1в. Криминалистика обща характеристика. Принципи и особености. Възникване и развитие. Връзка с други науки

Регистрация на отделни вещи – регистрират се вещи, които са откраднати, изгубени, намерени, за които се предполага, че имат връзка с престъплението. Тяхното фиксиране става чрез описани в съответни карти, в който се отразява тяхната форма, размери, качество и др. индивидуализиращи признаци. Тези карти се подреждат по азбучен ред, според наименованието на вещите.

Създаването на националната гилзотека и куршумотека цели централизирано изследване на обекти от различни местопроизшествия, с цел разкриване на тежки престъпления, чрез идентифициране на оръжието, от което е стреляно. Успоредно с това тази колекция дава възможност за сравнително изследване на незаконно притежавано оръжие, иззето от заподозрения, уличения, обвиняемия, както и на случайно намерени при огледа на местопроизшествието куршуми и гилзи. Колекцията се съхранява в специални метални шкафове. Всеки обект се вписва в дневник, в който се нанасят съответните данни. Куршумите и гилзите се поставят в кутийки, разделят се по калибър и система на оръжието. Някои от данните могат да се обработят по електронен път. Правят се и детайлни снимки на по-характерните идентификационни признаци на обектите.

-по предназначение – бойно, ловно, спортно;

-по релефа на канала на цевта – нарезно и гладкоцевно

-по калибъра – мало-, средно- и голямокалибрано.

-по броя на зарядите – едно- и многозарядно.

-по начина на произвеждане на стрелбата – автоматично и неавтоматично.

Боеприпасите се подреждат по вид, калибър, година на производство и страна-производител.

При изграждането на тези колекции се използват различни възможности. Обикновено липсващите модели и системи оръжия се предоставят за колекцията, след приключване на наказателното производство и постановяване на присъдата. Получават се от специалните служби на МВР и МО.

Извършването на трасологични и технически експертизи е свързано с изследването на различни обекти, открити на местопроизшествието. Особено големи трудности се срещат при извършването на експертизи на обекти, които имат едно и също предназначение, но технологично се произвеждат с различни външни признаци и форми.

За определяне на груповата принадлежност на гумите, по оставените от ходовата част на МПС следи, върху тяло, дрехи, пътно платно, се използва общия вид и размера на следата и рисунъка на протектора. Успоредно с тези колекции се използват и каталози, отпечатани от фирмите производители на тези гуми. При ПТП с неизвестно МПС, често остават парчета от стъкла от фарове и габарити. Колекциите от тях се използват за определяне на груповата принадлежност на инкриминирания обект, чрез установяване на цялото по неговите части.

Колекциите от брави, катинари и други заключващи средства са предназначени за бързото определяне на серия и № на обекта на изследване, фирма производител, като за целта в колекцията има дублиращ екземпляр , на който е направен напречен разрез за улесняване на експертите-криминалисти, при изучаване на устройството на инкриминираното заключващо средство, преди да се пристъпи към отваряне и разрязване.

Така се подхожда и при колекциите от лекарствени средства, при които едно и също лекарство се таблетира и опакова от производителите по различен начин.

Колекциите от цигари и цигарени кутии, служат за определяна на завода и страната производител, партидата на производство, както и особеностите на хартията, филтъра и качеството на тютюна.

Колекцията от растителни видове се изготвя под формата на хербарии, които си подреждат в специални каталози.

ДНК – регистрация. Великобритания първа в света през 1996 г. проведе ДНК регистрация. У нас тя е въведена от 01.05.2005 г. и е регламентирана в ЗМВР. ДНК регистрацията е информационен масив от ДНК профили на лица, извършили престъпление. Определянето на ДНК профилите, тяхното съхраняване и използване се осъществява от Националната ДНК лаборатория към МВР. Изземването на биологичен материал от лица, които подлежат на ДНК регистрация се извършва на територията на цялата страна, с помощта на специални комплекти, които осигуряват прецизност и защита на донора. Техническото изпълнение се осъществява чрез вземане на натривка от устната кухина или на определен брой косми от главата на човека. От този биологичен материал се определя ДНК профила на лицето и се записва в базата данни чрез уникален, генериран и контролиран от регистрационната система номер. При вземане на сравнителен биологичен материал се попълва формуляр, който съдържа данните на регистрираното лице – трите имена, националност, № на ЛК, пол, ЕГН, етническа принадлежност. Някои от тези данни се използват при обработката на експертните резултати, с които се увеличава многократно идентификационната стойност на извършения сравнителен ДНК анализ.

