20 април 2012 г. Тема: здравеопазване

„Няма промяна в политиката на държавата, която е „за" въвеждането на пълната забрана за пушене на закрити обществени места. Такова е политическото решение на партия ГЕРБ, а също и на Министерския съвет, който внесе поправките в Закона за здравето." Това заяви вчера здравната министърка Десислава Атанасова на дискусия на тема „Забраната за тютюнопушене - колко струва и кой плаща", организирана от „Труд". В нея участваха представители на бизнеса, икономисти, депутати, лекари и неправителствени организации. Главната редакторка на „Труд" Светлана Джамджиева съобщи, че идеята за кръглата маса е дошла след успешната инициатива на вестника -да се подпомогне работата на хранителната банка у нас. „Трябва дискусия, защото от забраната на пушенето произтичат много други теми - от здравето на хората, през икономическите последици до свободата на избора и разходите за здравеопазване", каза Джамджиева. „Аз като министър ще отстоявам въвеждането на ограничението", увери аудиторията Атанасова. „Тогава защо изобщо си говорим?! Защо играем мача, като казахте какъв ще е крайният резултат?", репликира я социологът Андрей Райчев. Министърката отвърна, че „тук е мястото да подкрепим правото на непушачите да посещават закрити обществени места". „Не знам дали случайно или не, но екипът, който е подготвял промените в закона миналата година, е изпуснал да впише забраната за пушене на работните места", каза Атанасова. Тя е сигурна, че депутати ще предложат такъв текст. 228 млн. лв. по-малко ще влизат в държавната хазна годишно заради забраната, заяви Атанас Димитров, председател на Българската асоциация на ресторантьорите -София. Според него основният проблем в България е, че правилата се променят непрекъснато. И даде примери. Не може преди 2 г. бизнесът да бъде задължен да инвестира във вентилационни системи и заграждения , а сега това да е излишно. След влизането в сила на законопроекта от 1 юни около 10-12% от ресторантите и заведенията ще спрат работа, прогнозира Димитров. Това, както и свиването на оборотите, ще доведе до съкращаване на около 18 000 души в бранша. Кметът на Кюстендил Петър Паунов го репликира, че в града му няма нито едно фалирало заведение, макар че от година и половина е забранено пушенето в затворените обществени места. Според икономиста Георги Ганев дори и да се въведе ограничението, то няма да се спазва. А така държавата щяла да загуби репутацията си. „И пак ще докаже, че не може да въведе разумни правила", добави той. Според него пушачите трябва да плащат по-високи здравни осигуровки от непушачите. „Никой не е сметнал какъв е икономическият ефект от тази забрана. Не са отчетени и данните от другите държави, които вече са я въвели", допълни и шефът на парламентарната икономическа комисия Мартин Димитров.

Фондацията „Утре за всеки" да върне на Ангел Бончев онези 157 хил. евро, които той й даде по заповед на Наглите в замяна на свободата на жена си. Има ли някой, който намира това съдебно решение за несправедливо? Ако има, той не е гледал по телевизията през 2008 г. как Бончев обяви, че дава парите на злодеите, отвлекли съпругата му. Не е видял мъката в очите му. Предаването беше истинска демонстрация на победата на престъпността над държавата. Тя продължава на идната съдебна инстанция. Там Бончев пак сам ще си търси правата (виж стр. 10). Държавата се крие. Или я е срам, че не знае къде са откупите, платени на Наглите. Или пет пари не дава.

