20 юни 2012 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти



страница3/7
Дата12.04.2017
Размер0.99 Mb.
#19047
1   2   3   4   5   6   7

20.06.2012 г., с.6
Камери дебнат за мародери
Пламена КРЪСТЕВА

Камери вече дебнат за мародери на Централните гробища в София, съобщи шефът на общинската дирекция по ред и сигурност Красимир Димитров. Видеонаблюдението покрива 24 часа в денонощието входовете и изходите, основните алеи и територията на арменските и еврейските гробища. До края на юли камери ще има и по алеите в „Малашевци", а в „Бакърена фабрика" - от август. До 5 минути е времето за реакция на патрулите на новата фирма, която ще охранява трите гробищни парка. Хора на „Алфа секюрити груп" ще се отзовават на постъпили сигнали и с велосипеди и мотопеди.

Камери през август ще има и в Борисовата градина. Видеокамери и охрана ще бъдат поставени и на всички подлези по булевардите „Ботевградско шосе", „България" и „Цариградско шосе".


20.06.2012 г., с.6
Комисията „Кушлев" търси 87,4 млн. от петима
Комисията за имущество, придобито от престъпна дейност, чийто последен председател бе Тодор Коларов, е предявила иск за 87 401 739 лв. срещу 5 лица, участвали в организирана престъпна група.

През 2011 г. съдът е постановил запор и възбрана на стойност 98 971 188 лв., а комисията е предявила искове за запор на имущество на стойност 84 935 661 лв.



От 1 април до 15 юни са били взети 30 решения за образуване на производство по установяване на имущество, придобито от престъпна дейност.


20.06.2012 г., с.6
Пловдив взема безвъзмездно7-етажен блок
Пловдивската община ще получи безвъзмездно 7-етажна сграда на ул. „6 септември" №274 според проекторешение на правителството. През м.г. сградата бе предоставена на областния управител, който не разполага с необходимите ресурси за поддържането й. Местната управа смята да настани администрацията в зданието.


20.06.2012 г., с. 8
Изнесоха нанякъде несебърските дюни
Няма го пясъка, дървета стърчат във Въздуха, общинари и екоинспектори са в пълно неведение
Лалка КИПРОВА

„Няма вече дюни, изнесоха ги", казва жител на Несебър и сочи мястото, на което доскоро бяха прочутите дюни. Гледката, която се открива само на около двеста метра от централния път на входа на Новия град, е чудовищна. Уникалните пясъчни хълмове са грозно голо поле. През него денонощно сноват камиони и багери, които изгребват пясъка, твърдят местните. На някой от дюните още личат следите от греблата на багерите, други са сравнени със земята, а на мястото на трети зеят огромни кратери. Разрушението е брутално, хълмовете са оглозгани до корените на дърветата, които всеки момент ще рухнат. Стеблата им сякаш висят във въздуха. Районът постепенно започва да се превръща в сметище за строителни и битови отпадъци. Истински дюни от боклуци - счупени бутилки, найлонови торбички, кашони, части от стари мебели, натрошени мивки, тухли и парчета бетон. Според местните жители това е нелегална пясъчна кариера. Имало дни, в които по два багера едновременно копаели в местността, а изгребаният пясък се натоварвал в камиони, които правели по няколко курса в денонощието в неизвестна посока. Несебърлии смятат, че е възможно машините да са наети от частни строителни компании за промишлени цели. Според най-мрачните слухове пясъкът се използва за градежа на къщи и хотели, а той има силно съдържание на сол, което може да предизвика корозия на арматурата в бетонните основи с катастрофални последици. Според друга хипотеза продават пясъка на черно. Легално един кубик пясък се предлага на цена 35 лева. Шанаджиите търгували пясъка от дюните на два, че и три пъти по-ниска цена. Според трети пясъкът се изгребва по поръчка на концесионери, чиито плажове бяха унищожени след водната стихия през зимата. Местната власт и институциите научиха за проблема от репортера на „Преса", въпреки че това се случва на около километър от сградата на община Несебър. „Нямам информация, никой не е подал сигнал. А аз не стоя с бинокъл на прозореца на кметството. Веднага ще изпратя експерти да проверят ситуацията", каза вчера кметът Николай Димитров. За разкопаването на дюните от „Преса" научи и директорът на екоинспекцията в Бургас Бойчо Георгиев. „За пръв път чувам. Благодаря за сигнала", бе краткият коментар на Георгиев. Екоинспекторите и местната власт изпаднаха в разнобой за собствеността на дюните. „Дюните не са общинска собственост, а национална. Бяха извадени от нас още преди години. Държавата трябва да се намеси по проблема", каза кметът на Несебър Николай Димитров. „Това е цял масив, но защитени са няколко петна с дюни. Законът, който можем да приложим, е само за определена територия. За съжаление няма как да оградим тези територии и да ги маркираме. Възможно е там да има и общински, и частни земи, и държавен горски фонд. Но за да определим границите, трябва да вземем координати с джипиес и да ги нанесем в кадастралната карта. Все пак, независимо дали тези дюни са защитени или не, задължение на общината е опазването на ландшафта", каза Детелина Иванова, експерт в Регионалната инспекция за околната среда и водите.
Снимка на четири колони - Това остана от несебърските дюни.


