Радослав и Милена Благоеви: Плати си и идвай!

"Избрахме д-р Ковачева заради препоръки", споделя Радослав.

През февруари и април Милена влиза за наблюдение в "Шейново" по препоръки на д-р Ковачева. По време на прегледите е установено, че бебето трябва да се роди със цезарово сечение. Д-р Ковачева посочва за термин 15 юни, но тъй като бебето ще се вади хирургично, докторката казва, че операцията трябва да се извърши на 1 юни.

"Ние искахме детето да се роди на 15, но според Ковачева беше по-добре на 1 юни. На 18 бяхме на преглед, на който операцията беше назначена за 30 май" споделя Радослав.

Официално Милена е приета с 38 градуса температура.

"За тях беше по-важно да си платим за екип, отколкото състоянието на жена ми", допълва Ради.

Фрапиращо е изказването, отправено към Милена: "Не си мери температурата по пейките, плати си и идвай!"

След като Милена си плаща, я приемат. Лекарите виждат, че не преувеличава за температурата си и започва лечение за свалянето й. Мерят тоновете на бебето, които към 14 часа започват да падат, а Милена вече е без температура.

Въпреки че Милена става по-зле, се бавят с операцията. Към 19 часа се извършва операцията. По време на нея е имало включени камери до момента, в които те биват изключени. Милена чува "Боже какво направихме? Защо сварихме детето?".

Милена чува, че бебето изплаква вяло. Радослав разказва, че влиза при жена си към 20,30 ч. Д-р Ковачева му казва, че детето спешно трябва да бъде закарано в педиатрията, за да му се направи лечение за това, че не е изплакало правилно. Детето е транспортирано, а диагнозите са много. Състоянието на бебето е много тежко. Д-р Симеонова е направила всичко възможно да го спаси. На 24 май детето умира.

"В диагнозите на "Шейново" има голямо разминаване. Завели сме дело. От "Шейново" до днес не сме разбрали защо умря нашето дете", казва Радослав.


Нелепата смърт на Запряна
"Бременността на жена ми Запряна беше желана и перфектна. Проследявахме я при трима лекари - д-р Илчовска от Петрич, д-р Терзийска от Благоевград и впоследствие при д-р Валентина Мазнейкова от София" -разказва Христо Коледаров. В началото на 9-ия месец съпругата му Запряна Коледарова вдига температура. На 5 март 2009 година я приемат в частната клиника на семейство Христо и Валентина Мазнейкови. Направен е преглед от дежурният лекар, според който всичко е наред. По късно при повторен преглед, направен от д-р Валентина Мазнейкова, тя потвърждава казаното от колегата й. На следващият ден на Запряна са направени кръвни изследвания, поставената от лекарката диагнозата е рак или левкимия. Д-р Мазнейкова насрочва секцио за 10 март 2009 година, защото естественото раждане застрашава живота на Пани. За консултация е извикан д-р Хрисчев от онкологията. За да се потвърди диагнозата, трябвало да се направи пункция на костен мозък.

"На 10 март Пани ми се обади и каза, че ще и направят секциото. Беше много щастлива, че ще роди. Когато пристигнах в клиниката, операцията вече беше започнала" - казва Христо. Секциото продължава около час и половина. След операцията Запряна е добре, но се налага да преведат детето и в друга болница. Това се е наложило тъй като в частната клиниката "Света София" не са могли да се справят със състоянието на бебето. Два часа след раждането го местят в Университетската болница.

На втория ден след раждането Пани е изпратена за пункция на костен мозък в онкологията. Изследванията отхвърлят диагнозата за рак. Температурата обаче не спада, поради което в онкологията и правят още едно изследване на кръвта.

На следващият ден след изписването на Пани от клиниката на д-р Мазнейкова я приемат в онкологията. Дори самите лекари не са знаели какво точно лекуват. След преглед, направен от доц. Дянкова се разбира, че Пани не е изчистена добре след секциото. Оттам я превеждат в Майчин дом, където всички наблюдаващи я лекари са категорични, че има инфекция на матката.

"Стоях пред кабинета и чух как Пани изпищя вътре. След, което излезе доцентът каза, че се налага спешна операция,заради голямо парче съсирена кръв" - казва Христо.

Операцията продължава около 4 часа. След нея докторите казват, че матката й направо е била сварена от инфекцията, която е тръгнала към червата и белия дроб. Кървенето обаче продължава и се налага още една операция. Лекарите казват на Христо, че ако не я оперират, ще почине до 5-6 часа. В началото Пани не е съгласна с поредната операция, но съпругът й я убеждава. Накрая тя се съгласява, но с думите: "Нека ме оперират, но аз няма да издържа".

След новата операция Пани изпада в кома, а след направен скенер се установява, че има кръвоизливи в мозъка. Сърцето й издържа едва 5 дни и на 4 април 2009 година умира.


Софтуер елиминира лекарска грешка при разпознаване рака на простатата

В медицинската академия разработиха уникален метод за ранна диагностика
ПЕТЯ МИНКОВА

Наши учени откриха първи в света метод за разпознаване на рака на простатата, който почти елиминира човешката грешка.

Досега това бе основната причина заболяването да е на едно от първите места по смъртност във високоразвитите страни и у нас. Факт е, че то е сред най-разпространените сред мъжете.

" Идеята ни дойде от зор разказва проф. Петър Панчев, ръководител на катедрата по урология в Медицинския университет. - Познаваемостта засега е 60%, но и така да остане, ние ще сме доволни."

Проблемът при ранното откриване на рака на простатата е, че невинаги ехографите успяват да видят проблема. Човешкото око често не може да различи нюансите в сенките, за да се установи има ли проблем, или няма.

" Чудехме се как да си помогнем, понеже ехографската картина е игра на сенки - казва професорът. -Опитният ехографист е едно много широко понятие. Някой може да гледа 10 години и да не вижда. Друг гледа една година и започва да вижда. Разбира се, има значение и апаратурата, с която се работи. Но истината е, че е трудно да отграничиш една съмнителна зона при нормално изследване от ехограф."

Когато ехографите не са сигурни, се прибягва до биопсия. За която все още

не е установено със сигурност дали е съвсем безвредна

Освен това не всеки мъж се съгласява да му се направи болезненото изследване. Още повече ако резултатът се окаже отрицателен, се оказва, че са прилагани излишни манипулации.

Затова нашите учени първи в света разработват метод, който елиминира 60% от случаите, а в останалите 40 на сто могат да се приложат изследвания, ако се налага.

"Бих казал, че това е метод на усиления и изчистен ехографски образ, който е много удобен за скринингово изследване при карци-ном на простата. Всеки мъж, който дойде при нас, обезателно го гледаме и за евентуални проблеми с простатата", казва професорът. "Образът от ехографа отива в българския суперкомпютър, който го преработва по съответна програма и ни връща в реално време изчистения образ. Това е важното за нас.

В суперкомпютъра има хиляди модели

Той съпоставя пратения от нас образ с тях и ни връща изчистения образ, като дава полето, в което има вероятност за евентуално злокачествено заболяване." Така благодарение на компютрите рискът от човешка грешка и недоглеждане на даден ехограф е намален до минимум.

"Сега с този метод се пробват в една белгийска фирма, но при тях изследването е по-ограничено. Те прибавят един компютър към самия ехограф със серия от снимки, докато при нас програмата е много по-широка със суперкомпютъра - казва Панчев. - Ние имаме много по-големи възможности на този етап.' Освен това ние първи в света се сетихме за това."

Учените се надяват познаваемостта да се увеличи над 60% с разширяването на базата данни в компютъра. Те непрекъснато добавят нови и нови образи в него.

"Програмата я готвим

повече от една година и с увеличаването на данните най-вероятно познаваемостта ще се увеличи", казва проф. Панчев. В техния ехограф също има компютър, който се ползва като склад за образи и база данни.

Според него карциномът на простатата се развива по-бързо при по-младите мъже.

" Въобще злокачествените заболявания се развиват по-бързо при младите,

защото при тях има нормално делене на клетките и нормална регенерация", казва професорът.

Затова ранното откриване на проблема е от изключително значение. Тогава има няколко възможности за лечение и лекарите имат избор.

"Дали ще е оперативно, което е няколко вида, дали ще е класическата отворена операция, дали ще е по лапороскопски, дали ще е роботизирана операцията,

е въпрос на избор", казва професорът. В напредналите стадии може да се приложи и брахитерапия, която може да е нисковолтова и високоволтова. Възможен вариант е и рентгеновото лечение, но когато заболяването е в напреднал стадий, възможностите на лекарите се ограничават до химиотерапия, хормонално лечение или палеативни операции.

Професорът е убеден, че този метод може да се прилага и при други ехографски изследвания, стига да се разработи съответната програма и в нея да се вкарат достатъчен на брой снимки.

"Ние заложихме в нея и много нормални образи, както и различни картини на карцинома", казва проф. Панчев. Според него методът дава още една допълнителна сигурност на лекарите. Причината - патолозите невинаги могат да преценят правилно дори когато им се даде материал, взет с игла, защото един хроничен простатит

също може да даде подобна картина. "Но сега засичаме информацията от две страни -

с голям процент на вероятност диагнозата става много сигурна", казва професорът.


Шефът на "Св. Иван Рилски" оспорва доклада на "детективите в бяло"

Точат пари под упойка

"Биг Брадър" хванал лекарите да оперират и преглеждат едновременно
Скандалът около столичната болница "Св. Иван Рилски", който гръмна в началото на 4 октомври т.г. с протест на неврохирурзи, продължава с пълна сила. Нейният директор д-р Дечо Дечев оспорва доклада от проверката на "Медицински одит" (ИАМО) с твърдението, че в него не са залегнали сериозни нарушения, за които е подал сигнал и е приложил като доказателство записи от петте операционни в Клиниката по неврохирургия. "Биг Брадър" държал лекарите под око почти два месеца - от 1 август до 26 септември т.г. Целта беше да видим кога пациентите се въвеждат в упойка, кога започва и кога приключва операцията, както и дали операторите са същите, които са записани в предварителния протокол.
Пациентите се държат в анестезия повече от час, а по това време докторът, който трябва да оперира, преглежда в приемния кабинет", обясни скандалният факт пред журналисти вчера д-р Дечев. Докато уж отварят болния, лекарите заработват допълнително, като консултират амбулаторни пациенти. Д-р Дечев разказа няколко случая, при които лекарите са отчели два пъти по-продължителна операция от реалното. В един от оперативните протоколи е записано, че операцията е започнала в 8,30 ч и е продължила 9,5 ч. Камерата обаче е записала, че пациентът е въведен в упойка в 8,57 ч, операцията е стартирала в 9,52 ч и е приключила след 2 часа и 15 минути. "Нямаме интерес да записваме по-голяма продължителност на операцията, цената на клиничната пътека не се променя контрира проф. Венцеслав Бусарски, който на 7 ноември т.г. е подал молба да бъде освободен от поста шеф на Клиниката по неврохирургия. И призна, че понякога се случва да държат пациент под анестезия и 2 часа, защото операцията не може да стартира, преди да се стабилизират основните жизнени показатели - кръвно налягане, сърдечен ритъм, дишане и т. н.

Камерите са заснели и как операционните екипи са с по-малко лекари от предварително заявените, както и че избраният от пациента титуляр влиза в три операционни по едно и също време, което е недопустимо, обясни още Дечев. "Не е възможно шеф на екипа да напуска операционната", даде своята гледна точка проф. Бусарски. Той сподели, че самият той е влизал за малко по време на различни операции като консултант.

"Проверяващите от Изпълнителната агенция "Медицински одит" констатираха нарушенията, за които алармирах, но те не са залегнали в доклада под давлението на директора на ИАМО доц. Златица Петрова", твърди д-р Дечев. "Вместо да потърсят сметка от лекарите, от одита са ми съставили два акта, че не съм взел мерки срещу тези нарушения", обясни още д-р Дечев, който наскоро е спечелил конкурс за втори директорски мандат. Дечев е изпратил възражение по доклада на ИАМО до доц. Златица Петрова, до здравния министър Стефан Константинов и дори до премиера Бойко Борисов. "Все още не съм получил отговорите", уточни Дечев.

"Видеозаписите не са обект на нашата проверка, уведомили сме Комисията за защита на личните данни, прокуратурата и икономическа полиция", обясни вчера по "Хоризонт" доц. Златица Петрова. "Записите са неясни, а лекарите са с маски, шапки и ръкавици, ние не сме разследващи", допълни ръководителят на проверяващите д-р Димитър Евлогиев.

Неверни данни и драстични разминавания в оперативните протоколи има не само в нашата клиника по неврохирургия, но и в други болници. Тази порочна практика крие риск за здравето на пациентите и се отразява на качеството на лечението. В повечето европейски клиники има камери, които записват всяка стъпка на операторите. Кадрите могат да се използват както за доказателство при по-сложни случаи, така и за учебни цели. У нас също трябва да се въведе тази практика, което ще гарантира по-добро качество на оперативните интервенции. Ще може да се види как се провежда операцията, какви консумативи се използват и т. н. Преди да включа камерите уведомих Комисията за защита на личните данни. Направихме пропуск, че не включихме обяснителен текст във формуляра за информирано съгласие. Кадрите обаче не дават възможност да се идентифицират пациентите.

"Единствено у нас от всички страни в ЕС имплантите и консумативите за операциите се закупуват от пациентите, а не от здравната каса или друг фонд", изтъкна пък д-р Дечо Дечев. Според него те трябва да се осигуряват централизирано и да преминават през болничната аптека, за да се гарантира качеството им.