20 юни 2012 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Те пуснаха вчера на сайта отчет за своята работа, подчертавайки, че „в последните месеци комисията работи много по-ефективно в сравнение с минал период".

Само за два месеца - от 1 април до 15 юни т. г., комисията е постановила 32 решения за внасяне в съда на мотивирани искове за налагане на обезпечителни мерки. За същото време съдът е постановил запори и възбрани на стойност 98 971 188 лева.

За сравнение - през цялата 2011 г. са поискани запори на стойност 84,9 млн. лв.

От миналия април до февруари т. г. комисията работеше под председателството на Тодор Коларов. След като той подаде оставка, ръководството на борбата срещу престъпно забогателите беше поето от бившия заместник на Коларов - Антоанета Цонкова.

От кабинета на Цонкова отказаха вчера да уточнят срещу коя банда са предявили рекордния иск.

„Повече данни не могат да бъдат съобщени, за да не се наруши служебната тайна", обявиха от комисията.

В прокуратурата допуснаха, че става дума за групата с участието на сина на бизнесмена Гриша Ганчев.

Тридесет и двете обезпечителни мерки са наложени на лихвари, перачи на пари, притежатели на незаконно оръжие, измамници, бракониери и обвиняеми за данъчни престъпления, поясниха комисарите.

В отчета не се казва колко имущество е отнето окончателно в полза на държавата.

От институцията обаче пазят в тайна имената на магистратите в съдебния състав, за да не бъдат подложени на натиск и да си подадат отвод. Засега е известно само, че съдия-докладчикът ще бъде съдия Милчо Ванев.

Юристи в старопрестолния град се питат кои ли ще са двамата негови колеги, които ще застанат на трибуната и ще се произнесат по парливия процес.

Междувременно двама от възможните апелативни съдии са си направили отвод. Петя Стоянова и Здравко Трифонов са заявили, че не искат да участват в това дело.

Преди броени дни Върховният касационен съд (ВКС) отмени присъдите на д-р Рашев и на бившия главен архитект на Велико Търново Елена Абаджиева за престъпление по служба.

Магистратите върнаха делото на Апелативния съд за разглеждане от нов състав заради допуснати процесуални нарушения. Първият състав постанови 3 години затвор за бившия кмет, а арх. Абаджиева получи 3 години условно.

Двамата обаче бяха по-жалени да не плащат близо 500 000 лева вреди на общината от предоставено право на строеж на частна фирма, с което е била облагодетелствана частната организация.

В края на м. г.Окръжният съд във Велико Търново оправда арх. Абаджиева и даде условна присъда за д-р Румен Рашев.

Петима наследници на Фердинанд признаха иска на държавата срещу внуците му Симеон Сакскобургготски и Мария-Луиза Хробок за собствеността на двореца „Ситняково". Това се случи вчера в Софийския окръжен съд, който гледа делото за имението.

Преди седмица чрез българските си адвокати Фердинанд фон Вюнтенберг, Александер фон Вюнтенберг, Ойген фон Вюнтенберг, София Едокси Мария Луиз и Маргарет Люс-Байи дьо Шовини признаха и собствеността на държавата за „Царска Бистрица". „Това е изключително съществено", коментира пред „Труд" адвокат Ирен Савова, чиято кантора представлява държавата в процесите за т. нар. царски имоти.

Софийският окръжен съд, който гледа казуса „Ситняково" вчера изиска от Конституционния съд (КС) всички материали по дело 13/1998 г. С решението по това дело КС прие за противоконституционен Закона за обявяване за държавна собственост на имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници от 1947 г. Искането за прибавянето на конституционното дело дойде от адвокатите на бившия премиер и сестра му. Пак по тяхно настояване регионалното министерство, което представлява държавата, трябва да представи и бюджетите на България за 49 години -от 1897 г. до 1946 г. Това трябва да изясни дали монархът е купил със свои лични средства имота в Самоков, или за строежа му е платила държавата.