20.06.2012 г., с. 10
Наказаха съпруг на депутатка с 34 000 лева
Сийка СУРКОВА

Над 34 хиляди лева стари наеми за чайна в Пампорово трябва да плати смолянският бизнесмен д-р Никола Проданов, съпруг на депутатката от ГЕРБ и председател на Здравната комисия в парламента д-р Даниела Дариткова. Това реши Апелативният съд в Пловдив за разлика от смолянските магистрати, които отхвърлиха през февруари иска на областната управа за събиране на дълга като погасен по давност. Неплатените наеми са за ползване на чайна на връх Снежанка в родопския курорт за 4 години и лихви върху тях. Според заведения иск Проданов не е плащал наема на сградата частна държавна собственост от 143 кв. м в периода 2004-2008 г. Натрупаната сума е в размер на 39 058 лв., а лихвите възлизат на 14 111 лв. Договорът за отдаване под наем е от май 1996 г, а заповедта за изплащането на наемите е издадена от Смолянския районен съд през 2009 г. Областната управата подава иск за тях в съда през юли 2010 г., но окръжният съд го отхвърли с мотиви, че е подаден месец след законния срок и за плащането му е изтекла тригодишната давност. Апелативният съд в Пловдив призна, че давността за наемите за периода от 2004 г. до 2006 г. е изтекла. Така държавата губи 12 хиляди лева и 6682 лева лихви върху тях. Магистратите приеха давността на вземанията от юли 2006 г. до май 2008 г за 26 941 лв. наемни вноски и 7429 лв. мораторни лихви върху тях. Съдът не уважи искането му да се вземат под внимание 44 977 лв. за външна канализация на заведението, която той направил. Проданов е осъден да плати и 3105 лв. разноски по делата в двете инстанции. Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.




20.06.2012 г., с. 11
Газът поскъпва с 4,88%
Земетресението пробило тръби на парното в Перник
Кристина КИРЯКОВА