6в. Съдебна балистика – обща характеристика. Значение на съдебната балистика. Откриване, фиксиране, запазване и изземване.
Съдебната балистика е – система от правила и знания за откриване, фиксиране, запазване, изземване и изследване на огнестрелното оръжие, боеприпаси и следи от оръжие и боеприпаси. Съдебната балистика е раздел на криминалистическата техника и заема самостоятелно и много важно място в криминалистиката.

Значение на съдебната балистика:

- съдейства за изясняване на широк кръг обстоятелства за мястото и времето на изстрела, посоката на куршума, годността на саморъчно направеното оръжие и др.;

-осигурява специализирано извършване на огледа на местопроизшествието, на претърсването и изземването и на личния обиск в случаите на използване на огнестрелно оръжие;

- позволява да се идентифицира оръжието по намерените гилзи и куршуми чрез извършване на съдебно - балистична експертиза, а когато това не е възможно- да се определи груповата му принадлежност;

1.Вероятностен метод – при този метод се изгражда система от версии за евентуалното местонахождение на оръжието и боеприпасите. Тук се взема пред вид нормалното протичане на процесите при изстрела, закономерната реакция на извършителя и обусловените от конкретните условия възможности за укриване на оръжието и попадането на куршумите и гилзите.

2.Мисловна реконструкция -този метод почива на закономерната връзка и зависимост между отделните факти и обстоятелства, намерените следи и други доказателства. Чрез този метод се анализира механизмът на извършване на престъплението, а от там и местонахождението на оръжието и боеприпасите.

3. Инструментален метод – изразява се в използването на различни технически средства – металотърсач, рентгенов апарат и др.

Фиксиране – извършва се два начина:

1.Протокол за извършване на съответното следствено действие - в него се описва разстоянието между два постоянни ориентира където се намира оръжието, положението на оръжието и боеприпасите спрямо трупа и другите обекти на местопроизшествието, посоката на цевта и положението на боеприпасите, оръжието заредено ли е или не, положението на предпазителя, на затвора. Подробно се описват отличителните белези на оръжието – вид, фирмени знаци, образец, система, калибър.

2. Фотографска фиксация- тя дава възможност за нагледност, чрез нея се постига бързина, пълнота и обективност на информацията. Въз основа на детайлните снимки могат да се предприемат издирвателни действия, а от възловите снимки може да се получи информация за връзката на оръжието със заобикалящите го предмети.

Запазване- изразява се в запазване на оръжието и боеприпасите и на образуваните признаци в състоянието в които са открити; запазване на следите от ръце, от биологичен произход и други върху оръжието.

- запазване на оръжието и боеприпасите в състоянието в което са открити;

- обезопасяване на оръжието и освобождаването му от заредено положение;

- запазване на следи от ръце, биологичен произход и други върху оръжието. Оръжието се поема в тези места, където не могат да се образуват следи от ръце. Отворът на цевта винаги трябва да сочи нагоре, за да се запазят намиращите се в нея частици свързани с произведения изстрел;

- осигуряване на условия за пренасяне на оръжието и боеприпасите до съответната лаборатория за изследване без повреждане на образуваните признаци;

Изземване не трябва да се допуска преди фиксирането на оръжието и боеприпасите и в протокола и фотографската фиксация и преди извършването на оценка на местопроизшествието и обектите намиращи се в определена връзка и зависимост с оръжието и боеприпасите.

Предмет на трасологията са не всички видове отражения, като сигнали- носители на информация за извършеното престъпление, а само един определен вид следи – тези в трасологическия смисъл на думата. Всяко изменение в обстановката на престъплението, всяко възприятие – мисловен образ в съзнанието на човека, следва да се отделят от следите, които са обект на трасологията.

