20 юли 2009 г. Тема: здравеопазване



страница3/3
Дата21.01.2018
Размер489.83 Kb.
1   2   3

Лекар изнудва старец за 40 лв.
Кардиолог от ДКЦ-5 във Варна и медицинската сестра в кабинета му са обвинени в изнудване на пациент с 40 лв. Поискали са парите за изследване, което се поема от здравната каса, съобщи МВР.

Пенсионерът П.П. подал жалба в Икономическа полиция на 15 юли. Той обяснил, че предния ден бил изпратен от личния си лекар с направление при кардиолога В.Щ. На пациента трябвало да се направи ехокардиографско изследване, за което медицинската сестра му обяснила, че дължи 40 лв., защото не се заплаща от здравната каса.

Човекът не разполагал с толкова пари у себе си и се уговорили да дойде след 2 дни. На регистратурата обаче му обяснили, че за пациентите с направление изследването е безплатно, а за останалите струва 25 лв. Пенсионерът отишъл на уговорената среща, като преди това подал жалба в полицията. Сестрата му поискала 40-те лева, за които не му издала документ.

При огледа банкнотите били намерени в бюро в кабинета на кардиолога.




Труп и лекарска грешка върху везните на Темида
В средата на лятото, когато хората мислят повече за почивка на море или на планина, в Кюстендил доктори и медицински персонал от областта се готвят за стачка. Причина за това не са ниските им заплати, а дело за лекарска небрежност. За втори път от 2006 г. насам, пред съда ще се изправи д-р Христо Спасов, един от най-добрите хирурзи в областния град.

На скамейката отново го праща семейството на 24-годишния му бивш пациент, а сега покойник Иван Мирчев. Този път ще го санкционират заради това, че осъденият веднъж доктор не погасява вноските и лихвите по кръвнината, наложена му от съда.

От няколко седмици подписка обикаля кабинети и операционни в болници, поликлиники и частни медицински структури в Кюстендил. Подписката е инициирана от шефката на Българския лекарски съюз в областта, съдебния медик д-р Димитринка Динкова. Според нея решението на магистратите, с което се забранява на д-р Спасов за срок от половин година да упражнява професията си, а също присъдената кръвнина на родителите на 24-годишния военен е не само непосилно за медика, но и най-малкото несправедливо. Оказва се, че след изтичането на "наказателния" срок нито едно медицинско заведение в областта и столицата, където докторът се е опитал да си намери работа, не пожелало да го вземе на работа заради черното петно в досието му. А вина за инцидента има не само д-р Спасов, но и цялата организация в болницата, коментират медици от региона.

Емблематичното дело обикаля почти шест години из съдебните зали на Кюстендил и столицата и приключи в началото на 2006 г., когато хирурзите на местната болница "Д-р Николай Василев" останаха с един по-малко. Причината за това стана решението на Софийския апелативен съд, който лиши от права за шест месеца д-р Христо Спасов заради лекарска небрежност, довела до смъртта на 24 годишния сержант Иван Мирчев от близкото село Берсин.

Това бе първата присъда на лекар заради работата му, откакто в региона съществува организирана медицинска дейност, твърдят хората на Хипократ в областния град.

Историята

започва през нощта на 6 срещу 7 март 2000 г., когато 24-годишният военен от поделение 24110 в Кюстендил Иван Мичев заедно с родителите си, Светла и Костадин отиват в центъра за спешна помощ в града, тъй като младежът се оплаквал от силни болки в корема.

Преди да стигнат до медицинското заведение, майката на Иван, медицинска сестра в тогавашното детско отделение на поликлиниката в Кюстендил, му дала да изпие няколко таблетки бускулизин. Хапчетата обаче не подействали и се наложило да потърсят лекарска помощ.

При пристигането им в "Спешно отделение" на болницата, около 5 часа призори, Иван бил прегледан, а след доза лекарства семейството се върнало вкъщи, в близкото до областния град село Берсин.

Заради непреставащите болки в стомаха на другия ден около 10 часа обаче Иван Мичев и баща му отиват на преглед при хирург-ординатора на поликлиниката д-р Ленгарски, които го изпраща с направление "остър апандицит" в хирургичното отделение на болницата.

За лекуващ лекар на 24-годишния млад мъж е определен хирургът д-р Христо Спасов, който прегледал пациента си и казал, че ще оперира, след като станат готови изследванията.

Според документите д-р Спасов бил на редовна смяна до 13 часа на същия ден, а след това по график му се падало да бъде хирург "на разположение".

