1в. Криминалистика обща характеристика. Принципи и особености. Възникване и развитие. Връзка с други науки

Значение на микроследите:

1.Микроследите позволяват да се установи кръвната група към която принадлежи лицето;

2. Може да се открие връзката между определени лица и обекти с престъплението. Да се установи мястото на извършване на престъплението и пътят по които е дошъл и се е оттеглил извършителят.

3.Чрез микроследите може да се идентифицира лице по следите от кръв и по другите следи от биологичен произход, ако са в достатъчно количество.

4.Чрез тях може да се установи груповата принадлежност на обектите въз основа на резултатите от химични, физико-химични, биологични и други експертни изследвания.

5.Може да се направи извод за професията на извършителя или на пострадалия

6.Чрез микроследите могат да се проверят важни версии или да се изградят други нови обосновани версии.

Откриването на микровеществени доказателства изисква изключително умение в използването на редица технико-криминалистически средства и способи. Използват се 4 метода за откриване.

1.Вероятностен метод – при него се изгражда система от версии за характера и местонахождението на следите, като се вземат под внимание механизмът на извършване на престъплението и особеностите на обстановката на местопроизшествието.

2.Детайлен оглед

3.Мисловна реконструкция / предхожда вероятностния метод/, посредством този метод могат да се разкрият закономерностите на образуването на съответния вид микроследи

4.Инструментален метод - при него се използват различни технически средства /аспиратори, прахосмукачки, магнитотърсачи/.

Микроследите се отличават от другите следи с някои особености: те могат да се запазят в продължение на месеци, без да се полагат специални грижи за това; те не подлежат лесно на повреждане и унищожаване от извършителя защото не могат да бъдат открити.

Фиксиране – фиксират се в протокола за оглед. В него се фиксират главно обектите върху които са намерени, или са налице достатъчно основания да се предполага, че има микроследи, описва се функционалното предназначение на тези обекти. Когато са открити микроследи се описва тяхното местонахождение, произход и как са иззети и запазени.

Друг вид фиксиране е фотографското фиксиране- извършва се на два етапа: 1 етап- на местопроизшествието- правят се детайлни снимки на намерените микроследи; 2 етап – в лабораторна обстановка- тук се правят микрофотоснимки.

Изземване - основно правило изземват се обектите върху които са открити или се предполага, че има микроследи. Когато това не е възможно се използват технически средства /прахосмукачка, магнит, фолио/.

При всички случай най напред се фиксират и изземват застрашените от смесване, повреждане и унищожаване микроследи.

Изследване – микроследите се изследват с помощта на различни методи – спектрален, луминисцентен и ренгеноструктурен анализ, инфрачервена спектроскопия.

ОСОБЕНА ЧАСТ

Криминалистическа експертиза - при нея се използват криминалистични знания при подготовката и извършването на експертизата. Методиката на изследване при нея е разработената от криминалистиката и доразвитата от нея методика за решаване на криминалистични задачи. Обект на криминалистическата експертиза - в повечето случай това са веществените доказателства. Задачи за решаване от експертизата – идентификационни, установяване на груповата принадлежност, установяване на определени обстоятелства по делото.

Класификационни критерии:

1.В зависимост от характера на обекта на изследване: експертизи на документи; трасологични експертизи; балистични; експертизи за идентификация на човека по признаците на външността му върху фотоснимка; експертизи на биологични вещества - веществени доказателствам; експертизи за идентификация по гласа. Отделните групи се разделят на подгрупи в зависимост от обекта и задачите на изследване

- разделно изследване на обекта на експертизата и на образците за сравнение – при него се използват анализът и синтезът за откриване признаците на обектите и връзките между тях; установяват се закономерностите на образуването им и на факторите, които са оказвали влияние; установява се характера на отделните признаци и тяхното идентификационно значение.

- сравнително изследване – тук се спазва установената от теорията последователност- от общите към частните признаци, от едноименните в съмнителния обект към едноименните в образците за сравнение.

3. Заключителен стадий - написване на експертното заключение и оформяне на приложенията към него. Написването на заключението е логическо продължение на изследването и оценка на резултатите.

- необходимост от специални знания;

- необходимост от специални знания не въобще, а в областта на 3 основни области - наука, изкуство и техника;

- извършването на експертизата да става от специалисти, от специалисти които притежават необходимата професионална правоспособност;

- извършване на експертизата от незаинтересовани от изхода на делото лица;

- независимост на страните в процеса;

- назначаването на експертизата да става с писмен съдебен акт – постановление или определение;

Освен в НПК отделни въпроси за назначаване на експертизи се уреждат в някои подзаконови нормативни актове - Наредба на Министерството на финансите- за съдебно-счетоводни и финасово-икономически експертизи; Наредба на Министерството на транспорта –автотехнически експертизи и др.

Повторна /най-често колективна/ - при оспорване на извършената по време на предварителното разследване експертиза – когато експертното заключение не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност.

Проверка на заключението – изразява се в установяване на различни обстоятелства свързани с извършването на експертизата:

- спазени ли са разпоредбите на НПК при назначаването, подготовката и извършването на експертизата;

- налице ли е съответствие между поставените задачи и представеното заключение. При непълнота се назначава допълнителна експертиза.

- какви са условията, при които е извършена експертизата; достатъчен ли е бил определеният за изследването срок предвид характера на поставените задачи; отговаря ли количеството и качеството на сравнителния материал на стоящите за решаване въпроси и своевременно ли е бил доставен и др.

