1в. Криминалистика обща характеристика. Принципи и особености. Възникване и развитие. Връзка с други науки

Основания за разпита - по силата на чл.206, ал.1 от НПК лицето има право да научи в какво е заподозряно, да даде обяснения чрез които се изясняват фактически данни отнасящи се до предмета на доказване по образуваното наказателно производство. Обясненията имат характер на доказателствено средствo, които служат за събиране и проверка на доказателства чрез провеждане на разпит като следствено действие. Обясненията на заподозрения не се дават пред съдия. Затова те не могат да бъдат четени в съдебно заседание при гледане на делото по същество в първа и въззивна инстанция /чл.227от НПК/ и не могат да се използват като доказателство в съдебната фаза. Разпитът на заподозрения се провежда от следовател веднага след неговото задържане, но не по-късно от 24 часа.В началото на разпита се съобщава основанието за задържане и се изясняват правата, които лицето има в качеството на заподозрян. Разпитът започва с предложение от страна на следователя към разпитвания да изложи, ако желае под формата на свободен разказ всичко, което знае по обстоятелствата за неговото задържане. Разпитвания може да откаже да даде информация във вид на свободен разказ, тогава се задават въпроси и се изслушват отговори. Заподозреният по принцип не е запознат с с делото и по-конкретно с какви доказателства разполага слведователят, затова заподозрения често дава неверни обяснения, назовава измислени събития, имена, дати, изгражда свое алиби. Затова следователят трябва да подлага на проверка тези данни, като на заподозрения се предлага детайлно да изясни своето алиби, провежда се разпит на лицата, които заподозрения е посочил за потвърждаване на неговото алиби В разпитът може да участва прокурор, защитник, преводач, тълковник, психолог, педагог. Тактиката на разпита на заподозрян е сходна с тактиката на разпит на обвиняем, но тук съществуват определени особености, които протичат от процесуалното положение на заподозрения, от степента на доказаност на неговата вина, от наличие на доказателствата по делото на етапа от неговия разпит. За разлика от свидетеля и обвиняемия, заподозрения се разпитва само в досъдебната фаза на процеса. За разлика от обвиняемия, заподозрения се разпитва преди повдигането на обвинението, т.е тогава, когато доказателствата, уличаващи го в извършването на престъпление, не са достатъчни.

Разпит на обвиняем – е задължително следствено действие, което се извършва незабавно, след като следователят предяви обвинението. Чрез разпита на обвиняем може да се осигури разностранна и в много случаи достоверна доказателствена информация по основни въпроси на разследването. Тъй като обвиняемият винаги е заинтересован от изхода на делото, той не носи отговорност за отказ да даде обяснения или при даване на неверни обяснения.

Разпитът на обвиняем преминава през няколко етапа:

1.Предявяване на обвинението- при предявяването на обвинението следователят разяснява неговите права по НПК. Обвинението се предявява, като следователят е длъжен да осигури на обвиняемия и неговия защитник да се запознаят с пълния текст на на постановлението за привличане на обвиняем.

2. Извършване на разпита- започва със запитване към обвиняемия предявява ли се за виновен, след което се приканва да изложи, ако желае във формата на свободен разказ, всичко което знае по делото. Обвиняемият може да се признае за виновен, да се признае изцяло за невинен или да признае частично някои от обвиненията. При разпита е необходимо да се създадат условия, обвиняемият да изложи свободно и без притеснения обясненията си. След свободния разказ се пристъпва към задаване на въпроси, като особено важно е значението на контролните въпроси.

3. Фиксиране на резултатите отг разпита – в протокол за разпит

Самопризнание- обеснения в които лицето признава участието си в извършено престъпление и в които е изложило обстоятелства по инкриминираното му престъпление, привеждайки данни, потвърждаващи вината му се наричат самопризнания. Самопризнанието на уличения, както и на всеки друг източник на доказателства, изисква критично отношение, щателна проверка и оценка на основата на обстоятелствата по конкретното дело.В чл.91, ал.1 от НПК се посочва, че обвинението и присъдата не могат да се основават на самопризнанието. Това процесуално правило категорично задължава следователите, дознателите, прокурора и съда всестранно да проверяват обясненията и да не допускат внасяне на обвинителна присъда, както и да съставят обвинителни заключения при липсата на обективни данни потвърждаващи достоверността на обясненията на уличения, който се признава за виновен. Самопризанието не не освобождава съответните органи от задължението им да събират и други доказателства по делото, и не дава основание да се счита, че работата по събраните доказателства е приключила, а престъплението разкрито.Признанието само по себи си не обезпечава разкриване на престъплението и не установява истина по делото без всестранна и щателна проверка с други доказателства.Значението на самопризнанията се състои в това, че те способстват за кнокретизация и уточняване на обстоятелствата по извършеното престъпление, формите и степента на умисъл, вина, особеностите на мотивите на престъплението.

Разпит на непълнолетен обвиняем – този разпит изисква добра подготовка която включва: проучване на личността на малолетния или непълнолетния-пол, възраст, среда в която живее, къде учи, поведението му в дома, в училище, на улицата и др

Втория момент при подготовката е определяне предмета на разпита като се спазват две основни изисквания- изчерпателност и съобразяване с писихологическото развитие на детето

Трети момент решаване на въпроси за времето, мястото, обстановката за разпита и лицата които трябва да присъстват в сътветствие с разпоредбите на чл.99,ал.1 и 2 от НПК. Разпитът се извършва през деня като разпитът освен в кабинет на следователя може да се проведе в училище, в дома,на улицата. Участието на педагог, психолог по вдреме на разпита се определя от възрастта на свидетелите. Когато той е до 14 год, участието им е задължително, а от 14-16 по преценка на разпитващия. Същото се отнася и за родителите и настойниците. Присъстващите педагог и психолог могат да поставят въпроси с разрешение на разследващия, но той може и да им откаже като това мотивирано се записва в протокола. Разпитът трябва да се провежда със спокоен и равен тон, непреднамерено, без външни внушения, искрено.

Свободния разказ е необходим първи етап на разпита. След приключване му се задават въпроси, формулирани с изключителна точност, с кратки и ясни изречения, без жестове, които биха повишили нервното напрежение у свидетяля и въпросите да бъдат съобразени с интелектуалното развитие на разпитвания.

Предмет на разпита- предвид важността на обясненията на подсъдимия оправдано е да се състави писмен план в три части.

1.част в нея се отразяват позицията на подсъдимия по главния факт, противоречията и непълнотата на обясненията му; веществените и невеществените доказателства, на които противоречи.

2. част в нея се посочват въпросите, които подлежат на изясняване и способите, които ще се използват, включително контролните и уточняващите въпроси.

3.част в нея се фиксират различията, които евентуално могат да се появят между обясненията в предварителното разследване и в съдебното следствие и причините за тези различия.

Тактика на разпита – разпитът на подсъдим се различава в много отношения от разпита на обвиняемия- извършва се в условията на публичност и състезателност с произтичащите от това последици при възпроизвеждането; извършва се от колегиален орган; нормативно е определена поредността на задаване на въпроси. Както и в предварителното производство, подсъдимия дава обяснения под формата на свободен разказ, като през това време не бива да бъде прекъсван от участниците в процеса. След това на подсъдимия се поставят въпроси най-напред от председателя и другите членове на състава, а след това прокурора или частния тъжител, обществения обвинител, частния обвинител и неговия повереник, другите подсъдими и техните защитници и защитника на подсъдимия. Подсъдимия може да откаже да даде обяснения или да даде непълни, неточни и недостоверни обяснения. Затова във всички случаи трябва да се подложи на задълбочена проверка както подържаната оправдателна версия, така и възраженията му срещу едни или други моменти от обвинителния акт.Чрез детайлно сравнение на обясненията в предварителното разследване и в съдебното следствие, особено на различията между тях, се установяват причините за тези различия и степента на достоверност на обясненията на подсъдимия. Обясненията на подсъдимия се записват в протокола на съдебното заседание, като в случаите, когато е извършен кръстосан разпит, въпросите и отговорите се записват така, като са зададени.

