези продукти не носят никаква печалба, те са първите, от които аптеките се отказват, за да спасят бизнеса си.

"Говорим за медикаменти, които струват над 1000 лв. опаковката. И когато в продължение на месеци никой не ни възстановява разходите, вече нямаме с какво да купуваме нови количества", разясни председателят на асоциацията Николай Костов. По думите му средният месечен оборот на една аптека у нас е около 20 хил. лв., но обектите в близост до поликлиники или медицински центрове формират много по-високи постъпления. Освен това точно те продават най-много лекарства по каса - около 85% от предлаганите в тях медикаменти се реимбурсират напълно или частично от ведомството. С две думи, когато то бави преводите към търговците на дребно, в края на месеца те разполагат с едва около една четвърт от оборота си. Съответно с него няма как да посрещнат бъдещи разходи от десетки хиляди левове за инсулини, интерферони, онколекарства и други скъпоструващи препарати.

"Поддържащата терапия за пациенти с множествена склероза например струва 3 хил. лв. месечно за един човек. Когато в аптеката влязат петима души този месец, това са 15 хил. лева. И за да не остават хората без терапия, вместо да зареждам козметика, купувам скъпоструващите медикаменти. Но това не може да продължи дълго, защото дори собствените ни приходи се изчерпват", допълни картинката Веселина Вълчанова от аптеки "Гален".

На този етап проблемът е предотвратим - ако касата преведе дължимите пари, аптеките ще могат да направят нови поръчки. В противен случай до две седмици пазарът напълно ще се декапитализира и просто ще блокира, опасява се Николай Костов. Досега касата е изплатила дължимите средства за първата седмица на октомври в размер на 8.6 млн. лева. В същото време аптеките отпускат скъпи лекарства за около 32-34 млн. лв. месечно.
Недомислици

Финансовите проблеми на аптеките не се изчерпват с бавенето на преводите от здравната каса. Заради промени в Закона за лекарствата в хуманната медицина търговците на дребно ще бъдат принудени да се откажат от нефармацевтичните продукти, които предлагат (козметика, хранителни добавки, детски храни, санитарни материали и др.), губейки по този начин между 20 и 50% от сегашния си оборот. Виновен е неправилно разписан текст в норматива, който забранява в аптека да работят други лица освен магистър-фармацевти и помощник-фармацевти. "За да съществува един обект обаче, той се нуждае от стоковеди, за да управляват доставките, от счетоводство, от компютърни специалисти, от охрана, касиери... Това не са предмети, които просто да извадим от аптеките, а хора, в които дълго време е било инвестирано", възпротиви се на юридическия нонсенс Красимир Славчев, член на управителния съвет на Асоциацията на собствениците на аптеки и управител на веригите "Сейба" и "Санита".

На 23 декември влиза в сила и наредба на здравното министерство, която окончателно ще постави работата на тези хора в аптеките извън закона. Според предварителни изчисления между 8 и 10 хил. души ще останат на улицата, ако нормативната база спешно не бъде променена. От асоциацията настояват законът да диференцира лекарствените от нелекарствените средства, както и тези, които имат право да работят с тях, за което е получила разбиране от здравния министър д-р Стефан Константинов.


По 11 от. на пациент за нощно дежурство
По 11 стотинки на пациент ще получават месечно общопрактикуващите лекари, за да осигурят 24-часово дежурство. Това съобщи вчера в Пловдив здравният министър д-р Стефан Константинов, който присъства на 51-вия извънреден събор на Българския лекарски съюз (БЛС). По думите му общата сума за цялата страна ще бъде 9 млн. лв. за следващата година, като средствата са отпуснати от държавата

Като чуха идеята, част от делегатите се възпротивиха „Какво означава това? Задължавате общо-практикуващите лекари да работят за благото на народа ли, за 11 стотинки на месец", обяви д-р Виктория Чобанова. Тя е джипи от 2000 г. в Ихтиман и има 2500 пациенти. Лекарката допълни,че това е неприемливо, по-голямата част от нейните колеги я подкрепиха.

Д-р Русев от Варна, който от 18 години осигурява неотложна помощ

по договор с 18 джипита. одобри предложението на министъра. „Колегите не разбират за какво става дума. Нека да направим една среща в Министерството на здравеопазването. Мога да ви кажа. че от 18 години нито един от колегите, с които работя, не е дал едно нощно дежурство", заяви д-р Русев. В залата избухна недоволство и някои от делегатите предложиха да се

спре разговорът с министъра. Това бе подложено на гласуване, но участниците го отхвърлиха. Д-р Константинов обяви, че през следващата седмица болниците ще получат 25 млн. лв. за дейности, финансирани от здравното ведомство. С тях ще се покрият 90% от дължимите плащания за последното тримесечие.

На събора стана ясно също, че наредбите за профилактичната дейност и за 24-часовото дежурство ще бъдат публикувани до Нова година.