Назначените още преди обяд изследвания станали готови около 13.20 часа и тогава лекарят се запознал с тях.

По неизяснени и досега причини обаче, вместо да пристъпи към операцията,

д-р Спасов изчезва от отделението за повече от три часа

и се връща при чакащия спешна интервенция Иван едва в 16.30 часа.

С появяването си хирургът разпорежда Иван Мичев да бъде подготвен за операция.

В това време се установява, че болният е с температура около 40 градуса и по предписание на анестезиолога от екипа, свикан за спешната намеса, преди хирургичната интервенция се налага спешно да я смъкнат.

Персоналът в отделението започва да увива болния с мокри чаршафи и го зарива в ледени кубчета. Докато тече тази процедура, анестезиологът от хирургичният екип, свикан за операцията на Мичев, е повикан в родилно отделение, където се налагало спешно секцио.

Въпреки че там операцията приключва в 20.30 часа, до операцията на Иван се стигнало едва в 21.45 минути. По време на хирургичната намеса било установено, че млажедът вече е със спукан апендисит.

Според родителите на 24-годишния Мичев, след края й хирургът д-р Спасов ги уверил, че оперативната намеса е успешна.

Десет дни по-късно сем. Мичеви вземат сина си от болницата, въпреки че поддържа висока температура, за да продължат лечението му в дома си.

В медицинската документация е записано, че пациентът настоява да се прибере у дома. На тапиите обаче липсва неговият подпис, както изискват специфичните медицински норми.

Само часове след изписването семейството се връща в медицинското заведение, като настоява да получи направление за лечение във София, защото

Иван се оплаква от силни болки в гърдите и кашлица

Кюстендилските медици твърдят, че той е с "вирусна пневмония вдясно". Благодарение на упоритостта и неотстъпчивостта на майката на сержанта и след доста бурен скандал Иван Мичев получава направление за Военномедицинска академия. Според епикризата младежът е с "перфориран апендисит, локален перитонит, апандектомия".

След като получават заветния документ, се налага родителите на сержанта да чакат още няколко часа, докато от спешното отделение им отпуснат и линейка, с която да го транспортират до столицата. Там той е приет по спешност във ВМА. Лекарският екип на военна болница започва работа веднага, но въпреки направените му три релапаротомии на 7 април 2000 г., точно месец след първото му оплакване, около 6.15 часа сутринта Иван Мичев издъхва.

Веднага след смъртта на младия военен лекарите във ВМА предават случая на военна прокуратура, която започва разследване по случая. Благодарение на нея можахме да започнем делото, защото докато нещата в Кюстендил се придвижат до образуване на следствено дело, повечето от документацията в местната болница беше изчезнала, разказва адвокат Славка Лазарова, която защитава исканията на родителите на Мичев.

Диагнозата от направената аутопсия показва, че причината за смъртта е септичен шок, развил се в резултат от гангренозно възпаление на апендикса с перфорация, перитонит, ендоинтоксикация и бронхопневмония.

Причината за настъпилия след операцията остър перитонит е изпускането на шев от апендикуларния чукан. От това се е развил сепсис с последвалите го усложнения. В конкретния случай важи правилото на старите руски хирурзи

"Забавянето е равно на смърт", пише в съдебномедицинската експертиза по случая

Според съдебните лекари 24-годишният военен е починал заради закъснялата оперативна интервенция, което на практика е медицински пропуск, който има съществено отношение към крайния резултат - настъпването на смъртта, пише още в експертното заключение.

Следственото дело по случая е единствено по рода си, заведено в Окръжната следствена служба през 2001 година. До обвинителния акт срещу д-р Спасов обаче се стига едва на 23.06.2003 г., заради непрекъснатите искания за удължаване на срока, припомнят от държавното обвинение в областния град. Срещу кюстендилския хирург е повдигнато обвинение по чл.123, ал.1 от НК.

Според наблюдаващия прокурор Ангел Байрактарски причините за извършването на деянието се коренят в недостатъчно високото чувство за отговорност на обвиняемия, поради което е проявил груба престъпна небрежност.

Първото дело по случая е образувано под № 509/2003 година в Кюстендилски окръжен съд. Към обвиненията на прокуратурата са приобщени и исковете на частните ищци, майката и бащата на Иван Мичев, които настояват за по 20 хил. лв. обезщетение за смъртта на сина си.