До решение за извършване на очна ставка се стига, когато се установи, че по друг начин не могат да бъдат изяснени причините и характерът на противоречията и не може да се отговори на въпроса кои от дадените показания и обяснения са достоверни. Провеждането на очна ставка не винаги е гаранция, че установените противоречия между разпитаните лица могат да бъдат отстранени.

Тактика на извършване – условно извършването на очната ставка може да се раздели на няколко момента:

1.Начало на очната ставка – началния момент има важно значение. Той разкрива симптомите на сложната психологична обстановка;отговорите на участващите лица дали се познават и какви са техните взаимоотношения помагат да се уточни последователността на въпросите и кои въпрос да се зададе най-напред.

2.Поставяне на въпроси и получаване на отговори е същинската част на очната ставка. Това е най-продължителният и най-важният етап, от който зависят крайните резултати. Затова при този етап е задължително да се спазват тактическите изисквания за еднакво съдържание и формулировка на въпросите към двете лица; изслушване на пълния отговор на въпросите; недопускане на необосновано прекъсване на отговорите; не задаване едновременно на два или повече въпроса.

3. Взаимно задаване на въпроси- това е обусловено от противоречивите интереси и създалата се психологическа обстановка. Те се задават с разрешение на следователя/съда/ и чрез него едва след изчерпване на предварително набелязаното съдържание на очната ставка

4.Оценка на отговорите в хода на непосредственото извършване на очната ставка;

Тактически способи при провеждане на очната ставка. Условно могат да се разделят на две групи:

1.Общи способи. Те включват- предявяване на веществени доказателства и документи; задаване на контролни въпроси; използване на положителните качества на участващите в очната ставка; детайлизация на обясненията/показанията/;

2.Способи с ограничено приложение-прочитане на част от депозираните по време на разпита обяснения или показанията или тяхното изслушване.

Процесуално закрепване на очната ставка- съставя се самостоятелен протокол. Има три части. В началната се отбелязва къде, кога и по какъв начин и с кои лица е проведена очната ставка и направено ли е предупреждение по чл.290 от НК,ако единият от двамата участници е свидетел. Във втората част същностната се записват въпросите на следователя и отговора на участващите лица и взаимно поставените въпроси и дадените в тази връзка отговори.. Тук се закрепва и информацията за предявените веществени доказателства и документи, реакциите на участниците; третата заключителна част съдържа подписите на следователя/дознателя и на участващите лица.

Очна ставка в съдебното следствие- достатъчни основания за провеждане на тази ставка са неопределените противоречия от предварителното разследване. Няма значение дали е извършена преди това между същите лица и за същите обстоятелства Тактиката на непосредствено извършване на очната ставка в съдебно заседание зависи от повече фактори, отколкото нейното извършване в предварителното производство. Това са : възможността за активно участие на страните в процеса при провеждане на очната ставка; принципно различните от предварителното производство условия за провеждането и в обстановка на публичност и състезателност; невъзможността за осигуряването в повечето случаи на данни за участващите в очната ставка лица и за характера на обстоятелствата, по които има съществени противоречия. Когато очната ставка не е планирана могат да се допуснат тактически грешки и при непосредственото и извършване в хода на съдебното следствие. В тези случай съдът не е в състояние да осигури спазването на основни тактически изисквания. Няма условия например за предварително набелязване и за правилното формулиране на въпросите, които следват да бъдат поставени, за определяне последователността на поставянето им. Не може обосновано да се прецени на кое от участващите в очната ставка лица трябва да бъдат зададени най-напред въпросите. Независимо от посочените трудности трябва да се спазват без изключение всички процесуални и тактически изисквания.