Оценка – прави се по вътрешно убеждение на компетентния орган. Оценката се изразява в аналитично и сравнително изследване на заключението и доказателствения материал по делото, относно характера и ефикасността на използваните средства и методи, дали методите са били достатъчни, логическата обоснованост на заключението.

Проверката и оценката се намират в органическа връзка и зависимост помежду си. Общото правило е , че на оценка подлежат не само изводите /експертното заключение в буквалния смисъл/, но и цялото съдържание на протокола за експертиза.

Обикновено експертното заключение не отразява напълно изследването и не съдържа отговор на всички решени от експертизата въпроси, поради това, когато е необходимо, може да се проведе разпит на експерта.

Индивидуалност – основно свойство на почерка което се определя от психофизическите особености на човека и от външните /материални/ условия - методиката на обучение на писане, височината на чина, масата, стола върху които се упражнявал учещия , пишещото средство и др.

Устойчивост - тя е пряко зависима от продължителността на еднотипно проявление на основните фактори.

Фактори водещи до изменение на почерка:

1.Обичайни фактори- това са обективните условия на писане - светлина, температура и влажност, поза и положение, състояние при писането, пишещия прибор и бързина на писане, психическото и здравословното състояние на лицето, интелектуалното и образователното му равнище.

2. Случайни – това са екстремните физични и психични условия в които е попаднал пищещият /стрес, психическа умора, силно вълнение/ , непредвидими и неочаквани ситуации, за които няма предварителна подготовка и нагласа. Влиянието на тези фактори върху почерка е чувствителна, а насоките на изменение – различни.

3. Паталогични – при трайни заболявания, постепенно водещи до разрушаване на почерка. Към тях се отнасят различните видове травми с дълбоко отражение върху личността на автора; уврежданията на психиката /шизофрения/; трайни нервни заболявания /паркинсон, атеросклероза/. Под влиянието на тази група фактори се разграждат писмено-двигателните навици и се разрушава смисъла на текста, като се появяват калиграфски недостатъци – дисграфия и аграфия /пълно или частично загубане на способността да се пише/.

4. Криминални /умишлено изменение на почерка/ - става по два начина:

- маскировка – съзнателно изменение на навиците на писане /писане със забавени или ускорени движения на ръката; писане с печатни букви; писане с непривична ръка; изменение на наклона на почерка и др.

- имитация на чужд почерк – наподобяване почерка на друго лице.

Идентификационни признаци – две основи групи:

1.Общи - по тях може да се определи груповата принадлежнсто на почерка. Към общите признаци се отнасят: топографски признак /наличие на поле, абзаци, пренасяне на думи, размер на интервалите между редовете/; обработеност и строеж на почерка – показва нивото на владеене от дадено лице на писмено-двигателния навик; структора на движенията по тяхната траектория /размер, наклон, разтегнатост, свързаност/.

2. Частни - те отразяват особености на отделни движения на ръката, които се проявяват при написването на определен текст /сложност на движението, форма, посока, разтегност, последовантелност и др./

Задачи на експертизата:

1.Идентификационни – установяване на автора на текста;

2. Установяване на груповата принадлежност – установяване дали текстът е написан от мъж или жена;

3. Установяване на определени обстоятелства – маскировка или имитация, професията и здравословното състояние на автора.

Видове сравнителен материал, които трябва да бъде осигурен:

-идентифициране автора на подписа;

-установяване на определени обстоятелства относно състоянието на лицето/физическо, психическо/ при полагането на подписа;

-установяване приблизително на времето когато е положен подписа.

И подписът и цифровото писмото се формират едновременно с почерка и затова притежават основните свойства (индивидуалност и устойчивост) и признаци (общи и частни) на почерка.

Експертиза за установяване на техническа подправка на подписи – под техническа подправка на подпис се подразбира прекопирването или пренасянето на подписа от един документ върху друг, чието съдържание не е известно на лицето от името на което е подписът. Експертизата е комплексна по характер, като едновременно с установяване на подправката на подписа се проверява и това дали подписът не е положен от лицето, от чието име е.

Основание за назначаване на експертизата е оспорването на подписа или наличието на следи от материална подправка.

Обект на експертизата е подправения подпис и частта от документа в сектора на подправката.

Задачи на експертизата са: 1. извършена ли е техническа подправка на подписа; 2. по какъв начин, ако се установи; 3. дали оспорвания подпис не е откопиран от подписа върху конкретно определен документ.

Техническа подправка на подпис може да бъде извършена чрез:

-прекопиране чрез индиго;

-прекопиране срещу източник на светлина;

-безцветно прекопирване чрез остър твърд предмет;

-пренасяне на подписа с овлажнена фотохартия или друго средство

Експертиза на документи, съставени след полагане на подписа /кражба на подпис/- тук подписът е истински, но документът е съставен чрез попълване на лист, върху които предварително е бил положен подпис и чието съдържание не съответства на волята на подписалия /прест. по чл.316 от НК/.

Основание за назначаване е твърдението на лицето, от името на което е подписа, че не се е подписвало под такъв документ. Основание са и някои признаци на документа – малък размер, логическо несъответствие между предхождащата подписа дума и наименованието на документа.

Обект на експертизата е цялото съдържание на документа, а не само подписа.