Цената на природния газ ще се увеличи с 4,88% до 733,21 лв. за хиляда куб. метра без ДДС от 1 юли. Това съобщи вчера председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) Ангел Семерджиев. Държавната фирма „Булгаргаз" настояваше за повишение с 15,73% до 809,05 лв. за хиляда куб. м, тъй като споразумението с „Газпром" за 11,1% отстъпка от цената още не е влязло в сила. Въпреки поскъпването на горивото парното в повечето градове ще поевтинее, предвижда комисията. Софиянци обаче ще плащат по-скъпо за топлоенергията от 1 юли. Първоначалните разчети на ДКЕВР са за увеличение с 0,5%, но е възможно да достигне 5%. Поне 100 хил. лв. ще струва земетресението от 22 май на „Топлофикация Перник". Това съобщи вчера изпълнителният директор на дружеството Стойчо Василев. Трусовете са пробили много тръби по пернишката топлофикационна мрежа. През последните седмици са запълнени над 60 пробива. „Загубите се увеличиха с около 100 тона топла вода на час. Нормално загубите са 15-18% по преносната мрежа, но се вдигнаха над 40%", каза Василев. Той обеща, че ремонтите няма да се отразят на сметките на потребителите, тъй като и бездруго събираемостта в града е много ниска. По думите му перничани дължат около 30 млн. лв. на местното предприятие. Токът за населението ще поскъпне средно с 10% от 1 юли, потвърди Ангел Семерджиев, но се зарече догодина да няма шоково повишение. Според него тепърва цените на енергията от възобновяеми източници и от високоефективното комбинирано производство на топлофикациите ще падат.




20.06.2012 г., с. 12
Станишев приема, че петте километра, построени от него В равната част на Пернишкото поле, се броят за магистрала", заяви премиерът Борисов.


20.06.2012 г., с. 12
Станишев и Борисов си мерят магистралите
Ремонтът на Хаинбоаз бил направен като в ерата на Флинтстоун
„Не ми се струва много по мъжки мъжете да си мерят километрите." Това заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова по повод изказване на Сергей Станишев и на депутата от БСП Димчо Михалевски. Лидерът на левицата обвини премиера Бойко Борисов, че носи отговорност за забавянето на строежа на магистралите. В парламента Станишев заяви, че 40% от аутобана „Люлин" са построени от неговото правителство, а завършването му е оскъпено със 120 млн. лв. „Когато фактите говорят, и кабинетът би трябвало да мълчи", изтъкна Станишев. По думите му тройната коалиция построила 144 км магистрали и рехабилитирала 6900 км републиканска пътна мрежа. „В периода 2006-2009 г. ключови пътни участъци бяха пуснати в експлоатация и в момента са изключително проблемни", контрира Лиляна Павлова. По думите й ремонтът на Прохода на Републиката бил направен като в ерата на флинтстоун. Хаинбоаз продължава да няма акт 16 и е построен, без да има необходимите отчуждения, уточни тя. „Станишев се опитва да превърне мечтите си в блянове и приема, че петте километра, построени от него в равната част на Пернишкото поле, се броят за магистрала", заяви по-късно премиерът Борисов. Лидерът на БСП заяви, че нееднократно са предупреждавали кабинета, че на лот 2 на автомагистрала „Тракия" се поставя лош асфалт и ще се наложи преасфалтиране. „Станишев няма как да знае как се строят магистрали, защото по негово време строяха Батко и Братко", отсече Борисов.


20.06.2012 г., с. 12
Държавата без нови заеми
През следващата година няма да се одобряват нови проекти, които да се финансират с държавни заеми или за които се издава държавна гаранция. Министерският съвет ще обсъжда това решение днес. Очаква се одобрение на възможността и през 2013 г. да продължат действията по издаване на държавна гаранция в размер до 70 млн. евро по заемното споразумение между Националната компания „Железопътна инфраструктура" и Световната банка по проекта за рехабилитация на жп инфраструктурата, предвидена в Закона за държавния бюджет за 2012 г. Решението ще осигури последователност при прилагането на мерките на правителството за фискална консолидация, обясниха от пресслужбата на кабинета.


20.06.2012 г., с. 12
Два митинга ще спорят за горите
Маргарита КОЖУХАРОВА

Дискусиите по Закона' за горите тепърва набират скорост, защото досега диалог нямаше, обявиха еколози от организацията „За да остане природа в България". Те поканиха на масата за преговори инвеститорите в ски курортите и малките общини, ако се считат ощетени. „Не сме против инвеститорите. Въпросът се свежда до това дали са социално отговорни", заяви Петко Цветков от българската фондация „Биоразнообразие". Гражданското общество и екоорганизациите не са против инвеститорите, а търсят принципни решения на противоречията в Закона за горите с европейското законодателство и конституцията, допълни Александър Дунчев от Световния фонд за дивата природа (WWF). Очаква се днес и утре комисията по земеделие на парламента да изготви доклада си по Закона за горите, върнат с вето от президента Плевнелиев, съобщи Тома Белев от „Зелени Балкани". След приемането на документа депутатите могат да го подкрепят, но могат и да отхвърлят президентското вето със 121 гласа. В понеделник на среща между управляващите и еколозите от ГЕРБ са поели ангажимент да подкрепят ветото. Това означава, че най-вероятно ще се прави абсолютно нов законопроект. Днес ще има два протеста. Първият - „Не на екологичния рекет", събира в 12 ч. пред парламента хората, които искат развит ски туризъм. Еколозите, които са против строежите на нови писти, свикват скиори и сноубордисти на друг протест пред НДК в 19 ч. След нагнетеното напрежение е възможно да се стигне до безредици. А това може да се случи, ако има провокации, смятат от неправителствените организации.




20.06.2012 г., с. 15
След казуса „Кричим”

Решението е по-вредно за България, отколкото за мен
На 8 юни Върховният касационен съд окончателно отсъди, че резиденция „Кричим" - единствената, чието връщане бе отказано на Симеон Сакскобургготски, винаги е била държавна собственост. Това решение ще важи и за останалите „царски" имоти. Симеон отговори в интернет. Публикуваме позицията от сайта на Симеон Сакскобургготски.
www.//kingsimeon.bg

На 8 юни 2012 г. състав на Върховния касационен съд - съдиите Илиева, Арсова и Стоянова от Първо гражданско отделение -постанови решение по делото за реституцията на собствеността на двореца „Кричим", в което без съдържателни мотиви подписалите решението съдии придадоха сила на пресъдено нещо на политически и житейски пристрастия. От изложеното в съдебното решение става очевидно, че съдът изобщо не е изследвал въпроса, по който беше допуснато така нареченото дело „Двореца Кричим" до касационно обжалване. Обратното, съдът направи всичко по силите си, за да бъде скрита тезата на ищците, като не обсъди нито един от доводите им за правния статут на Интендантството на Цивилната листа на Н, В. царя. Съдиите от ВКС, разгледали делото като последна инстанция, направиха същото, каквото беше сторено от съдиите от апелативния съд в Пловдив - игнорираха фактите по делото и си послужиха с нищо незначещи фрази като „Интендантството било създадено по разпоредителната система" и др. подобни. Може да се обобщи, че всички съдии, участвали в разглеждане на делото за двореца „Кричим", изтъкваха собствения си капацитет да дадат верен и обоснован отговор на въпроса за правния статут на Интендантството. Затова те не допуснаха по делото да се съберат доказателства от експерти в областта на българската история, историята на правото, финансовото право, монархията и други, които посредством специалните си знания щяха несъмнено да установят важни за делото факти и обстоятелства - кога и как е възникнало Интендантството, какво представлява и какви дейности е извършвало. От съдебните решения и на трите инстанции се видя, че съдът не се е справил с отговора на тези въпроси. Стана ясно и нещо повече, че въпреки задължението на всеки съдия в работата си като такъв да бъде безпристрастен и независим от влиянието на когото и да било, включително и от собствените си пристрастия - житейски и политически, ние станахме свидетели на политически мотивирани решения. Затова съдът се престори, че не забелязва нашите аргументи и по-специално за десетките правни норми, действали по времето на Третото българско царство, които категорично опровергават държавния характер на Интендантството. Като се четат съдебните решения по делото, прозира, че съдът не е постановил актовете си въз основа на установеното от доказателствата, а първо е било вземано решението за това какъв да е изходът от делото и едва след това са били правени опити да се мотивира желаният от съда резултат. Тъй като широката общественост не е запозната с материалите по делото, ще припомним, че в съдебните решения се съдържат абсурдни тези, като това, че българските царе не могат да притежават частна собственост, че не могат да владеят и наследяват собствеността на родителите си и др. Върховният касационен съд стигна дотам, че потвърди абсурдните аргументи на Пловдивския апелативен съд за това, че „държавната" собственост върху двореца „Кричим" се потвърждава от действието на самия закон, с който е отнета. Очевидно е, че българското правосъдие има крещяща нужда от реформата, която Европа ни призовава да направи». Четейки съдебните актове по делото за двореца „Кричим", ни става ясно, че декларациите за независимост на съда прикриват продължаващата тенденция в българското правораздаване - приоритет на правораздаването не да бъдат законите и правата на гражданите, а политическите интереси. Независимо от правното и политическото отричане на комунистическия режим в България, и до днес българското правосъдие не се е освободило от това наследство - да толерира резултатите, предизвикани от отменените закони от времето на експроприацията, и то без да са налице основателни юридически причини за това. След като по този своеволен начин българският съд нарушава изконните права на частна собственост на бившите български монарси и техните наследници, какво остава да си мислят и как ще защитят собствеността си чужденците, които биха искали да инвестират в България. Решението по делото „Двореца „Кричим" е по-вредно за България, отколкото за лицата, към които е насочено. Юридическите последици от него ще нанесат вредите на България след произнасянето на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, но тогава за съжаление политическата власт, която ще плати за днешното „вътрешно убеждение" на българския съд, ще е различна от сегашната. А исторически очевидно други хора, извън днешните политици и съд, ще търсят начини да поправят моралните вреди от това съдебно решение.


20.06.2012 г., с. 16-17
Ветото – президентско или пък премиерско?
Обогатихме световната конституционна практика може да има „юнашки" и „заешки" правомощия
Проф. Драгомир ДРАГАНОВ

Прочетох с любопитство мотивите на президента да наложи вето над промените в Закона за горите. После с още по-голямо любопитство изчетох и стенограмата от срещата на премиера с двете групи спорещи природозащитници. И в главата ми настана каша. „Вето" на латински означава „(аз) забранявам". Разбира се, в днешните времена такова „абсолютно", т.е „забранително вето" е голяма рядкост. Иначе в съвременната управленска практика се прилага само „отлагателният" му вариант. Но и той на свой ред функционира в два вида - „силно вето" и „слабо" такова. При първия за преодоляването му се иска квалифицирано мнозинство (обикновено 2/3 от депутатите). При втория са достатъчни гласовете на 50% + 1 от тях. Така е и според нашата конституция, която дава на държавния ни глава право на „слабо отлагателно вето". Вярно, понякога и то върши работа, понеже кара депутатите поне да се замислят над законодателния брак, който произвеждат. В повечето случаи обаче, особено когато президент и мнозинство са от различни политически бои, в пленарната зала ветото на държавния глава се преодолява чисто механично, без да се смени дори и запетайка от оспорваните от него текстове. Справка - резултатите от 10-те „вето" на Георги Първанов по законо-творчеството на ГЕРБ през 2010-2011 година. Извинявам се за това дълго встъпление, но то ми беше необходимо, за да докажа още веднъж тезата си, че живеем наистина в държава на абсурдите В правния мир на която държава, наред с утвърдените в световната практика понятия за „вето , ние вкарваме поне още две. Първото е, че освен „силно" и „слабо", може да има и „юнашко" и „заешко" вето. Второто е направо „теоретична новост" - че освен президентско, както е в нормалните държави, у нас може да съществува и „премиерско вето"! При това то да е наистина „юнашко", на фона на което президентското изглежда направо „заешко". Съдете сами. „Конституцията - аргументира се Плевнелиев - ми дава право да върна закон за ново обсъждане и в този случай използвам правото си и оспорвам закона по принцип (?). Смятам, че трябва изцяло да се преосмислят направените промени и ветото ще даде възможност да се постигне разбирателство по тези толкова важни национални въпроси." А ето и думите на премиера: „Аз няма да дам на депутатите да гледат този закон дотогава, докато не дойдете {двете спорещи групи) с ясни предложения... Това е моето решение. Ако ГЕРБ реши да прави нещо различно от това в парламента, без мен да го прави." Ха сега, де! Ще има ли ново обсъждане на „оспорен по принцип"закон, както хем е по конституция, хем, от друга страна, е абсурдно „по принцип" (ветото се обсъжда член по член)? Или ще си припомним мачлетата от детските години когато някое хлапе, като се обиди на другарчетата, си взема топката и казва: „Аз няма да играя повече с вас"? Да добавя сега и още няколко абсурда. Първият е, че вносител на оспорваните изменения в Закона за горите е не кой да е, а Министерският съвет. А това става с подписа на самия премиер. И сега излиза, че Бойко Борисов налага вето върху закон, който пак той лично е одобрил! Не по-малък е и вторият абсурд. По света изпълнителната власт внася законопроект, а законодателната го подобрява, приема или отхвърля. А ако има обществена дискусия, тя задължително предхожда, а не идва след вече гласуваните текстове! Както, за жалост, стана у нас. Третият абсурд е свързан с въпроса за легитимността на тези, които оспорват поправките в закона. Кои са те? Кой е упълномощил няколко хиляди души на практика да изземват законодателните функции на парламента, за който са гласували няколко милиона българи? Четвърто, според теорията по принцип ветото по някой закон се свързва с подкрепа на статуквото, а не на реформите. Т.е. то е консервативен, а не реформаторски акт. И както тъжно констатира един от спорещите при премиера, „значи те {„природозащитниците") си постигнаха целта - няма закон, нищо не се прави, няма инвестиции и довиждане..." Ами май така излиза. И пето, но не и по важност. По времето на Костов в Хасковско, откъдето бях депутат, не спираха да горят пожари. Бяха унищожени хиляди декари гори. После дървесината, обявена за „негодна", се изнасяше в Гърция, където кипеше строителството за олимпиадата. Лично тогавашният областен шеф на пожарната ми разказваше, че е безсилен - те загасят на едно място, веднага на друго някой организира запалването на ново огнище. А аз му казах, че знам и кой е този „някой" - самото синьо ръководство на областта, което направи много добри пари от износа. Само че тогава не видях в региона нито един еколог или „природозащитник"... Дали пък защото техните организации не бяха приближени на властта? А сега наистина - и тук Бойко е прав - става дума за промени, които да стимулират инвестициите в зимните курорти. И да създадат работни места за местните. При това, дори и да има наложително разчистване на терени за нови писти, пораженията ще са в десетки, ако ли не и стотици пъти по-малки в сравнение с тези от незаконната сеч и умишленото палене. Но „природозащитниците" са против. Защо ли? А пък министър-председателят, поне за момента, се огъна под техния натиск. И с безумното си премиерско вето де факто застана на страната на статуквото а не на реформите. Не по-малко странен е и казусът с президентското вето, в мотивите на което на практика липсват... конкретни мотиви. И отстрани погледнато, като че ли Плевнелиев се е побоял да ги изложи, преди да научи нещо повече за позицията на Борисов... Далеч съм от идеята да апелирам за конфронтация между премиер и президент. Струва ми се обаче, че е време вторият да се еманципира. А не да оставя впечатлението, че все още се държи по-скоро като министър, подчинен на началника си, отколкото като човек начело на най-престижната държавна институция.
Снимка на три колони – В протестите на Орлов мост не липсваха симпатични сцени и моменти. В крайна сметка излезе обаче, че с помощта на институционни недоразумения няколко хиляди души спряха законопроект, който би трябвало да бъде обсъден и разгледан в парламента, избран от милиони.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница