ЕКОЛОГИЧНА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ПЛАНА ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА

ЕКОЛОГИЧНА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ПЛАНА ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА

• 
  замърсяване с тежки метали на земеделски земи в района на автомагистралите като например: -Варна - София; Варна - Бургас; Варна - Добрич;
  
• 
  замърсяване на почвите с негодни средства за растителна защита, които се съхраняват най-често в противоречие със санитарно - хигиенните изисквания и норми;
  
• 
  опожаряването на стърнищата в сезона по прибиране на реколтата, което е катастрофално за хумусния слой на почвата, за образуването на който са нужни години;
  
• 
  увреждане на почвата от добивната промишленост. Във връзка със засиленото строителство е констатиран незаконен добив на инертни материали, за които няма указан терен и начин на депониране.
  

• 
  предотвратяване на масовото палене на стърнища;
  
• 
  да се въведат дейности, свързани с ограничаване използването на пестициди и торове в земеделието и се въведе биологично земеделие;
  
• 
  да се разработят проекти за събиране, съхранение и обезвреждане на пестициди, хербициди, фунциуиди и други препарати от такъв тип;
  
• 
  да се предвидят дейности по рекултивация и развитие на целево използване на замърсени почви с технически култури или друг вид култури, имащи кумулативен ефект за тежки метали;
  
• 
  да се засили координацията при контрола на незаконния добив на подземни богатства;
  
• 
  да се разработят проекти за рекултивация на нарушени терени и да се предвидят превантивни мерки за опазване на хумуса;
  
• 
  да се реализират проекти за рециклиране и оползотворяване на строителните отпадъци.
  

• 
  липсват ефективни програми за рециклиране на производствените и друг вид отпадъци;
  
• 
  нивото на използване на оползотворими отпадъци и развитите в това отношение бизнес дейности е незадоволително. Така например компостиране, продуциране на нови видове производи и др.;
  
• 
  минимизирането на отпадъците и ресурсоспестяващите технологии следва да заемат полагащото им се място;
  
• 
  постигането на заложените приоритети в предприсъединителните протоколи на ЕС по отношение разделното събиране и разделното третиране на отпадъците налагат незабавни решения;
  
• 
  трайното депониране и нерегламентираните сметища не са намерили устойчиво разрешение като се има предвид, че в много от общините липсват ясни екологосъобразни визии за крайното и трайно разрешаване на цялостния проблем за ТБО, производствени, строителни и опасни отпадъци;
  
• 
  в районен мащаб, както и в национален следва да бъде решено третирането и обезвреждането на опасните отпадъци, включени в ТБО, производствени и други и източниците за тях;
  
• 
  строителните и драгажни маси също така трябва да намерят ефективно използване, а не трайно депониране;
  
• 
  сметосъбиращата и сметоизвозваща техника както в големите, така и в малките общини следва да бъде приведена в съответствие със средно инженеро - техническо ниво в ЕС;
  

• 
  инициране и организиране на междудържавно сътрудничество по екологични проблеми и програми, свързани с трансграничните въздействия, замърсявания и др;
  
• 
  разработване и внедряване на малко отпадъчни и без отпадъчни технологии, ноу-хау и други водо-, енерго- и материалоспестяващи технологии;
  
• 
  разработване на мероприятия за повишаване екологичното образование, култура и съзнание на гражданите, по-лесен достъп до информация относно състоянието на околната среда и активно участие на обществеността и бизнеса в процесите по опазване на околната среда;
  
• 
  запознаване на представители на регионалните и местни власти с ключовите аспекти на европейското законодателство по околна среда;
  
• 
  технологично обновяване и привличане на инвестиции /наши и чужди/ в опазването, възстановяването и възпроизводството на околната среда. Разработка и реализиране на проекти и ноу-хау на наши и чужди програми, финансирани от ЕС и български екофондове;
  
• 
  изграждане и функциониране на ефективна система за интегрирано управление на отпадъците в съответствие с новия закон /ТБО, производствени, строителни и опасни/, която да включва целия арсенал от дейности - събиране, временно съхранение, рециклиране, оползотворяване /компостиране/, обезвреждане и трайно депониране, в т.ч. мониторинг;
  
• 
  разработване на програми и регионални мерки за насърчаване, развитие и финансово подпомагане на дейности, свързани с интегрираното управление на отпадъците. Събирането, рециклирането, оползотворяването и обезвреждането, и трайното депониране на различни видове отпадъци са изключително голяма област за реализиране на различни по вид бизнес дейности на смесено общинско-частно ниво, на частен бизнес и особено на джойнвенчер с водещи европейски и международни институции в областта на третирането на отпадъците;
  
• 
  изграждане и функциониране на система за намаляване или отстраняване отрицателното въздействие на физични фактори върху околната среда и човека – шум, вибрации, елект-ромагнитни лъчения и др;
  
• 
  изграждане и функциониране на програма за биологично земеделие и екологосъобразно животновъдство;
  
• 
  в обхвата на плана влизат едни от най-важните и най-северни в световен мащаб лонгозни гори; резерват “Камчия”;поддържан резерват “Балтата” и двете езера - Шабленското и Дуранкулашкото. При тях освен опазването и поддръжката им от жизнено значение е подхранването им със свежи, пресни и чисти води;
  
• 
  общо устройствено планиране с цел екологични оценки и мерки за устойчиво ползване на териториите; изготвяне на ак-ваториални планове и др.;
  
• 
  регионът е силно туристически и рекреационно ориентиран, следователно трябва да се обърне по-съществено внимание на природните обекти в т.ч. подзащитените резервати, поддържани резервати, защитени местности и природни забележителности, като се предвиди и изгради туристическа инфраструктура в и около тях;
  
• 
  изграждане на изпреварваща екологична и др. инфраструктура;
  

Като цяло аналитичната част на плана дава относително пълна картина за социално-икономическото развитие на плановия район. Анализът е съсредоточен върху вътрешно регионалните различия в Североизточния район за планиране. Там, където проблемите стоят с особена острота, анализът е на ниво община (населено място). Обхватът на документа е балансиран, не са налични обемни анализи на отделни сектори, които да влошават качеството му в значителна степен.

• 
  изследвани са главните аспекти на регионалното развитие. Изследването е балансирано по отношение на обема и представената статистическа информация;
  
• 
  откроени са основните приоритети и проблеми в СИРП, което е позволило обвързването им в анализа на силните и слабите страни, възможностите и заплахите;
  
• 
  отразени са специфични области като конкурентноспособност, технологии и иновации, развитие на човешките ресурси, заетост и безработица;
  
• 
  не са налични противоречия между текстове в отделните раздели, отразени са взаимовръзките между отделните сектори (например туризъм и културно-историческо наследство, далекосъобщения - ИКТ);
  
• 
  представената статистическа информация е актуална, като са използвани данните на НСИ и допълнителни данни от мониторинговата система на МОСВ. При наличие на данни от пилотни проучвания същите са отчетени в анализа. Препоръчително е данните за 2002г. да се допълнят с такива за 2003 и 2004г., особено в раздела за туризма. Направените изводи почиват на представената информация.