Две години по-късно, с присъда №29/2005 година, председателят на Кюстендилския окръжен съд Красимир Бамбов обаче постановява оправдателна присъда за медика. И така преписката тръгва по трудния път из различните съдебни инстанции. След обжалване покрусените родители на младия военен получиха решението на столичните апелативни съдии да върнат случая за ново разглеждане от първоинстанционния съд в Кюстендил, но от друг състав заради допуснати процесуални пропуски.

В мотивите на столичните магистрати пише, че

присъдата на Кюстендилския окръжен съд е постановена при нарушение на съдопроизводствените правила

Според САС по време на първото дело са допуснати нарушения на чл.23, ал.3 НПК. Делото е разгледано от незаконен състав и съдът е назначил повторна съдебномедицинска експертиза, в която са участвали същите експерти, които са изготвили и първата, а този факт предрешава изводите и на повторната експертиза.

Второто дело в КОС (№47/2006 година) е поверено на съдия Йоланда Цекова и приключва на 12.07.2006 година. Присъдата е шестмесечна забрана за практикуване на професията в МБАЛ "Д-р Никола Василев", както и 1000 лв. глоба за доктора, към която са прибавени и 40 хил. лв. неимуществени вреди за двамата родители, ведно с лихвите от дена на смъртта на младежа.

Освен това доктор Спасов е задължен да плати и 4110 лв. разноски по водените почти шест години съдебни процеси, пише още в решението на кюстендилските магистрати.

Прецених, че това не е справедливо, обяснява адвокат Славка Лазарова и обжалва присъдата.

Следва и друго обжалване на присъдата, но вече от страна на подсъдимия доктор Спасов.

Малко след новогодишните празници, на 15 януари 2007 г., Втори състав на САС потвърждава решението на кюстендилските си колеги, като променя само административната му част и увеличават диапазона на наказанието - да не упражнява професията си не само в кюстендилската болница, но и във всички здравни заведение и звена на територията на цялата страна.

Знаем, че това няма да върне сина ни, но сме убедени, че д-р Христо Спасов, а и всичките му колеги трябва да понесат отговорността от действията си

Според нас лекарите трябва винаги да поставят на първо място факта, че отговарят за живота на пациентите си. Заради това водихме тези дело и бяхме толкова настоятелни, обясниха родителите на Мичев.

От началото на февруари 2006 г. д-р Христо Спасов не е на работа. От експертизите на специалистите обаче става ясно, че има много пропуски в организацията на работата в кюстендилската болница. Неправилно и непълно се води медицинската документация, има пропуски в терапевтично-диагностичния подход при лечението и при поставянето на диагнозата, липсва достатъчно добра организация за събиране на хирургичен екип. Всичко това води до нарушаване на добрите медицински практики в частта им за своевременност, пише в заключенията на вещите лица, произнасяли се по делото "Иван Мичев".

Въпреки заключенията родителите и адвокатите на починалия младеж искаха виновен и го намериха в лицето на д-р Спасов, твърдят колегите на медика. Смятам, че има много пропуски по това дело и ще направим всичко възможно то отново да влезе в съда, за да бъде разгледано по справедливост, заяви д-р Динкова.

Делото на мъртвия Иван Мичев срещу отстранения хирург д-р Спасов отново е на дневен ред. Този път обаче една срещу друга се изправят тезата за справедливо разглеждане на делото, издигната от колегите на доктора, и мъката на родителите, остойностена на 40 бона кръвнина. Казус, пред който Темида изглежда безсилна.

Евгения Гърковска


Лекар изнудва пенсионер за пари
Кардиолог и медсестра са изнудвали пенсионер за пари във Варна.

Те бяха уличени при акция на полицията.

Преди два дни П.П. взел направление за ехокардиографско изследване, което трябвало да извърши без пари кардиологът д-р Валентин Щерев от ДКЦ-5 във Варна.

Докторът и медсестрата обаче му поискали 40 лева. Човекът казал, че не носи толкова пари и помолил да дойде два дни по-късно. На излизане П.П. по-

питал на регистратурата дали изследването се поема от здравната каса или той трябва да си го плати. Отговорили му, че с направление от НЗОК е безплатно за пациента, а без такова струва 25 лева.

След два дни пациентът се върнал. Преди изследването медсестрата (НЛ.) пак поискала сумата. П.П. платил и попитал защо не му дават документ. После се обадил в полицията. При последвалия оглед банкнотите са били намерени в бюро в кабинета на кардиолога. Срещу д-р Валентин Щерев и сестрата е образувано дело за изнудване.




