Фонд за забавяне на лечението

За малко ги бяхме забравили. Тъжните лица на тежко болни деца и техните родители, които ни гледат от екрана с призив за събиране на средства за лечението им. През последните няколко години фондът за лечение на деца успя да пребори тежкото наследство от първия си директор Николай Добрев, който връщаше пари в бюджета, докато по медиите вървяха дарителски кампании. Работата вървеше гладко, молбите се разглеждаха навреме, децата получаваха шанс за качествено лечение, родителите започнаха да имат доверие в институциите. До преди три месеца.

В началото на октомври Министерството на здравеопазването реши да уволни директора на Център "Фонд за лечение на деца" (ЦФЛД) Павел Александров. Мотивите са административни нарушения, но така и след това не става ясно имало ли е проверка на "Главна инспекция по труда" и какво е установила тя. Мястото му заема бившият депутат от БСП по времето на тройната коалиция д-р Ива Станкова. Други персонални промени в екипа на фонда няма. Два месеца по-късно родителите на две деца с тежки онкологични заболявания са принудени да започнат дарителски кампании за събиране за средства за лечение. А електронният регистър на сайта на фонда показва, че институцията все още не е взела решение по молби от септември и октомври. Така само за няколко месеца една от малкото работещи структури в здравната система се върна към порочния кръг от лош мениджмънт, ненужна бюрокрация и неефективна работа. В случая на цената на притеснени родители и риск за здравето на болни деца.

Забавянето като "относително понятие"

На 3 декември родителите на 11-месечната Виктория Христова, която страда от злокачествен мозъчен тумор, подават молба във фонда за финансиране на лъчелечение в Германия. В България се предлага само химиотерапия, но според лекарите на детето тя не лекува напълно и съветът им е за алтернативно лечение в чужбина. В следващите две седмици фондът събира лекарски становища от четирима специалисти. Чака майката на детето да договори оферта с клиниката в чужбина, при положение че има възможност като институция да получи по-ниска цена за лечението. Молбата на Виктория стига до обществения съвет на фонда чак на 14 януари. На пресконференция на 16 януари д-р Ива Станкова заяви, че детето е насочено за химиотерапия в ИСУЛ. Междувременно родителите започват да набират средства през дарителска кампания и са събрали над 80% от нужната за началото на лечението сума.

Със средства от дарители в момента в Турция се лекува и осемгодишният Коста, също с онкологично заболяване. Неговата молба отлежава във фонда от 2 декември. Одобрена е на 17-и същия месец от обществения съвет, но на следващия ден е приключила финансовата година за здравното министерство и парите могат да се преведат чак в началото на януари. Родителите на Коста (естествено) не чакат и превеждат на болницата сумата от даренията.

До кампания могат да бъдат принудени да стигнат и родителите на Емилия Маринова, които чакат решението на фонда още от края на септември. Детето страда от ювенилен артрит и иридоциклит и се лекува успешно в Германия от две години, с пари от фонда. Терапията се провежда редовно и е трябвало да продължи през октомври. "Предишните две години не сме били бавени повече от месец. Сега чакаме четвърти", заяви майката на Емилия Ирина Мишел. Аргументът на д-р Станкова е, че лечението е експериментално. Лекарите обаче са категорични, че в България няма какво да се направи за състоянието на Емилия. В началото на седмицата членът на обществения съвет на фонда Десислава Хурмузова от организацията "Спаси, дари на" сигнализира, че 36 деца чакат решение на фонда. 17 от тях бяха разгледани на заседанието на съвета във вторник, но за останалите неяснотата продължава. "От времето на Николай Добрев не се е случвало толкова деца с онкологични заболявания да бъдат забавени", коментира Хурмузова за "Капитал". Според нея организацията на работата на фонда се е променила и бюрокрацията се е увеличила. Искат се например повече на брой лекарски становища, понякога от специалисти, чиито компетенции са извън сферата на случая. Така случаите стигат по-бавно и до обществения съвет, който ги разглежда. Комуникацията с родителите е лоша - както майката на Виктория, така и бащата на Коста, потвърдиха пред "Капитал", че не са получили съдействие при търсенето на лечение, подходящи болници и оферти. При членове на обществения съвет са пристигнали и сигнали от родители, които са били консултирани неправилно при подаването на заявленията за финансиране.

"Забавянето е относително понятие, както и понятието спешно", заяви директорът на фонда Ива Станкова на пресконференция тази седмица, организирана на пожар, след като членове на обществения съвет сигнализираха за проблемите в институцията. Обяснението на Станкова беше, че офертите от чужбина се бавят и "ние не можем да ги накараме".Как се потушава пожар

Забавянето на молбите на деца с тежки заболявания не е единственият проблем в институцията. "Фондът започва да измества фокуса си и да се превръща в детска здравна каса", коментира директорът на Българския дарителски форум Красимира Величкова, която е член на обществения съвет на фонда. Причината е, че се финансират все повече медицински изделия и консумативи, които би трябвало да се поемат от здравната каса. Според Величкова за това трябва да има определен ред - например да се поемат само изделията от предварително установен списък, и то след обществени поръчки в болниците.

