ОБЩ АНАЛИЗ НА СЪСТОЯНИЕТО

Оценка на анализа на социално-икономическото развитие

Промишлеността е изследвана във всички сектори, като е разкрито много важно качество в структурата на индустрията - районът не е зависим от малък брой отрасли и съществуващата диверсификация увеличава възможностите за обновяване, разширяване и растеж. Обосновани са възможностите за развитие на клъстери в химията, морската индустрия, производството на стъкло, хранително-вкусовата промишленост и винопроизводството, като основа на бъдеща териториално-производствена интеграция.

Анализът на под секторите “Селско стопанство”, “Горско стопанство”, “Рибарство и аквакултури” е подробно направен с достатъчно обосновани изводи. Отразена е приоритетността на растениевъдството с мястото, което то заема в национален мащаб. СИРП разполага с най-голям дял обработваема заема, с най-голям дял използваема земеделска площ, произвежда в национален мащаб най-голям дял пшеница, царевица и слънчоглед, а на основата на развитото лозарство формират производството си всички големи винопроизводители в района на Търговище, Преслав и Варна. По отношение на животновъдството са дадени отрицателни тенденции в развитието и загубата на добрите позиции, които е имал подотрасълът на пазара. По отношение на реализираните проекти по “Програма Сапард” са показани най—големи инвестиции в областта на трайните насаждения, земеделската техника, както и проектите по публичните мерки, насочени към подобряване на инфраструктурата в селските региони. Усвояемостта на средствата и спечелените проекти са критерий за наличие на потенциал в района за планиране за успешна реализация и на проекти по Структурните фондове. Секторът “Рибарство и аквакултури” е разгледан като специфичен ресурс, който притежават Черноморските общини. Това е основа за диверсификация на икономическите дейности и възможности за осигуряване на заетост. Не е разгледан въпросът за приоритетите и целите, в т.ч. и финансирането чрез Европейския фонд за насърчаване на рибарството, което реално досега не е направено и в Националните стратегически и програмни документи.

В анализа на под сектор “Туризъм” екипът е разкрил една от най-силните страни на икономиката в СИРП: водещо място за страната по отношение на леглова база на 100 жители, легло денонощия в експлоатация, реализирани нощувки на 100 жители, приходи от настаняване, най-висок среден престой на посетители, най-висока заетост на базата. Отчетена е изключителната концентрация на туристически дейности в областите Варна и Добрич (над 95% по редица показатели). Показателите в сравнение с данните в плана от 2002 година бележат трайна тенденция към завишаване. Едновременно с това, както е добре подчертано в аналитичната част на плана, редица общини с много добри морски рекреационни ресурси изостават в своето туристическо развитие. Разгледан е проблемът с концентрацията на туристическа база по Черноморието в няколко курортни комплекса, където силно урбанистичният характер на курортната среда води до влошаване качеството на цялостния туристически продукт и до посещаемост от сравнително ниско платежоспособни туристи.

Развитието на туризма в останалата част на СИРП е разгледан в контекста на богатото културно, историческо и природно наследство. Това е предпоставка за развитието на алтернативни форми на туризъм: културен, познавателен, аграрен, екологичен и възможност да се предложи един интегриран по своя характер, общ туристически продукт в района, като е отчетено крайно недостатъчното използване на ресурса в настоящия момент.

Културно-историческото наследство на СИРП е представено достатъчно изчерпателно, като информацията за културните, исторически и природни ресурси доказва възможността за развитие на алтернативи: културен, познавателен и еко-туризъм. Анализът посочва потенциала за развитие на средата, възможностите за нейното активно включване в туристическия продукт на района и дава добра основа за идентификация на проблемните и приоритетни области за социализация и туристическо ползване на обектите на културно историческото наследство, както и действията, свързани с валоризирането на ресурси в територии с богато биоразнообразие и ландшафтни феномени.

Представените статистически данни са за 2002год. препоръчително е да се допълнят с наличните данни за основни показатели за 2004г.