Имението „Ситняково" се състои от централна сграда, караулно помещение и кухня, построени върху имот от 20 368 кв. м.

Преди дни Върховният касационен съд окончателно призна, че дворецът „Кричим" е на държавата. Така, макар и българското право да не е прецедентно, цялата „царска" реституция бе поставена под въпрос.

Търговци на тютюневи изделия скочиха срещу решение на общинския съвет в Благоевград да бъдат дадени без търг места за изграждане на 28 временни обекта на цигарената фабрика. Представителите на дребния бизнес го определят като незаконосъобразно и необосновано. Всички те притежават лиценз за продажба на тютюневи изделия, но плащат наем за наетите на публичен търг преместваеми обекти в размер на 670-700 лв. на будка за месец. „С незаконното решение се дава възможност на едно юридическо лице без конкурс да разположи временни обекти, в които да се продават изделия, с които и ние търгуваме, при това - в съседство. Това противоречи на добросъвестната търговска практика и е в нарушение на Закона за конкуренцията", мотивират се жалбоподателите. И допълват, че плащаната от тях цена за наетите обекти надвишава в пъти тази, която ще плаща търговското дружество „Булгартабак-трейдинг". Решението, взето от общинския съвет на последната сесия, бе мотивирано от кмета Атанас Камбитов с обяснението, че дружеството ще подпише договор за 10 г., а сумата за наема през целия период в размер на 300 000 лв. ще бъде платена наведнъж. Общината се нуждае от свежи пари и това е един от начините да се попълни хазната, отбраняват се съветниците. За очевидния реверанс към дружеството помогнало и спонсорството, което то осигурило за майските културни празници. Търговците са изчислили обаче, че конкурентът им ще плаща по 80 лв. наем на будка месечно в продължение на 10 г. И са категорични, че решението трябва да се преразгледа.

Средствата се събират в Централна кооперативна банка АД на:

BIC: CECBBGSF,

IBAN: BG49CECB97908460879300.

Кодът за вид плащане е 445100.

Прозрачността е гарантирана, тъй като средствата от SMS даренията ще постъпват директно в сметката на община Перник, а изразходването ще става с решение на общинския съвет.

През 2007г. в Зако­на за устройство на територията бе вкарано задълже­нието почти всич­ки сгради в Бълга­рия да се снабдят с техниче­ски паспорти. Тогава край­ните срокове изглеждаха да­лече, но времето постепен­но ни доближи до тях. Силно­то земетресение край Пер­ник от 22 май 2012 г. показа, че техническият паспорт не е само поредната формал­ност, а нещо като здравен картон на сградата - данните в него показват какво е съ­стоянието й и кога има нуж­да от „потягане". Именно за­ради липсата на подобни паспорти за­сегнатите сгради в Пер­ник трябва да минат отново през всички изследвания, които навре­мето проектантите и архи­тектите им са правили.

До края на тази година с технически паспорт трябва да се снабдят всички сгра­ди с разгъната застроена площ над 5000 квадратни метра. Площта обхваща целия имот, а не границите на етажната собственост, което означава, че някои от най-големите блокове ще попаднат в графата за задължителен технически паспорт още сега. Става въпрос за блокове с поне 6 входа, с по 3 апартамента на етаж и на поне 8 етажа. Но и да не попадне вашият блок в този кръг сега, след­ващият срок - за сгради с площ от 1000 до 5000 ква­драта, е след по-малко от две години - 31 декември 2014 г. А до края на 201.6 г. технически паспорт трябва да се изкара и за сграда с под 1000 квадрата разгъ­ната застроена площ. От задължението са освобо­дени единствено собстве­ниците на еднофамилни къ­щи.

Хубаво е, когато още при построяването си една сграда е получила техни­чески паспорт и съвестни­те собственици го пазят на­ред с личните си докумен­ти. Но в идеалния случай това важи само за около една четвърт от жилищата

в България, които са строе­ни след 1987 г. и следова­телно са снабдени с техни­чески паспорти. Дали се пазят, е отделен въпрос. Останалите обаче ще трябва да подложат сгра­дите си на подробно обс­ледване, а това струва па­ри, понякога много.

Какво представлява тех­ническият паспорт? Това е документ, който включва описание на всички техни­чески характеристики на сградата - конструкцията, архитектурата, многоброй­ните инсталации в нея, санитарно-хигиенните и про­тивопожар­ните условия, в какво съ­стояние са от­делните ин­сталации. От­делно в него се описват всички по-важни рекон­струкции, надстроявания, пристроявания и ремонти, които са правени. Съще­временно има цял раздел с инструкции за експлоата­цията и описание на това какви мерки трябва да се вземат, за да отговаря сградата на изискванията за безопасност и на норми­те при проектирането й. В последния, четвърти раз­дел са описани енергийни­те харчове на сградата. То­зи раздел трябва да се обновява на всеки 10 години.

Техническият паспорт може да бъде издаден са­мо от консултанти, получи­ли лиценз от Министер­ството на регионалното развитие и благоустрой­ството. Те трябва да имат в екипите си лица, които са с пълна проектантс­ка правоспо­собност (виж пълния им списък на сайта www.kiip.bg).

Техническите паспорти на сградите се съставят в две екземпляра - един за собственика и един за об­щинската администрация по местонахождение на сградата. От своя страна общината създава и под­държа регистър на внесе­ните технически паспорти, където техните оригинали се съхраняват на хартиен и на магнитен носител. Заве­рено копие от паспорта се предоставя и на Агенцията по геодезия, картография и кадастър.

Самият документ започ­ва с регистрационен но­мер, който съвпада с номе­ра на сградата от када­стралната карта. Така след въвеждане на единната ин­формационна система за имотите могат да се правят справки по номера. Тази информация ще бъде пла­тена за службите извън ка­дастъра и достъпна за нотариусите, банковите слу­жители при предоставяне на кредит и други, като се спазват изискванията за защита на личните данни. Разходите може да се окажат много големи. Ми­нималната цена за израбо­тване на технически паспорт на жилищна сграда е левдолеви петдесет стотинки на ква­дратен метър. Това обаче е тарифата само в идеалния случай, когато цялата строителна и проектна до­кументация е запазена и консултантът трябва само да провери актуалното съ­стояние на сградата и да изготви предписания и мерки за конструктивното й укрепване.

„На практика у нас почти цялата строителна доку­ментация е изгубена. По времето на социализма тя трябваше да се съхранява от проектантските органи­зации, но те бяха привати­зирани и документите се разпиляха. В общините се­га се пазят документи, свързани с архитектурата на сградите и тяхната соб­ственост, но не и с кон­структивните им особено­сти", каза пред „Труд" пред­седателят на Камарата на инженерите в инвести­ционното проектиране Стефан Кинарев.

Когато консултантът не знае тези особености, трябва да хвърли огромни усилия, за да ги научи. За да се установи например къде са гредите и колоните на една сграда, къде е про­тивоземетръсната шайба и дали изобщо има, той тряб­ва да прегледа с ултразвук всички стени. И това увели­чава цената на 5 до 6 лева на квадратен метър, и то в най-добрия случай, смята инж. Кинарев.

Липсата на строителна документация важи с пъл­на сила и за панелните бло­кове, които бяха вдигнати от отдавна несъществува­щите домостроителни ком­бинати. Неотдавна главни­ят архитект на София Пе­тър Диков заяви, че общи­ната ще пре­достави без­платно на консултанти­те проектна­та техничес­ка докумен­тация за два­найсетте основни типа па­нелни блокове,които са се изграждали в България. Но дори това не решава цяло­стно въпроса, защото спе­циалистът, който ще се подпише на техническия паспорт, ще трябва да види на място дали проектът е бил спазен навремето и какви преустройства са правени след това.