Освен това бюджетът на фонда не е увеличен и така има риск да не достигне за лечение на спешни случаи. Нели Логофетова от Националната асоциация на децата и младежите с диабет и също член на обществения съвет на фонда потвърждава, че в работата има проблеми. Според нея в дневния ред на заседанията на съвета трябва да се приоритизират случаите на деца с тежки заболявания, а не да се започва от по-несъществени неща като медицинските изделия. За да може "не просто да разпределяме едни средства, а да помагаме за лечение на деца", допълва Логофетова. "Капитал" изпрати въпроси по темата както на д-р Станкова, така и на здравното министерство, но не получихме отговори.

След сигналите на някои от членовете на обществения съвет и последвалото им искане за смяна на директора на фонда Ива Станкова и здравното министерство (МЗ) реагираха на пожар. Пресцентърът на МЗ изпрати становище от членовете на съвета, директора и служителите на фонда, с което се разграничават от твърдението за забавяне в работата. Оказа се обаче, че то не е било съгласувано с всички членове, а някои разбраха за него чак след като беше разпространено по медиите. На следващия ден становището беше свалено от сайта на МЗ. Директорът Ива Станкова организира пресконференция в кабинета си, която обяви час по-рано. На нея тя не успя да даде отговори на няколко конкретни въпроса, между които защо е изпратено становище от името на обществения съвет, без всичките му членове да са съгласни с него. "Общественият съвет не контролира работата на фонда, дори има опити за обратното", е впечатлението на някои от членовете му.

А на въпрос защо отново се стига до дарителски кампании за тежко болни деца, при положение че фондът съществува именно за това, директорът отговори: "Кампаниите са форма, която съществува по цял свят. В това няма нищо лошо." Има обаче. Лошото е в прехвърлянето на отговорността за здравето и живота на болни деца от държавата върху дарителите. И в тоталното абдикиране на здравното министерство от задължението му да осигурява качествено лечение за всички граждани. Не заради липса на пари, а заради мърляво управление.

Фискалната петорка, която парламентът тепърва ще избира, ще следи за изпълнението на бюджета и макроикономическите прогнози, като при отклонения ще дава препоръки на правителството и ще информира обществото. Създаването на съвета е евроангажимент на страната според директива от 2011 година. Основната му цел е независимо наблюдение и анализ на бюджетната рамка, така че да се поддържат устойчиви публични финанси.

Членовете на фискалния съвет ще се избират след предварително публично обсъждане в парламента. Ограничения, освен по криминална линия, има и за хора, които през последните две години, предхождащи избора, са били членове на колективни органи на държавната власт, на централен или местен орган на изпълнителната власт. До съвета няма да се допускат и лица, които са били в ръководството на фалирала компания или банка. Мандатът им ще е шестгодишен, като едно лице не може да изкара повече от два последователни мандата.

Председателят на фискалния съвет ще получава основна заплата, равна на три средномесечни възнаграждения по данни на НСИ. Това към момента е около 2000 лева. Заплатите на членовете на съвета ще са 90% от възнаграждението на председателя.

Петимата членове на фискалния съвет трябваше да бъдат избрани от Народното събрание до 15 декември, както предвиждаше законопроектът за него. Забавянето вече е повече от месец - документът чака ред за първо четене в пленарната зала, след като мина през бюджетната и европейската комисии.

Фискалният съвет ще заседава, когато присъстват най-малко две трети от членовете му. Решенията ще се взимат с явно гласуване и мнозинство повече от половината от всички негови членове. Няма да се вземат решения неприсъствено, на подпис. Няма да се допуска и въздържане от гласуване. Членовете, които имат особено мнение, ще го представят в писмена форма.

Съветът ще трябва да изготвя мотивирано становище и препоръки относно пролетната и есенната макроикономически прогнози на министъра на финансите в срок до десет дни от публикуването им на интернет страницата на Министерството на финансите. Фискалният съвет ще има задължение да представя и становище по законопроектите за държавния бюджет и за бюджетите на ДОО и НЗОК, както и по проекта на средносрочна бюджетна прогноза. При установяване на значително отклонение на макроикономическите прогнози от отчетните данни в рамките на период от поне четири последователни години фискалният съвет е задължен да препоръчва на министъра на финансите да предприеме мерки за коригиране на отклонението. Съображенията на съвета нямат задължителен характер, но когато правителството не ги приема, ще трябва да се мотивира писмено защо.

Чавдар Цолов


Здраво менгеме за здравната система
Държавата се кани да стисне здраво в хватката си разточителната здравна система. На последното си заседание правителството прие пакет от мерки, с които цели да засили контрола върху държавните средства, харчени в сектора. Занапред всеки лекар ще работи само на един основен трудов договор с болница. Нови лекарства ще влизат в Позитивния списък веднъж годишно. Изключение ще се прави само за лекове без аналог на пазара. Медикаментите, регистрирани на ниска цена, автоматично ще бъдат изваждани от списъка, ако доставките им не започнат до три месеца. Националната здравноосигурителна каса ще сключва договори с нови лечебници единствено преди началото на бюджетната година. Болниците губят правото да закупуват лекарства от фирмите чрез търгове по Закона за обществените поръчки на цени, по-високи от фиксираните от касата.

Най-много и най-стриктни са предвидените мерки за медицински и финансов контрол върху дейността на болниците, зъболекарите и аптеките. Ново лечебно заведение ще се разкрива само ако получи одобрение от министъра на здравеопазването, и то още докато е инвестиционно намерение. Занапред болниците, работещи със здравната каса, няма да могат да сключват договори избирателно само по клинични пътеки, изискващи кратък престой, които са по-изгодни във финансово отношение. Досега някои лечебници поемаха само леките случаи, а тежките и сложни заболявания бяха пренасочвани предимно към университетските болници.

Държавата ще плаща за болнична помощ само когато лечението не може да бъде проведено от личния лекар. Това се предприема с цел да се ограничи свръххоспитализацията. Броят на клиничните пътеки, по които се допуска повторно влизане в болница до 30 дни, ще бъде замразен. Рехабилитацията като "друг вид дейност" пък ще бъде извадена от активното лечение. Планирано е да бъде създаден регистър за вида и броя на договорите на всеки лекар, работещ в лечебно заведение по договор с НЗОК. Здравната каса пък ще го проверява всеки месец.

Контрольорите на районните каси ще получат по-широки правомощия, а в контролната дейност ще се включат здравните инспектори, както и районните колегии на лекарския съюз. От своя страна с промени в Националния рамков договор съсловните организации ще получат картбланш да участват в договарянето на прогнозните обеми и на цените на медицинската помощ. Те ще имат право на глас и при определяне на методиките за остойностяване и заплащане на дейностите. Досега обемите и цените се разработваха от здравната каса и придружени със становища на министъра на финансите и министъра на здравеопазването ги приемаше Министерският съвет.

Специално контролно звено ще дебне за незаконните практики при отпускането на лекарства по лекарско предписание, ще следи и рекламата по интернет. Договорите между здравната каса и зъболекарите пък ще бъдат безусловно прекратявани, когато се констатират груби нарушения при отчитането и получаването на пари, без да е извършена дейност. Аптеките пък ще могат да обжалват на арбитраж глобите, наложени им от здравната каса. "Здравният " съд ще бъде съставен от експерти на касата и представители на Българския фармацевтичен съюз.

Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени продукти ще стане дирекция към Министерството на здравеопазването, за да се води по-ефективна лекарствена политика.

Договарянето на отстъпки от стойността на медикаментите за лечение на злокачествени заболявания, заплащани от касата, ще бъде задължително. На търговете в болниците ще участват само фирми, съобразили се с това условие. Ще бъдат следени "под лупа" предписването и отпускането на онкологични лекарства, както и на медикаменти за домашно лечение. По тези две пера преразходът за 2013-а бе над 110 млн. лв. спрямо заложеното в бюджета на публичния фонд.

Медицинските стандарти по клиничните пътеки също ще бъдат ревизирани. От тях ще отпаднат дейности, които досега заплащаше здравната каса. Под наименованието "Обща медицина" пакет услуги ще бъде изваден от болниците и ще премине към джипитата като засега обхватът му не е уточнен.

"Не мисля, че пациент би искал да отиде в болница, в която го лекува дипломат, а не самият специалист. Така че освен всички стандарти, които трябва да бъдат покрити от лечебните заведения за качество на медицинската дейност, това ще бъде едно допълнително условие", каза здравния министър Таня Андреева. По думите й промените в лекарствената политика се налагат, тъй като анализ на ведомството е установил, че някои търговци и болници договарят медикаменти на 19 пъти по-висока цена, отколкото същите са били закупени от други лечебници.

Калоян Атанасов


Болниците са провалили поръчки за 26 млн. лева
Над един милиард лева годишно получават болниците от здравната каса за извършената от тях дейност по клинични пътеки. Огромната част от тези средства се разпределят на мащабните търгове за покупка на апаратура, на лекарства, за ремонти, за консумативи и медицински инструменти, за горива. Лечебниците активно използват възможностите, дадени им от Закона за обществените поръчки, и съответно страдат от "нездравия" интерес на държавните финансови ревизори, на министерските контрольори и на служителите на Сметната палата. Проверка след проверка, акт след акт, нарушения за десетки милиони левове откриват всички тези контролни институции в болниците ни. Проблеми със "здравните" обществени поръчки има на всички равнища - от едва ли не всекидневно променящото се и в много свои части абсурдно законодателство, през недостатъчната квалификация на болничната администрация, до огромните възможности за корупционни практики и пробутване на "свои хора" в тясно специализираните търгове чрез насочващи условия.

Управителите на лечебни заведения имат не по-малко основания да недоволстват. Доста често те са принудени от обстоятелствата да провеждат процедури за по няколко поръчки едновременно, за които нито една администрация няма достатъчен капацитет. И съответно в тях се отварят много пробойни. Болниците работят под огромно напрежение, защото не знаят до последно колко и кога ще им плати здравната каса. С подготвяната от министър Таня Андреева здравна карта пък много от тях могат да изпаднат "зад борда" на работещите с обществения осигурителен фонд. Няма да е чудно, ако един от аргументите за това е неспособността им да провеждат успешно обществени поръчки. Ако се съди от проверките на Агенцията за държавна финансова инспекция, направени през последното тримесечие на 2013-а, над 80% от болниците ни се оказват нарушители. А това говори за сериозен системен проблем. От разкритите непроведени или неоснователно проведени обществени поръчки за 115 млн. лв. над 26 млн. лв. са потънали в 110 опорочени болнични търга.

Инспектираните лечебници чупят още един рекорд - за проведените от тях процедури за доставки и услуги са "отнесли" от финансовата инспекция общо 631 акта за административни нарушения. Най-големите "отличници" в неспазването на закона се оказват "Комплексен онкологичен център - Пловдив" със 190 начета, Многопрофилната болница в Пазарджик със 174 акта и МБАЛ "Св. Николай Чудотворец" в Лом със 71. Интересното е, че буквално разнищена от целенасочени проверки по почти всичките си договори е ломската болница. В миналото лечебницата бе управлявана от предишния шеф на здравната каса д-р Пламен Цеков и може би затова ревизорите са били любопитни да установят дали тя не е била фаворизирана от правителството на ГЕРБ. В резултат на щателното претърсване са открити 20 непроведени или неоснователно проведени процедури на стойност над 410 хил. лева.

В тази класация абсолютен лидер обаче е "Специализираната болница за активно лечение по кардиология - Велико Търново" ЕАД (СБАЛК). Нередовните търгове, организирани от шефовете й, са за над 6.53 млн. лева. Съставени са й 24 акта. Около тази болница също има прелюбопитни истории. В началото на 2012-а бившият здравен министър д-р Стефан Константинов издаде разрешение за разкриване на нова структура по инвазивна кардиология в държавната великотърновска болница "Д-р Стефан Черкезов". Там обаче от години се помещава и въпросната частна кардиоболница. Тя се превърна в трън в очите на управляващите по това време от ГЕРБ и те направиха няколко неуспешни опита да я изгонят. А шефовете на държавното заведение многократно посочиха, че са инвестирали над 2 млн. лв. за строителство и подобрения, а освен това отказват да пратят 80 лекари и сестри на улицата. За подобни "неканени гости" се готвят и законови промени, но може би с ударни начети държавата по-бързо и сигурно ще им "намери цаката".

Обобщението на проверките сочи, че най-големите нарушители са многопрофилните болници и структурите, специализирани в кардиология и онкология. По думите на Теменужка Михайлова от Агенцията по държавна финансова инспекция голяма част от проблемите идват от липсата на административен потенциал. Тя допълва, че при проверките на обществените поръчки, възлагани от болниците, се вижда, че са положени усилия, но има и множество пропуски. А болничните управители очевидно са скептично настроени срещу системата за пазаруване чрез търгове.

Да припомним, че неотдавна частните болници скочиха против задължението да провеждат обществени поръчки за покупка на лекарства, консумативи и други стоки, свързани с дейността им. Управителите им посочиха, че това изискване е абсурдно и лишено от правна логика, тъй като здравната каса плаща по предварително фиксирани цени, които нямат нищо общо с харчовете на болниците. "За бюджета на касата няма никакво значение какви разходи е направила лечебницата за предоставяне на услугата, защото ако тя закупи стоки или услуги на най-високата възможна цена, ще нанесе вреда единствено на собствениците", посочиха и от Центъра за защита правата в здравеопазването в свое становище до Комисията за защита на конкуренцията. КЗК започна производство, което да оцени съответствието на нормативната уредба с правилата за конкуренция при лечебните заведения. Резултатът може коренно да промени правилата на играта в здравния сектор.