Ваксина надви рак на мозъка

50-годишната Любка П. О. от Петрич е подготвена за манипулацията и на 24 април заминава за Белгия, където ще се осъществява вторият етап от лечението й. За там ще пътуват и други наши пациенти до изграждането на специален център в София, което се очаквало да стане скоро. След създаването му лечението с инжекцията ще струва около 1500 лева. В Белгия цената му е близо 30 000 евро.

Жената страда от една от най-тежките форми на рак на мозъка - мултиформен глиобластом. Засегнатите от него живеят най-много 8 месеца след развиването на болестта.

Ваксината се поставя на човек, който вече е опериран от рак на мозъка, срещу рецидив. Инжекцията е със състав, съобразен индивидуално с всеки един пациент, обясни д-р Емануил Найденов, който вече оперира жената. Имунизацията бори рака успешно, тя е

шанс за онкоболните да се излекуват или най-малкото да имат добра ремисия в продължение на няколко години, подчерта специалистът.

Терапията на пръв поглед изглежда изключително сложна, но е базирана на основни и естествени процеси, протичащи в човешкия организъм. Именно в това е и нейната сила, тъй като за нея не са необходими нужните за химиотерапия цитостатици, които наред с болните удрят и здравите клетки, нито лъчетерапия, която също дава някои странични ефекти. Няма нужда и от конвенционалните хирургични операции. Индивидуалната имунотерапия представлява инжектиране на биологичен материал, взет от самия болен който впоследствие е обработен лабораторно по специален начин конкретно за същия този болен, каза д-р Емануил Найденов. От организма на пациента се извличат бели кръвни клетки, те са в основата на нашия имунитет. Именно те са и главните герои в борбата с рака. В лабораторни условия въпросните бели кръвни клетки „се срещат” с туморните, „обучават” се как да ги разпознават и унищожават, разясни лекарят. Когато така научените бели кръвни клетки бъдат инжектирани обратно в организма на пациента, те тутакси започват да работят това, на което са научени в лабораторията - засичат моментално туморните образувания и буквално ги изяждат.

Методът е уникален, защото, от една страна, лечебният материал е от самия пациент, а от друга, когато попадне отново в организма, той унищожава само видоизменените клетки, които вече са станали ракови, без да засяга здравите.

Предвижда се скоро в България да бъде създадена клиника за лечение по този метод.

Въпреки тези несъответствия обаче децата се хранят рационално имат закуска от плод в 10 часа, хапват риба поне веднъж седмично, а сладкишите са ограничени, както изисква наредбата за хранене на децата и юношите.

Здравната министърка Десислава Атанасова обаче се възмути от олющените стени, овехтелите мебели и старата дограма на прозорците.

Основно обновяване на дома не е правено от близо 20 години, а е ремонтиран „на парче”. Директорката му опита да оправдае лошите условия с обяснението, че не иска да троши държавни пари тъй като не е ясно дали социалното заведение няма да бъде закрито след 2-3 години. Тя разказа, че са кандидатствали по европроект за топлоизолация и нова дограма, но не са го спечелили.

Въпреки това министър Атанасова похвали персонала, че поддържа добра чистота в дома.

„Грижата за децата в дома в Сливен е коренно различна от това, което видяхме в Плевен. Тя е адекватна и създава нормални условия за физическо и психическо развитие на малчуганите“, каза тя.

Годишният бюджет на социалното заведение от здравното министерство е 800 000 лв., от които 240 000 лв. са за ток, вода и храна. Отделно са му осигурени целеви средства за капиталови разходи в размер на 66 000 лв., с които през 2011 г. е подменена отоплителната инсталация. В него се отглеждат 62 деца от 0 до 3 годинки. Вчера министър Атанасова разпореди основна проверка в него.