Журналистка от седмично издание съобщава как се попохвалвал лекар от една болница в страната. Той и неговите колеги били „вертикализирали" свои пациенти - сиреч изправили ги на крака. Болните оздравели, както би казал средностатистическият българин. Но средният си е среден, а чуждата дума все пак е тежка артилерия... Вероятно същата роля играе и нашумялата в последно време „диверсификация" (бел. ред. - буквално разнообразяване) по повод на разговорите за атомните централи и газовите доставки. Един депутат неколкократно я спряга без обяснение: „Решение, което ще бъде или в полза на енергийната сигурност на страната и диверсификация (?) на енергийните доставки, или за пълно оборудване... Още няколко седмици ще се работи за диверсификация на този проект - да влезе стратегически инвеститор, да се диверсифицира доставката на гориво" - още 3-4 пъти все тая диверсификация. Използва я и чужд дипломат у нас: „Диверсификацията не е вървяла достатъчно бързо. Най-важното е прозрачност и диверсификация." Думата не се намира в речника за чуждите думи - там има „диверсия", която обаче изглежда твърде далече от цитираната. Тя означава „отклоняване, отстраняване", докато май че в. „Преса" единствен и пръв обясни свястно значението на трудната дума като „включване и на други страни" (в доставките). Нов речник явно е твърде необходим - чуждиците масирано се плодят, а едва ли са ясни за средностатистическия българин. Ето словосъчетанието „ексклузивно интервю", което залива телевизии и вестници. Не ни стига, че думата „интервю" (английска) се възприема обичайно като разговор между двама и на четири очи, а мнозина използват думата „ексклузивно" със значение „единствено, само в този вестник, само в нашето предаване". Но тв зрителите май не ще оценят еднозначно появата на реклама „Депозит с ЕКСКЛУЗИВНА лихва" (?) - що е то? Да не говорим, че за Бербатов все пак прилича да се пише, че бил ТОП играч в листата за трансферите, но че певица хапвала само мед и варено яйце, „за да е в ТОП за изявите си", малко трудно ще бъде на почитателите й... Да не гадаем какви ли ще са тези „ТОП бръмчалки, които са налазили милионера N"... Търпелив език имаме...

„Сигурно съм спасил над 5000 души, но мисля, че съм убил около 10 и това не ми дава мира", казва доц. Иво Петров. Чувствам се виновен за тези десет души, макар колегите да ме успокояват, че те са били болни, възрастни и неспасяеми. Обаче аз все си мисля, че съм могъл да направя още нещо и още нещо, за да не умрат", добавя той. Повечето от спасените вече е забравил, но загубените твърди, че ще помни цял живот. „Помня ги - от първия до последния. И това е нещото, което те държи на земята, пречи ти да се възгордяваш. А като почине мой пациент у дома си, се ^прибирам като буреносен облак. Това се случва горе-долу веднъж месечно и тогава да не си край мен", споделя медикът. Убеден е, че

никога няма да свикне със смъртта

Най-добрият кардиолог всъщност не искал да се занимава със сърцата на хората. Или поне не точно както в момента. Увлечен още от последните класове във Френската гимназия от Сартр, от въпросите за екзистенциализма, от източните религии и изобщо от душата, той бил убеден, че ще стане психоаналитик. „Исках да кандидатствам философия, но имаше само 4 бройки за момчета и реших, че нямам шанс, защото все ще набутат някой връзкар. Затова си казах, че ще следвам Фройд

- записах медицина с идеята после да си се занимавам с психоанализа. Дори до трети курс посещавах кръжока по психиатрия. Увличах се и по иглотерапия. После изведнъж се насочих към по-практичната част на медицината. Но и досега са ми много интересни въпросите за човешките отношения, макар в момента да работя с високи технологии", разказва доц. Петров. Още незавършил, през 1991 г. започва работа в Националната кардиологична болница като момче за всичко във фармацевтичния склад на лечебното заведение. Прясно женен и с бебе, а трябвало да се изкарват и някакви пари. Докато върши каквото му наредят, няколко пъти попада в операционната, в ангиографския кабинет и постепенно започнало да му става интересно. „Това, което ме впечатли, беше различно от въжделението за психиатрия - директната връзка между лечебния процес и състоянието на пациента. Имаше болни, които в буквалния смисъл на думата излизаха веднага излекувани. Което не е точно така в психиатрията. И това до голяма степен ме накара да си променя интереса в полза на рационалното за сметка на по-отвлеченото",

спомня си докторът.

След дипломирането си започва работа като доброволен сътрудник {без заплащане) в „Св. Екатерина". Там среща председателя на Дружеството на кардиолозите в България доц. Юлия Джоргова, която запалва искрата в него

„Тя е основният виновник да се занимавам с инвазивна кардиология", признава доц.

Петров. През февруари 1993 г. вече е назначен като лекар в „Св. Екатерина", която по онова време е едва вторият център по сърдечно-съдови заболявания. „Това беше доста различно място и за лекарите, и за пациентите. Наистина болницата беше много различна от всички останали - беше от западен тип, със западен дух като отношение към пациентите и като отношение в колектива. В една соцсреда проф. Чирков бе успял да направи така, че сестрите да се усмихват и да говорят възпитано, да не крещят на пациентите, лекарите да се отнасят с всеки болен като с нормално човешко същество, работеше по 12 часа и с удоволствие. И това не беше заради доброто заплащане, а по-скоро ме блазни мисълта, че голямата заплата се дължеше на добрата работа. Освен това всички имахме усещането за себе си, че сме различни

Проф. Чирков ни внуши, че сме по-специални и това беше много стимулиращо", споделя най-добрият лекар. И твърди, че благодарение на добрата основа в момента инвазивната кардиология в България е над средното европейско ниво.

По думите му важна е и оценката на пациента, макар тя не-винаги да е много обективна. „Има например следния казус - екстремно добър специалист, но без отношение към пациента. Той не би събрал одобрение, но пък спасява животи. И в моето отделение сме имали случаи, когато сме направили нещо уникално за болния, много сме доволни от резултата, той буквално е върнат от оня свят, ние сме щастливи и се тупаме в гърдите при това съвсем заслужено, Обаче не сме могли да му обясним добре какво сме направили, не сме говорили достатъчно с него. И този човек, когото сме спасили, излиза от болницата здрав, но с едно такова средно

впечатление, Казва си - абе, да, направиха нещо там, ама така и не разбрах какво", обяснява най-добрият лекар.

„Докато други пък са много доволни, без да са получили кой знае каква помощ. Да, лекували сме ги, правили сме някаква рутинна процедура, но сме имали повече време да говорим с тях. И те си тръгват изключително

впечатлени от доброто отношение. А точно то е много важно в терапевтичния процес. Всъщност то е част от лечението", подчертава медикът.

„Необходимо е да има класации. По цял свят университети, болници и т.н. биват класирани по постиженията им. Смятам, че е добре това да се прави", твърди доцент Петров.

Голямата му дъщеря Глория е плод на студентска любов, пламнала обаче години по-рано. Със съпругата си Росица

Иво се запознава още като дете - били съкварталци. Глория е вече трета година студентка по медицина. Малкият му син е кръстен на него - Иво, и е дълго чакано дете. „16 години убеждавам жена ми, че трябва да си имаме второ детенце. Но тя редовно се оправдаваше, че сега не е моментът, нямали сме пари. Накрая казах, абе, ние няма да купуваме дете, а ще си направим", разказва лекарят.

Рядко му се случва да си почива. Може би късно вечер, гледайки новини по телевизията. Разпуска с активните спортове като скуош, тенис, ски, плува-

не. „Имам гигантско количество музика и обичам всичко, което не е чалга. Най-любим ми е рокът. Харесвам и регето", споделя още доц. Петров.

Но и музиката е на заден план, когато става дума за медицина. Сега специалистът се е фокусирал върху развитието на т.нар. ендоваскулаторни методи. Това означава неоперативно чрез малки отверстия да се влезе в артерията и да се стигне до съда, който има нужда от лечение. Той може да е с различна патология - да има стеснение или разширение, да не е само в сърцето, а в мозъка, в корема, в бъбрека, в дробовете или в крака. За да се развиват тези методи, трябва сътрудничество с колеги от други специалности, а не „завистниче-ство и пазене на собствен пари-метър", обяснява д-р Петров. С италианския проф. Бриганти наш екип прави първите емболизации и имплантиране на стентове на хора с аневризми - на стомаха, краката, дробовете, бъбреците, мозъка. Така че инфарктите са само малка част от дългия му работен ден. Той е в „Токуда" от 7 ч. сутринта до 21 ч. вечерта дори и в събота. Изключения да не влезе в операционната прави само за симпозиуми, на които е канен да чете лекции.

и диабет, ето ти отговорът - правим всичко възможно да разболяваме сърцата си", добавя доц. Петров. Според него има и друго. Българите сме лоши един към друг, а това създава не само социално, но и междуличностно напрежение, което още повече увеличава стреса. А и по думите му, вместо да си помагаме, ние много често се предаваме.

1. Болестта на „пълзящата кожа"

С нея учените се сблъскаха съвсем наскоро. Симптомите й наподобяват кадри от научно-фантастични филми. Страдащите от това загадъчно заболяване усещат, че под кожата им като че ли пълзят насекоми. По-късно на тези места се появяват отворени рани.

2. Синдромът на хроничната умора

Много хора погрешно приемат обикновената умора за синдром на хроничната. Страдащите от този синдром не могат да станат от леглото в продължение на дни. Те просто нямат сили за това, въпреки че се хранят нормално и не са подложени на никакви физически и умствени натоварвания.

3. Болестта на Кройцфелд-Якобс

Тази болест е по-известна като „луда крава". От нея човек може да се зарази, ако яде месо от болно животно. Всички случаи на това заболяване сред

хората до момента завършват със смърт. Все още не е открито никакво лекарство срещу нея.

4. Шизофренията

Тя е едно от най-загадъчните психически разстройства. Човекът, страдащ от това заболяване, не може да прави разлика между реалност и фантазия. За шизофренията са характерни симптоми като халюцинации, несвързана реч, мании. Учените не са успели да разработят тестове, с помощта на които да се открива болестта на по-ранни стадии от нейното развитие.

5. Автоимунните нарушения

Към тях се отнасят такива болести като кожната туберкулоза и морската болест. Тези болести са много и всяка една има индивидуален характер. Затова причината за тяхното възникване остава загадка за учените.

G. Алотрифагията

Тази болест се нарича още „извратен апетит". При някои хора възниква физическата или психическата потребност да ядат например тебешир, хартия, стъкло или пръст. Учените свързват заболяването с недостига на минерали в организма, но това са само предположения - точните причини за нея не са установени.

7. Птичият грип

Човекът няма изграден имунитет към тази разновидност на грипния вирус и затова той се смята от специалистите за голяма потенциална опасност от пандемичен взрив. До момента има известни неколкостотин случая на заболели от птичи грип хора, като в приблизително половината от тях заболяването е довело до смърт. Разработването на ваксина срещу него все още е в ход.

8. Настинка

Тази невинна на пръв поглед болест може ежегодно да нанесе на световната икономика поражения за милиарди долари. Поради настинка всеки ден от работа отсъстват милиони хора в целия свят. Учените не са създали ефективна ваксина, тъй като на практика заболяването се причинява от стотици видове вируси.

9. Болестта на Алцхаймер

Със старостта при много хора се влошава паметта, но при страдащите от тази болест това влошаване е бързо и необратимо. Причината за болестта остава неизвестна, поради което няма и ефективно лечение. Знае се обаче, че пушачите не страдат от Алцхаймер.

10. СПИН

Първият случай на болен от СПИН е бил констатиран преди 25 години. Днес ХИВ вирусът е разпространен навсякъде. Особено силно страдат от него африканските държави. Медикаменти против болестта все още няма въпреки усилията на специалистите в тази област.