20 април 2012 г. Тема: здравеопазване
Изтегляне 463.53 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Медицинските татуси спасяват живот
- Пушенето разболя град като Балчик Събрани са 300 000 лв. от глоби за димене СИЛВИЯ НИКОЛОВА
- Оперират ни с инструменти втора употреба
- Медицина Second Hand Лично мнение на МАРИАНА ТОДОРОВА
- Жена с огромен тумор роди здраво бебе
- Проф. Драгомир Драганов, пушач «Да» на пълната забрана на пушенето
- Жена роди вкъщи, не иска имунизации
- Безумна игра с живота
- Детето не е твое, то е на държавата! Гаяне Минасян
Диагноза „рак" Всяко заболяване винаги е свързано с проблеми - изкарва от строя всеки, а някои изпраща в леглото. Прави ни слаби и зависими. Всяка диагноза плаши. Изброените 10 са ужасяващи, някои са нелечими, но има диагноза, различна от тях, от която се страхуват всички без изключение и се надяваме, че с нас това никога няма да се случи! Няма да стане. Уви... Ракът не щади никого - нито децата, нито старците, нито мъжете, нито жените. Страшна кратка думичка, която само за миг променя живота и поставя в него нова начална точка. Днес си правиш планове за бъдещето, отглеждаш деца- та си, радваш се на живота и изведнъж - страшната присъда на лекарите: „Имате рак!" И макар учените вече да знаят много от причините за появата на тумор в тялото ни, лек или поне универсален няма. Основните рискове за възникване на рак са пушенето, затлъстяването, липсата на консумация на плодове и зеленчуци, липсата на физическа активност, алкохолът и замърсяването на въздуха в градовете. Разбира се, и някои вируси като човешкия папилома вирус. Но дигно-зата „рак" продължава да звучи като смъртна присъда, а докторите нямат отговор как да надвият болестта. 
Медицинските татуси спасяват живот Освен че са изключително красиви и популярни сред младите, татуировките могат да се използват и с медицинска цел. Например за улеснение при оказването на първа помощ на пострадал със специфични здравословни проблеми. Някои хора с тежки заболявания или състояния татуират на гърдите си знаци или съкращения, които предупреждават за отказа от реанимация. Хора с тежка форма на диабет или други състояния, изискващи ежедневно инжектиране на определени медикаменти, също заместват информационните гривни с медицинските татуировки. При евентуален инцидент, когато пациентът е в безсъзнание, татуираната информация може да бъде изключително полезна и жизненоважна, смятат специалисти. За разлика от гривните татуировката няма начин да се изтърка или изгуби. Медицинските татуси са подходящи и за хора с алергии към различни медикаменти или претърпели животоспасяващи операции.
С 32% се е увеличил броят на хората с тумори за последните петнадесет години в резултат на цигарите. Това съобщи Недялко Ташев, директор на фондация „Борба с рака”, вчера по време на дискусия на тази тема. С 11 000 повече са заболелите от ракови заболявания от 1993 г. насам и последната статистика показва, че те са скочили до 34 576. Форумът бе по повод предстоящата тотална забрана на пушенето в ресторанти, кафенета и дори на гари, автогари и спирки от 1 юни. Онкологичните образувания като цяло у нас са нараснали за същото време с 1,5 пъти, с което бележим ЕДИН ОТ НАЙ-ВИСОКИТЕ РЪСТОВЕ В ЕВРОПА 25 заболявания на сърдечно-съдовата и дихателната система са в резултат именно на цигарите. По данни на Националния раков регистър към момента онкологичните образувания на около 180 000 души се дължат на никотина. Разболява дори само цигареният дим, особено ако човек е на разстояние 1-2 метра от пушача. Това пък съобщи д-р Маша Георгиева, старши анализатор на политики за намаляване на тютюнопушенето и дългогодишен експерт в Министерството на здравеопазването и припомни, че нашата страна е втората по пушене след Гърция в Европейския съюз. Според нея това е и една от водещите причини българите да сме сред водещите страни не само по онкологични, но и по сърдечно-съдови заболявания и диабет. Пълната забрана на пушенето е наложителна, тъй като никакви прегради и вентилации не могат да премахнат в достатъчна степен влиянието на вредните частици от тютюневия дим, за да продължи практиката салони за пушачи и непушачи в заведенията, подчерта още д-р Маша Гаврилова. По думите й европейският опит показва, че при въвеждането на пълна забрана за тютюнопушене в ресторантите и кафенетата, както и в офисите, концентрациите на ВРЕДНИТЕ ЧАСТИЦИ НАМАЛЯВАТ СЪС 70-95 НА СТО Заболеваемостта и смъртността намаляват с близо 50 процента, снижават се значително разходите за здравеопазване и застраховките срещу пожар. Независимо от плюсовете, които изтъкна тя, представители на ресторантьорския бизнес скочиха срещу бъдещата забрана. Според тях 228 млн. лв. ще загуби хазната. 