1.Процесуалните изисквания за разпознаването - предварителен разпит на разпознаващия, за обстоятелствата при които е наблюдавал лицето и предметите, както и за особеностите по които могат да бъдат познати, осигуряването на поемни лица; осигуряването на 3 или повече сходни обекта за сравнение;

2. Тактическите изисквания – своевременност на разпознаването; избиране на най- подходящото време и място за провеждането му; отделно предявяване на обектите когато са повече от един и др.

Подготовката включва:

- определяне на обекта на разпознаването- общите критерии които се съблюдават при определяне на обекта са три: 1. връзка на обекта с разследваното престъпление; 2.индивидуалност на обекта; 3. възможност за идентификационно въздействие върху разпознаващия.

- определяне на субекта на разпознаването като идентификационен процес е разпознаващият - обвиняем, заподозрян или свидетел по делото;

- предварителен разпит на разпознаващия – той позволява окончателно да се прецени оправдано ли е извършването на разпознаването. Повреме на разпита се изясняват три групи обстоятелства: 1. за условията на възприемане и влиянието на обективните и субективни фактори върху формирането на мисления образ; 2.за физическото и психическото състояние на разпознаващия; 3. за анатомичните, функционални и съпътстващи признаци на лицето, които са били възприети или признаците на предмета.

- осигуряване на сходни обекти – при разпознаване на лица, лицето се представя за разпознаване заедно с три или повече лица, по възможност сходни по външност с разпознаваното лице, а при разпознаване на предмети – предметът за разпознаване се представя с други еднородни предмети;

Извършване – става при спазване на следните изисквания:

1. Предупреждение за наказателната отговорност по чл.290 от НК, когато разпознаващия е свидетел;

2.Запознаване на поемните лица със задачите на разпознаването и с процесуалната им роля при провеждането му;

3.Запознаване на разпознаващия и предявените лица с правата и задълженията,които имат;

4. поставяне на номера- пред или върху предявените лица и обекти;

Когато се приеме, че посочените изисквания са спазени, следователят/съдът/ предлага на разпознаващия да посочи предмета или лицето до които се отнасят дадените от него обяснения или показания и да обясни по какво ги е познал.

-първоначалното разпознаване е завършило без извод и разпознаващия не е заангажиран със становище;

- разпознаването е извършено при по-лоши условия от условията, при които е бил възприет обектът на разпознаване;

- разпознаващият няма запазена представа за предявявания обект поради временен дефект на зрението или общо болестно състояние;

-разпознаващия е променил своя извод след първоначалното разпознаване и това почива на основателни съображения;

- неуместно са били изменени признаците на обекта на разпознаването в предварителното производство/ напр. лицето за разпознаване е било предявено остригано/;

- условията, при които е извършено първоначалното разпознаване, не са позволявали пълноценно възприемане на предявените обекти;
38в. Разпознаване на живи лица. Видове разпознаване – в натура и по фотоснимки. Разпознаване на трупове, предмети и животни.

Особености. Различия от разпознаването на живи лица.
Разпознаване на живи лица – може да се извърши по 4 начина:

1. по анатомични признаци; 2. по функционални признаци; 3. по анатомични и функционални признаци едновременно с изключение на гласа и речта; 4. по анатомични и функционални признаци последователно.

При разпознаването на живи лица голямо значение имат два момента:

1.Предварителен разпит на разпознаващия- с него се изяснява доколко са възприети и запомнени добре анатомичните и функционални признаци на лицето. Разпитвания дава сведия за ръста, пола и възрастта, за общото телосложение и наличието или липсата на физически недостатъци, за походката и осанката, за мимиките и жестикулациите на лицето. Специално внимание се отделя на облеклото и на съпътстващите признаци.

2.Осигуряване и предявяване на 3 сходни лица - не се допускат възрастови и други различия освен несъвпадение в облеклото. Предявените лица имат право да знаят каква е целта на разпознаването и как ще бъде извършено.

Подлежащото на разпознаване лице се предявява по възможност в същия външен вид, в който е видян от разпознаващия по време на престъплението или свързаните с него обстоятелства. Той се предявява в група от три лица, които са на еднаква възраст, един и същи ръст, телосложение, аналогично облекло, прическа. Те не трябва да са роднини или близки на разпознаващия. Разпознавания заема място сред предявявата за разпознаване група, при което сам избира мястото като това се отбялязва в протокола. На всеки от групата се дава номер, като разпознавания определя какъв ще бъде неговия номер. По искане на разпознаващия предявените лица могат да изменят положението си – да седнат, да ходят известно време, да отговарят на някои въпроси.

Видове разпознаване:

1. 
   В натура - на живо лице;
   

Разпознаване на трупове – тук са налице някои особености като: 1.не се осигуряват сходни обекти; 2. при разпознаване на трупове, разпознаващия дава сведения и за скритите признаци на трупа - белези по тялото, следи от хирургическа намеса, татуировки; 3 . не се провежда предварителен разпит в случайте, когато липсват сведения кои лица могат да извършат разпознаването;

Разпознаване на предмети – тук също има предварител разпит в които подробно се описва предмета за разпознаване. Предмета се предявява за разпознаване сред други еднородни предмети, най-малко 3, а ако предметът е уникален - сред близки по род предмети. Когато е нужно се спазва изискването за последователно и отделно предяваване, а не едновременното и общо предявяване. На разпознаване подлежат както предмети на престъплението, така и всички други предмети или части от тях, открити на местопроизшествието, при изземване, претърсване и обиск.

Разпознаване на животни- спазват се общите тактически правила. Подлежащото на разпознаване животно се предявява с други сходни животни от същия вид, порода и цвят, а ако това е невъзможно – сред животни, които имат някои различаващи се признаци.

-определяне на задачите на експеримента - определят се след обоснована преценка на фактите и обстоятелствата по делото, които могат да бъдат установени, проверени и доказани с помощта на експеримента;

-определяне на опитните действия и набелязване продължителността и поредността на извършването им. За целта се разработват практически варианти с целенасочени различия помежду им, като се спазват изискванията за законност, максимално сходство и безопасност;

- реконструиране на обстановката, когато това е необходимо- целта е да се осигури максимално сходство на опитните действия с проверяваните. Реконструирането също има два етапа: 1. преди отиване на място – набелязват се съдържанието и характера на реконструирането и се осигуряват необходимите за целта материали и технически средства; 2. след пристигането на място – практическо възстановяване на обстановката, като се създават обективни гаранции за безопасно извършване на експеримента;

- осигуряване на технически средства и материали за извършване на опитните действия- за целта могат да се използват веществените доказателства по делото, ако са изследвани и възпроизведени във вещеествени доказателствени средства и няма опасност от тяхното повреждане и унищожаване. Осигуряват се също така резервни материали и технически средства;

- определяне на мястото и времето на извършване на експеримента- обикновенно мястото на извършване на престъплението. В това отношение се срещат трудности поради сезонно отдалечаване, различия в метеорологичната обстановка и др.;

- определяне на лицата, които ще участват- чл.142, ал.1 от НПК- задължително присъстват поемни лица, освен ако експеримента се прави в съдебно заседание. По преценка на компетентния орган участва и екперт или специалист-технически помощник. По някои дела е необходимо и участието на обвиняемия и свидетелите, ако опитните действия са свързани с техните лични качества. Ако експеримента уличава обвиняемия или свидетеля в престъпление, те не могат да бъдат задължени да участват.

- осигуряване на условия за безопасно извършване на следствения експеримент- мерките предполагат преценка на съществуването на опасност, произтичаща от провеждането на екперимента.

- запознаване на участващите в следствения експеримент лица с характера на предстоящото следствено действие и с правата и задълженията които те имат;

- осигуряване на необходимите средства и материали за фотографско и кинофиксиране на опитните действия и резултатите от следствения експеримент;

2. След пристигането на място- непосредствено преди започване на следствения експеримент- извършва се допълнително уточняване на характера на настъпилите от престъплението изменения, реконструиране на обстановката, уточняване на правата и задълженията на участващите с конкретни указания за мястото, където ще се намират и действията които ще се извършват, поставяне на охрана когато това се налага, проверяване годността на техническите материали и средства.

Извършване на следствения експеримент - изразява се в провеждане на опитни действия, които да са максимално сходни на проверяваните, като се извършват няколкократно с целенасочени изменения в съдържанието и условията, при които протичат. С това се избягва влиянието на случайните фактори и се осигурява по-голяма обективност и сигурност на изводите. Колкото опитните действия са по-близки до същността на изследваното явление, толкова по-малко повторения и изменения се налагат. Главен субект на експеримента е следователя - той ръководи опитните действия и участващите в експеримента лица, той преценява колко пъти и с какви изменения да се повторят. Следователят решава кога да приключи следствения експеримент. Той е отговорен за спазване на процесуалните и тактическите изисквания, на законността и тактическата ефективност на експеримента.

Фиксиране- подробно се фиксира обстановката преди и след реконструирането и, при изменение на условията и поредността на опитните действия. В протокола се посочват задачите на следствения експеримент, участващите лица, условията при които е извършено следственото деиствие. Отбелязва се използвани ли са веществени доказателства за извършване на опитните действия, колко опита и в каква последователност са направени, какви са резултатите от тях. Протоколът се подписва от всички лица участвали в експеримента. Фиксират се с фото, кино и видеоснимки опитните действия и резулатите от тях, като по този начин се осигурява нагледност, обективност и максимална изчерпателност. Видове следствен експеримент :

В зависимост от задачите могат да се планират следните видове СЕ:

1. За установяване на възможността за възприемане на определени обекти процеси и явления /най- разпросранения/;

2. За установяване на възможността за извършване на посочените в обясненията /показанията/ действия;

3.За установяване на механизма за образуване на следите;

4.За установяване на възможността за съществуването на определени факти, процеси и явления

5. За установяване на механизма на протичане на събитието като цяло или на отделни негови моменти;

Разграничаване от други следствени действия- следствения експеримент в сравнение с останалите следствени действия съдейства по-ясно и по-точно да се установи природата и закономерностите на развитие на интересуващите разследването процеси и явления и особеностите на изменението на обективната действителност от извършеното престъпление.

Предварително производство се образува при законен повод и достатъчно данни и когато се налага извършване на неотложни следствени действия.

Типичните законни поводи обикновено са: съобщенията от медицински заведения за починали лица от причинени тежки наранявания; съобщения от граждани за намерен труп; на свидетели очевидци; пострадалия, ако престъплението е било насочено срещу повече от едно лице; на роднини и близки; личното явяване на извършителя пред органите на предварителното производство.

Задачи на разследването- определят се веднага след образуване на предварителното производство.

Задачи свързани с обекта на престъплението – кое е убитото лице;

Задачи свързани с обективанат страна- особености на изпълнителното деяние и престъпния резултат, фактът на настъпване на смъртта и непосредстредствените причини за настъпването и; времето и мястото на извършване на убийството; по какъв начин и какви средства са използвани; причините и условията за извършване на убийството.

Задачи относно относно субективната страна – дали убийството не е извършено умишлено, кое лице е извършител на убийството; изясняване на неговата личност.

Първоначални следствени версии –

1.Версии за личността на пострадалия и особените качества които притежава;

2.Версии за времето и мястото на извършване на убийството;

3.Версии за способите и средствата, които са използвани за извършване на убийството – вземат се предвид телесните повреди, състоянието на дрехите, обстановката на местопроизшествието;

4. Версии за субекта на престъплението;

Неотложни и първоначални следствени действия: