21 май 2012 г. Тема: здравеопазване

Болната от рак 39-годишна българка Деана Атанасова лежи в критично състояние в атинска болница. Жената е потърсила помощ там, след като пет наши клиники отказали прием. Въпреки осигуровките и редовната европейска здравна карта тя попада във въртележката на международната бюрокрация. Служителите на болница “Ятрико Кендро Психику” се опитали да я върнат с мотива, че България не е в ЕС. Едва след зов за помощ, пуснат в петък вечерта от нейна близка на профила на външния министър Николай Младенов и на МВнР във фейсбук, се взеха мерки. “Труд” се свърза със сестрата на болната Ваня от Благоевград, която ни увери, че Деана ще получи помощ в Атина и че нашето посолство се е намесило. Тя вече веднъж е оперирана при съседите през януари. “Тогава наши лекари я посъветваха да отиде в тази клиника, защото прилагат т. нар. коремна химиотерапия. Всичко мина добре, но преди седмица нещата се влошиха. Българските болници обаче пак отказаха лечение”, разказа Ваня. За първата интервенция Атанасова също имала осигуровка и европейска здравна карта. Сега обаче в Атина поискали да си плати януарската операция. Не били получили парите си за интервенцията от нашата здравна каса. Наложило се семейството да вземе бърз кредит от 25 000 евро и да ги внесе в клиниката. “Имаме уверение, че сега ще я лекуват и признават здравната карта”, каза Ваня. Служители на нашето посолство са се свързали с Деана. Консулът ни ще съдейства за уреждане на бюрократичните процедури между двете страни. “Получава грижи и адекватно лечениеи не се нуждае от конкретна помощ (включително кръводаряване). Нейната майка също е в Атина и е неотлъчно до нея”, са констатирали дипломатите ни. “Принудихме се да отидем в Гърция, тъй като лечението у нас не е нормално. Системата отхвърля тези болни”, разказа Ваня. Тъй като сестра е пенсионер по болест, ще се опитат да я регистрират в Атина или в Мюнхен, за да има повече права. Семейството очаква и отговор от клиника в немския град, където да прехвърли Деана, ако проблемите в Атина продължат.

Стряскащи данни за фалшиви стоки и опаковки изнесоха вчера митничарите. Според тях през миналата година е нараснал силно вносът на фалшифицирани етикети и опаковки на търговски марки. Увеличили са се и фалшифицираните лекарства.Тъй като е очевидно, че фалшиви опаковки не се внасят с колекционерска цел, то в тях ще бъдат сложени продукти менте. На шега в това би могло да се намери и нещо положително - някой нещо произвежда, преопакова, продава, макар и в сивия сектор. У нас той е значителен, смятат го на към 40% и дава хляб на доста хора. * Стряскащо е обаче, че става дума за ментета, които пряко могат да увредят здравето. Й не само фалшивите лекарства. Всякакви микстури, представяни за козметични продукта, са в състояние да докарат на човек проблеми, от които да не се отърве дълго време. И отровните бои в играчки и дрехи. И авточастите менте... В данните на митниците има и надежда. Миналата година задържаните фалшиви артикули били над 35,5 милиона а от началото на тази година - едва 111 хиляди. Да сме прерязали с нож контрабандата - не личи. Може би има нещо неточно в данните. Това е притеснително, защото накрая някой ще ни фалшифицира и държавата.

