20 декември 2008 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти
Изтегляне 1.23 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 20.12.2008 г., с. 3 Първанов договори доставки на газ от Туркменистан
- 20.12.2008 г., с. 4 ГЕРБ - Велинград гази закони заради ДПС
- 20.12.2008 г., с. 5 Подписаха за АЕЦ "Белене"
- 20.12.2008 г., с. 9 Братчетата на Гаврош Веселина Седларска
- 20.12.2008 г., с. 17 Много шум за почти нищо Пиенето на кафе е ритуал, а не рутина! Алеко Дянков
Снежинка не изкушава учениците Слънцето на НДК "огрява" хиляди хора от цяла България, дошли да видят какво животно е този дворец. Влязохме и в билетния център. Докато чакахме на опашката, прочетохме следното:
. .
20.12.2008 г., с. 3 Първанов договори доставки на газ от Туркменистан Туркменистан е готов да продава на България около 2 милиарда кубически метра природен газ годишно. Това договори държавният глава Георги Първанов по време на официалното си посещение в държавата. "Приемам с благодарност изразената от вас готовност България да може да купува около 2 млрд. куб. метра природен газ изпреварващо, още преди стартирането на "Набуко", по трасетата, които се окажат възможни след бъдещи разговори със съответните страни", каза Георги Първанов. Посещението на държавния глава в страната е първата визита на най-високо ниво между двете страни. В момента Туркменистан добива 80 милиарда кубически метра природен газ годишно.
20.12.2008 г., с. 4 ГЕРБ - Велинград гази закони заради ДПС Незаконна продажба на терен в центъра на Велинград гласуваха вчера общинарите от ГЕРБ в курортния град. Става дума за имот от около 500 кв. м публична общинска собственост, който бил отреден за паркинг и се намира в близост до бензиностанцията на депутата от ДПС и бивш градоначалник Фидел Беев. Според кмета Иван Лебанов (БСП), който е против решението, продажбата е в полза на Беев. Лебанов заяви, че ще обжалва решението в съда и ще се обърне към областния управител за съдействие.
20.12.2008 г., с. 5 Подписаха за АЕЦ "Белене" Дружество, съставено от Националната електрическа компания (НЕК) и германската електрическа компания RWE, ще инвестира в проекта за изграждане на атомната електроцентрала АЕЦ "Белене". Това стана ясно след подписването на съвместно споразумение за създаване на дружеството между ръководството на НЕК и на немската компания в присъствието на премиера Сергей Станишев и икономическия министър Петър Димитров. От НЕК прогнозираха, че не се очаква забавяне и проектът ще е завършен до 2014 г. От RWE съобщиха, че преговарят с белгийската компания "Електрабел" за партньорство в проекта, което най-вероятно ще е наполовина от 49-те процента, които има немската компания.
20.12.2008 г., с. 9 Братчетата на Гаврош Веселина Седларска Отиващата си 2008-а отне от съкровищницата на българския фолклор поговорката „Брат брата не храни, ала тежко му който го няма”. Оказа се, че брат брата не само храни, ами даже го и прехранва. Ние може всички да сме братовчеди, както казваше Иван Костов, но бедата дойде от това, че някои са братя. 2008-а беше годината на братята. Братя Маргини са наследени от предишни години и по-всичко личи, че ще бъдат завещани и на следващи. По здравословни причини. В началото на ноември делото срещу братята Красимир и Николай Маринови и още петима души беше отново отложено, този път заради сърцето и язвата на Иво Карагеоргиев, които можели да се повлияят неблагоприятно от стреса в съдебната зала. Сега почват празници, напролет язвите се изострят, летните горещини са опасни за сърцата, наесен язвите пак се обострят… Иво Карагеоргиев също имаше брат, който си отиде, преди присъдата да дойде. За Бога, братя, дръжте се, все някога присъдата ще дойде. Братя Галеви също са наследство от други времена и други служби. Тази година обаче те предприеха по медиите турне, по-дълго от обичайните им изяви в предишни години и на по-осветени сцени. Толкова силно осветени, че осветиха и Алексей Петров покрай себе си. По едно време братята изчезнаха – всички ги търсеха. После се появиха на сцената на следствието – никой не ги търсел. Изобщо: решат ли двама да дирят брод, в тях грейва пламък за цял живот. Пламък, пламък, ама Пламен Галев го прибраха в ареста. Батко и братко са тазгодишна тема – тя изгря като петолъчка в самото начало на годината, когато стотици коли бяха заклещени в преспите край „Петолъчката”, стигна своя апогей в епистоларните отношения между София и Брюксел и още не е залязла. В ролята си на изпълнителен директор на фонд „Републиканска пътна инфраструктура” баткото Веселин Георгиев бе дал на фирмата на браткото Емил Георгиев 120 милиона лева – иди после вярвай, че брат брата не храни. Ала тежко му на Веселин Георгиев, защото той има не един, ами двама братя и по силата на семейното призвание те всички са в пътния бизнес. Тази семейна традиция не беше високо оценена в Брюксел. Оттам продължават да ни напомнят, че европейските фондове трябвало да бъдат усвоявани, а не присвоявани. За Бога, братя, решете един път завинаги какво означава конфликт на интереси, за да не се чудим това грабеж-ламтеж ли е, скромна братска почерпка или недопустим конфликт на интереси. Братя Драшкови са също герои от тазгодишната българска история. Когато единият брат е уволнен от много висока длъжност, а малко след това другият брат е арестуван за много голяма измама, това означава, че има много сериозен проблем в семейния хороскоп. Иначе как става така, че точно когато единият брат вече не е на голямата длъжност, другият брат е заподозрян? Каква друга причина би могло да има освен неблагоприятен семеен хороскоп – нали брат брата не храни? За Бога, братя, и да доказвате, и да не доказвате, че нямате сестра, думата вече е пусната… Братя Станишеви увенчават братската година в нейния календарен край. Тази пиеска вече сме я гледали, тогава заглавието беше „Братя Велчеви”. И тук става дума за строителство, само че вертикално, а не хоризонтално, като при братя Георгиеви. По изчисление на медиите Георгий Станишев, брат на премиера Сергей Станишев, който е собственик на проектантска фирма и има общ бизнес с известния британски архитект Нормън Фостър, е на път да натрупа с английския си партньор четвърт милиард лева само от два проекта. На път, защото трябвало да се преодолеят две бюрократични бариери – едната в Министерството на околната среда и водите, другата в Министерството на регионалното развитие. Но както е казал поетът: решат ли двама да дирят път, и път да няма, не ще се спрат. Особено ако единият от двамата е шеф на двете министерства. Хубаво е да си имаш брат. Още по-хубаво е брат ти да е известен. Блазе ни, нашият брат е много известен – казва се Гаврош.
20.12.2008 г., с. 17 Много шум за почти нищо Пиенето на кафе е ритуал, а не рутина! Алеко Дянков Покойният г-н Клатикопие е бил щастлив човек, защото не е пиел кафе. И по негово време Сиатъл (индианският вожд, дал името на града в щата Уошингтън) още не е бил замислен дори в мечтите на прапрародителите си. Тъй че е нямало как в град Сиатъл да се роди идеята на трима пропаднали студенти от Сан Франциско – Джералд Болдуин, Гордън Боукър и Зев Зийгл – да направят най-голямата верига junk-food - кафенета в света. Естествено става дума за Старбъкс, майката на всички кофи-шопове, променила с философията си "гепи и бегай" една вековна традиция. Тримата юнаци изплагиатствали идеята на Макдоналдс за бързо хранене, краднали името на кормчията на Мелвиловия "Моби Дик" и го турили на фасадата си и почнали да трупат пачки. Това се случило през 1971 г. в споменатия вече Смарагдов град на северозападното крайбрежие на САЩ и оттогава империята им не само се разраства главоломно (над 15 000 заведения в 44 страни), но и намира редица подражатели. За предстоящото откриване на първото Старбъкс-кафене в София се говори от повече от година насам. Първо се споменаваше, че то ще бъде в строящия се все още комплекс на "Карфур" на "Цариградско шосе", защото и френският хранителен магазин, и американската кафе-компания са взети на френчайз от гръцката фирма "Маринопулос". Но подир туй изведнъж "Пица Хът" на ъгъла на "Гурко" и "Левски" хлопна кепенци, уж за ремонт, след което на витрината се появи ухилената русалка в зелено кръгче, обявяваща, че баш там ще е въпросното кафене. Самото откриване беше помпозна церемония, на която лентата преряза самият посол на Щатите, Нейно превъзходителство Нанси Макълдауни в присъствието на висши сановници от централата на фирмата и от гръцкия френчайз-партньор. И тук вече се връщам към цитираната комедия от Уилям Шекспир. За чий шлифер беше всичкият този шум? Това, че американците не умеят да правят кафе, го знае всяко хлапе. Ама кафето на Старбъкс било друго, ще ревнат сега някои. Да, друго е, ама е пак фаст-фууд в картонена опаковка, макар и чашите за консумация на място да са порцеланови. Цялата тази идея да влезеш някъде, да люснеш едно бързо кафе и да си ходиш, ми напомня много силно на едно соцкафене на ъгъла на "Витошка" и "Солунска" (тогава още "Васил Коларов"), където се консумираше на крак, не се пушеше и зимъска можеше да видиш видни софийски интелектуалци, сгушили се в яките на балтоните си да зинзизикат на тротоара с цигара в уста и димяща порцеланова чаша тип "Балкантурист" в премръзналите пръсти. Ама поне кафето беше хубаво, най-малкото в сравнение с виетнамската бливоч, внасяна по онуй време от загрижените за благото на народа външнотърговски организации. Разбира се, в Старбъкс има къде да седнеш. Ама явно вътрешните архитекти са били кльощави и са мерили ширината на собствените си д-та, защото двама нормални хора няма как да се разминат между масичките, които пък са с размери на малко по-голяма тепсия за баклава. Как да подредиш връз такава площ две кафета, две безалкохолни и две чинии с нещо сладичко или сандвич? Мисия невъзможна, освен ако не си някой от онези китайски факири, които балансират чинии на върха на дълъг прът. Но тъй като тук пръти не раздават, въпросът си остава да виси със страшна сила. Гъчкано е с народ, както в късния следобед след работа, така и сутринта, когато отидох да снимам. Персоналът иначе е любезен, асортиментът на витрината за сандвичи и пасти достатъчен, а кафетата вече с нищо не могат ни изненадат. След като имаме вече Онда, Кофи Хевън, Коста кафе и още няколко подобни заведения в София и страната, появата на Старбъкс се оказва ужасно закъсняла. Да бяха дошли преди три години… Ама тогава още се назландисваха, искали страната ни да отговаря на определено ниво на потребление първо, пък чак тогава да стъпят на нашия пазар. Дрън-дрън, та пляс! Те да не би да отговарят на нашите стандарти за кафепиене? Нашенецът не е тип, който ще нахълта задъхан в кофи-шопа, ще си поръча едно трипъл-мока-макиато с ванилия и канела, ама да е без кофеин и със соево мляко и ще бяга към службата. Той е табиетлия човек, обича да поседне, вестник да разгърне, цигара да изпафка… Ама в Старбъкс нищо не предразполага към този вековен маниер. Тясното пространство (незнайно как същите кльощави интериорни дизайнери са успели да смалят бившия ресторант за пици до неузнаваеми размери!), неудобните дървени столове, забраната за пушене (колкото и "политически коректна" да е тя) и на първо място не особено доброто кафе изобщо не са нещата, които ще ме привлекат да вляза за трети път там. Това място, за разлика от Онда, Кофи Хевън и Коста, няма никакъв уют, никакъв чар и никаква атмосфера. Представете си една малко поизлъскана закусвалня тип "Средец" (на пл. "Славейков", там гдето днес е "Макдоналдс") и ще добиете представа за същността на нещата. Със спокойна съвест мога да кажа, че поне в кафе-културата американците още дълги години ще ни дишат праха. Макар че съм отявлен американофил благодарение на баща ми, Бог да го прости, никога няма да им преглътна на онези отвъд Океана гаврата, която са си позволили с една традиция, просъществувала няколко столетия. Самият факт, че в европейската столица на кафето, Виена, в местния Старбъкс, намърдал се на пъпа на града, влизат 90 % чужденци, би трябвало да говори ясно, че ние, отсам голямото море, не сме чак такива фенове на този тип заведения. И въпреки че днешният свят е забързан (дали всъщност и той самият знае накъде), изпиването на едно кафе трябва да си остане ритуал, а не да се превърне в рутина. Каталог: monitoring monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол Изтегляне 1.23 Mb. Сподели с приятели:
|