Анализът в частта “Иновации и технологии, центрове за научни изследвания и иновации” е ориентиран към особено важен признак за конкурентноспособност на регионалната икономика - развитието и перспективите за изграждане на “икономика основана на знанието”. Акцентирано е върху ограничения брой функциониращи научноизследователски институти - само осем за целия планов район, териториално концентрирани във Варненска област (4 от научноизследователските институти са разположени в гр.Варна). Липсва изградена технологична инфраструктура като високотехнологични паркове, технологични инкубатори, центрове за трансфер на технологии. Липсва връзка между предприятията и научноизследователските центрове. Има недостатъчна иновационна активност на фирмите, ниска иновационна култура на предприемачите, ограничено придобиване на готови продукти на НИРД, патенти, лицензи, ноу-хау, търговски марки, нисък дял на разходите за НИРД от БВП (0.20%) на СИРП. Данните и изводите са базирани на пилотно изследване на НСИ - Териториално статистическо бюро-Варна за иновационната дейност на предприятията във Варненска област за периода 2001-2003г.

В анализа на информационните и комуникационни технологии е отразена силната териториална диференциация в развитието на пазара на информационните технологии (гр.Варна заема втора позиция след гр.София). Ограничено е навлизането на информационните технологии както в бизнеса, така и в публичните услуги в останалите общини. Сравнително добро е използването на Интернет от фирмите, но само за нуждите на маркетинговия мониторинг - проучване и сравняване с конкурентни фирми, предлагане на реклама, без обратна връзка, с минимален брой фирми предлагащи/използващи електронна търговия.

На аналитичните части на секторите “Иновации и технологии, центрове за научни изследвания и иновации” и “Информационни и комуникационни технологии” е отделено специално внимание. Те са самостоятелно разработени и са предмет на специални изводи от страна на колектива, разработващ плана за регионално развитие на СИРП. Взета е предвид ролята, която следва да имат за повишаване конкурентноспособността на икономиката на СИРП. За съжаление в пилотното изследване на НСИ е включена само Варненска област. Липсват данни за останалите пет области в района за планиране.

Демографските характеристики и тенденции са изследвани за периода 1991 - 2001г. Детайлно са обследвани основните показатели за демографското състояние в района: естествен прираст, механичен прираст, гъстота на населението, структура по пол, възраст, образование, етнос, вероизповедание. Анализът на ситуацията извежда отрицателен прираст за всичките пет области освен за Варненска област; средногодишен темп на намаляване на населението близък до средния за страната, но при силно изразени тенденции в отрицателния прираст в 43 общини и положителен такъв само за 6 Черноморски общини. Отразени са трайните тенденции към намаляване на общия брой на населението, промените във възрастовата структура и намаляване на младите хора, повишаване на образователното равнище, миграционни процеси към Северен централен район и Югозападен район за планиране. Посочена е връзката между демографските проблеми и социално-икономическото развитие. Изследвани са вътрешно регионалните различия в плановия район и е очертана ролята на гр.Варна, който със своя социално-икономически потенциал забавя развитието на отрицателните демографски процеси и се явява притегателен център за голяма част от населението в района.

Анализът на заетостта, икономическата активност и безработицата е съсредоточен главно върху вътрешно регионалните различия, при което са установени много неблагоприятни тенденции в някои от областите: коефициентът на икономическа активност за Разград и Силистра бележи спад средно с 0.5 пункта за периода 2002 - 2003г; равнището на безработицата в СИРП е едно от най-високите в страната, дори в 20 общини е 2 пъти над средното за страната; много висок дял на безработни жени - 54.94%; на младежи до 29г. - 30%; на дълготрайно безработни - 55.8%. Не са представени данни за връзката на нивото на безработицата със степента на образование и квалификация. Липсват данни за рисковите групи на пазара на труда – неграмотни, инвалиди и етнически малцинства. Отразени са вътрешно регионалните различия, но в разработката би трябвало да присъства и изследване на причините, довели до диспропорциите в района за планиране.

Анализът на заетостта и безработицата в СИРП показва, че по тези показатели районът се намира в изключително неблагоприятно положение в сравнение с останалите райони на Република България и това е един от основните проблеми за решаване чрез интервенциите, предвидени в плана за регионално развитие.

Анализът на качеството на живот е извършен чрез изследване на социалната инфраструктура, включваща образованието, здравеопазването и културно-историческото наследство. Не са разгледани: доходите на населението, нивото на бедността и тяхното отражение върху развитието на човешките ресурси.