Шофьорите, които дават кръвна проба, да заплащат веднага медицинските изследвания за алкохолно съдържание. Това е една от готвените промени в Наредба 30 от 2001 г., в която се указва редът за тестовете за пияни водачи. Поправките се готвят от работна група експерти от МВР, здравното и правосъдното министерство още от миналата година. Вероятно те ще влязат в сипа след месец, заедно с гласуваните вече на първо четене промени в Закона за движение по пътищата {виж долу). Принципът пияният да си плаща сам пробата, бе приет още през 2006 г. Когато нарушителят получи наказателното постановление от КАТ и преведе сумата за глобата, той трябва да плати и за кръвния тест. Но при обжалване в съда издължаването са забавя с 2-3 години. Ако водачът е засечен с дрегер, че кара с алкохол от 0,5 до 1,2 промила, може да си направи кръвна проба по желание. Но ще я плати само ако резултатът от нея го уличи в нарушение. Болниците искат по-висока цена Кръвният тест е задължителен за шофьори с повече от 1,2 промила, тъй като срещу тях се образува наказателно производство. След залавянето им тях ги задържат за 24 часа и полицаите ги водят да дават кръв. Разходите стават част от разноските по делото. В момента за изследването се плащат 15 лв., но в цената е включен само медицинският труд, но не и консумативите, използвани от лабораториите. Затова управителите на болниците от София, Пловдив, Варна и Плевен, посочени в Наредба 30, са категорични, че цената трябва да е до 4 пъти по-висока -между 50 и 60 лв. Очаква се с промените в наредбата да се повиши сумата за пробата, а в случай, че резултатът е отрицателен, платените вече пари да бъдат върнати на шофьора. Друга промяна в Наредба 30 ще даде алтернатива на спипаните да карат пияни. Ако не искат да дават кръв и твърдят, че ги е страх от спринцовки, от зараза с хепатит или ХИВ и т.н., те ще могат да минат на по-съвършен дрегер от този, с който са били изпробвани на пътя. Новите уреди От година и половина службите на КАТ в страната разполагат със 126 уреда, наречени „Доказателствен анализатор за установяване употреба на алкохол". Те са сертифицирани за употреба в ЕС и данните им могат да служат като годни доказателства в съда: Уредът е стационарен и прилича повече на компютър. Измерва алкохолното съдържание на издишания въздух, като съпоставя резултата с ръста и теглото на конкретен човек. После разпечатва документ от теста, в който са посочени и всички данни, включително и на пътния полицай, направил пробата. Тестът ще струва няколко лева, колкото за поддръжка на уреда. В момента тези анализатори не работят, тъй като изискването е да минават на метрологични тестове през 6 месеца. Разходите за това са неоправдани. Ако Наредба 30 се промени, всички шофьори, включително и хванатите с над 1,2 промила, ще могат по желание да минават на анализатора вместо на кръвна проба.

Парламентарната група на ГЕРБ се кани да замрази проекта на Симеон Дянков за Сребърния фонд. Вие сте един от критиците му. Как гледате на такова развитие на нещата, г-н Василев?

- С облекчение. Съветът ми към Министерството на финансите е да не инвестира Сребърния фонд в държавни ценни книжа. И сегашният закон дава възможност за инвестиране в множество инструменти, но не я използват. Нека министерството да обясни защо. Според мен -от проспиване. Законът дава 23 възможности за инвестиции. От Министерството на финансите са спрели на № 1 и са заспали там. Сега, с уж благовидни аргументи за управление на средствата във фонда, се преследва непочтена цел. А тя е, че Министерството на финансите не може да си балансира бюджета и не може да намери разумен начин да го финансира, затова иска да вземе от готовите пари и да ги изхарчи с лека ръка, без да се интересува какво ще стане в България след 2013 година. Ако преди време някой ми беше казал, че правителство с претенции да е дясно само за няколко години ще прахоса фискалния резерв, трупан с толкова усилия от 1997 г. насам, нямаше да повярвам. В момента харчим десетцифрени суми от резерва годишно. Учуден съм, че професионалният екип в МФ с такава безгрижност се отнася към стопяването на резерва, към изхарчването на Сребърния фонд, към липсата на ясна идея след половин година как ще финансираме плащанията по еврооблигациите.

- Защо според вас се случва това?

-Нямам обяснение, но е несериозно. Забраната Сребърният фонд да инвестира изобщо в България не е случайна - на принципа да не се слагат всички яйца в една кошница. Ако местната икономика и капиталовия пазар се развиват добре -чудесно, това като правило означава по-високи доходи за всички. Ако настъпят тежки за страната времена, всичко, включително държавната пенсионна система, може да се срине. Тогава ако Сребърният фонд е инвестиран в български инструменти, също ще бъде стопен от спада на пазарите, но ако е само в чужди акции, ще послужи като спасителна котва.

- Често чуваме, че България излиза от кризата. От друга страна, субективното усещане на хората е, че икономическото им положение се влошава -по-ниски доходи, растяща безработица и т. н.?

- Като икономист съм склонен да вярвам повече на цифрите, отколкото на настроенията. Но и те не са добри. Икономиката е в стагнация, капиталовият пазар е пълна катастрофа. Много хора са притеснени от повишаващата се безработица, много фирми изпитват сериозни затруднения. През 2009 г. и ние като целия свят попаднахме в дълбока рецесия. През 2010 и 2011 г. имаше малък растеж. Тази година ще бъде добре, ако изобщо сме над нулата, но не е сигурно. Всъщност повечето европейски страни може да са под нулата, но ние не полагаме сериозни усилия, за да сме подобри. Няма никакви резултати в привличането на инвестиции - и български, и чужди. Нищо чудно да се окаже, че при Виденов е имало повече чуждестранни инвестиции като процент от БВП, отколкото сега. Има цялостното усещане за хаос в икономическата политика. Прогнозата ми е, че мандатът ще премине с много пара в свирката, много пиар и нула съществени реформи.

- Перспективите?

- Не се забелязват добри перспективи в нито една област към момента. Как стоим на фона на случващото се в Европа?