Според инж. Кинарев в архивите няма нищо и за ВиК, електро- и останалите инсталации в масовия тип жилищно строителство.

Което означава, че тепър­ва трябва да се мери с уре­ди къде какви материали са вложени и колко. Изглежда почти непосилен труд, кол­кото и много да са на пръв поглед консултантските фирми. Според регистъра на МРРБ те са малко над 140. Едва ли някоя ще се съгласи да извърши този труд безплатно. Което до­пълнително вдига цените на услугата за гражданите. Да не говорим, че държава­та и общините все още не са платили много от разходи­те за издаване на техниче­ски паспорти на държавни и общински сгради. Сроко­вете зависят от големината на сградите и за много от тях те вече са изтекли, но досега не се е чуло някой да предприема j санкции. Спо­ред закона те могат да стиг­нат до 10 000 лв.

За сравне­ние, разходи­те на Столичната община за издаване на технически паспорти на общински сгради за м.г. са само за около 3,5 млн. лв., което е крайно недостатъчно и ед­ва ли е стигнало за всички сгради, за които е било нео­бходимо. Според зам.-кме­тицата на София Ирина Савина с тези пари общината е направила необходимо­то, за да може 190 общин­ски сгради-41 администра­тивни, 61 училища, 88 дет­ски градини, да са с техни­чески паспорти.

Другата голяма трудност е, че техническият паспорт понякога се оказва не кра­ят, а началото на голям кръг от дейности. Ако в частта за предписания например консултантът е написал, че сградата ня­ма нужната за нейния клас конструктивна устойчи­вост, той трябва и да предпише какви мерки да се вземат. В някои случаи мо­же да става въпрос за до­пълнително изграждане на

подпори, за пълен ремонт на тавански­те части, на балкони или на други части. И законът предвижда глоби в същия размер, ако тези предписания не бъдат изпълнени в разстояние на една година от написване­то им. Освен това изпълне­нието на предписанията трябва да се проконтролира от Дирекцията за нацио­нален строителен кон­трол.

Така може да се окаже, че разходите за самия тех­нически паспорт са несрав­нимо по-малки от разходи­те за цялостното конструк­тивно укрепване на сграда­та, до което са довели.

Санирането е начин собствениците на апартаменти в една сграда да получат безплатно технически паспорт.
След земетресението край Перник се налага сградите в региона да се прегледат подробно. Ако те имаха технически паспорти, това щеше да отнеме много по-малко време и пари.

Снимка на четири колони- Само сградите, строени след 1987 г. със сигурност имат технически паспорти и техните собственици не е нужно да се притесняват от сроковете.

Снимка на две колони -Жилищните сгради като тази с над 1000 квадратни метра РЗП трябва да имат технически паспорти до края на 2014 г.


20.06.2012 г., с25
Санирането прави документа безплатен
Включването на жи­лищна сграда в проект за саниране по оперативна програма „Регионално развитие" е начин собствениците й да се снабдят безплатно с технически паспорт.

Програмата стартира след две седмици. От 2 юли собствениците на жилища в многофамилна сграда могат да подават искания за подкрепа и ин­терес пред служители на Министерството на ре­гионалното развитие и благоустройството и проектните мениджъри по населено място. След одобряването на сграда­та по формални критерии - да е над 3 етажа и с над 6 апартамента, на нея трябва да се направят две обследвания - за кон­структивна устойчивост и енергийно. Разходите за тях се поемат изцяло от оперативната програма. Обследването за конструктивна устойчивост завършва с издаването на технически паспорт на сградата. Ако в него има предписание за извършване на укрепвания и собствениците на жили­ща нямат пари или не же­лаят да ги извършат, про­цесът на санирането спи­ра дотук. Платеното преди това капаро от 500 лева от всяко жилище се връща обратно, но изго­твеният напълно безплат­но технически паспорт все пак остава. Оперативната програма не е предвидила пари за укрепване на блокове преди тяхното саниране, защото е изготвена за ус­ловията в други страни -

членки на ЕС, където има далеч по-строг и постоя­нен контрол върху техни­ческото състояние на жи­лищните сгради. В Бълга­рия техническите паспор­ти на сградите станаха за­дължителни едва през по­следните две десетиле­тия и за много стари бло­кове такива документи трябва тепърва да се из­дават.


