21 март 2012 г. Тема: здравеопазване

Столичната община да промени условията на прием в детските заведения. Това призова вчера д-р Маргарита Шаркова, педиатър в поликлиниката на софийската Военна болница, след като баба на момченце я помоли да даде бележка с фалшиво заболяване, за да влезе внучето й в 7-о ОДЗ. То уж било прието, но когато занесли изследванията му, им обяснили, че е станала грешка и че детето остава извън класирането. „А заради другото внуче миналата година дарихме 5000 лв. за асфалтиране на двора на същата градина", сподели жената. Притиснати от недостига на места, масово родителите на мъниците, които са в листата на чакащите настоявали да ги диагностицират с хроничен бронхит, астма и атопичен дерматит. С такава бележка приемът е автоматичен и детето ие минава през системата за електронно класиране Правилата са писани заедно с родителски организации, които следят и изпълнението им. И Шаркова, и колегите й имали десетки случаи, в които след горещи молби от родителите пишели фалшиви бележки. „Явлението е толкова масово, че в една група има само по три здрави деца, а всички останали са с хронични болести", обобщи впечатления родител, чието дете посещава градина. „Ужасно е - и за мен, и за майките. Ако не им дам фалшива бележка, зле. Ако дам, пак зле. В същото време има деца, които наистина страдат от тежки болести като епилепсия, но заради тромави процедури лечението им се бави", сподели парадокса Шаркова. Тя няколко пъти искала да види документ, в който е посочено кои „болести" вкарват в забавачка. Такъв не можел да й даде никой. Сред директорките на градини обаче циркулирал списък с диагнози, които осигуряват автоматичен прием. Сред тях най-популярните били атопичен дерматит и хроничен бронхит. „Последната диагноза обаче не съществува. Хроничен бронхит няма, има остър или астма. Освен това каква хронична болест може да има бебе на годинка и половина", диви се Шаркова. „Няма педиатър, когото някой може да застави да диагностицира здрав като болен. Това е въпрос на морал", реагира пресаташето на общината Цвети Кръстева. Като реакция се затягал режимът на прием с такива бележки. Децата ще се преглеждат от тричленна комисия, която ще признава истинността на диагнозата. Има обаче хронични заболявания като атопичния дерматит, които не са постоянно проявени.

Днес е съвсем, съвсем различно.

Вълна от 33-годишни залива „Дондуков" 1. Ако предложените от Бойко Борисов кадрови промени минат в парламента днес, Делян Добрев и Десислава Атанасова ще станат рекордьори по младост в 90-ото българско правителство - и двамата са родени през 1978-а, 11 г. преди голямата промяна.

До рокадите първенството държеше Лиляна Павлова. И тя бе на Христова възраст, когато смени Росен Плевнелиев миналата есен. Още избраници на Борисов могат да се похвалят, че са станали министри преди 40-ия си рожден ден - Диана Ковачева, Николай Младенов, Ивайло Московски, Симеон Дянков.

Сигурно е от годините, но и Добрев, и Атанасова обилно се разприказваха пред медиите. Бакавалърът по икономика от университета Уеслиан, САЩ, - бил уверен в себе си, ала добавя: „От време на време се замислям, че ако можех да върна времето с 4-5 г., едва ли щях да се захвана с политика." Дано Добрев рядко преосмисля пътя си занапред - може да разколебае увереността му.

Че ще се справи с проблемното здравеопазване, има чувството и юристката Атанасова. Тя се засилва да стане четвъртият здравен министър на Борисов и за да разсее скептицизма, припомня максимата: ' „Младостта нe е порок. Оценките се пишат накрая." Младостта не е порок, да видим дали е предимство. Кои бяха младите министри на прехода, с какво ги помним, оцеляха ли по върховете?

Първото правителство на Луканов се движи по инерцията на старото - нито един министър под 40 години! Във второто - пробив. 36-годишният Валери Цеков, директор на ЦУМ от 1985 до 1990 г., се захваща с търговията. Той участва и в правителството на Димитър Попов като зам.-министър. След 1992 г. не се завръща във властта, но негови колеги го помнят като автор на малката приватизация и заради усилията му за демонополизация на търговията и туризма.

През 1991 г. изгрява звездата на 36-годишния тогава Александър Томов - вицепремиер в кабинета „Попов", депутат в няколко парламента и шеф на няколко леви партии. Бе президент на ЦСКА, но, изглежда, ще остане в историята с патилата си около „Кремиковци". През 2011 г. СГС му даде 9 г. затвор за длъжностно присвояване на 29 млн. лв. от металургичния гигант.

Пада възрастта в първото синьо правителство. Самият министър-председател Филип Димитров е 36-годишен, когато СДС уж печели „с малко, но завинаги". За жалост се записа в аналите с искането на вот на доверие, който го свали от власт. Рекорд, ненадминат и до днес, поставя Александър Праматарски. На 29 г. и с

кратък адвокатски стаж той стана министър на търговията, по-късно бе и министър без портфейл в кабинета на Иван Костов. Има инстинкт да оцелява. Бе депутат и в предишния парламент, сега е съосновател на новата дясна коалиция ОДС.

34-годишен влиза през парадния вход на властта и Румен Биков, министър на промишлеността при Филип Димитров и Любен Беров, с което пътят му в политиката приключва. Биков не се помни с ярки успехи за разлика от напористия Валентин Карабашев - 32-годишен, член на реформаторското крило на СДС (изключен от съюза през 1993 г.), вицепремиер и министър на търговията в кабинета „Беров". Спира източването на външнотърговските предприятия, автор е и на проект за масова приватизация. Усилията му обаче са блокирани и Карабашев подава оставка. Оттогава е зает в инвестиционния бизнес.

В кабинета на Жан Виденов не блестят млади фигури, затова пък самият премиер поема кормилото, преди да е навършил 36 г. Помним финала - крах на банките и галопираща инфлация.

Най-младите в правителството на Костов и сега са в голямата политика - евродепутатът Надежда Михайлова и Венцислав Върбанов, народен представител и в 41-вото НС. През 1997 г. и двамата са на 35 години. След властта не им бе леко - Михайлова загуби лидерството в СДС, Върбанов изживя съдебни премеждия по обвинение за безстопанственост. Преди година бе оправдан.

С царя започва ерата на 30-годишните, които мигновено се прочуха като юпита. Най-млад сред тях бе Николай Василев - едва на 32 г. Дълголетник на „Дондуков"1 , Василев бе последователно вицепремиер и министър на икономиката, след това пое транспорта, а в кабинета „Станишев" - държавната администрация. Ще го запомним както с чиновническата реформа, така и с приватизацията на БТК. От 2009 г. насам е в инвестиционния бизнес, все още е член на НДСВ.

В царския кабинет имаше наплив на родените през 1966 г. -Милен Велчев, Антон Станков, Мехмед Дикме, филиз Хюсменова, Славчо Богоев. Но най-свежото попълнение - Нина Чилова, набор 1972-ра, се прочу печално. Запитана за Панчо Владигеров, тя отвърна: „Любимият ми е Златю Бояджиев."

Със Станишев на върха възрастта отново се вдигна, макар че самият премиер минаваше за млад социалист, любимец на по-възрастното поколение в БСП. Бе на 39 г, главно с партийна кариера зад себе си. Съставът на кабинета му бе опреснен през 2007 г. с 34-годишната юристка Гергана Грънчарова. Прегледът на последните 22 г. очерта противоречива картина.Очевидно годините не са гаранция нито за успех, нито за провал. Понякога самата политика е капризна, друг път не достигат социална зрялост или професионален опит. Затова нека новите министри са по-предпазливи на входа, за да се поздравят като отличници на изхода.

Ден преди изтичането на крайния срок за избор на нов управител на НЗОК депутатите от ГЕРБ нямат фаворит за поста. По закон наследникът на напусналата досегашна шефка на касата Нели Нешева трябва да стане ясен най-късно до 22 март. Петима са кандидатите за поста, съобщи вчера зам.-председателят на ПГ на ГЕРБ Димитър Главчев. Сред тях имало както експерти, така и политически фигури, в това число депутати, обясни той, но отказа да съобщи имена. На вчерашното си заседание депутатите на ГЕРБ не излъчиха свой фаворит, както се очакваше. Вероятно се чака връщането на Бойко Борисов и Цветан Цветанов от Турция. Досегашната зам.-шефка на комисията по здравеопазване в парламента Даниела Дариткова не е сред кандидатите за шеф на касата. Тя ще заеме председателското място в комисията, освободено от бъдещия здравен министър Десислава Атанасова, решиха вчера депутатите на ГЕРБ. Днес Атанасова и Делян Добрев ще положат клетва в парламента, а наред в листата на ГЕРБ да попълни мястото на Атанасова е зам. областният управител на Русе Петър Даскалов. Здравният министър в оставка Стефан Константинов пък предупреди, че в болниците цъка бомба със закъснител. "Ако парите за лекарства са 500 млн. лв., финансирането за болниците е за 1.1 млрд. лв.", каза той пред Нова тв. Но не обясни каква точно бомба цъка в болниците и откъде може да се очаква дефицит, при положение че м.г. бюджетът на НЗОК за лечебните заведения издържа. Според него при управлението на болниците липсват политики, каквито той е искал да проведе с въвеждането на здравната карта, по която НЗОК да сключва договори, т.е. да не може всяка новопоявила се болница да получава финансиране. Константинов обясни, че не е срещнал подкрепа в ГЕРБ за плануваните от него реформи и че е подал оставка, без никой да му я иска. "Още ми е криво, но смятам, че това ще е една повратна точка в личния ми живот. Точно това, че много от нещата, които исках да се свършат, не станаха. Това беше и мотивът ми да подам оставка", каза Константинов. Той поясни, че не е имал подкрепа за редица важни законопроекти - за здравна карта и планирането на болниците, за медицинските изделия, от който се очаква да въведе поне малко ред в цените, на които пациентите са принудени да си купуват консумативи за операции, и за забраната на пушенето.

След настъпването на кризата е отчетено, че приоритетите на българите са се променили значително. В годините на позитивни очаквания за бъдещото им финансово състояние потребителите са покривали първо текущите си разходи за храна, транспорт и комунални услуги. Едва след това са обръщали внимание на други неща и спокойно са правели по-дългосрочните и големи вложения. Накрая дори са им оставали пари и за спестявания. В първите месеци на кризата домакинствата са ограничили първо ежедневните си разходи за храна и са се отказали от някои забавления. Те обаче са продължили да си плащат редовно сметките за комунални услуги и да си погасят кредитите. За този период спестовността е изместила потреблението. В последните няколко месеца обаче се наблюдава различно поведение. Хората са демонстрирали умора от ограниченията и не са искали да се лишават от ежедневните си придобивки за сметка на трайната си финансова сигурност. Това е познатото и на психолозите, и на широката общественост „дъно” – потребителите не вярват, че нещо може да се подобри, а изпитват безразличие към степента на влошаване на своето финансово положение, коментира Димитринка Гринко от АКАБГ. Заради тези нагласи на потребителите погасяването на малките по обем и по брой задължения се отлага с месеци, трупат се лихви върху тях и накрая стигат до съдебни искове. Така дори хората с на пръв поглед стабилни доходи могат да бъдат докарани до срив.

По отношение на дела - големите задължения постепенно са намалели и тези за суми над 10 хил. лв. са по-малко от едно на сто от всичките. Дълговете над хиляда лева са около 9,5%, още 8,3 на сто е делът на тези, които имат стойност над 500 лв. Неплатените сметки над 200 лв. са над 19,3%, а най-много са тези под 100 лв. - 41,5%. На пръв поглед те изглеждат лесни за взимане, но статистиката обхваща дълговете, а не потребителите. Това прави картината измамна и събираемостта – трудна, коментират още експертите от АКАБГ. Преди празниците се очаква домакинствата да пътуват повече, но с повишаващите се цени на горивата техните разходи ще се увеличават още. Така планирането на семейния бюджет ще се усложни допълнително, а спадът в събираемостта на задълженията може да се превърне в трайна тенденция, смятат от асоциацията.


ГЕРБ избра Даниела Дариткова за шеф на здравната комисия

Днес гласуват промените в кабинета, казват и кой ще оглави НЗОК
Д-р Даниела Дариткова ще е новият шеф на здравната комисия в НС. Това заяви зам.-председателят на ПГ на ГЕРБ Димитър Главчев след заседание на депутатите от управляващата партия. Предложението е било на напускащата поста и номинирана за министър на здравеопазването Десислава Атанасова. На мястото на Дариткова, която сега е зам.-председател на комисията, е предложена д-р Галя Милева, която е съдебен лекар от бургаската листа на ГЕРБ.

Решение за шеф на здравната каса обаче не е било взето. „Срокът е до 21 март, имаме все още време. Изчакваме да видим всички кандидати, за да изберем най-добрия, както обикновено правим“, каза Димитър Главчев. Той призна, че към момента се разглеждали около пет имена, сред които и на депутати. Неофициално се говори, че кандидатурите са на Калина Пенчева – шеф на лекарствената дирекция в НЗОК, както и народните представители Менда Стоянова, Пламен Цеков и Красимир Петров.

Здравният министър Стефан Константинов, чиято оставка днес се очаква да бъде гласувана в парламента, вчера коментира по Нова телевизия, че не е имал подкрепа от депутатите на ГЕРБ и че напуска сам поста. Още ми е криво, заяви Константинов и изрази съжаление, че много от нещата, за които е настоявал, не са се случили заради бойкот от народните представители на управляващата партия.

В парламента отлежават законопроекти за Националната здравна карта, за планирането на болниците, за медицинските изделия и за пушенето, изреди д-р Константинов. „Когато се разминаваш, не може да се бориш с всички, подаваш оставка и идва следващият“, каза той.

Стефан Константинов настъпи леко шефката на здравната комисия в НС Десислава Атанасова, която днес по всяка вероятност официално ще го наследи на министерския пост. Преди дни тя заяви, че е „тежката артилерия на ГЕРБ“. Според Константинов това било несериозно изказване. „След тежката артилерия може би следва ядрено оръжие“, предположи министърът в оставка.

Днес в НС ще бъде гласувана и смяната на икономическия министър Трайчо Трайков с неговия заместник Делян Добрев.

Следващата грижа на г-жа Атанасова като министър е изборът на екип от добри специалисти, с които да работи. Тя не е медик, а юрист и това предполага, че поне двама от заместник-министрите трябва да имат медицинско образование, да са хора с опит, познаващи системата на здравеопазването, и същевременно добри мениджъри и администратори. Надявам се, че и занапред Българският лекарски съюз ще има добра комуникация с г-жа Десислава Атанасова. Нашата съсловна организация работи много добре с нея като председател на парламентарната комисия по здравеопазване – нещо, което се надяваме да продължи и с д-р Даниела Дариткова.

Диалогът трябва да продължи

Конструктивният и най-важното непрекъснат диалог между министъра на здравеопазването и Българския лекарски съюз е важен и необходим. Искрено се надявам, че като министър г-жа Десислава Атанасова няма да направи грешката на своите трима предшественици, които буквално влязоха в конфронтация с лекарското съсловие. Вярно е, че двама от предишните министри – д-р Божидар Нанев и д-р Стефан Константинов, бяха сред ръководителите на Българския лекарски съюз, но държа да кажа, че назначаването им не е по искане на съсловната организация. Д-р Нанев и д-р Константинов обаче допуснаха груба грешка с това, че много бързо се конфронтираха със съсловната организация. Честно казано, ако нямаха своята кариера в БЛС, нито един от двамата нямаше да стигне до министерското кресло.

Лекарства с реални цени

Решаването на проблемите с цените на лекарствата не търпи отлагане. Не може медикаментите в България да се търгуват по-скъпо, отколкото в далеч по-богати страни. Тук не са нужни и толкова тежки или тромави управленски действия.

На първо време е достатъчно да бъдат променени две наредби, за да се стигне до ефективно намаление на цените. Има механизми, с които да се постигне необходимата регулация на тези цени, без да се нарушават принципите на пазарната икономика. Всъщност важно е да се знае, че пазарът на лекарства е регулиран в цяла Европа.

Другото, което г-жа Десислава Атанасова спомена между задачите, които възприема като първостепенни, е отпадането на лимита за лечение на деца в чужбина. Обществото очаква подобна стъпка и ще я приветства, но трябва да са ясни и източниците, от които ще се попълва фондът за лечение на деца. Това трябва да е задължение на държавата и да става през общото данъчно облагане, а не чрез осигуровките.

Не така еднозначно може да се коментира намерението на бъдещия министър да премахне избора на екип. От една страна, вярно е, че има лечебни заведения, които спекулират с това право на пациента, превръщайки го в допълнителен източник на приходи. Но, от друга страна, ако говорим наистина за право на избор, за право на пациента – то трябва да бъде запазено и същевременно гарантирано от посегателства. Един от начините това да се случи е допълнителното здравно осигуряване. А на него трябва да се обърне сериозно внимание, защото е сред необходимите стъпки за демонополизацията на здравната каса.

И още нещо важно, което не търпи отлагане - електронното здравеопазване. То е много важно в два аспекта: като информационна система, но най-вече като електронна здравна карта на здравно осигурените лица. Въвеждането му е задължителна стъпка, ако искаме да говорим за реални реформи в здравеопазването.