2. Основни правила и изисквания за вземане на биологичен материал



страница3/4
Дата05.03.2018
Размер0.53 Mb.
#61609
1   2   3   4

Лабораторна диагностика на нарушенията

на обмяната на въглехидратите. Захарен диабет

Въглехидрати (CxHyOz)

Поли-(скорбяла, гликоген, целулоза), ди- (лактоза, малтоза, сукроза) и монозахариди (глюкоза, фруктоза, галактоза). Те са основен енергиен източник (40-70%). Служат и за пластични нужди (в комбинация с белтъци). Глюкозата е основният метаболит на въглехидратната обмяна.



Хипогликемия < 3,0-6,0ммол/л (еугликемия) > хипергликемия

Глюкозната хомеостаза се изразява в поддържане на постоянна коцентрация на извънклетъчната глюкоза. Основен хормон, регулиращ глюкозната хомеостаза е инсулинът. Панкреасът има 3 основни типа островни клетки: бета-продуциращи инсулин, алфа – продуциращи глюкагон и делта – соматостатин. Допълнителна регулация на глюкозната хомеостаза включва кортизол, АКТХ, FT3, FT4, адреналин, норадреналин - хормони с контраинсуларно действие.

FT3 – свободен Т3

Инсулинът се образува от прекурсор – проинсулин – биологично неактивно вещество, което след последователното въздейстгвие на няколко ензима се активира и се превръща в инсулин, който се натрупва в специализирани секреторни везикули в бета-клетките на панкреаса. Секретирането му в кръвообръщението става при получаването на точно определени сигнали, генерирани след приема на хранителни вещества.

Класификация на захарния диабет и други категории променен глюкозен толеранс:


  • Тип 1 (10%)

  • Тип 1А – имуномедииран

  • Тип 1Б – идиопатичен

  • Тип 2 (90%)

  • Гестационен ЗД – при 7% от бременните, до 60% от тях по-късно развиват ЗД

  • Състояние на нарушен глюкозен толеранс (IGT)

  • Състояние на повишена глюкоза на гладно (IFG)

Обменно-ендокринен синдром с нарушения не само на въглехидратната, но и в другите обмени с кардинален белег – трайна хипергликемия (на гладно и постпрандиално), с основно патогенетично звено – абсолютен или релативен инсулинов дефицит, със съдови увреждания, които водят до висока болестност и смъртност.

Патогеназа на Т1 ЗД: набл‘дава се при 10% от болните, обикновено се проявява под 30 год. Възраст. Дължи се на абсолютна инсулинова недостатъчност поради:



  1. Автоимунно разрушаване на бета-клетките в лангерхансовите острови на панкреаса, предопределено от наследствени и външни фактори

  2. Мутации в гена за инсулин – получава се дефектен, неактивен инсулин

Патогенеза на Т2 ЗД:

  • Инсулинора резистентност

  • Намален брой инсулинови рецептори

  • Намалена киназна активност на инсулиновите рецептори

  • Пострецепторни дефекти

  • Инсулинови антагонисти

  • Нарушена островна функция

  • Нарушена динамика на инсулиновата секреция

Скрининг за ЗД:

Препоръчва се за лица, които имат 2 или повече от следните рискови фактори:



  • Фамилна анамнеза за диабет

  • Затлъстяване

  • Възраст над 40 год.

  • Предишно установен нарушен глюкозен толеранс

  • Хипертония или хиперлипидемия

  • Анамнеза за гестационен диабет или новородено над 4г.

Скриниращи тестове за диабет – глюкоза

Кръвната глюкоза обикновено се изследва на гладно. Това означава, че пациентът не е приемал никаква храна или течности 8 часа преди изследването. RR – до 6,1 mmol/l. Според СЗО двукратно (обикновено в различни дни) установяване на кръвна захар на гладно над 7 mmol/l означава наличие на ЗД.

Изследваният не трябва да е болен (включително настинка, висока температура и др. ) и да не е приемал лекарства, които могат да повлияят нивото на глюкозата. До скоро контролът на кръвната захар след нахранване не беше обект на специално внимание. Натрупаните доказателства за изключително важната роля на този показател при възникването на диабета и на свързаните с него усложнения обаче доведоха до извода за необходимостта от контрол на т. нар. „постпрандиална глюкоза“.

Ако не се проследява кръвната захар след нахранване е възможно да се пропусне състояние, наречено „нарушен глюкозен толеранс“. След около 10 год. В 40-50% от случаите това състояние преминава във фазата на истински диабет. То се характеризира с нормално ниво на кръвната захар на гладно и високо ниво 2 часа след прием на храна или на 75 грама глюкоза.

Орален глюкозо-толерантен тест, има и венозен (след резекция на стомах, черва)

Кръвнозахарен профил – 3 или 4 кратно, когато има вече установен диабет



Орален глюкозотолерантен диабет – диагностициране

Възможно е да се пропусне откриването на тип 2 захарен диабет ако не се проследява кръвната захар след нахранване. 60% от хората с този тип диабет имат ниво на кръвната захар на гладно под 7,0mmol/l и високо след нахранване. Някои специалисти наричат това състояние „постпрандиален диабет“. Как може да се проследи кръвната захар след нахранване:



  • Необходимо е да се проведе тест, наречен „обременяване с глюкоза“. С този тест се оценява възможността на панкреаса да се справи с повишената кръвна захар 2 часа след като през устата се приеме разтвор, съдържащ 75 г. глюкоза

Скриниращи тестове за диабет – ОГТТ

Показания за провеждане на ОГТТ:



  • За изясняване на състоянието при гранично увеличена кръвна захар на гладно

  • За диагноза на гестационен диабет

  • При пациенти с неизяснена ретинопатия, нефропатия или невропатия

Противопоказания за изследване:

  • Концентрация на глюкозата на гладно над 7,2 mmol/l

  • Кръвна захар постпрандиално над 11,1 mmol/l

  • Синдром на маладсорбция – венозен глюкозотолерантен тест

  • Болни с изразена сърдечно-съдова недостатъчност

  • Пациенти след тежка травма, операция и др. заболявания, поради намален глюкозен толеранс

Техника на ОГТТ:

  • Взема се периферна кръв на гладно. Тя служи като базална стойност и се използва за сравнение с резултатите от другите проби.

  • Изпива се глюкоза с точно определена концентрация – 75г. (разтвор). При бременни се приемат 100 г. глюкоза

  • Взема се кръвна проба на 2-рия час след изпиване на глюкозния разтвор

  • Без физическа активност

  • Без прием

Основни степени на глюкозен толеранс

  • Нормален глюкозен толеранс – на гладно < 6,1 mmol/l; на 2-рия час в хода на ОГТТ <7,8 ммол/л

  • Нарушена гликемия на гладно (НГГ) – на гладно – 6,1 – 6,9 ммол/л; на 2рия час в хода на ОГТТ < 7,8 ммол/л

  • Намален глюкозен толеранс (НГТ) – на гладно < 7 ммол/л, на 2-рия час – 7,8 – 11, 0 ммол/л

  • Захарен диабет – на гладно > 7 ммол/л, на 2рия час - > 11,1 ммол/л

Скриниращи тестове за диабет – глюкоза в урината



  • Тест ленти за откриване на глюкозурия

  • Бъбречен праг за глюкоза – 9-10 ммол/л

  • Хипергликемия без глюкозурия

  • Нормогликемия с глюкозурия

Гликиран хемоглобин (HbA1c)



  • Златен стандарт за оценка на гликемичният контрол при хора със захарен диабет. Използването му за мониториране степента на контрол на глюкозния метаболизъм при диабетно болни датира от 1976г.

  • Отрязява средната плазмена глюкоза за предшестващите 3 месеца в еднократно измерване (2-3 месеца)

  • HbA1c е изследването, което в най-голяма степен корелира с развитието и прогресията на диабетната ретинопатия, нефропатия и невропатия

  • Понастоящем HbA1c се използва и за диагностика на диабет

Нови критерии за тип 2 ЗД

  • HbA1c >= 6,5% (>=47ммол/мол)

  • Венозна плазмена глюкоза на гладно >= 7 ммол/л

  • Венозна плазмена глюкоза на 2рия час в хода на 75г. ОГТТ >= 11,1 ммол/л

  • Средно ниво на плазмената глюкоза 11,1 ммол/л при пациенти с клинични симптоми на хипергликемия

Определяне на инсулин – основно при тип 1



  • Островният апарат на панкреаса поддържа постоянно една базална секреция на инсулин, която обикновено е около 1u инсулин/час. Тази секреция достига най-ниските си стойности между 2 и 4 час след като се повишава и най-високите стойности са между 6 и 8 часа сутринта. Определянето на базалното ниво на инсулина в плазмата или серума има малка информативна стойност за диагнозата на захарния диабет, тъй като не може да се разкрият секреторните възможности на бета-клетките и динамиката на тяхната секреция

  • При здрави хора нивото на инсулин корелира с нивото на кръвната захар

Определяне на проинсулин

  • Проинсулин – прекурсор на инсулин и стимулатор на PAI -1, с което блокира фибринолизата. За това се счита, че проинсулинът е независим фактор за повишен кардиоваскуларен риск при пациенти с диабет тип 2 и високоспецифичен маркер за инсулинора резистентност

Определяне на C- пептид

С-пептидът е полипептиден фрагмент, който се отцепва от молекулата на проинсулина, за да се превърне последния в инсулин. Тъй като инсулинът и С-пептидът се отделят в кръвта едновременно и в равни количества, то определянето на С-пептида дава възможност да се прави преценка на функцията на бета-клетките на панкреаса. При пациенти с тип 1 захарен диабет, те приемат инсулин, а с С-пептида се измерва само ендогенния инсулин.

Микроалбумин в урина

Диабетната микроалбуминурия се дефинира като отделяне на албумин в урината на диабетик в концентрация между 30 и 300 мг/24 часа, установено в поне 2 от 3 порции урина за период от 6 седмици. Доказването на МА е надежден индикатор за предстоящо развитие на диабетна нефропатия. При ИЗЗД с над 5 год. Давност се изследва поне веднъж в годината, при пациенти с НИЗЗД изследването се прави веднага след откриването на диабета и след това се контролира 1-2 пъти годишно.




Лабораторна диагностика на нарушенията

в белтъчния обмен

Протеом на даден организъм са всички белтъци, които той синтезира през живота си. Всеки от индивидуалните белтъци на протеома се отличава с определени физикохимични свойства и биологични функции. Някои белтъци се намират само на определен етап от живота, други – само при определени физиологични или патологични състояния.

Общ белтък – TP – 60-80g/l

Протеин – от гръцки – „с първостепенно значение“ (Berzelius, 1838г)

Белтъци >100 АК

Полипептиди – 10-100 АК

Олигопептиди – 2-10 АК

Белтъците биват прости и сложни. Сложни – гликопротеини, липопротеини, нуклеопротеини, хромопротеини, металпротеини

Основни функции на плазмените протеини – транспортна, имунна защита, колоидно-осмотично налягане, ензими, коагулация, буферна

Плазмени белтъци – с 3 гр. Повече от серумните (заради фибриногена)

Тълкуване на резултати от общ белтък:


  • Отклонение от референтната област (60-80 г/л) показва:

  1. Диспротеинемия

  2. Нарушения във водната обмяна

  • Тези нарушения се различават с допълнителни изследвания:

  1. Електрофореза на серумните белтъци

  2. Хематокритна стойност

Хипопротеинемични състояния:

  1. Тежка хепатопатия

  2. Имунен дефицит

  3. Белтъчна загуба през бъбреци, кожа, гастроинтестинален тракт, в телесни кухини (изливи)

  4. Малабсорбция

  5. Белтъчен глад

  6. Вродени – аналбуминемия, антитяло-недоимъчен синдром

  7. Псевдохипопротеинемия при хиперхидратация:

  • Инфузионна терапия

  • Полидипсия

  • Бременност (повишен плазмен обем)

Хиперпротеинемични състояния:

  1. Моноклонални гамапатии

  2. Поликлонални гамапатии

  3. Псевдохиперпротеинемия при дехидратация

  • Жадуване

  • Диария

  • Повръщане

  • Безвкусен диабет

  • Полиурична фаза на ОБН

Фракциониране на белтъци – цели разделянето на индивидуалните белтъци или на групи (фракции) от белтъци с близки физични свойства, но различен химичен състав и биологични финкции.

Електрофорезата на серумни белтъци е лабораторна техника за тяхното фракциониране, което подпомага диагностиката на мултиплем миелом и др. болести, свързани с патологично повишение или понижение концентрацията на серумните белтъци.

Серумни белтъци – електрофоричен образец


  • Албуминът е с най-висока концентрация при здрави, глобулините са по-малкият дял от TP на серума и се разделят на 4-7 фракции (в зависимост от носителя)

  • Глобулиновите фракции и тяхното относително количество представляват основен интерес при интерпретация на резултатите от електрофореза на серумен белтък

  • При рутинна електрофореза (агарозен гел) от множеството индивидуални плазмени белтъци само 14 оформят електрофоретичния образец – тезо с концентрации повече от 0,3 г/л.

Накапва се серума и се пуска ел. ток;

Албуминова фракция – албумини и преалбумини

Алфа1 глобулинова – алфа1 липопротеин (HDL), алфа1-кисел гликопротеин, TBG, алфа1-антитрипсин, транскортин

Алфа2 глобулинова – алфа2-макроглобулин, церулоплазмин, хаптоглобин

Бета-глобулинова – пре-бета-липопротеин, трансферин, бета-липопротеин, хемопексин, С3 и С4

Гама-глобулинова – IgA, IgM, IgG

Това е субективен метод

Изрязва се определена част и се поставя в елюиращ разтвор и по количеството на извлечената боя се съди за количеството белтък

Индикатори за изследване на серумните белтъчни фракции:

- суспектен множествен миелом и други злокачествени заболявания на B-лимфоцитите

- имунодефицитни състояния

- скрининг за:



  • Бъбречно заболяване

  • Чернодробно заболяване

  • Ревматично заболяване

  • Автоимунно заболяване

  • Остро или хронично възпалително заболяване

  • Инфекциозно заболяване

Интерпретация на резултатите от изследване на албумин

  • Намален при намален синтез, белтъчни загуби и увеличено разграждане

  • Намален при повишени глобулини

  • Нормално – албумин/глобулин ~ 60:40

  • Не съществува абсолютно повишение на албумините

Интерпретация на резултатите от изследване на алфа1-глобулини

  • Повишени – острофазова реакция; злокачествени заболявания; бременност

  • Понижени – недоимък на алфа1-антитрипсин; намалена синтеза при тежко чернодробно заболяване

Интерпретация на резултатите от изследване на алфа2-глобулини

  • Повишени – нефротичен синдром; Hodgkin (повишени и гама глобулини), напреднал ЗД

  • Понижени – мегалобластна анемия (малабсорбция)

Интерпретация на резултати от изследване на бета-глобулини

  • Повишени – желязодефицитна анемия (повишен TR); повишен бета-липопротеин LDL – холестерол; високо ниво на естрогени при бременност и лечение с естрогенови препарати; високо съдържание на хемоглобин в серума; високо съдържание на миоглобин в серума

Интерпретация на резултати от изследване на гама-глобулини

  • Понижени – намаляване на един или повече имуноглобулини поради намалена биосинтеза или загуба. Проявяват се с рекурентни инфекции. Хипогамаглобулинемията е придобита и вродена.

  • Повишени – моноклоналните гамапатии са група нарушения, които се характеризират с пролиферация на единствен клон плазматични клетки; те синтезират моноклонален имуноглобулин. Моноклоналната гамапатия е показалтена за злоачествен или потенциално злокачествен процес. Поликлоналните гамапатии се дължат на реактивен или възпалителен процес

до 20 ден от боледуване – IgM

Моноклонална гамапатия - характеризира се с глобулинова фракция на тясна основа (хомогенна фракция). Фракцията може да се намира на различни места в областта на глобулините.

Протеин на Bence-Jones


  • Моноклонални леки вериги

  • Находка при мултиплен милеом – злокачествено заболяване, засягащо плазматичните клетки; малигнените плазматични клетки се наричат миеломни

  • Свободните леки вериги се филтрират през гломерулите и се натрупват в тубулите -> бъбречно увреждане

Поликлонални гамапатии:

  1. Определянето на имуноглобулини подпомага диференциалната диагноза на чернодробни заболявания:

  • Първична билиарна цироза – повишен IgM

  • Хроничен активен хепатит – повишен IgG, понякога и IgM

  • Портална цироза – IgA, понякога IgG

  1. Повишен IgM при първична вирусна инфекция

  2. Повишен IgM в хода на затихваща инфекция е белег на нова инфекция

  3. Гама-фракцията е хетерогенна – на широка основа: хронични възпалителни заболявания, инфекции, чернодробни заболявания


Лабораторна диагноза на

Нарушенията в липидната обмяна

Липопротеините са транспортна форма на воднонеразтворимите липиди във водната среда на кръвта. Имат глобуларна структура, съставена от:



  • Външен слой – хидрофилен. Съдържа белтък, фосфолипиди и свободен холестерол. Белтъкът от външния слой – апопротеин

  • Сърцевина – хидрофобна. Съдържа триглицериди и естерифициран холестерол

Апопротеини – различават се 5 основни класа (от А до Е) с голям брой подкласове.

Основни функции:



  • Стабилизиране и транспорт на липидите в плазмата

  • Регулиране на липопротеинния метаболизъм (без тях липопротеините не могат да бъдат отделяни или ефикасно поемани в клетките)

  • Кофактори са на ензими, които участват в метаболизма на липидната част на липопротеините.

Най-често използваните методи за разделяне и характеристика на липопротеините са:

  • Ултрацентрофугиране (~200000g)

  • Електрофореза

Условното разделяне на липопротеините на класове търпи доста критики, защото в действителност тези частици се намират в динамично равновесие с чести взаимодействия и трансфер на липиди между отделните субкласове.

Липопротеините се разделят при ултрацентрофугиране по своята плътност на:



  • Хиломикрони – плътност, по-малка от тази на плазмата (изплуват спонтанно)

  • VLDL – много ниска плътност

  • LDL – ниска плътност

  • HDL – висока плътност

Хиломикрони – екзогенни триглицериди

Липопротеините се разделят с електрофореза на:



  • Алфа-липопротеини – HDL (в областта на алфа-глобулините)

  • Пре-бета-липопротеини – VLDL (в областта на алфа2-глобулините)

  • Бета-липопротеини – LDL (в бета-глобулиновата област)

  • Хиломирони – на старта; нямат електрофоретична подвижност

Хиломикрони – съдържат главно екзогенни триглицериди, малко холестерол, малко фосфолипиди

Специфични апопротеини – apoB-48, A-I, A-II, C-I, C-II и C-III

При наличието на хиломикрони серумът е опалесциращ или липемичен. 12 часа след хранене в кръвта на здрав човек не се установяват хиломикрони.

VLDL са съставени от:

52% триглицериди (повече от 90% ендогенни)

22% холестерол

18% фосфолипиди

Около 8% протеин

Апопротеини – ApoB-100, Apo C-II, Apo C-I и Apo C-III

VLDL1 – много големи и богати на триглицериди

VLDL2 – по-малки, по-плътни, по-бедни на триглицериди и по-богати на естери на холестерола

Алиментарната хиломикронемия се последва от засилен синтез на VLDL1 от черния дроб, докато този на VLDL2 е почти непроменен. 80% от липопротеиновите частици след нахранване са за сметка на VLDL1

VLDL1 основно участва в атерогенезата

LDL – по-малки и по-плътни от хиломикроните и VLDL. 80% от теглото им са липиди и 20% белтък. От липидите около 50% е холестерол. Главен апопротеин – ApoB-100. Поемат се и се разграждат с помощта на LDL-рецептори. Описани са 3 субфракции на LDL с нарастваща плътност:

LDL I – 1,030 – 1,033g/ml

LDL II – 1,033 – 1,040g/ml

LDL III – 1,040 – 1,045g/ml


Описани са 3 фенотипа на LDL:

  • Фенотип А (LDLa) – частици с голям диаметър и малка плътност

  • Фенотип B (LDLb) – частици с малък диаметър и голяма плътност

  • Фенотип I – междинен тип (10-15% от лицата)

HDL:

  • Най-малки по размер

  • Съдържат 50% белтък и 50% липиди

  • Главен апопротеин – ApoA

  • Основен фосфолипид – фосфатидилхолин (лецитин) около 80% от фосфолипидния състав

  • С по нататъшно ултрацентрофугиране се разделя на HDL2 и HDL3. Индивидите с ниски стойности на HDL2 са предразположжени към ранно развитие на ИБС

Тройната комбинация:



  • Фенотип B на LDL

  • Хипертриглицеридемия

  • Нисък HDL (нисък HDL2)

Е известна като „атерогенен“ липопротеинов профил

Lp(a) – независим от холестерола рисков фактор за коронарка кардиопатия

65% от белтъчното му съдържание е ApoB-100, 15% албумин и остатъка – специфичния Apo(a)

Повишението му в серума се свързва с висок риск от ИБС. Открива се в стените на артериите. Поради структурното сходство на Apo(a) с плазминогена има и хомоложно действие – намесва се във фибринолизата и с това действа атерогенно.

Триглицеридите имат директно влияние върху равновесието, формата, размерите и атерогенността на липопротеиновите частици. Този ефект се осъществява посредством холестерол естер трансфериращ протеин (CETP). Той пренася триглицеридите от VLDL и хиломикроните към LDL и HDL при състояния на хипертриглицеридемии. Свойствата и на HDL и на LDL частиците се променят, като те стават по-малки, по-плътни и по-атерогенни.

По-малки LDL – трудно се различават от LDL рецепторите и се задържат по-дълго в циркулацията, по-лесно се окисляват

Оценка на нарушенията в липидите и липопротеините:


  1. Вид на плазмата (тест в хладилник за 18 часа) – класификация на фредериксен

  2. Общ холестерол

  3. Триглицериди

  4. HDL-холестерол

  5. LDL-холестерол

Фенотипна класификация на хиперлипопротеинемиите (по Fredrickson)

I – ХМ <1% IIb – LDL, VLDL 40% IV – VLDL – 45%

IIa – LDL 10% III – IDL < 1% V – VLDL, ХМ – 5%

I N до > >>>>

IIa >> N

IIb >> >>

III >> >>>

IV N до > >>

V > до >> >>>>

Холестерол триглицериди


Първичните хилерлипопротеинемии са последица от унаследени или продибити молекулни дефекти на някой аполипопротеин. Имат като резултат хиперхолестеролемия, хипертриглицеридемия или комбинирана хиперлипидемия.

Лабораторните маркери, които ги откриват са холестерол, триглицериди, LDL, HDL. В редица слуаи се измерва и концентрацията на серумните аполипопротеини.

Установяването на точния молекулен дефект изисква ДНК-анализ. Засега има ограничено проложение, но това е изследването, което позволява дефинитивната диагноза на първичните нарушения в липидния транспорт.

Вторичните хиперлипопротеинемии (дислипопротеинемии) – при нарушения в липопротеиновия метаболизъм в хода на друго основно заболяване, което води до хиперхолестеролемия, хипертриглицеридемия или комбинирана хиперлипидемия.


1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница