в. Други видове оглед – на документи и предмети, на автомобили

- открити по време на претърсване, изземване, личен обиск и е необходимо те да бъдат изследвани в обстановка и условия, по благоприятна от тази на посочените следствени действия;

- когато те са предадени доброволно от различни категории лица /обвиняем, уличен, пострадал, друг свидетел/;

Огледа се извършва по следната схема:

• 
  изучаване на външния вид на предметите;
  
• 
  установяване на наименованието и предназначението им;
  

- изучаване признаците на предметите, които имат връзка с престъпното събитие;

При самия оглед строго трябва да се спазват и гаранциите, обезпечаващи съхранимостта на предметите и на следите, които се намират върху тях. Всички установени техни свойства се описват в протокол, а при необходимост се фотографират. Попълва се карта за издирвана/налична вещ.

Оглед на документи – аналогичен е с огледа на предмети. Целта на огледа е да се установи дали изследвания документ притежава качеството на веществено доказателство или се изяснят произтичащите от съдържанието на документа факти и обстоятелства имащи значение за наказателното дело. Процесуалния ред и тактическите способи за оглед на документи е еднакъв с другите видове оглед.

Претърсването може да се извърши с цел да се издири лице или труп, БИЛ, лице избягало от местата за задържане, лице отвлечено и държано като заложник. Претърсването е сложно, неотложно, следствено действие. То може да се проведе при наличието на определени процесуални предпоставки (чл.134 НПК) - когато има достатъчно основание да се предполага, че в някое помещение или лице се намират предмети, книжа, компютърно-информационни системи, в които се съдържат данни от значение за делото. Това изискване важи особено при претърсване на помещения. Трябва да има достатъчно сведения за това, че там ще се открият търсените вещи.

Органи, които могат да нареждат претърсване и изземване в досъдебното производство:

-съдия – съгласно чл.135, ал.1 НПК

-разследващият орган – съгласно чл.135, ал.2 от НПК, при неотложни случаи, когато това е единствената възможност за събиране и запазване на доказателствата, органите могат да извършват претърсване и изземване, без съответното разрешение, като протокола за претърсване и изземване, се предоставя на съдията, не по-късно от 24 часа след това.

В съдебното производство претърсване и изземване се извършва от съда, разглеждащ делото. Това следствено действие трябва да се пази в тайна.

Групово претърсване се планира, когато има основание да се предполага, че интересуващите делото материали се намират в няколко отдалечени едно от друго места. Като неотложно следствено действие, претърсването може да се планира в случай, когато основанията за неговото извършване са станали известни (например при огледа) и неговото забавяне крие опасност да бъдат осуетени резултатите от неговото извършване, а така също и при данни, че лицето в което се намира интересуващите разследването предмети и книжа, е предприело действия за тяхното унищожаване или укриване на друго място. Изпреварват се опитите на заинтересуваните лица да попречат на съответните органи на разследването.

Правилното провеждане на претърсването предполага предварителна подготовка. Касае се за сложно следствено действие, в чието провеждане участват повече лица. Тяхната дейност трябва да е координирана и освен това претърсването се провежда най-често на територията на извършителя на престъплението.

Подготовка на претърсването – въпроси, които следва да бъдат решени :

-осигуряване на условия за спазване на съответните процесуални изисквания в НПК-дали решението за претърсване почива на достатъчно основания;

-осигуряват се поемни лица;

-осигурява се присъствието на лицето, ползващо помещението (чл.136, ал.1 НПК).

-за помещения, които се ползват от държавата или обществените служби, се осигурява присъствието на представител на община или кметство.

-за представителства на МН организации, имащи имунитет, трябва да има съответното съгласието на ръководителя на представителството, като при претърсването присъства прокурор и представител на МВнР.

-осигуряване присъствието на специалист БНТЛ, когато това е необходимо.

-изучаване и допълване на ориентиращите сведения. Разследващият орган е необходимо да разгледа и доуточни събраните ориентиращи данни, относно място на претърсване, точен адрес, разположение, наличие на СОТ, заключващи механизми, входове, изходи, допълнителни пристройки.

-от голямо значение е да се събере информация за лицата, у които ще се проведе претърсването – възраст, професия, обкръжение, начин на живот, наказателна регистрация.

-с помощта на оперативните органи на МВР се проучват предварително данните за мястото, начина на укриване на търсените предмети или да се установи какво именно трябва да се търси.

-разследващия орган да изгради версии за предполагаемото място за укриване на търсените вещи и предмети.

-да се осигурят мерки за безопасност на участниците в претърсването и тактиката, която ще се използва.