В частта на анализа, разглеждаща образованието и обучението, са дадени общите проблеми, свързани с намаляване броя на учебните заведения, преподавателите и учащите се, ранното напускане и не ангажиране на децата в образователния процес и особено на ромския етнос, недостигът на финансови ресурси, недостатъчното ниво на въведени информационни и комуникационни технологии в образователния процес. С изключение на териториалното разпределение на висшите учебни заведения други диспропорции в образователната система не са изведени. Посочените в анализа тенденции в развитието на образователната система, като: партньорство между висшите училища и научните институти, оптимизиране на училищната мрежа в съответствие с демографското развитие, обвързване нуждите на пазара на труда с професионалното обучение не са подкрепени с данни.

Анализът, разглеждащ здравеопазването включва статистическа информация за здравната инфраструктура и услугите в сферата на здравеопазването – брой болнични легла, брой лекари, брой стоматолози и медицински персонал и т.н. В анализа са установени регионалните различия във възможностите за ползване и достъп до здравни и социални услуги. Проблемите на здравната система в Североизточния район за планиране съвпадат с направените изводи и изведените тенденции в други изследвания, отнасящи се до развитието на здравната система в страната.

В анализа на културните и духовни институции са представени по области музеите, театрите, галериите, фестивалите, конкурсите, читалищата и библиотеките като основа за културния и духовен живот на обществото. В богатството и разнообразието на културно-историческите забележителности в региона, екипът е отчел възможностите за пълноценно използване на този потенциал, което да спомогне за туристическото развитие на района не само по Черноморското крайбрежие, но и във вътрешността на плановия район чрез формиране на културни маршрути към историческите и културни обекти.

Частта за транспортната инфраструктура: пристанища, летища, пътната и железопътната мрежа дава добра база за разбиране на значението, което тя има за икономическото развитие на района, както и ключовата роля, която играе в свързването на националната пътна мрежа с европейските транспортни коридори - № 7, № 8, № 9 и ТРАСЕКА. Анализирано е текущото състояние и потребностите от развитие на транспортната система. Показана е ролята на автомагистралната мрежа и първокласната пътна мрежа, пространствената им организация за осигуряването на връзките на СИРП в национален и международен план. Отделно от това са разгледани показателите за изграденост. на пътната мрежа в СИРП - осигуреността с второкласна и третокласна пътна мрежа, както и състоянието на общинската пътна мрежа. В анализа е отчетена необходимостта от подобряване и развитие на транспортната система в изостаналите и периферни райони. Това ще подпомогне развитието на местната икономика, мобилността на населението и осигуряването на възможности за заетост. Изведена е необходимостта от доизграждане на автомагистрала “Хемус” за подобряване връзките между областите на района и автомагистрала “Черно море”, като елемент на транс европейския коридор № 8. Проведени са изследвания за достъп по републиканската пътна мрежа до областните центрове във всяка една от шестте области, при което се появяват сериозни различия в осигуряване на необходимия 60 минутен изохрон на достъп за областите Силистра, Добрич и Търговище. При определяне на достъпността, екипът е разгледал с внимателно изграденост. и гъстотата на пътната мрежа. Препоръчително е изследването за достъпност да се допълни с анализ на състоянието на пътната мрежа съгласно стандартите на ИА “Пътища” по отношение на участъците, попадащи в категориите “Лошо състояние”, за което има достатъчно индикации, особено що се отнася до общинската пътна мрежа. Изясняването на количествените параметри в тази категория по класове и по вид пътища ще допринесе за определянето на необходимите финансови ресурси и околичествяване на целите в стратегическата част на плана за регионално развитие на СИРП.

Железопътната инфраструктура е подробно изследвана по отношение на главни ж.п.линии, гъстота, относителен дял на електрифицирани и удвоени ж.п.линии, гъстота на гари и спирки. Отчетени са разликите в нивото на обслужване между отделните области. Отчетена е възможността за обслужване на по-голяма територия чрез вътрешните и международните превози по сухоземен и воден път, развитието на комбинираните превози и ролята на пристанищата в СИРП. Удвояването и електрификацията на ж.п.линията Синдел-Карнобат, част от коридор № 8, подобряването на състоянието на отсечките по първата ж.п.линия в България “Русе-Варна” са изведени като приоритетни, ключови обекти за развитието на железопътния транспорт в СИРП. Отразен е проблемът с ж.п.линиите от регионален характер: ниско ниво на натовареност - икономическа неефективност, водеща до закриване на линии, гари и спирки, което влошава още повече нивото на обслужване и води до неблагоприятни последици за местното икономическо развитие. Успешното формулиране на ролята и значението на транспортната инфраструктура е позволило на екипа да определи ясно и точно главните приоритети, проблеми и предизвикателства, пред които е изправен Североизточния район за планиране и да предложи в стратегическата част на документа мерките, които следва да бъдат реализирани за да се преодолеят затрудненията, свързани с достъпа до услуги и да се осигурят необходимите условия за социално-икономическо развитие на района.

При анализиране на далекосъобщителната инфраструктура са представени основните показатели за комуникационния сектор, като изграденост. на съобщителната мрежа, респ. брой телефонни постове на 100 жители, степен на цифровизация на телефонните услуги. Отново са подчертани силните регионални диспропорции в състоянието на сектора в шестте области на плановия район. Отчитайки информационните и комуникационни технологии като условие за развитие на региона, екипът е определил водеща роля на сектора за развитие на конкурентноспособността на икономиката в СИРП. Това е постижимо чрез модернизация на съобщителната мрежа, предлагаща ново качество на услугите, включително широколентови линии за високоскоростен интернет достъп, пренос на огромен обем данни, средства за намаляване на препятствията от разстоянието и отдалечеността, характерни за периферните райони, улесняване на международна комуникация, по-бързото и качествено разпространение на информацията и възможностите за предлагане на нови видове услуги.

Аналитичната част, разглеждаща водоснабдяването и канализацията на СИРП очертава едни от най-тежките проблеми в цялата страна. Водоизточниците в голямата си част са подземни, разположени на голяма дълбочина, с изявена трайна тенденция на спад в подаваното количество вода за населението. Амортизацията на водопреносната и разпределителна мрежа дава над 65% загуби на вода. Всичко това обуславя висока енергоемкост на процеса на водоснабдяване и води до най-високата цена на водните услуги в страната. Близо 14.7% от населението е подложено на режим при водоснабдяването. Проблемите по отношение на водоснабдяването и канализацията са детайлно представени на ниво област, като при наличие на режими във водоподаването е акцентирано върху отделни общини и населени места. Екипът, разработващ плана успешно е акцентирал върху ролята на ВиК инфраструктурата за осигуряване качеството на жизнената среда, повишаване на инвестиционния интерес и връзката на канализационната мрежа и пречиствателните станции за отпадни води с опазване на качествата на рекреационния ресурс по крайбрежието и вътрешността на района. Отчетени са различията между нивото на изграденост. на водоснабдителната и канализационна система и изграденост. на ПСОВ. Изведената цел за осигуряване на цялото население с непрекъснато водоснабдяване при добри питейни качества е обоснована и в съответствие с Националната стратегия за околна среда. Представената статистическата информация е успешно интерпретирана и служи за подкрепа на направените изводи, а не за самоцелен количествен анализ на системата.

Анализът на енергийната инфраструктура разглежда мощностите за производство на ел.енергия, съсредоточени в ТЕЦ-Варна и електропреносната система, развита на територията на СИРП, като част от транс граничния енергиен пръстен България-Румъния-Молдова със съответните трансформаторни подстанции и мрежи високо напрежение, както и развитата транзитна газопреносна мрежа на “Булгаргаз”, която формира енергиен инфраструктурен коридор в направлението север-юг през СИРП. Разгледано е развитието на газоразпределителната система с изграждането на газоснабдителната мрежа за ниско налягане в газоразпределителния район ”Добруджа”. Разработващият екип е откроил предимствата от използването на природния газ за индустриални и битови цели. В аналитичната част не е разгледана електроразпределителната мрежа, осигуряваща доставката на ел.енергията до потребителите. Липсва анализ на повишените потребности от изграждане на електроразпределителни мрежи и трафопостове за задоволяване нуждите на разширяващите се урбанизирани територии и курортни комплекси. Не е отразен добивът на природния газ от находище “Галата”и включването му в националната газопреносна система от 2004 год. Въз основа на разположението си и ресурсите на СИРП са отчетени възможностите за пълноценно използване на възобновяеми източници на енергия, с акцент върху зоните за “Голяма и средна ветроенергетика”. В анализа не е разгледан като ресурс и използването на геотермалната енергия.