- Проблемът е, че повечето от останалите са много по-зле. Уважавам единствено усилията на Меркел, която показва завидно мъжество на фона на мъжете лидери на другите държави. Тя е единствената котва в едно бурно море. Дано нейната школа да надделее.

- Как може финансовата и политическата нестабилност в Гърция да ни се отрази?

- Влияе ни косвено - много световни инвеститори не искат да чуват за Европа, камо ли за Балканите. Заедно с това българският износ към Гърция ще продължи да намалява,а тази страна беше много голям пазар за нас. Случващото се в южната ни съседка е изключително поучително за България. Поведението на гърците е абсолютно само-разрушително, всяка следваща стъпка е по-неадекватна от предходната. Добре че България има нисък дълг и сравнително нисък бюджетен дефицит, макар да предпочитам бюджетът да е балансиран.

- Правителството сякаш бие отбой от предложението си за преместването на администрацията из страната, станало известна и като Великото преселение на чиновниците. Ще се състои ли това преселение в крайна сметка според вас?

- От самото начало смятам, че няма да се осъществи. Това е сложна и скъпа операция с малко ползи, но много вреди и разходи. Пак сме в един от нередките случаи, когато правителството изстрелва нещо във въздуха за привличане на вниманието и опипване на почвата. Като видят, че никой не подкрепя идеите, се отказват от тях. Жалкото е, че подобни ходове за няколко седмици разтърсват цялата администрация и я карат да се занимава с маловажни неща, вместо да си върши ежедневната работа. Губи се обществената енергия и време. А никой не се занимава с истински приоритетните проблеми - какво се случва в здравеопазването, защо ще завършим мандата без сериозна реформа в пенсионния модел, ще има ли поне една приватизационна или концесионна сделка до изборите... Списъкът е дълъг.

- Отписвате тази идея?

- Възможно е да бъде преместена някоя малка агенция, чието име повечето граждани не са чували, но това не е толкова важно. Има само едно положително нещо в идеята за релокация и то е по-скоро пиар ефект - да отиде съответният политик в град X и да каже: „Ще ви доведа важно ведомство." Това гали ухото на местната общественост. Но „позитивите" спират дотук, всичко останало са недомислици. Първо, ще е доста скъпо, изобщо не става дума за джобни сметки. Разходите ще са с около две нули повече от това, което се говори. 150 хил. лв. ще са парите само за автобусни билети на служителите на една голяма агенция, за да отидат няколко пъти до съответния град.

- Може би това е начин за по-безболезнено съкращаване на администрацията?

- Едва ли. Ако досегашните служители не се преместят със семействата си в новия град, как ще бъдат освободени? Не съм сигурен, че със Закона за държавния служител ще стане много лесно. Ако пък им намерят длъжност в друга администрация в София, всъщност вместо съкращаване ще има раздуване. А как в съответните градове бързо ще бъдат намерени и назначени нови няколкостотин специалисти, които веднага да поемат работата? Дали ще я вършат по-добре от служителите с дългогодишен опит? Ще им трябват месеци и години обучения и подготовка, за да сработи машината. Преди няколко дни бяха приети промените в Закона за държавния служител за начина, по който ще се формира възнаграждението на чиновниците. Решава ли се въпросът с бонусите, върви ли се към по-ефикасна администрация?

- Подкрепям малките стъпки, които сегашното правителство прави за модернизиране на администрацията, но не бих ги нарекъл цялостна реформа. По отношение на заплащането - винаги съм бил против уравниловката. През миналия мандат от 2007 г. широко практикувахме по-гъвкаво заплащане..

- От опозицията заподозряха, че така ще се стимулира и партийното послушание на чиновниците.

- Този аргумент е валиден и в държавния, и в частния сектор в цял свят. Как според вас мениджърите в частните компании определят бонусите? Отговорът е: Както решат -по заслуги, по симпатии, може да е всичко. Но все пак масовата практика е да бъдат стимулирани най-добрите за резултатите, които постигат.

- Коя според вас е най-екстравагантната идея на кабинета ГЕРБ за тези три години?

- Най-скъпото и екстравагантно поведение беше три години напред-назад с АЕЦ „Белене". Стотици милиони бяха хвърлени в пустинята и накрая и парите ги няма, и централата я няма. Да не говорим за негативното впечатление от поведението ни в международен план. И това правителство, както другите преди него, дълго протакаше решението, като същевременно продължаваше да харчи, без да е ясно бъдещето на проекта. Анализи, които се правят три години, е все едно някой 40 години да се колебае дали да се омъжва, но всяка година да си купува сватбена рокля. А идеята за газова централа в Белене ще се окаже поредният изстрел във въздуха за запълване на вечерните новини. Никаква газова централа няма да видим там.

- Мислите ли за връщане в активната политика?

- Не съм сигурен в момента.