-определяне на времето за претърсване и изземване (чл.137 НПК) -претърсването се извършва през деня, освен ако не търпи отлагане. Претърсването е неотложно следствено действие и то трябва да се извърши по такова време, че да се осигури внезапност и благоприятен за търсенето момент. Когато се извършва претърсване на няколко места, се препоръчва претърсването да започни едновременно.

-комплектоване на групата и участниците – води се от разследващия орган, като участват и ОР. Те извършват непосредственото търсене, охрана на обекта, наблюдават поведението на присъстващите лица, поддържат реда. Участват и експерти от БНТЛ, преводач (когато претърсването се извършва в домове на чужди граждани), две поемни лица, водач на следово куче (ако е необходимо). Лицата, които ще участват в претърсването трябва да са инструктирани предварително. Трябва да е съставен предварителен тактически план на провеждане на претърсването. Числеността на групата се определя в зависимост от площта на мястото и с оглед на безопасността.

-осигуряване на необходимите технически средства. Те спомагат за откриване и запазване на обектите – металотърсач, трупотърсач, прожектори, ключове, шперцове, портативни рентгенови апарати, фотоапарати, видеокамери, детектор за търсене на взривни вещества.

-мерки за безопасност на участниците и обезпечаване на транспортни средства за транспортиране на предмети, книжа или задържани лица.

Още при пристигане на място разследващият орган поставя охрана, осигурява поемни лица, проверява се техническото състояние на средствата, които ще бъдат използвани.

Извършване на претърсването. В чл. 137 от НПК са предвидени няколко основни изисквания в това отношение:

-представяне разрешението за претърсване от съответния орган на лицето, което обитава помещението или владее местността и се отправя предложение до това лице да посочи търсените предмети, книжа, компютърно-информационните системи и др.

-органа, извършващ претърсването има право да забрани на присъстващите лица да влизат във връзка с други лица или помежду си, както и да напускат помещението, докато завърши претърсването.

-не е разрешено извършването на действия, които не се налагат от целта на претърсването, но е налице възможност за принудително отваряне на помещения при отказ да бъдат отворени, като се избягват ненужните повреди.

-етично изискване - да бъдат взети мерки да не се разгласяват обстоятелствата от интимния живот на гражданите, когато са разкрити такива.

Претърсването трябва да отговаря на редица тактически изисквания:

-внезапност - провеждане на претърсването в най-неочакваното за заинтересованото лице време, обхват и детайлност.

-целенасоченост - провеждане на претърсването на основата на обосновани общи и частни издирвателни версии.

-пълнота - цялостно изследване на всички места и обекти.

-разностранност - използване на инструменталния метод.

-последователност

-правилна и своевременна оценка на местността и собственика на помещението.

Тактика на претърсване. Още в самото начало е необходимо да се постави охрана. Претърсването протича в няколко стадия :

-предварителен стадий – конкретизиране на задачите, организиране на външна охрана и начин за свръзка между участниците. Даване на указания за поведението на лицата, които ще влизат или излизат от помещението.

-проникване в дадено помещение. Изискването за внезапност на претърсването се допълва от бързото и безпрепятствено влизане в помещението. Влизането се осъществява с помощта на лице, което не буди съмнение и под някакъв предлог. Веднага с влизането се вземат мерки за безопасност, установява се самоличността на заварените лица, изяснява се повода за тяхното пребиваване в помещението. Всички заварени лица се събират на едно място и се наблюдават. Забранява се да разговарят помежду си, да дават сигнали на лица отвън и при необходимост се обискират. При претърсване на дома на заподозряно/уличено лице му се предлага да посочи търсените предмети и книжа.

Претърсването започва с общ, ориентиращ обзор и съпоставка на предварителните сведения с фактическата обстановка. Да се проверят сведенията, дадени от претърсваното лице и да се изградят версии за по-обстойна проверка на необявени помещения. Да се открият тайници, набелязват се съмнителни места или участъци, при които ще се прилагат специални технически средства.

След общия обзор се преминава към детайлно претърсване на по-трудните участъци, защото вниманието в началото е винаги по-активно. Всяко помещение се обследва поотделно по определен ред (кръгов метод). Най напред се оглеждат стените и предметите върху тях и след това се преминава към предметите в центъра на помещението. Трябва да се огледа около, под и във вътрешността на всички предмети и конкретни места, където може да се скрие нещо. Наркотици се укриват например в опаковки от лекарства, кафе, чай. В тъмни помещения се използват светлинни източници за откриване на тайници. Когато се търси укрило се лице е необходимо да има предпазливост, защото лицето може да е въоръжено. Всяко открито скривалище се фотографира и след това трябва да се опише неговото място в изготвения огледен протокол, независимо дали в него са намерени вещи, предмети и укриващи се лица.

