2 Антиепилептични лекарства1
Изтегляне 449.68 Kb.
|
1 2
LEVETIRACETAM (Rec. INN)ATC: N03AX14.
Фармакокинетика. Keppra се резорбира добре след p.o. приложение. Незначителна част (около 10%) се свързва с плазмените протеини. Около ¼ от приложента доза се метаболизира до неактивен метаболит без участие на CYP450, а с урината в непроменен вид се екскретира 66%. Фармакодинамика. Леветирацетамът е пиролидиново производно, различно по структура от познатите антиконвулсантите. Предполага се, че неговият антиепилептичен ефект се дължи на непълно (частично) инхибиране на невроналния калциев инфлукс през N-тип калциевите канали, а също – и на намаляване освобождването на Ca2+ от интраневроналните депа. Освен това леветирацетамът частично възстановява индуцирания от цинка и бета-карболините понижен приток на инхибиращите невротрасмитери – ГАМК и глицин, към техните рецептори. Този антиковулсант се свързва с протеин A2, намиращ се в синаптичните мехурчета, като стимулира тяхнот сливане (фузия) и засилва невротрансмитерната екзоцитоза на инхибиторни аминокиселини в ЦНС. Показания: Допълваща терапия при парциални (огнищни) гърчове със или без тяхната вторична генерализация при възрастни пациенти с епилепсия. С Keppra се постига значимо намаляване на пристъпите при резистентни на лечение пациенти. Рискова категория за кърмене: L3. Приложение. Допълващата терапия започва с 500 mg p.o. 2 пъти на ден. През интервали от 2 до 4 седмици ДД може да бъде повишавана. Средната ДД при клиничните изследвания е била 3 g. Терапевтичната ефективност на Keppra се проявява още през първите две седмици от началото на лечението. Ефектът се задържа и Keppra не показва данни за развитие на толерантност. Терапевтичният опит с препарата е дълготраен (до 8 г.). Нежелани реакции: Keppra се понася добре от повечето пациенти. При някои от тях обаче може да се наблюдават сериозни НЛР: сънливост, замаяност, обща слабост, мускулна дискоординация с нарушения в походката, възбуда, ажитация, повишена раздразнителност, агресивно поведение, промени в настроението, депресивни чувства, влошаване на съществуваща депресия, суицидни намерения, инфекции. Противопoказания: Свръхчвствителност към лекарствения продукт или някое от помощните вещества. 2.3.8. Аналози на ГАМК GABAPENTIN (Rec. INN) ATC: N03AX12.
Фармакокинетика: Габапентинът има орална резорбция 50% до 60%, Vd 0,7 l/kg, СПП 0%, t1/2 5–6 h и бъбречна екскреция в непроменен вид от 56% до 80%. Фармакодинамика: Габапентинът има близка на GABA (ГАМК) структура, но не се свързва с ГАМК-рецепторите. Антиепилетичният му ефект има неизяснен механизъм. Показания: (1) Възрастни и деца над 12 г. – като монотерапия или допълваща терапия на парциални прости или комплексни припадъци със или без вторична генерализация (вкл. пациенти с новодиагностицирани припадъци. (2) Деца от 3 до 12 г. – като допълнителна терапия на парциални припадъци и на парциални припадъци със или без тряхната вторична генерализация. (3) Невропатична болка при ЗД и постхерпетична невралгия. Рисковa категория за бременност: C. Рискова категория за кърмене: L3. Приложение: На възрастни и деца над 12 г. препаратът се назначава орално. Първият ден габапентинът се прилага в ДД 300 mg в 1 прием, вечер (за да се намали седативния ефект); II ден – 2 пъти по 300 mg; от III ден – 3 пъти по 300 mg. При необходимост ДД може да се повиши до 1800 mg, разделена в 3 еднакви ЕД, приемани при 8-часови интервали. МДД за възрастни е 2,4 g. ДД доза габапентин за деца от 6 до 12 г. е от 25 до 35 mg/kg, а за деца от 3 до 5 г. – 40 mg/kg, разделена на три приема. Ефективната доза трябва да бъде достигната чрез титриране по следната схема: 10 mg/кg дневно през първия ден, 20 mg/кg дневно на втория ден, 30 mg/кg дневно на третия ден. За лечение на невропатична болка на възрастни габапентинът се прилага в следните ДД: ден 1 – 300 mg, ден 2 – 600 mg, ден 3 – 900 mg и при необходимост от деб 4 – 1200 mg. МДД е 3,6 g. Вазимодействия: Габапентинът не повлиява плазмените нива на други антиепилептчини лекарства. Антиацидните лекарства понижават бионаличността на габапентин с около 20%. Нежелани реакции: С честотата над 10% от случаите – сънливост, замаяност, атаксия, отпадналост; от 1 до 10% – периферен оток; нервност, възбуда, депресия, нарушена координация, сърбеж; диспепсия, ксеростомия, гадене, запек, стимулиране на апетита (увеличаване на т.м.); импотенция; левкопения; спиналгия, миалгия, дизартрия, тремор; диплопия, неясно виждане, нистагъм; ринит, бронхоспазъм; хълцане. Подобно на други АЕЛ при терапия с габапентин също не се изключва възможността от повишен суициден риск. Противопоказания: Свръхчувствителност към габапентин, соя, фастъци или някое от помошните вещества; остър панкреатит. TIAGABINE (Rec. INN) ATC: N03AG06.
Фармакокинетика. Има орална бионаличност 89%, СПП 96% и t 6,7 h. Фармакодинамика: Тиагабинът притежава антиконвулсивно действие, свързано с инхибиране на невроналното (пресинаптично) усвояване на ГАМК, която е физиологичният потискащ медиатор в ЦНС. Показния: Допълнителна терапия на парциални пристъпи със или без вторично генерализиране при пациенти >12 г., нелекувани успешно с други АЕЛ. Рисковa категория за бременност: C. Приложение: Орално, по време на хранене (за да се намали бързината на резорбция и се предотвратят пиковите плазмени нива). Лечението обикновено започва с 5 mg дневно в 1 прием. През 1 седмица ДД се увеличавa с 5 mg до получаване на терапевтичен ефект. При комедикация с лекарства неензимни индуктори, МДД тиагабин е 30 mg, а при комедикация с лекарства ензимни индуктори е 70 mg. ДД се разделя на 2–4 приема. Взаимодействия. Лекарствата ензимни индуктори (карбамазепин, примидон, фенобарбитал, фенитоин) засилват метаболизма и отслабват ефекта на тиагабин. Циметидинът няма клинично значим ефект върху плазмените му нива. Нежелани реакции (те са дозозавсими): Замаяност, главоболие, сънливост, депресия, паметови смущения, атаксия, емоционална лабилност, мускулна слабост, тремор, при предозиране – припадъци. Метанализът на рандомизирани, плацебо-контролирани изпитвания на АЕЛ показва рядко срещан повишен риск за развитие на суицидни намерения и поведение. Противопоказания: Свръчувствителност към препарата или неговите компоненти (токоферол, макрогол 600, лактоза, талк и др.). 2.3.9. Хетерогенни антиконвулсанти ACETAZOLAMIDE* (вж. гл. 5.1.5) LAMOTRIGINE (Rec. INN) ATC: N03AX09.
Фармакокинетика/фармакодинамика. Има t1/2 25–30 h и СПП около 55%. Блокира потенциал-зависимите натриеви канали, затруднява невроналната деполяризация и намалява освобождаването на глутамат (възбуждащ медиатор в ЦНС). Показания: Епилептични припадъци, които не се повлияват от други АЕЛ. Те могат да бъдат частични припадъци със или без вторично генерализирани тонично-клонични гърчове и първично генерализирани тонично-клонични гърчове. При деца Lamictal е показан като добавъчна терапия на епилепсията, при парциални и генералирани гърчове, вкл. тонично-клонични и тези, асоциирани със синдрома на ЛеноксГасто. За начална монотерапия на новодиагностицирана епилепсия при деца този препарат не се препоръчва. След постигане на контрол над припадъците при добавъчната терапия, съпътстващите АЕЛ, могат постепенно да бъдат спрени и пациентът да премине изцяло на монотерапия с Lamictal. Рисковa категория за бременност: C. Рискова категория за кърмене: L3. Приложение. Като допълнителна терапия при деца над 12 г. и възрастни, приемащи валпроат със или без друг антиепилептичен препарат, началната орална доза Lamictal е 25 mg/48 h в продължение на две седмици, последвана от 25 mg/24 h в продължение на още две седмици. След това ДД може, ако е необходимо, да се повишава с 25 до 50 mg през интрервал от 1 до 2 седмици до получаване на оптимален отговор. Обичайната ПД за постигане на оптимален отговор варира от 100 до 200 mg дневно. Тя се назанчава в 1 или 2 приема. При пациенти, приемащи антиепилептични средства с ензим-индуциращо действие, със или без друг антиепилептичен препарат (с изключение на валпроат), началната ДД Lamictal е 50 mg (в 1 прием) в продължение на две седмици, последвана от 100 mg (разделена в 2 приема) в продължение на още две седмици. След това дозата трябва да се повишава със 100 mg през интервали от 1 до 2 седмици до получаване на оптимален отговор. Обичайната ПД е 200400 mg дневно, разделена в два приема, а МДД е 700 mg. При деца от 2 до 12 г. началната ДД Lamictal при монотерапия е 0,5 mg/kg т.м. (назначена в един прием) в продължение на две седмици, последвана от 1 mg/kg (в един прием) в продължение на две седмици. След това ДД трябва да се повишава с 1 до 2 mg/kg през 1 до 2 седмици до получаване на оптимален отговор. Обичайната ПД за постигане на оптимален отговор варира от 2 до 10 mg/kg дневно, назначена в един или два приема. Взаимодействия. Ензимни индуктори, като фенобарбитал, фенитоин и карбамазепин могат да ускорят инактивирането на препарата и да намалят антиепилептичния му ефект. Нежелани реакции: Рядко – макуло-папулозни обриви. PREGABALIN (Rec. INN) ATC: N03A000.
Фармакодинамика. Прегабалинът се свързва с допълнителната субединица (α2-β протеин) на потенциал-зависимите калциеви канали в ЦНС. Показания: Периферна невропатична болка при възрастни; адювантно лечение на възрастни с парциални гърчове със или без вторична генерализация. Приложение. ДД варира от 150 до 600 mg, разпределена в два или три приема със или без храмна. (1) Периферна невропатична болка (невралгията на n. trigeminus, постхерпеснaта невралгия, фантомната болка след ампутация на крайници, невропатичната болка на стъпалото, болката при периферни невропатии след травми и др.). Лечението може да започне с ДД 150 mg. В зависимост от клиничния отговор и поносимостта на пациента след интервал от 3 до 7 дни ДД може да бъде повишена на 300 mg, a при необходимост и след допълнителен 7-дневен интервал може да се достигме МДД 600 mg. (2) Парциални гърчове със или без вторична генерализация. Лечението може да започне с ДД 150 mg, след което се процедира както при пациентите с невропатична болка. МДД е също 600 mg. Прекратяване на терапията с прегабалин се извършва постепенно в рамките поне 10 до 14 дни. Взаимодействия. Тъй като прегабилинът се екскретира почти изцяло в непромене вид с урината, метаболизира се едва под 2% от приложената доза (без повлияване на лекарствения метаболизъм) и не се свързва с плазмените протеини, много е малка верочтността да взаимодейства на фармакокинетично ниво с други лекарства. Многократни перорални дози прегабалин, приложени едновременно с оксикодон, лоразепам или етанол, нямат клинично значими ефекти върху диашането. Нeжелани реакции: Неутропения; засилване на апетита, понякога анорексия, хипогликемия; еуфорично настроение, обърканост, раздразнимост, деперсонилизация, аноргазмия, намалено либидо, понякога повишено либидо, безпокойство, депресия, възбуда, промени в настроението, трудно намиране на думи, халюцинации, патологични сънища, безсъние, паническа атака, апатия; световъртеж, сънливост, атаксия, нарушена координация, тремор, дизартрия, парестезии; когнитивно растройство, дефект в зрителното поле, нистагъм, говорни нарушения, миоклонус, повишена психомоторна активност, ступор, синкоп; дисграфия; замъглено виждане, сухота в очите, оток на очите, понижена зрителна острота, повишена лакримация, болка в очите; тахикардия, синусова аритмия, хипо- или хипертония, студени крайници; диспнея, сухота в носа, назофарингит, кашлица, назална конгестия, епситаксис; ксеростомия, запек, хиперсаливация, гастроезеофагеален рефлукс, асцит, панкреатит; потене, папулозен обрив, уртикария; мускулни потрепвания, мускулни лрампи, миалгия, артралгия, спиналгия, мускулна скованост; дизурия; повишаване на серумните нива на аминотрансферазите, креатинфосфокиназата и аспартатаминотрансферазата; хипогликемия, хиперкреатининемия, левкопения, тромбоцитопения. Противопоказания: Свръхчувствителност към някоя от съставките на препарата; вроден дефицит на лактаза на Lapp или глюкозо-галактозна малабсорбция. TOPIRAMATE (Rec. INN) ATC: N03AX11.
Фармакокинетика. Има орална бионаличност 80%, СПП 15%, t 21 h и tmax 24 h след орално приложение. Екскретира се непроменен с урината. Фармакодинамика. Топираматът потенцира действието на GABA, модулира бензодиазепин-нечувствителните подтипове на GABAA-рецептора, антагонизира активиращата активност на каината, блокира невроналните натриеви канали. Притежава известно потискащо действие върху някои изоензими на карбоанхидразата. Показания: Допълнително средство при лечение на епилепсия, протичаща с парциални гърчове със или без вторични генерализирани гърчове. Рисковa категория за бременност: C. Рискова категория за кърмене: L3. Приложение: Орално. През първата седмица лечението при възрастни започва с 2550 mg топирамат. При необходимост ДД се увеличава през интервали от 7 до 14 дни с 2550 mg. Минималната ефективна ДД е 200 mg, но най-често терапевтичен ефект се получава от 200 mg топирамат през 12 h. МДД за възрастни е 1,6 g. При деца на две или над две г. топираматът се предписва през първата седмица в ДД от 1 до 3 mg/kg в 1 прием вечер. След това през 714-дневни интервали ДД се повишава с 13 mg/kg, разделени в 2 приема. Обикновено терапевтичен ефект се постига с ДД 59 mg/kg, разделени в 2 приема. Взаимодействия. При комедикация с фенитоин, карабамазепин или валпроева киселина антиконвулсивният ефект на топирамат намалява съответно с 48%, 40% и 14%. Дигоксинът също отслабва ефекта му. Предписването на препарата с инхибитори на карбоанхидразата увеличва риска от развитие на фармакогенна нефролитиаза. Седативните ефекти на топирамат се засилват при едновременното му приложение със средства, потискащи ЦНС (анскиолитици, хипнотици). Нежелани реакции с честота >10%: Отпадналост, замаяност, атаксия, сомнолентност, повишена раздразнителност, паметови нарушения, проблеми в говора; повдигане; парестезии, тремор; нистагъм; КГДП. По-рядко (1–10%) се наблюдават: болки в гърдите, оток; абнормна координация, объркване, депресия, намалена концентрация на вниманието, хипоестезия; затопляне на лицето; диспепсия, коремни болки, анорексия, констипация, ксеростомия, гингивит, намаляване на т.м.; миалгия, лесна уморяемост, болки в гърба и краката; отслабване на слуха; нефролитиаза; фарингит, синуит, епистаксис; грипопоподобни явления. При остро отравяне не се препоръчва използването на активиран въглен, защото той не адсорбира препарата. С хемодиализа се отстранява до 30% от приложената доза топирамат. VIGABATRIN (Rec. INN) ATC: N03AC04.
Фармакокинетика. При p.o. приложение Sabril достига МПК след 1–2 h. Има t1/2 6–8 h, не се свързва с плазмените протеини и около 70% от ДД се елиминира непроменена с урината в първите 24 h. Фармакодинамика. Вигабатринът е необратим инхибитор на GABA трансаминазата (ГАМК-Т). Той увеличава нивата на ГАМК. След прекратяване на лечението с препарата активността на ГАМК-Т се нормализира след 4–6 дни в резултат на синтезиране на нови ензимни молекули. Показания: Допълнение към терапията на пациенти с епилепсия, протичаща особено с рефрактерни парциални и по-малко – с генерализирани гърчове. Използва се ограничено като добавъчна терапия при генерализирани гърчове. Рискова категория за кърмене: L3. Приложение. Началната орална ДД Sabril е 2 g, разделена в 1 или 2 приема. При нужда ДД се повишава с 0,5–1 g. МДД е 4 g. Взаимодействия. Вигабатринът понижава до 20% плазмената концентрация на фенитоина по неизвестен механизъм. Предупреждение. При ПНВ (над 65 год,) или при болни с намалена бъбречна функция се използват по-ниски ДД вигабатрин. Нежелани реакции: В редки случаи – психози, сънливост, главоболие, атаксия, гадене, увеличаване на т.м. Противопоказания: Психоза, поведенчески разстройства; свръхчувствителност към Sabril или неговите компоненти. 1 Ив. Ламбев. Фармакотерапевтичен справочник – седмо издание. Под ред. на Ив. Ламбев. Медицинско издателство „АРСО – КП”, София, 2010, 103–112. 2 Nikolov, R., Yakimova, K. Effects of GABA-acting drugs diazepam and sodium valproate on thermoregulation in rats. J Тherm Biol, 33, 2008, 8, 459–463. * Означените със звездичка препарати не са регистрирани у нас. Каталог: files -> DIR%203 -> Head%204 DIR%203 -> Упражнение №18 Заверка: I. Антихипертензивни лекарства DIR%203 -> 22. хомеопатични лекарства DIR%203 -> Упражнение №10 Заверка: антисептици и дезинфектанти Окислители DIR%203 -> Холинергична медиация. Холиномиметици. Холинолитици I. Холинергична медиация DIR%203 -> Упражнение №7 Заверка: I. Холинергична медиация Head%204 -> Лекарства за лечение на невро-дегенеративни заболявания1 Антипаркинсонови лекарства Head%204 -> Лекарства за лечение на невро-дегенеративни заболявания1 Антипаркинсонови лекарства Head%204 -> Локални анестетици1 местни анестетици Head%204 -> Хипнотици (сънотворни лекарства) Head%204 -> Антимигренозни лекарства1 Патогенезата на мигрената Изтегляне 449.68 Kb. Сподели с приятели:
|
1 2