2011 курсова работа по маркетинг

СЧЕТОВОДСТВО И КОНТРОЛ

Семейство е най-малката социална група в обществото, но протичащите през неговия жизнен цикъл процесите дават отражение върху състоянието и промените в цялото общество. Същевременно семейството търпи влиянието на външната среда – икономическо, политическо, културно, към което се приспособява и преодолява. Наблюдаването и изучаването на динамиката на тези промени е важно, защото те могат да се очертаят като трайни тенденции, които предполагат провеждането на съответните политики, както от страна на властите - така и на бизнеса.

Промените в събитията, през които преминава съвременното българско семейство в своя жизнен цикъл (брак, раждане, обучение в училище, пубертет, отделяне от родителите, зрялост, смърт) са съзвучни с процесите, протичащи в модерните общества на глобалния свят. Динамиката на предизвикателствата на съвременният свят е толкова голяма, че много изследователи говорят за изпадането на семейство в дълбока криза, която дава своето проявление и у нас. Много от браковете се разпадат, половината от децата се раждат извън брака, всяка година се извършват хиляди аборти, а моделът на съжителство без брак е масова практика. Демографската ситуация у нас сочи криза, на българската нация, заплашваща да се превърне в катастрофа, с отрицателен демографски прираст от 1990 г. Неблагоприятно влияние върху съхраняване на традиционните семейни ценности оказват миграционните процеси, социалното и икономическо състояние на българите, както и появата на някои отрицателни явления в годините на прехода от тоталитарно към демократично управление и от планова към пазарна икономика. Същевременно разпространението на тези тенденции не е повсеместно и в голяма степен зависи от образователния, културен и пр. статус на семействата, респективно от консервативността им.

Българското семейство запазва моногамния си характер – състои се от двама партньори. Делът на еднопоколенните семейства (съпрузи с техните деца) се увеличава за сметка на сложните семейства, в които съвместно живеят няколко поколения роднини.

В своето изложение ще изведа, очертаващите се тенденции като направя преглед на промените в събитията, през които преминава всяко българско семейство.

Бракове – разводи

Подобряването на икономическото състояние на хората неминуемо води до увеличаване на сключените бракове. В едно свое интервю психоложката Златка Михова казва „Бракът е юридическо оформяне на едно партньорство с идеята да му се придаде устойчивост във времето. Така че, за да могат хората да планират такива устойчиви неща, те просто трябва да могат да мислят за бъдещето, а не от днес за утре”. Въпреки лекия ръст на браковете в началото на новото хилядолетие след 2006 г. се наблюдава тенденция на намаляване на броят им. (фиг.1)

За намаляващия брой на браковете значение има и променената роля на жената в семейството, следствие на нейната еманципацията и по-голямата й финансова независимост. В тясна връзка с тези процеси е още една тенденция – новата форма на съжителство на семейни начала - състояние при което мъжът и жената живеят заедно със или без деца и изпълняват семейните функции без формален брак. Този начин на съжителство вече се отразява в статистиката от преброяването през 2011 г. (фиг.2)

От диаграмата се вижда още една промяна – високият дял на живеещите не в брак. Като социално явление, безбрачието не е откритие и патент на ХХ век - безбрачни е имало винаги. Днес обаче в някои страни, структурата на населението по семейно положение е твърде неблагоприятна. Нарастването на безбрачието в съвременната епоха в крайна сметка е резултат от определени социално-икономически изменение, довели до нови условия на живот.

Почти синхронна е тенденцията и към намаляване на разводите, но те остават традиционно високи в българското семейство – почти всеки втори брак завършва с развод. След 2007 г. когато достигат пика за десетилетието - 55.2% от сключените през същата година бракове - те леко намаляват, затвърждавайки принципа,че в години на криза хората по-малко се женят, но и по-малко се развеждат. Налице е още един проблем, който вече се превръща в тенденция – малко са последващите бракове. Несигурността във външната среда се наслагва към негативните преживявания от неуспешния брак, а това води до увеличаване броя на децата, отглеждани в непълни семейства.

Семейството с две деца е репродуктивният идеал в съзнанието на днешните българи. Според данни от извадково изследване на раждаемостта по време на преброяването през 2001г., потвърждаващо се и от данните от 2011 г. има съществено разминаване между идеала за размера на семейството и реализацията на репродуктивните желания на жените на възраст 45-49 години. 70% от българските семейства желаят да имат две деца, но поради икономически трудности 60% от тях не са успели да осъществят своя идеал. Тоталният коефициент на плодовитост (среден брой деца, които една жена ражда през целия си детероден период) спада до 1,12 деца през 1997 г., което е най-ниската стойност на този показател, достигана в цялата демографска история на България.. От началото на първото десетилетие на новия век коефициент на плодовитост макар и бавно започва да се увеличава, достигайки 1,57, през 2009 г., но отново спада на 1,49. През 2010г. (фиг.3)

Тази промяна се наблюдава и в броят на ражданията – отново през 2010г. те намаляват с 0,7 на 1000. Неминуемо намаляването на раждаемостта ще се превърне в тенденция, ако икономическата криза продължи.. Теоретично определеният минимум за осигуряване на просто възпроизводство на населението е 2,1 живородени деца.(фиг.4).

Макар все още преобладаващата част от ражданията у нас да са в брак, през последните години нараства броят на извънбрачните раждания. Относителният им дял се е увеличил от 12,4% през 1990 г. на 54% през 2010г. от всички родени деца. Тази промяна се превръща в тенденция и така България заема едно от първите места сред източноевропейските страни по относителен дял на извънбрачни раждания от всички родени деца през дадена година. За около 60% от тези раждания има данни за бащата, което потвърждава, че извънбрачната раждаемост до голяма степен се дължи на увеличаване на фактическите семейни двойки без сключен юридически брак.

Негативна тенденция е запазването на високата детска смъртност. (фиг.4). По този показател България е сред държавите с най-високи стойности. Проблемите в здравеопазването, снижаването на качеството на живот са само част от причините за тази негативна тенденция. Въпреки, че през последните десетилетия за нашата страна е характерна сравнително ниска възраст на жените при раждане, в последните години се наблюдава слабо повишаване на възрастта на родилките. Промяната се дължи на измененията в социално-икономическите условия, а от там и в ценностната система на жените – водещи стават такива ценности като завършване на образованието и осигуряване на работа. Тази промяна се очаква да се превърне в тенденция.

Смъртност

Високото е ниво на смъртноста – обща и преждевременна. След 1964 г., когато е регистрирана най-ниска смъртност в демографската история на България – 7,9‰, броят на умиранията постепенно се увеличава, а коефициентът на смъртност достига до  14,8‰ през 2007 г. Две са годините – 2008 и 2009, през които се регистрира минимален спад до 14,2‰, а от 2010 отново нараства.(фиг.5)

Тази промяна е възможно също да прерасне в тенденция на ново повишаване. Основен фактор, обуславящ динамиката в общата смъртност е процесът на демографско остаряване. Този процес се характеризира с промени във възрастовата структура на населението и се свежда до намаление на относителните дялове на младите лица и увеличаване на дела на по-старите. Съществените икономически и социални промени  в прехода към пазарна икономика, в начина на живот, несигурността и стреса са причина и за друго негативно явление - преждевременна смъртност, която представлява относителен дял на умиранията на лица под 65-годишна възраст към общия брой умирания. Почти всеки четвърти смъртен случай в страната е на лице, което не е навършило 65 г. Това обстоятелство се превръща в тенденция и ще се отрази негативно върху общата продължителност на живота.

Темповете на нарастване на средна­та продължителност на живота у нас през 90-те години са изключително ниски – под 1година, то през следващото десетилетие ръстът е с 3,4 години и понастоящем средна­та продължителност на живота е 75,88. Причините можем да търсим в не толкова в реформите в системата на здравеопазването, колкото в промените в бита и поведението на хората, които произтичат от приемането на западноевропейския начин на живот. За съжаление не толкова оптимистични са показателите за средната продължителност на живота в добро здраве. За България те са с 5 до 9 г. по-ниски от тези на западните европейски държави и тази тенденция ще се запази.

Промяната на местоживеенето е важно събитие в семейният живот. Демографски то се отчита чрез миграциите.

В последните години се наблюдава по- малък ръст на вътрешната миграция. Ако през 2008 г. 11630 души са се преселили от селата в градовете, то през 2010 г. техният брой вече е само 2413. Тази промяна се очаква да се превърне в тенденция. Все по-малко семейства ще се преселват от селата в градовете. Причините можем да търсим както в икономическата криза, така и в затихващите урбанизационни процеси.

Не така стои въпросът с външната миграция. През 2009 и 2010 г. чувствително се увеличава броят на хората декларирали настоящият си адрес извън страната – съответно 19039 и 27708. Високият ръст в случая можем освен с кризата да обясним и със смяната на документите за самоличност. В същото време, макар и с по-слаби темпове се увеличава броят на завръщащите се в България. Ако през 2008 г. те са били 1236, то през 2010г. вече са 3518. Световната криза вероятно ще допринесе тази промяна да се превърне в тенденция. Въпреки това, считам че ще продължи тенденцията на изселване предимно на млади и високообразовани хора, което чуствително ще се отрази на вече констатираната тенденция за увеличаване броят на непълните семейства, както и на децата, отглеждани от един родител или от бабите и дядовците. Мотивите за емиграция през последните години се свързват с осигуряване на трудова заетост, с по-високи доходи и по-висок жизнен стандарт на емигрантите. Тази мотивация се допълва и от стремежа за образователна и професионална реализация.

Образование

През предходното десетилетие се наблюдава лек спад на процента записани деца в първи клас, нивото на записаните в прогимназиалната степен се запазва, а се наблюдава тенденция на увеличаване на записалите се в средни училища (фиг.6). Тази тенденция се потвърждава и от данните на фиг.7. На графиката се наблюдава тенденцията към нарастване на завършилите висше и средно образование и в същото време намаляване на делът на завършващите само основно и начално образование.

Все пак значителен остава броя на непосещавалите училище и на лицата с по-ниско от средно образовани. Според данни от последното преброяване от общо 4 486 921души трудоспособно население на възраст между 20 и 60 години 80 227 души не са посещавали училище и/или нямат завършено начално образование. 130 764 души имат само начално образование, а 641 737 са само с основно образование. Или без средно образование са 852 728, които съставляват 33,29% от трудоспособното население. В съвременното информационно общество наличието на семейства, в които членовете са с ниско образование пречи на тяхното интегриране в обществото и често е ричина за асоциални прояви.

Въпреки, че съвременната българска държава има развито законодателство, гарантиращо защитата на семейството, от изведените по-горе тенденции мога да направя изводът, че най-голямо влияние върху жизненият цикъл на семейството има промяната в жизненият му стандарт.