Фани Серафимова



PR-ът на „Пирогов” уволнен на шега заради Багата
Говорителят на „Пирогов” Стоян Узунов разпространи информация, че вече не е PR след като световният шампион по самбо Благой Иванов-Багата е избягал от болницата. Съобщението се оказа шега от страна на говорителя, провокирана от измислено интервю с ММА боеца, публикувано в жълт вестник.

„От изданието разбрах, че две журналистки са успели да влязат при спортиста и да го разпитат. Възмутен съм от тази манипулация и хората не заслужават подобно нещо”, призна Узунов. За да натрие носа на авторките, сътворили лъжата, той решил да отговори подобаващо на предизвикателството, като публикува официално писмо с възможно най-абсурдните тези от рода на: “Възстановяващият се от раните си ММА боец се ядосал, че журналистките, успели да пробият охраната и да го разговорят, обещали да му публикуват актуалната снимка. Не го сторили. На фотото, претендиращо да е с двете Златки, не разпознал едната. Стреснал се и от граматическите грешки в цитираните негови думи. И хукнал да дири напористите журналистки, които обещали да му направят изкуствено дишане – уста в уста, но се отметнали от думите си”. По-нататък се съобщават още по-драматични събития: “Полицаите, допуснали несанкционирано проникване до централната реанимация, са уволнени. Засилено полицейско присъствие се забелязва по „Борис”....по всички „Борис”-овци, където може да се появи Багата. Двете Златки са на фризьор и спешно се пребоядисват, за да го зарадват с нов имидж. После са на трансплантация”. Накрая Стоян Узунов признава, че след гафа с нерегламентирано взетото интервюто също е уволнен. Ден по рано Узунов се пошегува още, че „на великденските празници специално за Благой Иванов – Багата беше изпечено агне. Дойдоха двете Златки. Едната меси козунаци, другата боядисва яйца. В специалната приемна на Багата се появи и трета дама с неустановен засега цвят.”

Извън шегата говорителят обясни, че Багата е един от много пациенти на „Пирогов”, за които се полагат неимоверни усилия, за да се възстанови. Този човек дни наред беше между живота и смъртта и не е човешко някой да се гаври по такъв начин с него”, коментира Узунов. Той потвърди информацията на „Монитор”, че само майката на Иванов влиза при него и че той все още не може да говори.


Лично мнение

За децата с увреждания с любов
Когато преди две години посетих дома за сираци до 3 години в Лозенец, видях деца, които са с големината на ембриони, а в същото време са на десет или повече години. До леглото на всеки малчуган имаше табелка с името му и данни за това на колко години е. Когато попитах директорката на дома ще умрат ли, тя ми отговори: “Да, ще умрат, но на добро място”. За съжаление повечето от изоставените в домовете невръстни, са деца с увреждания. В почти 90 на сто от случаите те се разделят с близките си, които „милостиво” ги оставят на грижите на държавата.

Безобразията, които откриха след проверка в дома в Плевен инспектори, са красноречиво доказателство, че служителите в социалното заведение са го ударили през просото. Разхищавали са пари от дарения, предназначени за болните малчугани, храната е била под всякаква критика, хигиената също. Децата изобщо не са били лекувани, нещо повече – те нямали личен лекар, поставени диагнози, никога не са били ваксинирани.

Според новия Закон за детето при раждане на бебе с увреждане главният лекар на родилното отделение ще трябва незабавно да уведоми социалните. Информирането на родителите ще става в присъствието на психолог. Лекарите, сестрите, акушерките, санитарите в родилното се задължават да положат усилия да убедят родителите да не изоставят детето. Представителят на социалната служба и лекар от родилното ще трябва да обяснят на родителите какво да очакват при отглеждането на детето според състоянието му, както и да ги ориентират за всички услуги, които могат да използват за облекчение. Това би бил идеалният вариант - децата да останат при семейството си. Другите алтернативи са – осиновяване, приемно семейство, защитени жилища. В момента у нас са обучени 794 двойки, които са готови да станат приемни родители. В сравнение с другите приемни деца малчуганът с увреждания се нуждае от родители, които да се приспособят към неговия свят, а не да искат той да стане като тях, казва психологът Ирмела Вийман. Самата тя е приемна майка. “Хората с увреждания са нормални. Често обаче ненормални са реакциите на социалното обкръжение.”, казва Вийман.

Най-трудно ще е да се изведат тези деца от домовете, тъй като това трябва да се случи от 2014 година.

Не е тайна, че деца с увреждания осиновяват главно американци и италианци. Поставени в нормално обкръжение малчуганите бързо наваксват изоставането в психичното и физическото си състояние и стават като всички останали свои връстници. Работи се и по 5 проекта с пари от ЕС, с помощта на които ще бъдат изградени 149 центъра от семеен тип, 36 защитени жилища, 37 дневни центъра за рехабилитация и социална интеграция. Родителите, които преценят, че не могат да се грижат за децата си, временно ще ги дават на близки или в приемни семейства. Ако решението им е завинаги, децата ще се дават автоматично за осиновяване. Революционната промяна е записана в новия закон за детето, който все още отлежава в парламентарните комисии.

Трябваше ли едва след скандалните разкрития, малчуганите от плевенския дом да бъдат обгрижени както следва. Сега при тях ще влязат рехабилитатори и лекари, които ще се погрижат за всяко едно дете поотделно. Малките ще бъдат изведени от дома на няколко стъпки, най-важното е да намерят семейство или защитено жилище, където наистина да се почувстват обичани. Защото като всички деца и те го заслужават.

Стотина души се събраха пред МС, за да протестират срещу земеделския министър Мирослав Найденов и в защита на животните. Действията им доведоха до неочаквано бърз резултат - Найденов и премиерът обявиха, че ще сформират зоополиция.

Безсилието на управляващите да се справят с бездомните кучета в столицата роди нова странна идея. Вчера земеделският министър Мирослав Найденов съобщи, че е предложил на премиера Бойко Борисов да се създаде зоополиция, а той отсякъл: "Действайте". Това беше едно от исканията на около 100 защитници на животните, които вчера протестираха пред Министерския съвет и за пореден път искаха оставка на министъра.

Модели за организацията на полицията ще се предлагат както от неправителствените организации, така и от министерството и от отговорните за бездомните животни институции. След като се избере как да изглежда зоополицията, тя ще се одобри от вътрешния министър Цветан Цветанов, обясни пред "Сега" директорът на приюта в Горни Богров Стела Райчева. Според нея зоополицията ще има същите функции като тези на обикновената полиция, но ще се занимава само с животните. В нейната компетенция ще е да установи, ако има упражнено насилие върху животно, контрабандна дейност с редки видове, както и да осъществява контрол по изоставянето на домашните животни.

"Зоополицията е орган, облечен в съответната юрисдикция - да могат да влизат в домовете, да проверяват наистина ли осиновеното куче е отишло там и да се гледа наистина ли е чипирано, платена ли му е таксата", обясни Мирослав Найденов пред БНР. Според него един от големите проблеми е, че някои хора осиновяват по няколко десетки животни, за които не се грижат. От организациите за защита на животните обаче го контрираха, че точно той като шеф на "Екоравновесие" е позволявал тази практика, а и е бил наясно, че тези кучета после се предавали на осиновители в Холандия. Все пак в измененията в закона за защита на животните, внесени в парламента, се предлага да се забрани осиновяването на повече от едно-две бездомни кучета от едно семейство, а осиновителите се задължават да държат животните по домовете си, а не навън.

Според министъра новото звено било нужно, тъй като отговорните институции нямали достатъчно правомощия, за да могат да следят за изоставянето на кучетата и липсата на регистрация. "Какви права има един инспектор от столичен инспекторат, още по-малко - служител от Агенцията по храните, да проверява? За да има по-стриктен контрол, трябва да има зоополиция. На бездомните кучета им трябват кучкарници, където да бъдат прибрани. За да бъдат прибрани кучетата от улицата, трябва да се промени наредбата - да се направят приюти от отворен тип", разясни Найденов.

Докато развиваше екстравагантни идеи за справяне с кучетата, властта даде отсрочка на двата основни документа, с които трябва да се засили контролът върху проблема. Измененията в Закона за защита на животните и наредбата за приютите за кучетата ще се обсъждат допълнително с неправителствения сектор. Въпреки че Найденов бе категоричен, че няма да отстъпи пред натиска на защитниците за луксозни приюти, вчера все пак той се съгласи на преговори. "Приехме притесненията на неправителствените организации, че някои кметове може да злоупотребят с подобен тип съоръжения, като съберат кучетата зад огради, без да са в отделени клетки", каза министърът. "Никой не иска да ги убива. Мястото на бездомните кучета е в приютите, а тези, които са направени, са по-луксозни от домовете за деца без родители", заяви Найденов и припомни, че един кучкарник струва 6 млн. лева. "Решаваме да им създадем среда с индивидуални къщички, където да живеят. Природозащитниците, като искат да помагат, да отидат на тези места и да се грижат", заключи министърът.

Освен зоополиция ще бъде направен и модул в електронния регистър на животните към Агенцията за безопасност по храните. Там общините ще вкарват данни за кучетата, за да се следи регистрацията им и кой е собственикът, дали е платил таксата, какъв е здравният статус на домашния любимец. Глобата за изоставяне на кучета ще се увеличи 10 пъти - на 1000 лв.

Министърът не беше впечатлен, че му искат оставката. "Моята оставка я искат всеки ден по различни поводи. Аз съм навикнал, гърбът ми е здрав, поел съм този кръст и съм готов да поема и отговорността", каза Найденов. Той даже бил поласкан, че 91 кучезащитни организации му искат оставката. Този брой според него показвал много преплетени интереси.

МАРИЯ КОЙЧЕВА


А пари няма
Липсата на средства е проблем пред новия здравен министър. Въпросът е на тяхно място да не се раждат неразумни репресии
Десислава Николова

Всеки здравен министър през последните години (а опашката напоследък върви бързо) още с първия си ден трябва да реши една доста сложна задача. За да не рухне нереформираната система на здравеопазване, в нея трябва непрекъснато да се наливат пари. А пари няма. Трябват реформи, но дори и за това да се намери политическа воля и правилен модел, провеждането им също изисква средства. А пари няма.

Новият човек на поста – министър Десислава Атанасова, не прави изключение в опита да открие средства и да ги пренасочи за Спешна помощ, специализации на младите лекари и лечение на деца в чужбина, както обеща при встъпването на поста. Пари за това няма, а на тяхно място тече възрожденски процес на, най-меко казано, спорни решения.

Атанасова обяви, че ще води дискусия как да мотивира неплащащите здравни вноски, като досега идеите са те да не ползват публични услуги, да не получават лична карта или шофьорска книжка. В същото време тече проверка защо държавните болници са натрупали дългове от близо 400 млн. лв.

Онези, които си плащат редовно за здраве, наистина биха искали другите, които не го правят, да нямат същите права като тях. По въпроса обаче ГЕРБ от 2009 г. не е излязъл от сферата на репресията. Първият здравен министър на ГЕРБ Божидар Нанев например предложи за шест месеца неплатени вноски за здраве да не може да се пътува в чужбина. После Анна-Мария Борисова поиска неосигурените да работят в болниците като санитари, премиерът Бойко Борисов - да се криминализира неплащането и наказателна отговорност, Стефан Константинов пък – затвор за богатите, които не внасят, но не и за бедните. Така че предложението на министър Атанасова за неиздаване на лични документи не излиза от логиката на управляващите.

Докато това се случва обаче, заместникът на Атанасова - д-р Минчо Вичев (доскоро директор на голяма болница) се срещна тази седмица с голяма част от директорите, виновни за дълговете, за да начертае с тях стратегия как да се промени здравеопазването през следващите пет години. Резултатът от това до момента е идеята всички да се погрижат за здравните услуги за неосигурените, особено за проследяването на бременността. На тази дискусия се роди и предложението министерството да създаде програма за намаляване на неосигурените, а държавата да плаща 8% за осигуряваните от нея (въпреки че държавата няма предвидени пари за това). Сред идеите беше и тази да се възпрат адвокатите и пациентите да искат високи обезщетения за лекарски грешки. "Адвокатските мераци да участват в тези суми на нещастниците, които са били ощетени по един или друг начин, не са тайна за никого. Много се вдигнаха праговете на исковете и това трябва да бъде стопирано, ако все още е възможно", изтъкна д-р Вичев.

Броенето на неосигурените

Проблемът с неосигурените не е решен на много фундаментално ниво. Всъщност никой дори не знае колко точно са те. Според различни статистики броят им е между 900 хил. и 1.9 млн. души. Изобщо не е ясно кой от тях е безработен, кой – таксиметров шофьор (по алюзия с необходимостта от шофьорска книжка) и кой – просто нежелаещ да си плаща на здравната каса. Групата на хората без осигуровки би трябвало да включва разнородна команда от разочаровани от системата, живеещи в чужбина, трайно безработни роми, обикновени хитреци или просто бедни хора.

Ако става въпрос за бедни хора, въпросът с техните осигуровки трябва да реши социалното министерство. За другите би трябвало да има достатъчно данни. Досега обаче нито едно правителство през последните 10 години не си направи труда да разбере какви са тези хора. А докато не стане поименно ясно кой може или не да плаща и защо не го прави, всякакви идеи за събирането им са просто упражнения по политическо празнодумие.

Здравните осигуровки в момента са задължителни, независимо дали ползваш или не здравни услуги и това е правилно. За редовно плащане обаче или липса на заболяване, или пък голяма месечна вноска няма никакво поощрение. Напротив – работещите трудно могат да ползват правата си от опашката възрастни хора и деца пред кабинета на личния си лекар. От 1.6 млн. осигурени в частния сектор повече от една четвърт имат и допълнителна доброволна здравна осигуровка в частен фонд и плащат за здраве два пъти. Задължителните осигуровки отиват само в Националната здравна каса, която на практика е одържавена, няма никаква възможност част от вноската да бъде прехвърлена в частен фонд и засега никаква яснота как се харчат парите на всеки осигурен. Индивидуално здравно досие и електронна карта се очаква да има от години. Разочарованието от системата, голяма част от медицинските услуги и липсата на реален избор са огромни. Още повече че държавата осигурява 4.5 млн. души с минимални вноски.

Наказанието за липса на вноски в момента е отказ от безплатен преглед и лечение. Ако случаят е животозастрашаващ, пациентът отива в спешното отделение, независимо дали е осигурен, защото тази помощ е безплатна (плаща се от държавата).

Така търсенето на ограничителни мерки за неплащане на здравни вноски в други посоки превръща осигуровката във все по-принудителен данък здраве. Не само това – идеите за нарушаване на основни права, без да е ясно кой не плаща, няма да влеят така очаквания допълнителен 1 млрд. лв. от техните евентуални осигуровки.

Болници длъжници

Огромните задължения, които някои болници не са плащали по две-три или пет години, не са никаква новина в здравния сектор. Новина е, че само държавните вече дължат 400 млн. лв. и тепърва ще се разяснява как са се натрупали дълговете и защо не са ги връщали навреме. До дни здравното министерство ще разполага с цялата обобщена информация за това към кои компании и в какъв размер са натрупали задължения болниците, съобщи здравният министър Десислава Атанасова. Предстоят общи събрания на болниците с държавно участие, като преди това ръководствата трябва да представят ясни планове за погасяване на задълженията им. "Там, където няма убедителна и аргументирана визия за финансово оздравяване, ще се наложи смяна на мениджърските екипи на лечебните заведения", казва Атанасова.

Дългове се трупат по проста схема. Клиничните пътеки, по които плаща здравната каса, покриват средно 70% от стойността на лечението. Затова клиниките предпочитат да приемат множество леки случаи, за да компенсират един тежко болен пациент.

В пътеките няма заложени капиталови разходи, пари за ток, в част от случаите - и за необходимите изследвания. За сметка на това в колективния трудов договор е записано, че 40% от стойността на пътеката трябва да отива за заплащане на лекуващия екип.

"Колкото повече пациенти лекува болницата, толкова разходите й надвишават многократно стойността на това, което плаща здравната каса. Заплащането е свързано с парите, с които разполага здравната каса, а не с реалното лечение, и всичко зависи от това колко хора се осигуряват. В отрасловото споразумение е записано, че 40% от пътеката е за екипа. Там е записано, че минималната лекарска заплата трябва да е 700 лв., но често това е максималната заплата, а екипите не взимат нищо от пътеката", коментира д-р Юлиян Йорданов, заместник-председател на Българския лекарски съюз (БЛС).

Болниците са търговски дружества, които купуват необходимите им храна, консумативи, лекарства и услуги предимно по Закона за обществените поръчки. Първите сметки, които обикновено плащат, са заплатите, токът и парното. Оттам нататък ситуацията с разплащането е в зависимост от договореността с доставчиците – възможно е фирмата, която пере чаршафите, да получава пари редовно, а тази, която доставя храната - не. На опашката обикновено са доставчиците на лекарства и медицински изделия. Голяма част от договорите с тях са с клауза за отложено плащане на сумата от минимум една година, която болниците често нарушават. Така доставчиците на клиниките се превръщат в техни основни кредитори. Годишните доставки на медикаменти за болниците са около 273 млн. лв. и представляват около една десета от целия фармацевтичен пазар. Поръчките са за сериозни суми, които блокират оборотни средства за дълъг период, банките кредитират трудно и скъпо работата с непредвидими клиенти, като клиниките и повечето дистрибутори след няколко години се отказват да работят с болниците. Самите клиники обикновено се управляват от лекари, които са несменяеми на постовете си, а никъде няма публична информация колко точно пари получават болниците и как се харчат. В същото време някои от директори са "авторитети" с по-голяма тежест от който и да било здравен министър и обикновено успяват да го принудят да се съобразява с тях, независимо как управляват и колко харчат. Причината е проста - най-малкото разполагат с екип, техника и възможност да излекуват всеки член на правителството, депутат и роднините му и след това да се възползват от това.

Твърде вероятно е част от поръчките на клиниките да са с раздути разходи, но в борда на всяка болница има представители на държавата, директорът се назначава от нея и е ясно кой е виновен за състоянието и управлението.

Как финансово могат да оздравеят клиниките е въпрос, който има много и различни отговори и всички те трябва да бъдат дадени от собственика - държавата. Единият от тях е професионален мениджмънт, свиване на излишните разходи и раздутата администрация, разглеждане на възможността как болниците да печелят повече от имотите си и разположени на територията им частни кабинети. В крайна сметка недостатъчното финансиране се плаща по един или друг начин чрез такса за избор на екип или "дарение" от пациентите. И нищо от това не мотивира хората да се втурнат да си плащат здравните вноски.

Това, което трябва на здравната система, е много сериозна реформа. Всяко самостоятелно решение на отделен проблем без цялостна промяна е само запушване на пробойните в потъващия кораб с тънка хартия. Може и да има временен ефект, но ще отложи катастрофата със съвсем малко.


Докато бил здравен шеф, направил само едно секцио