Лекари на хонорар при гробари

Лекари от русенската болница получават хонорари от погребални бюра за изпратени им клиенти. Това съобщи пред „Телеграф" Ралица Ангелова от Русе, която преди няколко месеца се наложило да ползва услугите на траурна агенция „Харон". След като споделила със свои близки наученото, жената с изненада установила, че това е честа практика в града. Хонорар През месец април Ралица загубила 2-месечното си бебе. Първата траурна агенция, в която попаднала, била „Харон". Там още от вратата я посрещнали с въпроса: „От кое отделение идвате и кой доктор ви изпраща, защото от това зависи цената на погребението?" Обяснението било, че ако лекар, с когото имат уговорка, изпраща близките на покойника в агенцията, то траурното бюро му плаща хонорар за услугата. В такива случаи обаче се оскъпявала цената на погребението. С колко точно скача, Ралица Ангелова не може да каже, тъй като тя не била насочена от доктор. Източници на „Телеграф" разкриха, че представители на траурни агенции в Русе стоят по цял ден в района на болницата на лов за опечалени близки. На практика никой не може да им забрани да са там, защото те нямат досег с отделенията с висока смъртност и работещите в тях. Обикновено усилията им се увенчавали с успех, защото в мъката си на хората им било все едно кой ще донесе ковчега и ще организира погребението. „Съществува конкуренция между погребалните агенции в Русе, битката за клиенти е голяма и печелят най-нахалните. Вероятно има и нерегламентирани договорки между лекари и агенции, но те трудно се доказват", коментираха хора от бранша. Договори Проверка на „Телеграф" в „Харон" установи, че траурната агенция има договор с болницата в Русе. Уговорката била, когато клиент ги потърси, в цената да се калкулират и 50 лв. за обличането на трупа с дрехи, предоставени от близките - иначе цената скача в зависимост от разходите. След това с тези пари агенцията плащала на санитарите в моргата за дейността. Ралица Ангелова уточни, че от „Харон" й казали, че не може да се вземе тяло на покойник от лечебното заведение, без да бъде облечен. Когато разбрали, че в случая става дума за двумесечно бебе, се обадили в болницата, за да договорят по-малка сума. Така след известно пазарене се стигнало до уговорката починалото дете да бъде облечено срещу 20 лв. Директорът на болницата д-р Минчо Вичев обясни, че заплащането за обличането на покойниците е напълно легално. С решение на ръководството на здравното заведение били сключени договори с всички осем траурни агенции в Русе. Това се наложило именно за да се пресече практиката с даване пари на ръка на санитари, които обличали мъртъвците. Така според Ви-чев сега близките на покойника вече задължително получавали касова бележка за извършената услуга. „Аз лично не знам наш лекар да е замесен като посредник между погребалните агенции и болницата", каза д-р Вичев по повод сигнала на Ралица Ангелова.

Няма нищо незаконно в договорните отношения на болницата в Русе с траурните агенции, констатира проверка на Регионалната здравна инспекция след сигнала на „Телеграф,,. Становището на експертите е, че лечебното заведение предлага допълнителна услуга на своите пациенти и техните близки, като им дава възможност траурните агенции да извършват всички дейности по погребението, като едновременно с това се спирала практиката на договорки между медици и гробари. Същевременно ако близките на покойника искат да ползват услугите на друга агенция, можели да вземат тялото, без да плащат за обличането. Проверка на „Телеграф,, обаче показва, че в Русе има 8 погребални агенции. Средномесечно в града умират около 100-120 души, което означава, че работещите в моргата си поделят 5-6 хиляди за обличане на мъртъвци.

Десетки погребални агенции имат страници във „Фейсбук". Всички те се възползват от възможността да рекламират дейността си безплатно чрез социалната мрежа. Нито една от тях обаче не е публикувала ценоразпис. Сред погребалните агенции има и такива, които носят странните за този вид услуга имена: „Розови сънища", „Живот и здраве", „Веселия Роджърт". Парадоксално, но едно от бюрата е фен на страницата ,Да помогнем на Веселин Маринов да спре да пее".