Задачи: 1. Дали съдържанието на документа е написано след полагане на подписа; 2. По какъв начин е попълнен текста; 3. дали целия текст е написан от едно и също лице и с едно и също пишещо средство;

В практиката се срещат три основни форми на кражба на подпис:

1.използване на подпис върху бял лист, положен на доверие;

2.използване на свободно поле между текста и подписа, като частта от документа с текста се отстранява, а върху останалата част преди подписа се написва желаното съдържание;

3.използването на подпис върху бял лист, положен под индиго при подписването на други документи;

18в. Експертиза за установяване на заличаване по механичен и химичен начин на на документи и разчитане на заличения текст. Експертиза за разчитане на залети, зацапани или зачеркати тестове в документи.
При извършване на тази експертиза се държи сметка за така нар защита на документи от подправки. Тя бива: видима /активна/- изразява се във въвеждане на знаци в субстанцията на хартията, а за някои документи и използване на херметични предпазни калъфи; скрита/пасивна/- осигурява се от качеството на хартията и на другите материали /мастило, химикал/, както и от структурата и начина на съставянето на документа.

Заличаването по механичен начин се извършва с предназначени и непредназначени за целта средства - гуми, ножчета, игли и т.н. Заличаването по химичен начин става с различни видове реактиви, които обезцветяват или отстраняват съществуващия текст - киселини, основи, окислители, разтворители.

Основания за назначаването на тези експертизи в повечето случаи са признаците на заличаване на текста и необходимостта от неговото разчитане.

Обект на експертиза - заличения напълно или частично текст в документа. Образци за сравнение са образци от същия вид хартия на която е бил написан документа подлежащ на изследване.

Заличаването по механичен начин може да се установи по следните признаци:

- изтъняване или пробиване на хартията;

- повреждане гланца на хартията;

- повреждане напечатните линини и другите печатни знаци; - разливане на мастило или химикал, ако на мястото на заличения текст е написан друг;

За заличавенето по химичен начин се съди по:

- изменението на цвета на хартията на мястото на въздействието;

- нарушаване на целостта на печатните линии и на водните защитни знаци;

• 
  повреждане на съседния текст;
  

Основания за назначаването на експертизата за установяване на добавки обикновено е наличието на признаци на добавка или на съмнение за добавка. Най - често се назначава еднолична еднородна експертиза. Обект на тази експертиза е целия текст на документа, а не само частта с предполагаемата добавка. Това гарантира по голяма пълнота и обективност на експертизата. Задачи на експертизата: 1. Има ли добавки в документа; 2. кой е автор на добавката, респективно на коя пишеща машина е направена; 3. дали добавения и основния текст са написани от едно и също лице или на една и съща машина; 4. Дали основния и добавения текст са написани приблизително по едно и също време.

Задачите изискват комплексно изследване, затова по време на подготовката се осигуряват както необходимите технически средства, така и достатъчно образци на добавката. Нужно е също така да се осигурят пишещите средства и материалите, за които има данни, че са използвани при написването на основния и на добавения текст. Голямо значение имат вторичните екземпляри или ксерокопията на документа, направени непосредствено след издаването му.

Експертиза за установяване на преправки в документи- с преправките, както и с добавките се цели да се измени съдържанието на документа. Обикновено обект на преправките са най-удобните букви и цифри. Най – подходящи за преправка са от 1 на 4 или на 7, 0 на 9 или на 6, 3 на 8 или на 5. При буквите и буквените елементи това не е толкова лесно, поради това се поправят повече едносрични думи, предлози и съюзи и се добавят отделни думи или части от думи.

Основанията за назначаване на тази експертиза е видимата или предполагаема преправка, логическо несъответствие в текста, както и различието между съдържанието на оригиналния документ и на копията.

Обект на експертизата е частта от текста или цифрово писмо в която има преправки.

Задачите за решаване са 4: 1.Извършена ли е преправка и какво е било съдържанието на преправения текст; 2. дали автор на преправката е конкретно определено лице; 3. от едно и също лице ли са написани преправения и останалия ръкописен текст; 4. дали първоначалният и преправеният текст са написани по едно и също време.

Установяването на преправката се установява с помощта на три вида признаци: 1.почеркови; 2.признаци които отразяват различията на използваното пишещо средство и интензивността на оцветяването; 3.топографски признаци.

Обекти на съдебно-балистичната експертиза са: оръжието; куршумите и гилзите, намерени на местопроизшествието вторични следи от изстрела; следи от изстрел на местопроизшествието, оставени от огнестрелно оръжие.

Задачи за решаване от експертизата:

1.Идентификационни - позволява да се идентифицира оръжието по намерените на местопроизшествието куршуми и гилзи. Идентификационните задачи могат да бъдат решени при условие, че е намерено и осигурено предполагаемото оръжие, в противен случай по намерените гилзи и куршуми се определя само груповата му принадлежност.

2.Определяне на груповата принадлежност на оръжието – определя се по намерените гилзи и куршуми преди да е намерено оръжието. Установяването на груповата принадлежност обикновено предхожда идентификационните задачи.

3. Установяване на определени обстоятелства по делото – тук се решават най- много въпроси /годно ли е оръжието да произведе изстрел, от какво разстояние е произведен изстрела, от кое място е произведен и в каква посока/. Данни за посоката са изстрела могат да се определят от входния и изходния отвор, както и от вторични следи. Времето на изстрела може да се определи в границите на 10-12 часа след изстрела. Годността /техническото състояние/ на оръжието се установява по три начина: 1. чрез експериментална стрелба; 2. чрез установяване годността на отделните части на оръжието и взаимодействието между тях; 3. по наличието или липсата на следи от изстрел в канала на оръжието

Подготовка за извършване на експертиза – осигуряване на сравнителен материал- извършва се от експерта чрез експериментални изстрели от 2 до 3 в куршумоуловител. На експерта се предоставят протоколите за оглед, претърсване и изземване и всички други материали по делото, които позволяват да се установят условията, при които е намерено и съхранявано оръжието;

Извършване на експертизата – решаване на идентификационните задачи, установяване на груповата принадлежност на оръжието и установяване на определени обстоятелства по делото.

При оценка на експертното заключение се установява какви експертни версии са проверени, използвани ли са съвременни методи и средства в процеса на изследването и какво са показали резултатите от експертните експерименти

23в. Следствени и съдебни версии. Видове версии.

Версия – от латински “Versio” – интерпретиране на даден факт, едно от възможните предположения за неговото обясняване. Версиите имат роля при събиране, проверка и оценка на доказателствата. Те са източник на планирането и активно съдействат при постигане на пълнота, всестранност и обективност при разследване на престъпленията. Изясняването на понятието версия предполага разкриване на неговата същност. Версията е логическо понятие, разновидност на хипотезата, подчинена е на същите логически принципи, което е дало основание някои автори да употребяват понятието хипотеза вместо версия, а други ги отъждествяват. Макар и близка хипотезите се различават от версиите. Хипотеза е гръцка дума – “хипотезис” – предположение, което човек прави за нещо възможно или невъзможно, от които извлича следствие. В логиката под хипотеза се разбира основаното на анализа на практическите данни научно предположение за възможните причини относно съществуването на определени факти и явления в природата и обществото. Не всяко предположение е хипотеза. За да бъде, то хипотезата не трябва да е противоречива с наличните научни данни. За да се изгради една хипотеза трябва да има определен проблем. Именно търсенето на път и начин за решение на проблема води до оформяне на хипотеза, а тя се основава на данни, които вече са доказани в практиката.

В следствената, съдебната и експертна практика вместо хипотеза се използва термина версия. Макар, че по своята логическа същност версията не се различава от хипотезата, тя е нейна разновидност. Версията се различава по основанията свързани с нейното изграждане, източниците, задачите, които решава и др.

Разлики между версията и хипотезата:

-в предмета на хипотезата и версията – предмет на хипотезата са закономерностите на природни и обществени явления, а предмета на версията е непосредствено свързан с основната задача на наказателния процес– установяването на обективната истина и с предмета на доказване на конкретно наказателно дело;

-хипотезата се изгражда, проверява и доказва въз основа на законите на логиката и на познанието на методите и средствата на съвременната наука и техника, докато при версията освен законите на логиката, предимство имат знанията в областта на наказателно правните науки.

-хипотезата може да съществува дълго време (десетилетия), докато версията има кратък живот. Тя трябва да се провери и докаже или отхвърли в срока на наказателния процес – от образуване на досъдебното производство до постановяване на присъдата;

-в науката може да има и само една хипотеза за едно относително вярно обяснение на явление от действителността, докато изграждането на една версия за единствено обяснение на факт, свързан с престъпление, е напълно безсмислено. Версията предполага две и повече обяснения относно един и същ факт, свързан с престъплението.

Следователно версията може да се определи като особен вид предположение за разследвано престъпление, свързаните с него обстоятелства, с цел да се изяснят неизвестни факти и обстоятелства и да се съберат необходимите доказателствени материали по делото. Тя се явява и вероятно обяснение на съпътстващите факти, които не са свързани с предмета на доказването, но представляват оперативен или следствен интерес.

В криминалистическата теория и практика основателно се подчертава, че версии се изграждат по всички дела, като мнението на разследващия орган (дознател, следовател), както и на съда за разследваното събитие, винаги носи характера на предположение, което иска потвърждение и доказване. Най-голяма роля версията има в първия етап от разследването, когато повечето факти по делото не са известни и има много нерешени задачи. По тази причина и броя на версиите е най-голям, като с развитието на досъдебното производство постепенно намалява значението на версиите, защото се изясняват повече факти.

Видове версии. Класификацията може да се извърши на база различни формални признаци.

1. Според предмета на доказването - биват общи и частни версии. Разновидност на общите версии се явяват т.н. типични версии.

Общите версии се изграждат в началния етап на разследването и се отнасят до отделни или група обстоятелства от предмета на доказване.

Частните версии са предположения, които се отнасят до отделни факти свързани с предмета на доказване. Те имат самостоятелно значение за разследването и са значително по-многобройни от общите версии.

Типичните следствени версии се основават на опита на прокурорско-следствените органи по еднородни дела и позволяват при сравнително малко данни да се направи предположение за обяснение на престъплението. Като цяло типичните версии се изграждат на база на първите постъпили материали по следственото дело, когато фактите са малко и недостатъчни, в много от случаите противоречиви, поради което те не са и твърде конкретни. Въпреки това тяхното изграждане е в помощ на разследването при планирането на първоначалните и неотложни следствени действия, както и при събиране на доказателства. Те се явяват задължителен елемент от съдържанието на всяка частна методика на разследване на определен вид престъпление.

