в. Съдебномедицинска експертиза на труп

Основания за назначаване на тази експертиза, е необходимостта да бъде установено :

-дали смъртта е настъпила по насилствен начин, или от заболяване и старост ; връзка между телесните повреди и смъртта ; неправилно лечение в медицинско заведение ; отравяне и т.н.

експертизата се назначава задължително, когато има съмнение за причините на смъртта.

Обект на тази експертиза са човешки трупове, трупни части и трупни останки на починали от насилствена смърт и съмнения за такава, трупчета на новородени и починали извън медицинско заведение, трупове с неустановена самоличност, трупове на лица – починали по време или веднага след медицинска манипулация в това число и след криминален аборт, раждане, кръвопреливане и др.

Експертизата предполага първоначален оглед на трупа на мястото, където е открит. Следват съдебномедицинска аутопсия, допълнителни изследвания, съставяне на заключението и отговор на поставените въпроси. При първоначалния оглед на трупа на местопроизшествието експерта не извършва експертиза, но този оглед има значение за решаване на поставените по-късно задачи. Включването на съдебномедицинския експерт в оперативната група не е равносилно на назначаването на експертиза, но на практика изследването започва от този момент. Отразената в протокола за оглед информация, има съществено значение за експертизата. Към акта, с който се назначава експертизата, задължително се прилага и протокола за оглед на местопроизшествието.

Задачи, които стоят пред съдебномедицинския експерт :

-да констатира смъртта, или ако тя не е настъпила – да окаже първа медицинска помощ и съдействие за транспортирането до медицинско заведение

-да изучи обстановката около трупа – местоположение, поза, облекло, предмети, оръжия – които имат отношение към смъртта

-да огледа трупа и да съдейства на разследващия орган да отрази в огледния протокол констатираните трупни промени и увреждания.

-да прецени приблизително времето на смъртта.

-да окаже помощ за издирване, изземване и опаковане на веществени доказателства от медико-биологичен характер.

Експерта не следва да се произнася за причината за смъртта, преди аутопсията. В лабораторията съдебномедицинския експерт трябва да установи: причина за смъртта; време на смъртта; конкретно телесно увреждане, довело до смърт ; средствата, с които е причинена ; неизбежна ли е била. Изследването се извършва на дневна светлина, но се използват и изкуствени светлинни източници.

Съдебномедицинската експертиза се извършва на следните етапи :

1)цялостен външен оглед, при който се описват – дрехи, обувки, състояние, повреди, зацапвания ; 2)внимателно се съблича – установяват се анатомо-биологични идентификационни признаци – пол, възраст, охраненост, цвят на кожата, очи, вродени и придобити белези и травми. Важно е да се установят трупните промени – изстиване, вкочаняване, изсъхване, петна по кожата, състояние на отделните части на тялото; 3)вътрешен оглед – на черепа, на гръдна и коремна кухина и изследване на всички органи по определен ред, предвид версиите за смъртта. Задължително се вземат проби от кръв, урина и стомашно-чревния тракт. Определя се кръвната група, а при необходимост се взема материал за ДНК – анализ. Заключението на съдебномедицинската експертиза е научно обоснован анализ на фактите, установени при аутопсията и резултатите от допълнителните изследвания. Заключението съдържа съдебномедицинска диагноза и отговор на всички поставени въпроси.
28в. Съдебномедицинска експертиза на телесни повреди.
Решаването на въпроси, свързани с телесните повреди, като степен и вид на увреждане ; физиологични, анатомични и естетически увреждания ; давност ; последици ; използвани средства и начини, изискват специфични знания. Такава експертиза задължително се назначава при разследване на всички престъпления, свързани с телесни повреди.

Субект на престъплението е всяко наказателно отговорно лице, причинило разстройство на здравето на друго лице.

Обект на телесните повреди е здравето на лице, което е било противоправно и виновно увредено от друго лице.

Задачите, които най-често се поставят на експерта са :

-медико-биологична характеристика на нанесените увреждания – засегнати органи, функции, последователност на травмите.

-давност на причиненото телесно увреждане

-степен и здравно значение на телесното увреждане ; продължителност на болестните процеси ; възможност за лечение ; последици.

-видова, групова и индивидуална характеристика на средствата, с които са причинени телесните увреждания.

-механизъм на причиняване на уврежданията и установяване дали е възможно те да се получат по начина и времето, съответстващи на другите данни по делото.

-установяване, възможна ли е пострадалия сам да си е причинил телесните увреждания

-ако е настъпила смърт – да се установи има ли връзка тя с нанесените телесни увреждания.

-оказана ли е своевременна медицинска помощ и правилно ли е било лечението и др.

Етапи на експертизата :

-запознаване с акта за назначаване на експертизата, на органите на досъдебното и съдебното производство.

-установяване самоличността на пострадалия.

-изучаване на представените предварителни данни, за обстоятелствата, при които са нанесени телесните увреждания (те се представят от органа, назначил експертизата – протоколи за оглед, за разпит, снимки, медицински документи за състоянието на пострадалия след увреждането )

-запознаване с обясненията на пострадалия за времето, начина и средствата, както и състоянието му след увреждането.

-запознаване със свидетелски показания и др. материали по делото.

Особено важно е клиничния преглед на пострадалия да се извърши максимално близко във времето след телесното увреждане, по възможност на дневна светлина.

Клиничните методи за диагностициране, които причиняват силна болка, душевно страдание или унижение, са забранени.

Допълнително се правят и други изследвания – ехографски, рентгенови, биохимични, бактериологични и др.

Изследват се и дрехите за зацапвания, повреди и др., като резултатите се съпоставят с телесните увреждания.

Приложените методи, средства, резултатите и фактите от изследванията се отразяват пълно, последователно и подробно в описателната част на експертното заключение и са неговата основа. Експертното заключение подлежи на оценка от органа назначил експертизата. Той преценява за пълнота и всеобхватност на изследването по всички поставени от него въпроси.

29в. Съдебномедицинска експертиза за установяване на родителски произход.
Най-често, правно отношение за назначаване на тази експертиза е оспорено бащинство при сключен брак, непризнато бащинство при извънбрачно дете или при съмнение за подмяна на детето.

Тази експертиза изисква висока компетентност.

Обект на изследване са лицата от родителския триъгълник – детето (след навършени 6 / 9 месеца), майката и предполагаемия баща или бащи.

Задачите на експертизата зависят от основанията за назначаването и :

-установяване дали съответното лице е баща на детето.

-кой от посочените няколко за бащи, е бащата на детето.

-установяване дали посоченото лице е майката

-установяване дали е направена замяна на детето.

Подготовката на експертизата включва :

-задължително осигуряване присъствието на всички свързани с експертизата лица.

-кръвта за изследване от всички се взема задължително във взаимно присъствие.

-данни за съвкупителната способност на двойката през вероятностния период на зачеване.

-детеродна способност на майката.

-времетраене на бременността.

-предполагаемо време на полов контакт и зачеване.

Извършва се оценка на всички данни.

,становява се кръвната група на детето (тя трябва да произхожда от тази на родителите).

Принципи на кръвно-груповата експертиза :

-закономерно наследяване на кръвно-груповите фактори.

-запазване, неизменност на кръвно-груповите фактори.

-независимо и самостоятелно наследяване на всяка кръвно-групова система.

-ако даден кръвно-групов фактор не съществува в бащата или в майката, следователно не може да съществува и в детето.(ако липсва в майката, следователно е от бащата ; ако липсва в бащата, следователно той няма връзка с детето и се изключва бащинството ; ако липсва и в двамата родители – детето не е тяхно.)

Наред с изследването на кръвно-груповите фактори, съществуват и други методи :

-изследване на предните зъби на детето и сравняването им с тези на майката и бащата.

-ДНК – профилиране. Годна за изследване е всяка тъкан, която съдържа ядрени клетки. Заключението на ДНК – анализа се основава на анализ на ДНК – генотиповете на майката, детето и посочения баща. В детския генотип се изследва наличието на генотип от майката и бащата. Когато в генотипа на детето няма съвпадение с генотипа на посочения за баща, бащинството се отхвърля.

ДНК – профилирането дава възможност за доказване и изключване на бащинство с точност 99,6%.

1)съмнение за биполово развитие на лицето

2)съмнение за непълноценно естествено развитие на половите функции

3)съмнение за нарушаване на половите функции, поради телесни повреди от извършено престъпление

4)необходимост от изясняване на обстоятелствата при разследване на блудство, изнасилване, хомосексуализъм.

Обект на експертизата са лица, за които има съмнение, че са от посочените по-горе групи – пострадали и извършители.

Задачи на експертизата :

-установяване пола на лицето ;

-установяване на хермафродизъм ;

-установяване дали лицето е полово зряло ;

-установяване готовността на лицето за полово съвкупление ;

-установяване готовността на мъжа за оплождане ;

-установяване способността на жената да зачева и ражда ;

-установяване дали са настъпилисмущения в половите функции, в резултат на телесни повреди ;

-могъл ли е обвиняемия / та / да зарази с венерическа болест партньора си;

-има ли следи от блудствени действия върху пострадалото лице ;

-възможно ли е забременяване или заразяване с венерическа болест, при конкретна хипотеза ;

подготовка на експеримента – осигуряване материалите по делото и сведения от медицинското заведение, където се е лекувало пострадалото лице или извършителя.

Извършва се прецизно изследване на лицето – оглед на цялото тяло и вторичните полови белези ; установяване наличието или отсъствието на хермафродизъм ; нормалното състояние на половите органи и т.н.

При разследване на изнасилване се изследват – кръв, семенна течност, тяхното наличие или отсъствие върху пострадалата, изследва се и химената на пострадалата.

Обект на експертизата могат да бъдат трупове, части от трупове, а в някои случаи и живи лица.

Задачи на експертизата :

-да се установи кръвната група на лицето, пола, възраст, ръст, зъбен статус (идентификация), прекарани травматични увреждания, хирургически намеси и др.

Подготовка на експертизата :

-осигуряват се материалите по делото, рентгенови снимки на черепа, зъбите и други части на тялото, други медицински изследвания на предполагаемото лице.

При извършване на ДНК профилиране трябва да се обезпечи кръв или друг биологичен материал от човека. Експертните изследвания зависят от поставените задачи.

При разложени органи, полът може да се определи от органи, устойчиви на разлагане, каквито са тазовите кости, гръдния кош (при жената е по-къс). Кръвната група се определя по специална методика, разработена за тази цел.

Използва се метода на фотосъпоставяне, но за него е необходимо да са изпълнени следните условия :

-да са определени пола и възрастта на лицето, чиито череп е намерен

-да се намери фотоснимка на издирваното лице, най-близка до времето на предполагаемата му смърт.

32в.Съдебномедицинска експертиза по писмени данни.
Експертното заключение на тази експертиза се основава на интерпретацията на данните от наличните медицински документи. Изследват се писмени данни, като – медицински удостоверения, история на заболяването, амбулаторни карти и бележки, протоколи за проведени следствени действия до този момент.

За експертизата се осигуряват три групи документи :

-медицински документи

-съдебномедицински експертни заключения

-писмените доказателствени средства по делото.

Медицинските документи, след като бъдат иззети от органите на досъдебното производство, позволяват да се направи заключение за състоянието на съответното лице, предвид поставените задачи.

Правните основания за тази експертиза са :

-откриване на нови факти по делото, които противоречат на вече извършени съдебни изследвания (например съмнения във вече направена медицинска експертиза).

Обект на изследване са писмените данни за живи лица, когато е невъзможно непосредственото изследване на лицата (за трупове и части от тях).

Задачи на експертизата :

-установяване медико-биологичните характеристики на телесните повреди

-установяване причините за смъртта

-причинна връзка между телесните повреди и настъпилата смърт

-правилни ли са били медицинските лечения за конкретното състояние на лицето и др.

Подготовка за експертизата :

-извършва се преценка на основанията за нейното назначаване

-необходимо е да се съберат всички материали, съдържащи писмени данни за поставената задача

-на експерта се предоставят всички оригинални материали по делото.

-задължителното и назначаване съгласно разпоредбите на НПК за установяване вменяемост на обвиняемия

-необходимост от квалифицирана оценка, за изясняване на обстоятелствата по делото.

Като конкретни основания за назначаване на тази експертиза, могат да бъдат :

-наличие на данни за прекарано от лицето психично заболяване

-неадекватно отношение на пострадалия към обстановката ; неговото състояние и възможност да участва в съдебния процес ; разстройство на съзнанието му

-съмнение за психичното здраве на изтърпяващото наказание лице.

Тази експертиза си има своите особености :

-обект на изследването е психическото състояние на човека, преди, по време и след извършване на престъплението

-състояние на лицето при сключване на гражданскоправни сделки (завещание)

-психичното състояние на обвиняемия преди, по време и след извършване на престъплението, както и след постановяване на присъдата (как възприема състоянието си).

При тази експертиза, задачите са пряко свързани с основанията за назначаването и :

-дали лицето има вродено слабоумие

-изоставане в умственото развитие на лицето, прекарани болести

-има ли разрушаване на нервната тъкан

-страда ли лицето от хронично душевно заболяване – циклофрения, параноя, психоза

-налице ли е временно разстройство на съзнанието

-разстройство на способността на лицето да ръководи постъпките си

-налагат ли се медицински мерки за лечение.

Тази експертиза може да бъде възложена само на лекар – психиатър в катедра по психиатрия или в психиатрична болница.

Подготовка на експертизата :

-осигуряват се всички материали по делото

-обясненията на лицето и тези на следователите.

Извършва се цялостно изследване на телесното, неврологичното и психичо състояние на лицето.

Резултатите се оформят в експертно заключение.
34в. Съдебно-биологична (съдебномедицинска) експертиза на веществени доказателства от човешки произход.
Всички следи от биологичен произход, според Наредба на Министерство на правосъдието, се изпращат за изследване в Катедрата за съдебни експертизи и НИИКК към МВР.

Следи от кръв – при престъпления срещу личността. Намират се върху предмети, дрехи, оръжия и др. Кръвта е течна тъкан, която изпълва кръвоносните съдове и се състои от течна част – плазма, и твърда част – клетки. В плазмата има разтворими белтъци, които се различават и въз основа на тях може да се определи, дали кръвта е на човек или на животно. В червените кръвни телца се намират основни фактори, които определят кръвните групи, а по белите кръвни телца може да се определи пола на лицето. Кръвта извън тялото започва веднага да се съсирва и покрива раната със съсирек. Кръвта, която изтича под налягане от кръвоносните съдове, често увлича и кръвните клетки на повредения орган, от където може да се определи източника на кръвоизлива.

Най-често задаваните въпроси са – дали петното е от кръв; дали е от човек или животно; към коя кръвна група спада; пол на лицето; кой е източника на кървене; потното от новородено ли е или от възрастен.

Откриването на петна от кръв се извършва първоначално с невъоръжено око или с лупа. По формата, големината и положението на петната на местопроизшествието, по дрехите, трупа и т.н., е възможно да се направят медико-криминалистични изводи и да се изградят версии.

Следите от кръв (техния цвят) зависят от времето, което е изминало от получаването им, до откриването. Старите петна се откриват трудно, защото не се различават от повърхността, особено ако тя е по-тъмна. Петната стават невидими и поради умишлено отстраняване. Освен това кръвта бързо се разпада и се унищожават субстанции, характерни само за прясната кръв.

Фиксиране.

1.В протокола за оглед на местопроизшествие се описва големина, форма и място на петното.

2.Фотографиране - на естествено или изкуствено странично осветление. Когато се сливат с основата, се използват ИЧ и УВ лъчи с филтриране.

3.Прекопирване – (скица). Нанасяне върху прозрачна хартия очертанията на петното, без да се повреди следата. Този метод не е така точен, като фотографирането, но се налага да се използва, когато петното не личи ясно върху снимката.

Изземване :

- изпращане на петното заедно с обекта, върху който се намира (забранено е да се очертава петното с пишещо средство)

• 
  ако е върху дрехи, те се подсушават. Всяка дреха се опакова отделно в плик.
  

Когато петното е върху големи по размери тъкани, то се изрязва, на около 5 см. от контура му.

Петно от кръв върху човешка глава – съдебно-медицински експерт изрязва сноп коса до корен + друг сноп коса, който не е изцапан с кръв.

Петна върху кожа – изземва се с попивателна хартия или марля, напоени с разтвор на соли. Попива се докато очертанията добре са нанесат върху марлята. Марлята с петното се подсушава и така се изпраща за изследване.

Петна на открита местност – върху дърво (с длето се отнема от дървото).

Кръв върху почва. Сухия пясък не променя серологичния състав на кръвта. Варовика унищожава състава й. Глинестите почви не попиват кръвта, а рохките – попиват. Следователно вида на почвата влияе на кръвта.

Кръв върху лед и сняг. Кръвта се втвърдява бързо и не прониква на дълбоко. Тя се изземва с част от снега, посредством суха марля. Марлята се остава, докато снега се стопи и марлята да попие кръвта. След като изсъхне се поставя в плик или банка. Не се позволява кръвта да се изпраща заедно със снега, защото така кръвта се разпада и не може да се изследва.

Извършителя на престъплението се стреми да заличи кръвта. Съществуват различни начини за заличаване – изпиране със студена вода (тя разтваря петната).

В миналото се считаше, че за да се установи дали съмнителното петно е от кръв, трябва да се обработи с перхидрол (кислородна вода). В този случай петното се покрива с бяла пяна. Но ръждивите предмети също реагират така.

Днес за целта се използват нови методи – разтвор на луминол. Петното се напръсква и в тъмно помещение то “светва” с тъмно син цвят. Старите петна светят по-силно. Този метод е високо чувствителен и дава възможност за фотографиране. Чрез този метод се откриват петна от кръв в тъмни помещения и върху ръждиви предмети. Желателно е метода да се прилага от експерти.

Друг метод е с “бензидин” – този метод се използва само в контролирани лабораторни условия, защото бензидина може да причини рак на кожата.

Изтичаща кръв от човек може да се използва за изследване за наличие на алкохол. От живи лица кръв за експертно изследване се взема само в присъствието на полицай. При вземане на кръв от труп – трябва да е от голям кръвоносен съд.

Откриват се върху писма, марки ,фасове и др. Слюнката е секрет на слюнчените жлези – 90 % вода + 10 % сух остатък (соли и органични вещества).

Птиалин – ензим доказващ, че петното е от слюнка.

Необходим е сравнителен материал върху чиста и суха филтърна хартия, която след вземане на пробата се изсушава и изпраща. Препоръчва се от същото лица да се вземе и течна кръв.

Задачи при изследване на слюнката: - видова принадлежност; - каква е кръвната група на лицето; - пол на лицето; - ДНК анализ;

Слюнката може да се открие и да се използва за анализ дори след 10-12 години, но при определени условия.

Откриват се при полови престъпления и убийства на сексуална основа.

Задачи, които стоят пред изследването :

-дали петното е от семенна течност;

-видова принадлежност - дали петното е от човек или животно

-кръвногрупова принадлежност;

Изследва се с макро- и микроскопско изследване.

ДНК – тест – установяване дали семенния материал съвпада с кръвната проба.

Откриват се върху дрехи и др. По тях може да се определи видовата и кръвногруповата принадлежност. За сравнителен материал се вземат кръв и слюнка от лицето. Изследва се с УВ лъчи и химически методи.

Косъмът е продукт на кожата. В зависимост от произхода (мястото по тялото), има различна форма, размер, дебелина и др. морфологични признаци. Косъма се състои от луковица, ципа и кора.

Задачи, които се подставят при изследването :

-дали влакната са косми;

-от човек или животно са;

-регионален произход на човека, от когото са космите;

-отскубнат или паднал е косъма;

-боядисвани ли са;

-кръвна група;

-полова принадлежност на лицето.

За целта се извършва макро- и светлинно микроскопско изследване. С макроизследването се установяват видимите с невъоръжено око признаци – форма, дължина, цвят. С микроизследването се установява неговата структура – кутикулни клетки, пигмент, дебелина. Необходим е и сравнителен материал.

В НИИКК към МВР изследването се извършва с електронно-сканиращ микроскоп, който увеличава обекта 100 000 пъти.

През 1909 г. е направена първата експертиза на косъм във Франция от д-р Балтазар. В България първата експертиза на косъм е през 1938 г.