Кристалина: Най-добри реформи се правят под натиск

Тя призова кабинета по-скоро да реформира пенсионната система, здравеопазването и образованието. Така Георгиева де факто се размина с твърдението на премиера Бойко Борисов, че по време на криза реформи не се правят.

"Кога се ремонтира покривът на къщата? По-вероятно, като протече, макар че много по-добре е лятото и когато има достатъчно пари", заяви еврокомисарят по хуманитарната помощ и реакцията при кризи.

По думите й най-добрите реформи се вършат тогава, когато има преса на момента за това те да станат.

Георгиева похвали правителството за пенсионната реформа, но посочи, че дебатът е свит главно до въпросите на стажа и възрастта. А трябва да знаем и това, което спестим, къде отива, как се управлява и на какво да разчитаме, като излезем в пенсия.

Кабинетът понякога се лута, необходима му е по-голяма решителност, особено когато вече е натрупан опит и експерименти не се налагат, каза още еврокомисарят. Според нея по-добре ще е Гражданска защита да мине от МВР на директно разпореждане към Министерския съвет, защото така ще се вземат по-бързи и координирани решения.

На европейско ниво в момента се предприемат мерки за обединяване на системата за хуманитарна помощ с Гражданска защита, съобщи Георгиева в лекция пред Атлантическия клуб. Тя представи новата стратегия на ЕС за реакция при кризи.

Стратегията включва предварителни сценарии на рисковете, идентификация и оборудване на екипите за помощ, доброволен ангажимент на страните членки, общи транспорт и логистика и изграждане на център за реакция на кризи. Екипът на еврокомисарката е дал заявка за бюджет от 1 млрд. евро за хуманитарна помощ за догодина. След аварията в Унгария ЕК ще обсъжда и дали да не се въведе задължително застраховане на всички компании, което ще има много силен ефект, обясни още Георгиева.

Всеки ден в един град ще дими кафе, а белите престилки ще стоят пред бол­ниците.

Първи вчера излязоха лекари, джипита, служите­ли на Спешния център в

Стара Загора и Сливен. Днес варят кафето в Бур­гас, а утре ще го пият в Со­фия до арката на Александровска болница.

Кардиологът Светослав Стоименов, председател на лекарския съюз (Б ЛС) в Стара Загора, обясни, че парите за лечение през октомври свършили на 21-и, а за ноември ще стигнат до 15-и. Той е недоволен, че касата вдигала бюдже­ти на болници по неясни критерии - в София със 110%, за Стара Загора със 17%, а за Русе -с едва 6%. От здравната каса вчера опровергаха твърдения, че парите за ноември ще бъдат платени догодина. Напомнят, че изоставане­то в плащанията от нача­лото на 2010 г. е компенсирано.

В Сливен се обявиха за виртуални същества във финансите на държавата. " В клиничните пътеки на­шия труд го няма, има са­мо пари за изследвания, апаратура и лечение", за­явиха лекарите в града на кмета Лечков. Там издиг­наха плакати „Дянков, върви си в Америка!"

- Д-р Райчинов, скъсахте споразумението с правителството, лекарите вече излизат на протести. Как ще обясните разрива?

- Подписахме споразумението, аз понесох упреците за точката, която прехвърля резерва на касата към фиска. Ясно е, че те винаги са използвани за нещо, но искахме нещата да излязат на светло.

Искахме реформата най-после да започне. Оказа се, че споразумението е предложено по две причини. Ако откажем, да се обяви, че лекарският съюз има политически причини и затова тръгват да протестират въпреки протегнатата ръка. По-лошото е, че правителството явно подписа, за да спре протестите, без да има намерение да го изпълнява.

- Но Дянков се похвали, че спазва договореното.

- Това не е така! Да започнем с обещанието, че ще има средно по 80 млн. лв. на месец. За август обаче парите са 67 млн., а за септември - 77 млн. Не знам как ще станат по 80 млн. средно до края на годината.

- Какво става с обещаните 190 млн. допълнително за болниците?

- Засега реален е един транш - 65 млн., който беше разпределен. Той покри старите задължения към болниците от март до май. Следващият транш от 65 млн. трябваше да гарантира по 80 млн. на месец. А третият транш от 60 млн. е за доплащане за юни и юли. Той е от бюджета за 2011 г.

От сведенията, които получаваме от касата, се оказа, че разпределението на средствата както по градове, така и по болници, не почива на солидни основи. Оттук е неизпълнението на втората точка от споразумението - за прозрачно управление на НЗОК с участието на синдикати и съсловни организации. В последния вариант за проектобюджета на касата това го няма.

Управлението на касата е изцяло държавно и непрозрачно. А когато нещо не се прави открито, значи има какво да се крие. Там се управляват обществени средства и трябва ясен отчет за всеки лев.

Към момента единствено се изпълнява точка 3 - запазва се размерът на здравната вноска. По другите точки - да, бюджетът на касата е цял, само че 340 млн. отиват в бюджета на здравното министерство, вероятно за дейности, свързани с неосигурени граждани. Нищо не се споменава за натрупания резерв. Остава ли по сметката на касата? Изчезва ли?

- Ще участва ли БЛС в разпределението на парите в здравеопазването?

- Беше записано, че съсловните организации ще участват, но сега го няма в проектобюджета. Значи касата се кани на тъмно, непрозрачно да разпределя.

- Има ли опасност да скъсате отношения и с касата, а БЛС да не подпише рамков договор?

- Натам отиват нещата. Запазен е текстът, че Националният рамков договор (НРД) действа 5 г. Как да подпишем такъв договор!? Това означава да се съгласим, че следващите 5 г. от касата ще се плаща за неосигурени, без да е ясно къде и защо отиват парите. Толкова по споразумението - нищо не се изпълнява. Приказките на Дянков звучат като оправдание.

- А реформата?

- В проектобюджета няма и дума за реформа. Числата не гарантират промяна в начина на действие в системата - нито в доболничната, нито в болниците. Още по-малко в спешната помощ. Няма да се случи това, което искаха лекарите - да им се даде възможност да работят.

Лекар, който е съвестен, преглежда болните, бива санкциониран. За надвишени лимити при направленията касата налага солени глоби. Ако не работи, не обслужва болни, спестява разходи, получава стимули. Касата взема тези пари и ги ползва за други дейности.

Лекарският съюз винаги е бил добронамерен. Не сме искали повече пари, а само тези, които се полагат по закон, да бъдат разпределени, но така, че да гарантират работата на системата и да я подобрят.

- Не е ли по-евтино хората да се лекуват извън болница?

- Правят се криви сметки. Не стигат парите за лекарства, затова касата блокира доболничната помощ, взема от нея. Така обаче се пълнят болниците, а после реват, че имало свръххоспитализации. Умишлено насочват хората към скъпата дейност. За да спестят 5 млн. от лекарства, дават 10 млн. за болници. Това е логиката.

- Ще заработи ли законът за лечебните заведения, който влиза в сила от 1 януари?

- Стандартите са завишени и гарантират работата на 2-3 болници. Предложихме на министър Константинов да се отложи влизането му в сила с два месеца, за да се адаптират болниците. Не може да искаме свръхстандарти в бедна България.

- С какво да се започне?

- Няма визия за спешната и неотложна помощ, а само версии - хеликоптери, спешни кабинети, някакви колцентрове. Никъде няма разписано какво трябва да се направи като стъпки, а и колко ще струва. Спешната и неотложна помощ са ключови. Те решават достъпа на пациента до медицински услуги.

- Но ако тя работи добре, още по-малко хора ще плащат вноски...

- Това е решено в други страни. В САЩ, ако ползваш линейка, без да си спешен, и си неосигурен, си плащаш. Курсът е около 500 долара. По закон у нас не може да има неосигурени. Но и никой не проучва колко са, какви са и защо са неосигурени. За всеки гражданин има начин да се уреди статутът му.

- Кой трябва да следи?

- В момента НАП събира вноските. Чрез тях трябва да се търсят фирмите, работодателите, а за социално слабите - чрез службите. За тях също трябва да има осигуровка. Някой трябва да я плати.

- Някои са бедни, без редовни доходи, но имат собствен покрив. Кой трябва да ги осигурява?

- Социалното министерство. Това са решени въпроси по света. Хора, които често са безработни, получават ваучери с осигуровка. Когато е безработен, плаща държавата. Почне ли работа, сумата се възстановява от заплатата. Просто няма регистър на тези хора. Другата причина да не знаем е липсата на електронна здравна карта. Работа на държавата е да гарантира първите 2-3 дни животоспасяващи мерки. Не е толкова скъпо. Ако спешната помощ е добра, ще може да прецени за каква болница е пациентът. Пести пари в системата.

- Отлага ли се здравната реформа?

- Тя не е започвала. Спряла е от 2001 г. въпреки многото ни опити да дадем рационални разумни решения, а финансистите да кажат кога е възможно да стане. Опитите на финансовото министерство да се намесва грубо в здравеопазването, доведоха до срив.

В края на 2009 г. взеха 455 млн. лв от касата и ги прехвърлиха в резерв, а имаше неразплатени дейности. Малко по малко това срина системата във всички направления. Единственото, което се следи в касата, са финансовите параметри. Няма поглед към самото здравеопазване - има ли го, няма ли го, как се прави. Непрекъснато се говори за качество, но това е празнословие.

- Остават ли делегираните бюджети през 2011 г.?

- Казват се прогнозно-задължителни, но какво значи това? Дървено желязо. Прогнозата я прави касата, пак там става цялостното разпределяне. БЛС искаше да наложи медицинската целесъобразност. Когато човек е болен, не се интересува как касата разпределя парите. А да получи достъпно лечение, да бъде излекуван, спасен. За диспансеризираните има наредба какви прегледи се полагат. А НЗОК казва - да, но този месец ще прегледаш трима. Влоши ли се човекът, джипито трябва да го върне.

- Роден в София, завършва Медицинския университет през 1986 г. Специализира акушерство и гинекология. От 1999 г. е управител на Диагностично-консултативен център в Русе.

- До октомври 2007 г. е зам.-председател на Българския лекарски съюз (БЛС), но подава оставка. През януари 2009 г. е избран отново за зам.-председател.

- След като председателят на БЛС д-р Божидар Нанев става министър на здравеопазването през 2009 г., Цветан Райчинов е избран за председател на съсловната организация на извънреден събор.

- Г-жо Дариткова, обсъждате промени, които да бъдат предложени между първо и второ четене на правителствения проект за изменение на Закона за здравето. Какво предвиждат те?

- Има много корекции между първо и второ четене. Основните обаче касаят реализацията на административната реформа, т.е. сливането на бившите РЦЗ-та и РИОКОЗ в една нова структура, а именно районните здравни инспекции. Това ще доведе до премахване на дублиращите се функции, които досега са имали тези две институции и до възможност министерството по-лесно да реализира своята политика. В този закон обаче се правят и сериозни промени в текстове на други закони, които доведоха до доста напрежение и спорове. В комисията по здравеопазване приехме промяна за ТЕЛК-овете, която дава възможност пациентите с трайни увреждания да не се явяват всяка година пред лекарските комисии за експертиза за инвалидността и работоспособността. Знаем за огромното напрежение, чакането на опашките от пациенти. Смятаме, че това ще облекчи и достъпа на тези, на които им се налага по-често да се явяват на ТЕЛК, а в същото време ще улесним и положението на хората, за които е ясно, че няма да се подобрят и които ще получават своето ТЕЛК-ово решение веднъж завинаги. Другите текстове, които променихме и предизвикаха спорове, касаят регистрите на специалистите, на лекарите, на медицинските сестри, на фармацевтите, на регулираните професии в здравеопазването. По закона за съсловните организации се предвижда регистрите да се водят от съответната организация. Като се има предвид, че министерството иска да контролира проблема с осигуреността на кадри в страната и със специализациите, чрез първоначалната промяна на закона то поиска да води тези регистри. Съсловните организации сериозно се противопоставиха на идеята и ние се съгласихме с тяхното мнение. Затова предложих регистрите да останат техен приоритет.

- Ще има ли единни изисквания за воденето на тези регистри?

- Да, ще има такива изисквания, както и за това, каква информация и по какъв начин ще може да бъде искана и предоставяна на министерството. Така то ще може наистина да следи проблема със специализациите, с разпределението на кадрите, който е твърде сериозен и касае не само лекарите, но и фармацевтите, стоматолозите, медицинските сестри. Ще разгледаме и предложения за промени, които касаят статута на фелдшерите. На едно от последните заседания на комисията се разгоря дебат за това, защото от 1996 г. няма обучение за фелдшерите, чието ново наименование вече ще е лекарски асистенти. С този закон искаме да регламентираме не само положението на фелдшерите в момента, но и на обучаващите се в тази система. Тъй като визията на министерството за лекарските асистенти не беше съвсем изяснена, се реши направлението на обучението им да бъде по здравни грижи, а не по медицина. Това касае лекарите и стоматолозите. Особено сериозни дебати предстоят и по искането на здравното ведомство на територията на държавни и общински заведения да не работят никакви частни структури. Ние вече заявихме намерението си тази забрана да важи само за структурите на болничната помощ, които дублират дейностите в лечебното заведение. В противен случай би било твърде рестриктивно и не особено удачно от гледна точка на една бъдеща конкуренция и развитие на дейностите.

- За какво точно настояват фелдшерите, за по-широк спектър от дейности ли?

- У нас така или иначе съществува професията фелдшер. Би трябвало обаче министърът чрез наредба да регламентира какво точно да извършват тези хора. Представителите на сдружението на медицинските фелдшери смятат, че за да се приравнят до някакви европейски изисквания, те трябва да се наричат лекарски асистенти. В някои европейски страни те имат своето място и в момента работят във филиалите на Спешна помощ, в много от отдалечените региони помагат на общопрактикуващите лекари. Необходимо е много добре да се обмисли една бъдеща стратегия за развитието на системата. Знаем за огромния дефицит от кадри и трябва да решим дали ще обучаваме такава нова специалност. Лесно е да се регламентира чрез наредба позицията за тези около 3 хиляди човека, но трябва да е ясно дали са необходими такива фелдшери или ще се разчита на едни по-добри условия на работа за лекарите в България.

- Министър Константинов се противопостави на платения избор на екип и напомни, че понякога той е само един, но карат пациентите да плащат за тази услуга. Обсъждат ли се вече мерки в тази насока?

- Това касае подзаконов нормативен акт и министърът трябва да изясни концепцията си. Но общото мнение е, че изборът на екип наистина трябва да бъде свободен. Ако има такъв, той трябва да е точно и ясно регламентиран и принципите да важат за всички лечебни заведения. В никакъв случай не трябва силово да бъде прилагана тази практика особено постфактум, защото бяхме свидетели на такива случаи. Нашето желание е всяко допълнително заплащане в системата на здравеопазването, първо, да бъде регламентирано, и второ, донякъде да бъде унифицирано, доколкото е възможно, разбира се, това да се случи в болниците според вида на тяхната собственост. Собствениците са свободни донякъде да преценят как да функционира лечебното им заведение, но тук става въпрос за предлагането на здравни услуги. Така че неприкосновеността на тяхната собственост в този смисъл не бива да бъде оправдание. Освен това пациентът трябва да бъде добре информиран при избора си.

- Какви мерки трябва да се предприемат спрямо тези, които не плащат здравните си осигуровки? Обсъждаше се например да се отказват административни услуги на длъжниците.

- Темата е достатъчно актуална и се търсеха много начини да се реши този проблем. В Закона за здравното осигуряване, който ние променихме в края на миналата година, направихме така, че само след 3 месеца неплащане на осигуровки човек излиза от системата. Преди срокът беше доста по-продължителен и пациентите си плащаха осигуровките само за извършване на определена лечебна дейност, и после пак напускаха системата. Бяха въведени и по-сериозни глоби за работодателите и самоосигуряващите се.

- Колегите ви обаче са на мнение, че този механизъм очевидно не работи.

- Да, така е, този механизъм не работи, защото никой не упражнява контрол. Функциите на тези, които събират осигуровките, според мен не са осъществени в този законов обем, който им е позволен от разписаните норми. В същото време нека бъдем наясно, че ако хората не усещат сигурност в здравноосигурителния модел, няма как да подкрепят солидарно системата. За съжаление е ясно на повечето хора, че в момента тя не предлага абсолютната възможност да достигнеш до тези услуги, които са разписани в основния пакет, дори да си плащаш осигуровките. Причините са различни - големите опашки, чаканията, дефицитът на направления и медикодиагностични дейности. Смятам, че за да бъдат всички ангажирани в системата, трябва ние да я променим така, че здравно осигурените да знаят, че когато имат проблем, той ще се реши. Освен фиктивните мерки ние трябва да направим и такива промени, чрез които да убедим хората в ефективността на солидарния модел. Искам да уточня, че идеите за отказване на административни услуги нямат особено развитие. Както казах, по-важно е да оздравим системата, и тогава да стигнем дотам, защо хората не плащат. Вече изготвихме анализ на това, кои граждани не си плащат осигуровките. Още миналата година на едно заседание на комисията изслушахме доклад на НАП за вида на техния профил. Те ни запознаха със списъци на нередовни платци, в които имаше много интересни примери. Само че не успяхме да си изградим единно становище за принципите на неплащане. Смятам, че по-важното е да укрепим системата и може би това ще промени отношението на хората, а не да се търси разрешение на проблема само чрез наказания и рестрикции.

- Реалистична ли е идеята на министъра за създаване на безплатни болници?

- По принцип би трябвало повечето болници в България в рамките на основния пакет да предлагат безплатни услуги. Той имаше предвид, че ние трябва да работим за финансовото стабилизиране на структуроопределящите болници, които извършват най-голям обем дейност по най-много клинични пътеки.

- Превръща ли се в приоритет за ГЕРБ детското здравеопазване?

- Аз категорично го заявих и при вота на недоверие. Наред с всичките трудности, които имаше здравеопазването през тази година, мисля, че дори с малките финансови възможности в рамките на бюджета за 2010 г. показахме, че за нас децата са приоритет. Първо, защото освободихме достъпа до педиатър, което се случи с подписването на новия рамков договор за тази година. После, защото профилактичният преглед при общопрактикуващ лекар за децата до 7 г. беше увеличен. Освен това предвид нарастващите хоспитализации с пневмонии при децата особен успех беше, че в новия имунизационен календар въведохме допълнителни две нови ваксини на европейско ниво за бактерии, които причиняват сериозни инфекции в ранна детска възраст. Смятам, че тази наша инвестиция в здравето на децата ще бъде с дългосрочен дивидент. Има една английска поговорка, която гласи: "Добър педиатър, спокойни старини!" Така че ние заложихме наистина на децата.


След година закани започнаха лекарски протести
200 медици и пациенти излязоха пред болницата в Сливен, днес щафетната стачка е в Бургас
Ана Атанасова

След една година закани Българският лекарски съюз най-накрая организира протест. Той е щафетен и се изразява в едночасово спиране на работа в болници в различни градове. Протестът започна вчера от Сливен и в него според агенция "Фокус" са участвали 200 лекари, сестри и пациенти. Паралелно с това протест имаше и в Стара Загора.

Пред областната болница "Д-р Иван Селимински" в Сливен се събраха представители на всички лечебни заведения в града. Те настояват за повече пари за здравеопазване. "Нека управляващите да спрат да лъжат, че те дават средствата за здравеопазване, защото тези пари са на всички граждани. Това са пари от техните осигуровки и техните данъци, а ролята на държавата е да ги разпредели така, че всеки да получи качествено медицинско обслужване, а без средства това не може да стане", заявиха протестиращите. Те написаха и декларация, която ще пратят на здравния министър Стефан Константинов. "Той е част от правителството и трябва да отстоява интересите на лекарите и пациентите. Не е грижа на здравния министър да мисли откъде ще се вземат пари, това е грижа на финансовото министерство, на счетоводителите и икономистите. Здравният министър трябва да мисли така, че да осигури здравето на нацията", пише в декларацията.

Днес протестът ще продължи в Бургас, каза пред БНТ главният секретар на лекарския съюз Димитър Ленков. "Ако през този месец управляващите не проявят здрав разум да подготвят приемлив бюджет на НЗОК и МЗ, съществува реалната опасност да се премине към ефективни стачни действия", обяви Ленков.

Лекарският съюз заплашва с протести и стачки още от миналата година, когато стана ясно, че бюджетът на здравната каса за 2010 г. предвижда по-малко пари спрямо 2009 г. Заканите продължиха и през тази година, но досега до протест не се е стигало, тъй като премиерът Бойко Борисов парираше всяка заплаха с обещания за още пари, повечето от които така и не се изпълниха.

До настоящите протести се стигна след заплаха за стачки от октомври. След нея БЛС и правителството подписаха споразумение, което предвиждаше 1.4 млрд. лв. от резерва на здравната каса да отидат за покриване на други дефицити в държавния бюджет, а парите от здравни вноски да се дават за здравеопазване, а не в резерв. Според премиера обаче това значи, че с пари от осигуровки ще се плащат дейности, за които досега се е плащало от централния бюджет. Така реално парите за здраве отново няма да са повече догодина, каквото всъщност беше искането на БЛС. Затова и съсловната организация скъса споразумението.

Парламентът вече прие на първо четене бюджета на касата за догодина и той предвижда 958 млн. лв. за болниците, което е по-малко спрямо актуализирания бюджет на касата за т.г., с който на лечебниците се очаква да се платят 1.2 млрд. лв.