Медицинските лица в България, които влязат в договорки с траурни агенти, получават комисиони до 400 лв. на труп, каза пред „Телеграф,, Атанас Аргиров, председател на Съюза на погребалните фирми в България. Според него практиката за уреждане на клиенти за погребалните агенции срещу хонорар е стара и се прилага масово в цялата страна. Посредници ставали хора с различни длъжности в болниците - шофьори,

сестри, санитари и лекари. Те раздавали визитки на траурните бюра на близките на починалите, срещу което получавали от 30 лв. в малките населени места до 300-400 лв. в големите градове. Ето защо от Съюза на погребалните фирми предлагат закон за регламентиране на дейността им, в който е предвидено да се отнема разрешителното за работа на медицинско лице, което влезе в договорки с гробари, както и солидни глоби.


Инспектори влизат в медицинския ДАНС

Заради манипулиране на данни
ЦВЕТОМИРА ГЕОРГИЕВА

Министерството на здравеопазването ще извърши проверка на агенция ..Медицински одит", съобщи министър Стефан Константинов. Причината е сигнал на директора на столичната неврологична болница „Св. Иван Рилски,, д-р Дечо Дечев, според когото медицинският ДАНС прикрива част от констатациите при проверката на лечебното заведение. Според него данните са манипулирани в ущърб на пациентите. Така например е прикрито, че медиците в клиниката по неврохирургия държат болните повече от час под упойка преди началото на операция. Те лъжели и че интервенциите траят по 8-9 часа, докато всъщност приключвали за 2-3 часа. В останалото време докторите заработвали в частните си кабинети или просто се скатавали от работа. Друго нарушение е, че пациентите плащали за избор на един екип, а ги оперирал друг. Според д-р Дечев нито едно от тези нарушения не е описано в доклада от проверката на медицинския ДАНС. Поради тази причина той се закани да сезира прокуратурата. Здравният министър коментира скандала с думите: „Ако има действия, които би трябвало да намерят място в този доклад, а те не са намерили, аз ще искам обяснение от управляващия тази агенция. Работата на тази агенция е да дава съвети, да показва слабостите и да налага санкции, а не да води собствени политики или да решава кое да прикрие и кое не."

Българите лекуват болки в кръста или в краката с препарата рефригеранс, с който се третират състезателните коне. Това заяви дерматологът доц. Жана Казанджиева, която работи в Кожната клиника в Александровска болница. „Нашенци купуват лекарства и от ветеринарните аптеки. Във форумите всички хвалят препарата за коне колко добре действа при невралгии и как един компрес с него оправя болките в кръста и в краката", разказва специалистът. Лекарството е особено популярно сред фитнес маниаците, които го използват при разтягане на сухожилие, показа проверка на „Телеграф". Пациентите, които страдат от екземи на ръцете, са страшно много. Това заболяване се появява заради алергия и е опасно,тъй като води до временна нетрудоспособност. От екземите често страдат фризьорите, които се оказват алергични към боята за коса например. Една от най-разпространените алергии е към никела, който се среща навсякъде. Те могат да бъдат предизвикани от евтини обеци или от копчетата на дънките ни. В Александровска болница, ВМА, „Токуда", както и в университетските кожни клиники в Пловдив, Стара Загора и Плевен ще преглеждат безплатно за кожни алергични заболявания от 21 до 25 ноември.

Лекари от русенската болница получават хонорари от погребални бюра за изпратени им клиенти. Зловещо, но факт. Хората в бели престилки, на които се доверяваме, в чиито ръце оставяме живота си, се чудят каква максимална полза да извлекат от попадналия им пациент. От една страна хоспитализират за щяло и нещяло. Важното е да има повече пациенти на легло. От друга страна надписват дейности, за които болният дори и не разбира, че са му извършени, защото просто никога не са се случвали реално. Всичко това с цел източване на здравната каса. И докато липсата на пари в болниците донякъде може да обясни тези две измами, то за търгуването с трупове няма оправдание. Прегръдка За извличането на максимална полза от починалите пациенти здравните работници - сестри, санитари и лекари, са се вкопчили в погребалните агенции. Едните имат нужда от трупове, за да печелят и развиват бизнеса си, а другите им ги осигуряват срещу необходимото заплащане. Зависимостта между медици и гробари може да се оприличи на онази целувка между партиите, за която се заговаря обикновено преди избори - медици, които трябва да се борят за живота, са се прегърнали с търсещите смъртта гробари. Морал Тук идва моралната страна на въпроса. Как може онези, които са призвани да се борят за човешкия живот, да са готови да влязат в сделка за тялото на покойника? Очевидно моралната дилема не стои пред медиците у нас. Оказва се, че за тях важни са парите, а място за каквато и да било сантименталност в случая няма. Край на този морален казус може да постави законов механизъм, който да предвижда наказание за търговия с трупове, защото осигуряването на покойници за дадена агенция от лекар срещу заплащане е точно това -търговия с трупове. В българското законодателство ясно е описано, че е забранена търговията с органи, тъкани и клетки. Никъде обаче не се дава отговор как стои въпросът с труповете.

Миналата неделя в София имаше манифестация против лекарите. Граждани, загубили свои близки или деца при раждане, се събраха пред Народното събрание, за да протестират против некадърността и алчността на гинеколозите, с които ги е сблъскал животът.

Този митинг показа, че в България има нещо много сбъркано. Че държавата не функционира добре. Масови обругавания на лекари се случват обикновено в тоталитарни режими - фашистка Германия, Сталинова Русия и добре познатата нам Либия. В подобни режими обичайните маханизми на демокрацията не работят и населението не е гарантирано, че може да получи справедлив процес при лекарски грешки. Събралите се пред Народното събрание хора бяха с напълно различни случаи. Ако всеки един от тях бе получил справедливост навреме, едва ли биха тръгнали на протест. Защото всеки има различна болка - общото е усещането, че са станали жертва. Един път на немарливостта на някой лекар, втори път на немарливостта и бездушието на съдебната система и трети път - жертва на не-доизмисленото финансиране на болниците. Защото, освен че е била причинена смърт на техен близък, те са си платили за това. Вероятно това ги докарва до ярост и отмъстителност към цялото съсловие. Детинският проблем обаче не са лекарите. Те в крайна сметка помагат, спасяват хора, помагат на болни и са доста по-квалифицирани, отколкото предполагат заплащането им, условията в болниците и глупавата здравноосигурителна система. Разбира се, сред тях има некадърници и негодници, но това са конкретни хора, а не цяло съсловие.

Ако съдилищата си вършеха работата, конкретните единици, несвършили своята работа, щяха да са понесли наказание. А тези, които са склонни към немарливост, щяха да имат едно наум, че могат да си имат неприятности.

Навсякъде, където има благоденстващи общества и уредени държави, има много

осъдени лекари. Това е неизбежно, но не намалява уважението и респекта към съсловието като цяло.

Освен това лекарите у нас нямат нормално функционираща система за застраховка професионална отговорност.

Всеки може да допусне грешка и съответно трябва да има работещ механизъм за покриване на щетите от тази грешка. Става дума за задължителна застраховка подобна на шофьорската гражданска отговорност. В крайна сметка парите са най-добрата справедливост, каквото и да си говорим.

В болница "Шейново" преправиха почерка на Деяна. Чрез фалшифицираните документи болницата се освобождава от отговорност.

Аз много добре познавам почерка. Тя е левичарка и има по-особен почерк, който трудно може да се сбърка", твърди пред „168 часа" приятелят на починалата 19-годишна Деяна Марат Михайлов. Той и майката на момичето Людмила Георгиева обвиняват „Шейново" и „Пирогов" за трагедията с младата майка. Миналата неделя те организираха протест пред Народното събрание и събраха други пострадали от лекарска небрежност.

„Никой не обърна внимание на Деяна в „Шейново", защото не си платихме за избор на екип. Третираха я като куче. Опитът показа, че при зашиване след раждането в матката на Деяна са забравени плацента, около-плодни обвивки и лигавица, които са причина за инфекцията.

„За мен виновна е д-р Богданова, тя е зашила Деяна и е направила грешка, за която трябва да си понесе последствията. Тя изобщо не е трябвало да води операцията, по документи оператор на секциото се води д-р Явор Лозанов, а Богданова е асистент.

Деяна е била в съзнание и е видяла, че д-р Богданова я зашива

Лекарите в „Пирогов" също имат вина, защото 9 дни държаха Деяна при тях и не предприеха нищо", казва Марат. Специализантката д-р Богданова единствена проявява интерес за състоянието на Деяна след раждането.

„Д-р Богданова й бе дала личния си номер с молба никой друг да не й сваля конците, само тя. Казала, че просто така иска. И ако нещо евентуално забрави, Деяна да й звънне и да я подсети в петък сутринта да й свали конците. Тя е бързала да й ги свали 4 дни по-рано. На няколко пъти беше слизала да я наблюдава. Това ме навежда на мисълта, че тя е имала подозрение, че нещо е сгафила", спомня си майката Людмила.

„Никой не дойде да я погледне. Нямаше кой да я заведе дори да пишка. Тя постоянно ми звънеше и плачеше, че ще се на-пишка, както и стана накрая. Идваха да й предлагат упойка за болките, за която искаха 300 лв. Деяна отказваше, беше си вироглава и не искаше да я рекетират. Вече ставаше опасно и за нея, и за детето. Бяхме готови дори да си платим, но само да ни обърнат внимание. Накарахме наша позната да попита какво да направим, за да я погледнат тя имаше адски болки вече. Отговорът, който получихме, беше: „Ако сте искали внимание да сте си платили предварително, вече нищо не може да се направи." Със сигурност го е казал някой от екипа, беше само един на смяна, но така и не разбрахме кой", разказва майката на Деяна.

Някъде около 18,30 ч Деяна е вкарана в операционната, не никой не съобщава на близките й какво се случва. Към 19 ч Деяна звъни щастлива и казва, че е родила момченце.

Оказва се, че е предприето секцио по спешност

„За мен е ясно, искали са пари. Те си я чакаха до последно тя сама си каза, че повече от пъти са я питали за екип, за упойка. Просто са си чакали да плати, само за това са ходели при нея", убеден е Марат. Два дни по-късно започват мъките на любимата му жена - почва да повръща. В „Шейново" поставят диагноза летен вирус дават й хапчета за разстройство, но Деяна се влошава.

„Тя не смееше да отиде при лекарите. Оплакваше се, че постоянно й се карали, казвали й: „Пак ли ти, махай се вече", „Ние сме родилен дом, не инфекциозна болница. Кажи

на вашите да ти донесат нещо." „Едва излезе от родилния дом при изписването. Беше жълта, с болки в корема. Взехме я вкъщи, легна на леглото и там си остана, не можа да се изправи. Ставаше само за да повръща, беше много тежко. Вечерта се наложи да викаме „Бърза помощ", Деяна беше много зле. Спешните лекари не я прегледаха, а се довериха на диагнозата от „Шейново". Но на другия ден пак същото, зверски болки в корема. На втория ден я закараха в Инфекциозна болница, защото вече изхождаше кръв", разказва Марат. През нощта разбрали, че не е за там

На сутринта са извикали консултант от Военна болница, който казал, че тя има перфорация на дебелото черво и се получава масивен излив в корема, пълни се с вода и спешно трябва да се оперира. Оттам я пращат в „Пирогов". „В "Пирогов" не я искаха, защото идвала от Инфекциозна болница и нямали договор с тях. Щяла да зарази цялата болница. Оттам се опитахме да намерим връзки, но не стана. Отидохме в Александровска болница, но Виолета , Димитрова, която е завеждаща Първа хирургия, отказа да я приеме. Оттам я върнаха в Инфекциозна болница. Те изпаднаха в шок, че я връщаме, никъде не я искаха, а Деяна умираше от болки. Проф. Червенякова от Инфекциозна започна да се кара, че е върната. Каза: „Вие разбирате ли, че това момиче умира, защо я връщате?" Тя започна да тича по коридорите, мъжът й е хирург в „Пирогов", обади му се и започна да крещи: „Вие знаете ли какво става?

Детето умира, аз нямам операционна, нямам специалисти, какво да го правя тук това момиче, защо я връщате?" След което Деяна беше приета в „Пирогов". Може би тези 5 часа са били решаващи за нея", разказва Марат. Той обвинява и лекарите в „Пирогов", защото 9 дни не я оперират.

„В „Пирогов" направиха лапароскопия и видяха, че има проблем с дебелото черво. Не знам защо не са предприели операция, а се е налагала спешно. Ако я бяха отворили, са щели да видят и находките в матката и да отстранят инфекцията. Тогава е било съвсем в начален стадий. Щеше да се наложи да й махнат матката, щеше да има проблем с бъбреците, но поне щеше да е жива. Никой не ни каза какво е състоянието й, само ни казаха че има проблем с бъбреците. Там екипа водеха доц. Цеков и д-р Джунков", разказва Марат. След 9 дни лекарите преценяват, че Деяна трябва да се прехвърли в нефрологията на Александровската болница. Бъбреците й започват да отказват.

„Там бе някакъв ад. Мръсотия, хлебарки, отвратително отношение. Бяхме като куриери, нареждаха ни директно, като трябваше да вземаме изследванията.

Питахме ги какво се случва, но не отговаряха. Викаха ни, крещяха: „Вас това не ви

касае, какво ви интересува, това е от болестта". Питах каква е болестта, отговаряха: „Така протича, сега и да ви обяснявам, няма да разберете". Доц. Богов няколко пъти ни каза: „Всичко е нормално, ако не ви харесва, вземете си я", казва майката на Деяна.

„Отивам сутринта и виждам 20 студенти при нея заедно с доц. Богов. Тя седеше и гледаше уплашена, всички я бяха заобиколили. Доц. Богов каза пред нея, че това е сепсис, при който в повечето случаи краят е летален. Как можех да й обясня какво значи летален край? Детето ме питаше, бе уплашена. Тогава й казах, че просто болестта ще протече по-трудно", споделя през сълзи Людмила.

„Доц. Богов ме извика при него, бяха решили да я местят във Военната болница и аз много се зарадвах. Впоследствие ми каза, че няма да я местят засега и ми представи лекар от Военната болница. Каза ми, че коментирали случая и той бил на мнение, че трябва да се направят няколко вливания, които стрували много пари. Аз им казах, че кръв осигуряваме непрекъснато, имахме кръводарителска кампания. Доц. Богов каза, че не става въпрос за кръв, а за плазма фореза. Това струва между 2000 и 4000 лв. на вливане и трябва най-малко четири вливания да се направят. Аз се стъписах, говорехме за 10-15 хил., които нямах. Казах му, че дядото на Деяна е бивш военен и се лекува във Военната болница и тя като член на семейството може да се лекува там. Тогава доц. Богов се обърна и каза: „Абе г-жо, вие, ако ще да сте член на семейството на министър-председателя, това нещо трябва да си го платите, няма кой да ви го плати". Аз му казах, че ако i трябва, жилището ще си продам, ще намеря парите, действайте, детето ми е зле. Той каза: „Добре, ние ще се уточним какво да предприемем", разказва Людмила. Тя се прибира вкъщи, събира семейство и приятели и започват да мислят как да осигурят парите. Съвсем случайно се оказва, че нейна приятелка има близка, която работи в Кръвния център.

„Обяснихме случая и жената каза, че плазма форезата не трябва да се плаща от нас, защото Деяна е родилка спешен случай и трябва да се плати от болницата. Те ни рекетираха. От центъра ни казаха, че веднага ще я предоставят, само трябва да изпратят искане от болницата. Цената на една банка се оказа 400 лв. Така каза директорът на Кръвната банка, а не 4000 лв., колкото поискаха от нас. Кръвният център направи дарение, но от болницата прецениха, че не била необходима вече. Може би е трябвало да приберат парите от мен, но дали ще я влеят, няма как да разбера, защото никой не ми даваше обяснение за нищо", казва опечалената майка. През целия престой на Деяна в нефрологията на Александровска близките й не получават информация за нейното състояние. Единствено млад лекар си позволява тайно да обясни на Людмила какво се случва с дъщеря й.

„Аз се обърнах към него и му казах: „Докторе, кажете ми поне вие какво се случва, моля ви". Той се поогледа и ми каза: „Елате в кабинета да поговорим". Отидохме и той ми каза:

„Детето ви умира. Намерете начин тя да се махне оттук

Ние сме разделени на лагери тук. Доц. Богов и д-р Кръстева се изживяват като богове и едва ли не си пишат дисертация по този случай. Ние не сме имали такъв случай досега. Не знаят какво лекуват, експериментират всеки ден. Лечението е неадекватно. Колегите настояват, че това дете е за реанимация, но те не искат да се изтълкува, че не могат да се справят", разказва за жестоката истина майката на Деяна. Според нея всичките тези 8 дни в нефрологията на Александровската болница са поредните фатални дни за Деяна, въпреки опита на анонимния доктор да помогне.

„Същият лекар, с когото разговаряхме, я заведе скришно на ултразвук. Видял е, че положението е доста сериозно. Деяна събираше вода, в дебелото черво имаше участъци ,които не са нормални. Той каза, че има проблеми, на които не се обръща внимание. Тя се влошаваше всеки следващ ден. На 5 октомври е изходила 3 подлоги кръв и никой нищо не предприе, просто го отразиха в рапорта. На следващата сутрин консултанти дойдоха и прецениха, че е за реанимация, след което я преместиха. Там много бързо реагираха за операция. На другата сутрин след силни болки установили, че проблемът е в матката. Доц. Темелков ме чакаше за съгласие да я оперират. Трябваше да й махнат матката", разказва Людмила. Деяна била много уплашена от предстоящата операция и по някакъв начин е усещала, че това е краят.

„Каза ми: „Мамо, обещай ми, че ако нещо стане с мен, ще ми гледаш детето". Обещах, но исках от нея да ми обещае, че ще се бори. Тя каза: „Майко, нямам сили вече." Тогава усетих, че трябва да се сбогувам с нея. Целувахме я с баба й, прегръщахме я. Не искахме да я пускаме. Тези часове, докато беше в операционната, бяха ужасни. Докторът не можеше да гарантира нищо. След операцията доц. Темелков дойде и каза, че е издържала. Намерили неща в матката, които не трябва да са там и причината за инфекцията идва от „Шейново". Точните му думи бяха: „Всичко беше изгнило. Не искам да коментирам работата на колегите, но само мога да кажа, че това, което е направено с това дете, е престъпление", разказва майката. По думите на доц. Темелков, ако Деяна успее да преодолее 72 часа след операцията, ще има шансове да оживее.

„В реанимацията бяха най-истинските хора. С всяко излизане на доктора го гледах право в очите. Всеки ден изкачвах три етажа стълби и на втория етаж краката ми вече отказваха, имах чувството, че се връщам назад. Всеки един момент очаквах да ми кажат фаталното. Докторите ми казваха да се подготвя за най-лошото, но как да се подготвя, тя е на 19 г., а вкъщи имаме бебе на 1 месец. Отказвах да се готвя, но положението беше много сериозно.

В очите на екипа виждах болка, съпричастност и едно безсилие

Д-р Темелков, д-р Лазаров, д-р Димитров и д-р Здравков бяха хора с огромни сърца, бориха се много за живота на Деяна", признателна е Людмила.

По спомени на майката на Деяна според докторите там забравената плацента е предизвикала възпаление, а при шиенето на матката е било убодено дебелото черво. То било притиснато от матката и така не достигало захранване до него. От до 24 октомври Деяна прекарва в реанимацията на Александровската болница в състояние на медикаментозна кома. През този период органите й започват да отказват един по един, докато накрая умира.