20 декември 2008 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти
По темата работи и Люба Йорданова
Изтегляне 1.23 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 20-28.12.2008 г., с. 58 Voestalpine замразява проекта за нов комбинат
- 20-28.12.2008 г., с. 58 Още един мол ще се появи в София
- 20-28.12.2008 г., с. 58 GTC се сля с компанията-майка "Кардан"
- 20-28.12.2008 г., с. 58 Словом
- 20-28.12.2008 г., с. 58 Сделки и проекти
- 20-28.12.2008 г., с. 62-63 Сделки на годината В началото на 2008 имаше много продажби на компании, в края - те често се проваляха
- В чуждата периферия
- 20-28.12.2008 г., с. 63 Сезонът на намаленията Сливанията и придобиванията по света силно намаляват, цените също
- 20-28.12.2008 г., с. 70-71 Парк, но търговски След сезона на моловете идва времето на големите магазини в покарйнините на града
По темата работи и Люба Йорданова Снимка на четири колони - Студентски град си е спечелил славата на побългарена версия на Лас Вегас 
20-28.12.2008 г., с. 58 Voestalpine замразява проекта за нов комбинат Криза Австрийският металургичен концерн Voestalpine отложи за неопределено време плановете си за нов комбинат на брега на Черно море. Причината за решението е световната криза и очакваната рецесия в Европа. Проектът предвиждаше строежа на завод с годишен капацитет от 5 млн. тона в България, Румъния, Турция или Украйна, а инвестицията щеше да е за поне шест милиарда евро. Решението за местоположението трябваше да бъде взето до края на годината, а строежът да започне през 2013 г.
20-28.12.2008 г., с. 58 Още един мол ще се появи в София Строеж В столичния квартал "Люлин" започна изграждането на търговския център "Мегамол". Отличителна характеристика на проекта е директната връзка между метростанция "Западен парк" и сутеренното му ниво. Планира се молът да отвори врати през 2010 г. Той ще се простира на четири нива с около 24 000 кв.м площ за отдаване под наем. В търговския център ще отвори и първият магазин в България на словенската верига хипермаркети "Меркатор". Инвеститор е австрийската Real 4 You Immobilien.
20-28.12.2008 г., с. 58 GTC се сля с компанията-майка "Кардан" Промяна Израелската "Глобъл трейд сентър риъл естейт" (GTC), която строи молове в Бургас, Варна, Стара Загора и Русе, се сля с компанията майка "Кардан". Целта е да се създаде по-голям холдинг с по-силна финансова позиция в условията на криза. Моловете на GTC в България ще са с марката "Галерия". Общата инвестиция в тях е 350 млн. евро, а площта им ще е 500 хил. кв.м. Проектите в Бургас и Стара Загора трябва да са готови през 2009 г., а другите - в средата на 2010 г.
20-28.12.2008 г., с. 58 Словом "При падащи цени на материалите себестойността на жилищата ще намале с 15%." Николай Пехливанов, мениджър на "ГрийнЛайф" "Спираме с поглъщанията, защото си имаме нужните продукти." Индра Нуйи, изплънителен директор на PepsiCo.
20-28.12.2008 г., с. 58 Сделки и проекти Веригата хипермаркети "Зора" откри нов магазин в София, в който инвестира 3.84 млн. евро. С него магазините за техника "Зора" стават 33. Пловдивската компания "Ситер" ще строи завод за студена обработка на материали и мантинели в Летница. Инвестицията е в размер на 15 млн. лв., съобщиха от министерството на регионалното развитие. Инвеститорите са обещали да построят предприятието за по-малко от година. "България еър" подписа петгодишен договор с "Луфтханза системс" за внедряването на оперативната система "НетЛайн". Тя ще се използва за оптимизиране на оперативните дейности на компанията. От "България еър" отказаха да обявят стойността на сделката. Нова компания на "Овергаз" ще обедини "Хебросгаз" АД, "Газоснабдяване Първомай" АД и "Газоснабдяване Асеновград" АД. Сливането е утвърдено от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, а административните процедури ще завършат до края на януари 2009 г. BAE Systems ще изработи и достави 30 000 усъвършенствани бойни каски на американските войници, след като Агенцията по логистика и отбрана на САЩ възложи поредна поръчка на компанията. Доставката е на стойност 6.6 милиона долара и се очаква да бъде завършена през февруари 2009 г. Европейският авиационен гигант EADS обяви, че продава шест свои завода на три компании от Германия, Франция и Великобритания. Холандската група Royal Philips Electronics обяви, че ще изкупи обратно свои акции за 5 млрд. долара.
20-28.12.2008 г., с. 62-63 Сделки на годината В началото на 2008 имаше много продажби на компании, в края - те често се проваляха Според народната мъдрост денят се познава от сутринта. Ако се съди по видяното на българския корпоративен пазар обаче, това не може да се каже за сделките през 2008 г. Годината започна силно, следвайки темповете от 2007 г., като основните предпочитания на инвеститорите останаха насочени към финансовия сектор и недвижимите имоти. В последните месеци обаче българският пазар, и най-вече именно тези сектори започнаха да изпитват все по-осезаемо ефектите от световната криза, като се стигна дори и до проваляне на вече договорени сделки заради липсата на достатъчно ликвидни средства. Иначе 2008 г. изглеждаше като година на многообразието - нямаше изявен купувач или продавач, нито грандиозна сделка за над 1 млрд. евро, както миналата година. Разнообразието цареше и сред купувачите: те бяха от различни типове - стратегически и фондове, от разнообразни държави. И ако има нова тенденция, тя е, че все по-често новите собственици са български дружества. Особено при средно големите сделки. Пусни си телевизора, презареди и отплавай В условията на замръзнал строителен и имотен пазар на преден план изненадващо излязоха сделките в медийния сектор. Една от тях - продажбата на "Нова телевизия", всъщност се оказа и най-голямата за изминалата година. Собственикът - гръцката медийна групировка "Антена груп", я продаде срещу 620 млн. евро на скандинавската MTG (Modern Times Group) в комплект с кабелния канал "Нова +" и 80% от женското списание "Ева" (виж таблицата). Притежателите си смениха още ТВ 2, "Ринг тв", ТВ 7, пловдивската "Евроком България", както и Travel TV. Със сделка обаче се размина най-голямата частна телевизия Би Ти Ви въпреки желанието на собствениците да продават. Второто място в класацията се заема от сделката между "Лукойл България" и "Петрол". След продължителни противоречия, включващи дори и съдебни спорове, двете компании най-накрая успяха да постигнат споразумение и руското дружество купи петролна база "Илиянци" и 75 бензиностанции. Същевременно пък притежаваната от Hellenic Petroleum верига "Еко България" изкупи местните обекти на турската "Опет Айгаз", както и част от бензиностанциите на друг от конкурентите си - българската "Темпо петрол". Топ 3 на сделките през годината се допълва от приватизацията на Параходство "Български морски флот". Германско-българският консорциум "Кей Джи Маритайм шипинг" плати 440.1 млн. лв. за дружеството. Няколко месеца по-късно световният пазар на морски превози се срина заради кризата и от тази гледна точка излиза, че държавата е имала късмет да осребри добре акциите си. Иначе приватизация през годината почти нямаше. Другата договорена голяма сделка беше продажбата на ТЕЦ "Бобов дол". Купувачът Христо Ковачки обаче все още не е заплатил цената от 100 млн. лв. Макар и не пряко, държавата се раздели с още активи. През фондовата борса бяха продадени няколко дружества от състава на "Булгартабак холдинг". Приватизирани бяха и два от военните заводи "Терем". Министерството на отбраната пък приключи продажбите на два от ремонтните заводи на "Терем" - пловдивският "Георги Бенковски" и "Генерал Владимир Заимов" - Божурище. Ще го купя, няма да го купя И през 2008 г. проекти в сектора на недвижимите имоти сменяха собствениците си. Вълната от продажби на големи търговски обекти, започнала преди 1-2 години, продължи и през тази. Най-много сделки имаше с молове - строящите се обекти в София и Бургас (известни като моловете на Carrefour) и столичния Sofia City Center. В края на годината обаче затрудненията, породени от глобалната финансова криза, започнаха да стават все по-осезаеми и така вече договорената покупка на другия работещ столичен търговски център - Mall Sofia, от германския инвестиционен фонд DEGI се провали. Същият изход последва и още няколко сделки в сектора, за които имаше подписани споразумения - гръцки фонд не купи офис сграда в София за 90.8 млн. евро, а банка развали предварителното си споразумение за строителство на нова централа за 50 млн. евро. Недвижимият сектор не беше единственият, който стана свидетел на прекратени продажби. В негативния списък влезе и провалената сделка за закупуване на кабелния оператор "Кейбълтел" от страна на конкурента му "Евроком кабел". Търговската верига "Европа" също се нареди сред дружествата, които засега няма да сменят притежателя си. Магазините, собственост на Христо Ковачки, бяха на път да бъдат продадени на литовската компания "Максима", собственик на веригата "Т-маркет", но купувачът оттегли офертата си. Покупки наблизо И докато инвеститорите, влизащи в различни компании в България, идваха от цял свят, местните им колеги останаха фокусирани главно върху Балканския регион, като съседните Сърбия и Македония бяха може би най-предпочитаните дестинации за разширяване на бизнеса. Най-активни бяха играчите от финансовия сектор. Така например Централна кооперативна банка купи 62.57% от акциите на "Силекс банка" - Скопие, а "Финансиа груп", дъщерно дружество на "Алфа финанс холдинг", придоби 51% от македонския инвестиционен посредник "Евроброкер". Същевременно 83.25% от капитала на македонската общозастрахователна компания Macosped Osiguranje станаха собственост на Euroins Insurance Group, част от холдинга "Еврохолд България", който купи и 10% от сръбската "Таково осигурание". С банкова сделка, но на изток от България, може да се похвали и "Химимпорт", която придоби дял в татарската "Татинвест". Реалният сектор също отчете активност на външните пазари - отново главно тези в страните от бивша Югославия. След като през 2007 г. навлезе на украинския пазар с покупката на фармацевтичния завод "Витамины", "Софарма" придоби и белградската фабрика "Иванчич и синове". За други български инвеститори обаче 2008 г. беше година на дебют на сръбския пазар. Един от тях е пътностроителната компания "Трейс груп холд", която купи 70% от сръбската "Виор Велика Морава". Сделка в западната ни съседка сключи и "Каолин", която придоби 98.9% от "Рудник неметала" чрез сръбското си дъщерно дружество "Юго-Каолин". Собственикът на компанията за перилни и почистващи препарати "Фикосота синтез" Красен Кюркчиев придоби мажоритарен дял от фабриката за бързооборотни стоки "Оникс" в Украйна. Преди дни пък общото събрание на тютюневата компания "Пазарджик БТ", собственост на Христо Ковачки, одобри покупката на 67% от босненския производител на цигари Fabrika Duhana Mostar. Отсега е трудно да се познае каква ще е 2009 г. за сливанията и придобиванията в България. Много вероятно е сделките да са рядкост. От друга страна, средно големи фондове с фокус върху Източна Европа имат набран капитал за придобивания в региона. Финансовата криза вероятно ще занижи търсените от продавачите цени и това ще направи сделките по-възможни. В чуждата периферия И тази година български компании се оказаха с нови собственици заради преструктурирания в чужбина. Например унгарската Банка ОТП продаде застрахователното си звено "ОТП Гаранция", в състава на което влизат и българските дружества, на френската Groupama срещу около 617 млн. евро. С нови акционери, дошли чрез външна сделка, може да се похвали и бургаският металургичен комбинат "Промет стийл", след като досегашният му руски собственик "Смарт груп" сля активите си с контролираното от украинския милиардер Ринат Ахметов дружество System capital management.
20-28.12.2008 г., с. 63 Сезонът на намаленията Сливанията и придобиванията по света силно намаляват, цените също Много добро не е на добро. Едва ли някой инвестиционен банкер е разсъждавал по този начин в началото на годината и след рекордната за фирмените обединения 2007. Е, и през настоящата година не липсваха рекорди, но с обратен знак. От началото на 2008 г. до декември активността на фирмените сливания и придобивания в света спадна с 27% спрямо първите 11 месеца на 2007 г. до 2.86 трилиона долара (според Reuters), а отказаните сделки достигнаха невиждано равнище. По данни на Dealogic 1254 сделки на стойност 1.32 трилиона долара са били отказани. Черната статистика оглавява офертата на миннодобивната компания BHP Billiton към Rio Tinto, чиято стойност към момента на разваляне на сделката възлизаше на близо 60 млрд. долара, превръщайки я в най-голямата развалена сделка на всички времена. В основата на тази черна статистика е финансовата криза. Тя пресуши ликвидността, накара банките да затегнат условията за кредитиране, а инвеститорите да станат по-придирчиви към инвестициите си в търсене на по-голяма защита. Много компании преразгледаха плановете си за разрастване. Въпреки това сливанията и придобиванията не замряха напълно, и то благодарение на проведените множество спасителни операции. Над две трети от 20-те най-големи сделки през четвъртото тримесечие бяха инициирани от националните правителства в усилията им да спасяват банкови гиганти, както например се случи с белгийско-холандската банка Fortis. 2009 - под знака на рецесията Експертите смятат, че тенденциите от настоящата година ще продължат през следващата. На инвестиционните банкери ще им се наложи да подготвят основно сделки по принудителни продажби и спасителни операции, тъй като все повече компании ще потърсят спасение от кризата в ръцете на свои конкуренти или на държавата. Очаква се следващата година да бъде най-слабата по отношение на сливанията и придобиванията от 2004 г. насам. Barclays Capital и Nomura Holdings прогнозират, че стойността на корпоративните обединения ще се понижи с 30% до 2 трлн. долара, а Societe Generale предвижда броят на осъществените сделки да намалее наполовина до 4000 - най-ниският показател от 1995 г. Все повече сливания и придобивания ще бъдат "наложени" поради преструктуриране. Финансовият сектор, където бяха осъществени близо една четвърт от корпоративните съюзи през настоящата година, вероятно ще запази лидерските си позиции. Много компании вероятно ще прибягнат до продажба на част от активите с цел да подобрят своята ликвидност и да могат да обслужват дълговете си, натрупани в годините на разцвет и на бурно разрастване. Невъзможността да се получават кредити така лесно, както в периода на кредитния бум, започна да кара повече компании да правят сложни схеми за обединения чрез обмен на акции, а не чрез пари в брой. По данни на Thomson Reuters от началото на настоящата година сделките, осъществени чрез обмен на акции са нараснали с 37.5%, докато тези, финансирани с пари в брой, са се понижили с 40%, като тази тенденция ще се запази и след Нова година. Новите купувачи Кризата създава добри възможности да се пазарува изгодно, тъй като активите поевтиняват и стават атрактивни, отбелязва Брет Олшер, ръководител на отдела по сливания и придобивания в Deutsche Bank. В края на 2008 г. цените на акциите са далеч под нивата от началото на годината. Индексът MSCI World Index, който следи 23 развити фондови пазари, загуби от началото на годината близо 43%. Обикновено в такива времена на световната сцена се появяват нови играчи с пълни с пари джобове и се възползват от ниските цени. Очаква се догодина това да са най-вече китайски, японски и руски компании, които не са бързали да трупат дългове, за да се разрастват, и вече са събрали достатъчно кеш. С добри позиции също така са петролните титани като Exxon Mobil, Royal Dutch Shell, BP и Total, както и гигантите в производството на потребителски стоки като Procter & Gamble, Nestle и Diageo. Сред секторите с очаквана най-голяма активност на сделки JP Morgan изброява комуналните услуги, енергетиката, финансите и здравоеопазването. Спад и в Източна Европа Източна Европа не прави изключение от общата тенденция на спад. През първите девет месеца на годината броят на сделките в Централна и Източна Европа е намалял с 16.2% спрямо същия период на 2007 г. до 2323, а в стойностно изражение понижението е 36.1% до 166 млрд. долара, показват данните на DealWatch, анализаторското звено на доставчика на бизнес информация ISI Emerging Markets. Най-голям е спадът в Русия и в Украйна, докато в някои държави - Унгария,Чехия и част от Прибалтийските страни, е отчетен ръст през третото тримесечие. Най-много сделки от началото на годината до 15 ноември са сключени в преработвателния сектор, следван от финансовия, IT и телекомуникационния сектор.
20-28.12.2008 г., с. 70-71 Парк, но търговски След сезона на моловете идва времето на големите магазини в покарйнините на града Събота следобeд е, седмица преди последния работен ден за годината. На входа към паркинга на един от софийските молове има опашка от около двайсет автомобила. Водачът на една от колите в колоната явно е заспал върху клаксона, а на електронното табло от четвърт час са трите хикса - ХХХ, т.е. места за паркиране няма. Идеята да намериш място за превозното си средство някъде из квартала не звучи добре, като се сетиш за кампанията за масово пукане на гуми и драскане на автомобили, която бяха предприели част от живеещите в района. Тази емоция ще бъде спестена на посетителите на вече появяващите се в България търговски паркове. Освен повече места за паркиране новият формат предлага и по-големи магазини и в пъти по-ниски наеми в сравнение с моловете. Парк в края на града Търговските паркове (Retail Park) са в групата на специализираните места за пазаруване. Според стандартизираната европейска терминология търговските обекти са традиционни и специализирани. Традиционните търговски центрове обикновено са в центъра на града и включват богато разнообразие на по-големи и по-малки магазини. Ритейл парковете са на по-голяма площ и на един етаж, имат голям открит паркинг, предлагат по-малко на брой, но значително по-обширни магазини (средно по 2000 кв.м). Изграждат се до ключова пътна артерия (например околовръстното шосе на големия град) или на кръстовище на натоварени междуградски или международни пътища. Според европейските стандарти ритейл парковете се разделят на три вида - малки, средни и големи. Между 5 и 10 хил. кв. м са най-малките, вторите са между 10 и 20 хил. кв. м, а най-големите - над 20 хил. Те имат поне трима основни наематели примерно магазин за облекла, за техника, "направи си сам", за мебели и др. По-модерните концепции за ритейл паркове дори ги превръщат в подобие на истински градове с места за отдих, зелени площи и заведения за хранене. Въпреки по-големия терен, необходим за изграждането на такъв парк, инвестицията в него е значително по-малка от тази за традиционния търговски център. Освен че земята в покрайнините на града е по-евтина, и строителството излиза по-евтино. Повечето ритейл паркове се състоят от прости стандартни обекти (биг бокс), без подземни паркинги и други форми, които оскъпяват строителството. Съответно и наемите на обектите са по-ниски. За сравнение, в Ритейл парк Пловдив наемът се движи между 10 и 14 евро на кв.м при средно 30 евро в града. Затова и концепцията на ритейл парковете е да предлагат стоки в ниските и средните ценови нива. В същото време клиентите трябва да имат собствен автомобил. Много малко са центровете, до които се стига с обществен транспорт. Според изследване на консултантската компания Jones Lang LaSalle в края на миналата година ритейл парковете в Европа държат общо 10 на сто от търговските площи, а традиционните търговски центрове - близо 60 на сто. Най-много ритейл паркове има във Великобритания, където общата им площ надвишава 5 млн. кв.м. Въпреки че в Европа концепцията на търговските паркове отдавна вече е позната, тя едва сега започва да навлиза и на българския пазар. Вече има десетки обявени проекти, но заради финансовата криза все още малка част от тях се реализират. Към момента функционират само два ритейл парка - в Пловдив (работи от тази седмица) и във Велико Търново (виж картата). Самите търговци от години са се ориентирали към групиране, тъй като то осигурява повече потенциални клиенти. Магазините от рода на "Техномаркет" вече все по-рядко се разполагат самостоятелно, а се стремят да са в близост до хранителни хипермаркети. В столичния квартал "Люлин" от само себе си също се обособил нещо като търговски парк. Там на едно място има магазин за мебели, хранителен хипермаркет, обект "направи си сам". Подобна концепция се наблюдава и при "Мол Стара Загора", където в непосредствена близост до основната сграда на търговския център се намират магазините на "Мосю Бриколаж" и "Технополис". Споделен риск Концепцията на търговските центрове е особенно актуална на фона на разгарящата се финасова криза. Освен че наемите са по-ниски и позволяват на търговците повече гъвкавост в ценовата им политика, те им спестяват и инвестициите в изграждане на собствени магазини. Така те имат повече свободен капитал, който точно в този момент им е необходим повече от всякога. В този тип търговски обекти има и големи складови помещения, което позволява на наемателите да намалят разходите си за транспорт и логистика. От друга страна, търговският парк позволява и поетапно изграждане на магазините, което намалява риска за самия инвеститор. Макар да са относително самостоятелни, тъй като се намират в отделни сгради, наемателите ползват общи площи, което налага да плащат и такса на инвеститора или специализираната фирма за управление на имота. Да дойдат новите Вълната на ритейл паркове ще отвори вратата на някои нови за пазара търговци, които от известно време търсят възможност да открият първите си магазини. Неслучайно в пърия търговски парк, който работи в България - Ритейл парк Пловдив, по-голямата част от наемателите са марки, които досега не са присъствали в България. Например германската верига за обувки Deichmann и специализираните дрогерии dm. Колкото повече ритейл парковете се разрастват и увеличават, толкова повече нови вериги ще влизат в страната, прогнозират от пазара. По този начин дойде веригата за стоки за дома Baumax. Интерес към ритейл парковете доскоро имаше и веригата за бързооборотни стоки Extra. По информация от пазара сръбската компания "Делта", която е собственик на "Пикадили", търси да се включи в подходящи проекти за ритейл паркове за своята друга марка - Tempo. Компанията дори води преговори за някои конкретни обекти, съобщиха инвеститори. Друга верига, която има интерес към този формат, е словенската верига за хранителни стоки Mercator. Тя в момента набира терените, които предстои да се превърнат в магазини през следващите години. Търговските паркове са подходящи и за тези вериги, които присъстват на пазара отдавна, но имат стратегия да се разрастват. Така например Billa първоначално правеше самостоятелни магазини. Сега вече подписва договори за наем с молове и се оглежда да влезе и в някои от ритейл парковете, които са в проект или се строят. "За търговците е добре да присъстват и в молове, и в ритейл паркове. Клиентите и предимствата на двата формата са различни и така покриват по-голяма група", коментира Таня Косева-Бошова, изпълнителен директор на инвестиционната компания Landmark, собственик на Ритейл парк Пловдив. По-ниските наеми от моловете привличат веригите към специфичния модел на ритейл парковете. Там те могат да се разположат на по-голяма площ. Имат достатъчно място за складови помещения и обслуждащи части. Затова интерес към търговските паркове имат най-често веригите от ниския и средния ценови сегмент, които залагат на ниските цени (т.нар. дискаунт вериги). Разположени на едно ниво, всички търговци са равнопоставени. Това е другото предимство. За разлика от моловете, където някои магазини са на по-атрактивни места, а други - не. В ритейл парка клиентите идват с дадена цел, но обикновено се отбиват и в другите магазини, коментира Николай Николов, мениджър експанзия в "Пикадили". Големият паркинг и лесният достъп също са привлекателни за клиентите, посочи Косева-Бошова. Разбира се, има и рискове. Ако търговският парк е в неголям град, има опасност да не може да генерира необходимия поток от клиенти. Особено когато ритейл паркът е извън града. В много от случаите ритейл парковете се конкурират с моловете, макар и да не са изградени един до друг. За да накарат клиените да се качат на колата и да пропътуват няколко километра, ритейл парковете трябва да предлагат достатъчно привлекателен микс от магазини. Или достатъчно атрактивни цени.
Каталог: monitoring monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол Изтегляне 1.23 Mb. Сподели с приятели:
|