Трасологията се занимава само с един определен вид следи – отраженията в материалния свят. Следообразуващият обект отразява своите свойства върху следовъзприемащия обект. Характерно е, че взаимодействието може да е пряко (от ръка, крак, зъби) или опосредствено – чрез използването на технически средства (при взлом). Въз основа на следите може да се идентифицира следообразуващия обект или поне неговата групова принадлежност. По следите могат да се установят важни обстоятелства – посока на движение и оттегляне, съучастници, място на пребиваване. За да се обясни точно механизма на образуване на следите, освен причинната връзка е необходимо да се установи и действието, което е причинило образуването на следата. Установяването на връзката между двата обекта, има отношение към важни въпроси. Например при експертната криминалистична регистрация, без установяване на причинната връзка между взаимодействащите обекти, не може да се реши основната задача на експертната криминалистична идентификация – установяване тъждеството на следообразуващия обект, въз основа информация от следата.

Следата е била обект на внимание още от древността, но като начало на трасологията се приемат изследванията от втората половина на 19 век – австриецът Ханс Грос издава “Ръководство на следователя”, което съдържа пълна характеристика на следите.

Видове следи.

В зависимост от броя и характера на движението следите могат да бъдат представени като – статични и динамични. Статичните следи са образувани при едно движение в една посока. Статичната следа се образува само в определен участък от повърхността на следовъзприемащия обект, в момента на прекратяване на движението между двата обекта. Формирането на статичните следи е от взаимодействието на два обекта със следните характеристики – извършване на механично движение на следообразуващия обект или насрещно механично движение на двата обекта. От това движение двата обекта влизат в плътен контакт. Предизвикват се изменения, постепенно силите се уравновесяват, движението между обектите се прекратява и в резултат на това се формира следата, като веществено отражение на свойствата на следообразуващия обект. Следата е статична, тъй като се образува, когато и двата обекта са в абсолютен покой. Следите при удар и натиск са типични статични следи. Те отразяват формата, релефа, размера + някои частни идентификационни признаци. Анализа на механизма на образуването на статичните следи има практическо приложение за определяне характера на взаимодействието, за установяване на начина на използване на следообр. обект, за определяне рода и вида на следообр. обект, за определяне на неговата контактуваща част, за определяне на посоката на движение (следа от крак), за изясняване положението на престъпника и жертвата и др.

Динамични следи. Образуват се при движение в различни посоки. Времето на контакта е краткотрайно и отражението на външния строеж не е пълно. Те не са годни за идентификация, а само за определяне на груповата принадлежност. Динамичните следи заемат по-голям участък върху следовъзпр. обект, защото са от няколко момента на движението на обекта, като контактуващата повърхност на следообр. обект се отразява няколко пъти върху контактуващата повърхност на следовъзприем. обект ( рязане с ножовка, плъзгане с шейна). Динамичните следи отразяват последователно и неколкократно контактуващата повърхност на следообр. обект. Тези следи не винаги отразяват всички налични признаци на конт. част на следообраз. обект, но позволяват да се получи информация за характера на взаимодействието между обектите, за рода и вида на следообр. обект, за начина на извършване на определени действия от извършителя, а и за някои частни признаци на релефа на следообр. обект.

Според начина на възприемане от следовъзпр. обект, следите биват обемни и повърхностни. Обемните следи отразяват трите измерения – дължина, ширина, височина на контактната повърхност на следообр. обект, респективно обемното изменение върху следовъзпр. обект.

Предпоставки за образуване на обемни следи :

- следовъзпр. обект трябва да е пластичен. Колкото по-дребнозърнеста е структурата му, толкова по ясна е следата.

- способност да се запазят измененията в следовъзпр. обект.

Повърхностни следи – не предизвикват изменение в следовъзпр. обект. Образуват се чрез наслояване върху следообр. обект на частици (цветни и безцветни) и отслояването им върху следовъзпр. обект. Повърхностните следи също имат известна обемност, поради “обема” на отслоените частици.

Локални и периферни следи. Локалните се образуват в границите на контактуващата повърхност на обекта, а периферните – извън тях. Локалните са типични следи-отражения, а периферните не съдържат информация за предмета, а само за контура му. Периферните следи се срещат най-често при следа от крак.

Според възможността да бъдат възприети, следите биват слабо видими и невидими.

Според начина по който са оставени – от физическо, химическо, биологическо взаимодействие.

Всички изменения на местопроизшествието, в резултат на извършеното престъпление са следи в широкия смисъл на думата.

Идеални следи – това са отражения в съзнанието на човека. Това е мисловен образ образуван в резултат на въздействалите по време на престъплението обекти , процеси, явления. Те не подлежат на унищожаване и повреждане. Тези следи са зависими от индивидуалността на човека, моментното здравословно и психично състояние, което води до различно възприемане от различните хора, на едни и същи факти. Идеалните следи не бива да се разглеждат откъснато то следите-отражения и от следите в широкия смисъл на думата.

8в. Следи от ръце.
Следите от ръка позволяват да се установи личността на извършителя на престъплението, а също така и някои други обстоятелства. Практическото значение на тези следи се определя то няколко фактора :

- те се срещат твърде често в практиката, поради функционалното значение на ръцете;

- образуването на тези следи не е свързано с характера на престъпленията

- по тези следи може са се установи лицето, което се е намирало на съответното място;

- поради анатомичния релеф на следите, могат да се открият идентификационни признаци.

В Европа сравнително късно се открива значението на тези следи. Първите, открили значението на следите от ръце за идентификацията на лицата са Марчело Манпичи (1690г.), Йохан Кине (1860г.). През 1930 г. губернатора Уйлям Хершъп откривайки зависимост и класификация на папиларните изображения, въвежда сред туземците поставянето на пръстови отпечатъци върху документи.

В България дактилоскопията се развива късно. През 1903г. започва да се вземат отпечатъци от извършители на престъпления. Първите експертизи се правят през 1925 г., когато у нас идват австрийците Хайденфелт и Ничш – специалисти-криминалисти.

Анатомичен строеж на кожата – състои се от три слоя – епидермис, дерма, подкожен пласт. В дермата на дланите и ходилата се намират снопчета влакна с различна форма (папили), които се вдават в епидермиса. По другите части на тялото няма такива папиларни линии (изображения). Те образуват различни фигури – примка, дъга, овал, различни за всеки индивид, което дава възможност да се използват за идентификация. Освен тях върху кожата са и порите на пото-мастните жлези, които отделят пото-мастен секрет. Върху дланите и ходилата има най-малко потни жлези. Където има папиларни линии, няма мастни жлези. Мастния секрет се отделя от други места върху кожата и попада върху дланите при докосване на тези места. Пото-мастния секрет е фактор за образуването на тези следи.

Морфологичен строеж на кожата – състои се от : - папиларни линии; - флексорни линии (получават се при сгъване на дланта); - бели линии (бръчки), които са разположени вертикално и успоредно на пръстите на дланта (те не са устойчиви и се променят при рязко отслабване, болест и др.). Към релефа на дланите се отнасят линии външни интервенции (хирургични или анатомични). Те са съществен идентификационен признак.

Кожния релеф има определени свойства, които са от съществено значение:

- индивидуалност – всяко папиларно изображение е индивидуална и неповторима съвкупност от свойства (по вид, големина и разположение), спрямо пръстите на една и съща ръка и пръстите на различните хора по света.

- устойчивост – кожния релеф на пръстите е сравнително устойчив и се запазва във времето – от 4-6 месец на новородените до края на живота и даже малко след смъртта.

- възстановимост – повреди от механична и химична интервенция, които не засягат втория слой на кожата, намаляват яснотата на кожния релеф, но след не много време папиларните изображения се възстановяват напълно.

- отражателна способност – поради голямата устойчивост на кожния релеф и поради непрекъснатото отделяне на пото-мастен секрет.

- възможност за класифициране – въпреки разнообразието си, папиларните изображения се класифицират в групи и подгрупи. Класификацията се извършва въз основа на формата в централната част на папиларното изображение. Съществуват три вида папиларни изображения :

1. Примковидни (най-често срещани – при около 60 % от хората), които се разделят на две под групи – радиални и лунарни;

2. Дъговидни (най-рядко срещани – около 10 %), с подгрупи – арковидни и палатковидни;

3. Кръговидни (около 30 %), с подгрупи – спираловидни, спирали-охлюви, сложни, смесени.

Следите от ръце могат да се класифицират и като обемни или повърхностни :

- обемните се получават върху обекти с пластичен, дребнозърнест строеж (срещат се сравнително рядко).

- повърхностните – те се образуват при два варианта –

1. 
   при отделяне на пото-мастен секрет от кожата;
   
2. 
   при попадане на течни или прахообразни вещества върху кожата (кръв) и последващото им отлагане върху следовъзпиемащия обект.
   

- видими – образуват се при наслояване и последващо отслояване на цветни вещества;

- слабо видими – образувани от пото-мастен секрет върху повърхности, които не го попиват (метал, пластмаси);

- невидими – образувани от пото-мастен секрет върху повърхности, които го попиват (хартия, дърво).

Друга критерии класификация на тези следи е според наличието или отсъствието на движение – статични (само те са годни за идентификация) и динамични (от хлъзгане). Последните не са годни за идентификация, но по тях може да се определи размера и формата на ръката.

Следите се откриват с лупа или невъоръжено око, като за целта обекта се осветява под определен ъгъл с ултравиолетови лъчи или други източници.

Най-голямо значение има въпроса за проявяване на следите. За проявяване се използват физически и химически методи и средства, според цвета на следовъзприемащата повърхност и давността на следите.

- физически методи – опрашване на следата с прахове, опушване със сажди и йодни пари. Проявяването с прахове е най-разпространения метод. За пръв път е приложен от Алфонс Бернион, който и използвал графитен прах. През 1930 г. французина Локар прилага около 30 вида прахове за проявяване. Винаги следва да се има предвид цвета на повърхността – трябва да има контраст между повърхността и праха, които се използва (бял, чер, цветен, флуорисциращ). Праха трябва да е изсушен и ситно смлян. Ако с малко относително тегло се получават незадоволителни резултати. Праха главно се посипва или се нанася с дактилоскопна четка. Използва се и магнитна четка, но само при прахове с феромагнитни свойства. Нанасянето може да се извърши и чрез пулверизатор, след което излишния прах се отстранява. Праховете, които се използват са – алуминиев прах, флуорисцентни прахове, магнитни прахове, бронз, манганов или цинков окис, графит, трижелезен четириокис и др. За опушване се използват – камфорови кристали, които при горене дават фини сажди, колофон, полистирол и др. Опушването се прилага за стари следи (от преди 15-20 дни), върху метални, стъклени или порцеланови предмети. При опушването се разгражда пото-мастното вещество. С йодни пари се проявяват следи върху хартия, дърво, пластмаси, метал, като при този метод се проявяват латентни следи. Парите се абсорбират и химически реагират с пото-мастния секрет, от което се получава жълтеникаво изображение.

- химически методи – прилагат се когато пото-мастното вещество е абсорбирано от обекта, върху който е следата – хартия, текстил и др. Използват се : 1.) разтвор на сребърен нитрат – материала се потапя в него и след това се поставя между два чисти листа хартия. После образеца се облъчва с кварцова лампа и следите се фотографират (за хартия, дърво и др.); 2.) нинхидрин на прах, разтворен в алкохол. Разтвора се нанася върху обекта или той се потапя в него (за порести материали – хартия, текстил). Нинхидрина взаимодейства с аминокиселините и се получава оцветяване. Метода е приложим за много стари отпечатъци (10 години); 3.) разтвор на алоксан – действа аналогично на нинхидрина. При осветяване с УВ лъчи се получава малиново-червена луминисценция. Проявяването при тези методи става бавно – за 24 до 48 часа.

- най-съвременен метод е с радиоактивни изотопи. С цел да не се повреди носителя, проявените следи се фотографират (детайлна снимка)

Изземването на следите става с дактилоскопно фолио (бяло, черно, безцветно – за да има контраст). Използва се и безцветно тиксо, което се подлепва върху бял картон.
9в. Следи от крака.
Първото престъпление, разкрито чрез тези следи е във Франция през 1854г. И тези следи (както следите от ръце), не са в зависимост от характера на престъплението. Тук се прави разграничение между следи от обувка, от бос крак и от крак обут в чорап.

- в обувка – характерни белези са големина и вид на обувката, белези от износване;

- бос крак – големина и строеж на стъпалото, папиларни линии и т.н.

Следите от крак са от голяма значение, тъй като от тях се изяснява : - посоката на движение на извършителя; - дали е сам или със съучастници; -патологични изменения в походката.

Следите от крак имат значение за идентификацията на лице – пряко (от бос крак) и косвено (чрез идентификация на обувката). Следите от крак могат да бъдат обемни и повърхности, което има значение за начина на тяхното изземване. Повърхностните са представени като следи – наслоения или отслоения. Следите от крак биват също локални и периферни, статични и динамични (годни за идентификация са само статичните следи).

Откриване на следи от крак – това става при детайлен оглед на местопроизшествието. Значение има и вероятностния метод, който предполага изграждането на версии на пътя на движение на лицето, места на пребиваване. Друг метод е инструменталния – използват се осветителни тела, живачно-кварцова лампа, оптични прибори.

Фиксиране :

1.) в протокола за оглед на местопроизшествие.

2.) фотографиране – детайлни снимки по мащабния метод (успоредно на следата, на същата плоскост се поставя мащабна линийка).

Когато са открити множество следи – последователно от двата крака, се говори за т.н. “пътечка на следите”. В този случай се прави панорамна снимка по метрическия способ (поставя се дълга метрична лента, успоредно на следата)

3.) графическа фиксация – на няколко сантиметра над следата се поставя стъкло и се прерисува следата, наблюдавана от горе.

Запазване и изземване на следата.

- запазване - напръскване с лак чрез пулверизатор и др.

- изземване - вида на следата определя начина на изземване. За обемни следи се използва :

1.) гипсова отливка - почиства се следата от случайни предмети, залива се дъното, поставя се арматура (две кръстосани пръчици) и се долива останалата част. След втвърдяване на гипса се пристъпва към изземване на отливката.;

2.) восък; 3.) парафин; 4.) полимери.

- следи от захапване (статични)

- следи от отхапване (динамични).

Преобладават обемните следи, но съществуват и повърхностни. И двата вида са годни за идентификация. Когато предмета е цялостно отхапан, по оставените следи може да се съди за формата на захапката, ширината на зъбите, междузъбни пространства, липса на зъб и др. Съществуват и следи от захапване комбинирани с плъзгане – те също дават информация за ширината на зъбите и междузъбните пространства.

Откриването на тези следи е изключително трудно. Използват се различни методи :

- вероятностен – изграждане на версии за връзка между извършителя и потърпевшия и местоположението на храните, върху които има следи.

- инструментален – позволява да се разграничат следите от дъби от следи от други травми.

Фиксация – в протокола за оглед на местопроизшествие, плюс фотографиране (детайлна снимка).

Запазване и изземване.

Запазването зависи от характера на следовъзприемащия обект и от вида на образуваните следи. Препоръчва се лесно-деформиращите се предмети да се пренасят в термоси, като преди това се охладят.

Изземване – ако предмета, върху който е следата е с малък размер, се иззема целия. Ако размера не позволява, се прави отливка. Използва се зъболекарски гипс, паста “К”, дентафлекс и др.

Когато следите от зъби са върху човешки труп, се изрязва кожата от трупа, поставя се върху дървена плоскост, като се опъва, за да се избегне последваща деформация. Кожата се консервира в 0,5 % разтвор на формалин.

Следи от кръв – при престъпления срещу личността. Намират се върху предмети, дрехи, оръжия и др. Кръвта е течна тъкан, която изпълва кръвоносните съдове и се състои от течна част – плазма, и твърда част – клетки. В плазмата има разтворими белтъци, които се различават и въз основа на тях може да се определи, дали кръвта е на човек или на животно. В червените кръвни телца се намират основни фактори, които определят кръвните групи, а по белите кръвни телца може да се определи пола на лицето. Кръвта извън тялото започва веднага да се съсирва и покрива раната със съсирек. Кръвта, която изтича под налягане от кръвоносните съдове, често увлича и кръвните клетки на повредения орган, от където може да се определи източника на кръвоизлива.

Най-често задаваните въпроси са – дали петното е от кръв; дали е от човек или животно; към коя кръвна група спада; пол на лицето; кой е източника на кървене; потното от новородено ли е или от възрастен.

Откриването на петна от кръв се извършва първоначално с невъоръжено око или с лупа. По формата, големината и положението на петната на местопроизшествието, по дрехите, трупа и т.н., е възможно да се направят медико-криминалистични изводи и да се изградят версии.

Следите от кръв (техния цвят) зависят от времето, което е изминало от получаването им, до откриването. Старите петна се откриват трудно, защото не се различават от повърхността, особено ако тя е по-тъмна. Петната стават невидими и поради умишлено отстраняване. Освен това кръвта бързо се разпада и се унищожават субстанции, характерни само за прясната кръв.

Фиксиране.

1.В протокола за оглед на местопроизшествие се описва големина, форма и място на петното.

2.Фотографиране - на естествено или изкуствено странично осветление. Когато се сливат с основата, се използват ИЧ и УВ лъчи с филтриране.

3.Прекопирване – (скица). Нанасяне върху прозрачна хартия очертанията на петното, без да се повреди следата. Този метод не е така точен, като фотографирането, но се налага да се използва, когато петното не личи ясно върху снимката.

Изземване :

- изпращане на петното заедно с обекта, върху който се намира (забранено е да се очертава петното с пишещо средство)

• 
  ако е върху дрехи, те се подсушават. Всяка дреха се опакова отделно в плик.
  

Когато петното е върху големи по размери тъкани, то се изрязва, на около 5 см. от контура му.

Петно от кръв върху човешка глава – съдебно-медицински експерт изрязва сноп коса до корен + друг сноп коса, който не е изцапан с кръв.

Петна върху кожа – изземва се с попивателна хартия или марля, напоени с разтвор на соли. Попива се докато очертанията добре са нанесат върху марлята. Марлята с петното се подсушава и така се изпраща за изследване.

Петна на открита местност – върху дърво (с длето се отнема от дървото).

Кръв върху почва. Сухия пясък не променя серологичния състав на кръвта. Варовика унищожава състава й. Глинестите почви не попиват кръвта, а рохките – попиват. Следователно вида на почвата влияе на кръвта.

Кръв върху лед и сняг. Кръвта се втвърдява бързо и не прониква на дълбоко. Тя се изземва с част от снега, посредством суха марля. Марлята се остава, докато снега се стопи и марлята да попие кръвта. След като изсъхне се поставя в плик или банка. Не се позволява кръвта да се изпраща заедно със снега, защото така кръвта се разпада и не може да се изследва.

Извършителя на престъплението се стреми да заличи кръвта. Съществуват различни начини за заличаване – изпиране със студена вода (тя разтваря петната).

В миналото се считаше, че за да се установи дали съмнителното петно е от кръв, трябва да се обработи с перхидрол (кислородна вода). В този случай петното се покрива с бяла пяна. Но ръждивите предмети също реагират така.

Днес за целта се използват нови методи – разтвор на луминол. Петното се напръсква и в тъмно помещение то “светва” с тъмно син цвят. Старите петна светят по-силно. Този метод е високо чувствителен и дава възможност за фотографиране. Чрез този метод се откриват петна от кръв в тъмни помещения и върху ръждиви предмети. Желателно е метода да се прилага от експерти.

Друг метод е с “бензидин” – този метод се използва само в контролирани лабораторни условия, защото бензидина може да причини рак на кожата.

Изтичаща кръв от човек може да се използва за изследване за наличие на алкохол. От живи лица кръв за експертно изследване се взема само в присъствието на полицай. При вземане на кръв от труп – трябва да е от голям кръвоносен съд.

Откриват се върху писма, марки ,фасове и др. Слюнката е секрет на слюнчените жлези – 90 % вода + 10 % сух остатък (соли и органични вещества).

Птиалин – ензим доказващ, че петното е от слюнка.

Необходим е сравнителен материал върху чиста и суха филтърна хартия, която след вземане на пробата се изсушава и изпраща. Препоръчва се от същото лица да се вземе и течна кръв.

Задачи при изследване на слюнката: - видова принадлежност; - каква е кръвната група на лицето; - пол на лицето; - ДНК анализ;

Слюнката може да се открие и да се използва за анализ дори след 10-12 години, но при определени условия.

Откриват се при полови престъпления и убийства на сексуална основа.

Задачи, които стоят пред изследването :

-дали петното е от семенна течност;

-видова принадлежност - дали петното е от човек или животно

-кръвногрупова принадлежност;

Изследва се с макро- и микроскопско изследване.

ДНК – тест – установяване дали семенния материал съвпада с кръвната проба.

Откриват се върху дрехи и др. По тях може да се определи видовата и кръвногруповата принадлежност. За сравнителен материал се вземат кръв и слюнка от лицето. Изследва се с УВ лъчи и химически методи.

Косъмът е продукт на кожата. В зависимост от произхода (мястото по тялото), има различна форма, размер, дебелина и др. морфологични признаци. Косъма се състои от луковица, ципа и кора.

Задачи, които се подставят при изследването :

-дали влакната са косми;

-от човек или животно са;

-регионален произход на човека, от когото са космите;

-отскубнат или паднал е косъма;

-боядисвани ли са;

-кръвна група;

-полова принадлежност на лицето.

За целта се извършва макро- и светлинно микроскопско изследване. С макроизследването се установяват видимите с невъоръжено око признаци – форма, дължина, цвят. С микроизследването се установява неговата структура – кутикулни клетки, пигмент, дебелина. Необходим е и сравнителен материал.

В НИИКК към МВР изследването се извършва с електронно-сканиращ микроскоп, който увеличава обекта 100 000 пъти.

През 1909 г. е направена първата експертиза на косъм във Франция от д-р Балтазар. В България първата експертиза на косъм е през 1938 г.


12в. Следи от оръдия за взлом. Следи от автомобили.
Първото престъпление, разкрито по оставени следи от оръдие за взлом, е през 1890 г. Следите от взлом се образуват, когато за преодоляване на прегради, по установен начин, се използват специално предназначени за целта инструмента :

- за отключване (шперцове);

- технически средства – от ежедневието (клещи, щанги и др.)

Образуват се две основни групи следи :

- следи – отражения на външния строеж на оръдието за взлом;

- следи в широкия смисъл на думата.

- от значение са и съпътстващите следи (стърготини от преградата, частици от тухли и др.)

За да счита даден предмет като оръдие за взлом, следва той да е задължително използван при преодоляване на преградата. Ако в извършителя е намерен шперц, който не е използван – той не е оръдие за взлом.

Тези следи дават възможност да се идентифицира оръдието на взлом и чрез него – извършителя. По тях може да се определи вида на използваното оръдие, начина на извършване на взлома, механизъм на образуване на следата, квалификация на престъпника, разграничаване но действителния взлом от инсценировка.

Тук важи общата класификация на следите, но се прави условно и друга класификация, с оглед начина на въздействие върху преградата : - следи от натиск; - следи от удар; - следи от триене, рязане, пробиване и смесени.

Тъй като броя на предметите нараства с развитието на техниката, те се групират по следния начин :

- инструменти за прерязване и пресичане – триони;

- свредели за дърво или за метал;

- гъши (кози) крак – за каси;

- ломове, крикове, менгемета.

И тези следи, като следите от зъби се откриват трудно, когато са върху трудно възприемащи следи места. При откриването им се използват различни методи:

- вероятностен – свързан е с изграждането на съответните версии за престъплението.

- детайлен оглед;

- инструментален метод – използва се най-често.

Фиксиране на следите – в протокола за оглед, фотографиране (ориентиращи, обзорни, възлови и детайлни снимки. Детайлните са най-важни.) При нужда се прави схема на местоположението на следите.

Изземване :

- целия обект – ако е малък.

- за големи предмети – правят се отливки (използва се пластелин, восък, парафин). Най - съвременните използвани за целта материали са – паста “К”, пентафлекс, дентафлекс и др.

Следи от автомобили. Най-често срещани са тези от протектора на гумите. Тези следи могат да са върху различни повърхности – асфалт, почва дрехи, тяло. При ПТП – сблъсък между 2 МПС или МПС с преграда или пешеходец, възникват следи от различни части на автомобила, които не се различават от други следи ( например от взлом). Падналите от автомобила предмети, капки масло и др. също са обект на внимание, но най-характерни са следите от гуми. В процеса на следообразуване се отразява протектора на гумата, по който може да се установи груповата принадлежност и да се идентифицира ако притежава специфични признаци.

Следите могат да бъдат повърхностни и обемни. При повърхностните, фиксирането се извършва чрез фотографиране (чрез мащабна линийка). Следите имат точковиден характер. Отразяването на грайфера се получава при повърхностно замърсяване и последващо отлагане върху настилката, а също така и при внезапно натискане на спирачката – от фините каучукови следи, които се отлагат върху настилката. Те са линейни, но след отпускане на педала следите стават точковидни. Обемни следи се получават върху мека почва.

Фиксирането на следите става, както при човешки крак. При обемните следи от предни и задни гуми се прави панорамна снимка. Измерва се разстоянието между предните колела, между задните колела и между предния и задния мост на МПС.

Изземването на повърхностните следи става както при човешки крак (фотографиране). Използва се бяла ролкова хартия, по която на пълен оборот се отъркалва гумата, предварително намазана с печатарско мастило.

При наличие на отливки от обемни следи, те се съпоставят директно с автомобилната гума.