2. В зависимост от фазата на наказателния процес, версиите могат да се представят, като следствени и съдебни.

Следствените версии предвид етапа на досъдебното разследване се срещат като първоначални и последващи следствени версии. Първоначалните следствени версии се изграждат в началото на разследването. Те са най-многобройни, в много случаи с недостатъчна вероятност на изводите, недостатъчно обосновани и целенасочени. Характерно за тях е и недостатъчната индивидуалност. Често първоначалните следствени версии могат да се изградят и при използване на извън процесуални данни (по материали на ОИОргани но МВР). Най-често тези версии се изграждат за да се даде основно обяснение на факта на престъплението и да очертаят вероятната принадлежност на престъплението към даден състав от НК. Това се определя от факта, че в самото начало материалите по делото са малко и непроверени. Обстоятелството, че могат да се изграждат първоначални следствени версии по данни, събрани по оперативен път, не изключва обективността и законността на разследването, тъй като съществено е не това което ще предложи разследващия орган, а с какви методи ще го докаже. Първоначалните следствени версии имат значение за организиране на досъдебното разследване. На база на тях се планират неотложните следствени действия, а освен това те са ориентир за изграждането на последващи следствени версии.

Последващите следствени версии са продължение на първоначалните. Между тях на може да се направи рязко разграничение. Последващите следствени версии са по-обосновани. Това произтича от възможността да се изградят върху значително по-голям брой факти за престъплението, като тези версии са по-реални. Те не противоречат на вече изясненото обективно положение. По-надеждни и перспективни са, поради наличието на повече информация, въз основа на която са изградени. Те се изграждат след приключване на първоначалните следствени действия и в този смисъл служат за доизясняване на първоначалните следствени версии.

Версиите, изграждани от съдебните органи, са известни като съдебни версии. Те също са източник на планиране на разследването и за установяване на обективната истина. За разлика от следствените версии, съдебните са по-малко и се отнасят до по-малко обстоятелства по делото. Изграждането и проверката на съдебните версии се съобразява с НПК и с тактическите изисквания на криминалистиката. При изграждане на съдебните версии наред със съда, могат да вземат участие и съдебните заседатели. В съдебното производство версиите са пряко свързани с функциите на обвинението и защитата. Затова те могат да се класифицират и като – обвинителни и оправдателни версии.

3. Оперативно-издирвателни версии – те се изграждат преди и след образуването на досъдебното производство. За разлика от следствените версии, които се изграждат по данни, събрани с процесуални способи и извън процесуални източници, оперативно-издирвателните версии имат разузнавателен характер. Това са версии, характерни преди образуването на досъдебното производство. Те са предположения за кръга от лица, сред които може да се установи извършителя на престъплението, за мястото където е извършено, където се укрива оръжието или оръдието на престъплението. Главно предназначение на тези версии е да се определят източниците на доказателствената информация. От голямо значение е събирането на данни за източника на сигнала за престъплението и в зависимост от това да се определи най-подходящия подход при разпита на лицето, сигнализиращо за престъплението. Това се прави с цел да се провери доколко сигнала отговаря на истината. След получаването на информацията от лицето, което съобщава за престъплението, възниква необходимост за посещаване на посоченото местопроизшествие. Това посещение няма ролята на оглед. Оперативно-издирвателните версии зависят от количеството информация, от източника на сведения и др. Те винаги подлежат на проверка в процеса на ОИД, като за разлика от следствените версии, тази проверка е по негласен път и изяснява само отделни обстоятелства по престъплението. След образуването на досъдебното производство, изграждането и проверката на ОИ версии е свързано с изясняване на онези фактически обстоятелства, които се отнасят към предмета на доказване по делото. От значение е координацията между следствените и ОИ органи във връзка с провеждането на ОИМ и някои следствени действия. Установените данни по ОИ версии нямат доказателствено значение и подлежат на проверка чрез съответни следствени действия. Като нормативна основа за проверка на ОИ версии е чл.111 НПК, ЗСРС и ЗМВР. При използването им се ограничава неприкосновеността на личността, жилището, кореспонденцията и др.

Оперативни способи – наблюдение, проследяване , подслушване, проникване, белязване, проверка на кореспонденцията и компютърната информация.

4. В зависимост от субекта, версиите са – версии на разследващия орган (следовател, дознател, прокурор), съдия, експерт, обвиняем, пострадал, свидетел, ОР.

Деленето има условен характер, защото всички версии притежават не един , а няколко съществени признака. В зависимост от това кой от тях ще се вземе за основа на деленето, съответно една версия може да се отнесе към различни класификации.

Източници на версиите. Версиите се изграждат на основа на следните източници:

-процесуални източници – следи, веществени доказателства, обяснения на обвиняем, свидетели, резултат от експеримент, оглед, разпознаване, претърсване, експертиза;

-извън процесуални източници – с механизми на ОИ органи, съобщения на обществеността и средствата за масова информация. Основен източник са всички налични материали по делото.

-практиката – опита от практиката, който се използва за изграждането на т.н. типични версии. В този случай се прилага аналогията. Извода от аналогията е обоснован, само когато е от сравнение на съществени, сходни признаци. Колкото по-голямо е сходството, толкова версиите по аналогия, ще са по-обосновани;

-интуиция (от латински – прозрение) – към версиите по интуиция трябва да се подхожда внимателно. Те трябва да се преценяват съобразно данните по делото, доказателствата, а също и данните от ОИМ.