Разследващият орган трябва да наблюдава поведението и действието на другите участници в претърсването и най-вече на лицето, на което се извършва претърсване – неговите несъзнателни реакции често индикират мястото, където се намират търсените документи и вещи. На изземване подлежат компютри, принтери и други носители на информация. Повторно претърсване може да се извърши, както по местоживеене и месторабота на уличения, така и на негови роднини и близки. То може да се извърши когато се получи информация, че заинтересуваното лице е пренесло търсените вещи на друго място, което счита за безопасно или лицето след претърсването ги е извадило от скривалището. При повторното претърсване е необходимо да се обърне внимание на промените настъпили след първия оглед, да се покаже къде преди това са били укриваните вещи. Изготвя се самостоятелен протокол.

Претърсване на местности. Открита местност, обхващаща голямо пространство, усложнява провеждането на претърсването.

Основни изисквания :

-пълнота - изследване на цялата територия, независимо от съществуващите трудности. Общият обзор е задължителен и се определят граници на района за претърсване. Местността се разделя на участъци, които се оглеждат последователно.

-ангажиране на повече на брой участници в претърсването.

-предметите, търсени при този оглед може да са заровени в земята, скрити в храсти, дървета, хвърлени в кладенци и др. Когато са в земята, за откриването им следва да се обръща внимание на пукнатини, изсъхнали растения, рохкавост на почвата. Използва се металотърсач, трупотърсач и следово куче. Целесъобразно е да се предвиди участие на експерт БНТЛ.

Методи, които се използват :

-спираловиден – търсенето започва от най-отдалечената точка на въображаема окръжност.

-пистообразен – местността се поделя на писти, които едновременно или последователно се изучават.

-решетъчнообразен – изследване от различни ъгли.

Претърсване на транспортни средства. В НПК това претърсване е обособено, като самостоятелен вид. В последните години съществуват достатъчно обстоятелства за провеждането на такива претърсвания.

Транспортни средства – използват се при реализиране на различни престъпления (отвличания, кражби, пренос на наркотици, умишлено убийство чрез прегазване). МПС са спомагателно средство за придвижване към и от местопроизшествието, за укриване на веществени доказателства. При оглед на МПС се изисква подготовка, изразяваща се в събиране на данни за него (марка, собственик, местонахождение), комплектоване на групата за претърсване, определяне мястото, където ще се извърши огледа.

Първоначално се прави общ обзор на МПС, след което се извършва детайлно претърсване отвън на вътре, първо на предната, а след това на задната част. Наблюдава се поведението на водача на МПС, неговите постъпки и състояние.

Съставяне протокол за претърсване и изземване :

-уводна част – дата, място, час, имена на претърсващия орган, поемни лица, номер на дознание/следствено дело

-описателна част – данните на иззетите предмети и книжа, техните външни белези и индивидуални особености.

-заключителна част – обяснението на лицето, от което са иззети вещите, подписи на разследващия орган, поемните лица и на лицето от което са иззети вещите.

Фотографират се иззетите вещи, търсят се дактилоскопни отпечатъци. Може да се изготви и видеозапис на мястото, където се извършва претърсването, както и на иззетите вещи. Фотоснимките и видеозаписите се явяват веществени доказателствени средства и се прилагат към протокола. Иззетите материали се предявяват на поемните лица (чл.137, ал.6 НПК). Може да се опаковат и запечатат на мястото на изземване. Така те се предпазват от външно въздействие, което може да унищожи следи, които се намират по тях или промени техните свойства.

1. Съпътстващо огледа, претърсването и личния обиск действие- в този случай изземването не се планира самостоятелно, няма независима тактическа характеристика и е зависимо от процесуалната и тактическа организация на съответното следствено действие /оглед, претърсване/

2. Самостоятелно следствено действие - в този случай органите на разследването разполагат с достатъчно данни за местонахождението и за особеностите на предметите и книжата, които имат значение за делото и затова не е нужно претърсване за откриването им и изземването е самостоятелно следствено действие по смисъла на чл.116 от НПК.

Изземването има голямо значение при разследването на различни видове престъпления. По много дела едни от най – често срещаните обекти на изследване са документи и различни писмени материали и без тяхното изземване не е възможно нито тяхното изследване, нито изясняване на различни обстоятелства по делото.

Тактика на изземването:

1.Планиране- решение за извършване на изземването се взема при наличието на две групи данни по делото:

- връзката на определени предмети или книжа с разследванато престъпление;

- местонахождението им и техните характерни признаци;

Тези данни се съдържат както в събраните по делото доказателствени материали, така също и в материали на оперативно-издирвателните органи и в сведенията на обществеността. Правилно е изземването да се планира още в началото на предварителното разследване, ако съществуват необходимите за това условия, но то може да се проведе и в средния и заключителен етап на разследването, щом тогава са възникнали съответните основания и необходимите за целта условия.

2. Подготовка – свежда се преди всичко до осигуряване на условия за спазване на процесуалните изисквания – своевремнно съставяне на постановлението за изземване, осигуряване на поемни лица, на лицето у които се намират предметите или книжата или представител на учреждението и др. По време на подготовката се събират когато е необходимо допълнителни сведения за предметите или книжата, обект на изземване, за сградата и помещението /местността/, където се намират. Определя се времето на изземването - когато то е неотложно следствено действие извършването му е възможно по всяко време на денонощието, а в останалите случай се извършва през деня.

Изземването на пощенска или телеграфска кореспонденция, както и на документи съдържащи държавна тайна се извършва само с разрешение на съда или прокурора / чл .139, ал.1/.

Изземването на кореспонденция намираща се в учреждения, става в присъствието на поемни лица, избрани между служителите на учреждението.

За изземването и резултатие от него се съставя самостоятелен протокол – в него наред с общите данни се посочва изрично, какви предмети или книжа са иззети, как са опаковани и запечатани и на кои от тях са направени фотоснимки.

През първата фаза във фазата на предварителното производство, разпитът е много по-близо по време до фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване, проверка и доказване.

През втората фаза- съдебното производство, разпитът се провежда в условията на публичност и състезателност, може да се проведе кръстосан разпит. Показанията в съда се дават след определен период от време понякога доста дълъг след даване на показания в досъдебното производство което води до забравяне на подробности.

Видове свободен разказ: 1. описателен; 2 обяснителен; 3. емоционален; 4. оценъчен; 5. индентеферентен;

Видовете свободен разказ се обуславят от характера и професията на разпитвания, от възрастта и психическото състояние на свидетеля или обвиняемия и от условията при които е станало формирането на показанията /обясненията/.

Въпросите се задават след завършване на свободния разказ. Целта е да се събере допълнителна информация или доизясняване, уточняване, проверка или допълване на показанията /обясненията/. Поставят се обикновенно 5 вида въпроси: допълващи – когато информацията е непълна или има неточности, уточняващи, напомнящи, изясняващи – за допуснати грешки и контролни. Контролните въпроси съдействат за проверка и оценка на някои от обстоятелства в показанията, за установяване на допуснати непълноти и неточности и кои са причините за това и др. Въпросите трябва да бъдат ясни, конкретни и свързани с с обстоятелствата по делото, те не трябва да подсказват отговора, да подвеждат към определен отговор, въпросите не могат да бъдат внушаващи или подвеждащи и да не съдържат заплахи и оскърбления по адрес на разпитвания.

Основни тактически способи – установяване на психологически контакт с разпитвания. В повечето случай не е възможно да се установи такъв контакт само с отделни тактически способи, а е нужна система от такива. Целта на психологичния контакт е да се създаде благоприятна психологична обстановка за пълноценно възпроизвеждане и обективно предаване от разпитвания на неговите показния. Психологичния контакт е поведение на взаимодействие между следователя/съда/ и разпитвания в процеса на разпита, почиващо на взаимно доверие.

Разпит пред съдия - по преценка разпитът на уличено лице може да се извърши пред съдия пред съответния първоинстационенен съд с участието на защитник, ако има такъв. В този случай делото не се предоставя на присъстващия съдия. След приключване на разпита съдията и защитника се подписват в протокола за разпит като с полагането на подписа си удостоверяват своето присъствие.

Разпит на свидетели. Подготовката има важно значение за следственото действие. Обезпечава се спазването на процесуалните и тактически изисквания, осигуряват се сведения, изясняват се условията при които са формирани свидетелските показания, разкриват се редица обективни и субективни фактори при възприемане и запаметяване на информацията. Осигуряват се условия за спазване на установените в НПК процесуални изисквания, гаранции за правата при разпитване на свидетеля, провеждане на разпита в предвидения процесуален ред и форма. Създават се условия за участие и на други лица. Не се допуска задаването на внушаващи и подвеждащи въпроси. Определят се лицата, които ще бъдат разпитвани като свидетели, тактическата организация на разследването, като се изхожда от данните в материалите по делото, ОИМ и изградените следствени версии. Срещат се трудности и се допускат грешки, когато липсва информация, отнасяща се до въпроси като - кои лица ще се разпитват като свидетели (чл.93 ал.2 НПК). Не могат да бъдат свидетели лицата, които имат психически и физически недостатъци и не са способни правилно да възприемат фактите, които са от значение за делото.

Назначаване на съдебно-психиатрична експертиза (чл.117 ал.2 НПК) се извършва, за да се установи, лицето призовано за разпит като свидетел, притежава ли психическа способност да дава точни и пълни показания.

Свидетели могат да бъдат и лицата, участвали в същото наказателно производство, но с друго процесуално качество - обвиняем, спрямо който наказателното производство е прекратено; частен обвинител; гражданин ищец; поемните лица.

Определяне предмета на разпита - набелязват се факти и обстоятелства, които могат да бъдат установени и изяснени чрез провеждане на разпита; обстоятелства, водещи до разкриване на престъпления неизвестни досега; запознаване с материалите по делото трябва да бъде задълбочено, целенасочено от страна на разследващия; версиите съдействат за правилното очертаване предмета на разпита; създаване логическа връзка и последователност на въпросите, които трябва да бъдат изяснени.

На практика е невъзможно да се очертаят всички обстоятелства, които подлежат на доказване и затова се акцентира само на основните обстоятелства, свързани с извършеното престъпление.

Време за провеждане на разпита. Този въпрос има няколко аспекта :

-поредността на провеждане на разпита в системата на останалите следствени действия - при ОИМ по горещи следи, разпита на свидетел е неотложно следствено действие. Той се провежда преди разпита на обвиняемия по делото. Така разследващия разполага с по-богат доказателствен материал.

-поредността на разпит на отделните свидетели – първо е разпита на свидетели – очевидци. Най-често техния разпит се планира като неотложно следствено действие. Поредността за разпит на свидетелите се определя от - връзката им с разследваното престъпление; отношението им към другите участници в наказателното производство; как са възприели фактите от престъплението и при какви условия.

-времетраене на разпита – то зависи от значението на показанията за разкриване на престъплението. Времетраенето има и тактически характер.

-обстановка при провеждане на разпита. Тя не трябва да оказва въздействие спрямо свидетеля. Да се избягват внушенията, смесването на информация и деформиране на неговите възприятия.

-избягване контакт между свидетелите преди и след разпита.

-необходимост от отчитане психо-физическите възможности на свидетеля за възпроизвеждане на придобитата информация. Продължителния разпит може да има отрицателни последици.

-място на провеждане на разпита – в НПК не са дадени точни указания. Всяко удобно място (месторабота, местоживеене, местопроизшествие и т.н.). Свидетел извън страната може да бъде разпитан чрез видео-конференция или телефонна конференция.

-изясняване на обективните и субективни фактори, оказали влияние на свидетеля при възприемане на фактите.

Формирането на показанията има няколко етапа – възприемане, запаметяване, възпроизвеждане.

Възприемането зависи от сетивните органи на свидетеля, външни фактори влияещи върху този процес (метеорологични условия), време място и условия за възприемане, болести на сетивните органи, умора, емоционално състояние.

Запаметяване. С отдалечаване във времето от възприемането до разпита, настъпва забравата.

Възпроизвеждане – правят се асоциации с други явления, с цел оценка дали свидетеля правилно изразява своите мисли. Прави се детайлизация на резултата, предявяване на веществени доказателства и средства, поставяне на неочаквани въпроси.

Лица можещи да присъстват на разпита на лица под 18г. – педагог, родител, настойник, ИДПС.

Ако разпитвания не владее български език се назначава преводач, а ако е глух или ням – тълковник.

Когато при разпита се ползват технически средства за запис, присъства и техническо лице.

Анонимен свидетел (чл.97 НПК) – разпита се осъществява от прокурор.

Ако редовно призовано лице не се яви и не посочи уважителни причини, се налага неговото принудително довеждане.

Преди разпит се установяват самоличността на свидетеля, отношенията му към обвиняемия и другите участници в наказателното производство, запознава се с правата и задълженията му. Запознава се с неговата наказателна отговорност по чл.93 НПК.

Чл.98 ал.5 НПК – провеждане на разпита на свидетеля. Започва под формата на свободен разказ, след което се пристъпва към задаване на въпроси. За да се преодолеят неточностите, тези въпроси са - допълващи, уточняващи, разясняващи, контролни. Те трябва да са правилно формулирани и конкретни. Недопустимо е задаването на подвеждащи въпроси, които да съдържат желания отговор. За разпита на свидетеля се съставя протокол, с който се запознава лицето и ако то е съгласно с написаното, го подписва.