600 санитарни инспектори проверяват денонощно къде се пуши в заведенията и офисите, каза главният санитарен инспектор д-р Ангел Кунчев. От МЗ не скриха, че те не могат да изискват личните карти на нарушителите, за да им пишат актове, тъй като нямат разрешителни за достъп по лични данни. Въпреки това за 2011 г. в хазната са постъпили 300 000 лв. от глоби. Отстоявам тоталната забрана за тютюнопушенето, но думата ще имат депутатите с гласуване на промяната, каза здравният министър Десислава Атанасова. 
Оперират ни с инструменти втора употреба Някои инструменти и консумативи за еднократна употреба се използват повече от веднъж. Това заяви вчера председателят на Българското хирургично дружество проф. Дамян Дамянов и добави, че в тази практика няма нищо скандално. „Принципно повечето от тези инструментите са пластмасови. Те не са скъпи и могат да бъдат покривани като разход от пациента. Но има и такива, които са метални. Те биха могли да се използват няколко пъти след добра дезинфекция и стерилизация. И точно това ни спасява, защото тези консумативи понякога са много скъпи. Това е световна практика и няма нищо скандално в това”, обясни пред bTV проф. Дамянов. По думите му, ако инструментът е запазен, той задължително се използва втори път. Хирургичните пособия се изхвърлят тогава, когато се увредят или счупят. Спринцовките и остриетата на скалпелите са двата елемента, за които е постановено, че се използват еднократно и те задължително се изхвърлят след употреба, обясняват хирурзите от почти всички лечебни заведения в столицата. Те също не виждат основание инструментите и консумативите да се хвърлят, ако са в добро състояние. „Ако някой употребява еднократно консумативи като ушивател, троакар или изкуствена става, аз бих го обвинил в икономическа разсипия”, каза още проф. Дамянов. От Българското хирургично дружество очакват от новия министър на здравеопазването Десислава Атанасова освен на цените на лекарствата, да обърне внимание и на цените на медицинската апаратура и консумативите.
Хората се разстройват не от самите неща, а от начина, по който гледат на тях, твърди древногръцкият философ Епиктет. Возим се в рециклирани автобуси. Носим дрехи и обувки втора употреба. Обзавеждаме дома си с мебели, от които друго семейство вече няма нужда. И не на последно място - женим се втори, а понякога и трети път. Повечето от нас не виждат в това нищо лошо. Тогава защо се изненадваме, че и медицината ни е Second Hand?! Когато през март тази година след усложнения от несполучлива безкръвна операция почина млада жена, от болницата обясниха, че е виновен инструментът - троакар, с който се пробиват тъканите, за да се осигури достъп на инструментите до съответната кухина в корема или гръдния кош. Троакарът засегнал кръвоносен съд заради техническа неизправност. Така на практика консуматив за еднократна употреба, който трябва да се купува от пациента, може да се превърне в оръжието на собственото му „убийство”. Според болничните документи инструментът е изхвърлен преди разследването на смъртта й. И вече не може да се докаже дали е ползван повече от веднъж, за да се стигне до проблем с механиката на троакара. Случката обаче провокира множество въпроси. Редно ли е тези инструменти да се използват повече от веднъж? Морално ли е пациентите да си купуват консумативите, а когато легнат на операционната маса, хирурзите да използват тези от предходната операция? Кой и как контролира какво се случва, докато сме под упойка? Доверието в здравната ни система отдавна е изчерпано. Пациентите масово предпочитат да се лекуват в чужбина или при близък професор, ако имат такъв подръка. Лекарите се спасяват поединично – кой както може и където може. Медиите отразяват като прецизни статистици всеки смъртен случай и проявена небрежност. Фирмите се надпреварват да продадат колкото се може повече хапчета, ваксини и медицински консумативи, често движейки се по ръба на закона. И всичко се превръща в тънки сметки и пачки. Ето защо на фона на всичко това „реализираната икономия” от използването на еднократните инструменти повече от веднъж ни се струва финансово оправдана. Защо един троакар, ушивател или изкуствена става да не се използват многократно, след като не е проблем чифт силиконови цици да бъдат извадени от една фолк звезда и да бъдат имплантирани на друга. А и за тази категория родни ВИП персони се знае, че често си преотстъпват съпрузите, та сега за едни импланти ли са?! Да не говорим за това, че много хора използват чужда четка за зъби, гребен и тампони за уши. Консумативи далеч по-опасни от ушивателите и троакарите, защото могат да ти докарат куп здравословни пробелми. Оказва се, че от чисто медицинска гледна точка използването на даден инструмент за еднократна употреба повече от веднъж не крие големи рискове, ако той е в добро състояние и качествено стерилизиран. А и как да не повярваш на това, особено когато ти обещават, че така ще спестиш някой друг лев. Фирмите за медицински консумативи обаче веднага биха оспорили хуманността на лекарските твърдения и биха препоръчали отделен хирургичен сет за всеки пациент. Не от алтруистични чувства към него, а за да реализират по-високи печалби. Доколко всичко това е морално обаче е въпрос на гледна точка, както казва Епиктет.
Гинеколозите от варненската АГ болница отстраниха тумора, при който съществува риск и за плода на 33-годишната жена. Сложната операция завършиха успешно и сега майката и здравото й бебе вече са изписани от болницата. Тези дни във варненското здравно заведение се чака да роди друга пациентка, на която преди месец лекарите отстраняват петкилограмов тумор. Зачестиха случаите, при които в болницата пристигат увредени бременни жени, обясни шефът на лечебното заведение д-р Радослав Минков. Откриването на огромни тумори месеци преди жените да родят, носи риск за здравето им, както и на бебетата. До фрапиращите случаи според него се е стигнало заради липсата на женски консултации и ниската здравна култура. Често в болницата постъпват пациентки, които не са здравноосигурени, което е друга причина за големия брой патологии.
Горе-долу и аз съм в неговото положение. Ако не всеки ден, то поне всеки понеделник се заричам, че край. И после съм доволен, ако не надхвърля "дозата" от две кутии дневно. Въпреки това обаче категорично няма да подкрепя моя приятел Андрей Слабаков, който възнамерява да организира протестно движение срещу пълната забрана на пушенето на обществени места. Обратно, с ясно съзнание изцяло заставам зад тази идея. И ще ви обясня защо. Вкъщи сме трима непушачи срещу един (аз, де). Водят се пунически войни, гонят ме на двора, пъхат ме под абсорбатора, но аз все намирам начин да пална цигара-две и в хола. И като отвориш вратата му, си вони. На гаден наслоен цигарен дим. Гаден даже и за самия мен, камо ли за моите непушачи. В кабинета в университета сме двама на двама. Като най-старши "по звание и длъжност" никой не смее да ми забрани да пуша. Към мен веднага се присламчва и най-младшият, също пушач. Другите двама се борят с нас, като отварят прозореца или като палят някакви индийски свещич-ки. Които според мен, освен че миришат не по-малко гадно от цигарения дим, но и нямат почти никакъв ефект. Пък през зимата работим и в условията на студ на кутийки. А като дойде пожарникарят да ме глобява, аз тържествено му вадя закона и обяснявам, че трябва да ми осигури специално помещение с климатици, фотьойли, масичка и пепелник. Пък тогава да иска глоба. Да, ама в университета няма дори и достатъчно аудитории, камо ли "специално помещение ". Още по-малко пък има пари 'за изискваните от мен "ек-стри". И ето как стигаме до основното противоречие. То е в самия закон. Ще забраним, ама... Ще отделим пушачите, ама... И т.н., и т.