Версията се характеризира и със своята структура, която произтича от нейната същност и от задачите, които решава. Тя се определя от наказателно-процесуалната наука и от изискванията на формалната и на диалектическата логика. От особеностите на всички версии по дадено престъпление, можем да дадем следната структура на версията : -основание на версията; -изграждане на предположение; -заключение (извод) от предположението.

Основание на версията – това се факти, обстоятелства, сигнали и др. явления, които могат да послужат за изграждане на предположение за извършено деяние и за лицата, които са го извършили. Фактите могат да са проверени или не. За основание на версията може да послужат и неверните обяснения на обвиняемия ( доказването на невярното, доказва вярното). Основанието на версията се различава от поводите за образуване на досъдебно производство. При липса на достатъчно основания, не могат да се изграждат версии, тъй като не могат да се изграждат хипотези и предположения.

Предположенията са ядрото на версията. Те са съждения, умозаключения, които принадлежат към категорията – проблематични. Изграждането на такива логични форми се извършва по предварително известни за дадено явление признаци, които при определено условие обуславят появата и съществуването на тези явления, а при други правят невъзможна тяхната поява и съществуване или ги променят. Без предположения във версията не може да се премине към следващия етап - изводи и тяхната проверка.

Заключения (следствия, изводи) – във версията това са знанията, които произтичат от предположенията в нея. Те са и следствията, изведени от версиите във формата на логични съждения, които дават предположителни знания. Заключенията във версията не са статични форми на познание, а са динамични системи в процес на непрекъснато изменение.

При изграждането на версията участват различни логически методи – анализ, синтез, дедукция, индукция, аналогия. Изграждането на всички версии започва с анализ (познавателен метод, при който фактите се разчленяват мислено, за да бъде разкрито специфичното в тях). При анализа на фактите разследващия орган действа избирателно, като целенасочено отделя онези факти, които са специфични за престъплението. Подредбата на тези факти не става произволно, а на база задълбочено проучване и практически опит. Изолирането и опростяването на някои от въпросите от разследващия орган може да доведе до погрешни изводи, които да намерят място в следствената версия.

Синтез – този метод обединява предишните разпокъсани явления в един завършен вид. Анализа и синтеза са в диалектично единство.

Индукцията също е присъща за версията. Тя е метод за получаване на общи знания от единични възприятия. В наказателния процес, познанието на фактите и обстоятелства по делото, започва с изучаване на единичните явления. Приложението на индукцията дава истинна стойност на едно минало явление.

Аналогия – особен вид умозаключение. Тя намира приложение при изграждане на типичните версии. В основата й стои сравнението.

Съществуват и други методи – на противопоставянето, на моделирането.

Най-съществен е дедукцията – извеждане на особеното от общото. Чрез използването на дедукцията, от изградената обща версия се извежда частната. Дедуктивния метод се използва основно при изграждане на частни версии. Индуктивния и дедуктивния методи са свързани.

При изграждането на версията трябва да се спазват някои тактически изисквания - за обоснованост, надеждност, конкретност, реалност, съгласуваност, непротиворечивост.

Обоснованост- изграждането на версията трябва да става на база достатъчно и разностранни данни по делото и при наличие на фактическа и логическа връзка между тях.

Надеждност – да съществуват реални възможности за превръщането на едно вероятно обяснение, в достоверно.

Конкретност – свързване на версията със задачите на разследването.

Реалност – съобразяване на версията с обективните възможности за проверката й при съответните условия.

Една версия се счита за правилно изградена, когато са спазени всички изисквания, като най-голямо значение има обосноваността.

Задачите на разследването и изискванията на тактическата организация, налагат да се изгради повече от една версия за едни и същи факти и обстоятелства по делото. Това е така защото твърде разнообразни са вариантите на проявление на фактите. Изграждането на версия може да стане преди и по време на провеждане на процесуално-следствените действия. Версията се проверява в процеса на разследване, по време на провеждане на следствените действия. Само тогава резултатите от проверката имат доказателствено значение. Проверката на версията трябва да отговаря и на изискването за обективност, всестранност и своевременност.

Обективност – предполага по силата на НПК да бъдат разкрити както изводи за обвинението, така и за оправдаване на извършителя.

Всестранност – да се изяснят всички възможни версии, основани на данните по делото, предвид характера на престъплението и неговия автор. Затова органите на досъдебното производство трябва да не работят само по една версия и да не игнорират останалите.

Своевременност – да се изяснят всички изводи, които произтичат от предположението на версията. Проверката не протича изолирано. Всички версии трябва да се проверяват едновременно, като практическата проверка се предшества от логическа. Версиите имат значение за планирането. Те са основен източник и дават насоката на разследване и определят предмета на доказване по всяко дело.

Основни задачи на огледа (според НПК, съдът и органите на досъдебното производство извършват огледи на местности, помещения, предмети и лица, с цел да разкрият, изследват и запазят по реда установен в НПК следи от престъплението и други данни, необходими за изясняване обстоятелствата по делото).

Основната задача на огледа е събиране на доказателства. Тя произтича от неговото място и значение в процеса на разследването. Двете форми на познанието – сетивната и логическата, намират приложение в огледа. Значителна е ролята на сетивното познание. Тази информация се подлага на логическа обработка, чрез методите на анализа, синтеза, дедукция и индукция, построяват се умозаключения, установяват се процесите, свързани с възникването на следите и другите веществени доказателства. Обектите на огледа се индивидуализират според вида и състава на извършеното престъпление.

Общи обекти – тези, които се отнасят до всеки вид оглед.

Конкретни обекти – индивидуализират се според вида и състава на престъплението, предмета на доказването, обстановката, при която се е осъществило деянието. Тази конкретизация на обектите се извършва във всеки отделен случай. От нея зависи пълнотата и обективността на огледа.

Предвид вида на обектите огледите биват :-оглед на местопроизшествие;

-оглед на труп; -оглед на живи лица или освидетелстване; -оглед на кореспонденция (чл.139 НПК); -оглед на животни и техни трупове.

Оглед може да се извърши и допълнително след първоначалния и има предмет на изследване отделни предмети, елементи от обстановката, които не са изследвани или фиксирани при първоначалния оглед. За препоръчване е да присъстват същите поемни лица.

При грешки, допуснати при първоначалния оглед, обектите се изследват повторно. Тук важи правилото “предметите се изследват така, все едно, че първи оглед не е имало”. Изготвят се самостоятелни протоколи за всеки оглед.

Участници в огледа:

-ръководи се от разследващ орган (следовател,дознател);

-прокурор (при досъдебното производство);

-съдия (при съдебното производство);

-поемни лица – чл.116 НПК. Те не са заинтересувани от изхода на делото. Непосредствено възприемат действията на участниците в огледа. Гарантират се техните процесуални права да правят бележки и възражения, да искат поправки и изменения в протокола;

-експерт – БНТЛ чл.130, ал.1 НПК. При оглед на труп и при ПТП задължително съдейства за откриване, фиксиране и изземване на следи и предмети при огледа. Това той осъществява под ръководството на разследващия орган.

-присъстват ОР, полицейски служители;

-може да се привлекат – обвиняем, пострадали, но това е по преценка на водещия огледа.

-когато разследваното престъпление е на територията на юридическо лице (предприятие, фирма), може да участват техни представители;

-водач на служебно куче – при намиране на одорологични следи.

Огледа се провежда при изискванията за обективност и пълнота.

Оглед на местопроизшествие.

Местопроизшествие – пространствените граници на мястото, където се е осъществило изпълнителното деяние, настъпил е престъпния резултата или са намерени следи от извършеното престъпление.

При убийства, грабежи, палежи, задължително се прави оглед на местопроизшествие. Прави се още преди образуване на досъдебното производство. Забавянето може да доведе до невъзможност за събиране на доказателства, недостатъчно изградени версии и т.н.

Огледа има следните стадии – подготовка, извършване на огледа, закрепване на резултатите.

Подготовката има два подетапа :

1.преди отиване на местопроизшествието – установяване дали има пострадали, мерки за запазване на местопроизшествието, очевидци, формиране на оперативно-следствена група, подсигуряване на технически средства необходими за огледа;

2.след отиване на местопр. – отбелязва се времето на пристигане на оперативно-следствената група, помощ на пострадалите лица, обезопасяване на мястото, където ще се извърши огледа, събиране на данни за свидетели-очевидци, първоначален извън процесуален разпит на тези очевидци, при необходимост – работа по горещи следи (преследване на извършителя). Да се определи коридор за влизане и излизане от местопр., с цел да се избегне унищожаване на следи или оставяне на нови от участниците в огледа. Водещия огледа събира информация по 3 основни момента :

-обстановката преди престъплението;

-обстановката при извършване на престъплението;

-промени в обстановката след извършване на престъплението, до идването на оперативно-следствената група (ОСГ).

Извършване на самия оглед. Ръководителя на ОСГ оглежда местопр. като цяло, обкръжаващата го обстановка, обозначава територията и центъра на местопр., правят се ориентиращи обзорни снимки и се нанасят първоначалните данни. Огледа може да си извършва от периферията към центъра (на местности) или от центъра към периферията (на затворени помещения). При големи площи (самолетни и пътнически катастрофи) местопр. се разделя на участъци, подредени по права линия – върви се по тази въображаема линия и се извършва огледа.

Изследователски стадий на огледа – непосредствено изучаване и изследване обстановката на местопр. – използват се статичен и динамичен метод. Статичен метод – състоянието на предметите без да се променят. Динамичен метод – вещите и следите се променят, обръщат се , изместват се и се променя тяхното положение. Тези два метода са предвидени в чл.130, ал.2 НПК. Използват се свързано, последователно – първо статичния, след това динамичния.

Изземване на следи – отпечатъци, одорологични следи и др. Времетраенето за тях е 30 – 40 мин. Одорологичния метод не е способ за процесуално събиране на доказателства (приобщават се към доказателствения материал, само ако бъдат разпитани поемните лица и техническото лице), тогава имат сила за съда.

Съставяне на протокол за оглед на местопр (чл.100 НПК) – основна и задължителна форма на фиксиране на резултатите от огледа на местопр. Той съдържа : 1.уводна част – дата, час , място на огледа, имена на разследващия орган, поемните лица, експерти, обективни (метеорологични) условия на провеждане. 2.описателна част – местопр. такова каквото е (граници, обстановка, местоположение на отделни предмети и следи). Не се правят изводи и заключения в тази част. 3.заключителна част – отразяват се иззети следи, кои обекти са фотографирани, скици, планове, бележки на поемните лица, време на завършване на огледа, подписи на лицата участвали в огледа. Направените фотоснимки и скици, се явяват доказателствени средства, които трябва да се приложат към протокола. Може да се направи видеозапис на огледа, който да се присъедини като доказателствено средство. Иззетите веществени доказателства се опаковат и надписват (данни за вещта, подписи на поемните лица). При допълнителния оглед се изготвя самостоятелен протокол.

-огледа да се извърши на мястото, където е открит трупа, при което е задължително присъствието на съдебен лекар.

-трупът, който е бил обект на оглед се погребва само след разрешение на прокурор;

-ексхумация се извършва след разрешение на съдия, в присъствието на медицински експерт. Заравянето се извършва след разрешение от органа разрешил ексхумацията (чл.131 НПК).

Огледа бива външен и вътрешен (аутопсия).

Външен – самостоятелно следствено действие по реда на НПК.

Вътрешен – съдебно-медицинска експертиза, осъществена от съдебно медицински експерт.

Задачи при вътрешен оглед – установяване кога приблизително е настъпила смъртта, личността на пострадалия, телесни увреждания, колко време след причиняване на уврежданията е настъпила смъртта, кои увреждания са нанесени приживе и кои след настъпване на смъртта, по какъв начин е причинена смъртта, следи оставени по трупа.

Участници в огледа – разследващ орган, съдебно-медицински експерт (при външния оглед е само участник), специалист БНТЛ, ОР, 2 поемни лица.

Подготовка на огледа – назначаване охрана на мястото, където е открит трупа, сформиране на ОСГ, осигуряване на необходимите технически средства. Изискването за незабавно провеждане на огледа непосредствено след получаване на сигнала е, поради опасността трупът да претърпи изменения, поради метеорол. условия, вътрешни биохимични процеси (разлагане) и намеса на външни лица (да променят положението, да унищожат следи). Оказва се първа помощ на пострадалия, тъй като съществува вероятност да бъде спасен, независимо, че няма външни признаци на живот. Провеждат се ОИМ по горещи следи – за задържане на извършителя. Чл.131 ал.1 НПК – изследва се трупа и мястото, където е намерен.

Външния оглед може да се пропусне само при изключителни случаи (опасност да се промени състоянието на трупа)

Видове огледи : - общ статичен; - детайлен статичен; - динамичен; -оглед на самото тяло.

Общ статичен оглед. Трупа се оглежда в състоянието, в което е намерен - общ вид; поза; да се установи дали са настъпили изменения след смъртта (ако са констатирани такива - да се посочат и какви са те); положение на трупа спрямо близки обекти и посоките на света; разстояние между трупа и използваното оръжие, ако е открито такова. Обръща се специално внимание на трупните петна. Оглеждан се всички предмети, които се намират върху трупа.

Детайлен статичен оглед. Изследват се последователно всички участъци на трупа в детайли, без да се променя неговото положение. Правят се съответните снимки за фиксиране на резултатите от него.

Динамичен оглед. Трупът се обръща на различни страни и се описва най-подробно – дрехи, петна, оръжие, оглеждат се джобове, изземват се намерените документи и предмети (посочва се техния вид и състояние). Оглеждат се обувките, подметките им, за следите и частиците полепнали по тях (особено при ПТП).

Оглед на самото тяло. Описват се общият вид, основни анатомо-биологични показатели, ръст, пол, охраненост, белези, особеностите на отделните части на трупа, цвят на коса, очи, татуировки, следи от хирургическа намеса.

Този оглед започва от главата, нейното състояние и следи от насилие. Установява се състоянието на очите и езика, описват се шия, гърди, корем, таз, крайници. Телесните повреди се описват по форма, големина, цвят, по коя част на тялото се намират, описва се трупното вкочаняване, изстиване и послесмъртни петна. Описва се мястото, където се намира трупа т.н. “ложа на трупа”, след като трупа се премести. Изземват се проби от мястото и следи от кръв. При всеки начини на умъртвяване има специфики, върху които трябва да се акцентира.

-при обесване (примка) – дали е убийство, самоубийство или инсценировка на самоубийство. Да се огледа положението, позата, следи от влачене на мястото, където е намерен. Характерен признак при обесването е следа около шията (ларингса). С времето тази следа се изменя. Обръща се внимание на трупните петна. Изследва се материала, от който е изготвена примката. При аутопсия трупа се изследва заедно с нея.

-при удушаване – специфични са синините в областта на шията, носа, устата, счупване на ребра в следствие на натиск, за сломяване на съпротивата.

-при удавяне – обръща се внимание на кожата на трупа (т.н. гъша кожа), размекване на кожата и гниене, осапуняване на трупа, повреди от удари (в скали и др.).

-при огнестрелно оръжие – разположение на входния и изходния отвор, наличие на вторични следи – барут, газове, частици от сажди, ръжда, оръжейно масло, метален прах. Да се изземат гилзи и куршуми, като се посочи мястото, където са открити. Установяване положение на пострадалия при прострелването. Да се установи коя е входната и изходната рани, раневия канал (пътя на куршума през тялото). Освен входната, се изследва и изходната рана за натиска на куршума отвътре навън .

Съдебната практика сочи, че изходното отверстие е по-голямо от входното, но това се оборва при малък куршум (изходното може да е по-малко).

Извършва се дактилоскопиране на трупа.

След приключване на огледа се съставя протокол, а трупа в найлонов чувал се отнася в медицинско заведение.