20.06.2012 г., с.25
Рязмрязявят моля в ж.к. „Люлин"
Австрийският предприемач Real 4 You Immobilien ангажира фирмата за имоти ЕЦЕ с отдаването под наем и управлението на Мега Мол в Со­фия.

Търговският център се изгражда в ж.к. „Люлин" и ще предоставя около 24 000 кв. м площ на четири етажа, с повече от 100 магазина, кафенета и ресторанти.

Неговото строителство бе замра­зено с края на имотния бум, но сега

се планира да бъде отворен през есента на 2013 г. ЕЦЕ поема дей­ността по отдаване под наем от „Райфайзен Риъл Истейт България".

В района на Мега Мол живеят око­ло 1,3 млн. души. Той има и директна връзка с метростанция „Западен парк".

ЕЦЕ е известна с управлението на търговския център „Сердика", чието откриване стана след началото на финансово-икономическата криза.

За разлика от купувачите от времето на строителния бум, които имаха спекулатив­на цел, новите са с различна мотивация и изисквания.

Какво търсят те, дава отго­вор скорошно изследване на Приан.ру. То бе представено неотдавна на поредния све­товен конгрес на фИАБЦИ -международната организа­ция на брокерите на недви­жими имоти, проведен в Санкт Петербург.

Според сайта, водещ в Ру­сия в информацията за чуж­дестранните пазари на имо­ти, данните от различни из­точници варират, но като ця­ло изследването отразява общите тенденции сред по­тенциалните инвеститори на­вън.

По-малко пари, но за по-високо качество

В годините на кризата рус­наците, търсещи имот навън, прогресивно намаляват су­мите, които са склонни да вложат, сочи изследването. Ако през 2007 г., преди да започнат финансовите сътре­сения, над 35% са били гото­ви да отделят до 100 000 евро, през 2012 г. този процент спа­да до малко над 15. Но нара­ства процентът на хората, които са готови да вложат между 200 000 и един милион евро.

За съжаление, според род­ни брокери, тази относител­но стабилна група от канди­дати за луксозни имоти рядко се ориентира към България. У нас търсенето е предимно в ниския и средния ценови сег­мент - 20 000 до 50 000 евро.

Български посредници ут­очняват, че срещу тези пари руснаците вече искат все по-високо качество както на строителството, така и на околната инфраструктура.

Друг характерен момент е нарастващият процент на хо­ра, които планират да се уста­новят трайно в страните, в които придобиват собстве­ност. Използването на имота за ваканция е на второ място. Много съществен мотив обаче е и облекчената процеду­ра за издаване на визи.

Засега у нас руснаците из­ползват имотите си предимно за почивка, главно в летния сезон. Но все по-често проя­вяват интерес и за заселване.

■ Българските предимства

Според изследването на Приан.ру най-важните фак­тори за руснаците са някол­ко. Първият е бързият достъп до имота. Вторият - близост до море или езеро, до курор­тен район. Третият-икономи­ческа и политическа стабил­ност. Следват - относително ниска цена на квадратен ме­тър, добре развита инфра­структура в региона, възмож­ност да се получи ипотека. Изискванията им включват още имотите да са обзаведе­ни напълно и да има достъп до басейн.

Реално България отговаря на всички основни изисква­ния на потенциалните купу­вачи от Русия. Сериозен не­достатък все още е липсата на редовни нискотарифни по­лети до морските ни летища, изтъкват наши брокери. Това оскъпява транспорта и пре­насочва потенциални инве­ститори към други дестинации. Тромавата система за

издаване на визи и тяхната цена също биха могли да по­влияят отрицателно.