н. - всичко е съпроводено с "ама" Бях преди време на симпозиум в Париж. Току-що и във Франция бяха въвели пълната забрана за пушене на обществени места. По навик още във фоайето на хотела извадих цигара. Но домакинът ни - също пушач, строго ме предупреди, че не става. И че не става нито във фоайето, нито в ресторанта, нито дори в стаята ми (е, тук аз проявих типично нашенския си инат, макар и тайно). Но се започна за мен едно ходене по мъките. На заседанията не се пуши, а не върви през половин час да напускаш залата. В кръчмите не се пуши, а не е удобно непрестанно да вдигаш сътрапезниците си, за да излезеш на улицата. Пък ако все пак го направиш, се оказваш в компанията предимно на клошари и други мизерстващи пушачи. Резултатът? Ами както за пет дни си бях взел 10 кутии цигари, върнах в София половината. Значи полезно и от икономическа, и от здравословна гледна точка, нали? Да се върна обаче и на лицемерието в закона. Защото се оказва, че парламентарното лоби на пушачите, ресторантьорите, кафеджиите и т.н. неизменно вкарва в него някакви вратички И все се оказва, че "да"-то на забраната може да бъде заобиколено. Или, както доволно би констатирал шопът, все "нема начин да нема начин". Начин има - категорична и безусловна забрана. И без никакви "ама", "обаче", клиентите ще избягат, и без това сме в криза и т.н. Стигам обаче сега до второто, още по-голямо лицемерие. Един от основните проблеми, с които (уж) се борят митниците ни, е контрабандният внос на цигари. Ама за да го има този проблем, значи съществуват и други три - производител, вносител, дистрибутор. Те ще подлежат ли на санкции в закона за забраната? Май ги няма... А защо пък започвам да си мисля, че ги няма поради третото лицемерие, свързано с държавата и акцизите? Значи, от една страна, държавата ще наложи забраната. От друга страна, обаче тя не крие, че 80% от приходите й идват от косвените данъци, сред които акцизите върху петрола, цигарите и алкохола са основни пера. Ами нека тогава държавата да си изясни какво точно иска -високи приходи от акцизи или замяната им с високи приходи от солените глоби, които ще налага на пушачите - закононарушители? И още нещо да ни обясни - после тези приходи в бюджета ли ще отиват, или, както заяви един наглец, "бонусите" му идвали предимно от глоби? И отивам сега към четвъртото лицемерие - рекламата на тютюневите изделия. От една страна, на всяка цигарена кутия се мъдрят страховити надписи -" пушенето убива"," води до безплодие" и т.н. От друга страна, обаче на всяко състезание (примерно на " Формула 1") се мъдрят огромни реклами на една световноизвестна марка цигари. Както и по билбордовете из София, по найлоновите пликчета и въобще навсякъде, където може. Е как, хем светът води едва ли не война срещу тютюнопушенето, което "убива", хем в същото време рекламира оръжието, с което се убива? Ами по тази логика той може да сложи на билбордове и лика на лондонския изкормвач или на някой масов убиец... Та от тази гледна точка все си мисля, че ако не се преодолеят и премахнат тези четири лицемерия, просто и законът за пълна забрана на пушенето на обществени места ще се превърне в поредното пето...
За случая здравните инспектори разбрали случайно, когато вчера прясната родилка пристигнала с отрочето си в местната болница. „Жената постъпи при нас около 11,30 ч., като преди това е била в Бърза помощ. Дойде с остатък от около плодните обвивки и части от плацентата. В момента не кървеше, но имаше данни за прекаран тежък кръвоизлив. Не искаше лекарска помощ и се наложи да й обясняваме 20-30 мин, че трябва да бъде поне прегледана", разказва дежурният лекар, поел случая - д-р Емил Абаджиев. Бебето - момиченце, също било прието в тежко състояние. Пъпната му връв била само прерязана, но не и завързана, както обикновено се прави, за да се предпази новороденото от кръвоизлив и инфекции. За щастие то било доносено, с тегло 3,300 кг, дължина 51 см и нормално развито, но било с малък вътрешномозъчен кръвоизлив. Майката обаче категорично отказвала да го даде за задължителните имунизации срещу хепатит Б и туберкулоза, което според здравните инспектори обрича детето на социална изолация, тъй като няма да може да посещава детска градина и училище. Родителите ще бъдат санкционирани, защото законодателството ни не третира раждането вкъщи. 
Безумна игра с живота 24-годишна жена от Търговище роди доброволно бебето си сама вкъщи. Да родиш сам вкъщи е безумие. Истински късмет е, че въпросната майка е родила без сериозни усложнения живо и здраво дете. Това със сигурност ще е мнението на всеки лекар. В Холандия доста жени раждат в домашни условия. Бъдещите майки в страната на лалетата обаче си плащат за линейка и екип от акушер-гинеколог, акушерка и неонатолог, които чакат пред дома с пълно медицинско оборудване на улицата в готовност да бъдат извикани при необходимост. Това обаче е невъзможно в нашата действителност. Затова да решиш да раждаш абсолютно сам е безумна игра с живота. Новороденото детенце е жертва на прищевките на майка си. Това е бебе, което няма да бъде имунизирано срещу хепатит Б. Вероятно ако знаеше, че лечението на този вид хепатит струва десетки хиляди левове и често води до рак или цироза на черния дроб, щеше да позволи детето й да бъде имунизирано. 
Детето не е твое, то е на държавата! Гаяне Минасян Министерството на труда и социалната политика представи за обществено обсъждане нов Закон за детето. Той постановява, че правата на децата ще бъдат защитавани от държавата пряко, а не непряко, както беше досега, при безусловното (освен в случаи на отнемане на родителски права) представителство на детето от неговите родители. Дали това, обаче, ще е в най-добрите интереси на детето или го излага на още по-голям риск? Каква е досегашната практика на държавата по отношение възпитанието и грижата за детето? Благодарение на работата на неправителствени организации и загрижени граждани, разбрахме какво става с децата в социалните домове – те биват малтретирани, изнасилвани, пренебрегвани, умират от глад, от напълно лечими болести или насилие. За периода 2005-2009 г. от 8091 деца, поверени на нейните грижи, държавата е убила 505, което я прави най-големият масов убиец на деца в България. До днес държавата нито е проговорила за това, нито е наказала когото и да било. А какво се случва с децата в държавното училище – другата основна държавна институция, в която държавата се занимава с деца? То претърпява тревожен провал в ролята си на пример, образовател и възпитател на децата. Нещо повече, то няма почти никакъв контрол върху това, което се случва там – ежедневно насилие, тормоз и дори случаи на убийства. Днес училищната институция не може да гарантира живота, камо ли образованието, здравето и социализацията на децата, които държавата принуждава да я посещават. Тя се нуждае от сериозно преосмисляне, а не от безапелационно увеличаване на влиянието си върху живота на младите с предложения за целодневен престой и задължително предучилищно образование и образование за сексуално и репродуктивно здраве от 4 г. за всички деца. И в този ситуация, Министерството на труда и социалната политика предложи своя проект за Закон за детето (ПЗД). Основната логика в него е, че не родителят, а държавата представлява детето, тъй като, за разлика от сега действащата постановка в Семейния кодекс, в ПЗД детето се извежда като самостоятелен правен субект, прескачайки представителството на родителя. Държавата си присвоява правото да съветва правно, медицински, сексуално и психологически децата на всякаква възраст без знанието на техните родители и да отнема деца от семейството по преценката на социалните служби, а не на съдебните органи, при това на множество основания, които не се ограничават до малтретиране и изоставяне. Това на практика означава, че дееспособността на родителите бива априори ограничена и им се вменява частично запрещение по отношение на упражняването на родителските им права, или с други думи, предполага се непълната им дееспособност. С новия ПЗД настоящата власт демонстрира ясно, че се възприема като носител на нов морал, с който да замени стария, отживял такъв, като си служи със средствата на насилието. На сцената на историята за пореден път се появиха новатори-визионери, които гледат на държавната власт като на панацея и средство за налагане на културна революция. Това противоречи на всякакво здравомислещо политологическо разбиране за ограниченията на властта – именно като средство за гарантиране обществения ред и свободите на гражданите. Велина Тодорова, една от авторките на законопроекта, недвусмислено заявява, че за децата в риск досегашното законодателство предлага достатъчно механизми за защита – целта на новия ПЗД е да „отвори законодателството към всички деца, независимо дали имат някакви проблеми.” По думите както на Велина Тодорова, така и на Елена Кременлиева, а дори и на Георги Богданов от неправителствената Национална мрежа за децата, законът цели именно да възпитава у родителите нова култура. Родителите трябва да бъдат възпитавани от държавата, но що се отнася до възпитанието на собствените им деца, възпитанието става мръсна дума. Надя Шабани (доскорошен председател на Държавната агенция за закрила на детето!) представя закона, като казва, че той изключва думата възпитание и, съгласно новата идеология, я заменя с думата подкрепа. Тоест, отчита се, че децата вече нямат нужда от ръководство от страна на родителя (правото на възпитание, гарантирано им от Конвенцията за правата на детето, както и от българската Конституция и Семейния кодекс), а само от подкрепа. В съчетание с гаранцията, която законът дава на детето за закрила от „въвличането му в религиозни, синдикални и политически дейности” (сякаш те са престъпни), той на практика отнема до голяма степен възможността на родителите да споделят живота и убежденията си с децата си. За сметка на това, обаче, според проектозакона, държавните институции се ангажират да осигурят правото на детето да „формира свободно възгледите си”, като му предоставят без знанието на родителите цялата необходима за целта информация по тяхна преценка. Според криворазбрания краен неолиберализъм на днешните ни управляващи, възпитанието на децата от страна на родителите е отживелица, атрибут на патриархалността, която подлежи на законово санкциониране – не случайно то се споменава в проектозакона само четири пъти и то като повод за санкции. Велина Тодорова заявява, че по този закон родителите вече нямат права, а само задължения (а според член първи на Закона именно той регулира правата на родителите), следователно, те остават без никакви права. За самостоятелното упражняване на права от страна на децата пък, според нея, сякаш не е необходима зрялост – какво тогава става с техните отговорности, които те не могат да поемат? Запитана дали ще могат децата да съдят родителите си, Тодорова възкликва: „Защо не? Та какво различава децата от нас, възрастните!” Наистина какво ли?! На всички родители се отнема правото да възпитават децата в ценности, тъй като има голяма вероятност те да не са достатъчно компетентни – защото, както официално заяви и омбудсманът Пенчев, преобръщайки надолу с главата цялата логика на правораздаването: „никъде няма законово предположение, че родителите са добри.” Тук презумпцията за невинност бива заменена с презумпция за виновност. Компетентността на родителите подлежи на оценяване от държавата, защото тя априори се счита за по-компетентна да възпита децата правилно и в „интерес на тяхното развитие”. Не случайно авторите превръщат закона едва ли не в труд по педагогика и психология, формулирайки в него единствения, най-добър начин за родителска грижа – позитивното родителство. Този текст е израз на несъкрушимото убеждение на чиновника, че може да впише и регулира целия живот в административни разпоредби; че може да разпише безличен процедурен ред за човешките взаимоотношения и то за най-съкровените – тези между родител и дете. Тази идеология за всемогъществото на държавата е отразена и в новия проектозакон за образованието, с който държавата претендира, че вече не само ще образова децата, но и ще ги отглежда, възпитава и социализира, при това по възможност целодневно – от 3 до 16 години минимум. Интересно защо тук думата „възпитание” не е заменена с думата „подкрепа”? Ако ценностите, възпитанието или грижите на родителите не съвпадат с чиновническия идеал, то тогава, както казва Диана Вакарелска, представителка на УНИЦЕФ, „ние ще дадем децата им на тези, които се грижат за тях най-добре – това казва законът!”. Ето как недвусмислено и от първо лице формулира целта на закона тази представителка на чуждестранна организация – узаконяване трафика на деца, стига да е с добри намерения! Според проучване на Transparency International за миналата година, България е най-корумпираната страна в Европа. Досега тя не бе имала пълна власт над децата. С този проектозакон децата ще се превърнат в поредния ресурс в ръцете на доказано корумпирани чиновници, върху който държавата да практикува необузданите си практики на произвол. Проектозаконът за детето дава широк простор за такъв произвол, тъй като е в разрез с основни принципи на правовата държава и документи за човешките права. Един от принципите на правовата държава е конституционализмът - идеята, че правомощията на публичната власт имат определени граници, които тя не може да преминава. Вследствие на това гражданите са сигурни, че държавата ограничава действията си и не навлиза в частната сфера на индивидуалния живот. До голяма степен легитимността на властта в демократичните държави зависи от това дали тя спазва конституционно определените й правомощия. Конституцията на България постановява, че „Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата”. Възпитанието и грижата за децата попадат в частната, а не в публична сфера. Те са отговорност на личността, а не на държавните органи. Според конституцията, държавните органи трябва да оказват подкрепа на родителите, но без да снемат техните права и отговорности. Друг нарушен от проектозакона принцип е принципът на суверенитета – това е конституционният принцип, че властта произтича от народа. Легитимният суверен в правовата държава са гражданите. Исторически съществуват някои критерии за ограничаване достъпа до суверена: цензове – имуществен и образователен; възраст (18 години за България, 25 за Гърция и др.); психическо състояние (за дееспособни се признават само лицата в нормално психическо здраве); съдебен статус (извън корпуса на суверена остават и тези, които изтърпяват ефективно наказание “лишаване от свобода”). С други думи, гражданите са суверен и ако държавата ще регулира семейните отношения, моделът за регулация трябва да е ангажиран със случаите, в които на гражданите легитимно е отнет статусът на суверен. Тя не може да предписва позитивни норми за отглеждане, възпитание и образование на суверена в лицето на родителите и семейството, защото така подменя максимата, че властта произтича от народа с презумпцията, че тя произтича от държавата. Проектозаконът сериозно противоречи и на Конвенцията на ООН за правата на детето (КПД), според която дете може да бъде отделено от родителите си единствено в случай на малтретиране. Според проектозакона, обаче, детето може да бъде отнето, ако родителите му не го възпитават достатъчно добре или в неговия най-добър интерес, според нашенските чиновници. В чл. 5, обаче, КООНПД задължава „Държавите – страни по Конвенцията, да зачитат отговорностите, правата и задълженията на родителите … да осигуряват … подходящи насоки и ръководство в упражняването от него на правата, признати в тази Конвенция.” Според КООНПД, правата на децата са отговорност на родителите! Ръководството и възпитанието тук не са нито мръсна дума, нито държавно предписание, а личен избор на свободния индивид. С други думи, Конвенцията формулира правата на детето, без да ги противопоставя на родителите в някакъв акт на псевдо еманципация. За да закриля детето, държавата трябва първо: да зачита правото и задължението на родителите да ръководят детето при упражняването на неговите права; второ: да налага ефективно и неизбирателно законодателните санкции, когато е налице престъпно поведение спрямо всички граждани – както възрастни, така и деца. Възпитанието е отговорност, израз на свободна воля, лични отношения и убеждения на свободния индивид в демократичната държава, а не административна процедура, следваща тоталитарни чиновнически стандарти. Държавата, която иска да закриля детето, трябва да осигури на родителите възможността да практикуват свободно правото си на избор във възпитанието, грижите и образованието на техните деца. Държавата не може да предписва, задължава или санкционира пряко или косвено родителите за конкретен образователен, възпитателен или здравен избор, който са направили във връзка с отглеждането на своите деца, при положение, че не е налице престъпно поведение. Каталог: news press news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> „Здравеопазване news press -> В обувките на Москов news press -> Лекции за естествено раждане. Борисов: Учим чужденци, после ги „продаваме Изтегляне 463.53 Kb. Сподели с приятели:
|