ХипокрИтова* клетва
"В името на Аполон - лечителя, в името на Хигия, в името на Панацея и в името на всички богове и богини, които вземам за свидетели, поемам върху себе си тази клетва." Така започва Хипократовата клетва, която всички лекари полагат. Може би защото обещанието е "в името" на древногръцки божества на здравето и медицината, а не в името на личното A3, героите в тъжната варненска история не са обърнали много внимание върху какво са се клели. Ето как изглежда продължението на Хипократовото обещание през призмата на всички лицемерни лекари.

"Ще препоръчвам на болните подходящ режим и ще ги защитавам от всички вредни неща" може да се перифразира така: "Ще препоръчвам на болните OFF режим и ще ги защитавам от вредителите, като пазя парите им при себе си". "Никога и никому няма да препоръчвам употребата на отрови и ще отказвам да давам на когото и да било подобно нещо" може да стане "Винаги и всекиму ще тикам отровата на своята алчност"."Когато влизам в някоя къща, това ще бъде само за да лекувам някой болен..." върви повече като "Когато влизам в някоя къща, това ще бъде само за да доразболея някой болен". "Всичко, каквото видя или чуя при изпълнението на своята професия, ще го пазя в тайна" предлагаме да стане "Всичко, което успея да гепя при изпълнението на своята професия, ще го пазя в тайна".

Заклех се!
*От англ. Hypocritical - лицемерен


Доц. д-р Румен Стефанов:
Медицината е изкуство
Държавата от няколко години заделя средства, за скъпоструващо лечение на редки и онкологични заболявания, казва специалистът

Веселка Венкова

Румен Стефанов е ръководител на първия у нас специализиран Център за рехабилитация и обучение на пациенти с редки болести, който заработи в Медицинската академия под тепетата преди две години. Този млад лекар успя да обедини усилията на десетки свои колеги и пациентски организации в противопоставянето на коварните и трудни за диагностициране заболявания.


- Доц. Стефанов, в каква степен медикът, който се е захванал с този тежък дял - редките болести, трябва да бъде философ?

- Медицината не е в състояние все още да предложи това количество и качество на грижите, каквито предлага за другите болести. Причината за това е, че редките болести са много и неизследвани, а пациентите - малко, и няма как на практика да се събере тази информация, необходима лекарят да бъде ефективен както при останалите пациенти - с хипертония, диабет. Когато лекарят не може от гледна точка на науката (на медицината), базирана на доказателства, да бъде ефективен, той трябва да бъде нещо повече от лекар. Това бе и тема на срещата с Мадлен Алгафари - тогава лекарят трябва да бъде поне наполовина психолог, за да успее да разбере човека срещу себе си и да го зареди със сила и с вяра, че въпреки болестта и рисковете, въпреки тежката прогноза и факта, че здравето му е ограничено в някакъв аспект, това не му пречи да продължи да живее и да бъде полезен на себе си и на обществото.

- Как това, че светът заговори за редките болести, че имаме европейски ден на тези заболявания, че създадохте в Пловдив все още единствения в бившия соцлагер Център за редки болести, помага на вашите интердисциплинарни търсения - на вас като учен и на пациентите ви?

- Другата специфика на редките болести е, че много голяма част от отделните заболяванията не са в един орган или система, а засягат много органи и системи. Затова е много трудно да се намери един лекар специалист по конкретно заболяване, защото през живота и практиката си той е имал достъп до много малко пациенти с такъв проблем и не е имал възможността да ги наблюдава. От друга страна, един такъв пациент винаги изисква екип от лекари, които да не го препращат от един на друг-трети-пети, а едновременно да гледат пациента и заболяването, което засяга много органи и системи. Такъв модел наскоро разработиха в една частна клиника в Италия, където пациентите биват посрещани, прегледани и консултирани от екип лекари с различни специалности. Така на пациента се гледа като на цялостен субект, а не като на заболял орган или система.

- Кога и у нас ще има подобие на екипа на д-р Хаус?

- Тази аналогия е много добра, затова и сериалът предизвиква голям интерес не само у нас, а в целия свят, където го показват. Той представя обективно факта, че една, макар описана в учебниците и добре позната, болест не се развива "както трябва", а възможностите са безкрайно много и неочаквани. Затова медицината в крайна сметка не е чак толкова професия, колкото изкуство - способност на лекаря да се ориентира в множеството симптоми и сигнали, които организмът и пациентът дават не само като органи, но и като душевност, като разбиране.

- И все пак - какви са шансовете на българските пациенти да бъдат навреме и правилно диагностицирани и лекувани?

- Увеличава се, тъй като работата в информационния център и работата с пациентските организации постоянно ни зарежда с нови идеи и ни дава насоки къде има нужда по-ускорено да се развиват нещата. В резултат на тези идеи преди два месеца успяхме да създадем вече специализиран медицински център за редки болести, в който ще се опитаме екип от различни специалисти, задължително с помощта на психолог и социален работник, да посрещнем пациента. Този модел надгражда малко съвременните разбирания за пациент центриран модел. В момента в Европа се работи с разбирането, че пациентът трябва да е в центъра на здравните грижи. Ние допълваме, че при редките болести трябва да бъде "центърът" с неговото семейство, защото редките болести са редки и хронични и при тях пациентът не може да се грижи сам за себе си - трябва винаги част от семейството да е заедно с него, през целия му живот и да поеме всекидневни здравни грижи. Моделът, който ние приемаме като по-адекватен, е пациент със семейство. Една от първите задачи на този център е да работим усилено върху писането на рехабилитационни протоколи, с които целим, когато става дума за дете с рядка болест, да обучим неговите родители ежедневно да полагат качествени рехабилитационни грижи. Да не се разчита само на здравната система - по клинична пътека или онова, което ще получи в болницата, а всеки ден - от събуждането, до заспиването родителите да са обучени да полагат възможно най-качествени грижи да това дете.

- Предстои създаването на регистър с редките заболявания в България, а центрове като вашия ще бъдат разкрити в още 6 града у нас. Дали скоро ще бъдат регистрирани всички хора, страдащи от редки болести?

- Това е една трудна за реализация задача и изпълнението й предстои със създаването на национален регистър за редки болести - той е част от националната програма за редки болести и създаденият консултативен съвет в изпълнението на тази програма макар и трудно успява да се наложи, въпреки финансовите ограничения в бюджет. Създаването на национален регистър е първата предстояща задача, защото тази информация е изключително ценна, за да могат да се планират както необходимите средства за лекарства или за грижи, така и информацията за това кои са пациентите. Това позволява на лекарите ги да изучат и да повишат знанията си за тези болести, което ще ги направи по-ефективни в лечението.

- Хората ходят от лекар на лекар с някакво страдание, назначават им обичайната кръвна картина или дори по-разширено изследване, но с тях не може да се установи причината, влачат недиагностицирани болести с години и някои дори си отиват, без да се знае от какво. Как те могат и трябва да стигат до вас и до центъра? Как и кога човек трябва да заподозре сам, че боледува от рядка болест?

- Това би трябвало да бъде задача на общопрактикуващия лекар - не да постави диагнозата, а да прецени в кой момент пациентът, който въпреки многократните насочвания към различни специалисти, остава без диагноза не само, но и без ефект от всичко което му се прави. Дали в крайна сметка не става дума за някакво рядко заболяване, което, както споменах в началото, е многосистемно? Защото всеки от специалистите е запознат много добре с определен орган или система, но тесните специалисти трудно поглеждат на човека като цялостно същество. В такива случаи, когато общопрактикуващите лекари получат многопосочна информация, а пациентът не е добре, трябва да "заподозре", че може би става въпрос за някакво рядко заболяване и да насочи пациента към нашия център, където работим в екип с група консултанти и като се сложи на масата цялата информация, е много по-лесно да се постави някаква диагноза. Оттам нататък нещата се настройват и стават по-лесни за изработване.

- Ако допуснем, че диагностицирането завърши успешно, проблем у нас стават т.нар. лекарства сираци...

- Те са изключително скъпи и преди да се започне лечението, диагнозата трябва да е категорична. При редките болести, защото най-често те са генетични заболявания, се изисква и генетичен тест. Не всички обаче са генетични и моногенни, сиреч с мутация в един ген, което води до заболяване.

- Къде у нас се правят такива изследвания?

- По националната програма у нас има предвидени средства за апаратура и китове за диагностика на редки заболявания и са основно концентрирани в "Майчин дом" - в Националната генетична лаборатория и в Медицинския университет, пак в София. Генетичните тестове са много скъпи, бавно се получават резултатите и е добре да са назначени наистина от лекар специалист, който основателно и целенасочено настоява за изследването. Това е сложна и скъпа процедура, но дава най-ценната информация в подкрепа или отхвърляне на предполагаема диагноза.

- Поема ли НЗОК поне изследванията при редките болести и част от цената на лекарствата сираци? В каква степен разчитате на държавата?

- Здравната каса за съжаление все още не е активен участник в целия процес по диагностициране, лечение и рехабилитация на редките болести. От друга страна, държавата, в лицето на МЗ, от няколко години заделя средства, по т.нар. Наредба 34 за скъпоструващо лечение на редки и онкологични заболявания. Но включването на нови болести и медикаменти става много трудно и с доста непрозрачна процедура. Договарят се количества, които често са под необходимите на пациентите, ако през годината се появи нов пациент, защото става дума за огромни средства, той може да почине, преди да стигне до наредбата поради липса на планировка. Планиране пък няма, защото още липсва регистър.

- Все пак какъв процент от българите боледуват от редки болести?

- През ноември 2008 г. ЕК публикува първия официален документ по отношение на редките болести и в него се цитира, че до 6% от населението на една държава е засегнато от някаква рядка болест, но това е една от шестте хиляди редки болести. На 9 юни ЕП прие първата препоръка на комисията към всяка държава членка на ЕС да се обърне специално внимание на редките болести, защото са сериозна заплаха за здравето на населението. На същото заседание на ЕП се прие и работният вариант на новата директива за свободно движение на пациенти. Очаква се това да бъде следващото гарантирано право на жителите на ЕС, с което те ще имат улеснен достъп до качествено здравеопазване, за да няма разлика в качеството на здравните грижи, които получават пациентите в отделните държави. Ако гражданин не е доволен от обслужването в собствената си държава, би могъл да поиска да му се реимбурсират разходите в друга държава, а това може да стане, след като Здравната каса одобри това негово желание. При редките болести обаче няма да се иска такова одобрение. С други думи - всеки пациент с рядко заболяване, без да чака, може да отиде и да потърси здравеопазване, което не го дискриминира с липса на диагностика, терапия и рехабилитация. Надявам се час по-скоро да мине през всички етапи на одобрение тази директива, но тенденцията е положителна - при гласуването на тази стъпка преобладаваха положителните мнения в ЕП.




Качулки и при здравния министър
Родното ФБР разследва търговете за скъпите лекарства
СОФИЯ. Спецагенти от родното ФБР и прокурори влязоха и в здравното министерство. След като неотдавна полицаи с качулки внезапно нахлуха в земеделското ведомство, сега разследващите нищят дейността на д-р Евгений Желев и заместниците му. Това съобщиха за "Стандарт" източници от ведомството и магистрати.
Вече 10 дни агентите проверяват лист по лист документацията по търговете за най-скъпите лекарства - за рак, СПИН и др. Проверката е за периода от 2006 до 2008 г. Повод за започването й пък е неотдавнашният скандал между дистрибутора на лекарства "Търговска лига" и зам. здравния министър Емил Райнов. В края на миналата година собственикът на компанията Тихомир Каменов обвини Райнов в корупция чрез в. "Интернешънъл хералд трибюн". Според публикацията в чуждата преса зам. здравният министър искал от "Търговска лига" месечни рушвети от около 3 млн. евро. Това е пълна клевета, призовавам ДАНС да влезе в министерството и да направи проверка, каза тогава Райнов. Според него в дъното на скандала седи недоволството на Каменов от забавянето на договора на частните му кардиологични болници в Плевен, Ямбол и Велико Търново със здравната каса. На практика то беше заради нормативни промени. От 1 януари здравното министерство реши новите болници да сключват договор с касата, след като получат акредитация. Този процес отнема над година. След скандала с Райнов обаче здравният министър Евгений Желев отвори вратичка в правилата и болниците на "Търговска лига" получиха договори с касата още през пролетта.
Като консултант по проверката на ДАНС е извикан Дечо Дечев. В момента той е директор на болницата "Св. Иван Рилски" в столицата. Преди това беше член на УС на здравната каса и директор на Дирекция "Лекарствена политика" във фонда. Дечо Дечев напусна касата при предишния мандат на Емил Райнов като председател на касата. Сега той ще провери дали изготвянето на цените за търговете за лекарства във ведомството на Желев са отваряли възможности за злоупотреби. Случаят със скандала около Райнов обаче не е единственият с търговете на здравното министерство. Периодично иновативни компании подават сигнали за купуването на индийски лекарства с ниско качество за луди пари. Обикновено тези сигнали са срещу фирмата "МС Фарма" на съпруга на Долорес Арсенова от НДСВ и бивш екоминистър. Не разполагаме с подобна информация, само ДАНС може да коментира проверките си, бе официалният отговор на здравното ведомство.
1   2   3


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница