Подготовка за извършване на експертиза

При оценка на експертното заключение се установява какви експертни версии са проверени, използвани ли са съвременни методи и средства в процеса на изследването и какво са показали резултатите от експертните експерименти

Версия – от латински “Versio” – интерпретиране на даден факт, едно от възможните предположения за неговото обясняване. Версиите имат роля при събиране, проверка и оценка на доказателствата. Те са източник на планирането и активно съдействат при постигане на пълнота, всестранност и обективност при разследване на престъпленията. Изясняването на понятието версия предполага разкриване на неговата същност. Версията е логическо понятие, разновидност на хипотезата, подчинена е на същите логически принципи, което е дало основание някои автори да употребяват понятието хипотеза вместо версия, а други ги отъждествяват. Макар и близка хипотезите се различават от версиите. Хипотеза е гръцка дума – “хипотезис” – предположение, което човек прави за нещо възможно или невъзможно, от които извлича следствие. В логиката под хипотеза се разбира основаното на анализа на практическите данни научно предположение за възможните причини относно съществуването на определени факти и явления в природата и обществото. Не всяко предположение е хипотеза. За да бъде, то хипотезата не трябва да е противоречива с наличните научни данни. За да се изгради една хипотеза трябва да има определен проблем. Именно търсенето на път и начин за решение на проблема води до оформяне на хипотеза, а тя се основава на данни, които вече са доказани в практиката.

В следствената, съдебната и експертна практика вместо хипотеза се използва термина версия. Макар, че по своята логическа същност версията не се различава от хипотезата, тя е нейна разновидност. Версията се различава по основанията свързани с нейното изграждане, източниците, задачите, които решава и др.

Разлики между версията и хипотезата:

-в предмета на хипотезата и версията – предмет на хипотезата са закономерностите на природни и обществени явления, а предмета на версията е непосредствено свързан с основната задача на наказателния процес– установяването на обективната истина и с предмета на доказване на конкретно наказателно дело;

-хипотезата се изгражда, проверява и доказва въз основа на законите на логиката и на познанието на методите и средствата на съвременната наука и техника, докато при версията освен законите на логиката, предимство имат знанията в областта на наказателно правните науки.

-хипотезата може да съществува дълго време (десетилетия), докато версията има кратък живот. Тя трябва да се провери и докаже или отхвърли в срока на наказателния процес – от образуване на досъдебното производство до постановяване на присъдата;

-в науката може да има и само една хипотеза за едно относително вярно обяснение на явление от действителността, докато изграждането на една версия за единствено обяснение на факт, свързан с престъпление, е напълно безсмислено. Версията предполага две и повече обяснения относно един и същ факт, свързан с престъплението.

Следователно версията може да се определи като особен вид предположение за разследвано престъпление, свързаните с него обстоятелства, с цел да се изяснят неизвестни факти и обстоятелства и да се съберат необходимите доказателствени материали по делото. Тя се явява и вероятно обяснение на съпътстващите факти, които не са свързани с предмета на доказването, но представляват оперативен или следствен интерес.

В криминалистическата теория и практика основателно се подчертава, че версии се изграждат по всички дела, като мнението на разследващия орган (дознател, следовател), както и на съда за разследваното събитие, винаги носи характера на предположение, което иска потвърждение и доказване. Най-голяма роля версията има в първия етап от разследването, когато повечето факти по делото не са известни и има много нерешени задачи. По тази причина и броя на версиите е най-голям, като с развитието на досъдебното производство постепенно намалява значението на версиите, защото се изясняват повече факти.

Видове версии. Класификацията може да се извърши на база различни формални признаци.

1. Според предмета на доказването - биват общи и частни версии. Разновидност на общите версии се явяват т.н. типични версии.

Общите версии се изграждат в началния етап на разследването и се отнасят до отделни или група обстоятелства от предмета на доказване.

Частните версии са предположения, които се отнасят до отделни факти свързани с предмета на доказване. Те имат самостоятелно значение за разследването и са значително по-многобройни от общите версии.

Типичните следствени версии се основават на опита на прокурорско-следствените органи по еднородни дела и позволяват при сравнително малко данни да се направи предположение за обяснение на престъплението. Като цяло типичните версии се изграждат на база на първите постъпили материали по следственото дело, когато фактите са малко и недостатъчни, в много от случаите противоречиви, поради което те не са и твърде конкретни. Въпреки това тяхното изграждане е в помощ на разследването при планирането на първоначалните и неотложни следствени действия, както и при събиране на доказателства. Те се явяват задължителен елемент от съдържанието на всяка частна методика на разследване на определен вид престъпление.

2. В зависимост от фазата на наказателния процес, версиите могат да се представят, като следствени и съдебни.

Следствените версии предвид етапа на досъдебното разследване се срещат като първоначални и последващи следствени версии. Първоначалните следствени версии се изграждат в началото на разследването. Те са най-многобройни, в много случаи с недостатъчна вероятност на изводите, недостатъчно обосновани и целенасочени. Характерно за тях е и недостатъчната индивидуалност. Често първоначалните следствени версии могат да се изградят и при използване на извън процесуални данни (по материали на ОИОргани но МВР). Най-често тези версии се изграждат за да се даде основно обяснение на факта на престъплението и да очертаят вероятната принадлежност на престъплението към даден състав от НК. Това се определя от факта, че в самото начало материалите по делото са малко и непроверени. Обстоятелството, че могат да се изграждат първоначални следствени версии по данни, събрани по оперативен път, не изключва обективността и законността на разследването, тъй като съществено е не това което ще предложи разследващия орган, а с какви методи ще го докаже. Първоначалните следствени версии имат значение за организиране на досъдебното разследване. На база на тях се планират неотложните следствени действия, а освен това те са ориентир за изграждането на последващи следствени версии.

Последващите следствени версии са продължение на първоначалните. Между тях на може да се направи рязко разграничение. Последващите следствени версии са по-обосновани. Това произтича от възможността да се изградят върху значително по-голям брой факти за престъплението, като тези версии са по-реални. Те не противоречат на вече изясненото обективно положение. По-надеждни и перспективни са, поради наличието на повече информация, въз основа на която са изградени. Те се изграждат след приключване на първоначалните следствени действия и в този смисъл служат за доизясняване на първоначалните следствени версии.

Версиите, изграждани от съдебните органи, са известни като съдебни версии. Те също са източник на планиране на разследването и за установяване на обективната истина. За разлика от следствените версии, съдебните са по-малко и се отнасят до по-малко обстоятелства по делото. Изграждането и проверката на съдебните версии се съобразява с НПК и с тактическите изисквания на криминалистиката. При изграждане на съдебните версии наред със съда, могат да вземат участие и съдебните заседатели. В съдебното производство версиите са пряко свързани с функциите на обвинението и защитата. Затова те могат да се класифицират и като – обвинителни и оправдателни версии.

3. Оперативно-издирвателни версии – те се изграждат преди и след образуването на досъдебното производство. За разлика от следствените версии, които се изграждат по данни, събрани с процесуални способи и извън процесуални източници, оперативно-издирвателните версии имат разузнавателен характер. Това са версии, характерни преди образуването на досъдебното производство. Те са предположения за кръга от лица, сред които може да се установи извършителя на престъплението, за мястото където е извършено, където се укрива оръжието или оръдието на престъплението. Главно предназначение на тези версии е да се определят източниците на доказателствената информация. От голямо значение е събирането на данни за източника на сигнала за престъплението и в зависимост от това да се определи най-подходящия подход при разпита на лицето, сигнализиращо за престъплението. Това се прави с цел да се провери доколко сигнала отговаря на истината. След получаването на информацията от лицето, което съобщава за престъплението, възниква необходимост за посещаване на посоченото местопроизшествие. Това посещение няма ролята на оглед. Оперативно-издирвателните версии зависят от количеството информация, от източника на сведения и др. Те винаги подлежат на проверка в процеса на ОИД, като за разлика от следствените версии, тази проверка е по негласен път и изяснява само отделни обстоятелства по престъплението. След образуването на досъдебното производство, изграждането и проверката на ОИ версии е свързано с изясняване на онези фактически обстоятелства, които се отнасят към предмета на доказване по делото. От значение е координацията между следствените и ОИ органи във връзка с провеждането на ОИМ и някои следствени действия. Установените данни по ОИ версии нямат доказателствено значение и подлежат на проверка чрез съответни следствени действия. Като нормативна основа за проверка на ОИ версии е чл.172 НПК, ЗСРС и ЗМВР. При използването им се ограничава неприкосновеността на личността, жилището, кореспонденцията и др.

Оперативни способи – наблюдение, проследяване , подслушване, проникване, белязване, проверка на кореспонденцията и компютърната информация.

4. В зависимост от субекта, версиите са – версии на разследващия орган (следовател, дознател, прокурор), съдия, експерт, обвиняем, пострадал, свидетел, ОР.

Деленето има условен характер, защото всички версии притежават не един , а няколко съществени признака. В зависимост от това кой от тях ще се вземе за основа на деленето, съответно една версия може да се отнесе към различни класификации.

Източници на версиите. Версиите се изграждат на основа на следните източници:

-процесуални източници – следи, веществени доказателства, обяснения на обвиняем, свидетели, резултат от експеримент, оглед, разпознаване, претърсване, експертиза;

-извън процесуални източници – с механизми на ОИ органи, съобщения на обществеността и средствата за масова информация. Основен източник са всички налични материали по делото.

-практиката – опита от практиката, който се използва за изграждането на т.н. типични версии. В този случай се прилага аналогията. Извода от аналогията е обоснован, само когато е от сравнение на съществени, сходни признаци. Колкото по-голямо е сходството, толкова версиите по аналогия, ще са по-обосновани;

-интуиция (от латински – прозрение) – към версиите по интуиция трябва да се подхожда внимателно. Те трябва да се преценяват съобразно данните по делото, доказателствата, а също и данните от ОИМ.

Версията се характеризира и със своята структура, която произтича от нейната същност и от задачите, които решава. Тя се определя от наказателно-процесуалната наука и от изискванията на формалната и на диалектическата логика. От особеностите на всички версии по дадено престъпление, можем да дадем следната структура на версията : -основание на версията; -изграждане на предположение; -заключение (извод) от предположението.

Основание на версията – това се факти, обстоятелства, сигнали и др. явления, които могат да послужат за изграждане на предположение за извършено деяние и за лицата, които са го извършили. Фактите могат да са проверени или не. За основание на версията може да послужат и неверните обяснения на обвиняемия ( доказването на невярното, доказва вярното). Основанието на версията се различава от поводите за образуване на досъдебно производство. При липса на достатъчно основания, не могат да се изграждат версии, тъй като не могат да се изграждат хипотези и предположения.

Предположенията са ядрото на версията. Те са съждения, умозаключения, които принадлежат към категорията – проблематични. Изграждането на такива логични форми се извършва по предварително известни за дадено явление признаци, които при определено условие обуславят появата и съществуването на тези явления, а при други правят невъзможна тяхната поява и съществуване или ги променят. Без предположения във версията не може да се премине към следващия етап - изводи и тяхната проверка.

Заключения (следствия, изводи) – във версията това са знанията, които произтичат от предположенията в нея. Те са и следствията, изведени от версиите във формата на логични съждения, които дават предположителни знания. Заключенията във версията не са статични форми на познание, а са динамични системи в процес на непрекъснато изменение.

При изграждането на версията участват различни логически методи – анализ, синтез, дедукция, индукция, аналогия. Изграждането на всички версии започва с анализ (познавателен метод, при който фактите се разчленяват мислено, за да бъде разкрито специфичното в тях). При анализа на фактите разследващия орган действа избирателно, като целенасочено отделя онези факти, които са специфични за престъплението. Подредбата на тези факти не става произволно, а на база задълбочено проучване и практически опит. Изолирането и опростяването на някои от въпросите от разследващия орган може да доведе до погрешни изводи, които да намерят място в следствената версия.

Синтез – този метод обединява предишните разпокъсани явления в един завършен вид. Анализа и синтеза са в диалектично единство.

Индукцията също е присъща за версията. Тя е метод за получаване на общи знания от единични възприятия. В наказателния процес, познанието на фактите и обстоятелства по делото, започва с изучаване на единичните явления. Приложението на индукцията дава истинна стойност на едно минало явление.

Аналогия – особен вид умозаключение. Тя намира приложение при изграждане на типичните версии. В основата й стои сравнението.

Съществуват и други методи – на противопоставянето, на моделирането.

Най-съществен е дедукцията – извеждане на особеното от общото. Чрез използването на дедукцията, от изградената обща версия се извежда частната. Дедуктивния метод се използва основно при изграждане на частни версии. Индуктивния и дедуктивния методи са свързани.

При изграждането на версията трябва да се спазват някои тактически изисквания - за обоснованост, надеждност, конкретност, реалност, съгласуваност, непротиворечивост.

Обоснованост- изграждането на версията трябва да става на база достатъчно и разностранни данни по делото и при наличие на фактическа и логическа връзка между тях.

Надеждност – да съществуват реални възможности за превръщането на едно вероятно обяснение, в достоверно.

Конкретност – свързване на версията със задачите на разследването.

Реалност – съобразяване на версията с обективните възможности за проверката й при съответните условия.

Една версия се счита за правилно изградена, когато са спазени всички изисквания, като най-голямо значение има обосноваността.

Задачите на разследването и изискванията на тактическата организация, налагат да се изгради повече от една версия за едни и същи факти и обстоятелства по делото. Това е така защото твърде разнообразни са вариантите на проявление на фактите. Изграждането на версия може да стане преди и по време на провеждане на процесуално-следствените действия. Версията се проверява в процеса на разследване, по време на провеждане на следствените действия. Само тогава резултатите от проверката имат доказателствено значение. Проверката на версията трябва да отговаря и на изискването за обективност, всестранност и своевременност.

Обективност – предполага по силата на НПК да бъдат разкрити както изводи за обвинението, така и за оправдаване на извършителя.

Всестранност – да се изяснят всички възможни версии, основани на данните по делото, предвид характера на престъплението и неговия автор. Затова органите на досъдебното производство трябва да не работят само по една версия и да не игнорират останалите.

Своевременност – да се изяснят всички изводи, които произтичат от предположението на версията. Проверката не протича изолирано. Всички версии трябва да се проверяват едновременно, като практическата проверка се предшества от логическа. Версиите имат значение за планирането. Те са основен източник и дават насоката на разследване и определят предмета на доказване по всяко дело.

Основни задачи на огледа (според чл.155 НПК, съдът и органите на досъдебното производство извършват огледи на местности, помещения, предмети и лица, с цел да разкрият, изследват и запазят по реда установен в НПК следи от престъплението и други данни, необходими за изясняване обстоятелствата по делото).

Основната задача на огледа е събиране на доказателства. Тя произтича от неговото място и значение в процеса на разследването. Двете форми на познанието – сетивната и логическата, намират приложение в огледа. Значителна е ролята на сетивното познание. Тази информация се подлага на логическа обработка, чрез методите на анализа, синтеза, дедукция и индукция, построяват се умозаключения, установяват се процесите, свързани с възникването на следите и другите веществени доказателства. Обектите на огледа се индивидуализират според вида и състава на извършеното престъпление.

Общи обекти – тези, които се отнасят до всеки вид оглед.

Конкретни обекти – индивидуализират се според вида и състава на престъплението, предмета на доказването, обстановката, при която се е осъществило деянието. Тази конкретизация на обектите се извършва във всеки отделен случай. От нея зависи пълнотата и обективността на огледа.

Предвид вида на обектите огледите биват :-оглед на местопроизшествие;

-оглед на труп-чл.157 НПК; -оглед на живи лица или освидетелстване чл.158; -оглед на кореспонденция (чл.165 НПК); -оглед на животни и техни трупове.

Оглед може да се извърши и допълнително след първоначалния и има предмет на изследване отделни предмети, елементи от обстановката, които не са изследвани или фиксирани при първоначалния оглед. За препоръчване е да присъстват същите поемни лица.

При грешки, допуснати при първоначалния оглед, обектите се изследват повторно. Тук важи правилото “предметите се изследват така, все едно, че първи оглед не е имало”. Изготвят се самостоятелни протоколи за всеки оглед.

Участници в огледа:

-ръководи се от разследващ орган (следовател,дознател);

-прокурор (при досъдебното производство);

-съдия (при съдебното производство);

-поемни лица – чл.137 НПК. Те не са заинтересувани от изхода на делото. Непосредствено възприемат действията на участниците в огледа. Гарантират се техните процесуални права да правят бележки и възражения, да искат поправки и изменения в протокола;

-експерт – БНТЛ чл.156, ал.2 НПК. При оглед на труп и при ПТП задължително съдейства за откриване, фиксиране и изземване на следи и предмети при огледа. Това той осъществява под ръководството на разследващия орган.

-присъстват ОР, полицейски служители;

-може да се привлекат – обвиняем, пострадали, но това е по преценка на водещия огледа.

-когато разследваното престъпление е на територията на юридическо лице (предприятие, фирма), може да участват техни представители;

-водач на служебно куче – при намиране на одорологични следи.

Огледа се провежда при изискванията за обективност и пълнота.

Оглед на местопроизшествие.

Местопроизшествие – пространствените граници на мястото, където се е осъществило изпълнителното деяние, настъпил е престъпния резултата или са намерени следи от извършеното престъпление.

При убийства, грабежи, палежи, задължително се прави оглед на местопроизшествие. Прави се още преди образуване на досъдебното производство. Забавянето може да доведе до невъзможност за събиране на доказателства, недостатъчно изградени версии и т.н.

Огледа има следните стадии – подготовка, извършване на огледа, закрепване на резултатите.

Подготовката има два подетапа :

1.преди отиване на местопроизшествието – установяване дали има пострадали, мерки за запазване на местопроизшествието, очевидци, формиране на оперативно-следствена група, подсигуряване на технически средства необходими за огледа;

2.след отиване на местопр. – отбелязва се времето на пристигане на оперативно-следствената група, помощ на пострадалите лица, обезопасяване на мястото, където ще се извърши огледа, събиране на данни за свидетели-очевидци, първоначален извън процесуален разпит на тези очевидци, при необходимост – работа по горещи следи (преследване на извършителя). Да се определи коридор за влизане и излизане от местопр., с цел да се избегне унищожаване на следи или оставяне на нови от участниците в огледа. Водещия огледа събира информация по 3 основни момента :

-обстановката преди престъплението;

-обстановката при извършване на престъплението;

-промени в обстановката след извършване на престъплението, до идването на оперативно-следствената група (ОСГ).

Извършване на самия оглед. Ръководителя на ОСГ оглежда местопр. като цяло, обкръжаващата го обстановка, обозначава територията и центъра на местопр., правят се ориентиращи обзорни снимки и се нанасят първоначалните данни. Огледа може да си извършва от периферията към центъра (на местности) или от центъра към периферията (на затворени помещения). При големи площи (самолетни и пътнически катастрофи) местопр. се разделя на участъци, подредени по права линия – върви се по тази въображаема линия и се извършва огледа.

Изследователски стадий на огледа – непосредствено изучаване и изследване обстановката на местопр. – използват се статичен и динамичен метод. Статичен метод – състоянието на предметите без да се променят. Динамичен метод – вещите и следите се променят, обръщат се , изместват се и се променя тяхното положение. Тези два метода са предвидени в чл.156, ал.3 НПК. Използват се свързано, последователно – първо статичния, след това динамичния.

Изземване на следи – отпечатъци, одорологични следи и др. Времетраенето за тях е 30 – 40 мин. Одорологичния метод не е способ за процесуално събиране на доказателства (приобщават се към доказателствения материал, само ако бъдат разпитани поемните лица и техническото лице), тогава имат сила за съда.

Съставяне на протокол за оглед на местопр (чл.128 НПК) – основна и задължителна форма на фиксиране на резултатите от огледа на местопр. Той съдържа(чл.129) : 1.уводна част – дата, час , място на огледа, имена на разследващия орган, поемните лица, експерти, обективни (метеорологични) условия на провеждане. 2.описателна част – местопр. такова каквото е (граници, обстановка, местоположение на отделни предмети и следи). Не се правят изводи и заключения в тази част. 3.заключителна част – отразяват се иззети следи, кои обекти са фотографирани, скици, планове, бележки на поемните лица, време на завършване на огледа, подписи на лицата участвали в огледа. Направените фотоснимки и скици, се явяват доказателствени средства, които трябва да се приложат към протокола. Може да се направи видеозапис на огледа, който да се присъедини като доказателствено средство. Иззетите веществени доказателства се опаковат и надписват (данни за вещта, подписи на поемните лица). При допълнителния оглед се изготвя самостоятелен протокол.

-огледа да се извърши на мястото, където е открит трупа, при което е задължително присъствието на съдебен лекар.

-трупът, който е бил обект на оглед се погребва само след разрешение на прокурор;

-ексхумация се извършва след разрешение на съдия, в присъствието на медицински експерт. Заравянето се извършва след разрешение от органа разрешил ексхумацията (чл.157 ал.3 НПК).

Огледа бива външен и вътрешен (аутопсия).

Външен – самостоятелно следствено действие по реда на НПК.

Вътрешен – съдебно-медицинска експертиза, осъществена от съдебно медицински експерт.

Задачи при вътрешен оглед – установяване кога приблизително е настъпила смъртта, личността на пострадалия, телесни увреждания, колко време след причиняване на уврежданията е настъпила смъртта, кои увреждания са нанесени приживе и кои след настъпване на смъртта, по какъв начин е причинена смъртта, следи оставени по трупа.

Участници в огледа – разследващ орган, съдебно-медицински експерт (при външния оглед е само участник), специалист БНТЛ, ОР, 2 поемни лица.

Подготовка на огледа – назначаване охрана на мястото, където е открит трупа, сформиране на ОСГ, осигуряване на необходимите технически средства. Изискването за незабавно провеждане на огледа непосредствено след получаване на сигнала е, поради опасността трупът да претърпи изменения, поради метеорол. условия, вътрешни биохимични процеси (разлагане) и намеса на външни лица (да променят положението, да унищожат следи). Оказва се първа помощ на пострадалия, тъй като съществува вероятност да бъде спасен, независимо, че няма външни признаци на живот. Провеждат се ОИМ по горещи следи – за задържане на извършителя. Чл.157 ал.1 НПК – изследва се трупа и мястото, където е намерен.

Външния оглед може да се пропусне само при изключителни случаи (опасност да се промени състоянието на трупа)

Видове огледи : - общ статичен; - детайлен статичен; - динамичен; -оглед на самото тяло.

Общ статичен оглед. Трупа се оглежда в състоянието, в което е намерен - общ вид; поза; да се установи дали са настъпили изменения след смъртта (ако са констатирани такива - да се посочат и какви са те); положение на трупа спрямо близки обекти и посоките на света; разстояние между трупа и използваното оръжие, ако е открито такова. Обръща се специално внимание на трупните петна. Оглеждан се всички предмети, които се намират върху трупа.

Детайлен статичен оглед. Изследват се последователно всички участъци на трупа в детайли, без да се променя неговото положение. Правят се съответните снимки за фиксиране на резултатите от него.

Динамичен оглед. Трупът се обръща на различни страни и се описва най-подробно – дрехи, петна, оръжие, оглеждат се джобове, изземват се намерените документи и предмети (посочва се техния вид и състояние). Оглеждат се обувките, подметките им, за следите и частиците полепнали по тях (особено при ПТП).

Оглед на самото тяло. Описват се общият вид, основни анатомо-биологични показатели, ръст, пол, охраненост, белези, особеностите на отделните части на трупа, цвят на коса, очи, татуировки, следи от хирургическа намеса.

Този оглед започва от главата, нейното състояние и следи от насилие. Установява се състоянието на очите и езика, описват се шия, гърди, корем, таз, крайници. Телесните повреди се описват по форма, големина, цвят, по коя част на тялото се намират, описва се трупното вкочаняване, изстиване и послесмъртни петна. Описва се мястото, където се намира трупа т.н. “ложа на трупа”, след като трупа се премести. Изземват се проби от мястото и следи от кръв. При всеки начини на умъртвяване има специфики, върху които трябва да се акцентира.

-при обесване (примка) – дали е убийство, самоубийство или инсценировка на самоубийство. Да се огледа положението, позата, следи от влачене на мястото, където е намерен. Характерен признак при обесването е следа около шията (ларингса). С времето тази следа се изменя. Обръща се внимание на трупните петна. Изследва се материала, от който е изготвена примката. При аутопсия трупа се изследва заедно с нея.

-при удушаване – специфични са синините в областта на шията, носа, устата, счупване на ребра в следствие на натиск, за сломяване на съпротивата.

-при удавяне – обръща се внимание на кожата на трупа (т.н. гъша кожа), размекване на кожата и гниене, осапуняване на трупа, повреди от удари (в скали и др.).

-при огнестрелно оръжие – разположение на входния и изходния отвор, наличие на вторични следи – барут, газове, частици от сажди, ръжда, оръжейно масло, метален прах. Да се изземат гилзи и куршуми, като се посочи мястото, където са открити. Установяване положение на пострадалия при прострелването. Да се установи коя е входната и изходната рани, раневия канал (пътя на куршума през тялото). Освен входната, се изследва и изходната рана за натиска на куршума отвътре навън .

Съдебната практика сочи, че изходното отверстие е по-голямо от входното, но това се оборва при малък куршум (изходното може да е по-малко).

Извършва се дактилоскопиране на трупа.

След приключване на огледа се съставя протокол, а трупа в найлонов чувал се отнася в медицинско заведение.