Иначе България продъл­жава да държи първото място

по популярност сред русна­ците, когато става дума за имоти. През тази година 22,33% от анкетираните по­тенциални руски купувачи знаят за имотите у нас, сочи проучването. Това е почти два пъти повече в сравнение с Испания и над два пъти по­вече в сравнение с Германия. Сравнение с предишни годи­ни показва, че този интерес в средата на 2008 г. е бил около 15%, покачва се до сегашни­те нива в средата на 2009 г. и се задържа трайно.

„Икономичната" и „луксозната" класа

Когато търси имот в чужби­на, основната част от руските купувачи залага на местна агенция - 44%. Все повече се увеличава делът на тези, кои­то предпочитат агенция, коя­то работи в Русия -16%. Но е висок и делът на хората, кои­то или се свързват директно с предприемача в даден проект, или заявяват, че ня­мат нужда от помощ.

Това, разбира се, важи из­общо за търсенето на имот по света. След срива на строи­телния сектор у нас и серията скандали с недовършени проекти на зелено търсенето на българска или на руска агенция като посредник се увеличава. Това е и основни­ят мотив за засилващата се интеграция на нашите и ру­ските брокери.

Има и сериозни промени в мотивите за инвестиция. Се­га предимство имат дългос­рочните вложения в сравне­ние с краткосрочните-бърза­та печалба вече не е основен фактор. Съхраняването на стойността на парите е друг водещ фактор. В същото вре­ме се следи и за ликвидността на пазара при евентуална препродажба. Особено важ­на е правната защита на соб­ствеността, а това е зона, в която България далеч не е първа по доверие.

Сериозни са разликите между купувачите в ниския и във високия сегмент, подчер­тава Приан.ру. За хората от така наречения икономичен сегмент (между 30 000 и 150 000 евро) освен ниската цена са важни и ниските данъци и разходи за имота. Освен лес­ната връзка с Русия се залага и на ниска цена на живота в съответната страна. Много важни са и визовите облекче­ния за пенсионери.

Това основно са и хората, които се ориентират към Бъл­гария. Конкуренти в този сег­мент са ни Испания, Черна гора, Турция, Чехия, Балтий­ските страни.

Руснаците, които пазару­ват в луксозния сегмент (от 1 до 5 милиона евро), се насоч­ват към франция, Италия, Швейцария, САЩ. За тях приоритетите са други - мно­го престижни места и имоти на „първа линия". Някои от тях не искат публичност и не желаят наоколо да има други руснаци. Все пак повечето приемат сънародници в райо­на, но настояват да има и ин­тернационално „високо об­щество". Хвърлят се на уни­кални имоти със своя история и изключителен дизайн. Дър­жат на качествено обслужва­не, на възможност да правят бизнес и да получат постоян­но жителство.

Приятелство и традиционализъм

Общо за двете групи е из­искването за приятелска ат­мосфера и политическа ста­билност. Имат настройката да се насочват към точно определени традиционни ре­гиони. Изключително трудно е да се промотират нови райони в съответната страна.

Това може би обяснява за­що около 90% от сделките с ваканционни имоти с русна­ци у нас стават по Черномо­рието. Интересът към пла­нинските курорти е почти ну­лев.

Доколко ще продължи се­гашното руско „нашествие", не може да се каже. Но бро­кери отдавна предупрежда­ват, че страната ни трябва да търси по-активно възможно­сти да се рекламира по света като място за придобиване на ваканционен имот и за жи­веене. За да навакса пропу­скани досега шансове.
Снимка на четири колони- Истински луксозните имоти по нашето крайбрежие са сравнително малко. У нас руснаците търсят ваканционни жилища предимно в средния и ниския ценови сегмент.