2. Рефлексна дейност. Анатомофизиология. Класификация. Правила при изследване на рефлексите
Изтегляне 0.5 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Тазоворезервоарни разстройства
- Incontinentio
- Impotentia coeundi
- Възходящите
| Симпатиковите кризи (симпатико-адренални) са много чести при невротични състояния, стрес, панически атаки и др. Те протичат с тахикардия, покачване на артериалното налягане, стягане в сърдечната област, настръхване на кожата, изпотяване, побледняване, мидриаза. Често е налице психична възбуда,
Парасимпатикови кризи. Протичат с брадикардия, понякога с екстрасистолия, понижение на артериалното налягане, забавено и леко затруднено дишане “недостиг на въздух”, световъртеж или замаяност, задух, хиперсаливация, гадене, повръщане, диария, миоза Тазоворезервоарни разстройства – задръжка/изпускане; автоматичен(при прекъсване на гр моз) Ректума: Retentio alvi (задръжка на фекалиите) поради прекъсване на гръбначния мозък над лумбосакралните центрове на ректума. Incontinentio alvi. Това е периферен синдром на незадръжка на фекалиите, който настъпва при увреждане на вегетативните центрове на ректума Тенезмите са болезнени позиви за дефекация, преминаващи задължително в контролирана или неконтролирана дефекация. Те се дължат на възбуда от патологичен процес на лумбосакралните центрове половите органи 1.Impotentia generandi представлява загуба на оплодителна способност и не е неврологична по произход. 2.Impotentia coeundi е загуба на копулативната способност или невъзможност за извършване на полов акт. 33. Ретикуларна формация. Анатомофизиология. Синдроми. Ретикуларната формация е съставена от масивна мрежа от множество неврони и връзки между тях, заемащи основна част от продълговатия мозък, моста и средния мозък, като в нея се обособяват собствени “специфични” ядра и пътища. Мрежата е съставена от клетки от различен тип,свързващи нейните неврони с невронални структури в гръбначния мозък, ядра на черепномозъчни нерви, малкия мозък и таламуса, а чрез неспецифичната таламокортикална проекционна система или чрез директните ретикулокортикални пътища и с церебралната кора. Аферентните пътища към ретикуларната формация идват от гръбначния мозък, колатерални влакна от сензорните ядра на черепномозъчните нерви, ядрата на малкия мозък, от хипоталамуса, таламуса и мозъчната кора, като кортикоретикуларните връзки завършват в области, от които започват низходящите ретикулоспинални пътища. Възходящите еферентни пътища завършват предимно във вермиса и хемисферите на малкия мозък, в интраламинарните и други таламични ядра, в хипоталамуса и амигдалоидния комплекс. Низходящите еференти пътища от ростралните и дорзални части на ретикуларната формация на продълговатия мозък, предизвикват възбудни, а от каудалните и медиални части - инхибиторни постсинаптични потенциали в двигателните неврони на гръбначния мозък. Невроните и ядрата, групирани в средните части на продълговатия мозък, моста и средния мозък, които са предимно серотонинергични, сформират т.н. “raphe система” на ретикуларната формация. Низходящите влакна на raphe системата, които излизат предимно от продълговатия мозък, предизвикват инхибиращи постсинаптични потенциали в болковите неврони на гръбначния мозък и спиналното ядро на троичния нерв, инхибират симпатиковите преганглионарни неврони, участвувайки в регулацията на кръвното налягане. Невроните на raphe системата участвуват и в сърдечно- съдовата регулация, както и на гълтането, повръщането и дишането, чрез връзките с nucleus solitarius на вагусовия нерв и недобре дефинираните респираторни центрове в продълговатия мозък. Импулсите от ретикуларната формация са предимно към таламичните неврони, групирани в дорзалния таламус. 34. Хипоталамус. Синдроми. Хипоталамусът е централна вегетативна структура,която има ключова роля в контрола на периферната симпаикова и парасимпатикова система.Той заема най-вентралната част от диенцефалона.В хипоталамуса се очертават две зони – латерална(връзка с др структури на ЦНС) и медиална(групи ядра). Изтегляне 0.5 Mb. Сподели с приятели:
|